РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)

24 април 2017 година(1)

„Публична служба — Договорно наети служители със спомагателни функции — Член 3б от УРДС — Последователни назначавания в качеството на служител — Срочни договори — Решение за неподновяване — Злоупотреба с власт — Искане за съдействие — Право на изслушване — Извъндоговорна отговорност“

По дело T‑584/16

HF, с местожителство в Бусвал (Белгия), за която се явява A. Tymen, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Европейски парламент, за който се явяват L. Deneys и S. Alves, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане на основание член 270 ДФЕС, от една страна, за отмяна на решението на Парламента да не поднови договора на жалбоподателката за наемане на работа като договорно нает служител със спомагателни функции и от друга страна, за обезщетение за вредата, която жалбоподателката твърди, че е претърпяла вследствие основно на това решение,

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),

състоящ се от: I. Pelikánová, председател, P. Nihoul и J. Svenningsen (докладчик), съдии,

секретар: E. Coulon,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        Жалбоподателката г‑жа HF е наемана на работа от органа, оправомощен да сключва договори от името на Европейския парламент (наричан по-нататък „ООСД“) с последователни договори съответно от 6 януари до 14 февруари 2003 г., от 15 февруари до 31 март 2003 г., от 1 април до 30 юни 2003 г. и от 1 до 31 юли 2003 г. в качеството на служител със спомагателни функции, категория служители, предвидена в Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (наричани по-нататък „УРДС“) в редакцията им, приложима преди 1 май 2004 г. Жалбоподателката е назначена в звено „Аудио-визуални материали“, понастоящем отдел (наричан по-нататък „отделът за аудио-визуални материали“) към дирекцията за средствата за информация (наричана по-нататък „дирекцията за средствата за информация“) в генерална дирекция (ГД) „Информация и връзки с обществеността“, понастоящем ГД „Комуникации“. Там тя упражнява функцията на асистент от категория B, група V, клас 3.

2        За да се отговори на разширяването на дейността по управлението на продукции в отдела за аудио-визуални материали, от 1 август 2003 г. до 31 юли 2004 г. жалбоподателката работи като администратор на продукции за дружество, което е установено във Франция и което предоставя услуги за Парламента. Договорът е подновен по споразумение между жалбоподателката и дружеството — доставчик на услуги, за периода от 1 август 2004 г. до 31 януари 2005 г., след което с договор от 31 януари 2005 г. жалбоподателката е назначена на работа в това дружество за неопределено време.

3        На 1 април 2005 г. обаче жалбоподателката преустановява дейността си за Парламента от името на посоченото дружество, тъй като отново е наета на работа пряко от ООСД в качеството на договорно нает служител, категория служители, създадена с УРДС в редакцията им, която е в сила от 1 май 2004 г. Тогава тя е класирана в степен 9 на функционална група III, за да осъществява „[з]адачи по изпълнение, редактиране, осчетоводяване и [д]руги подобни технически задачи, извършвани под контрола на длъжност[ни] лица или срочно нает[и] служители“ в подразделението на отдела за аудио-визуални материали, наречено Newsdesk Hotline (наричано по-нататък „Newsdesk Hotline“), за първоначален срок от девет месеца, т.е. до 31 декември 2005 г. Назначението ѝ на същата степен и за същите функции е продължено с договор от 1 януари до 31 март 2006 г.

4        Съгласно текста на договора, подписан от ООСД и от жалбоподателката съответно на 24 и 25 януари 2006 г., те се споразумяват жалбоподателката да бъде назначена занапред на основание на член 2, буква б) от УРДС от 1 февруари 2006 г. до 31 декември 2007 г. в качеството на срочно нает служител с преминаване на стаж с продължителност от шест месеца. Договорът е продължен с две последователни допълнителни споразумения, съответно от 1 януари до 31 декември 2008 г. и от 1 януари 2009 г. до 31 януари 2010 г., т.е. общо за три години. Съгласно текста на договор, подписан от ООСД и от жалбоподателката съответно на 26 и 27 януари 2010 г., те се споразумяват договорът на жалбоподателката да бъде подновен за срок от две години, съответно до 31 януари 2012 г. В договора е предвидено, че „[с]ъгласно член 8, [параграф 2] от УРДС последващо подновяване […] не [е] допустимо“.

5        С меморандум от 26 септември 2011 г. на отдел „Конкурси и процедури за подбор“ (наричан по-нататък „отделът за конкурси“) към ГД „Персонал“ жалбоподателката е уведомена, че не е получила достатъчно висока оценка за допускането ѝ до следващия етап в процедура по вътрешен конкурс в Парламента за длъжности асистент със степен AST 5.

6        С договор от 31 януари 2012 г. между ООСД и жалбоподателката е уговорено, че последната ще бъде назначена от 1 февруари до 31 юли 2012 г. в качеството на договорно нает служител със спомагателни функции на основание на член 3б от УРДС и класирана в стъпка 1 на степен 11 на функционална група III, за да осъществява „[з]адачи по изпълнение, редактиране, осчетоводяване и [д]руги подобни технически задачи […] под контрола на длъжност[ни] лица или срочно нает[и] служители“. Това назначаване е предложено на жалбоподателката след безрезултатно публикуване на обява № 136691 за свободно работно място за длъжност от функционалната група на асистентите (AST) с наименование „режисьор на аудио-визуални материали“, което е трябвало да бъде заето с предимство чрез преместване на длъжностно лице.

7        Назначението като договорно нает служител със спомагателни функции е продължено с последователни допълнителни споразумения, съответно от 1 август до 31 декември 2012 г., от 1 януари до 31 март 2013 г., от 1 април до 31 декември 2013 г., от 1 януари 2014 г. до 31 март 2014 г., от 1 април до 30 юни 2014 г. и от 1 юли до 31 декември 2014 г. Всяко продължаване на договора е обосновавано идентично с потребността от „[н]еобходимо укрепване на ефективното функциониране [на] Newsdesk Hotline към отдела за [а]удио-визуални материали“.

8        Считано от 26 септември 2014 г., жалбоподателката излиза в отпуск по болест и оттогава не е възобновила професионалната си дейност в Парламента.

9        С електронно писмо от 20 ноември 2014 г. жалбоподателката отправя въпрос до един от колегите си в отдела за аудио-визуални материали дали има новини относно продължаването на нейния договор, и на 27 ноември 2014 г. същият колега ѝ отговаря, че е получил информация, че нейният договор ще бъде продължен до 31 декември 2015 г.

10      Междувременно с електронно писмо от 26 ноември 2014 г. началникът на отдела за аудио-визуални материали (наричан по-нататък „началникът на отдела“) е уведомен от служител на ГД „Персонал“, че тази генерална дирекция е потвърдила, че договорите на трима служители от неговия отдел, сред които и жалбоподателката, ще бъдат продължени до 31 декември 2015 г., информация, която началникът на отдела предава на следващия ден с електронно писмо съответно до тримата служители. В това електронно писмо той пояснява, че „трите молби за продължаване на договорите на договорно наетите служители през 2015 г. [са] в крайна сметка уважени“, но че „[генералният директор на ГД „Персонал“] все пак [е предупредил], че през 2016 г. положението ще [бъде] много по-сложно и че [би могло] да се очаква драстично намаляване на договорно наетите служители“.

11      В същото електронно писмо от 27 ноември 2014 г. началникът на отдела посочва, че смята, че е „съвсем правилно да се подновят [договорите на договорно наетите служители] за цялата [2015 г.], а не те [да] се разделят на части от [три] или [шест] месеца, [което] утежнява много повече положението от професионална и особено от човешка гледна точка“. Той обявява в същото електронно писмо и че вследствие на конкурс в областта на аудио-визуални материали предстои постъпване в отдела на длъжностно лице от функционалната група на администраторите (AD), което ще има за основна задача да координира част от продукциите и ще отговаря за управлението на стратегията „Промоция“, включително за координирането на Newsdesk Hotline и за „Акредитирането“. Тримата служители, сред които и жалбоподателката, са уведомени също, че функциите им ще бъдат съответно изменени, за да бъдат приведени в съответствие с тази нова организация на отдела, чиято цел е съобразяването с приоритетите на дирекцията за средствата за информация и на ГД „Комуникации“ и с поисканите от генералния секретар на Парламента (наричан по-нататък „генералният секретар“) промени в методите на работа.

12      С допълнително споразумение, подписано от ООСД на 9 декември 2014 г., договорът на жалбоподателката в качеството на договорно нает служител със спомагателни функции, е трябвало да бъде продължен, считано от 1 януари 2015 г., до 31 март 2015 г. В това отношение жалбоподателката е уведомена с електронно писмо от 10 декември 2014 г., че „във връзка с продължаването до 31[март] 2015 г. на вече връчения [ѝ] договор, […] молбата, [която е] отправена до ГД [„Персонал“] се отнася[ла] всъщност до продължаването на [нейния договор] до 31 [декември] 2015 г.“, че „[с]ъщевременно ГД [„Персонал“] [е] разгледала преписката [на жалбоподателката], преди да уважи искането ѝ за подновяване“, и че „така [било] установено, че [тя не е] издържала успешно [процедура за подбор] CAST[, както и че к]огато това условие не [е] изпълнено, договорът [може] да се сключи само при условие[то], че комисията за подбор на договорно наети служители даде положително становище“. В това електронно писмо се пояснява, че ГД „Персонал“ е допуснала продължаване на договора на жалбоподателката с три месеца, за да може положението да се приведе в съответствие с това условие, като в същото писмо тя се приканва да попълни формуляр за кандидатстване и да представи своевременно всички документи, за да може преписката ѝ да бъде разгледана от комисията за подбор на договорно наети служители (наричана по-нататък „CoSCon“) на събранието ѝ през януари 2015 г., и че при положително становище на тази комисия договорът на жалбоподателката може да бъде продължен до 31 декември 2015 г.

13      На 11 декември 2014 г. жалбоподателката приподписва допълнителното споразумение от 9 декември същата година, в което е предвидено продължаването на договора ѝ до 31 март 2015 г. С писмо именно от 11 декември 2014 г., отправено до генералния секретар с копие до консултативния комитет по проблемите на тормоза на работното място и неговото предотвратяване (наричан по-нататък „консултативният комитет“), както и до председателя на парламента и до генералния директор на ГД „Персонал“, жалбоподателката подава на основание член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) искане за съдействие по смисъла на член 24 от Правилника (наричано по-нататък „искането за съдействие“) предвид приложимостта по аналогия на посочените членове спрямо договорно наетите служители по силата съответно на членове 92 и 117 от УРДС. В подкрепа на това искане тя поддържа, че е жертва на психически тормоз от страна на началника на отдела, който тормоз намирал израз в поведението и устните и писмените изявления на същия началник, по-специално на събранията на отдела. Тя отправя искане основно да се предприемат неотложни мерки, за да бъде предпазена непосредствено от предполагаемото упражняващо тормоза лице и да се образува административно разследване от ООСД за установяване на истинността на фактите.

14      С писмо от 13 януари 2015 г. началникът на отдел „Човешки ресурси“ към ГД „Персонал“, който впрочем е и председател на консултативния комитет, отговаря на жалбоподателката, че е получил искането ѝ за съдействие, и я уведомява, че последното ще бъде изпратено на генералния директор на ГД „Персонал“, който ще се произнесе по посоченото искане в качеството си на ООСД в четиримесечен срок, с изтичането на който, евентуално, може да се счита, че е налице мълчалив отказ по това искане за съдействие, който впоследствие може да се обжалва по административен ред на основание на член 90, параграф 2 от Правилника.

15      С писмо от 23 януари 2015 г. правният съветник на жалбоподателката довежда до знанието на генералния директор на ГД „Персонал“ по-специално обстоятелството, че началникът на отдела е уведомен за подаването на искането за съдействие и за образуването на административно разследване от ООСД. Всъщност тази информация била отразена в протокола от събранието на отдела за аудио-визуални материали, което допринесло за разпространяването на някои сведения не само сред колегите на жалбоподателката, но и сред външни за институцията лица. На това събрание началникът на отдела обявил и че жалбоподателката няма да се върне в отдела за аудио-визуални материали и че поради това трябва да се предвиди преструктуриране на Newsdesk Hotline.

16      С електронно писмо от 26 януари 2015 г. служител от отдел „Назначаване на договорно наети служители и на акредитирани парламентарни сътрудници“ (наричан по-нататък „отделът за назначаване на договорно наети служители“) към дирекция „Развитие на човешките ресурси“ (наричана по-нататък „дирекцията „ЧР“) при ГД „Персонал“ към Генералния секретариат на Парламента изпраща на жалбоподателката „меморандум, потвърждаващ [нейното] преместване в друг отдел, считано от 21 [януари] 2015 г.“ В този меморандум, който също е от 26 януари 2015 г., се посочва, че жалбоподателката ще бъде назначена с обратно действие от 21 януари 2015 г. в отдела за програмата на Европейския съюз за посетители (EUVP) (наричан по-нататък „отделът за програмата за посетители“) към дирекцията за връзка с гражданите при ГД „Комуникации“ и че с изключение на това преназначаване не е направено друго изменение в договорното ѝ правоотношение (наричано по-нататък „решението за преназначаване“).

17      С писмо от 4 февруари 2015 г. генералният директор на ГД „Персонал“ отговаря на писмото на правния съветник на жалбоподателката от 23 януари 2015 г., като посочва, че в полза на жалбоподателката е приета мярка, забраняваща доближаването по отношение на началника на отдела, която се състои в преназначаването на жалбоподателката в отдела за програмата за посетители. Освен това генералният директор на ГД „Персонал“ уведомява жалбоподателката, че след задълбочено разглеждане на нейната преписката и в отговор на искането ѝ за образуване на административно разследване е решил да изпрати преписката на консултативния комитет, чийто председател ще я държи в течение за последващото развитие по спора. Генералният директор на ГД „Персонал“ счита, че по този начин отговаря на искането за съдействие и че в рамките на правомощията му от това следва „приключването [на] случая“ по отношение на жалбоподателката (наричано по-нататък „решението от 4 февруари 2015 г.“).

18      С писмо от 12 февруари 2015 г. правният съветник на жалбоподателката отправя искане до генералния директор на ГД „Персонал“ по-специално да уточни обхвата на мярката, която е посочил в решението си от 4 февруари 2015 г., а именно да поясни дали приетата в полза на жалбоподателката мярка, забраняваща доближаването, има временен характер.

19      Във формуляр, озаглавен „Молба на [д]оговорно [н]ает [с]лужител — П[одновяване]“, попълнен и подписан от генералния директор на ГД „Комуникации“ на 2 март 2015 г. с цел изпращането му на ГД „Персонал“ поне три седмици преди изтичането на договора на жалбоподателката е посочено, че генералният директор на ГД „Комуникации“ иска продължаване на договора на жалбоподателката за срок от два месеца, а именно от 1 април до 31 май 2015 г., и че това продължаване се обосновава от необходимостта от допълнителни човешки ресурси към отдела за програмата за посетители „с оглед на справянето с нарасналата натовареност на работата във връзка с честването на съществуването от 40 години на програмата [за посетители,] за което [ще бъде] организирана цяла поредица от прояви до края на май [2015 г.]“. В този контекст е уточнено и че предложението е направено „след одобряването от CoSCon [на събранието ѝ] от 25 [февруари] 2015 г.[, която е била сезирана] по искане на отдел „Назначаване [на договорно наети служители и на акредитирани парламентарни сътрудници“ към дирекция „Развитие на човешките ресурси“] при ГД „Персонал“ [въз основа на] разглеждане на преписката на [жалбоподателката като договорно нает служител със спомагателни функции], чийто договор [в качеството на договорно нает служител] е сключен, [след като вече е работила по] договор като [срочно нает служител]“, но че „[жалбоподателката] не е включена в списъка по CAST и не е издържала успешно първоначална процедура на CoSCon“.

20      С меморандум също от 2 март 2015 г., издаден от началника на отдел „Конкурси и процедури за подбор“ към дирекцията „ЧР“, жалбоподателката е уведомена, че името ѝ е включено в списъка на кандидатите за договорно нает служител от функционална група III, валиден до 29 февруари 2016 г.

21      С писмо от 4 март 2015 г. генералният директор на ГД „Персонал“ възпроизвежда становището си, че с решението да изпрати искането за съдействие на консултативния комитет е „приключ[ил] случая в рамките на правомощията [си]“. Освен това той посочва, че мярката, забраняваща доближаването по отношение на отдела за аудио-визуални материали и за насочването на жалбоподателката към отдела за програмата за посетители, е приета по молба на жалбоподателката, формулирана в искането ѝ за съдействие, както и „в интерес на службата, за да се отговори на нарасналите потребности на [отдела за програмата за посетители]“, и че това преназначаване трябва да се запази до изтичането на срока на нейния договор.

22      С електронно писмо от 9 март 2015 г. жалбоподателката е поканена от консултативния комитет за изслушване на 25 март същата година.

23      С допълнително споразумение, подписано от ООСД и жалбоподателката на 27 март 2015 г., е уговорено, че считано от 1 април 2015 г., „договорът като договорно нает служител със спомагателни функции, породил действие на 1 [февруари] 2012 г.“, ще бъде продължен до 31 май 2015 г.

24      С писмо от 24 април 2015 г. жалбоподателката подава жалба по административен ред на основание на член 90, параграф 2 от Правилника, първо, срещу решението за преназначаване, доколкото ООСД я е преназначил за постоянно, а не временно в отдела за програмата за посетители, второ, срещу решението от 4 февруари 2015 г., с което генералният директор на ГД „Персонал“ се е произнесъл по искането за съдействие, като е счел, че „в рамките на правомощията му“ случаят е приключен, и трето, срещу мълчаливия отказ на ООСД от 11 април 2015 г. по искането за съдействие.

25      На 29 април 2015 г. е публикувана обява с референтен номер AST/157554 за свободно работно място за асистент „Връзки с обществеността — аудио-визуални материали“ в отдела за аудио-визуални материали, като описанието на длъжността съответства по същество на изпълняваните от жалбоподателката функции като договорно нает служител със спомагателни функции в този отдел. Тази длъжност е трябвало да бъде заета в съответствие с член 29, параграф 1, буква а) от Правилника, т.е. чрез преместване или повишаване на длъжностно лице, което е на служба. На 12 май 2015 г. е публикувана обява № 11051 за друго свободно работно място за асистент в качеството на пресаташе в отдела за аудио-визуални материали.

26      С жалба, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба на 17 ноември 2015 г. и регистрирана под номер F‑142/15, жалбоподателката е поискала на основание на член 270 ДФЕС да се отмени мълчаливият отказ на ООСД по искането ѝ за съдействие от 11 декември 2014 г., който отказ според нея е направен на 11 април 2015 г., и Парламентът да бъде осъден да ѝ заплати сума в размер на 50 000 EUR като обезщетение за имуществените вреди, които тя твърди, че е претърпяла. По това дело е постановено решение от 24 април 2017 г. HF/Парламент (T‑570/16).

27      С електронно писмо от 22 май 2015 г., адресирано в копие до генералния секретар, жалбоподателката прави искане на основание член 90, параграф 1 от Правилника за подновяване на договора ѝ за назначаване (наричано по-нататък „искането за подновяване на договора“).

28      В това отношение тя припомня в искането за подновяване на договора, че макар началникът на отдела да я е уведомил с електронно писмо от 26 ноември 2014 г. за подновяването на нейния договор за срок до 31 декември 2015 г., ООСД е решил да продължи договора ѝ само за срок от три месеца и след това за два месеца, а именно от 1 януари до 31 май 2015 г. По-нататък тя пояснява, че съгласно член 88, буква б) от УРДС все още е имало възможност ООСД да поднови договора ѝ за срок до 31 януари 2018 г., а именно за срок от общо две години и осем месеца. Накрая, като посочва, че е в отпуск по болест, жалбоподателката подчертава, от една страна, че потребностите на отдела за програмата за посетители нараствали, което обосновавало „в пълна степен подновяването на [нейния] договор“, и от друга страна, че отделът за аудио-визуални материали също имал нужда от допълнителни човешки ресурси, тъй като в Newsdesk Hotline работели само двама служители. В общ план жалбоподателката счита, че дирекцията за средствата за информация и ГД „Комуникации“ също имат нужда от нови човешки ресурси.

29      С електронно писмо от 28 май 2015 г., изпратено от служител в отдел „Персонал“ към ГД „Комуникации“ от името на началника на този отдел, жалбоподателката е уведомена, че ГД „Комуникации“ не възнамерява да поднови договора ѝ като договорно нает служител със спомагателни функции (наричано по-нататък „решението от 28 май 2015 г.“). В това електронно писмо се посочва следното:

„Както ви обясних на събеседването ни от 4 февруари 2015 г., този отдел имаше нужда от допълнителни човешки ресурси, за да се подготви едно значима проява — 40-ата годишнина на EUVP, което [бе] планирано за 26 май 2015 г. Като се има предвид, че след провеждането ѝ не може да [бъде] обоснована необходимост от допълнителни човешки ресурси за отдела [за програмата за посетители,] не бе направено искане до компетентния орган (ООСД) за продължаване на Вашия договор“.

30      На 31 май 2015 г. в 18,44 ч. жалбоподателката изпраща електронно писмо до службата на Парламента, която отговаря за административните въпроси, в което, посочвайки, че е уведомена, че договорът ѝ като договорно нает служител няма да бъде подновен и че ще бъде прекратен на същата дата — 31 май 2015 г., тя отправя въпрос до тази служба за действията, които трябва да извърши с оглед на получаването на предвиденото в УРДС обезщетение за безработица. На същия ден, по твърденията на жалбоподателката, нейният достъп до професионалния ѝ адрес за електронна поща е преустановен. На 1 юни 2015 г. обаче на нейния професионален адрес за електронна поща към Парламента е получено електронно писмо, изпратено в 10,26 ч. от служба „Управление и плащане по индивидуални права“ (PMO).

31      С препоръчано писмо, изпратено на жалбоподателката на 14 юли 2015 г. от началника на отдела за назначаване на договорно наети служители към дирекция „ЧР“ при ГД „Персонал“, на жалбоподателката е припомнено, че във връзка с електронното ѝ писмо от 22 май 2015 г., в което тя е поискала подновяване на договора ѝ като договорно нает служител със спомагателни функции, началникът на отдел „Персонал“ към дирекция „Ресурси“ при ГД „Комуникации“ ѝ е изпратил „ясен и мотивиран отговор“, по-конкретно в електронното писмо от 28 май 2015 г. В писмото от 14 юли 2015 г. се пояснява, че отделът за програмата за посетители, в който жалбоподателката е назначена, считано от 21 януари 2015 г., „е имал нужда от допълнителни човешки ресурси, за да се подготви едно значимо събитие, а именно 40-ата годишнина на този отдел, което е било планирано за 26 май 2015 г., [и че по] тази причина [нейният] договор е [бил] подновен в рамките на същия отдел само за два месеца — от 1 април до 31 май 2015 г.“

32      В писмото от 14 юли 2015 г. се посочва и че след изтичането на този срок ГД „Комуникации“ не е имала повече нужда да предвиди допълнителни човешки ресурси за отдела за програмата за посетители, така че за в бъдеще тази генерална дирекция не е можела да обоснове ново продължаване на договора на жалбоподателката и че поради това не е направила подобно искане до ГД „Персонал“. В това отношение, като изразява становище от името на ООСД въз основа на делегиране, началникът на отдела за назначаване на договорно наети служители уведомява жалбоподателката, че може само да потвърди мотивите, изложени от началника на отдел „Персонал“ към дирекция „Ресурси“ при ГД „Комуникации“, тъй като нямало „обективна причина да се поставят под съмнение потребностите, които са или не са установени от оперативните служби“, и че „неизпращането до [неговата] служба на искане за подновяване на договор [било] обичайният начин за [г]енералните [д]ирекции да [му] съобщят за намерението си да прекратят договорното правоотношение със служителя при изтичането на неговия договор“. Накрая той обръща внимание на жалбоподателката, че тя има възможност на основание член 90, параграф 2 от Правилника, да подаде жалба по административен ред „срещу неподновяването на договора ѝ към 31 [май] 2015 г. в срок от три месеца след датата на прекратяване на договора“.

33      С писмо от 22 юли 2015 г. жалбоподателката подава жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника срещу решението от 28 май 2015 г., потвърдено с писмото от 14 юли 2015 г. В подкрепа на жалбата си тя посочва злоупотреба с власт, нарушение на член 88, буква б) от УРДС, нарушение на член 12а, параграф 2 от Правилника и нарушение на правото на изслушване, предвидено в член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, нарушение на задължението за полагане на грижа, нарушение на член 30 от Хартата на основните права, грешка в мотивите и явна грешка в преценката.

34      В това отношение жалбоподателката подчертава по-специално, че потребностите на отдела за аудио-визуални материали, в който тя била назначена преди приемането на мярката, забраняваща доближаването, били реални и обосновавали подновяването на нейния договор. Като доказателство за това тя посочва факта, че на 29 април 2015 г. е публикувана обява за свободно работно място във функционалната група на AST. Впрочем според жалбоподателката длъжностната характеристика за това работно място отговаря на функциите, изпълнявани от нея от дванадесет години в посочения отдел, което потвърждавало наличието на потребност за този отдел да продължи да се ползва от услугите ѝ.

35      Освен това жалбоподателката оспорва мотива, изтъкнат от служителя в дирекция „Ресурси“ при ГД „Комуникации“ в подкрепа на решението от 28 май 2015 г., а именно факта, че потребностите на отдела за програмата за посетители, в който жалбоподателката била назначена временно като мярка, забраняваща доближаването по отношение на предполагаемото упражняващо тормоза лице, били ограничени във времето и че след 40-ата годишнина посоченият отдел нямал повече нужда от нейните услуги. В това отношение жалбоподателката счита, че в нито един момент ООСД не е поддържал, че преназначаването ѝ в отдела за програмата за посетители се обосновава с нужда от допълнителни човешки ресурси за тази служба с оглед на или единствено с оглед на тази проява. Напротив, в решението от 4 февруари 2015 г. се посочвали нарасналите потребности на този отдел. По този начин в писмото от 14 юли 2015 г. ООСД изменил мотива за преназначаването на жалбоподателката в посочения отдел, а с това и мотива за решението си да не поднови нейния договор. При всяко положение, според жалбоподателката, в нарушение на член 12а, параграф 2 от Правилника тя претърпяла неблагоприятни последици от подаването на искането ѝ за съдействие, тъй като, ако не е била преназначена в отдел, чиито потребности са били ограничени във времето, а е била останала в отдела за аудио-визуални материали, ООСД нямало да реши да поднови договора ѝ в рамките, предвидени в член 88, буква б) от УРДС, а именно в случая до 31 януари 2018 г.

36      С писмо от 20 август 2015 г. генералният секретар в качеството си на ООСД решава да уважи частично жалбата на жалбоподателката от 24 април същата година. Относно преназначаването на жалбоподателката в отдела за програмата за посетители генералният секретар припомня, че това преназначаване по необходимост има временен характер и е трябвало да бъде запазено за целия период на административното разследване, което все още било в ход, и по същество отхвърля доводите на жалбоподателката срещу основателността и условията на мярката, забраняваща доближаването (наричано по-нататък „решението от 20 август 2015 г.“).

37      Същевременно в това решение от 20 август 2015 г. генералният секретар решава да измени решението от 4 февруари 2015 г. в частта му, в която генералният директор на ГД „Персонал“ неправилно е приел, че ООСД е прекратил процедурата по искането за съдействие. В това отношение той уточнява, че впоследствие генералният директор на ГД „Персонал“ ще се произнесе с окончателно решение по посоченото искане за съдействие, поради което, противно на поддържаното от жалбоподателката, на 11 април 2015 г. не е направен мълчалив отказ по искането за съдействие, така че в тази ѝ част жалбата по административен ред е недопустима.

38      С писмо от 10 септември 2015 г. жалбоподателката допълва жалбата си по административен ред по отношение на съдържанието на писмото от 20 август 2015 г., което тя счита за ново обстоятелство. Така срещу решението да не бъде подновен договорът ѝ тя изтъква явна грешка в преценката от ООСД относно идентифицирането на службата, в която жалбоподателката е трябвало да се счита за назначена, и оттук явна грешка в преценката от ООСД на потребностите, които е трябвало да се анализират, за да се прецени дали с оглед на интереса на службата е било или не е било уместно да се поднови нейният договор. Всъщност, според жалбоподателката, предвид временния характер на преназначаването ѝ в отдела за програмата за посетители като мярка, забраняваща доближаването, потребностите на този отдел не е можело да се вземат предвид от ООСД с оглед на приемането на решението да бъде подновен нейният договор. Единствено потребностите на отдела, в който е била назначена първоначално, а именно на отдела за аудио-визуални материали или по-общо на дирекцията за средствата за информация, е можело да се вземат предвид от ООСД.

39      С решение от 7 декември 2015 г. (наричано по-нататък „решението по жалбата по административен ред“) генералният секретар в качеството си на ООСД се е произнесъл по жалбата на жалбоподателката от 22 юли 2015 г., допълнена на 10 септември 2015 г., като е приел по-специално, че в случая актът с неблагоприятни последици е мълчаливият отказ на ООСД да поднови договора на жалбоподателката.

40      Като потвърждава основателността на решението да не бъде подновен договорът на жалбоподателката, в решението си по жалбата по административен ред генералният секретар признава, че жалбоподателката е била уведомена от своя пряк ръководител, че договорът ѝ ще бъде подновен с действие до 31 декември 2015 г. При тези обстоятелства и с оглед на кариерата на заинтересованата в институцията, той решава да ѝ предостави сумата от 22 000 EUR, съответстваща на възнаграждението, което тя щеше да получи, ако беше останала на длъжността си до тази дата.

41      Освен това генералният секретар уведомява жалбоподателката, че ООСД не е в състояние да ѝ предложи друга работа след 31 декември 2015 г. В това отношение той отбелязва, че назначаването на жалбоподателката на работа в отдела за аудио-визуални материали вече не е възможно, тъй като междувременно е решено изпълнението на задачите, за което тя е била наета първоначално, да се повери на длъжностно лице, и че предвид специфичния профил на жалбоподателката и на функциите, които е осъществявала, повече не е имало възможност ГД „Комуникации“ да ѝ предложи друга длъжност, съответстваща на нейната квалификация, след 31 декември 2015 г.

42      С писмо от 8 декември 2015 г. генералният директор на ГД „Персонал“ уведомява жалбоподателката, че ще счете искането ѝ за съдействие за неоснователно, по-специално въз основа на изслушването от консултативния комитет на началника на отдела и на четиринадесет други длъжностни лица и служители в отдела за аудио-визуални материали.

43      В писмо от 18 февруари 2016 г. правният съветник на жалбоподателката е поискал уточнения от главния секретар по предложението за „обезщетение в размер на 22 000 EUR, съответстващо на заплатата, която [жалбоподателката] би получила от 1 юни 2015 г. до 31 декември 2015 г.“, и по-специално по въпроса дали тази сума има отражение върху правото на заинтересованата да получи изцяло обезщетението си за безработица, предвидено в УРДС.

44      На 16 април 2016 г. сумата от 22 000 EUR е преведена от ООСД по банковата сметка на жалбоподателката.

45      С решение от 3 юни 2016 г. ООСД отхвърля искането за съдействие, като жалбоподателката е посочила в репликата, че ще подаде жалба по административен ред срещу това решение.

 Производство и искания на страните

46      Жалбата на жалбоподателката, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба на 14 март 2016 г., е заведена първоначално под номер F‑14/16.

47      В съответствие с член 3 от Регламент (ЕС, Евратом) 2016/1192 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 година за прехвърляне на Общия съд на компетентността да разглежда като първа инстанция спорове между Европейския съюз и неговите служители (ОВ L 200, 2016 г., стр. 137) настоящото дело е прехвърлено на Общия съд и по-нататък разглеждането му продължава съобразно с Процедурния правилник на Общия съд от етапа на производството, на който то се е намирало на 31 август 2016 г. Така делото е заведено под номер T‑584/16 и е разпределено на първи състав.

48      След втората размяна на писмени становища, разрешена от Съда на публичната служба на основание на член 55 от неговия Процедурен правилник, писмената фаза на производството е приключена съобразно с Процедурния правилник на Общия съд.

49      Страните не са поискали провеждането на съдебно заседание за изслушване на устните състезания по член 106, параграф 1 от Процедурния правилник, при което Общият съд счита, че делото е достатъчно изяснено от доказателствата по преписката и решава да се произнесе по жалбата, без да провежда устна фаза на производството.

50      Жалбоподателката иска от Общия съд:

–        да отмени решението от 28 май 2015 г.,

–        доколкото е необходимо, да отмени мълчаливия отказ на ООСД от 31 май 2015 г. да поднови нейния договор и доколкото е необходимо, да отмени решението по жалбата по административен ред,

–        да осъди Парламента да заплати обезщетение за вреди, което да бъде определено ex aequo et bono в размер на 115 000 EUR за твърдяната неимуществена вреда,

–        да осъди Парламента да заплати съдебните разноски.

51      Парламентът иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 По предмета на жалбата и по редовното протичане на досъдебната процедура

52      Първите три искания на жалбоподателката са насочени съответно срещу решението от 28 май 2015 г., срещу мълчаливия отказ на ООСД, който тя смята, че е направен на датата на изтичане на нейния договор, а именно на 31 май 2015 г., и с който отказ не е подновен същият договор, както и срещу решението по жалбата по административен ред.

 По идентифицирането на първоначалното обжалвано решение

53      В началото следва да се припомни, че когато договорът на срочно нает служител може да бъде подновен, решението на ООСД да не поднови договора, прието в конкретно предвидена за тази цел процедура (вж. в този смисъл решение от 1 март 2005 г., Smit/Европол, T‑143/03, EU:T:2005:71, т. 28—31) или в отговор на искане на заинтересованата, направено на основание на член 90, параграф 1 от Правилника в качеството на лице, посочено в Правилника (вж. в този смисъл решение от 14 септември 2006 г., Комисия/Fernández Gómez, C‑417/05 P, EU:C:2006:582, т. 38), представлява акт с неблагоприятни последици, различен от въпросния договор, като срещу този акт може да се подаде жалба по административен ред и дори жалба по член 270 ДФЕС в определените в Правилника срокове (решение от 15 октомври 2008 г., Potamianos/Комисия, T‑160/04, EU:T:2008:438, т. 21, потвърдено в производство по обжалване с определение от 23 октомври 2009 г., Комисия/Potamianos и Potamianos/Комисия, C‑561/08 P и C‑4/09 P, EU:C:2009:656, т. 46).

54      Както уточнява жалбоподателката в искането за подновяване на договора, това искане трябва да се счита в случая за искане, отправено до ООСД на основание на член 90, параграф 1 от Правилника. В същото искане жалбоподателката излага причините, поради които смята, че е в неин интерес и в интерес на службата да се поднови договорът ѝ след изтичане на срока му, а именно след 31 май 2015 г.

55      В това отношение следва да се посочи, че макар искането за подновяване да е изпратено в копие до генералния секретар, отговорът по това искане с решение от 28 май 2015 г. не е направен формално от лице, овластено да се произнася в тази сфера на компетентност от името на ООСД. Всъщност този отговор е даден от името на началника на отдел „Персонал“ към дирекция „Ресурси“ при ГД „Комуникации“.

56      С оглед на съдържанието на писмото от 14 юли 2015 г. обаче, което е изготвено от началника на отдел „Назначаване на договорно наети служители и на акредитирани парламентарни сътрудници“ към дирекция „ЧР“ при ГД „Персонал“, който се е произнесъл „въз основа на делегиране“ в качеството на ООСД, видно е, че когато е формулирал отговора в електронното си писмо от 28 май 2015 г., началникът на отдел „Персонал“ към дирекция „Ресурси“ при ГД „Комуникации“ е действал съгласувано с ООСД и във всички случаи, предвид качеството на въпросното длъжностно лице, жалбоподателката е можела разумно да приеме, че този отговор от 28 май 2015 г. на искането за подновяване изхожда от ООСД, поради което представлява решение на този орган (вж. в този смисъл решения от 19 януари 1984 г., Erdini/Съвет, 65/83, EU:C:1984:24, т. 7, от 30 юни 1993 г., Devillez и др./Парламент, T‑46/90, EU:T:1993:54, т. 13 и от 28 юни 2006 г., Le Maire/Комисия, F‑27/05, EU:F:2006:56, т. 40).

57      Следователно решението от 28 май 2015 г. представяла решение на ООСД да не поднови договора на жалбоподателката и е акт с неблагоприятни последици, срещу който тя може да подаде жалба по административен ред и да насочи първото си искане за отмяна.

58      Второто искане за отмяна обаче се отнася до мълчалив отказ със същия обхват, за който отказ се твърди, че е направен към датата на изтичане на срока на договора на жалбоподателката, а именно 31 май 2015 г. Именно това решение е посочено в решението на генералния секретар, с което той се е произнесъл по жалбата по административен ред, като е приел, че е сезиран в досъдебна процедура с жалба относно законосъобразността на този мълчалив отказ.

59      Във връзка с това, доколкото в Правилника не е уредено задължение за ООСД да приложи предвидената в УРДС възможност да продължи евентуално договора на служител, нито задължение да уведоми заинтересованата в определен срок за намерението си в това отношение, не може да се счита, че към датата на изтичане на договора е направил мълчалив отказ да приложи тази възможност. Впрочем поради това съдът на Европейския съюз е приел, че писмото, в което на служителя само се припомнят клаузите на договора му относно датата на изтичането на последния и което не съдържа друг нов елемент по отношение на посочените клаузи, не представлява акт с неблагоприятни последици (вж. в този смисъл решения от 9 юли 1987 г., Castagnoli/Комисия, 329/85, EU:C:1987:352, т. 10 и 11 и от 14 септември 2006 г., Комисия/Fernández Gómez, C‑417/05 P, EU:C:2006:582, т. 45—47 и определение от 2 февруари 2001 г., Vakalopoulou/Комисия, T‑97/00, EU:T:2001:38, т. 14).

60      Така, за да може да се приеме, че е налице решение на ООСД относно подновяването на договор, необходимо е това решение да е резултат от преразглеждане от ООСД на интереса на службата и на този на заинтересованата и ООСД да е извършил нова преценка по отношение на текста на първоначалния договор, предвиждащ вече датата на изтичане на срока на договора (вж. в този смисъл решение от 23 октомври 2013 г., Solberg/ЕЦМНН, F‑124/12, EU:F:2013:157, т. 18, 20 и 34).

61      Такова решение впрочем е налице в качеството на мълчалив отказ от 28 май 2015 г. в отговор на искането за подновяване. По този начин, противно на констатацията на генералния секретар в решението, с което решение той се е произнесъл по жалбата по административен ред, което обяснява искането на жалбоподателката за отмяна на този акт, след 28 май 2015 г. не е направен мълчалив отказ от ООСД относно подновяването на договора ѝ след изтичане на срока му.

62      Така второто искане за отмяна е лишено от предмет и следователно трябва да се отхвърли като недопустимо.

63      От изложените по-горе съображения следва, че в случая първоначалният акт на ООСД, чиято отмяна иска жалбоподателката, е решението от 28 май 2015 г., съдържащо се в електронното писмо от 28 май 2015 г., потвърдено с решението от 14 юли 2015 г. (наричани по-нататък заедно „обжалваното първоначално решение“).

 По редовното протичане на досъдебната процедура

64      Съгласно постоянната съдебна практика допустимостта на жалба, подадена пред Общия съд на основание на член 270 ДФЕС и член 91 от Правилника, зависи от редовното протичане на досъдебната процедура и от спазването на предвидените за нея срокове (решения от 6 юли 2004 г., Huygens/Комисия, T‑281/01, EU:T:2004:207, т. 125 и от 9 януари 2007 г., Van Neyghem/Комитет на регионите, T‑288/04, EU:T:2007:1, т. 53 и определение от 14 януари 2014 г., Lebedef/Комисия, F‑60/13, EU:F:2014:6, т. 37).

65      В това отношение следва да се припомни, че сроковете за подаване на жалби по административен и по съдебен ред, предвидени в членове 90 и 91 от Правилника, са императивни и не могат нито да бъдат уговаряни от страните, нито да бъдат определяни от съда, който следва да провери, включително служебно, дали те са спазени. Тези срокове отговарят на изискването за правна сигурност и на необходимостта от избягване на всяка дискриминация или произволно третиране в правораздавателната дейност (решение от 7 юли 1971 г., Müllers/Икономически и социален комитет, 79/70, EU:C:1971:79, т. 18 и определение от 22 април 2015 г., ED/ENISA, F‑105/14, EU:F:2015:33, т. 28).

66      Така обстоятелството, че в решението по подадената по административен ред жалба институцията или агенцията е отговорила на доводите по същество, какъвто е конкретният случай, без да разгледа възможността тези доводи да са били представени в жалба по административен ред, която е била подадена късно и поради това е била недопустима, или още фактът, че тази институция или агенция изрично е посочила на заинтересованото лице възможността му да оспори решението по съдебен ред, са без значение за преценката на Общия съд за допустимостта на жалбата, подадена впоследствие срещу това решение. Всъщност подобни обстоятелства не могат да доведат до дерогиране на системата на императивни срокове, предвидена в членове 90 и 91 от Правилника, и още по-малко да освободят Общия съд от задължението да повери дали са спазени уредените в Правилника срокове (вж. в този смисъл решение от 18 март 1997 г., Rasmussen/Комисия, T‑35/96, EU:T:1997:36, т. 30, определения от 15 януари 2009 г., Braun-Neumann/Парламент, T‑306/08 P, EU:T:2009:6, т. 37 и от 20 март 2014 г., Michel/Комисия, F‑44/13, EU:F:2014:40, т. 68).

67      В случая Общият съд констатира, че на 22 юли 2015 г. жалбоподателката е подала жалбата си по административен ред срещу обжалваното първоначално решение в рамките на уредения в Правилника тримесечен срок. Тя обаче е допълнила тази жалба, като е представила в писмо от 10 септември 2015 г., квалифицирано като допълнителна жалба по административен ред, нови доводи, развити с оглед на писмото от 20 август 2015 г., с което генералният секретар, от една страна, се е произнесъл междувременно по другата жалба по административен ред, подадена от нея на 24 април 2015 г. срещу решението за преназначаване, и от друга страна, е изменил решението от 4 февруари 2015 г. в частта му, в която генералният директор неправилно е приел, че процедурата по искането за съдействие е приключила.

68      В това отношение писмото от 14 юли 2015 г., с което ООСД е потвърдил решението от 28 май 2015 г., несъмнено не е довело до начало на нов тримесечен срок за подаване на жалба по административен ред срещу последното решение, дори по повод на това писмо ООСД да е имал възможност да представи допълнителни мотиви към посоченото решение (вж. в този смисъл решение от 22 април 2015 г., ED/ENISA, F‑105/14, EU:F:2015:33, т. 38—42). Следва обаче да се вземе предвид фактът, че както поддържа жалбоподателката, писмото от 20 август 2015 г. представлява нов факт и че във всички случаи в решението по жалбата по административен ред, което е прието след изтичане на предвидения в Правилника четиримесечен срок за отговор, но в рамките на срока за обжалване по член 270 ДФЕС, ООСД е взел предвид в хипотезата по член 91, параграф 3, второ тире от Правилника допълнителните доводи, изложени от жалбоподателката в писмото от 10 септември 2015 г.

69      Ето защо следва да се приеме, че досъдебната процедура е протекла редовно.

 По искането за отмяна на решението по жалбата по административен ред

70      Относно искането за отмяна на решението по жалбата по административен ред следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в областта на публичната служба на Съюза жалбата по административен ред по член 90, параграф 2 от Правилника и нейното изрично или мълчаливо отхвърляне са неразделна част от сложно производство и не представляват предварително условие за сезирането на съда. При тези условия обжалването, дори да е формално насочено срещу отхвърлянето на жалбата по административен ред, води до сезиране на съда с жалба срещу акта с неблагоприятни последици, срещу който е подадена тази жалба (решение от 17 януари 1989 г., Vainker/Парламент, 293/87, EU:C:1989:8, т. 7 и 8), освен когато отхвърлянето на жалбата по административен ред има различно значение от това на акта, срещу който тя е насочена (решение от 25 октомври 2006 г., Staboli/Комисия, T‑281/04, EU:T:2006:334, т. 26).

71      Всъщност възможно е с оглед на съдържанието му изричното решение за отхвърляне на жалбата по административен ред да няма характер на акт, с който се потвърждава оспореният от жалбоподателя акт. Така е например когато решението за отхвърляне на жалбата по административен ред включва преразглеждане на положението на жалбоподателя вследствие на нови фактически или правни обстоятелства или когато с него се изменя или допълва първоначалното решение. В тези случаи решението за отхвърляне на жалбата по административен ред представлява акт, подлежащ на контрол от страна на съда, който следва да го вземе предвид при преценката за законосъобразност на оспорения акт и дори да го приеме за акт с неблагоприятни последици, който замества последния (вж. решение от 21 септември 2011 г., Adjemian и др./Комисия, Т‑325/09 Р, EU:T:2011:506, т. 32 и цитираната съдебна практика).

72      Като се има предвид, че в системата на Правилника или на УРДС заинтересованото лице следва да подаде жалба по административен ред срещу оспорваното от него решение и да подаде жалба срещу решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, Съдът приема, че жалбата е допустима, независимо дали е насочена само срещу решението, което се оспорва с жалбата по административен ред, само срещу решението за отхвърляне на последната или срещу тези две решения едновременно, стига жалбите по административен и по съдебен ред да са подадени в предвидените членове 90 и 91 о т Правилника срокове (решение от 26 януари 1989 г., Koutchoumoff/Комисия, 224/87, EU:C:1989:38, т. 7). Въпреки това съгласно принципа за процесуална икономия съдът може да реши, че няма основание да се произнася отделно по искането за отмяна на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, когато констатира, че това искане няма самостоятелен предмет и в действителност се припокрива с искането за отмяна на решението, срещу което е подадена жалбата по административен ред (вж. в този смисъл решение от 17 януари 1989 г., Vainker/Парламент, 293/87, EU:C:1989:8, т. 8 и 9).

73      В случая от текста на решението по жалбата по административен ред е видно, че генералният секретар е потвърдил основателността на обжалваното първоначално решение и същевременно е решил ex gratia да предостави сумата от 22 000 EUR на жалбоподателката, като е признал, че тя е имала оправдани правни очаквания поради уверенията, които нейният пряк ръководител ѝ е дал през 2014 г. относно подновяването на договора ѝ до 31 декември 2015 г. Освен това решението по жалбата по административен ред има самостоятелно решаващо значение в сравнение с обжалваното първоначално решение, тъй като уточнява и причините, поради които към 7 декември 2015 г. ООСД не е бил в състояние да предложи на жалбоподателката длъжност след 31 декември 2015 г.

74      При тези условия настоящият съд следва да се произнесе общо, от една страна, по искането за отмяна на обжалваното първоначално решение в частта му, в която се отказва подновяването на договора на жалбоподателката след 31 май 2015 г., като се вземат предвид мотивите, изложени в решението по жалбата по административен ред, и от друга страна, по искането за отмяна на последното в частта му, в която ООСД е решил да не продължава договора на жалбоподателката за периода след 31 декември 2015 г.

 По повдигнатото от Парламента възражение за недопустимост

75      В писмената защита Парламентът поддържа, че жалбоподателката не обосновава правен интерес от отмяната на обжалваното първоначално решение, с мотива че, от една страна, жалбоподателката е удовлетворена, що се отнася до искането ѝ за подновяване на договора в досъдебната процедура, тъй като наред с предвиденото в УРДС обезщетение за безработица е получила от ООСД и сумата от 22 000 EUR, съответстващо на заплатата, която тя би получила, ако договорът ѝ беше продължен за периода от 1 април до 31 декември 2015 г. От друга страна, също според Парламента, евентуалната отмяна от Общия съд на обжалваното първоначално решение не можела сама по себе си да доведе до възстановяването на жалбоподателката на длъжност в Парламента.

76      В това отношение съгласно постоянната съдебна практика жалбата за отмяна е допустима само доколкото жалбоподателят има правен интерес от отмяната на обжалвания акт. Такъв съществува, когато отмяната на този акт сама по себе си може да има правни последици за заинтересованото лице или, иначе казано, когато жалбата може с резултата си да донесе полза за страната, която я е подала (вж. определение от 22 април 2015 г. по дело ED/ENISA, F‑105/14, EU:F:2015:33, т. 20 и цитираната съдебна практика).

77      Както обаче правилно посочва жалбоподателката, в искането си за подновяване тя иска договорът ѝ да бъде продължен след 31 май 2015 г., без да посочва само продължаване до 31 декември 2015 г. В това отношение тя отбелязва по-специално, че според нея договорът ѝ може да бъде подновен до 31 януари 2018 г.

78      Така, независимо от обстоятелството, че е получила сумата от 22 000 EUR по-конкретно, но и не само, като компенсация за възнаграждението, което тя би получила, ако беше продължила да упражнява дейността си до 31 декември 2015 г., жалбоподателката запазва правния си интерес, тъй като в решението по жалбата по административен ред ООСД е посочил, че не е в състояние да ѝ предложи договор след 31 декември 2015 г.

79      Относно довода на Парламента, че при отмяна на обжалваното първоначално решение жалбоподателката не би била възстановена на длъжността ѝ, този довод не е достатъчен, за да докаже липсата на правен интерес от отмяната на обжалваното първоначално решение и на решението по жалбата по административен ред. Всъщност съгласно постоянната съдебна практика, за да изпълни задължението си по член 266 ДФЕС, институцията, издала отменения от съда на Съюза акт, трябва да определи мерките, необходими за изпълнение на съдебното решение за отмяна, като упражнява своето право на преценка за тази цел при съобразяване както с диспозитива и мотивите на съдебното решение, което е длъжна да изпълни, така и с приложимите разпоредби на правото на Съюза (вж. в този смисъл решения от 9 август 1994 г., Парламент/Meskens, C‑412/92 P, EU:C:1994:308, т. 28 и 30, от 8 октомври 1992 г., Meskens/Парламент, T‑84/91, EU:T:1992:103, т. 80 и от 6 октомври 2015 г., CH/Парламент, F‑132/14, EU:F:2015:115, т. 82).

80      От една страна обаче, противно на твърдението, което изглежда поддържа Парламентът, в искането си жалбоподателката не е посочила формално, че желае да бъде възстановена на предишната си длъжност. От друга страна, във всички случаи при отмяна на обжалваното първоначално решение и на решението по жалбата по административен ред ООСД не би бил длъжен непременно да възстанови жалбоподателката като мярка за изпълнение на решението на Общия съд.

81      Всъщност в този случай единствено институцията следва да определи необходимите мерки на основание на член 266 ДФЕС, които могат да се състоят по-специално както във възстановяването на жалбоподателката на работа в служба на Парламента, така и в потвърждаването по други съображения на решението да не се подновява договорът ѝ след 31 декември 2015 г. или още в предоставянето на справедлива финансова компенсация на жалбоподателката в рамките на евентуално уреждане на спора по взаимно съгласие (вж. в този смисъл решение от 5 февруари 2016 г., GV/ЕСВД, F‑137/14, EU:F:2016:14, т. 91—93 и цитираната съдебна практика).

82      Следователно повдигнатото от Парламента възражение за недопустимост трябва да бъде отхвърлено.

 По искането за отмяна на обжалваното първоначално решение и на решението по жалбата по административен ред

83      В подкрепа на искането си за отмяна на обжалваното първоначално решение и на решението по жалбата по административен ред жалбоподателката изтъква по същество четири основания:

–        първо, злоупотреба с власт и нарушение на член 88, буква б) от УРДС, на член 12а, параграф 2 от Правилника и на член 41, параграф 1 от Хартата на основните права,

–        второ, нарушение на член 30 от Хартата на основните права,

–        трето, явна грешка в преценката и нарушение на задължението за полагане на грижа,

–        четвърто, нарушение на член 41, параграф 2 от Хартата на основните права, на задължението за мотивиране, на правото на защита и на правото на изслушване.

 По първото основание

84      В подкрепа на първото си основание жалбоподателката твърди, че предвид противоречивите мотиви, изтъкнати от ООСД в обжалваното първоначално решение и в решението по жалбата по административен ред, за избора му да не поднови договора ѝ, ООСД е допуснал злоупотреба с власт. Всъщност действителният мотив на това решение да не продължи да се ползва от услугите ѝ след повече от тринадесет години пряко или непряко сътрудничество в рамките на Newsdesk Hotline в отдела за аудио-визуални материали, било обстоятелството, че жалбоподателката подала искането за съдействие. Тя смята, че по този начин обжалваното първоначално решение било наказателна мярка срещу нея.

85      Според жалбоподателката доказателство за това бил фактът, че докато ООСД е подновявал последователно договорите ѝ, считано от 2005 г., и през декември 2014 г. я е уведомил, че нейният договор ще бъде подновен до 31 декември 2015 г., ООСД е решил като мярка, забраняваща доближаването, да преназначи жалбоподателката в отдела за програмата за посетители за скъсен срок от три месеца и след това за срок от два месеца. При това, въпреки че на 4 март 2015 г. ѝ е било потвърдено, че потребностите на този отдел са нараснали, ООСД използвал като претекст, за да обоснове решението, което е взел в крайна сметка, да не поднови договора ѝ, че посоченият отдел имал в действителност само ограничени във времето потребности от допълнителни човешки ресурси за организирането на неговата 40-а годишнина, след което нямал повече такива потребности. Жалбоподателката твърди, че не е знаела, че това ограничено във времето събитие е било мотивът за последното подновяване за срок само от два месеца на договора ѝ като договорно нает служител със спомагателни функции.

86      От друга страна, за целите на преназначаването началникът на съответния отдел не се е допитал до директора на дирекцията за средствата за информация, за да се осведоми за потребностите на тази дирекция с оглед на компетентността на жалбоподателката.

87      Жалбоподателката оспорва и избора на ГД „Комуникации“ да повери изпълняваните от нея функции на длъжностно лице, което можело да се обясни с намерението на ООСД да „се отърве от [нея]“.

88      В крайна сметка обжалваното първоначално решение и решението по жалбата по административен ред не били приети в интерес на службата и с оглед на приемането им интересът на жалбоподателката изобщо не бил взет предвид или бил взет предвид в недостатъчна степен. Впрочем това според нея нарушавало правото ѝ по член 41, параграф 1 от Хартата на основните права да изисква случаят ѝ да бъде разгледан справедливо и безпристрастно. От друга страна, доколкото според жалбоподателката тези решения представлявали в действителност наказателни мерки от страна на ООСД в отговор на подаването на искането за съдействие, тя поддържа, че посочените решения са приети в нарушение на член 12а, параграф 2 от Правилника. Освен това, доколкото ООСД по силата на член 88, буква б) от УРДС разполага с възможност да продължи договора на жалбоподателката до 31 януари 2018 г., неприлагането на тази възможност от ООСД нарушавало и тази разпоредба.

89      Парламентът иска първото основание да бъде отхвърлено по същество, като твърди, че няма доказателства в подкрепа на твърдението на жалбоподателката, че целта на решението да не се подновява нейният договор била да ѝ се навреди или че това решение било мотивирано от намерението тя да бъде наказана в отговор на искането ѝ за съдействие. Оплакването за неизпълнение на член 88 от УРДС, който според жалбоподателката позволявал да се подновява договорът ѝ до 31 януари 2018 г., било неотносимо с оглед на съдебната практика, произтичаща от решение от 21 май 2014 г., Комисия/Macchia (T‑368/12 P, EU:T:2014:266, т. 51).

90      Парламентът подчертава, че макар предложението за подновяване на договора за срок от три месеца от 1 януари до 31 март 2015 г. да е направено по инициатива на началника на отдела, когото тя обвинява в психически тормоз, предложението за подновяване с два месеца до 31 май 2015 г. изхожда съответно от началника на отдела за програмата за посетители, както и решението на последния да не поиска от ГД „Персонал“ последващо подновяване на договора на жалбоподателката с оглед на потребностите на неговия отдел. Във всички случаи Парламентът оспорва твърдението, че ООСД е изложил пред жалбоподателката противоречиви мотиви в подкрепа на решението да не поднови нейния договор, и счита, че този орган е изпълнил задължението за полагане на грижа, по-специално тъй като е подновил договора на жалбоподателката дори след подаването на искането за съдействие, и че освен това в решението по жалбата по административен ред ѝ е предоставил обезщетение ex gratia, като е признал, че тя е имала основание за оправдани правни очаквания относно обстоятелството, че договорът ѝ ще бъде продължен до 31 декември 2015 г.

91      Съгласно постоянната съдебна практика се счита, че е налице злоупотреба с власт, засягаща презумпцията за законност, с която се ползват актовете на органа, оправомощен да сключва договори, само ако се докаже, че при приемането на спорния акт този орган е преследвал цел, различна от предвидената в съответната правна уредба, или ако въз основа на обективни, относими и съвпадащи индиции изглежда, че въпросният акт е бил приет, за да се постигнат различни от изложените в него цели (вж. в този смисъл решение от 3 октомври 2006 г., Nijs/Сметна палата, T‑171/05, EU:T:2006:288, т. 64, определение от 22 октомври 2015 г., Macchia/Комисия, T‑80/15 P, EU:T:2015:845, т. 67 и решение от 26 март 2015 г., CW/Парламент, F‑41/14, EU:F:2015:24, т. 86 и цитираната съдебна практика).

92      В това отношение твърдението на жалбоподател за наличието на психически тормоз от страна на прекия му ръководител не е достатъчно, за да се установи, че е незаконосъобразен всеки акт, приет от ООСД, по-конкретно в хода на административното разследване. Всъщност е необходимо заинтересованото лице да докаже, че са извършени действия, съставляващи психически тормоз, които са повлияли на съдържанието на обжалвания акт (вж. в този смисъл решения от 24 февруари 2010 г., Menghi/ENISA, F‑2/09, EU:F:2010:12, т. 69, от 26 март 2015 г., CW/Парламент, F‑41/14, EU:F:2015:24, т. 89 и от 12 май 2016 г., FS/ЕИСК, F‑50/15, EU:F:2016:119, т. 109), тъй като в този случай това би означавало, че чрез своите длъжностни лица и служители на ръководни длъжности ООСД е използвало властта си, за да постигне цел, която е незаконосъобразна с оглед на член 12а от Правилника, който предвижда, че „[д]лъжностните лица се въздържат от всяка форма на психически или сексуален тормоз“.

93      В случая от преписката е видно, че причината договорът на жалбоподателката да бъде продължен само за срок от три месеца, а именно от 1 януари до 31 март 2015 г., а не за срок от една година, както това е било съобщено на жалбоподателката, по-специално от началника на отдела, не може разумно, нито обективно да се свързва с внезапно решение, прието от посочения началник или по-общо — от ООСД вследствие на подаването от жалбоподателката на искането за съдействие.

94      Всъщност, макар в електронното си писмо от 26 ноември 2014 г. началникът на отдела да е уведомил жалбоподателката, която тогава е била в отпуск по болест, както и други двама договорно наети служители, че договорите им трябва да бъдат подновени за една пълна година и че ще се опита в рамките на правомощията си да постигне, доколкото е възможно, по-дълъг отколкото преди това срок на подновяване на договорите им в рамките на своя отдел, той все пак е подчертал трудностите, по-специално от бюджетно естество, които съществуват, що се отнася до продължаването на договорите им и до запазването на длъжностите им за в бъдеще.

95      След това е изпратено електронното писмо от 10 декември 2014 г., за което може да се предположи, че жалбоподателката, която тогава е била в отпуск по болест, се е запознала със съдържанието му, тъй като по време на посочения отпуск тя е ползвала своя професионален адрес за електронна поща (вж. в този смисъл определение от 14 януари 2014 г., Lebedef/Комисия, F‑60/13, EU:F:2014:6, т. 45 и 46). Впрочем в това електронно писмо, изпратено в деня, преди жалбоподателката да подаде искането си за съдействие, на заинтересованата е обяснена подробно причината, поради която нейният договор ще бъде подновен не за срок от една година, както това ѝ е било съобщено от началника на отдела и от един от колегите ѝ, а само за срок от три месеца. Причината е обстоятелството, че жалбоподателката не е издържала успешно процедура за подбор CAST и че поради това преписката ѝ трябва да бъде разгледана от CoSCon през декември 2015 г., за да може договорът ѝ да се продължи евентуално след посочения тримесечен срок. Така жалбоподателката няма разумно основание да поддържа, че решението на ООСД да продължи договора ѝ само за срок от три месеца е свързано с искането за съдействие, което в случая е подадено в деня след получаването от жалбоподателката на информацията от ООСД за съкратения срок на подновяването на нейния договор и за причините, обосноваващи това решение.

96      Вследствие на преназначаването на жалбоподателката като мярка, забраняваща доближаването, в отдела за програмата за посетители от попълнения от директора на ГД „Комуникации“ формуляр от 2 март 2015 г. е видно, че предложението за продължаване на договора на жалбоподателката допълнително за два месеца, а именно от 1 април до 31 май 2015 г., е направено след положително становище, прието от CoSCon на събранието ѝ от 25 февруари 2015 г., към която дата името на жалбоподателката вече е било включено в списъка, упоменат във формуляра от 2 март 2015 г., посочен в точка 19 от настоящото решение.

97      В това отношение във формуляра от 2 март 2015 г. се посочва, че исканото продължаване се обосновава от необходимостта от допълнителни човешки ресурси към отдела за програмата за посетители „с оглед на справянето с нарасналата натовареност на работата във връзка с честването на съществуването от 40 години на програмата […] за което [ще бъде] организирана цяла поредица от прояви до края на май [2015 г.]“. Жалбоподателката обаче оспорва твърдението, че е уведомена за този мотив, на който се основава последното продължаване на нейния договор.

98      Жалбоподателката обаче не оспорва провеждането на събеседване на 4 февруари 2015 г. Впрочем в електронното си писмо от 28 май 2015 г. началникът на отдел „Персонал“ към дирекция „Ресурси“ при ГД „Комуникации“ е потвърдил, без това да е оспорено от жалбоподателката в досъдебната процедура и в съдебното производство, че на събеседването от 4 февруари 2015 г. ѝ е обяснил, че за нуждите на преназначаването ѝ като мярка, забраняваща доближаването, ООСД се е насочил към отдела за отдела за програмата за посетители в рамките на ГД „Комуникации“ поради нуждата от допълнителни човешки ресурси за този отдел с оглед на честването на посочената 40-а годишнина, планирана за 26 май 2015 г.

99      С оглед на тези данни жалбоподателката няма разумно основание да поддържа и че с решението си да продължи договора ѝ само за допълнителния срок от два месеца, от 1 април до 31 май 2015 г., ООСД е имал за цел единствено да я санкционира, заради това че е подала искането за съдействие.

100    Във всички случаи, доколкото с първото основание жалбоподателката оспорва законосъобразността на решението на ООСД да продължи договора ѝ само за периода от 1 април до 31 май 2015 г. или да го продължи, като се основава единствено на потребностите на отдела за програмата за посетители, а не на тези на отдела за аудио-визуални материали, в който тя е била назначена първоначално, следва да се приеме за установено, че независимо от факта, че на 27 март 2015 г. е приподписала въпросното допълнително споразумение, жалбоподателката не е оспорила това решение с жалба по административен ред на основание на член 90, параграф 2 от Правилника. Ето защо в рамките на настоящото производство по обжалване тя не може да оспори законосъобразността на това решение, което вече е окончателно.

101    Предвид изложеното по-горе Общият съд счита, че обстоятелствата, изтъкнати от жалбоподателката относно липсата на предложение за подновяване на договора ѝ от страна отдела за програмата за посетители до ГД „Персонал“, не могат за се считат за обективни, относими и съвпадащи индиции, от които да следва, че решението на ООСД да не поднови нейния договор след 31 май 2015 г., е било взето, за да се постигнат различни от изложените в него цели, тъй като от преписката е видно, че това решение е прието поради липсата искане за продължаването на този договор от дирекция „Ресурси“ при ГД „Комуникации“ въз основа на искане на някой от отделите в тази генерална дирекция.

102    Що се отнася до обстоятелството, че след преназначаването на жалбоподателката в отдела за програмата за посетители ООСД е решил да повери на длъжностни лица функциите, изпълнявани от нея преди това в отдела за аудио-визуални материали, вследствие на което е отпаднала възможността за обосноваване на евентуално искане за последващо подновяване на нейния договор в този отдел, въпреки че жалбоподателката е упражнявала дейността си в него от 2003 г., следва да се припомни, че от една страна, постоянните длъжности в институциите по принцип са предназначени да се заемат от длъжностни лица и следователно такива длъжности могат да се заемат от служители само по изключение (решение от 21 септември 2011 г., Adjemian и др./Комисия, T‑325/09 P, EU:T:2011:506, т. 78). От друга страна, администрацията има широко право на преценка при организирането и определянето на устройството на своите служби и може да реши, че задачи, които не са били ясно определени или са претърпели изменения във времето и които преди са възлагани на договорно наети служители със спомагателни функции, евентуално при заместване на длъжностни лица или на срочно наети служители, трябва занапред да се изпълняват в рамките на постоянни длъжности.

103    Всъщност институциите и агенциите на Съюза са свободни да определят устройството на административните си звена, като отчитат съвкупност от фактори, сред които естеството и обема на поставените им задачи и възможностите в рамките на бюджета (решения от 17 декември 1981 г., Bellardi-Ricci и др./Комисия, 178/80, EU:C:1981:310, т. 19, от 25 септември 1991 г., Sebastiani/Парламент, T‑163/89, EU:T:1991:49, т. 33 и от 9 февруари 1994 г., Lacruz Bassols/Съд, T‑109/92, EU:T:1994:16, т. 88). В тази свобода се включва и съкращаването на щатове и промяната на задачите в интерес на по-висока ефективност в организацията на работата или за да се изпълнят бюджетни изисквания за съкращаване на длъжности, наложени от политическите органи на Съюза, както и правото да се преразпределят задачите, упражнявани преди това от лицето, заемащо съкратената длъжност, без съкращаването на щата непременно да зависи от условието всички наложени задачи да се изпълняват от по-малко на брой лица, отколкото преди реорганизацията. Впрочем съкращаването на определена длъжност не означава задължително, че необходимостта от свързаните с нея задачи е отпаднала (вж. решения от 11 юли 1997 г., Cesaratto/Парламент, T‑108/96, EU:T:1997:115, т. 49—51 и от 10 септември 2014 г., Tzikas/ЕЖА, F‑120/13, EU:F:2014:197, т. 82 и цитираната съдебна практика).

104    Така в случая ООСД е имал възможност свободно да реши, че тези задачи, изпълнявани преди това от жалбоподателката в качеството на договорно нает служител със спомагателни функции и от още един неин колега, който също е договорно нает служител със спомагателни функции, ще бъдат поверени занапред на длъжностно лице. Доколкото обаче в електронното си писмо от 26 ноември 2014 г., а именно преди подаването на искането за съдействие, началникът на отдела вече е уведомил жалбоподателката и други двама нейни колеги, които също са договорно наети служители със спомагателни функции, за предстоящата реорганизация на Newsdesk Hotline във връзка с постъпването на работа на длъжностно лице от функционалната група на администраторите (AD), жалбоподателката няма разумно основание да твърди, че решението на ООСД да назначи длъжностно лице за упражняването на функциите, които тя е изпълнявала преди това в отдела за аудио-визуални материали, било доказателство или най-малкото обективна и относима индиция за намерението тя да бъде санкционирана за подаването на искането за съдействие. Всъщност от решението е видно, че то отговаря обективно на съображения за рационално организиране на съответните служби и на изпълнението на решението на ООСД да се отдаде по-голямо значение на Newsdesk Hotline, като в този сектор бъдат назначени длъжностни лица.

105    С оглед на всички изложени по-горе съображения следва да се приеме, че жалбоподателката не е представила обективни, относими и съвпадащи индиции в подкрепа на твърдението си за злоупотреба с власт.

106    По същите съображения тя няма основание и да поддържа, че от една страна, с обжалваното първоначално решение и с решението по жалбата по административен ред ООСД е нарушил член 12а, параграф 2 от Правилника, съгласно който длъжностно лице, което е станало жертва на психически или сексуален тормоз или което даде показания относно психически или сексуален тормоз, не може да претърпи никакви неблагоприятни последици от страна на институцията, нито че, от друга страна, с оглед на член 41, параграф 1 от Хартата на основните права, нейният случай не е бил разгледан справедливо, безпристрастно и в разумен срок от ООСД.

107    По твърдяното от жалбоподателката нарушение на член 88, буква б) от УРДС следва да се отбележи, че в редакцията му, приложима след 1 май 2004 г., той предвижда по отношение на „договорно наетия персонал [със спомагателни функции] по член 3б“, че „действителният срок на служба в институцията, включително всички подновявания, не може да надвишава три години“ и че в редакцията му в сила след изменението с Регламент (ЕС, Евратом) № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. за изменение на Правилника и на УРДС (ОВ L 287, 2013 г., стр. 15) този срок е увеличен на шест години. Тази разпоредба предвижда максимален срок на служба за посочената категория служители, без да налага на ООСД минимален срок на служба на служителите от същата категория.

108    Следователно обстоятелството, че с обжалваното първоначално решение и с решението по жалбата по административен ред ООСД не е изчерпал максималния срок на служба за жалбоподателката в качеството ѝ на договорно нает служител със спомагателни функции, не представлява явно нарушение на член 88, буква б) от УРДС.

109    Накрая, жалбоподателката няма основание да се позовава като индиция за злоупотреба с власт на обстоятелството, че според нея ООСД „внезапно“ е променил отношението си спрямо нея след подаването на искането за съдействие, тъй като „след 6 януари 2003 г. систематично е намирал решение, позволяващо запазването [ѝ на заеманата от нея] длъжност“. Всъщност обстоятелството, че жалбоподателката, която не е издържала успешно нито конкурсите на общо основание, организирани от EPSO, нито съответния вътрешен конкурс в Парламента, е продължавала да работи въз основа на назначавания от EPSO посредством последователни договори за различни категории длъжности за изпълняване на по същество идентични функции, изобщо не задължава ООСД да запази трайно правоотношението със заинтересованата, тъй като основната характеристика на договорите за назначаване на договорно наети служители със спомагателни функции е временният им характер, съответстващ на самата цел на тези договори, а именно изпълняването от временно нает персонал на временни по естеството си или поради отсъствието на титуляря задачи (вж. в този смисъл решение от 21 септември 2011 г., Adjemian и др./Комисия, T‑325/09 P, EU:T:2011:506, т. 86), и служителите от публичната служба на Съюза, назначени по срочен договор не могат да не отчитат временния характер на назначаването си и факта, че то не им гарантира заетост (вж. в този смисъл решение от 4 декември 2013 г., ETF/Schuerings, T‑107/11 P, EU:T:2013:624, т. 84).

110    С оглед на всички изложени по-горе съображения твърденията по първото основание трябва да се отхвърлят.

 По второто основание

111    Като смята, че е уволнена при злоупотреба с власт от ООСД, жалбоподателката счита, че уволнението ѝ е неоснователно и следователно е извършено в нарушение на член 30 от Хартата на основните права, съгласно който „[в]секи работник има право на защита срещу всяка форма на неоснователно уволнение, в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики“. Освен това тя поддържа, че ООСД неправилно не е взел отношение по този довод в решението по жалбата по административен ред, така че „оспорените решения трябва[ло] да бъдат отменени“.

112    Парламентът счита, че второто основание е неотносимо, тъй като договорът на жалбоподателката е изтекъл на предвидената в него дата и следователно не е бил прекратен от ООСД.

113    В това отношение се налага изводът, че с изтъкнатото от жалбоподателката второ основание се поддържа явно погрешното твърдение, че в случая ООСД е приел решение за уволнение по член 47, буква б), подточка ii) от УРДС или още по член 49 от същите условия, въпреки че договорът на жалбоподателката е прекратен на основание член 47, буква б), подточка i) от УРДС, приложим за договорно наетите служители със спомагателни функции по силата на член 119 от УРДС, а именно „на датата, посочена в договора“.

114    Следователно във всички случаи второто основание трябва да се отхвърли, като явно необосновано.

 По третото основание

115    В подкрепа на третото си основание жалбоподателката поддържа, че обжалваното първоначално решение и решението по жалбата по административен ред са опорочени от явна грешка в преценката. Това можело да се констатира въз основа на самия факт, че ООСД е представил противоречиви мотиви в подкрепа на решението да не поднови договора на жалбоподателката, което доказвало, че посочените от ООСД причини не били правдоподобни. Тя твърди и че ООСД не е изпълнил задължението си за полагане на грижа.

116    Парламентът иска третото основание да бъде отхвърлено, като пояснява, че ООСД е решил да преструктурира отдела за аудио-визуални материали, считано от 2009 г., тъй като този отдел, чиято функционалност се повишила и който разполагал със значителен бюджет, се състоял от голям брой договорно наети служители. По този начин били организирани няколко конкурса и процедури за подбор, което позволило на по-голямата част от работещите в отдела служители да придобият статута на длъжностни лица. Жалбоподателката обаче не издължала успешно тези процедури за подбор и не била назначена като длъжностно лице в този отдел.

117    Относно искането за подновяване, то било разгледано от ООСД с цялата необходима грижа, но не било налице свободно работно място, позволяващо да се продължи договорът на жалбоподателката като договорно нает служител със спомагателни функции. Като доказателство за това Парламентът посочва факта, че след 31 май 2015 г., когато е изтекъл срокът на договора на жалбоподателката, в дирекцията за средствата за информация е назначен само един договорно нает служител със спомагателни функции, от 3 август 2015 г. до 2 февруари 2016 г., за да се осигури заместването на член от персонала на отдел Europarl TV в дирекцията за средствата за информация. Впрочем при формулирането на 15 април 2015 г. на искането за назначаване на този служител жалбоподателката, която също като него фигурирала в списък за подбор CAST, не била на разположение, тъй като продължавала да бъде в отпуск по болест, започнал в края на септември 2014 г. Парламентът уточнява, че в отдела за аудио-визуални материали е останал само един договорно нает служител със спомагателни функции от функционална група IV след текущото преназначаване на друг договорно нает служител от същата функционална група от този отдел в отдел Europarl TV. Освен това Парламентът припомня, че координирането на екипа на Newsdesk Hotline в отдела за аудио-визуални материали вече се извършва от длъжностно лице, че текущите задачи, изпълнявани по-рано от жалбоподателката, вече са поверени на длъжностно лице и че за допълването на този екип е назначено трето длъжностно лице. Що се отнася до отдела за програмата за посетители, след 31 май 2015 г. в този отдел не е назначаван договорно нает служител със спомагателни функции. Тези обяснения потвърждавали, че не е имало никаква възможност да се продължи договорът на жалбоподателката в горепосочените два отдела, нито като цяло в дирекцията за средствата за информация.

118    В това отношение следва да се припомни преди всичко, че подновяването на договор на срочно нает служител е обикновена възможност, оставена на преценката на компетентния орган, в случая ООСД.

119    Всъщност институциите разполагат с широко право на преценка при организацията на своите служби с оглед на възложените им задачи и при назначаването на персонала на тяхно разположение във връзка с изпълнението на тези задачи, дори това назначаване да се извършва в интерес на службата. По този начин, когато се произнася относно положението на служител, компетентният орган е длъжен да вземе предвид всички данни, които могат да бъдат от значение за решението му, т.е не само интереса на службата, но по-специално и интереса на съответния служител. Всъщност това произтича от задължението на администрацията за полагане на грижа, което отразява равновесието между взаимните права и задължения, които урежда Правилникът, а по аналогия и УРДС, в рамките на правоотношенията между публичния орган и неговите служители (вж. решение от 24 ноември 2015 г., Комисия/D’Agostino, T‑670/13 P, EU:T:2015:877, т. 32 и цитираната съдебна практика).

120    При това положение УРДС не предвижда задължение за администрацията да разгледа предварително възможността да премести срочно нает служител в служба, различна от тази, в която е бил назначен, нито в случай на прекратяване на договор, сключен за неопределено време (вж. в този смисъл решения от 4 декември 2013 г., ETF/Schuerings, T‑107/11 P, EU:T:2013:624, т. 98 и от 4 декември 2013 г., ETF/Michel, T‑108/11 P, EU:T:2013:625, т. 99), нито в случай на неподновяване на срочен договор (вж. в този смисъл решение от 21 май 2014 г., Комисия/Macchia, T‑368/12 P, EU:T:2014:266, т. 57). По същия начин не съществува подобно задължение спрямо договорно наетите служители като жалбоподателката, които не са назначени на длъжност, предвидена в щатното разписание, приложено към частта от бюджета за всяка институция. В замяна на това, дори за тази последна категория служители, макар да не заемат длъжност, включена в това щатно разписание, администрацията е длъжна, когато се произнася по направено от служител искане за подновяване на договор, да вземе предвид всички данни, които могат да бъдат от значение за решението му, т.е не само интереса на службата, но по-специално и интереса на съответния служител (решение от 24 ноември 2015 г., Комисия/D’Agostino, T‑670/13 P, EU:T:2015:877, т. 34).

121    При особените обстоятелства в конкретния случай, при които, за да изпълни задължението си за съдействие по член 24 от Правилника, ООСД е решил да преназначи жалбоподателката в отдел, различен от този, в който е била назначена, този орган е бил длъжен при разглеждането на искането за подновяване и в рамките на задължението си за полагане на грижа да прецени, като вземе предвид изразеното от жалбоподателката желание да бъде запазено нейното правоотношение, независимо от факта, че на практика тя е била в отпуск по болест от октомври 2014 г., дали интересът на службата, както в отдела, в който е бела назначена първоначално, така и в отдела в който е била преназначена, е налагал наемането на работа на служител с профил като този на жалбоподателката.

122    В това отношение предвид широкото право на преценка на институциите в същия контекст контролът от страна на съда се ограничава до проверката за липсата на явна грешка в преценката или на злоупотреба с власт (вж. решение от 24 ноември 2015 г., Комисия/D’Agostino, T‑670/13 P, EU:T:2015:877, т. 32 и цитираната съдебна практика).

123    В случая от преписката е видно ясно, че на етапа на обжалваното първоначално решение ООСД е взел предвид както интереса на службата във връзка с отдела за програмата за посетители, така и интереса на жалбоподателката, изразен в искането за подновяване. ООСД обаче е стигнал до извода, че не е в състояние да предложи на жалбоподателката продължаване на нейния договор като договорно нает служител със спомагателни функции, при това независимо от обстоятелството, че името ѝ фигурира в списък за подбор на договорно наети служители.

124    От друга страна, що се отнася до констатацията на ООСД, че след провеждането на честванията във връзка с 40-ата годишнина на отдела за програмата за посетители същият отдел не е имал повече нужда от допълнителни човешки ресурси, тази констатация не е опорочена от явна грешка в преценката с оглед на представените от Парламента доводи и документи. В това отношение обстоятелството, че в електронното си писмо от 4 март 2015 г. генералният директор на ГД „Персонал“ се е позовал на нарасналите потребности на същия отдел към този момент, не опровергава тази констатация. Всъщност, от една страна, посоченото позоваване на нараснали потребности може да се разбира като отнасящо се до потребностите, свързани с 40-ата годишнина. От друга страна, и във всички случаи е безспорно, че ООСД не е назначил друг договорно нает служител със спомагателни функции, за да изпълнява функции в отдела за програмата за посетители след датата на изтичане на срока на договора на жалбоподателката, което потвърждава факта, че макар и нараснали, потребностите са били само временно нараснали и при всяко положение те не са обосновавали назначаването на работа на служител след 31 май 2015 г.

125    Така, по-специално с оглед на член 11, параграф 2 от решението на Бюрото на Парламента от 3 май 2004 г. за приемането на вътрешни правила за назначаването на работа на длъжностни лица и други служители (наричани по-нататък „вътрешните правила за назначаването“), съгласно който договорно наетите служители със спомагателни функции се назначават в съответствие с член 3б от УРДС, за да се осигури приемственост в служебната дейност, ООСД е имал основание да приеме, че след 40-ата годишнина не е имал повече нужда от наемане на работа на този вид служители за отдела за програмата за посетители, нито в частност да се ползва от услугите на служител с профил като този на жалбоподателката.

126    Относно вземането предвид на интереса на службата във връзка с отдела за аудио-визуални материали, от преписката е видно безспорно, че както поддържа жалбоподателката, за да изрази становището, отразено в обжалваното първоначално решение, ООСД не е разгледал потребностите на този отдел, тъй като към 28 май и 14 юли 2015 г. е съществувало съмнение, което жалбоподателката е искала да разсее в рамките на жалбата си по административен ред от 24 април 2015 г., що се отнася до въпроса в кой отдел следва да се приеме, че жалбоподателката е била действително назначена. Впрочем след това именно този последен отдел може въз основа на евентуално искане за подновяване на договора на жалбоподателката, отправено до дирекция „Ресурси“ при ГД „Комуникации“, да поиска такова подновяване от ГД „Персонал“ в качеството на ООСД.

127    В отговора си от 20 август 2015 г. на подадената от жалбоподателката на 24 април 2015 г. жалба по административен ред обаче генералният секретар разрешава този въпрос, като потвърждава временния характер на преназначаването на жалбоподателката в отдела за програмата за посетители. Тогава в допълнителната си жалба по административен ред от 10 септември 2015 г. жалбоподателката оспорва твърдението за липса на интерес на службата от подновяването на нейния договор с оглед на потребностите на отдела за аудио-визуални материали, в който е трябвало да се счита, че тя продължава да бъде на работа за периода на провеждането на административното разследване, започнато от ООСД в отговор на искането ѝ за съдействие.

128    В отговор на доводите, представени в допълнителната жалба по административен ред от 10 септември 2015 г., ООСД е разгледал интереса на службата във връзка с потребностите на отдела за аудио-визуални материали с оглед на приемането на решението по жалбата по административен ред. Той обаче е стигнал до извода, че независимо от интереса на жалбоподателката от продължаване на нейния договор посоченият отдел не е имал нужда, обосноваваща продължаването на този договор в същия отдел, нито като цяло в ГД „Комуникации“. Следователно оплакването на жалбоподателката, че не е взет предвид интересът на службата, трябва да се отхвърли като неоснователно.

129    В това отношение следва да се уточни също, че противно на поддържаното от жалбоподателката, когато е взел решение да не подновява договор, ООСД може да измени или замени мотивите му във фазата на обжалване по административен ред, както е постъпил в настоящия случай (вж. в този смисъл решения от 21 май 2014 г., Mocová/Комисия, T‑347/12 P, EU:T:2014:268, т. 33—46 и от 10 септември 2014 г., Tzikas/ЕЖА, F‑120/13, EU:F:2014:197, т. 79). Всъщност окончателната позиция на институцията се определя към момента на приемане на отговора на жалбата по административен ред и следователно към тази фаза следва да се прецени дали ООСД е изпълнил задължението си за полагане на грижа с оглед на мотивите както на първоначалното решение, така и на отговора на жалбата по административен ред (вж. в този смисъл решение от 17 януари 2017 г., LP/Европол, T‑719/15 P, непубликувано, EU:T:2017:7, т. 54).

130    Освен това жалбоподателката поддържа в репликата, че в случая в писмената си защита Парламентът е „разглед[ал] самостоятелно различните отдели — [о]тдел Europarl TV, [о]тдел [за] аудио-визуални материали, [е]кип Hotline Newsdesk — [по отношение на които ООСД] е искал да се установи възможността за подновяване на договора на жалбоподателката“, за да представи in tempore suspecto нови мотиви към обжалваното първоначално решение и решението по жалбата по административен ред. Според жалбоподателката обаче подобни мотиви били недопустими.

131    В това отношение следва да се припомни, че при обжалване по член 270 ДФЕС, въпреки че пълната липса на мотиви не може да се поправи с обяснения, представени след подаването на жалбата, тъй като на този етап подобни обяснения вече не изпълняват функцията си (вж. в този смисъл решения от 26 ноември 1981 г., Michel/Парламент, 195/80, EU:C:1981:284, т. 22, от 9 декември 1993 г., Парламент/Volger, C‑115/92 P, EU:C:1993:922, т. 23 и от 23 февруари 1994 г., Coussios/Комисия, T‑18/92 и T‑68/92, EU:T:1994:19, т. 74—76), това не се отнася за случая на непълнота на мотивите на обжалвания акт, приет от ООСД или от органа по назначаване на институцията ответник.

132    Всъщност в последния случай институцията ответник може в хода на производството да внесе допълнителни уточнения, с което да стане безпредметно основанието, изведено от липсата на мотиви (вж. в този смисъл решения от 30 май 1984 г., Picciolo/Парламент, 111/83, EU:C:1984:200, т. 22, от 8 март 1988 г., Sergio и др./Комисия, 64/86, 71/86—73/86 и 78/86, EU:C:1988:119, т. 52 и от 30 ноември 1993 г., Perakis/Парламент, T‑78/92, EU:T:1993:107, т. 52). В подобна хипотеза обаче институцията ответник няма право да замести неправилните първоначални мотиви на обжалвания акт с напълно нови (вж. в този смисъл решения от 7 февруари 1990 г., Culin/Комисия, C‑343/87, EU:C:1990:49, т. 15 и от 6 ноември 1997 г., Berlingieri Vinzek/Комисия, T‑71/96, EU:T:1997:170, т. 79).

133    В случая Общият съд отбелязва, че в решението по жалбата по административен ред ООСД изрично е посочил, че от една страна, „повторното назначаване на [жалбоподателката] на работа в [о]тдела [за] аудио-визуални материали вече не [е] възможно, тъй като междувременно [е] решено изпълнението на задачите, за което тя е била наета, да се повери на длъжностно лице“, и от друга страна, че „предвид специфичния профил на [жалбоподателката] и на функциите, които [е] осъществявала, повече не [е имало] възможност ГД „К[омуникации]“ да ѝ предложи друга длъжност, съответстваща на нейната квалификация, след 31 декември 2015 г.“

134    По този начин данните, представени от Парламента в съдебното производство относно различните отдели в дирекцията за средствата за информация и в дирекцията за връзка с гражданите при ГД „Комуникации“, по отношение на които ООСД е разгледал възможността за подновяване на договора на жалбоподателката, представляват само допълнителни уточнения по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 132 от настоящото решение, като тези данни, доколкото се отнасят до обстоятелства, предхождащи или съвпадащи по време с решението по жалбата по административен ред, са съобразени в това отношение с принципа на законност (решение от 21 май 2014 г., Mocová/Комисия, T‑347/12 P, EU:T:2014:268, т. 27). Всъщност е безспорно, че както в решението по жалбата по административен ред, така и в съдебното производство, мотивът, който е представен от ООСД и на който се позовава Парламентът, за да се откаже подновяването на договора на жалбоподателката след 31 декември 2015 г., е изведен от липсата на свободно работно място в ГД „Комуникации“, което с оглед на профила на жалбоподателката да позволи подобно подновяване.

135    Впрочем в това отношение следва да се отбележи, че с оглед на съдебната практика, припомнена в точки 119 и 120 от настоящото решение, ООСД не е бил длъжен в рамките на задължението си за полагане на грижа да разгледа възможността за продължаване на договора на жалбоподателката за назначаването ѝ в отдели, различни от отдела за аудио-визуални материали и отдела за програмата за посетители, тъй като подобен подход би довел до предоставянето на жалбоподателката на право на предимство, с каквото се ползват само длъжностните лица и което би засегнало интересите на служители от тези други отдели, които биха искали да се подновят техните собствени договори в същите отдели или интересите на кандидатите в процедури за подбор, започнати за заемането на свободни работни места в посочените отдели (вж. в този смисъл решение от 4 декември 2013 г., ETF/Schuerings, T‑107/11 P, EU:T:2013:624, т. 87). В случая обаче, като е предприел действия извън рамките, които му налага задължението за полагане на грижа, в решението по жалбата по административен ред ООСД е разгледал свободните работни места като цяло в ГД „Комуникации“, но е стигнал до извода, че нито едно от съответните работни места не позволява подобно подновяване след 31 декември 2015 г.

136    Във всички случаи обаче този извод не е опорочен от явна грешка в преценката.

137    Всъщност към датата на приемане на решението да не бъде подновен договорът ѝ жалбоподателката е заемала длъжност като договорно нает служител със спомагателни функции. В това отношение, както е посочил началникът на отдела в електронното си писмо от 26 ноември 2014 г., в същия отдел се извършва реорганизация, което се потвърждава и от информацията и данните, представени от Парламента, с цел ООСД да повери на длъжностни лица задачите, изпълнявани по-рано от жалбоподателката, което, както бе посочено по-горе, е в рамките на широкото му право на преценка при организирането на неговите служби. Така длъжността, за която е публикувана обява с референтен номер AST/157554 за свободно работно място, е можело да бъде заета чрез преместване на длъжностно лице от функционалната група на асистентите, какъвто статут жалбоподателката не притежава. От друга страна, представените от Парламента документи потвърждават, че след напускането на жалбоподателката в дирекцията за средствата за информация е назначен само един договорно нает служител със спомагателни функции през 2016 г. В случая става въпрос за служител, нает на работа за заместване на лице в отпуск по майчинство от 3 август 2015 г. до 2 февруари 2016 г. Впрочем този служител е нает на работа за изпълняване на функции в отдел Europarl TV, който е самостоятелен по отношение на отдела за аудио-визуални материали и отдела за програмата за посетители, а към датата на назначаването му, от една страна, жалбоподателката не е била на разположение, за да извърши подобно заместване, тъй като тя самата е била в отпуск по болест, и от друга страна, няма данни нейният профил да е бил подходящ за нуждите на това заместване.

138    Жалбоподателката навежда като оплакване и обстоятелството, че въпреки направените от нея искания организираните от Парламента вътрешни конкурси са се отнасяли само до „много специфични и технически [профили] на архивари, монтажисти, графици или продуценти […]“. Следва обаче да се припомни, че съгласно член 27 от Правилника „[н]азначаването [на длъжностни лица] има за цел да осигури на институцията услугите на длъжностни лица със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти, подбрани на възможно най-широка географска основа измежду гражданите на държавите — членки на Европейския съюз“. Следователно никой служител не може да изисква да се организира конкурс, съответстващ на неговия профил, тъй като независимо от член 4, параграф 3 от вътрешните правила за назначаването, институциите не могат да улесняват достъпа на служителите си до статута на длъжностно лице по начин, който би противоречал на принципа на равно третиране.

139    Накрая жалбоподателката посочва факта, че в последна сметка е упражнявала едни и същи функции в продължение на тринадесет години съответно в рамките на различен статут и че поради това ООСД е трябвало да продължи последния ѝ договор в изпълнение на задължението си за полагане на грижа.

140    В това отношение следва да се отбележи, че макар жалбоподателката да е работила за дружество, което предоставя услуги за Парламента, ООСД ѝ е предложил да бъде назначена пряко от него в качеството на договорно нает служител, считано от 1 април 2005 г., а от 1 февруари 2006 г., е работила на длъжност като срочно нает служител. На основание на член 8, втора алинея от УРДС този договор като срочно нает служител е прекратен по необходимост след изтичането на максималния срок от шест години на служба в това качество и трябва да се приеме, че това назначаване, извършено като изключение от принципа, съгласно който постоянните длъжности са предназначени да се заемат от длъжностни лица, повече не може да има за цел да отговори на нуждите на отдела за аудио-визуални материали (вж. в този смисъл решение от 21 септември 2011 г., Adjemian и др./Комисия, T‑325/09 P, EU:T:2011:506, т. 79).

141    При това положение след изтичането на максималния срок от шест години на служба в качеството на срочно нает служител ООСД се е погрижил жалбоподателката да може да остане на работа, в случая като договорно нает служител със спомагателни функции, въпреки че в това отношение жалбоподателката вече се позовава на факта, че са ѝ възложени същите функции както в качеството на срочно нает служител, така и в качеството на договорно нает служител и на договорно нает служител със спомагателни функции, което в крайна сметка хвърля съмнение върху обосноваността на направения от ООСД избор на една или друга от тези категории длъжности.

142    От друга страна, ООСД приема да предостави ex gratia на жалбоподателката сумата от 22 000 EUR.

143    Всички тези обстоятелства обаче свидетелстват за полагането на грижа от ООСД спрямо заинтересованата.

144    С оглед на всички съображения, изложени по-горе, ООСД не е допуснал явна грешка в преценката, нито е нарушил задължението си за полагане на грижа, като е приел в случая, че не е в състояние да поднови договора на жалбоподателката, особено след 31 декември 2015 г.

145    Следователно третото основание трябва да бъде отхвърлено.

 По четвъртото основание

146    В подкрепа на четвъртото основание жалбоподателката поддържа, че в нарушение на член 41, параграф 2 от Хартата на основните права ООСД не я е изслушал, преди да приеме обжалваното първоначално решение. Впрочем, ако тя е била изслушана, е щяла да има възможност да посочи, че нарасналите потребности на отдела за програмата за посетители налагат продължаването на нейния договор. По този начин ООСД щял да може да се допита до този отдел за действителните му потребности и да изясни явното противоречие между реалното им съществуване и обжалваното първоначално решение, в което е отречено наличието на тези потребности. Жалбоподателката щяла да има възможност и да привлече вниманието на ООСД на факта, че на 24 април 2015 г. е подала жалба по административен ред срещу решението за преназначаване, за да оспори трайния характер на това преназначаване, и освен това щяла до посочи, че други отдели в ГД „Комуникации“ имали потребности от човешки ресурси, по-специално в дирекцията за средствата за информация, и в частност — нейният отдел за аудио-визуални материали. Публикуването на четири обяви за свободни работни места между 27 март и 29 май 2015 г. също било обстоятелство, на което тя щяла да се позове пред ООСД, за да докаже наличието на посочените потребности. Накрая, тя щяла да има възможност в подкрепа на искането за подновяване да получи сведение от директора на дирекцията за средствата за информация за наличните потребности на тази дирекция.

147    Наред с факта, че обжалваното първоначално решение можело да има различно съдържание, ако е била първоначално изслушана от ООСД по въпроса за подновяването на договора ѝ, жалбоподателката твърди, че заменянето от ООСД на етапа на постановяването на решението по жалбата по административен ред на мотивите на първоначалното му решение с напълно нови и противоречиви в сравнение с първото мотиви е равносилно на нарушение на задължението за мотивиране. Това се отнасяло и за обстоятелството, че ООСД не е отговорил на някои от нейните оплаквания в решението по жалбата по административен ред.

148    Парламентът иска четвъртото основание да бъде отхвърлено, като отбелязва, че в случая в искането за подновяване жалбоподателката е изразила причините, които според нея обосновават подновяването на нейния договор. Впрочем ООСД надлежно е взел предвид доводите, изложени в това отношение от жалбоподателката, по-специално когато е приел в решението по жалбата по административен ред да уважи искането ѝ въз основа на оправдани правни очаквания, а именно договорът ѝ да бъде продължен до 31 декември 2015 г. Във всички случаи, дори да се приеме, че ООСД е нарушил в случая правото на жалбоподателката да бъде изслушана, Парламентът счита, че би приел същото решение да не подновява договора на жалбоподателката, ако я беше изслушал надлежно. Всъщност той смята, че посочените в жалбата доводи, които жалбоподателката е имала възможност да изтъкне преди приемането на обжалваното първоначално решение, били идентични на тези, които тя е изложила в искането за подновяване и в жалбата по административен ред от 22 юли 2015 г. и на които е отговорено както в обжалваното първоначално решение, така и в решението по жалбата по административен ред.

149    В началото следва да се припомни, че правото на защита, закрепено понастоящем в член 41 от Хартата на основните права, който според съда на Съюза е с общо приложение (решение от 11 септември 2013 г., L/Парламент, T‑317/10 P, EU:T:2013:413, т. 81), включва, като същевременно има по-широк обхват, предвиденото в параграф 2, буква а) от същия член процесуално право на всяко лице да бъде изслушано, преди по отношение на него да бъде приета индивидуална мярка с неблагоприятни последици (решение от 5 февруари 2016 г., GV/ЕСВД, F‑137/14, EU:F:2016:14, т. 71).

150    По този начин правото на защита, което трябва да бъде осигурено дори при липсата на приложима правна уредба, изисква съответното лице да получи възможност да изложи надлежно своето становище по обстоятелствата, които биха могли да бъдат изтъкнати в негова вреда в бъдещия акт (вж. в този смисъл решения от 3 юни 2015 г., BP/FRA, T‑658/13 P, EU:T:2015:356, т. 52 и цитираната съдебна практика и от 12 май 2016 г., FS/ЕИСК, F‑50/15, EU:F:2016:119, т. 115).

151    В това отношение следва да се отбележи, че решението на администрация да не прилага, когато има такова право на основание на УРДС, възможността да поднови срочния договор на служител, във формално отношение не е решение, прието в резултат от проведена процедура срещу заинтересованото лице.

152    При все това, когато в качеството на лице, посочено в Правилника, служител подава на основание на член 90, параграф 1 от Правилника искане за подновяване на своя договор преди изтичане на срока му (вж. в този смисъл решение от 14 септември 2006 г., Комисия/Fernández Gómez, C‑417/05 P, EU:C:2006:582, т. 38) или когато във вътрешните си правила институция предвижда своевременно образуване преди изтичането на срока на договора на служител на специфична процедура за подновяването на този договор, трябва да се счита, че в резултат от тази процедура или в отговор на подобно искане въз основа на Правилника ООСД приема решение относно подновяването на договора на заинтересованото лице и че доколкото това решение е неблагоприятно за заинтересованото лице, то трябва да бъде изслушано от ООСД, преди да приеме посоченото решение, което освен това трябва да бъде мотивирано, както изисква член 25 от Правилника, приложим по аналогия спрямо договорно наети служители със спомагателни функции по силата на член 92 от УРДС.

153    В случай, че ООСД реши, доколкото е предвидено такова право в УРДС, да не приложи възможността, с която разполага на основание на УРДС, да продължи договора на служител, подобно решение за неподновяване може да бъде прието само след като заинтересованото лице получи възможност да изложи надлежно своето становище, евентуално чрез обикновено уведомление от ООСД за намерението му да не приложи посочената възможност, като това може да бъде направено в рамките на устен или писмен обмен на информация, дори и кратък по продължителност (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 18 декември 2008 г., Sopropé, C‑349/07, EU:C:2008:746, т. 49—52, от 3 юли 2014 г., Kamino International Logistics и Datema Hellmann Worldwide Logistics, C‑129/13 и C‑130/13, EU:C:2014:2041, т. 33 и от 10 септември 2014 г., Tzikas/ЕЖА, F‑120/13, EU:F:2014:197, т. 59). Този обмен трябва да бъде започнат от ООСД, който носи доказателствената тежест (вж. в този смисъл решения от 6 декември 2007 г., Marcuccio/Комисия, C‑59/06 P, EU:C:2007:756, т. 47, от 3 юни 2015 г., BP/FRA, T‑658/13 P, EU:T:2015:356, т. 54 и от 12 май 2016 г., FS/ЕИСК, F‑50/15, EU:F:2016:119, т. 116).

154    В това отношение е постановено също, че принципът за зачитане на правото на защита се налага с още по-голяма строгост, когато, какъвто е настоящият случай, решението за неподновяване на договора е прието в контекста на съществуващи проблеми в отношенията (вж. в този смисъл решения от 3 юни 2015 г., BP/FRA, T‑658/13 P, EU:T:2015:356, т. 51 и от 12 май 2016 г., FS/ЕИСК, F‑50/15, EU:F:2016:119, т. 114), като същевременно се припомня, че наличието на нарушение на правото на изслушване трябва да се преценява по-специално в зависимост от правните норми, уреждащи съответната област (решение от 10 септември 2013 г., G. и R., C‑383/13 PPU, EU:C:2013:533, т. 34).

155    В случая след подаването на искането за подновяване, шест работни дни преди изтичането на договора на 31 май 2015 г. и независимо от факта, че на основание на член 90, параграф 1 от Правилника администрацията е разполагала в това отношение със срок за отговор от четири месеца (вж. в този смисъл решение от 17 януари 2017 г., LP/Европол, T‑719/15 P, непубликувано, EU:T:2017:7, т. 64) и че към този момент жалбоподателката е била в отпуск по болест, ООСД е бил в състояние за по-малко от седмица да даде отговор на искането за подновяване. Той обаче формално е пропуснал да изслуша предварително жалбоподателката в това отношение, въпреки че прилагането изискванията, произтичащи от член 41, параграф 2, буква a) от Хартата на основните права, не е представлявало никаква трудност за полагащата грижа администрация и че изслушването на заинтересованата е една минимална гаранция, когато администрацията предприема действия в област, в която разполага с широко право на преценка, какъвто е конкретният случай (вж. в този смисъл решение от 5 февруари 2016 г., GV/ЕСВД, F‑137/14, EU:F:2016:14, т. 77). По същия начин ООСД формално не е изслушал жалбоподателката, преди да приеме потвърдителното решение от 14 юли 2015 г.

156    Следователно в конкретния случай ООСД е нарушил правото на жалбоподателката да бъде изслушана, а оттук и член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права.

157    При това положение съгласно съдебната практика, дори при нарушение на правото на защита, за да се уважи основанието, е необходимо освен това производството да е можело да достигне до различен резултат при липсата на този недостатък (определение от 14 април 2016 г., Dalli/Комисия, C‑394/15 P, непубликувано, EU:C:2016:262, т. 41 и решение от 6 февруари 2007 г., Wunenburger/Комисия, T‑246/04 и T‑71/05, EU:T:2007:34, т. 149, вж. и решение от 18 септември 2015 г., Wahlström/Frontex, T‑653/13 P, EU:T:2015:652, т. 21 и цитираната съдебна практика).

158    В това отношение Общият съд отбелязва, че обстоятелствата, изтъкнати от жалбоподателката в съдебното производство, съответстват по същество на тези, които е изложила в искането за подновяване. ООСД обаче е взел предвид тези обстоятелства, тъй като в отговор на това искане е приел обжалваното първоначално решение, а именно решението от 28 май 2015 г., потвърдено с решението от 14 юли 2015 г.

159    От друга страна, същите обстоятелства са възпроизведени и развити в жалбата по административен ред и в допълнителната жалба по административен ред. Впрочем в решението по жалбата по административен ред ООСД е отговорил на посочените доводи, като е потвърдил решението си да не подновява договора на жалбоподателката. Освен това, що се отнася до другите четири обяви за свободни работни места, на които жалбоподателката е можела да се позове, ако е била изслушана, достатъчно е да се отбележи, че те се отнасят до длъжности от функционалната група на администраторите, които трябва да бъдат заети с предимство чрез преместване или назначаване на длъжностни лица.

160    Следователно, дори жалбоподателката формално да е била изслушана преди приемането на обжалваното първоначално решение, с оглед на обстоятелствата, изтъкнати от нея в съдебното производство, следва да се приеме, че това не би позволило да се стигне до различен резултат, що се отнася до подновяването на нейния договор.

161    Предвид изложеното по-горе четвъртото основание за отмяна трябва да бъде отхвърлено, а оттук и исканията за отмяна в тяхната цялост.

 По исканията за обезщетение

162    В подкрепа на исканията си за обезщетение жалбоподателката твърди, че е претърпяла неимуществена вреда вследствие на незаконосъобразността на обжалваното първоначално решение и на решението по жалбата по административен ред, по-специално тъй като тези решения представлявали злоупотреба с власт от ООСД и били равносилни на уволнение, решението за което е взето в резултат на подаването на искането за съдействие. Засегната в психологически план, жалбоподателката обяснява, че е трябвало да премине терапия, и счита, че решенията на ООСД са засегнали достойнството ѝ. При тези обстоятелства тя твърди, че ѝ е нанесена неимуществена вреда, която следва да бъде поправена чрез присъждането на обезщетение в размер на 100 000 EUR.

163    От друга страна, като се позовава на други аспекти на начина на общуване на ООСД с неговите служители при прекратяване на договорите, по-специално на блокирането на нейната електронна пощенска кутия на 31 май 2015 г., както и на автоматизираното изпращане на електронни съобщения с информация за предприеманите по административен път действия във връзка с прекратяването на договори, като заинтересованите лица са приканвани да не обръщат внимание на тази информация, когато предстои непосредствено подновяване на договорите им, жалбоподателката счита, че тези аспекти представляват отделно нарушение от страна на администрацията, което ѝ е причинило неимуществена вреда, която трябва да се поправи чрез присъждането на обезщетение в размер на 15 000 EUR.

164    Парламентът посочва, че исканията за обезщетение следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, като подчертава, че службите му не са допуснали нарушение нито при приемането на решението да не се подновява договорът на жалбоподателката, нито като цяло в поведението им с нея.

165    В това отношение е достатъчно да се припомни, че исканията за поправяне на имуществени или неимуществени вреди следва да бъдат отхвърлени, когато са в пряка връзка с исканията за отмяна, както в разглеждания случай, а те от своя страна са били отхвърлени като недопустими или неоснователни (вж. в този смисъл решения от 6 март 2001 г., Connolly/Комисия, C‑274/99 P, EU:C:2001:127, т. 129, от 14 септември 2006 г., Комисия/Fernández Gómez, C‑417/05 P, EU:C:2006:582, т. 51 и от 30 април 2014 г., López Cejudo/Комисия, F‑28/13, EU:F:2014:55, т. 105).

166    Следователно, доколкото исканията за обезщетение са насочени към поправянето на неимуществена вреда вследствие на незаконосъобразността на обжалваното първоначално решение и на решението по жалбата по административен ред, тези искания трябва да бъдат отхвърлени.

167    От друга страна, доколкото тези искания са насочени към поправянето на неимуществена вреда, за която се твърди, че е свързана с отделно нарушение от страна на администрацията, изтъкнатите от жалбоподателката обстоятелства изобщо не дават възможност да се установи така твърдяното нарушение. Всъщност, доколкото електронната поща е строго ограничена до ползване, пряко свързано с изпълняваните от служителя задачи, нормално е ООСД да деактивира електронната пощенска кутия на жалбоподателката след изтичането на нейния договор (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2015 г., CH/Парламент, F‑132/14, EU:F:2015:115, т. 74). Освен това с оглед на функционирането на службите ООСД може да вземе решение за автоматизирано изпращане на електронни писма по даден график на служителите, чиито договори изтичат.

168    Следователно искането за обезщетение, свързано с твърдяно отделно нарушение от страна на ООСД, също трябва да бъде отхвърлено.

169    Тъй като исканията за отмяна и за обезщетение се отхвърлят, жалбата следва да се отхвърли изцяло.

 По съдебните разноски

170    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

171    Тъй като жалбоподателката е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Парламента.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда г‑жа HF да заплати съдебните разноски.

Pelikánová Nihoul Svenningsen

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 24 април 2017 година.

Подписи

1 Език на производството: френски.