Дело T‑584/16

HF

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Договорно наети служители със спомагателни функции — Член 3б от УРДС — Последователни назначавания в качеството на служител — Срочни договори — Решение за неподновяване — Злоупотреба с власт — Искане за съдействие — Право на изслушване — Извъндоговорна отговорност“

Резюме — Решение на Общия съд (първи състав) от 24 април 2017 г.

1.      Длъжностни лица — Договорно наети служители — Наемане на работа — Неподновяване на договор, сключен за определен срок — Понятие за решение с неблагоприятни последици в областта на неподновяването на договор — Приемане на решението, без предварително да бъде дадена възможност на заинтересованото лице да изложи становището си — Нарушение на правото на изслушване

(член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

2.      Длъжностни лица — Договорно наети служители — Наемане на работа — Неподновяване на договор, сключен за определен срок — Твърдение за наличие на психически тормоз — Незаконосъобразност на решението за неподновяване — Условие — Връзка между действия, съставляващи тормоз, и решението за неподновяване

(член 12а от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Организация на службите — Назначаване на персонала — Право на преценка на администрацията — Свобода при определянето на устройството на административните звена — Обхват — Съкращаване на щата — Промяна на задачите — Граници — Ефективност в организацията на работата

4.      Длъжностни лица — Договорно наети служители — Наемане на работа — Подновяване на договор, сключен за определен срок — Право на преценка на администрацията — Задължение на администрацията за полагане на грижа — Отчитане на интересите на засегнатия служител и на службата — Съдебен контрол — Граници

(членове 2 и 3а от Условията за работа на другите служители)

1.      Правото на защита, закрепено понастоящем в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който е с общо приложение, включва, като същевременно има по-широк обхват, предвиденото в параграф 2, буква а) от същия член процесуално право на всяко лице да бъде изслушано, преди по отношение на него да бъде приета индивидуална мярка с неблагоприятни последици.

По този начин правото на защита, което трябва да бъде осигурено дори при липсата на приложима правна уредба, изисква съответното лице да получи възможност да изложи надлежно своето становище по обстоятелствата, които биха могли да бъдат изтъкнати в негова вреда в бъдещия акт.

В областта на подновяването на договорите, доколкото в Правилника не е уредено задължение за органа, оправомощен да сключва договори, да приложи предвидената в Условията за работа на другите служители възможност да продължи евентуално договора на служител, нито задължение да уведоми заинтересованото лице в определен срок за намерението си в това отношение, не може да се счита, че към датата на изтичане на договора е направил мълчалив отказ да приложи тази възможност.

Всъщност, за да може да се приеме, че е налице решение на органа, оправомощен да сключва договори, относно подновяването на договор, необходимо е това решение да е резултат от преразглеждане от посочения орган на интереса на службата и на този на заинтересованото лице и същият орган да е извършил нова преценка по отношение на текста на първоначалния договор, предвиждащ вече датата на изтичане на срока на договора.

При все това, когато в качеството на лице, посочено в Правилника, служител подава на основание на член 90, параграф 1 от Правилника искане за подновяване на своя договор преди изтичане на срока му или когато във вътрешните си правила институция предвижда своевременно образуване преди изтичането на срока на договора на служител на специфична процедура за подновяването на този договор, трябва да се счита, че в резултат от тази процедура или в отговор на подобно искане въз основа на Правилника органът, оправомощен да сключва договори, приема решение с неблагоприятни последици относно подновяването на договора на заинтересованото лице и че доколкото това решение е неблагоприятно за заинтересованото лице, то трябва да бъде изслушано от посочения орган, преди да приеме посоченото решение, което освен това трябва да бъде мотивирано, както изисква член 25 от Правилника, приложим по аналогия спрямо договорно наети служители със спомагателни функции по силата на член 92 от Условията за работа на другите служители.

В случай че органът, оправомощен да сключва договори, реши, доколкото е предвидено такова право в Условията за работа на другите служители, да не приложи възможността, с която разполага на основание на посочените условия, да продължи договора на служител, посоченият орган приема акт с неблагоприятни последици и подобно решение за неподновяване може да бъде прието само след като заинтересованото лице получи възможност да изложи надлежно своето становище, евентуално чрез обикновено уведомление от органа, оправомощен да сключва договори, за намерението му и причините да не приложи посочената възможност, като това може да бъде направено в рамките на устен или писмен обмен на информация, дори и кратък по продължителност. Този обмен трябва да бъде започнат от посочения орган, който носи доказателствената тежест.

В това отношение принципът за зачитане на правото на защита се налага с още по-голяма строгост, когато решението за неподновяване на договора е прието в контекста на съществуващи проблеми в отношенията, като същевременно се припомня, че наличието на нарушение на правото на изслушване трябва да се преценява по-специално в зависимост от правните норми, уреждащи съответната област.

(вж. т. 59, 60, 149, 150 и 152—154)

2.      В рамките на неподновяването на договор на договорно нает служител, представил искане за съдействие, твърдението за наличието на психически тормоз от страна на прекия ръководител не е достатъчно, за да се установи, че е незаконосъобразен всеки акт, приет от органа, оправомощен да сключва договори, по-конкретно в хода на административното разследване. Всъщност е необходимо заинтересованото лице да докаже, че са извършени действия, съставляващи психически тормоз, които са повлияли на съдържанието на обжалвания акт, тъй като в този случай това би означавало, че чрез своите длъжностни лица и служители на ръководни длъжности органът, оправомощен да сключва договори, е използвал властта си, за да постигне цел, която е незаконосъобразна с оглед на член 12а от Правилника, който предвижда, че длъжностните лица се въздържат от всяка форма на психически или сексуален тормоз.

(вж. т. 92)

3.      Постоянните длъжности в институциите по принцип са предназначени да се заемат от длъжностни лица и следователно такива длъжности могат да се заемат от служители само по изключение. Администрацията има широко право на преценка при организирането и определянето на устройството на своите служби и може да реши, че задачи, които не са били ясно определени или са претърпели изменения във времето и които преди са възлагани на договорно наети служители със спомагателни функции, евентуално при заместване на длъжностни лица или на срочно наети служители, трябва занапред да се изпълняват в рамките на постоянни длъжности.

Всъщност институциите и агенциите на Съюза са свободни да определят устройството на административните си звена, като отчитат съвкупност от фактори, сред които естеството и обема на поставените им задачи и възможностите в рамките на бюджета. В тази свобода се включва и съкращаването на щата и промяната на задачите в интерес на по-висока ефективност в организацията на работата или за да се изпълнят бюджетни изисквания за съкращаване на длъжности, наложени от политическите органи на Съюза, както и правото да се преразпределят задачите, упражнявани преди това от лицето, заемащо съкратената длъжност, без съкращаването на щата непременно да зависи от условието всички наложени задачи да се изпълняват от по-малко на брой лица, отколкото преди реорганизацията. Впрочем съкращаването на определена длъжност не означава задължително, че необходимостта от свързаните с нея задачи е отпаднала.

(вж. т. 102 и 103)

4.      Подновяването на договор на срочно нает служител е обикновена възможност, оставена на преценката на компетентния орган, в случая на органа, оправомощен да сключва договори.

Всъщност институциите разполагат с широко право на преценка при организацията на своите служби с оглед на възложените им задачи и при назначаването на персонала на тяхно разположение във връзка с изпълнението на тези задачи, дори това назначаване да се извършва в интерес на службата. Освен това, когато се произнася относно положението на служител, компетентният орган е длъжен да вземе предвид всички данни, които могат да бъдат от значение за решението му, т.е не само интереса на службата, но по-специално и интереса на съответния служител. Всъщност това произтича от задължението на администрацията за полагане на грижа, което отразява равновесието между взаимните права и задължения, които се уреждат от Правилника, а по аналогия и от Условията за работа на другите служители, в рамките на правоотношенията между публичния орган и неговите служители.

При това положение посоченият режим не предвижда задължение за администрацията да разгледа предварително възможността да премести срочно нает служител в служба, различна от тази, в която е бил назначен, нито в случай на прекратяване на договор, сключен за неопределено време, нито в случай на неподновяване на срочен договор. По същия начин не съществува подобно задължение спрямо договорно наетите служители, които не са назначени на длъжност, предвидена в щатното разписание, приложено към частта от бюджета за всяка институция. В замяна на това, дори за тази последна категория служители, макар да не заемат длъжност, включена в това щатно разписание, администрацията е длъжна, когато се произнася по направено от служител искане за подновяване на договор, да вземе предвид всички данни, които могат да бъдат от значение за решението ѝ, т.е не само интереса на службата, но по-специално и интереса на съответния служител.

В това отношение предвид широкото право на преценка на институциите в същия контекст контролът от страна на съда се ограничава до проверката за липсата на явна грешка в преценката или на злоупотреба с власт.

(вж. т. 118—120 и 122)