Жалба, подадена на 25 септември 2023 г. от Giovanni Frajese срещу определението, постановено от Общия съд (пети състав) на 27 юли 2023 г. по дело T-786/22, Frajese/Комисия
(Дело C-586/23 P)
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Giovanni Frajese (представители: O. Milanese, A. Montanari, avvocati)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят моли Съда:
да уважи изцяло жалбата,
да прогласи нищожността на обжалваното определение на основания I—IV от жалбата,
при условията на евентуалност, да отмени обжалваното определение на основания I—IV от жалбата,
във всеки случай на същите основания да отмени частта от диспозитива относно присъждането на съдебните разноски,
съответно да уважи предявената в първоинстанционното производство жалба на основание член 263 ДФЕС.
Основания и основни доводи
Жалбоподателят изтъква четири основания в подкрепа на жалбата си срещу определението, с което Общият съд обявява за недопустима неговата жалба за отмяна, от една страна, на Решение за изпълнение C(2022) 7163 final на Комисията от 3 октомври 2022 година за предоставяне на разрешение за търговия за „Spikevax — елазомеран“ — лекарствен продукт за хуманна употреба — в съответствие с Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Решение C(2021) 94 (final), и от друга страна, на Решение за изпълнение C(2022) 7342 final на Комисията от 10 октомври 2022 година за предоставяне на разрешение за търговия за „Comirnaty — тозинамеран, иРНК ваксина срещу COVID‑19 (нуклеозидно модифицирана)“ — лекарствен продукт за хуманна употреба — в съответствие с Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Решение C(2020) 9598(final).
В рамките на първото основание той изтъква, че е допуснато съществено нарушение на член 254 ДФЕС, на членове 2, 4 и 18 от Статута на Съда на Европейския съюз и на член 16 от Процедурния правилник на Общия съд. Нарушението произтичало от липсата на независимост и безпристрастност на съдията докладчик по дело T-786/22, който преди изпълнявал различни длъжности в Европейската комисия — насрещната страна по спора. Тази липса на независимост обхващала освен това и нарушение на член 47 от Хартата на основните права на ЕС, на член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, както и на общите принципи на правото, признати от цивилизованите нации като универсално приложими източници на международното право, и водело до абсолютната нищожност на обжалваното определение.
В рамките на второто основание жалбоподателят изтъква нарушение на процесуалните правила, доколкото Общият съд не обявил за просрочено и недопустимо възражението за недопустимост, направено от Комисията след изтичането на предвидения срок, който самият Общ съд преценил и изчислил неправилно и който бил предвиден като преклузивен. Това нарушение водело до незаконосъобразност на определението, с което е отхвърлена жалбата, и в частта относно присъждането на съдебните разноски.
В рамките на третото основание жалбоподателят поддържа, че Общият съд не се произнесъл по основанията и доводите, изтъкнати от жалбоподателя относно наличието на предпоставките по член 263, четвърта алинея ДФЕС. Мотивите, изложени от Общия съд в това отношение били неправилни и противоречиви, и освен това не се отнасяли до изложените в жалбата доводи. По-специално Общият съд не взел предвид особеното положение на жалбоподателя като извършващ имунизации лекар и неговия особен правен интерес, тъй като данните в приложенията към решенията за изпълнение са адресирани до упражняващите лекарска професия и лекарите реално изпълняват предписанията във връзка с прилагането на продукта. По този начин Общият съд нарушил член 263, четвърта алинея ДФЕС, особено що се отнася до наличието на пряк и личен интерес от обжалваните решения, като изложил противоречиви или неправилни мотиви и в светлината на съдебната практика на Съда в тази област.
В рамките на четвъртото основание жалбоподателят изтъква, че обявяването на недопустимостта от страна на Общия съд води до отказ на защита, което лишавало жалбоподателя и всички граждани на Съюза от всякаква ефективна съдебна защита в нарушение на принципите от глава VI Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално на член 47 от нея.
____________