ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
M. SZPUNAR
представено на 22 септември 2020 година(1)
Дело C‑615/19 P
John Dalli
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Иск за обезщетение — Извъндоговорна отговорност — Обезщетение за вредите, които жалбоподателят твърди, че е претърпял вследствие на твърдяното неправомерно поведение на Комисията и на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), свързано с прекратяването на функциите му като член на Комисията на 16 октомври 2012 г.“
I. Въведение
1. С жалбата си г‑н Джон Дали иска отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 6 юни 2019 г., Dalli/Комисия (T‑399/17, непубликувано, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2019:384), с което се отхвърля искът му за обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпял вследствие на твърдяното неправомерно поведение на Европейската комисия и на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), свързано с прекратяването на функциите му като член на Комисията.
2. Жалбата по настоящото производство предоставя на Съда възможност да се произнесе по няколко нови въпроса по отношение на функциите по разследване на OLAF и провеждането на тези разследвания. Освен това Съдът ще трябва да уточни някои аспекти от съдебната практика относно силата на пресъдено нещо, както и относно доказването на наличието на неимуществени вреди.
3. В съответствие с искането на Съда настоящото заключение ще се ограничи до анализ на довода на Комисията относно недопустимостта на иска пред Общия съд, както и на първото основание, на първата част на третото основание, на петото и на седмото основание за обжалване.
II. Правна уредба
1. Регламент (ЕО) № 1073/1999
4. Член 1, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1073/1999(2), приложим към фактите по делото(3), гласи:
„В рамките на институциите, органите, службите и агенциите, създадени от или на основание на Договорите (наричани по-долу „институциите, органите, службите и агенциите“), Службата провежда административни разследвания с цел:
– провеждане на борба срещу измамите, корупцията и другите незаконни действия, засягащи финансовите интереси на Европейската общност;
– разследване в тази връзка на сериозните нарушения, [свързани с изпълнението на служебните задължения], [представляващи] неизпълнение на задълженията от страна на длъжностните лица и другите служители на Общностите, водещи до дисциплинарно или в зависимост от случая, наказателно производство, или […] еквивалентн[о] [неизпълнение] на задължения [от страна на] членовете на институции и органи, началници на служби и агенции или членове на персонала на институциите, органите, службите или агенциите, чието правно положение не се урежда от Правилника за [длъжностните лица]“.
5. Членове 3 и 4 от този регламент уреждат правилата, приложими съответно за външните и за вътрешните разследвания на OLAF.
6. Член 5 от посочения регламент предвижда:
„Външните разследвания започват с решение на директора на Службата, който може да действа по своя инициатива или по искане на засегната държава членка.
Вътрешните разследвания започват с решение на директора на Службата, който действа по своя инициатива или по искане на институцията, органа, службата или агенцията, в които ще се провежда разследването“.
7. В член 6, параграф 1 от същия регламент се уточнява, че директорът на Службата ръководи пряко процедурата на разследванията.
8. Член 8, параграф 3 от Регламент № 1073/1999 гласи следното:
„Директорът осигурява, че служителите на Службата и другите лица, действащи под негово ръководство, съблюдават разпоредбите на Общността и националните закони за защита на личните данни и по-специално разпоредбите, предвидени в Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на такива данни[(4)]“.
9. Член 11, параграфи 1 и 7 от този регламент има следното съдържание:
„1. Надзорният съвет осигурява независимостта на Службата чрез редовен контрол по изпълнението на функцията по разследване.
По искане на директора или по негова инициатива Надзорният съвет предава становищата, свързани с действията на Службата[,] на директора, без да се намесва в хода на провеждащото се разследване.
[…]
7. Всяка година директорът изпраща на Надзорния съвет програмата за дейността на Службата […]. Директорът информира периодично Надзорния съвет за извършената от Службата дейност, рaзследвaния, за резултатите от тях и за действията, предприети във връзка с тях. Когато едно разследване продължи повече от девет месеца, директорът информира Надзорния съвет за причините, поради които разследването не е приключило, и за прогнозираното време за приключване. Директорът информира Надзорния съвет за случаите, при които засегнатата институция, орган, агенция или служба не са действали съобразно направените от него препоръки. Директорът информира Надзорния съвет за случаите, изискващи препращане на информация на съдебните органи на съответната държава членка“.
10. Член 14 от посочения регламент предвижда:
„До [изменението] на Правилника за [длъжностните лица], всяко длъжностно лице или друг служител на Европейските общности може да отправи жалба до директора на Службата, на основание на настоящия член срещу всеки акт, който би засегнал неблагоприятно интересите му, извършен от Службата в хода на вътрешно разследване […].
Предходните разпоредби се прилагат по аналогия и за персонала на институциите, органите, службите и агенциите, които не са предмет на Правилника за [длъжностните лица]“.
2. Процедурен правилник на Надзорния съвет на Европейската служба за борба с измамите
11. Член 13, параграф 5 от Процедурния правилник на Надзорния съвет на Европейската служба за борба с измамите(5) (наричан по-нататък „Процедурният правилник“) гласи:
„Случаите, които изискват препращане на информация до съдебните органи на държава членка, се разглеждат въз основа на информацията, предоставена от Генералния директор на Службата, и в съответствие с [Регламент № 1073/1999]. Последващи действия се извършват също на тази основа.
В частност, преди да се изпрати информацията, Надзорният съвет иска достъп до въпросните разследвания, за да провери дали основните права и процедурните гаранции са спазени. След като секретариатът е получил достъп до документите в срок, който осигурява спазването на тези функции, определените за разглеждане на делата докладчици подготвят презентациите си за пленарната сесия на Съвета. Служителите на Службата, отговорни за тези дела, могат да бъдат поканени на сесията, за да получат пълна информация.
Надзорният съвет определя докладчици за разглеждане на разследванията и, ако е необходимо, дава становище“.
III. Обстоятелствата по спора
12. Обстоятелствата по спора, изложени в точки 1—16 от обжалваното съдебно решение, могат да бъдат обобщени, както следва.
13. С Решение 2010/80/ЕС(6) г‑н Дали е назначен за член на Комисията за периода от 10 февруари 2010 г. до 31 октомври 2014 г. Председателят на Комисията му възлага като ресор здравеопазването и защитата на потребителите.
14. След като на 21 май 2012 г. Комисията получава оплакване от дружеството Swedish Match, съдържащо обвинения във връзка с поведението на г‑н Дали, на 25 май 2012 г. OLAF започва разследване.
15. На 16 юли и на 15 октомври 2012 г. г‑н Дали е изслушан от OLAF.
16. На 15 октомври 2012 г. докладът на OLAF е предаден на генералния секретар на Комисията, на вниманието на председателя на тази институция. Този доклад е придружен с писмо, подписано от генералния директор на OLAF, в което се обобщават основните заключения от разследването и се уведомява председателят на Комисията, че те са представени на вниманието му с оглед на приемане на евентуални мерки на основание на Кодекса за поведение на членовете на Комисията (C(2011) 2904).
17. На 16 октомври 2012 г. г‑н Дали се среща с председателя на Комисията. По-късно същия ден последният уведомява министър-председателя на Република Малта, както и председателя на Европейския парламент и председателя на Съвета на Европейския съюз за оставката на г‑н Дали. Комисията публикува и прессъобщение, с което обявява тази оставка.
18. На 24 декември 2012 г. г‑н Дали подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на „устното решение от 16 октомври 2012 г. за незабавно прекратяване на функциите [му], взето от председателя на Комисията“ и за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в символичен размер от 1 EUR и обезщетение за претърпени имуществени вреди, чийто размер на този етап определя на 1 913 396 EUR.
19. Тази жалба е отхвърлена с решение на Общия съд от 12 май 2015 г., Dalli/Комисия (T‑562/12, наричано по-нататък „решение Dalli/Комисия“, EU:T:2015:270).
20. Що се отнася, от една страна, до искането за отмяна, Общият съд констатира, че жалбоподателят е подал оставка доброволно, без тя да му е била поискана от председателя на Комисията съгласно член 17, параграф 6 ДЕС. Тъй като не е установено съществуването на това искане за оставка, което е актът, обжалван от жалбоподателя, Общият съд приема, че искането за отмяна трябва да се отхвърли като недопустимо. Общият съд счита също, че при всички случаи, дори да се предположи, че в производството по обжалване е допустимо жалбоподателят да оспори законосъобразността на оставката си, с мотива че съгласието му е опорочено, не е доказано наличието на такъв порок.
21. Що се отнася, от друга страна, до искането за обезщетение, Общият съд посочва, че тъй като вече е приел за недоказано съществуването на оспорваните с искането за отмяна актове на Комисията, тази институция не може да бъде упреквана, че в това отношение е допуснала някаква незаконосъобразност, а още по-малко — съществено нарушение на правна норма. Що се отнася до твърдението за опороченост на съгласието — направено при условията на евентуалност във връзка с искането за отмяна — Общият съд вече е посочил, че това твърдение не е недоказано. Той е заключил, че твърденията за противоправно поведение на Комисията или нейния председател не са доказани надлежно. Поради това отхвърля искането за обезщетение като неоснователно.
22. На 21 юни 2015 г. г‑н Дали подава жалба срещу това решение на Общия съд, която е отхвърлена с определение от 14 април 2016 г., Dalli/Комисия(7).
IV. Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
23. На 28 юни 2017 г. г‑н Дали подава в секретариата на Общия съд иск с цел Комисията да бъде осъдена да му заплати обезщетение за вреди, чийто неокончателен размер е оценен на 1 000 000 EUR, по-специално за неимуществените вреди, които твърди, че е претърпял вследствие на твърдяното неправомерно поведение на Комисията и на OLAF, свързано с прекратяването на функциите му като член на Комисията на 16 октомври 2012 г.
24. В подкрепа на този иск г‑н Дали изтъква седем оплаквания относно неправомерността на поведението на OLAF, а именно, първо, незаконосъобразност на решението за започване на разследването, второ, пороци в квалификацията на разследването и разширяването на обхвата му, трето, нарушение на принципите относно събирането на доказателства и изопачаване и подправяне на доказателства, четвърто, нарушение на правото на защита, на член 4 от Решение № 1999/396/ЕО(8) и на член 18 от Указанията за персонала на OLAF относно процедурите по разследване (наричани по-нататък „Указанията на OLAF“), пето, нарушение на член 11, параграф 7 от Регламент № 1073/1999 и член 13, параграф 5 от Процедурния правилник, шесто, нарушение на принципа за презумпцията за невиновност, на член 8 от Регламент № 1073/1999, на член 339 ДФЕС и на правото на защита на личните данни и седмо, нарушение на член 4 от Регламент № 1073/1999, на член 4 от Решение 1999/396 и на Меморандума за разбирателство относно кодекс за поведение, за да се осигури своевременен обмен на информация между OLAF и Комисията по отношение на вътрешни разследвания на OLAF в Комисията. Освен това г‑н Дали излага две оплаквания, свързани с неправомерността на поведението на Комисията.
25. С отделна молба, подадена на 13 септември 2017 г. в секретариата на Общия съд, Комисията повдига възражение за недопустимост.
26. С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля възражението за недопустимост, а след това отхвърля като неоснователен подадения от г‑н Дали иск.
27. Общият съд най-напред приема, че правните и фактическите въпроси, свързани с твърдяното неправомерно поведение на OLAF и на Комисията, не са разгледани в решение Dalli/Комисия и че следователно това решение няма сила на пресъдено нещо в това отношение.
28. По-нататък той отхвърля всички повдигнати от г‑н Дали оплаквания срещу OLAF и Комисията.
29. Накрая, за изчерпателност той констатира, че г‑н Дали не е доказал нито наличието на достатъчно пряка причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда, нито наличието на тази вреда.
V. Исканията на страните и производството пред Съда
30. С жалбата си г‑н Дали иска от Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение,
– да присъди обезщетение за вреди, по-специално за неимуществените вреди, които той твърди, че е претърпял, и чийто неокончателен размер е оценен на 1 000 000 EUR, и
– да осъди Комисията да заплати разноските по производствата пред двете инстанции.
31. Комисията иска от Съда да отхвърли жалбата и да осъди г‑н Дали да заплати съдебните разноски, направени в производството пред Съда и пред Общия съд.
32. Не е проведено съдебно заседание.
VI. Анализ
1. По недопустимостта на иска пред Общия съд
33. В писмения си отговор Комисията изтъква, че има съмнения относно правилността на съображенията на Общия съд, довели до отхвърляне на повдигнатото пред него от Комисията възражение за недопустимост и свързани със силата на пресъдено нещо, с която се ползва решение Dalli/Комисия.
34. В самото начало следва да се уточни, че макар Комисията да не е подала насрещна жалба, за да оспори допустимостта на иска пред Общия съд, наличието на сила на пресъдено нещо като абсолютна процесуална пречка представлява абсолютно основание за отмяна, което съдилищата на Съюза трябва да разглеждат служебно(9). При това положение следва да се провери дали Общият съд правилно е приел, че предявеният пред него иск е допустим, основавайки се на схващането, че решение Dalli/Комисия не се ползва със сила на пресъдено нещо.
35. След като отбелязва значението на принципа за силата на пресъдено нещо както в правния ред на Съюза, така и в националните правни системи(10), Общият съд подчертава, че силата на пресъдено нещо може да бъде пречка за допустимостта на даден иск или жалба, ако разглежданото съдебно решение е постановено по иск или жалба между същите страни, относно същия предмет и на същото основание(11). Той припомня, че предметът на даден иск или жалба отразява исканията на заинтересованото лице, докато основанието на иска или жалбата съответства на правното и фактическо основание на изложените искания(12). Общият съд приема, че условията относно идентичността на страните и предмета на искането в жалбата, по която е постановено решение Dalli/Комисия, и на подадения пред него иск са изпълнени(13).
36. Що се отнася обаче до условието за идентичност на основанието на двата иска, Общият съд припомня, че с първия си иск жалбоподателят е изтъкнал, че твърдените в рамките на искането за отмяна незаконосъобразности представляват съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправни субекти. Общият съд обаче припомня също, че в решение Dalli/Комисия е приел за недоказано съществуването на оспорваните с искането за отмяна актове и поради това липсва неправомерност, която да доведе до подвеждане на Съюза под отговорност(14). При това положение Общият съд отбелязва, че в решение Dalli/Комисия не се е произнесъл по твърдените неправомерни действия на Комисията и на OLAF, а само е констатирал, че спорното решение не съществува(15).
37. Общият съд обаче уточнява, че силата на пресъдено нещо се отнася само до фактическите и правните въпроси, които действително и неминуемо са разрешени със съответното съдебно решение(16). Тъй като не е разгледал твърденията относно неправомерното поведение на Комисията и OLAF, посочени в първия иск, Общият съд приема, че тези фактически и правни въпроси не са разрешени действително или неминуемо в решение Dalli/Комисия, поради което в това отношение посоченото решение няма сила на пресъдено нещо.
38. Общият съд стига до извода, че при това положение не следва да се проверява дали основанието на двата иска е едно и също.
39. В писмения си отговор Комисията изтъква, че фактът, че Общият съд не е разгледал исканията за обезщетение във връзка с поведението на Комисията и OLAF, не е от значение. Тя счита, че тези искания вече са били действително или неминуемо разрешени с решение Dalli/Комисия, тъй като с това решение са били отхвърлени като „неоснователни“, с мотива че „не са доказани надлежно“(17). С втория подаден пред Общия съд иск се целяло единствено отново да се повдигне спор, който бил решен от съдилищата на Съюза, което не е допустимо съгласно принципа на силата на пресъдено нещо.
40. Считам обаче, че съображенията на Общия съд в обжалваното съдебно решение не могат да бъдат оборени. Общият съд правилно отбелязва, че отхвърлянето на искането за обезщетение, направено в рамките на първия иск, се основава единствено на несъществуването на оспорваните актове. Това неминуемо предполага, че не е било необходимо никакво разглеждане на твърденията на ищеца относно неправомерното поведение на Комисията и следователно не е било извършено такова. Ето защо не може да се приеме, че фактическите и правните въпроси, на които се основават тези твърдения, са били действително или неминуемо разрешени с посоченото съдебно решение и при тези обстоятелства не биха могли да се ползват със силата на пресъдено нещо.
41. Този извод не може да бъде оборен с довода на Комисията, че щом в решение Dalli/Комисия Общият съд е заключил, че твърденията на жалбоподателя „не са доказани надлежно“, то с това решение той неминуемо се е произнесъл по тях. С други думи, Общият съд имплицитно разрешил фактически и правни въпроси, свързани с посочените твърдения.
42. Това разрешение би дало възможност за неоснователно разширяване в правото на Съюза на обхвата на силата на пресъдено нещо по отношение на имплицитно пресъждане, което според мен не е желателно(18). Освен това подобно разширяване на обхвата според мен не е приложимо в конкретния случай, тъй като не би могло да се поддържа, че даден фактически или правен въпрос е разрешен имплицитно със съдебно решение, при положение че от това решение ясно е видно, че този въпрос дори не е бил разгледан.
43. При това положение не може да се приеме, че решение Dalli/Комисия се ползва със сила на пресъдено нещо, що се отнася до твърдения, които не са били разгледани от Общия съд в това решение.
44. Ето защо считам, че Общият съд не е допуснал грешка, като е приел иска за допустим.
2. По първото основание
1. По първата част на първото основание
45. С първата част на първото основание жалбоподателят оспорва съображението на Общия съд, че нито член 1, параграф 3 от Регламент № 1073/1999, нито член 5 от Указанията на OLAF представляват норми, предоставящи права на частноправен субект(19).
46. В това отношение припомням, че за да носи Съюзът извъндоговорна отговорност за неправомерно поведение на негови органи, трябва да са налице съвкупност от условия, сред които условието за неправомерност на поведението, за което се упреква институцията(20). Това условие изисква да е налице достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се цели да се предоставят права на частноправен субект(21). Ето защо следва да се провери дали Общият съд правилно е приел, че посочените норми не предоставят права на частноправните субекти, поради което основаният на тези разпоредби иск за обезщетение е неоснователен.
47. Що се отнася до член 1, параграф 3 от Регламент № 1073/1999, Общият съд приема, че тази разпоредба само посочва целите и функциите на OLAF в рамките на административните разследвания и следователно не предоставя права на частноправните субекти. Жалбоподателят поддържа, че посочената разпоредба ограничава правомощията на OLAF и ѝ позволява да започне разследване само ако са изпълнени две условия, а именно да са налице „сериозни нарушения“ и „достатъчно сериозни подозрения“. Тъй като тези две условия гарантират на засегнатото лице, че е извършена първоначална преценка на преписката, съответната разпоредба предоставяла права на частноправен субект.
48. Според мен тези доводи не могат да бъдат приети. От една страна, както от текста, така и от заглавието на член 1 от Регламент № 1073/1999 следва, че тази разпоредба има за цел единствено да посочи общо целите, преследвани от OLAF при провеждането на разследванията, и функциите, които ѝ се възлагат за тази цел. Структурата на Регламент № 1073/1999 сочи също така, че член 1, параграф 3 от него няма за цел да уреди правилата относно разследванията на OLAF, нито правното положение на лицата, до които се отнасят тези разследвания, като този вид правила се съдържат основно в следващите разпоредби от този регламент, уреждащи начина, по който на практика трябва да се провеждат разследванията на OLAF. Основната цел на член 1, параграф 3 от посочения регламент е не да установи сам по себе си форма на защита на интересите на частноправните субекти, а да определи функциите на OLAF при провеждането на разследванията ѝ.
49. От друга страна, противно на поддържаното от жалбоподателя, нищо в текста на член 1, параграф 3 от Регламент № 1073/1999 не налага за започването на разследване от OLAF да са изпълнени двете кумулативни условия, а именно наличието на „сериозни нарушения“ и на „достатъчно сериозни подозрения“, тъй като последните дори не са споменати в тази разпоредба.
50. Освен това, макар това изискване за наличие на достатъчно сериозни подозрения като предварително условие за започването на административно разследване от OLAF действително да следва от практиката на Съда, съгласно която „решението на директора на OLAF за започване на разследване […] не може да бъде взето, без да са налице достатъчно сериозни подозрения“(22), това не променя факта, че такова условие не е свързано с общата разпоредба на член 1, параграф 3 от Регламент № 1073/1999, отнасяща се до целите и функциите на OLAF. Изискването за наличие на достатъчно сериозни подозрения трябва да се отнесе към конкретната разпоредба за започване на разследванията от OLAF, тоест член 5 от Регламент № 1073/1999(23).
51. Ето защо считам, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че член 1, параграф 3 от Регламент № 1073/1999 не е правна норма, която има за цел да предоставя права на частноправни субекти.
52. Що се отнася до член 5 от Указанията на OLAF, Общият съд приема, че става въпрос за вътрешни правила на OLAF, които имат за цел да гарантират, че разследванията на OLAF се провеждат по логичен и последователен начин. Според Общия съд тази разпоредба описва процедурата за подбор на преписките и сама по себе си не предоставя каквото и да било право на частноправните субекти. Според жалбоподателя фактът, че дадена норма е вътрешна, не означава, че не може да става въпрос за норма, предоставяща права на частноправен субект. Според него член 5 от Указанията на OLAF предвижда определен брой условия, които тази служба трябва да спазва при преценка на информацията с оглед на евентуалното започване на разследване. Тези условия, които създавали задължения за OLAF, предоставяли права на засегнатото от разследването лице.
53. Според мен доводите на жалбоподателя относно член 5 от Указанията на OLAF не са убедителни. Противно на поддържаното от жалбоподателя, Общият съд не се е основал единствено на факта, че Указанията на OLAF са вътрешен за дадена институция акт, за да изключи възможността те да предоставят права на частноправни субекти, а също така е разгледал текста на правилото, на което се позовава жалбоподателят. Подобни съображения обаче ми се струват основателни от правна гледна точка.
54. Според мен фактът, че една правна норма е вътрешна за дадена институция, е индиция, че тя не предоставя права на частноправните субекти. Всъщност вътрешната за дадена институция норма е насочена преди всичко към служителите на тази институция, за да се осигури оптимално функциониране на последната, и следователно по принцип не произвежда никакви последици извън нея.
55. Въпреки това считам, че подобна индиция трябва да бъде подкрепена от по-прецизен анализ на текста на разглежданата разпоредба, какъвто именно Общият съд е извършил в обжалваното съдебно решение(24). В този смисъл Общият съд отбелязва, че член 5 от Указанията на OLAF се отнася до процедурата по подбор на разследванията, и по-точно до изготвянето на становище дали да бъде започнато разследване. Следователно тази разпоредба посочва критериите, взети предвид от органа за тази цел, както и срока, в който трябва да се предостави становището. С други думи, посочената разпоредба цели преди всичко да се дадат насоки на служителите на OLAF при определянето на някои преписки като приоритетни и както отбелязва Комисията, да се позволи ефикасното използване на ресурсите на OLAF. Следователно същата разпоредба няма за цел да предостави на засегнатите лица процесуални гаранции и поради това според мен не им предоставя субективни права, които могат да обосноват иск за обезщетение.
56. При това положение считам, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че нито член 1, параграф 1 от Регламент № 1073/1999, нито член 5 от Указанията на OLAF са норми, които имат за цел да предоставят права на частноправните субекти.
57. Ето защо първата част на първото основание за обжалване следва да бъде отхвърлена.
2. По втората част на първото основание
58. По втората част на първото основание жалбоподателят поддържа с различни доводи, че Общият съд е изопачил фактите, не е изпълнил задължението за мотивиране и е допуснал грешка при прилагане на правото, като е отхвърлил твърдението за нарушение на задължението за полагане на грижа от страна на OLAF.
1) По изопачаването на фактите
59. Жалбоподателят изтъква, че като е квалифицирал като „много кратък“ периода между изпращането на оплакването до директора на OLAF и решението за започване на разследването, при положение че са изтекли едва няколко часа, Общият съд е изопачил фактите.
60. Според мен тези доводи не са основателни, тъй като срок от няколко часа с основание може да се квалифицира като „много кратък“. Следователно в това отношение Общият съд не може да бъде упрекнат в каквото и да било изопачаване на фактите.
2) По неизпълнението на задължението за мотивиране
61. Жалбоподателят поддържа, че противно на установеното от Общия съд, отдел „Подбор и оценка на разследванията“ не е разгледал оплакването и не е събрал допълнителна информация в това отношение.
62. При все това се налага изводът, че това твърдение се отнася до направените от Общия съд фактически преценки. Преценката на фактите и на доказателствата обаче освен в случай на тяхното изопачаване не представлява правен въпрос, който в това си качество да подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване(25). Тъй като в това отношение жалбоподателят не твърди изопачаване на фактите от Общия съд, считам, че този довод трябва да се отхвърли като недопустим.
63. В подкрепа на втория довод жалбоподателят подчертава също, че Общият съд не е изпълнил задължението си за мотивиране, като е отхвърлил довода, че OLAF не е извършила необходимата оценка на получената информация, без да обясни защо не е била взета предвид преценката на Надзорния съвет.
64. Съгласно постоянната съдебна практика обаче Общият съд не е длъжен да отговори изчерпателно на всички доводи, изложени от страните пред него(26). По-точно Общият съд не е длъжен в изложението си да следва изчерпателно и едно по едно всички представени от страните по спора съображения, стига мотивите да позволяват на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които не е приел доводите им, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол(27).
65. Това обаче е така в настоящия случай. Всъщност Общият съд отхвърля изложения пред него довод, че OLAF не е извършила необходимата преценка на получената информация, като отбелязва, от една страна, че подобна преценка не трябва да се смесва с проверката, която следва да се извърши в рамките на започналото разследване, и от друга страна, че въз основа на представените пред него фактически обстоятелства тази преценка действително е била извършена от OLAF.
66. При това положение Общият съд не може да бъде упрекнат, че не е мотивирал решението си, поради което този довод трябва да бъде отхвърлен.
3) По грешката при прилагане на правото
67. Жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че OLAF не е нарушила задължението си за полагане на дължимата грижа, тъй като преди да започне разследване срещу жалбоподателя, е извършила надлежна и достатъчно обстойна проверка на данните, съдържащи се в оплакването. В това отношение той изтъква различни доводи.
68. На първо място, Общият съд приел, че в рамките на процедурата за подбор на разследванията OLAF трябва да провери дали информацията, с която разполага, е достатъчна, без обаче това да предполага задълбочена преценка на тази информация, тъй като фактите трябва да бъдат анализирани или установени в края на разследването(28). Според жалбоподателя Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е определил точно разглежданите факти и не е обяснил защо те не могат да бъдат преценени на етапа на процедурата за подбор.
69. Според мен този довод не може да бъде приет. Жалбоподателят е бил напълно в състояние да установи разглежданите фактически обстоятелства, тъй като частично основава този довод в жалбата на неправилната преценка на посочените обстоятелства от Общия съд. Освен това, както подчертава Комисията, според мен доводът, че Общият съд не обяснява защо тези обстоятелства трябва да бъдат предмет на задълбочен анализ не на етапа на процедурата за подбор, а в рамките на разследването, всъщност има за цел преразглеждане на направените от Общия съд фактически изводи. Тъй като освен в случай на изопачаване на фактите подобно твърдение не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване, този довод трябва да се отхвърли като недопустим.
70. На второ място, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че OLAF може да започне разследване въз основа на съдържащата се в дадено оплакване информация, без да извърши проверки, за да установи достоверността на тази информация, когато тя е конкретна и подробна. Жалбоподателят счита, че съгласно принципа за полагане на дължимата грижа OLAF трябва да разгледа внимателно и безпристрастно надеждността и достоверността на твърденията и че фактът, че тези сведения са конкретни и подробни, не бил достатъчен, за да се докаже, че са надеждни и достоверни.
71. В това отношение, макар да е вярно, че Регламент № 1073/1999 не предвижда специфични условия за започване на разследване, следва да се припомни, че съгласно практиката на Съда OLAF не може да започне разследване, ако не са налице достатъчно сериозни подозрения(29). Следователно OLAF не разполага с оперативна самостоятелност, за да реши дали да започне разследване, а със свобода на преценка, която е ограничена от условието за наличие на достатъчно сериозни подозрения. С други думи, не всяко изпратено на OLAF оплакване води автоматично до започване на разследване, тъй като OLAF трябва все пак да се увери, че изложените пред нея твърдения са достатъчно сериозни.
72. При това положение остава да се определи дали такова изискване означава, че OLAF трябва системно да проверява съдържащата се в дадено оплакване информация, или, както отбелязва Общият съд, при определени обстоятелства съдържащата се в оплакването информация може да е достатъчна, за да се установи наличието на достатъчно сериозни подозрения и по този начин да се обоснове започването на разследване.
73. Според мен трябва да се възприеме втората хипотеза. Считам, че оплакване, основано на конкретна и обстойна информация, така както е установена от Общия съд, е достатъчно, за да разкрие достатъчно сериозни подозрения, а оттам и да даде възможност да се започне разследване. С други думи, при наличието на такава информация и освен ако нейната достоверност не е очевидно съмнителна, OLAF би трябвало да може да започне разследване.
74. Всъщност процедурата за подбор, която предхожда разследването, не трябва да се смесва със самата процедура по разследване. Докато разследването има за цел да установи истинността на твърденията, изложени в дадено оплакване, процедурата за подбор трябва да се изразява само в по-кратък преглед на тази информация. Следователно извършваните на този етап проверки не водят до задължение за OLAF да направи пълен анализ на съдържащата се в оплакването информация. При това положение считам, че наличието на достатъчно сериозни подозрения, които информацията разкрива — стига тя да не изглежда явно неправдоподобна или недостатъчна — може да бъде установено въз основа на конкретни и подробни сведения(30). Ето защо този довод следва да се отхвърли.
75. Накрая, на трето място, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като постановил, че OLAF трябвало да разгледа възможността за конфликт на интереси между подалото оплакването лице и жалбоподателя само ако подобен конфликт се установява по очевиден начин единствено въз основа на анализа на изпратената на OLAF информация. Макар проверката за наличието на достатъчно сериозни подозрения преди започването на разследване на OLAF да предполага също да се гарантира, че подалото оплакването лице не се намира в положение на конфликт на интереси, това все пак не задължава OLAF да разгледа задълбочено тази хипотеза, когато тя не е очевидна. Такъв анализ трябва да се извърши на етапа на разследването, докато на етапа на процедурата за подбор OLAF трябва само да извърши кратък преглед, тъй като в противен случай се смесват етапите на разследване и подбор. Следователно OLAF не може да бъде упрекната, че не е разгледала възможността за конфликт на интереси, ако наличието на такъв конфликт не изглежда очевидно, и поради това Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото в това отношение.
76. От всичко изложено дотук следва, че не е налице второто основание.
3. По първата част на третото основание
77. По първата част на третото основание жалбоподателят изтъква различни доводи, за да докаже наличието на грешки при прилагане на правото в съображенията на Общия съд относно събирането на доказателствата от OLAF.
78. С първите два довода жалбоподателят поддържа, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, като е приел, че обективната безпристрастност на OLAF не е била накърнена от участието в разследването на нейния директор и на лице, което е член на национален орган и на Надзорния съвет на OLAF.
79. Що се отнася до първия довод, свързан с участието в разследването на директора на OLAF, Комисията подчертава, че той е неотносим, тъй като не поставя под въпрос всички съображения, които Общият съд е изложил, за да изключи възможността за наличие на нарушение на задължението за безпристрастност поради участието на директора на OLAF.
80. Според мен този довод не може да бъде приет. Всъщност останалите съображения на Общия съд, които не са посочени в жалбата и са изложени в точка 103 от обжалваното съдебно решение, не позволяват сами по себе си да се отхвърли доводът на жалбоподателя, а по-скоро са направени от Общия съд фактически констатации. Отхвърлянето на довода от Общия съд се основава единствено на факта, че правомощието на директора на OLAF да ръководи разследване, не изключва участието му в това разследване.
81. Освен това следва да се посочи, че съображенията на Общия съд в това отношение трябва да бъдат потвърдени. Противно на поддържаното от жалбоподателя, фактът, че член 6, параграф 1 от Регламент № 1073/1999 предвижда, че директорът на OLAF ръководи процедурата на разследванията, не може да се тълкува като пречка за всякакво пряко участие от негова страна в разследването при липсата на изрична разпоредба в този смисъл. В това отношение следва да се отбележи, че другите функции, възложени на директора на OLAF с разпоредбите на Регламент № 1073/1999, също не могат да възпрепятстват участието му в разследване. Напротив, фактът, че докладът от разследването следва да се изготви под негово ръководство, вече показва определена форма на участие в разследването. Същото важи и за задължението му да следи за това действащите под негово ръководство лица да спазват разпоредбите относно защитата на личните данни, което предполага участие в разследванията на OLAF. Освен това не виждам как директорът на OLAF би могъл надлежно да ръководи дадено разследване, ако същевременно е възпрепятстван да участва във всички етапи на това разследване.
82. При това положение считам, че обективната безпристрастност на OLAF не може да бъде поставена под въпрос заради участието на нейния директор в разследването, поради което Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото в това отношение.
83. Що се отнася до втория довод, свързан с участието в разследването на член на Anti-fraud Coordinating Structures (AFCOS) на Малта (координационна служба за борба с измамите), според мен подобно участие също не поставя под въпрос безпристрастността на OLAF. Всъщност нищо в Регламент № 1073/1999 не налага стриктно разграничение между OLAF и националните органи при провеждането на разследванията. Напротив, от последните и от OLAF се изисква да провеждат съвместни разследвания(31), така че участието в разследването на член на национален орган не би могло да постави под въпрос безпристрастността на OLAF, още повече когато, както отбелязва Общият съд, този член не се е намесил в хода на разпита, в който е участвал. Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото в това отношение.
84. Обстоятелството, че този член на AFCOS е едновременно и член на Надзорния съвет на OLAF, на пръв поглед изглежда по-проблематично. В това отношение Общият съд отбелязва, че присъствието на член на Надзорния съвет на OLAF на разпита на свидетел е „укоримо с оглед на ролята, предоставена на този съвет от член 11, параграф 1 от Регламент № 1073/1999“(32), който предвижда, че Надзорният съвет не се намесва в хода на провежданите разследвания. Според жалбоподателя това участие свидетелства за липсата на обективна безпристрастност на OLAF.
85. Считам обаче, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че OLAF не е нарушила задължението за безпристрастност въпреки присъствието на член на Надзорния съвет на разпита на свидетел. Всъщност член 11, параграф 1 от Регламент № 1073/1999 несъмнено предвижда, че Надзорният съвет не се намесва в провежданите разследвания. Подобно изискване позволява да се гарантира, че OLAF е независима при упражняването на функциите си. Това не променя факта, че само присъствието на член на Надзорния съвет при разпита на свидетел не може да се счита за намеса на този член в хода на разследването, когато той не е участвал ефективно в разследването. Общият съд е установил обаче, че въпросният член на Надзорния съвет присъства на разпита с цел устен и писмен превод. При това положение не може да се приеме, че този член ефективно е участвал в действия по разследване, поради което съображенията на Общия съд трябва да бъдат потвърдени.
86. С третия си довод жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е отхвърлил довода, че използването, събирането и съхраняването на информацията, получена в резултат на исканията на OLAF до малтийските органи за телефонни разпечатки, представлява незаконосъобразна намеса на публичен орган при упражняването на правото на личен живот. Той отбелязва по-специално, че правното основание, на което OLAF се позовава, за да поиска тези извлечения от малтийските органи, е погрешно и следователно не може да обоснове подобна намеса.
87. Същевременно, от една страна, макар в исканията за телефонни разпечатки да е посочена погрешно разпоредбата от Регламент № 1073/1999, на която се основават, това не променя факта, че от член 6, параграф 6 от Регламент № 1073/1999 ясно следва, че националните органи имат по-общо задължение за лоялно сътрудничество по отношение на служителите на OLAF при изпълнението на техните задачи. В този смисъл Общият съд правилно стига до извода, че OLAF действително разполага с правно основание да поиска тези извлечения от малтийските органи.
88. От друга страна, дори и тези извлечения да не могат да се изготвят в съответствие с малтийското право, от това все пак не може да се направи извод, че OLAF трябва да носи отговорност за събирането на въпросната информация и за несъвместимостта на това събиране с правото на съответната държава членка, тъй като информацията е събрана от малтийските органи.
89. При това положение Общият съд правилно е постановил, че разглежданото искане на OLAF не представлява незаконна намеса в личния живот, тъй като OLAF е можела основателно да поиска от малтийските органи телефонни разпечатки и отговорността за несъвместимостта на тези искания с малтийското право не може да се вмени на OLAF.
90. Накрая, с четвъртия си довод жалбоподателят поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че тъй като жалбоподателят не е сред лицата, чийто разговор е бил подслушан и записан, правото му на зачитане на личния живот и на поверителност на комуникациите не е било нарушено.
91. В това отношение припомням, че за да носи Съюзът извъндоговорна отговорност за неправомерно поведение на неговите органи, трябва да са изпълнени съвкупност от условия, сред които условието за неправомерност на поведението, за което се упреква институцията. Това условие изисква достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се цели да се предоставят права на частноправен субект(33).
92. Подобно условие предполага, че предоставяната с изтъкнатата норма защита трябва да е ефективна спрямо лицето, което се позовава на нея, и последното да е сред лицата, на които въпросната норма предоставя права. Не може да се приеме като основание за обезщетение норма, която не защитава частноправния субект срещу неправомерността, която той изтъква, а защитава друг частноправен субект(34). От това следва, че жалбоподателят няма основание да се позове на неправомерност, изведена от твърдяно нарушение на правото на личен живот на трето лице, поради което Общият съд не е допуснал грешка при тълкуването на правото в това отношение.
93. Ето защо считам, че третото основание в първата си част не е налице.
4. По петото основание
94. По петото основание жалбоподателят поддържа, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото и е изопачил фактите, като е приел, че информирайки Надзорния съвет в деня преди предаването на своя доклад на малтийските органи, OLAF не е нарушила задълженията си по член 11, параграф 7 от Регламент № 1073/1999, който задължава директора на OLAF да информира Надзорния съвет за препращането на информация на съдебните органи на държава членка, и по член 13, параграф 5 от Процедурния правилник, по силата на който Надзорният съвет иска достъп до въпросните разследвания, за да провери дали основните права и процедурните гаранции са спазени.
95. Най-напред жалбоподателят изтъква, че след като е уведомила Надзорния съвет за препращането на информация на съдебните органи на държава членка, OLAF е трябвало да спази срок от пет работни дни, преди да предаде тази информация. Макар по изключение да може да се допусне по-кратък срок, все пак било необходимо съгласие на Надзорния съвет в този смисъл. Следователно Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че OLAF разполага със свобода на преценка относно срока за предаването на информацията на националните съдебни органи след уведомяването на Надзорния съвет.
96. Отбелязвам, че макар член 11, параграф 7 от Регламент № 1073/1999 да предвижда, че директорът на OLAF уведомява Надзорния съвет за случаите, изискващи препращане на информация на съдебните органи, тази разпоредба все пак не предвижда никакъв минимален срок, който да трябва да се спази преди действителното изпращане на посочената информация. Петдневният срок, на който се позовава жалбоподателят, е предвиден във временните работни договорености, сключени между OLAF и Надзорния съвет през септември 2012 г. Тези работни договорености предвиждат, че документите, които ще бъдат препратени на националните съдебни органи, трябва да му бъдат предоставени „по принцип“ пет дни преди изпращането.
97. Поради това както от текста на член 11, параграф 7 от Регламент № 1073/1999, така и от текста на временните работни договорености, сключени между OLAF и Надзорния съвет през септември 2012 г., ясно следва, че не е предвиден никакъв императивен срок за препращането на информация от OLAF на съдебните органи на държава членка. Следователно Общият съд не може да бъде упрекнат в никаква грешка при прилагане на правото с оглед на извода му, че OLAF разполага със свобода на преценка относно срока.
98. От това следва също, че противно на поддържаното от жалбоподателя, съгласието на Надзорния съвет за намаляване на този срок не е било необходимо, тъй като, както приема Общият съд, този срок е инструктивен.
99. По-нататък жалбоподателят поддържа, че Общият съд е изопачил фактите, като е взел предвид посоченото от Комисията обстоятелство, че председателят на Надзорния съвет е бил уведомен за необходимостта от бързо препращане на информацията на националните съдебни органи и е дал съгласието си за такова препращане, въпреки че няма никакво доказателство в подкрепа на твърдението на Комисията.
100. Според мен този довод трябва да бъде отхвърлен като неотносим. Всъщност, след като OLAF разполага със свобода на преценка относно срока за изпращане на информацията на съдебните органи, е без значение дали председателят на Надзорния съвет е дал съгласието си за бързо предаване на тази информация.
101. Накрая, жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че информацията може да бъде предадена на съдебните органи, преди Надзорният съвет да е изпълнил функциите си, определени в неговия Процедурен правилник.
102. Наистина член 13, параграф 5 от Процедурния правилник предвижда, че „преди да се изпрати информацията, Надзорният съвет иска достъп до въпросните разследвания, за да провери дали основните права и процедурните гаранции са спазени“. Както правилно отбелязва Общият съд, това не променя факта, че Процедурният правилник не може да налага на OLAF задължения, които не са предвидени от законодателя, по-специално в Регламент № 1073/1999.
103. От член 11 от Регламент № 1073/1999 обаче следва, че Надзорният съвет осъществява редовен контрол на дейността на OLAF, целящ да осигури независимостта на службата(35), без обаче да се намесва в провежданите разследвания. Следователно контролът на Надзорния съвет трябва да се разбира като системен мониторинг на дейността на OLAF.
104. При това положение, макар член 11, параграф 7 от Регламент № 1073/1999 да предвижда уведомяването на Надзорния съвет за случаите, изискващи препращане на информация на съдебните органи, нищо не сочи, че то е обусловено от разглеждането на посочената информация от Надзорния съвет, като впрочем такова суспензивно действие е в противоречие с ролята на Надзорния съвет, който извършва системен мониторинг на дейността на OLAF.
105. Освен това подчертавам, че нито една разпоредба на Регламент № 1073/1999 не позволява на Надзорния съвет да се противопостави на препращането на информация на съдебните органи на държава членка. При това положение посоченото в член 11, параграф 7 от Регламент № 1073/1999 задължение трябва да се разбира в смисъл, че възлага на директора само задължение за уведомяване, което в случая е изпълнено.
106. Това тълкуване се потвърждава от анализа на разпоредбите на Регламент № 883/2013, който вече урежда въпросите, свързани с провежданите от OLAF разследвания. Така член 17, параграф 5, трета алинея, буква б) от този регламент предвижда, че директорът периодично информира Надзорния съвет по-специално за случаите, в които е изпратена информация на съдебни органи на държавите членки. Ето защо от тази разпоредба ясно следва, че осъществяваният от Надзорния съвет контрол не е систематичен, а е системен и че освен това този съвет трябва само да бъде уведомен a posteriori за предадената информация.
107. Ето защо ми е трудно да си представя как би могло да се приеме, че при действието на Регламент № 1073/1999 и предвид разпоредбите на Процедурния правилник обхватът на задължението за уведомяване на Надзорния съвет може да бъде разширен до такава степен, че препращането на информацията да бъде обусловено от цялостното разглеждане на тази информация от Надзорния съвет.
108. При това положение считам, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че член 11, параграф 7 от Регламент № 1073/1999 и разпоредбите на Процедурния правилник не са били нарушени.
109. Ето защо следва да се приеме, че не е налице петото основание.
5. По седмото основание
110. В самото начало отбелязвам, че това основание, свързано с наличието на вреди за жалбоподателя, би трябвало да се обяви за неотносимо, ако Съдът приеме, че всички претенции на жалбоподателя относно грешки в съображенията на Общия съд във връзка с неправомерност в действията на OLAF следва да бъдат отхвърлени.
111. Като седмо основание се изтъкват грешка при прилагане на правото и изопачаване на доводите на страните, доколкото Общият съд приел, че жалбоподателят не е доказал, че поради тежестта си укоримите деяния са от естество да му причинят вреди.
112. На първо място, доводът относно изопачаването на иска според мен не може да бъде приет. Противно на поддържаното от жалбоподателя, Общият съд не е пренебрегнал доказателствата, представени му от жалбоподателя, а е приел, че те не са достатъчни, за да се установи, че укоримите деяния са от естество да му причинят вреди.
113. На второ място, жалбоподателят се позовава на грешка при прилагане на правото, която според него произтича от неправилно определяне на неимуществените вреди.
114. В обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че за да изпълни условието за наличие на неимуществени вреди, жалбоподателят трябва „най-малкото […] да докаже, че поради тежестта си укоримите деяния са от естество да му причинят такива вреди“(36), което жалбоподателят не е доказал.
115. Считам, че това разсъждение е следствие от грешка при прилагане на правото, произтичаща от неправилно тълкуване на посочената от Общия съд съдебна практика.
116. В това отношение припомням, че Съдът е постановил, че „макар представянето на доказателствено искане да не се счита непременно за условие за признаването на такива вреди, ищецът трябва поне да докаже, че поведението, в което се упреква съответната институция, е от естество да му причини такива вреди“(37).
117. Следователно условието за наличие на вреди, що се отнася до неимуществените вреди, може да бъде изпълнено по два начина. От една страна, ищецът може да представи доказателства за наличието и размера на неимуществените вреди.
118. От друга страна, дори при липсата на такива доказателства условието за наличие на вреди може да бъде изпълнено, ако ищецът докаже, че от укоримите деяния неминуемо произтичат неимуществени вреди. С други думи, съдебната практика позволява улеснено признаване на неимуществените вреди поради наличието на определени деяния.
119. Случаят е такъв по-специално що се отнася до съдържащите се в атестационен доклад лишени от основание отрицателни оценки, свързани с поведението и професионалните умения на длъжностното лице . В съдебната практика също така се приема, че когато дадено лице публично се свързва с дейности, считани за осъдителни, тъй като лицето незаконосъобразно е включено в списък на образувания, за които са наложени ограничителни мерки, и това е довело до опозоряването му и до недоверие към него, свързването му с тези дейности е от естество да му причини неимуществени вреди(38).
120. Макар видимо да се основава на тази съдебна практика, Общият съд се отклонява от нея. Всъщност, вместо да приеме, че някои деяния по естеството си могат да доведат до неимуществени вреди за съответното лице, Общият съд приема, че укоримите деяния трябва да са от естество да причинят такива вреди поради тежестта си.
121. От съдебната практика, на която се основава Общият съд, обаче по никакъв начин не следва, че тя се прилага, при условие че ищецът докаже тежестта на разглежданите деяния. Като добавя такова условие, Общият съд намалява възможността лице, за което неминуемо произтичат неимуществени вреди от упрекваното поведение, да получи обезщетение за тях. Ако се следват съображенията на Общия съд, те биха лишили от полезно действие тази съдебна практика, която цели именно да улесни признаването на неимуществените вреди поради наличието на определени деяния.
122. Освен това подобни съображения не могат лесно да се съвместят с по-общата съдебна практика относно условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза, по-специално що се отнася до условието за наличие на нарушение на правна норма, предоставяща права на частноправен субект, което съгласно съдебната практика трябва да бъде „достатъчно съществено“. Решаващият критерий обаче, за да се приеме дадено нарушение на правото на Съюза за достатъчно съществено, е явното и значително неспазване от страна на съответната институция на пределите на правото ѝ на преценка(39).
123. При това положение е ясно, че тежестта на деянията на институцията се преценява още на етапа на анализа дали е налице достатъчно съществено нарушение на норма, с която се предоставят права на частноправен субект. Според мен не е уместно повторното въвеждане на критерия за тежестта на деянията на етапа на проверката за наличие на неимуществени вреди, освен ако не се приеме, че някои съществени нарушения на правна норма в действителност са с относителна тежест.
124. Ето защо считам, че съображенията на Общия съд относно определянето на неимуществените вреди са опорочени поради грешка при прилагане на правото, поради което следва да се приеме, че е налице седмото основание, стига то да е относимо.
125. От член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз следва, че ако жалбата е основателна, Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение.
126. В случая Общият съд е установил, че жалбоподателят не е претърпял неимуществени вреди, тъй като не е доказал, че поради тежестта си укоримите деяния са от естество да му причинят вреди.
127. Както обаче констатирах в точка 124 от настоящото заключение, този извод се основава на погрешен критерий при определянето на неимуществените вреди.
128. Следователно, за да се прецени основанието, свързано с наличието на неимуществени вреди, е необходимо да се извърши нова преценка на фактите в светлината на посочената в настоящото заключение съдебна практика, за да се определи дали укоримите деяния в конкретния случай са от естество да причинят неимуществени вреди на жалбоподателя, без да може да се изисква от него да доказва тяхната тежест.
129. От това следва, че етапът на производството не позволява на Съда да постанови окончателно решение по делото, поради което то следва да бъде върнато на Общия съд, който да разгледа отново иска и да се произнесе по основанието, свързано с наличието на неимуществени вреди.
VII. Заключение
130. С оглед на изложените по-горе съображения считам, че не са налице първото основание, третото основание в първата си част и петото основание.
При условие че Съдът отхвърли основанията, свързани с неправомерното поведение на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), считам, че седмото основание трябва да се обяви за неотносимо.
Ако Съдът приеме, че е налице едно от основанията, свързани с неправомерността на поведението на OLAF, считам, че трябва също да се приеме, че е налице седмото основание и че следователно делото по иска трябва да бъде върнато на Общия съд на Европейския съюз за ново разглеждане.