РЕШЕНИЕ НА СЪДА (десети състав)
30 март 2023 година(*)
„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Мерки във връзка с наследственото право — Регламент (ЕС) № 650/2012 — Член 13 — Изявление за отказ от наследство, направено от наследник пред съда на държавата членка по обичайното му местопребиваване — Последващо вписване на това изявление по искане на друг наследник в регистъра на друга държава членка“
По дело C‑651/21
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 25 октомври 2021 г., постъпил в Съда на същата дата, в рамките на производство, образувано по молба на
М. Я. М.
СЪДЪТ (десети състав),
състоящ се от: M. Ilešič (докладчик), изпълняващ функцията на председател на състава, I. Jarukaitis и Z. Csehi, съдии,
генерален адвокат: M. Szpunar,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Европейската комисия, от W. Wils и И. Залогин, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 10 ноември 2022 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 13 от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (ОВ L 201, 2012 г., стр. 107).
2 Запитването е отправено в рамките на производство, образувано по молба на М. Я. M. в качеството му на наследник, с която иска вписване на изявлението за отказ от наследство, направено от друг наследник пред съд на държавата членка по обичайното му местопребиваване, в регистъра на друга държава членка.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съображения 7, 23, 32 и 67 от Регламент № 650/2012 гласят:
„(7) Правилното функциониране на вътрешния пазар следва да се улесни с отстраняването на пречките пред свободното движение на хора, които днес са изправени пред трудности при упражняване на правата си в областта на наследяването с трансгранични последици. В европейското пространство на правосъдие гражданите трябва да могат да организират предварително въпросите на своето наследство. По ефикасен начин следва да бъдат гарантирани правата на наследниците и заветниците, на други лица, близки на починалия, както и на кредиторите на наследството.
[…]
(23) Като се има предвид нарастващата мобилност на гражданите и за да се гарантира правилното правораздаване в [Европейския Съюз] и да се осигури реален критерий на привързване между наследството и държавата членка, в която се упражнява компетентността, настоящият регламент следва да предвиди като общ критерий на привързване за определяне на компетентността и на приложимото право обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта. […]
[…]
(32) За да се улеснят наследниците и заветниците, обичайно пребиваващи в държава членка, различна от тази, в която се урежда или ще се урежда наследяването, с настоящия регламент следва да се позволи на всяко лице, което съгласно приложимото към наследяването право може да направи изявление относно приемането или отказа от наследство, завет или запазена част или изявление за ограничаване на отговорността на съответното лице по отношение на задълженията на наследственото имущество, да направи тези изявления във формата, предвидена в законодателството на държавата членка по обичайното му местопребиваване, пред съдилищата на тази държава членка. Това не следва да изключва такова изявление да може да бъде направено пред други органи в същата държава членка, които са компетентни да получават изявления съгласно националното право. Лицата, които решат да се възползват от възможността да направят изявление в държавата членка по обичайното си местопребиваване, следва сами да уведомят съда или органа, който урежда или ще урежда наследяването, за съществуването на такива изявления в рамките на срока, определен съгласно приложимото към наследяването право.
[…]
(67) С цел бързото, лесно и ефективно уреждане на наследяване с трансгранични последици в рамките на Съюза наследниците, заветниците, изпълнителите на завещанието или управителите на наследственото имущество следва да могат лесно да докажат правното си положение и/или правата и правомощията си в друга държава членка, например в държава членка, в която се намира наследствено имущество. […]“.
4 В глава II от този регламент, озаглавена „Компетентност“, се съдържат по-специално членове 4 и 13.
5 Член 4 от посочения регламент е озаглавен „Обща компетентност“ и предвижда:
„Съдилищата на държавата членка на обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта му са компетентни да се произнасят по въпроси, свързани с наследяването на имуществото на починалия като цяло“.
6 Член 13 от същия регламент е озаглавен „Приемане или отказ от наследство, завет или запазена част“ и гласи:
„Освен съда, който е компетентен да се произнася по наследяването съгласно настоящия регламент, съдилищата на държавата членка на обичайното местопребиваване на всяко лице, което съгласно приложимото към наследяването право може да направи изявление пред съд относно приемането или отказа от наследство, завет или запазена част или изявление за ограничаване на отговорността на съответното лице по отношение на задълженията на наследственото имущество, са компетентни да приемат такива изявления, когато съгласно правото на тази държава членка такива изявления могат да бъдат направени пред правораздавателен орган“.
7 В глава III от Регламент № 650/2012, озаглавена „Приложимо право“, се съдържат по-специално членове 21 и 22.
8 Съгласно член 21 („Обща норма“), параграф 1 от този регламент:
„Освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго, приложимото право по въпросите, свързани с наследяването като цяло, е правото на държавата на обичайно местопребиваване на починалия към момента на смъртта му“.
9 Член 22 („Избор на приложимо право“), параграф 1 от този регламент предвижда:
„Всяко лице може да избере за приложимо право по въпросите, свързани с наследяването му като цяло, правото на държавата, чийто гражданин е към момента на избора или към момента на смъртта“.
Българското право
10 Законът за наследството (ДВ, бр. 22 от 29 януари 1949 г.) в редакцията му, приложима по спора в главното производство, предвижда в член 48, че наследството се придобива с приемането му и че приемането произвежда действие от откриването на наследството.
11 Съгласно член 49, алинея 1 от този закон приемането може да стане с писмено заявление до районния съд (България), в района на който е открито наследството. В този случай приемането се вписва в особена за това книга.
12 Съгласно член 51, алинея 1 от посочения закон по искане на всеки заинтересован районният съд, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството, или се отказва от него. Член 51, алинея 2 от този закон гласи, че ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. Съгласно член 51, алинея 3 изявлението на наследника се вписва в книгата, предвидена в член 49, алинея 1 от същия закон.
13 По силата на член 52 от Закона за наследството отказът от наследството става по реда, указан в член 49, алинея 1 от този закон, и се вписва в книгата по същия ред.
14 Член 26, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс (ДВ, бр. 59 от 20 юли 2007 г.) в редакцията му, приложима по спора в главното производство, гласи, че страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото. Съгласно член 26, алинея 2 от този кодекс освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.
15 Съгласно член 531, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс охранителното производство започва с писмена молба от заинтересованото лице.
16 Съгласно член 533 от посочения кодекс съдът е длъжен служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания акт. Той може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от молителя.
17 Член 39, алинея 1, точка 11 от Правилника за администрацията в съдилищата (ДВ, бр. 68 от 22 август 2017 г.) в редакцията му, приложима към спора в главното производство, предвижда:
„В деловодството се водят на електронен носител и/или на хартиен носител следните книги и регистри:
[…]
11. книга за приемане и отказ от наследство“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
18 Молителят в главното производство M. Я. M., български гражданин, заявява, че е наследник на баба си M. T. Г., българска гражданка, починала в Гърция на 29 март 2019 г.
19 Запитващата юрисдикция Софийски районен съд (България) е сезирана от молителя в главното производство с искане за вписване на изявлението за отказ от наследство, направено от друг наследник, а именно от съпруга на починалата. В това отношение молителят представя удостоверение за наследници, издадено от българските власти, съгласно което починалата е оставила като наследници съпруга си X. X., гръцки гражданин, дъщеря си И. М. Н. и молителя в главното производство.
20 В рамките на това производство последният представя протокол на Eirinodikeio Athinon (Мирови съд на Атина, Гърция), в който се посочва, че съпругът на починалата се е явил пред този съд на 28 юни 2019 г. и е направил изявление за отказ от наследството ѝ. Освен това според текста на молбата съпругът на починалата е заявил, че тя последно е живяла в Гърция.
21 Запитващата юрисдикция обаче посочва, че пред нея не е изяснено къде е било последното обичайно местопребиваване на починалата и че тя ще може да събере данни по този въпрос едва след като установи своята компетентност да впише изявление за отказ от наследство, направено преди това пред съда на държавата членка по обичайното местопребиваване на наследника, направил отказа.
22 Освен това от акта за преюдициално запитване е видно, че молителят в главното производство не действа като пълномощник на съпруга на починалата, а заявява, че в качеството си на наследник от същата степен има интерес от вписването на разглеждания отказ от наследство, доколкото подобно вписване би увеличило неговия дял в наследството.
23 При тези условия запитващата юрисдикция иска да се установи дали подобно изявление следва да се впише и пред съда, който е компетентен по общите правила да се произнесе по всички въпроси относно наследството, при положение че разглежданото изявление е прието от съда, компетентен съгласно член 13 от Регламент № 650/2012. Освен това запитващата юрисдикция иска да се установи дали е възможно да впише изявление за отказ от наследство на един от наследниците по искане на друг от наследниците.
24 Според запитващата юрисдикция член 13 от Регламент № 650/2012 може да породи конфликт на юрисдикции, тъй като по общите правила на този регламент компетентността се определя от обичайното местопребиваване на наследодателя, а не на наследника. Запитващата юрисдикция счита, че макар съдът, който е компетентен да се произнесе по наследяването, по принцип да е този на държавата членка по последното обичайно местопребиваване на наследодателя, все пак е възможно на последния посочен съд да не са известни вписаните откази от и приемания на наследството, извършени от наследници пред съд на държавата членка по обичайното им местопребиваване.
25 Така според запитващата юрисдикция Регламент № 650/2012 създава празнина в правната регламентация, като предвижда конкурираща компетентност на съдилищата на различни държави членки, а именно тази на съда на държавата членка по последното обичайно местопребиваване на наследодателя и тази на съда на държавата членка по обичайното местопребиваване на наследниците, без обаче да наложи на последния задължението да уведоми първия съд за съществуването на такива изявления.
26 В това отношение запитващата юрисдикция посочва, че липсата на такова задължение за уведомяване не съответства на концепцията на българския законодател и българската съдебна практика, а именно че всички изявления относно приемането на или отказа от наследство се вписват на едно място, в един съдебен регистър, от който могат да се правят съответните справки. Според запитващата юрисдикция тази концепция служи за гарантиране на правната сигурност, която в случая произтича от възможността за съхраняване на всички данни за приемане на или отказ от наследство на едно място.
27 Тъй като подобно задължение за информиране не е изрично предвидено в Регламент № 650/2012, запитващата юрисдикция иска да се установи видът на образуваното пред нея производство, в рамките на което молителят в главното производство желае да се впише не собственият му отказ от наследството на починалата, а отказът на един от другите наследници. Тя посочва обаче, че такова производство не е уредено в българското законодателство, а принципът за лична защита на правата пред съд не допуска вписване на изявления на други лица в книгата за приемане на и отказ от наследство.
28 Ето защо тази юрисдикция иска да се установи, на първо място, дали член 13 от Регламент № 650/2012 имплицитно забранява изявление за отказ от наследство, вписано в държавата членка по обичайното местопребиваване на наследник, да бъде вписано впоследствие от съд на друга държава членка, където евентуално е било обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта му.
29 В това отношение посочената юрисдикция изразява предпочитание към решението да се разреши вписването на няколко изявления за отказ от наследство в няколко държави членки. Тя изтъква, че такова решение няма да засегне значително правната сигурност, тъй като, от една страна, в правните системи на държавите членки са предвидени правила, които да се следват при наличие на няколко поредни изявления за приемане на или отказ от наследство, и от друга страна, при спор за наследствени права сезираният по предявения иск съд може да преценява правния ефект на тези изявления в зависимост от датата, на която са извършени.
30 На второ място, запитващата юрисдикция иска да се установи, след като в една държава членка е вписано изявление за приемане на или отказ от наследство, кое лице може да поиска последващо вписване на въпросното изявление в друга държава членка. Според нея това е наложително, тъй като българското процесуално право не урежда възможност за отбелязване пред български съд на такова изявление, вече вписано в друга държава членка. Допуска се подобно изявление да се извърши само лично от съответния наследник. Поради това за запитващата юрисдикция възниква въпросът дали един наследник може да поиска в държавата членка на евентуалното обичайно местопребиваване на наследодателя да бъде отбелязано изявление за отказ от разглежданото наследство, направено от друг наследник и вписано в държавата членка по обичайното местопребиваване на последния, когато това не е изрично предвидено в правото на първата държава членка.
31 Според запитващата юрисдикция ефективното прилагане на член 13 от Регламент № 650/2012, съобразено с целта на този член, отразена в съображение 32 от него, а именно наследникът да не бъде задължаван да пътува до държавата членка по обичайното местопребиваване на наследодателя или да ангажира процесуален представител в тази държава членка, за да направи изявление, че приема или се отказва от наследство, изисква всеки наследник да може да поиска отбелязване на изявление за отказ от наследство, направено по-рано в друга държава членка. В настоящия случай според запитващата юрисдикция това би позволило да се остави без приложение българското процесуално право, като се има предвид необходимостта от дерогиране на принципа на процесуална автономия на държавите членки, за да се гарантира ефективно прилагане на посочения член 13.
32 За сметка на това според запитващата юрисдикция, ако вписването на изявление за отказ от наследство беше възможно както в държавата членка по обичайното местопребиваване на съответния наследник, така и в тази по обичайното местопребиваване на наследодателя към момента на смъртта му, но само при условие че този наследник лично поиска това, въпросното условие би обезсмислило член 13 от Регламент № 650/2012.
33 В това отношение запитващата юрисдикция добавя, че е налице празнота в Регламент № 650/2012, доколкото същият не налага задължение на съда, който е компетентен да приеме изявление за отказ от наследство, да уведоми за това изявление съда, който e компетентен по общите правила да се произнесе по всички въпроси относно наследството. С оглед на гореизложеното и с цел да се предотвратят конфликти между наследниците, както и да се зачете волята на отказващия се наследник, според запитващата юрисдикция следва да се допусне отразяването на тази воля в регистрите на държавата членка по последното обичайно местопребиваване на починалия наследодател по искане на всеки от наследниците.
34 При това положение Софийски районен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Следва ли чл. 13 от Регламент (ЕС) № 650/2012[…] във връзка с принципа за защита на правната сигурност да се тълкува в смисъл, че не допуска, след като наследник е вписал в съда на държавата по своето обичайно местопребиваване приемане или отказ от наследството на наследодател, който е имал към датата на смъртта си обичайно местопребиваване в друга държава от Европейския съюз, да се поиска последващо вписване на извършения отказ или приемане в последната държава?
2) Ако отговорът на първия въпрос е, че последващо вписване се допуска, следва ли чл. 13 от Регламент (ЕС) № 650/2012[…] във връзка с принципа за защита на правната сигурност и ефективното прилагане на правото на Европейския съюз и задължението за съдействие между държавите [членки] по чл. 4, пар. 3 [ДЕС] да се тълкуват в смисъл, че допускат да се поиска отбелязване на извършения от наследник по държавата на неговото обичайно местопребиваване отказ от наследството на общ наследодател от друг наследник, който пребивава в държавата на обичайно местопребиваване на наследодателя към момента на смъртта, въпреки че процесуалното право на последната държава не допуска възможност за вписване на отказ от наследство от чуждо име?“.
По преюдициалните въпроси
Предварителни бележки
35 Като начало следва да се отбележи, че видно от акта за преюдициално запитване, според съпруга на починалата последното ѝ обичайно местопребиваване е било в Гърция. Това предполага, че гръцките съдилища са компетентни да се произнесат по всички въпроси относно наследството, като по принцип приложимото право следва да е гръцкото, освен ако в съответствие с член 22, параграф 1 от Регламент № 650/2012 починалата е избрала като приложимо към наследяването право правото на държавата членка, на която е гражданка, а именно българското право.
36 Запитващата юрисдикция обаче посочва, че не разполага с точни данни относно последното обичайно местопребиваване на починалата и че за да събере такива данни, ще трябва най-напред да прецени дали е компетентна да впише изявление за отказ от наследство, направено пред съда на държавата членка по обичайното местопребиваване на отказващия се наследник.
37 Следователно в настоящия случай изглежда, че не е очевидно коя е държавата членка, чиито съдилища имат обща компетентност по член 4 от Регламент № 650/2012. Както посочва по същество генералният адвокат в точка 39 от заключението си, ако се окаже, че последното обичайно местопребиваване на починалата е в Гърция, по силата на посочената разпоредба съдилищата на тази държава членка ще трябва да се произнесат по всички въпроси, свързани със съответното наследство, като запитващата юрисдикция ще бъде компетентна единствено да приема евентуални изявления съгласно член 13 от този регламент в качеството си на съд на държавата членка по обичайното местопребиваване на наследник.
38 По изложените съображения запитващата юрисдикция следва да провери, най-напред, къде е било обичайното местопребиваване на починалата, преди да направи преценка относно условията за вписване в регистър — по искане на наследник — на изявление за отказ от наследство, направено от друг наследник в държавата членка по обичайното местопребиваване на последния.
39 В това отношение, ако се окаже, че разпоредбите на българското право не допускат запитващата юрисдикция да провери дали е компетентна да се произнесе по наследяването, посочената юрисдикция би трябвало да ги остави без приложение. Всъщност съгласно постоянната практика на Съда националният съд, натоварен в рамките на своята компетентност с прилагането на нормите на правото на Съюза, е длъжен да гарантира пълното действие на тези норми, като при необходимост сам вземе решение да не приложи национална разпоредба, която им противоречи (вж. в този смисъл решение от 26 февруари 2013 г., Åkerberg Fransson, C‑617/10, EU:C:2013:105, т. 45 и цитираната съдебна практика).
По същество
40 С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 13 от Регламент № 650/2012 допуска — когато по искане на наследник пред съд в държавата членка по обичайното му местопребиваване е вписано изявление за приемане на или отказ от наследството на наследодател, чието обичайно местопребиваване към момента на смъртта е било в друга държава членка — друг наследник да поиска последващо вписване на това изявление пред компетентния съд в последната държава членка.
41 Съгласно постоянната практика на Съда както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки с оглед на определянето на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза, при което да се отчитат не само съдържанието, но и контекстът ѝ и целта, преследвана със съответната правна уредба (решение от 2 юни 2022 г., T.N. и N.N. (Изявление за отказ от наследство), C‑617/20, EU:C:2022:426, т. 35 и цитираната съдебна практика).
42 Що се отнася, на първо място, до съдържанието на член 13 от Регламент № 650/2012, следва да се напомни, че съгласно тази разпоредба освен съда, който е компетентен да се произнася по наследяването съгласно посочения регламент, съдилищата на държавата членка по обичайното местопребиваване на всяко лице, което съгласно приложимото към наследяването право може да направи изявление пред съд относно приемането на или отказа от наследство, завет или запазена част или изявление за ограничаване на отговорността на съответното лице по отношение на задълженията на наследственото имущество, са компетентни да приемат такива изявления.
43 Що се отнася, на второ място, до контекста на член 13 от Регламент № 650/2012, следва да се припомни, че този член се съдържа в глава II от посочения регламент, която урежда всички основания за съдебната компетентност в областта на наследяването. Съответно член 13 предвижда алтернативна съдебна компетентност, с която се цели да се позволи на наследниците, които не пребивават обичайно в държавата членка, чиито съдилища са компетентни да се произнесат по наследяването в съответствие с общите правила по членове 4—11 от Регламент № 650/2012, да направят изявление за приемане на или отказ от наследството пред съд на държавата членка по обичайното им местопребиваване (решение от 2 юни 2022 г., T.N. и N.N. (Изявление за отказ от наследство), C‑617/20, EU:C:2022:426, т. 37).
44 Що се отнася, на трето място, до преследваните с Регламент № 650/2012 цели, следва да се припомни, че съгласно съображение 7 от него той е насочен към улесняване на правилното функциониране на вътрешния пазар чрез отстраняване на пречките пред свободното движение на лицата, които искат да упражнят правата си, произтичащи от трансгранично наследяване. По-специално, в европейското пространство на правосъдие по ефикасен начин следва да бъдат гарантирани правата на наследниците и заветниците, на другите лица, близки на починалия, както и на кредиторите на наследството (вж. в този смисъл решение от 2 юни 2022 г., T.N. и N.N. (Изявление за отказ от наследство), C‑617/20, EU:C:2022:426, т. 42 и цитираната съдебна практика).
45 В това отношение Съдът вече е постановил, че член 13 от Регламент № 650/2012, разглеждан в контекста на съображение 32 от него, съгласно което тази разпоредба е насочена към улесняване на наследниците и заветниците, обичайно пребиваващи в държава членка, различна от тази, в която се урежда или ще се урежда наследяването, цели да опрости формалностите за наследниците и заветниците, като дерогира правилата за компетентност, предвидени в членове 4—11 от този регламент (вж. в този смисъл решение от 2 юни 2022 г., T.N. и N.N. (Изявление за отказ от наследство), C‑617/20, EU:C:2022:426, т. 41 и цитираната съдебна практика).
46 Що се отнася по-специално до въпроса за уведомяването на съда, компетентен да се произнесе по наследяването, за изявленията относно приемането на наследство или отказа от наследство, следва да се отбележи, че видно от последното изречение на съображение 32 от Регламент № 650/2012, „[л]ицата, които решат да се възползват от възможността да направят изявление в държавата членка по обичайното си местопребиваване, следва сами да уведомят съда или органа, който урежда или ще урежда наследяването, за съществуването на такива изявления в рамките на срока, определен съгласно приложимото към наследяването право“.
47 Последното изречение от това съображение 32 на пръв поглед подсказва, че според законодателя на Съюза е необходимо компетентният да се произнесе по наследяването съд да бъде уведомен за изявлението за отказ от наследство, направено пред съд на държавата членка по обичайното местопребиваване на наследника, който се отказва от наследство. Следва обаче да се посочи, че член 13 от Регламент № 650/2012 не предвижда механизъм за препращане на такива изявления от съда на държавата членка по обичайното местопребиваване на наследника, който се отказва от наследство, на компетентния да се произнесе по наследяването съд. В съображение 32 все пак се презумира, че лицата, които са използвали възможността да направят такива изявления в държавата членка по обичайното си местопребиваване, ще поемат задачата да уведомят компетентните за уреждането на наследството органи за тези изявления (вж. в този смисъл решение от 2 юни 2022 г., T.N. и N.N.(Изявление за отказ от наследство), C‑617/20, EU:C:2022:426, т. 47).
48 В този контекст, макар да е вярно, че наследникът, който е направил изявление за отказ от наследство, има интерес да уведоми съда, компетентен да се произнесе по наследяването, за наличието на такова изявление с цел да се избегне възможността посоченият съд да постанови неправилно решение, което противоречи на изразената от този наследник воля, вярно е също, че разпоредбите на Регламент № 650/2012 не налагат задължение на въпросния наследник в това отношение. Ето защо не може да се приеме, че наследник, направил изявление за отказ от наследство, трябва винаги сам да уведоми посочения съд за съществуването на това изявление.
49 При тези обстоятелства се налага разширително тълкуване по отношение на препращането на изявленията, направени в съответствие с член 13 от Регламент № 650/2012, до съда, компетентен да се произнесе по наследяването. Всъщност целта на това препращане е да позволи на посочения съд да се запознае със съществуването на такова изявление и да го вземе предвид при уреждането на наследяването. В това отношение е без значение начинът, по който посоченият съд е уведомен за въпросното изявление.
50 Всъщност Регламент № 650/2012 допуска — когато по искане на наследник пред съд на държавата членка по обичайното му местопребиваване е вписано изявление за отказ от наследство на наследодател, чието обичайно местопребиваване към момента на смъртта е било в друга държава членка — друг наследник да поиска последващо вписване на това изявление в последната държава членка. Следва да се приеме, че за да улесни уреждането на наследяването, наследник, който би могъл да се ползва от такова изявление, трябва да има възможност да уведоми съда, компетентен да се произнесе по наследяването, за съществуването на това изявление, когато самият наследник, извършил отказа, не е отправил такова уведомление.
51 Такова тълкуване се подкрепя от преследваните с Регламент № 650/2012 цели, посочени в точка 44 от настоящото решение, а именно да се отстранят пречките пред свободното движение на лицата, които искат да упражнят правата си, произтичащи от трансгранично наследяване.
52 В това отношение е важно да се подчертае, че информирането на съда, компетентен да се произнесе по наследяването, за наличието на изявление за отказ от наследство, направено от наследник пред съда на държавата членка по обичайното му местопребиваване по смисъла на член 13 от Регламент № 650/2012, представлява не изявление от чуждо име, а само уведомяване на първия посочен съд за въпросното изявление за отказ.
53 Освен това обстоятелството, че законодателство на държава членка като разглежданото в главното производство предвижда вписване на посоченото изявление за отказ в съдебен регистър с цел всички изявления за приемане на или отказ от наследство да се съхраняват на едно място и в един-единствен съдебен регистър, от който биха могли да се правят съответни справки, е ирелевантно в това отношение.
54 В допълнение, доколкото запитващата юрисдикция изтъква, че българското право не допуска вписване на изявленията на други лица в книгата за приемане на и отказ от наследство, с оглед на припомнената в точка 39 от настоящото решение практика на Съда следва да се посочи, че тази юрисдикция е длъжна да гарантира пълното действие на член 13 от Регламент № 650/2012, като допусне разглежданото в главното производство изявление за отказ от наследство да ѝ бъде предадено от наследник, различен от този, който е направил въпросното изявление в държавата членка по обичайното си местопребиваване, и евентуално като остави без приложение всяка разпоредба от националното законодателство, която е в противоречие с този член.
55 С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 13 от Регламент № 650/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска — когато по искане на наследник пред съд в държавата членка по обичайното му местопребиваване е вписано изявление за приемане на или отказ от наследството на наследодател, чието обичайно местопребиваване към момента на смъртта е било в друга държава членка — друг наследник да поиска последващо вписване на това изявление пред компетентния съд в последната държава членка.
По съдебните разноски
56 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:
Член 13 от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство
трябва да се тълкува в смисъл, че:
допуска — когато по искане на наследник пред съд в държавата членка по обичайното му местопребиваване е вписано изявление за приемане на или отказ от наследството на наследодател, чието обичайно местопребиваване към момента на смъртта е било в друга държава членка — друг наследник да поиска последващо вписване на това изявление пред компетентния съд в последната държава членка.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 30 март 2023 година.
Секретар | Председател на състава,
| изпълняващ функцията |
A. Calot Escobar | | M. Ilešič |