Иск, предявен на 7 февруари 2007 г. - LIPOR / Комисия
(Дело T-26/07)
Език на производството: португалски
Страни
Ищец: LIPOR - Serviço Intermunicipalizado de Gestão de Resíduos do Grande Porto (Gondomar, Португалия) (представители: P. Pinheiro, M. Gorjão-Henriques и F. Quintela, advogados)
Ответник: Комисия на Европейските общности
Искания на ищеца
да се отмени частично член 1 от Решение С(06)5008 на Комисията от 17 октомври 2006 г., чийто адресат е португалската държава, в частта, в която се приема, че общата сума на отпуснатата помощ от Кохезионния фонд на основание на Решения на Комисията № С(93)3347/3 от 7 декември 1993 г., С(94) 3721 окончателен/3 от 21 декември 1994 г. и С(96) 3923 окончателен от 17 декември 1996 г. - обобщени в Решение С(98)2283/о от 28 юли 1998 г., трябва да се намали на 1 511 591 EUR, както и частично да се отмени решението, с което се разпорежда на посочената държава-членка да възстанови тази сума,
да се отмени поради нарушение на принципа на пропорционалност член 1 от оспорваното решение, в частта, в която се постановява финансова корекция от 100% във връзка със сключените между ищеца и IDAD договори и в частта, в която се разпорежда на посочената държава-членка да възстанови сумата 458 683 EUR,
да се осъди Комисията да заплати разноските по настоящото производство и направените от ищеца разноски,
евентуално, да се отмени член 1 от оспорваното решение, в частта относно договорите на ищеца с Hidroprojecto, поради нарушение на принципа на пропорционалност,
също така евентуално, ищецът моли Съда, в случай, че достигне до извода, че LIPOR не е изпълнил изцяло изискванията на Директива 92/50/ЕИО, да установи, че Комисията е нарушила принципа на пропорционалност, като е определила финансова корекция в размер на 100% във връзка с финансирането на договорите с Hidroprojecto.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на иска си ищецът твърди, че са допуснати грешки в правото и явни грешки в преценката, че мотивите са недостатъчни и неправилни, и че е нарушен принципът на пропорционалност.
Относно сключения с Hidroprojecto през 1989 г. договор, ищецът упреква Комисията, че е допуснала грешка в преценката при оценката на стойността на раздел Гот този договор.
По отношение на сключения през 1997 г. между същите страни договор, ищецът се позовава на грешки в преценката от страна на Комисията, доколкото същата не е изтълкувала тези договори като представляващи отчасти уточнение на договора от 1989 г. и отчасти негови последващи допълнения, необходими с оглед развитието на проекта. Ищецът също така оспорва преценката на Комисията, че въпросните договори е трябвало да бъдат възложени посредством открити процедури. Според ищеца, дори да се приеме, че тези договори са независими от договора от 1989 г. и надвишават предвидената в Директива 92/50 прагова стойност за възлагане по уредената в тази директива процедура, по отношение на тях е било приложимо предвиденото в член 11 от същата директива изключение.
По отношение на договорите от 28 март и от 28 април 1995 г., сключени също така между същите страни, ищецът твърди, че Комисията е допуснала грешка в преценката, като ги е разгледала като един-единствен договор и като допълнение на договора от 1989 г., и като е достигнала до извода, че възлагането е следвало да се предшества от открита процедура. Ищецът твърди, че в действителност става въпрос за два договора, сключени на различни дати. Единият е бил сключен въз основа на закрита процедура, а другият не е достигал праговата стойност, за да бъде предмет на уредената в Директивата процедура по възлагане. Във всеки случай и двата договора са били сключени съгласно португалското право по време, в което Директива 92/50 все още не е била транспонирана във вътрешното право.
В заключение, с оглед на договорите, сключени от ищеца с IDAD през 1999 г., ищецът, макар да признава, че Комисията би могла да ги разглежда съвместно, за да определи съответната им стойност и евентуалната приложимост на правилата за открити процедури към тях, обяснява причините, довели я до сключването на отделни договори и изтъква, че IDAD е публична организация и поради това е възлагащ орган по смисъла на Директива 92/50. Следователно, Комисията е трябвало да вземе предвид тези съображения и не е следвало да прилага финансова корекция от 100%. Според ищеца, тази корекция нарушава принципа на пропорционалност.
____________