РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (пленум)
5 май 2010 година(*)
„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедура за повишаване за 2007 година — Правен интерес — Решение за повишаване — Списък на повишените длъжностни лица — Съпоставяне на заслугите — Критерий за нивото на упражняваните функции — Искане за отмяна на решенията за повишаване — Претегляне на интереси“
По дело F‑53/08
с предмет жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ,
Vincent Bouillez, длъжностно лице в Съвета на Европейския съюз, с местожителство в Overijse (Белгия),
Kris Van Neyghem, длъжностно лице в Съвета на Европейския съюз, с местожителство в Tirlemont (Белгия),
Ingeborg Wagner-Leclercq, длъжностно лице в Съвета на Европейския съюз, с местожителство в Edegem (Белгия),
за които се явяват адв. S. Orlandi, адв. A. Coolen, адв. J.‑N. Louis и адв. É. Marchal, avocats,
жалбоподатели,
срещу
Съвета на Европейския съюз, за който се явяват г‑н M. Bauer и г‑жа I. Šulce, в качеството на представители,
ответник,
подпомаган от:
Eliza Niniou и Maria-Béatrice Postiglione Branco, длъжностни лица в Съвета на Европейския съюз, с местожителство съответно в Schaerbeek (Белгия) и в Kraainem (Белгия), за които първоначално се явяват адв. T. Bontinck и адв. S. Woog, avocats, а впоследствие адв. T. Bontinck и адв. S. Greco, avocats,
и
Maria De Jesus Cabrita и Marie-France Liegard, длъжностни лица в Съвета на Европейския съюз, живущи в Брюксел (Белгия), за които първоначално се явява адв. N. Lhoëst, avocat, а впоследствие адв. N. Lhoëst и адв. L. Delhaye, avocats,
встъпили страни,
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (пленум),
състоящ се от: г‑н P. Mahoney, председател, г‑н H. Tagaras и г‑н S. Gervasoni (докладчик), председатели на състави, г‑н H. Kreppel и г‑н S. Van Raepenbusch, съдии,
секретар: г‑н R. Schiano, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 9 декември 2009 г.
постанови настоящото
Решение
1 С жалба, подадена по факс на 28 май 2008 г. в секретариата на Съда на публичната служба (оригиналът е подаден на 3 юни 2008 г.), г‑н Bouillez, г‑н Van Neyghem и г‑жа Wagner-Leclercq, длъжностни лица в Съвета на Европейския съюз, подават настоящата жалба за отмяна, от една страна, на решенията, с които органът по назначаването (наричан по-нататък „ОН“) отказва да ги повиши в степен AST 7 в процедурата по повишаване за 2007 г., и от друга страна, доколкото е необходимо, на решенията за повишаване в тази степен в същата процедура на длъжностните лица, които са упражнявали дейности, съответстващи на по-ниско от тяхното ниво на функции, чиито имена са включени в списъка на повишените, публикуван на 16 юли 2007 г. в съобщение до персонала № 136/07.
Правна уредба
2 Член 45, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) гласи:
„Повишаването става с решение на [ОН] съгласно член 6, параграф 2. То се изразява в присъждане на длъжностното лице на следващата степен във функционалната група, към която то принадлежи. За повишаване се избират само длъжностни лица, които са прослужили най-малко две години на своята степен, след сравнително съпоставяне на техните заслуги. При съпоставяне на заслугите [ОН] по-специално взема предвид оценката, уменията на съответното длъжностно лице при упражняване на функциите си да ползва езици, различни от тези за които в съответствие с член 28, буква е) е представило доказателства, че владее [задълбочено], и при необходимост — нивото на упражняваните от него функции.“
3 Съгласно член 10 от приложение ХІІІ към Правилника:
„1. Длъжностните лица, които преди 1 май 2004 г. са на служба в категории C или D, от 1 май 2006 г. се разпределят в кариерни потоци, позволяващи тяхното израстване:
а) в старата категория C до степен AST 7;
б) в старата категория D до степен AST 5.
[…]
3. Длъжностно лице, за което се прилага параграф 1, може без ограничения да [бъде] назначено във функционална група AST, след като е издържало конкурс на общо основание или въз основа на атестационна процедура. Атестационната процедура се основава на: старшинство, опит[, заслуги] и професионална квалификация, както и наличието на свободни длъжности в група AST. Кандидатурите за атестиране се разглеждат от съвместната комисия. До 1 май 2004 г. институциите приемат правила за провеждането на тази процедура. Ако е необходимо, институциите могат да предвидят специални правила за отчитане на всяка промяна, която би наложила изменение в приложимите проценти при повишаване.
[…]“
4 Член 7, параграф 1 от Решение на Съвета от 2 декември 2004 г. относно правилата за провеждане на атестационната процедура (наричано по-нататък „решението от 2 декември 2004 г.“) гласи, че:
„[…] Атестираните длъжностни лица се назначават във функционална група AST без ограничения в кариерата.
Развитието в кариерата на тези длъжностни лица зависи от действителното упражняване на функция на асистент „без ограничения в кариерата“, която е определена като такава.“ [неофициален превод]
Обстоятелства в основата на спора
5 Жалбоподателите са длъжностни лица, постъпили на служба в Съвета преди 1 май 2004 г., и са принадлежали към старата категория B. Вследствие на направеното на тази дата изменение на Правилника, считано от 1 май 2006 г., те са прекласирани във функционална група AST и се ползват с всички права в кариерния поток без ограничения в тази функционална група.
6 Г-н Bouillez отговаря за общата поддръжка на сградите, в които се помещават службите на генералния секретариат на Съвета. В качеството на ръководител на сектор „Обща поддръжка“ на служба „Техническо обезпечаване и оборудване“ той ръководи екип от шест лица. Неговият атестационен доклад за периода от 1 януари 2005 г. до 30 юни 2006 г. показва, че той има необходимия потенциал да изпълнява функции на администратор.
7 Г-н Van Neyghem е „координатор по мобилността“ на генералния секретариат на Съвета в рамките на задължителното прилагане на „план за придвижване до предприятието“. Освен това му е възложено да контролира обновяването на една сграда на Съвета и се занимава с разпределянето на офис пространствата между различните служби на генералния секретариат. Неговият атестационен доклад за 2004 г. уточнява, че е способен да изпълнява функции на администратор, каквито впрочем вече е упражнявал в продължение на няколко години в Европейския икономически и социален комитет като срочно нает служител.
8 Г-жа Wagner-Leclercq отговаря за компютърното управление на бюджетни данни, за контактите с външни участници във връзка с базите данни и подпомага администратора, отговарящ за бюджетните въпроси, свързани с външните дейности.
9 В съобщение до персонала № 77/07 от 14 май 2007 г. Съветът определя списък на длъжностните лица от старата категория C, които са атестирани и съответно са назначени във функционална група AST без ограничения в кариерата.
10 Със съобщение до персонала № 97/07 от 12 юни 2007 г. (наричано по-нататък „съобщението от 12 юни 2007 г.“) Съветът уведомява длъжностните лица за информацията, предоставена на разположение на консултативните комисии по повишаване, както и за мерките, приети за прилагане на разпоредбите на член 45 от Правилника. Приложение 2 към това съобщение уточнява броя на възможните повишения за всяка степен през 2007 г., а приложение 3 съдържа списъка на длъжностните лица, които могат да бъдат повишени.
11 С доклада си от 13 юли 2007 г. консултативната комисия по повишаване за функционалната група AST без ограничения в кариерата предлага на ОН списък с 22 длъжностни лица за повишаване в степен AST 7 в процедурата за 2007 година. Този списък не съдържа имената на жалбоподателите, а тези на определени атестирани длъжностни лица.
12 Със съобщение до персонала № 136/07 от 16 юли 2007 г. ОН решава да се съобрази със становището, изразено от консултативната комисия по повишаване в доклада ѝ от 13 юли 2007 г., и да повиши предлаганите 22 длъжностни лица.
13 На 15 октомври 2007 г. с отделни жалби, подадени от г‑н Van Neyghem и г‑жа Wagner-Leclercq по административен ред, те оспорват списъка на повишените в степен AST 7 длъжностни лица.
14 С жалба от 16 октомври 2007 г. г‑н Bouillez оспорва решението, с което му се отказва да бъде повишен в степен AST 7, и решенията, с които се повишават в тази степен атестираните длъжностни лица.
15 С решения от 15 февруари 2008 г., за които г‑н Bouillez и г‑жа Wagner-Leclercq са уведомени на 18 февруари 2008 г., а г‑н Van Neyghem — на 20 февруари 2008 г., Съветът отхвърля тези жалби (наричани по-нататък „решенията за отхвърляне на подадените по административен ред жалби“).
Искания на страните и производство
16 Жалбоподателите молят Съда на публичната служба:
– да отмени решенията, с които ОН отказва да ги повиши в степен AST 7 в процедурата по повишаване за 2007 г. (наричани по-нататък „спорните решения“),
– „доколкото е необходимо“, да отмени решенията за повишаване в тази степен, в рамките на същата процедура, на длъжностните лица, които са упражнявали дейности с по-ниско от тяхното ниво на функции, чиито имена са включени в списъка на повишените длъжностни лица, публикуван на 16 юли 2007 г. в съобщение до персонала № 136/07 (наричани по-нататък „решенията за повишаване на атестираните длъжностни лица“),
– да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.
17 Съветът иска от Съда на публичната служба:
– да отхвърли жалбата,
– да се произнесе по съдебните разноски в съответствие със закона.
18 С писмо от 19 ноември 2008 г. Съдът на публичната служба уведомява Съвета за разпределянето на делото на пленума в съответствие с член 13 от Процедурния правилник. Освен това той привлича вниманието на Съвета върху обстоятелството, че жалбоподателите искат не само отмяната на спорните решения, а също и отмяната на решенията за повишаване на атестираните длъжностни лица. Ето защо той кани Съвета да уточни дали в случай на отмяна на последните решения и ако Съветът реши да повиши жалбоподателите с обратна сила, това повишаване би могло да се извърши само след оттеглянето на първоначално приетите решения за повишаване, решения, които са оспорени в установените в Правилника срокове за обжалване и които биха били опорочени поради същата незаконосъобразност като тази, която засяга решенията за отказ за повишаване. Накрая, в същото писмо, на основание член 111, параграф 1 от Процедурния правилник Съдът на публичната служба иска от Съвета да представи своето становище относно възможността да покани да встъпят повишените длъжностни лица, чието повишаване жалбоподателите оспорват.
19 С писмо от 19 ноември 2008 г. Съдът на публичната служба уведомява жалбоподателите за разпределянето на делото на пленума в съответствие с член 13 от Процедурния правилник. Освен това той отбелязва, че жалбоподателите искат не само отмяната на спорните решения, а също и отмяната на решенията за повишаване на атестираните длъжностни лица и че ако последното искане се приеме за допустимо и се уважи, то би увредило правата на засегнатите длъжностни лица. Съдът на публичната служба посочва също, че предвижда да покани тези длъжностни лица да встъпят в настоящото дело и на основание член 111, параграф 1 от Процедурния правилник иска от жалбоподателите да представят своите становища по тази процесуална възможност.
20 С писмо от 24 ноември 2008 г. жалбоподателите изразяват резервите си относно намерението на Съда на публичната служба да покани да встъпят атестираните длъжностни лица, които са повишени в степен AST 7, и подчертават забавянето, до което би довела такава покана при решаването на делото.
21 С писмо от 19 декември 2008 г. Съветът посочва, че макар поканата за встъпване на повишените длъжностни лица да не му изглежда необходима, той ще остави този въпрос на преценката на Съда на публичната служба. Съветът отбелязва също, че „броят на длъжностите за повишаване в степен AST 7 в процедурата за 2007 г. е […] определен ограничително“.
22 В посочените по-горе писма или впоследствие никоя от страните не оспорва възприетото от Съда на публичната служба тълкуване на исканията за отмяна на решенията за повишаване, разглеждани като насочени срещу самите решения за повишаване на атестираните длъжностни лица.
23 С писма от 23 януари 2009 г., на основание член 111, параграф 1 от Процедурния правилник, Съдът на публичната служба кани четиринадесетте атестирани длъжностни лица, които са повишени през 2007 г. в степен AST 7 и чиито решения за повишаване се оспорват, да встъпят в производството.
24 С Определение от 3 април 2009 г. председателят на Съда на публичната служба допуска г‑жа Niniou, г‑жа Postiglione Branco (наричани по-нататък „първите встъпили страни“), г‑жа De Jesus Cabrita и г‑жа Liegard (наричани по-нататък „вторите встъпили страни“) да встъпят в производството в подкрепа на исканията на ответника.
25 С писмено становище при встъпване, подадено в секретариата на Съда на публичната служба на 11 май 2009 г., първите встъпили страни молят Съда на публичната служба:
– да отхвърли жалбата,
– да се произнесе по съдебните разноски в съответствие със закона.
26 С писмено становище при встъпване, подадено в секретариата на Съда на публичната служба на 21 май 2009 г., вторите встъпили страни молят Съда на публичната служба:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски в съответствие с член 89 от Процедурния правилник.
27 С писмо от 30 юни 2009 г. Съветът уведомява Съда на публичната служба, че няма да представя съображения по представените писмени становища при встъпване.
28 Със становище, подадено в секретариата на Съда на публичната служба на 3 юли 2009 г., жалбоподателите представят съображенията си по писменото становище при встъпване на вторите встъпили страни. Те правят същите искания като тези в жалбата и освен това искат Съветът да понесе направените от встъпилите страни съдебни разноски или при условията на евентуалност вторите встъпили страни да понесат направените от тях съдебни разноски.
29 Със становище, подадено в секретариата на Съда на публичната служба на 7 юли 2009 г. по писменото становище при встъпване на първите встъпили страни, жалбоподателите правят същите искания като тези в жалбата и освен това искат Съветът да понесе направените от встъпилите страни съдебни разноски или при условията на евентуалност първите встъпили страни да понесат направените от тях съдебни разноски.
30 В деня на съдебното заседание Съдът на публичната служба, който заседава в пленум, е съставен само от шест съдии поради възпрепятстване на един от членовете му.
31 На основание, от една страна, член 17, първа алинея от Статута на Съда и член 5, първа алинея от приложение I към него и от друга страна, член 27 от Процедурния правилник разискванията на Съда на публичната служба са редовни само в състав от нечетен брой съдии и когато Съдът на публичната служба заседава в състав от четен брой съдии, поради отсъствието или възпрепятстването на съдия да изпълнява задълженията си, от участие в разискванията трябва да се въздържи съдията с най-нисък ранг според установената в член 5 от посочения правилник поредност (вж. по аналогия Решение на Първоинстанционния съд [понастящем Общия съд] от 5 юни 1992 г. по дело Finsider/Комисия, T‑26/90, Recueil, стр. II‑1789, точка 38).
32 В приложение на посочените по-горе разпоредби настоящото решение е разисквано от петте подписали го съдии.
От правна страна
33 Жалбоподателите изтъкват четири правни основания в подкрепа на исканията си за отмяна:
– първото правно основание е изведено от непълнота на мотивите,
– второто правно основание е изведено от нарушението на член 45, параграф 1 от Правилника, от една страна, доколкото при съпоставянето на заслугите Съветът взема предвид нивото на упражняваните от кандидатите за повишаване функции само при условията на евентуалност, от друга страна, доколкото при това съпоставяне на заслугите Съветът не разглежда някои допълнителни критерии,
– третото правно основание е изведено от нарушение на член 7, параграф 1 от решението от 2 декември 2004 г.,
– четвъртото правно основание е изведено от явна грешка в преценката на заслугите на длъжностните лица, които могат да бъдат повишени.
34 Съдът на публичната служба счита, че по-специално трябва да бъде разгледано правното основание, изведено от нарушението на член 45, параграф 1 от Правилника, доколкото при съпоставянето на заслугите Съветът взема предвид нивото на упражняваните функции от кандидатите за повишаване само при условията на евентуалност.
По исканията, насочени срещу спорните решения
Доводи на страните
35 Жалбоподателите твърдят, че Съветът нарушава разпоредбите на член 45, параграф 1 от Правилника, като при съпоставянето на заслугите взема предвид нивото на упражняваните функции от длъжностните лица, които могат да бъдат повишени, само при условията на евентуалност.
36 Впрочем в Решение от 31 януари 2008 г. по дело Valero Jordana/Комисия, (F‑104/05, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑27 и II‑A‑1‑127, точки 74 и 75) Съдът на публичната служба посочвал, че добавен в новата редакция на член 45 от Правилника, влязла в сила на 1 май 2004 г., този критерий е важен, особено като се има предвид, че при действието на разпоредбите на член 45, параграф 1 от Правилника в редакцията им, приложима преди тази дата, Първоинстанционният съд е приел, че нивото на упражняваните функции не може да съставлява определящ критерий при съпоставянето на заслугите.
37 Ако трябва да се следва направеното от Съвета тълкуване на новата редакция на член 45, параграф 1 от Правилника, щяло да се стигне до лишаване на тази разпоредба от всякакъв полезен ефект. В действителност включеният в този член израз „при необходимост“ целял да задължи ОН да взема предвид възможното съществуване на особени положения, при които длъжностно лице упражнява функции, по-високи от степента му.
38 Съветът твърди, че съгласно разпоредбите на член 45, параграф 1 от Правилника нивото на упражняваните функции не съставлява определящ елемент, който трябва да се вземе предвид при съпоставянето на заслугите на длъжностните лица. Той напомня, че ако длъжностните лица, които могат да бъдат повишени, са от една и съща функционална група, се предполага, че те упражняват равностойни функции. Критерият за нивото на функциите може да стане релевантен при условията на евентуалност само ако длъжностното лице заема длъжност от кариера от неговата категория или от неговата степен, които са по-високи от кариерата, към която то принадлежи. В случая обаче, нивото на упражняваните от жалбоподателите функции не било явно по-високо от това на повишените атестирани длъжностни лица. Ето защо този критерий, използван само при условията на евентуалност, не можел да промени резултата от съпоставянето на аналитичните и общите преценки.
39 На второ място, Съветът твърди, че съгласно постоянната общностна съдебна практика, той не е длъжен да взема предвид допълнителни критерии като възраст и старшинство, когато счита, че заслугите на повишените длъжностни лица и тези на жалбоподателите не са еднакви.
40 В писмените си становища встъпилите страни възпроизвеждат доводите за защита на Съвета.
41 В съдебното заседание Съветът уточнява какво тълкуване на член 45, параграф 1 от Правилника трябва да се възприеме. Подобно на критериите, свързани с атестационните доклади и с езиковите умения на длъжностните лица, критерият за нивото на упражняваните функции трябва да се счита за един от критериите за преценка на заслугите на длъжностните лица, кандидатстващи за повишаване, и следователно трябва да се анализира като „главен“ критерий при сравнителния анализ на заслугите, за разлика от допълнителните критерии като възрастта или старшинството, които се използвали само на второ място, ако е установено равенство на заслугите на длъжностните лица, които могат да бъдат повишени.
Съображения на Съда на публичната служба
– По допустимостта на правното основание
42 Що се отнася до г‑н Van Neyghem, както от жалбата, подадена от него по административен ред (точка 29), така и от решението на Съвета, с което същата се отхвърля (точка 28), следва, че правното основание, изведено от нарушението на член 45 от Правилника, доколкото при съпоставянето на заслугите Съветът взема предвид нивото на упражняваните от кандидатите за повишаване функции само при условията на евентуалност, е изрично представено още в досъдебното производство.
43 Що се отнася до другите двама жалбоподатели, в светлината на съдебната практика, според която подадените по административен ред жалби трябва да се тълкуват възможно най-широко, Съдът на публичната служба се пита дали е допустимо да се изтъкне посоченото в предходната точка правно основание предвид начина на формулиране на жалбите, които те съответно са подавали по административен ред.
44 Г-н Bouillez изрично посочва в подадената от него по административен ред жалба нарушението на член 45, параграф 1 от Правилника (точка 22) и уточнява (точка 26), че „когато в изпълнение на член 45 от Правилника ОН съпоставя заслугите на кандидатите за повишаване, той е длъжен да разгледа всички релевантни обстоятелства“. Поради тази подадена по административен ред жалба, която трябва да се тълкува възможно най-широко, следва да се приеме, че г‑н Bouillez иска да оспори това, че при извършеното от Съвета съпоставяне на заслугите не е взето предвид нивото на упражняваните от кандидатите за повишаване функции.
45 Що се отнася до г‑жа Wagner-Leclercq, в административната си жалба, подадена на английски език, тя твърди, че решението, с което се отказва нейното повишаване, нарушава член 45 от Правилника. Тя уточнява:
„Поради липсата на длъжностни характеристики считам, че е невъзможно да се направи сравнителен анализ на заслугите на всеки кандидат, който да вземе предвид значението на заеманата от длъжностното лице длъжност в структурата и значението на съответните функции.“
46 С така отправените критики жалбоподателката най-малкото имплицитно се позовава на твърдението за нарушение, изведено от това, че ОН не е взел предвид нивото на упражняваните функции от длъжностните лица, които могат да бъдат повишени.
47 От изложеното по-горе следва, че е допустимо и тримата жалбоподатели да изтъкнат правното основание, изведено от нарушение на член 45, параграф 1 от Правилника, доколкото при съпоставянето на заслугите Съветът взема предвид критерия, изведен от нивото на упражняваните функции от длъжностните лица, които могат да бъдат повишени, само при условията на евентуалност. Освен това Съдът на публичната служба отбелязва, че Съветът не противопоставя на жалбоподателите липсата на такава процесуална предпоставка.
– По основателността на правното основание
48 Съгласно член 45, параграф 1 от Правилника при съпоставянето на заслугите ОН по-специално взема предвид оценката, уменията на съответното длъжностно лице при упражняване на функциите си да ползва езици, различни от този, за който е представило доказателства, че владее задълбочено, и при необходимост — нивото на упражняваните функции от длъжностните лица, които могат да бъдат повишени.
49 Съдът на публичната служба приема, че в област, в която администрацията упражнява широко право на преценка, изричното посочване на тези критерии в член 45 от Правилника показва особеното значение, което законодателят им придава (Решение на Съда на публичната служба от 31 януари 2008 г. по дело Buendía Sierra/Комисия, F‑97/05, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑15 и II‑A‑1‑49, точка 62). Специалното изискване в член 45, параграф 1 от Правилника при преценката на заслугите с оглед на повишаването при необходимост да се взема предвид нивото на упражняваните от длъжностното лице функции се оказва важно особено като се има предвид, че в Решение от 12 юли 2001 г. по дело Schochaert/Съвет (T‑131/00, Recueil FP, стр. I‑A‑141 и II‑743, точка 43) Първоинстанционният съд постановява, че да се приеме като определящ критерий нивото на упражняваните функции от длъжностните лица, които могат да бъдат повишени, противоречи на разпоредбите на член 45, параграф 1 от Правилника в редакцията му, която е в сила преди 1 май 2004 г.
50 Освен това Съдът на публичната служба приема, от една страна, че по отношение на критериите, които трябва да се вземат предвид при повишаването, разпоредбите на член 45, параграф 1 от Правилника, приложими от 1 май 2004 г., са по-ясни, отколкото разпоредбите на посочения член в редакцията им преди тази дата, тъй като освен атестационните доклади, те посочват ползването на езици, различни от този, за който съответното длъжностно лице е представило доказателства, че владее задълбочено, и при необходимост — нивото на упражняваните от него функции; от друга страна, Съдът на публичната служба приема, че по принцип занапред ОН съпоставя заслугите на длъжностните лица, които могат да бъдат повишени, в светлината на тези три критерия, като по този начин понятието „заслуги“, предвидено в член 45, параграф 1 от Правилника, има различен и по същество по-широк обхват от същото понятие, използвано в редакцията на същия член, приложима преди 1 май 2004 г. (Решение на Съда на публичната служба от 7 ноември 2007 г. по дело Hinderyckx/Съвет, F‑57/06, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑329 и II‑A‑1‑1831, точка 45). При преценката на заслугите на длъжностните лица, в случай на равенство на заслугите между онези от тях, които могат да бъдат повишени, въз основа на трите критерия, посочени изрично в член 45, параграф 1 от Правилника, ОН може при условията на евентуалност да вземе предвид други критерии като възрастта на кандидатите и тяхното старшинство в степента или службата (Решение по дело Hinderyckx/Съвет, посочено по-горе, точка 46). Впрочем в съдебното заседание Съветът поддържа същото тълкуване, като уточнява, че службите му са в процес на изготвяне на нови правила, приложими към процедурите за повишаване, които щели да подчертаят ролята на критерия за нивото на упражняваните функции при анализа на заслугите на кандидатите за повишаване.
51 Освен това е постановено, че щом администрацията разполага с широко право на преценка, както е в случая с ОН при повишаване, когато извършва сравнителна преценка на заслугите на кандидатите за повишаване, в изпълнение на член 45, параграф 1 от Правилника тази администрация е длъжна да разгледа внимателно и безпристрастно всички релевантни обстоятелства, за да прецени тези заслуги (Решение на Общия съд от 2 април 2009 г. по дело Комисия/Berrisford, T‑473/07 P, Сборник СПС, стр. I‑Б‑1‑17 и II‑Б‑1‑85, точка 42, Решение от 10 октомври 2007 г. по дело Berrisford/Комисия, F‑107/06, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑285 и II‑A‑1‑1603, точка 71).
52 В резултат на това от разпоредбите на член 45, параграф 1 от Правилника следва, че нивото на упражняваните функции от длъжностните лица, които могат да бъдат повишени, съставлява един от трите релевантни критерия, които администрацията трябва да вземе предвид при сравнителния анализ на заслугите на длъжностните лица, които могат да бъдат повишени.
53 Действително, както Съветът основателно твърди, принадлежността към една и съща функционална група и към една и съща степен предполага упражняването на равностойни функции. Използването на израза „при необходимост“ в член 45, параграф 1 от Правилника потвърждава, че в повечето случаи, предвид тази презумпция за равностойност на нивото на функциите на длъжностни лица от една и съща степен, критерият за нивото на упражняваните функции не съставлява елемент, който позволява да се разграничат заслугите на кандидатите за повишаване.
54 Въпреки това тази презумпция е оборима особено след сливането на старите категории B и C в обединената функционална група на асистентите. Всъщност автоматична последица от това сливане е разширяването на спектъра от функции, които могат да се упражняват от длъжностно лице от функционална група AST, което впрочем е показано в таблицата, включена в точка А от приложение I към Правилника. Следователно, що се отнася до нивото на функциите, може да съществуват чувствителни различия между различните функции, упражнявани от длъжностните лица от една и съща функционална група. Освен това Правилникът не въвежда съответствие между упражняваните функции и определена степен. Напротив, той позволява прекъсването на връзката между степента и функцията (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 8 юли 2008 г. по дело Комисия/Economidis, T‑56/07 P, Сборник СПС, стр. I‑Б‑1‑31 и II‑Б‑1‑213, точки 58—60). Впрочем посоченото разделяне между степента и нивото на упражняваните функции отговаря на желанието на законодателя и на волята на институциите да се улесни управлението на персонала. При тълкуването на разпоредбите на член 45 от Правилника в редакцията им, която е в сила преди 1 май 2004 г., самият Първоинстанционен съд приема, че в определени положения тази презумпция за равностойност на функциите на длъжностните лица от една и съща степен е необоснована (Решение по дело Schochaert/Съвет, посочено по-горе, точка 42 и цитираната съдебна практика).
55 Следователно от тази презумпция за равностойност на функциите не може да се направи извод, че администрацията не е длъжна да разглежда критерия, свързан с нивото на упражняваните функции, като проверява дали на практика този критерий може да разкрие различия в заслугите на съответните длъжностни лица.
56 Поради това изразът „при необходимост“ не може да се тълкува в смисъл, че оправомощава администрацията да изключва a priori отчитането на критерия за нивото на упражняваните функции при сравнителния анализ на заслугите. Напротив, като посочва изрично този критерий в член 45, параграф 1 от Правилника, след като той не е включен в редакцията на същия член, която е в сила преди 1 май 2004 г., законодателят иска да отбележи, че нивото на упражняваните функции от длъжностните лица, които могат да бъдат повишени, е обстоятелство, което може да бъде релевантно при този анализ. Изразът „при необходимост“ означава само, че макар по принцип да се предполага, че служителите от една и съща степен заемат длъжности с равностойни функции, когато на практика това не е така, посоченото обстоятелство трябва да се вземе предвид в процедурата по повишаване.
57 Освен това при всички положения в разглеждания случай тази презумпция за равностойност на длъжностни лица от една и съща степен не може да се приеме и съответно да доведе до това, Съветът да не проверява релевантността на критерия, изведен от нивото на упражняваните функции от длъжностните лица, които могат да бъдат повишени. Всъщност атестационните доклади за г‑н Bouillez и г‑н Van Neyghem показват, че тези длъжностни лица са имали потенциала да упражняват функциите на администратор, т.е. функции, спадащи към функционална група, по-висока от тяхната. Следователно е възможно функциите на тези две длъжностни лица да са от по-високо ниво спрямо упражняваните от другите длъжностните лица, които могат да бъдат повишени в същата степен.
58 В настоящия спор, накрая, Съветът потвърждава в съдебното заседание, че нивото на упражняваните функции от длъжностните лица, които могат да бъдат повишени, е един от трите „главни“ критерия, които трябва да се вземат предвид при съпоставянето на заслугите. Той обаче твърди, че не може да бъде упрекван в нарушение на разпоредбите на член 45, параграф 1 от Правилника в процедурата по повишаване за 2007 г., след като е взел предвид този критерий при приемане на решенията за повишаване и спорните решения.
59 В това отношение трябва да се приеме, че проверката на мотивите за решение за повишаване и на решение за отказ за повишаване е затруднена поради обстоятелството, че липсва задължение за мотивиране на тези две категории решения (Решение на Първоинстанционния съд от 29 май 1997 г. по дело Contargyris/Съвет, T‑6/96, Recueil FP, стр. I‑A‑119 и II‑357, точка 147 и цитираната съдебна практика). Трябва да бъде мотивирано единствено решението, с което се отхвърля жалба, подадена от неповишен кандидат по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника, като се предполага, че мотивите на това решение съвпадат с мотивите на решението, срещу което е насочена жалбата (Решение на Първоинстанционния съд от 11 юни 1996 г. по дело Anacoreta Correia/Комисия, T‑118/95, Recueil FP, стр. I‑A‑283 и II‑835, точка 82).
60 Следователно трябва да се разгледат различните документи от преписката, за да се определи дали, както Съветът твърди, той действително е съпоставил заслугите при условията, предвидени в член 45, параграф 1 от Правилника, вземайки предвид по-специално нивото на упражняваните функции от длъжностните лица, които могат да бъдат повишени, като в това отношение особено значение има отговорът на подадената по административен ред жалба.
61 За да обоснове позицията си, Съветът се позовава, на първо място, на съобщението от 12 юни 2007 г. В това съобщение по-специално се уточнява:
„Всяка комисия ще състави списъците на кандидатите, които могат да бъдат повишени и след съпоставяне на заслугите са най-годни да заемат разкритите от мен длъжности за 2007 г. При това разглеждане ще се вземат предвид по-специално оценките на длъжностните лица, както и другите обстоятелства, посочени в член 45 от Правилника.“
62 В точка 3 от приложение 1 към съобщението от 12 юни 2007 г. се посочва:
„Тази процедура по повишаване се характеризира с влизането в сила на член 45, параграф 2 от Правилника, съгласно който преди първото им повишаване след назначаването от длъжностните лица се изисква да покажат умения за работа с трети език. Длъжностните лица, за които се отнася тази мярка, и които не са представили доказателство за уменията си за работа на трети език, няма да могат да бъдат повишени дори ако имат изискваното към 1 януари 2007 г. старшинство. […]“
63 Действително относно съпоставянето на заслугите съобщението от 12 юни 2007 г. посочва освен атестационния доклад и „другите обстоятелства“ по член 45 от Правилника. Въпреки това то не посочва изрично нивото на упражняваните функции от длъжностните лица, които могат да бъдат повишени, докато приложение 1 към него изрично се позовава на критерия за ползването на езици, различни от този, за който съответното длъжностно лице е представило доказателства, че владее задълбочено. При това положение с оглед на неговата обща и неясна формулировка съобщението от 12 юни 2007 г. само по себе си не може да докаже, че при съпоставянето на заслугите Съветът е взел предвид нивото на упражняваните функции.
64 На второ място, за да потвърди, че е съпоставил заслугите на длъжностните лица, които могат да бъдат повишени, в съответствие с разпоредбите на член 45, параграф 1 от Правилника, Съветът се основава на доклада на консултативната комисия по повишаване. Трябва да се отбележи обаче, че този доклад не уточнява изрично обстоятелствата, които посочената комисия взема предвид, за да направи предложенията си. От текста на доклада следва, че консултативната комисия е разполагала с атестационните доклади за кандидатите и със списък на длъжностни лица, доказали уменията си за работа на трети език. От друга страна, нито един елемент от доклада на консултативната комисия не позволява ясно да се установи, че тя е разполагала с релевантни и годни да бъдат използвани обстоятелства, свързани с нивото на упражняваните функции от различните длъжностни лица, които могат да бъдат повишени. В това отношение е показателно, че в този доклад отсъства изразът„ниво на упражняваните функции“. Поради това докладът на консултативната комисия също не позволява да се установи, че при приемането на спорните решения Съветът е взел предвид нивото на упражняваните функции.
65 На трето място и като се има предвид посочената по-горе липса на яснота, се оказва, че мотивите на решенията за отхвърляне на подадените по административен ред от жалбоподателите жалби са особено важни, за да може Съдът на публичната служба да прецени основателността на разглежданото правно основание.
66 В това отношение решенията за отхвърляне на жалбите, подадени от г‑н Bouillez и на г‑жа Wagner-Leclercq по административен ред, внасят съвсем малко яснота, тъй като не предоставят никаква информация за метода, който Съветът на практика е следвал при съпоставяне на заслугите на длъжностните лица.
67 В замяна на това от решението за отхвърляне на подадената по административен ред от г‑н Van Neyghem жалба следва, че за да съпостави заслугите на длъжностните лица, които могат да бъдат повишени, ОН се основава на атестационните доклади за заинтересованите лица, без да взема предвид нивото на упражняваните от тях функции.
68 Всъщност в това решение, най-напред, когато цитира член 45, параграф 1 от Правилника, ОН не пропуска да подчертае частта от изречението „по-специално взема предвид оценката […] на […] длъжностно[то] лице“. По-нататък, той отбелязва, че всички повишени атестирани длъжностни лица са имали по-добри атестационни доклади от жалбоподателя. Накрая, в посоченото решение административното ръководство посочва преди всичко, че критерият, свързан с нивото на упражняваните от длъжностните лица функции, трябва да се взема предвид само при „еднакви заслуги“ с цел „да се разграничат повишаваните длъжностни лица“.
69 По този начин ОН уведомява жалбоподателя, че тъй като атестационните доклади не установяват равенство между неговите заслуги и тези на повишените длъжностни лица, критерият за нивото на функциите не е бил взет предвид. Следователно от доста общо използваните от ОН в това решение изрази (които разкриват, че административното ръководство не приема конкретен подход спрямо положението на жалбоподателя, а прилага към неговия случай тълкуването, което обикновено прави на разпоредбите на член 45 от Правилника) следва, че за да прецени дали различните длъжностни лица, които могат да бъдат повишени в степен AST 7, имат еднакви заслуги, ОН не е взел предвид нивото на упражняваните от тях функции. Както обаче бе посочено по-нагоре, нивото на функциите е една от трите съставни части, които позволяват да се оценят заслугите на кандидат за повишаване.
70 На четвърто място, в приложение (B 9) на писмената си защита Съветът представя обобщена таблица, която показва длъжностите и нивата на функциите на засегнатите длъжностни лица. Въпреки това от преписката не следва, че таблицата е съществувала при приемането на спорните решения, и освен това не се твърди, че тя е съставлявала основа за анализа на консултативната комисия по повишаване, чиито предложения Съветът възприема.
71 Следователно изложеното по-горе надлежно установява, че обратно на твърдението на Съвета при съпоставянето на заслугите той не е взел предвид нивото на упражняваните от длъжностните лица функции. Ето защо Съветът е допуснал грешка при прилагането на правото. Следователно на посоченото основание спорните решения трябва да бъдат отменени, без да е необходимо да се разглеждат останалите правни основания на жалбата.
По исканията, насочени срещу решенията за повишаване на атестираните длъжностни лица
По допустимостта
– Доводи на страните
72 Вторите встъпили страни твърдят, че исканията, насочени срещу решенията за повишаване на атестираните длъжностни лица, са недопустими. Всъщност тези решения били само последица от атестационните решения, които не са оспорени от жалбоподателите.
73 Жалбоподателите твърдят, че така направеното възражение за липса на процесуална предпоставка не трябва да бъде уважено. Всъщност тяхната жалба нямала за цел да оспори атестационните решения за повишените длъжностни лица, принадлежали преди това към старата категория C, а да бъдат отменени решенията за повишаване на тези длъжностни лица, доколкото те не упражнявали функции, спадащи към кариерния поток на асистентите без ограничения в кариерата.
74 По същество страните възпроизвеждат същите доводи като изложените по-горе в частта от съдебното решение, свързана с исканията за отмяна на спорните решения.
75 Освен това вторите встъпили страни твърдят, че отмяната на решенията за повишаване на атестираните длъжностни лица би била явно непропорционална, като се има предвид броят на засегнатите длъжностни лица и вредите, които може да нанесе. В допълнение, отмяната на посочените решения би нарушила принципа на защита на оправданите правни очаквания и на придобитите права.
– Съображения на Съда на публичната служба
76 Съгласно член 110 от Процедурния правилник исканията в писмено становище при встъпване са допустими само ако с тях се поддържат изцяло или частично исканията на някоя от страните в спора. Встъпила страна не може да прави възражение за недопустимост, което не е повдигнато в писмената фаза, и поради това Съдът на публичната служба не е длъжен да разглежда правните основания, които тя е посочила в това отношение.
77 Все пак съгласно член 77 от Процедурния правилник Съдът на публичната служба може по всяко време служебно да разгледа абсолютните процесуални предпоставки, включително посочените от някоя встъпила страна (вж. по аналогия Решение на Общия съд от 14 април 2005 г. по дело Sniace/Комисия, T‑88/01, Recueil, стр. II‑1165, точки 49, 52 и 53).
78 В разглеждания случай, обратно на твърденията на вторите встъпили страни, атестационните решения и решенията за повишаване са отделни решения. Следователно обстоятелството, че жалбоподателите не са оспорили атестационните решения, не може да доведе до недопустимост на исканията, насочени срещу решенията за повишаване.
79 Поради това възражението на вторите встъпили страни за липса на процесуална предпоставка не може да се приеме.
80 Освен това Съдът на публичната служба счита за необходимо да напомни, че длъжностните лица, които могат да бъдат повишени в определена степен, по принцип имат личен интерес да оспорят решенията за повишаване в посочената степен на други длъжностни лица. Имплицитно Съдът многократно приема такива жалби за допустими и дори отменя решенията за повишаване или за назначаване поради грешка при съпоставянето на заслугите или поради липса на такова съпоставяне (Решение на Съда от 23 януари 1975 г. по дело Dapper/Парламент, 29/74, Recueil, стр. 35 и Решение на Съда от 17 януари 1989 г. по дело Vainker/Парламент, 293/87, Recueil, стр. 23). Що се отнася до Първоинстанционния съд, той изрично приема, че макар даден служител да няма необходимото право да бъде повишен, той все пак има интерес да оспорва решението за повишаване на друг служител в степента, в която той може да иска да бъде повишен, и срещу което е подал жалба по административен ред, която е отхвърлена (Решение на Първоинстанционния съд от 21 януари 2004 г. по дело Robinson/Парламент, T‑328/01, Recueil FP, стр. I‑A‑5 и II‑23, точки 32 и 33).
По същество
81 Срещу решенията за повишаване на атестираните длъжностни лица жалбоподателите изтъкват правното основание, изведено от нарушението на член 45, параграф 1 от Правилника, доколкото при съпоставянето на заслугите Съветът взема предвид нивото на упражняваните функции от кандидатите за повишаване само при условията на евентуалност. Тъй като правното основание е приложимо в подкрепа на исканията, насочени срещу посочените решения, и е признато за основателно от Съда на публичната служба, по принцип то би трябвало да доведе до отмяната на тези решения, без да е необходимо да се разглеждат останалите правни основания, подкрепящи тези искания.
82 Въпреки това съдът на Съюза приема, че когато от акта, който трябва да бъде отменен, се ползва трето лице, както в случаите на включване в списък с резерви, на решение за повишаване или на решение за назначаване на свободна длъжност, съдът е длъжен преди това да провери дали отмяната няма да съставлява прекомерна санкция за допуснатата незаконосъобразност (Решение на Съда от 5 юни 1980 г. по дело Oberthür/Комисия, 24/79, Recueil, стр. 1743, точки 11 и 13, Решение на Първоинстнационния съд от 10 юли 1992 г. по дело Barbi/Комисия, T‑68/91, Recueil, стр. II‑2127, точка 36).
83 В това отношение следва да се отбележи, че последиците, които предвижда съдът на Съюза за дадена незаконосъобразност, не са еднакви в областта конкурсите и в областта на повишаването. Всъщност отмяната на всички резултати от даден конкурс по принцип съставлява прекомерна санкция за допуснатата незаконосъобразност, при това независимо от естеството на нередността и обхвата на нейните последици за резултатите от конкурса (вж. по-специално в областта на незаконосъобразния състав на конкурсната комисия Решение на Първоинстанционния съд от 22 юни 1990 г. по дело Marcopoulos/Съд, T‑32/89 и T‑39/89, Recueil, стр. II‑281; вж. в областта на нарушението на принципа на равно третиране Решение на Първоинстанционния съд от 17 март 1994 г. по дело Smets/Комисия, T‑44/91, Recueil FP, стр. I‑A‑97 и II‑319).
84 В замяна на това в областта на повишаването съдът на Съюза разглежда всеки случай поотделно.
85 На първо място, той взима предвид естеството на допуснатата незаконосъобразност. Ако установената нередност е само процесуално нарушение, което засяга единствено положението на дадено длъжностно лице (вж. по-специално за липсата на атестационен доклад Решение по дело Barbi/Комисия, посочено по-горе, Решение на Първоинстанционния съд от 21 ноември 1996 г. по дело Michaël/Комисия, T‑144/95, Recueil FP, стр. I‑A‑529 и II‑1429 и Решение на Първоинстанционния съд от 5 октомври 2000 г. по дело Rappe/Комисия, T‑202/99, Recueil FP, стр. I‑A‑201 и II‑911; вж. за липса на мотиви Решение на Първоинстанционния съд от 6 юли 2004 г. по дело Huygens/Комисия, T‑281/01, Recueil FP, стр. I‑A‑203 и II‑903), съдът на Съюза счита a priori, че такава нередност не обосновава отмяната на решенията за повишаване, тъй като подобна отмяна съставлява прекомерна санкция. В замяна на това при наличие на съществено нарушение, като например грешка при прилагане на правото, което изцяло опорочава съпоставянето на заслугите, съдът по принцип отменя решенията за повишаване (Решение по дело Vainker/Парламент и Решение по дело Robinson/Парламент, посочени по-горе).
86 На второ място, съдът на Съюза претегля интересите.
87 При извършваното претегляне на интереси съдът взема предвид, най-напред, интереса на засегнатите длъжностни лица законосъобразно и изцяло да им бъде възстановено правото да се ползват от действително повторно съпоставяне на заслугите, като надлежно бъдат взети предвид законово приложимите критерии, на второ място, отчита техния интерес в бъдеще да не се конкурират с незаконосъобразно повишени длъжностни лица и накрая, интереса от това установената от съда незаконосъобразност впоследствие да не бъде допусната отново.
88 По-нататък, той взема предвид интересите на незаконосъобразно повишените длъжностни лица. Действително те не са придобили никакво право повишаването им да бъде запазено, след като решенията за повишаване са опорочени поради незаконосъобразност и са оспорени в надлежния срок (вж. като примери за отмяна Решение по дело Vainker/Парламент и Решение по дело Robinson/Парламент, посочени по-горе). Въпреки това съдът взема предвид обстоятелството, че тези длъжностни лица добросъвестно са могли да се осланят на законосъобразността на решенията, с които са повишени, особено ако заинтересованите лица са получили благоприятни оценки от тяхното ръководство — оценки, които могат обективно да обосноват повишаване. Съдът се съобразява в още по-голяма степен с интересите на тези длъжностни лица, тъй като последните са много на брой (вж. за решение, което отхвърля исканията за отмяна на целия списък с повишения, в който са включени множество длъжностни лица, Решение на Първоинстанционния съд от 19 октомври 2006 г. по дело Buendía Sierra/Комисия, T‑311/04, Recueil, стр. II‑4137, точка 349).
89 Накрая, съдът разглежда интереса на службата, т.е. по-специално спазването на законосъобразността, бюджетните последици от липса на отмяна на незаконосъобразни решения (вж. точка 90 по-долу), възможните затруднения при изпълнение на решение, което е придобило сила на пресъдено нещо, възможното засягане на приемствеността на службата и рисковете от влошаване на социалния климат в институцията.
90 След като вземе предвид съществуващите различни интереси, съдът решава във всеки отделен случай дали да отмени решенията за повишаване. Ако накрая приеме, че отмяната на решенията за повишаване съставлява прекомерна санкция на установената незаконосъобразност, той евентуално може, за да осигури на жалбоподателя полезно действие на решението за отмяна на решението за неповишаване, той може да използва предоставената му при спорове от финансов характер неограничена компетентност и да осъди, дори служебно, институцията да заплати обезщетение (Решение по дело Oberthür/Комисия, посочено по-горе, точка 14).
91 В настоящия случай тези различни критерии за преценка се разглеждат в конкретен контекст. Всъщност трябва да се подчертае, че жалбоподателите сезират Съда на публичната служба с искания за отмяна на решенията за повишаване на атестираните длъжностни лица само „доколкото е необходимо“ (а не „вследствие на отмяната на решенията за неповишаване“).
92 Следователно, с оглед формулировката на тези искания, още преди да провери дали отмяната на решенията за повишаване е прекомерна санкция за установената незаконосъобразност при посочените по-горе условия, Съдът на публичната служба трябва да прецени дали отмяната е необходима, за да се възстановят възможностите на жалбоподателите да бъдат повишени, тъй като възстановяването на законосъобразността налага нов сравнителен анализ на заслугите въз основа на законово приложимите критерии и при необходимост — повишаване на жалбоподателите с действие ex tunc.
93 Следователно основният въпрос е да се определи дали запазването в правния ред на решенията за повишаване на четиринадесетте атестирани длъжностни лица би било пречка за повишаването на жалбоподателите, в случай че след ново съпоставяне, извършено в рамките на изпълнението на решение, което е придобило сила на пресъдено нещо, заслугите на жалбоподателите трябва да се приемат за по-големи от тези на незаконосъобразно повишените длъжностни лица и им се позволи да получат повишаване.
94 До края на писмената фаза, с оглед по-специално на приложение 2 към съобщението от 12 юни 2007 г., което ограничава до 22 броя на възможните повишения през 2007 г. в степен AST 7, и на писмото на Съвета от 19 декември 2008 г., което потвърждава тази информация, отмяната на решенията за повишаване на атестираните длъжностни лица a priori изглежда необходима, тъй като евентуалното повишаване на жалбоподателите в степен AST 7 изглежда може да се извърши само ако отпадне повишаването на атестираните длъжностни лица, които са повишени в тази степен.
95 В съдебното заседание, във встъпителното си устно изявление, представителят на Съвета твърди, че считано от обявяването на съдебното решение, отмяната на решенията за повишаване на атестираните длъжностни лица вече няма да е необходима. Всъщност той посочва, че в случай на отмяна на спорните решения в рамките на мерките за изпълнение на съдебното решение Съветът ще възстанови правата на жалбоподателите, като вземе, доколкото е необходимо, решенията за повишаване за 2009 г. и предостави обезщетение на жалбоподателите, което покрива вредата за кариерата им, нанесена поради забавяне на повишаването между 2007 г. и 2009 г.
96 След встъпителните устни изявления на страните и на встъпилите страни, в отговор на въпрос на Съда на публичната служба, зададен от него, за да определи дали жалбоподателите, като имат предвид посочените по-горе съображения на Съвета, желаят да оттеглят исканията за отмяна на решенията за повишаване на атестираните длъжностни лица, адвокатът на посочените жалбоподатели обявява, че е готов да обмисли такова оттегляне, ако Съветът потвърди писмено посочените от неговия представител ангажименти.
97 След съдебното заседание с писмо от 17 декември 2009 г. Съветът посочва в какво се изразяват неговите ангажименти. Той потвърждава, че ако Съдът на публичната служба отмени спорните решения поради това, че съпоставянето на заслугите в процедурата по повишаване за 2007 г. в степен AST 7 е опорочено поради незаконосъобразност, Съветът ще вземе следните мерки за изпълнение:
„[…] ОН ще свика отново консултативната комисия по повишаване, за да извърши ново съпоставяне на заслугите на длъжностните лица, които могат да бъдат повишени в степен AST 7 през 2007 г., в съответствие с констатациите в съдебното решение. Това ново съпоставяне на заслугите няма да може да се ограничи само до жалбоподателите и до повишените длъжностни лица, а ще трябва да обхване заслугите на всички длъжностни лица, които могат да бъдат повишени в степен AST 7 в процедурата за 2007 г.
Жалбоподателите ще могат да бъдат повишени само ако вследствие на това сравнителното разглеждане и след прилагането на всички „главни“ и допълнителни критерии заемат съответното положение спрямо другите длъжностни лица, които могат да бъдат повишени. Ако това действително е така, засегнатите жалбоподатели ще бъдат повишени с обратна сила в степен AST 7, считано от 1 януари 2007 г., извън повишените длъжностни лица в процедурата за 2007 г., чиито решения за повишаване няма да бъдат поставяни под въпрос.“
98 С писмо от 7 януари 2010 г. жалбоподателите информират Съда на публичната служба, че с оглед на дадените от Съвета уточнения в писмото му от 19 декември 2009 г. те не оттеглят исканията си за отмяна на решенията за повишаване.
99 От разменената между страните информация следва, че Съветът окончателно поема ангажимент в рамките на изпълнението на настоящото решение, когато то придобие сила на пресъдено нещо, да извърши ново съпоставяне на заслугите и при необходимост да повиши жалбоподателите с обратна сила, извън предвидените за повишаване бройки.
100 Следователно с оглед на този безусловен ангажимент на Съвета, съответстващ на член 266 ДФЕС, отмяната на решенията за повишаване не изглежда абсолютно необходима за адекватното възстановяване на правата на жалбоподателите, тъй като евентуалното повишаване на жалбоподателите може да се извърши извън предвидените бройки, наред с атестираните длъжностни лица, като се има предвид, че ако се извърши такова повишаване, то задължително ще има същото значение като първоначално приетите решения за повишаване, без да му се придава каквото и да било скрито негативно значение.
101 Макар да е вярно, че в писмото си от 7 януари 2010 г. жалбоподателите оспорват условията за изпълнение на настоящото съдебно решение, предвидени от Съвета в писмото му от 17 декември 2009 г., твърдейки, че техните заслуги трябва да бъдат съпоставени единствено с тези на вече повишените длъжностни лица, а не с тези на всички длъжностни лица, които могат да бъдат повишени, то тази критика е без значение за преценката на необходимостта от отмяната на решенията за повишаване. Всъщност точното определяне на длъжностните лица, които могат да се ползват от ново съпоставяне на заслугите в рамките на изпълнение на решение, което е придобило сила на пресъдено нещо, не зависи от въпроса за отмяната на решенията за повишаване на атестираните длъжностни лица.
102 Поради това в настоящия случай отмяната на решенията за повишаване на атестираните длъжностни лица не е необходима. Следователно исканията, насочени срещу тези решения, трябва да бъдат отхвърлени.
По съдебните разноски
103 Съгласно член 87, параграф 1 от Процедурния правилник, без да се засяга действието на другите разпоредби в същата глава, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. По силата на параграф 2 от същия член, когато справедливостта изисква това, Съдът на публичната служба може да реши дадена страна, макар и загубила делото, да бъде осъдена да заплати само частично съдебните разноски и дори да не бъде осъдена да заплати тези разноски.
104 От мотивите на настоящото съдебно решение следва, че основно Съветът е изгубилата делото страна. Освен това в исканията си жалбоподателите изрично искат той да бъде осъден да заплати съдебните разноски. Тъй като обстоятелствата по настоящия случай не обосновават прилагането на разпоредбите на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник, Съветът следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски.
105 В съответствие с разпоредбите на член 89, параграф 4 от Процедурния правилник встъпилите страни трябва да понесат направените от тях съдебни разноски, и то независимо от това дали евентуално на основание разпоредбите на член 24 от Правилника Съветът поема изцяло или частично тези разноски.
По изложените съображения
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (пленум)
реши:
1) Отменя решенията, с които Съветът на Европейския съюз е отказал да повиши г‑н Bouillez, г‑н Van Neyghem и г‑жа Wagner-Leclercq в степен AST 7 в процедурата за повишаване за 2007 г.
2) Отхвърля останалите искания в жалбата на г‑н Bouillez, г‑н Van Neyghem и г‑жа Wagner-Leclerc.
3) Осъжда Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.
4) Встъпилите страни понасят направените от тях съдебни разноски.
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 5 май 2010 година.