Дело T‑156/11
Since Hardware (Guangzhou) Co., Ltd
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Дъмпинг — Внос на дъски за гладене с произход от Китай — Откриване на процедура срещу едно-единствено дружество — Статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика — Срок от три месеца, предвиден в член 2, параграф 7, буква в), втора алинея от Регламент (ЕО) № 1225/2009 — Тежест на доказване — Установяване на вредата“
Резюме — Решение на Общия съд (осми състав) от 18 септември 2012 г.
1. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Откриване на разследването — Засегнати предприятия — Възможност за откриване на антидъмпингова процедура спрямо един-единствен производител
(член VI.1 от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г.; член 1, член 5.2, подточка ii), членове 6.1.3, 6.7, 6.10 и 9.2 от Споразумението за прилагането на член VI на Общото споразумение по митата и търговията „Антидъмпингов кодекс от 1994 г.“; член 5, параграфи 1, 2, 7 и 9, член 9, параграфи 3—6 и член 17 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)
2. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Преразглеждане на елементите, обосновали налагането на антидъмпинговите мита — Доклад на Световната търговска организация, който изключва износител от приложното поле на антидъмпинговите мерки, приети при първоначалната процедура, и забранява преразглежданията — Откриване от институциите на нова процедура срещу този износител — Допустимост — Условия
(член 5.8 от Споразумението за прилагането на член VI на Общото споразумение по митата и търговията; член 5 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)
3. Право на Европейския съюз — Тълкуване — Методи — Тълкуване в светлината на международните споразумения, сключени от Общността — Тълкуване на Регламент № 1225/2009 в светлината на Антидъмпинговия кодекс на ГАТТ от 1994 г.
(член VI.1 от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г.; Споразумение за прилагането на член VI на Общото споразумение по митата и търговията „Антидъмпингов кодекс от 1994 г.“; Регламент № 1225/2009 на Съвета)
4. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Прекратяване на процедурата — Дъмпингов марж под 2 % — Откриване на ново разследване — Свобода на преценка на институциите
(член 9, параграф 3 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)
5. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Вреда — Фактори, които трябва да се вземат предвид — Откриване на ново разследване — Процедура по преразглеждане — Анализ, който трябва да извършат институциите — Обхват
(член 3, параграф 1 и член 11, параграф 3 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)
6. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Определяне на антидъмпингови мита — Срок на прилагане — Право на преценка на Съвета
(член 11, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)
7. Жалба за отмяна — Правни основания — Злоупотреба с власт — Понятие
(член 263 ДФЕС)
8. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Вреда — Фактори, които трябва да се вземат предвид — Множество — Правомощие за преценка на институциите — Съдебен контрол — Граници — Липса на разглеждане на всички фактори и показатели, които имат отношение към състоянието на промишлеността на Съюза — Отчитане единствено на релевантните в конкретния случай фактори — Явна грешка в преценката — Липса
(член 3, параграф 5 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)
9. Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора — Кратко изложение на изтъкнатите правни основания — Абстрактно излагане — Недопустимост
(член 21 от Статута на Съда; член 44, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд)
10. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Дъмпингов марж — Определяне на нормалната стойност — Внос от страна с непазарна икономика, предвиден в член 2, параграф 7, буква б) от Регламент № 1225/2009 — Процедура по преценка на условията, позволяващи на даден производител да се ползва от статута на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика — Неспазване от Комисията на тримесечния срок, предвиден в член 2, параграф 7, буква в), втора алинея от посочения регламент — Последици
(член 2, параграф 7, буква в) от Регламент № 1225/2009 на Съвета)
11. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Дъмпингов марж — Определяне на нормалната стойност — Внос от страна с непазарна икономика, предвиден в член 2, параграф 7, буква б) от Регламент № 1225/2009 — Прилагане на правилата за страните с пазарна икономика — Прилагане само за производителите, отговарящи на кумулативните условия, уредени в член 2, параграф 7, буква в) от посочения регламент
(член 2, параграф 7, буква в) от Регламент № 1225/2009 на Съвета)
12. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Дъмпингов марж — Определяне на нормалната стойност — Внос от страна с непазарна икономика, предвиден в член 2, параграф 7, буква б) от Регламент № 1225/2009 — Прилагане на правилата за страните с пазарна икономика — Правомощие за преценка на институциите — Съдебен контрол — Граници — Доказване в тежест на производителите
(член 2, параграф 7, букви б) и в) от Регламент № 1225/2009 на Съвета)
1. След като антидъмпинговите процедури по принцип се отнасят до целия внос на определена категория продукти от трета страна, а не до продукти на определени предприятия, текстът на член 5, параграфи 1, 2, 7 и 9 и на член 17 от основния антидъмпингов регламент № 1225/2009 не подкрепя твърдението, че изобщо не е възможно антидъмпингова процедура да се открива срещу един-единствен производител. Освен това член 5, параграф 9 от основния регламент не би могъл да се тълкува като забраняващ на институциите на Съюза — стига да са били надлежно сезирани с жалба, съдържаща доказателства относно съществуването на дъмпинг, вреда и причинна връзка между твърдения дъмпингов внос и твърдяната вреда — да откриват процедура по отношение на един-единствен производител, когато в хода на по-ранно разследване е констатирано, че този производител е имал нулев или de minimis дъмпингов марж и когато антидъмпинговите мерки са в сила срещу всички останали производители на същия продукт.
Също така, като предвижда, че се налага антидъмпингово мито, когато окончателно установените факти сочат, че са налице дъмпинг и причинена от него вреда и че интересът на Общността изисква намеса, член 9, параграф 4 от Регламент № 1225/2009 не установява никакво изискване относно броя на дружествата, по отношение на които трябва да се направи такава констатация и би следвало да може да се наложи антидъмпингово мито. Що се отнася до наложеното с член 9, параграф 5, първа алинея, второ изречение от посочения регламент задължение в регламента, с който се налага митото, да се посочи митото за всеки доставчик или, ако това е неосъществимо, съответната страна на доставчика, трябва да се счита, че думите „всеки доставчик“ трябва да се тълкуват като означаващи всеки доставчик, до който се отнася процедурата. Следователно тази разпоредба не изисква митото да бъде наложено на всички доставчици от съответната трета страна. Такова тълкуване намира опора и в текста на член 9.2 от Споразумението за прилагането на член VI на Общото споразумение по митата и търговията от 1994 г. (Антидъмпинговото споразумение), в който изрично се сочи, че властите следва да назоват доставчика или доставчиците на засегнатата стока.
Освен това не би могло да се приеме, че от член VI.1 от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) или от член 1 от Антидъмпинговото споразумение следва, че изобщо не е възможно да се открива процедура срещу отделен производител. Член VI.1 от ГАТТ не се отнася нито за откриването на процедури, нито за броя производители, които биха могли да бъдат обхванати от тези процедури. Член 5.2, подточка ii) и членове 6.1.3, 6.7, 6.10 и 9.2 от Антидъмпинговото споразумение също не съдържат ограничения относно броя на производителите, срещу които би могла да бъде открита отделна процедура.
(вж. точки 65, 68, 74, 76, 77, 92 и 93)
2. Доклад на Апелативния орган на Световната търговска организация, който установява, че при първоначалното разследване маржът на износител не надхвърля ниво de minimis и че в резултат на това износителят трябва да бъде изключен от обхвата на окончателните антидъмпингови мерки, без по отношение на него да е възможно провеждане на преразглеждания, не е пречка за институциите на Съюза да открият нова процедура срещу такъв износител, в случай че бъдат надлежно сезирани с жалба, съдържаща доказателства относно съществуването на дъмпинг, вреда и причинна връзка между твърдения дъмпингов внос и твърдяната вреда.
След като съответният производител е изключен от приложното поле на антидъмпинговата мярка и за неговия износ не се дължи мито, по отношение на него не може да се провеждат преразглеждания, тъй като те засягат платени мита или необходимостта да се запазят митата и следователно не могат да се прилагат спрямо производител с марж de minimis.
(вж. точки 80, 82 и 83)
3. Нормите на Съюза трябва да се тълкуват, доколкото е възможно, в духа на международното право, по-специално когато такива норми целят именно да се приложи международно споразумение, сключено от Общността, какъвто е случаят с основния антидъмпингов регламент № 1225/2009, който е приет в изпълнение на международните задължения, произтичащи от Споразумението за прилагането на член VI на Общото споразумение по митата и търговията от 1994 г. Предимството на сключените от Общността международни споразумения пред нормите на вторичното право на Съюза повелява последните да се тълкуват, доколкото е възможно, в съответствие с тези споразумения.
(вж. точки 108 и 109)
4. Член 9, параграф 3 от основния антидъмпингов регламент № 1225/2009 предвижда просто възможност, а не задължение за институциите да извършат преразглеждане, когато се установи, че даден износител има марж de minimis. Всъщност от текста на тази разпоредба произтича, че процедурите срещу индивидуалните износители, за които по време на разследването е установено, че имат дъмпингов марж de minimis, се прекратяват незабавно, като трябва да се разбира, че се прекратява само разследването, а износителите остават обект на процедурата и могат да бъдат отново подложени на разследване при последващо преразглеждане.
От употребата на глагола „мога“ в това отношение произтича, че институциите са оправомощени, а не задължени, при преразглеждане да подлагат на ново разследване производител, чийто дъмпингов марж е de minimis. Следователно трябва да се приеме, че тази разпоредба предоставя на институциите възможност за преценка дали при преразглеждане да решат да започнат ново разследване срещу индивидуалните износители, чийто дъмпингов марж е бил под 2 %.
(вж. точки 110—112)
5. Вж. текста на решението.
(вж. точки 119—123)
6. Вж. текста на решението.
(вж. точки 125 и 126)
7. Вж. текста на решението.
(вж. точка 130)
8. Вж. текста на решението.
(вж. точки 134—143 и 148)
9. Вж. текста на решението.
(вж. точка 153)
10. Съгласно текста на член 2, параграф 7, буква в), втора алинея от основния антидъмпингов регламент № 1225/2009 всяко решение за третиране като предприятие, работещо в условията на пазарна икономика, трябва по принцип да се вземе в тримесечен срок от началото на разследването и възприетото разрешение да остане в сила, докато трае разследването. Според тълкуването на тази разпоредба от съда на Съюза обаче, при сегашното състояние на правото на Съюза, от една страна, приемането на решение след изтичане на този срок не води само на това основание до отмяна на регламента, с който се налага антидъмпингово мито, а от друга страна, това решение би могло да бъде изменено в хода на процедурата, ако се окаже, че е неправилно.
Неспазването на тримесечния срок не може да доведе до такава отмяна, освен ако жалбоподателят не докаже, че ако срокът е бил спазен, Съветът е можел да приеме различен регламент, по-благоприятен за неговите интереси от обжалвания.
Освен това Общият съд не е приел, че ratio legis на член 2, параграф 7, буква в), втора алинея от основния регламент изисква да се отменя по отношение на определено предприятие регламент за установяване на окончателни антидъмпингови мита винаги когато на Комисията са могли да бъдат известни последиците от решение относно третирането като предприятие, работещо в условията на пазарна икономика, за изчисляване на дъмпинговия марж на предприятието и само поради факта че те са ѝ били известни в момента на взимане на решението за такова третиране. Няма непосредствена връзка между тримесечния срок и вероятността на Комисията да са известни последиците от решение относно третирането като предприятие, работещо в условията на пазарна икономика, по отношение на дъмпинговия марж на предприятие. Впрочем основният регламент не изисква решението относно третирането като предприятие, работещо в условията на пазарна икономика, да се вземе в момент, когато Комисията не разполага с информация, която да ѝ позволява да установи последиците от това решение за дъмпинговия марж на предприятието. В това отношение не е изключено, че дори да спази този срок при взимане на решението относно третирането като предприятие, работещо в условията на пазарна икономика, Комисията може да вземе решението, като вече разполага с необходимата информация за изчисляване на дъмпинговия марж на съответното предприятие.
(вж. точки 160, 165 и 167)
11. Вж. текста на решението.
(вж. точка 177)
12. В областта на общата търговска политика и най-вече в сферата на мерките за защита на търговията институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите, политическите и правните положения, които трябва да разглеждат. Следователно съдебният контрол на тази преценка трябва да се сведе до проверка дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, взети предвид при извършване на оспорения избор, са установени точно, дали е допусната явна грешка в преценката на тези факти и дали е налице злоупотреба с власт.
Посоченото важи и за фактическите положения от правно и политическо естество, които се проявяват в съответната страна и които институциите на Съюза трябва да преценят, за да определят дали даден износител осъществява дейност в пазарни условия без значителна намеса на държавата и дали в резултат на това може да бъде третиран като предприятията, функциониращи в условията на пазарна икономика.
Макар да не може да контролира преценката на органите на Съюза в областта на мерките за търговска закрила, и по-специално на антидъмпинговите мерки, съдът на Съюза обаче следва да се увери, че институциите са взели предвид всички относими обстоятелства и са проучили доказателствата по преписката с цялата необходима грижа.
Впрочем от член 2, параграф 7, буква в) от основния антидъмпингов регламент № 1225/2009 следва, че тежестта на доказване се носи от производителя, който иска да бъде третиран като предприятията, функциониращи в условията на пазарна икономика. Всъщност съгласно член 2, параграф 7, буква в) от Регламента искането на основание буква б) трябва да бъде представено писмено и да съдържа достатъчно доказателства, че производителят действа в условията на пазарна икономика. Следователно институциите на Съюза не са длъжни да доказват, че производителят не отговаря на условията за такова третиране. За сметка на това споменатите институции следва да преценят дали представените от производителя доказателства са достатъчни, за да се установи, че са изпълнени условията по член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, а съдът на Съюза — да провери дали тази преценка е опорочена поради явна грешка.
(вж. точки 182—185)