Преюдициално запитване от Tribunal de première instance du Luxembourg (Белгия), постъпило на 16 юни 2023 г. — UN/État belge
(Дело C-380/23, Monmorieux1 )
Език на производството: френски
Запитваща юрисдикция
Tribunal de première instance du Luxembourg (Първоинстанционен съд Люксембург, Белгия)
Страни в главното производство
Ищец: UN
Ответник: État belge (белгийската държава), представлявана от министъра на финансите
Преюдициални въпроси
Нарушава ли член 19 от Договора за Европейския съюз, член 45 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, разглеждани във връзка с принципа на пропорционалност, член 24 от Спогодбата между Франция и Белгия за избягване на двойното данъчно облагане и за установяване на правила за административна и правна взаимопомощ в областта на данъчното облагане на доходите, подписана в Брюксел на 10 март 1964 г., одобрена със Закон от 14 април 1965 г., тълкуван в смисъл, че белгийски гражданин, който твърди, че за данъчни цели е местно лице във Франция, без обаче белгийската данъчна администрация да е съгласна с това, и който е поискал като предпазна мярка да се проведе процедура за взаимно споразумение с цел да си възстанови платения във Франция данък, трябва да изпълни условието за правото на възстановяване на този данък, поставено от белгийската и френската данъчна администрация, да оттегли безусловно започнатото от него съдебно производство пред белгийските съдилища, в което оспорва главно служебното си облагане в Белгия, доколкото този гражданин би загубил окончателно правото да му бъде възстановен френският данък, ако продължи производството пред белгийските съдилища, в което оспорва главно, че е данъчнозадължено лице в Белгия?
При отрицателен отговор на първия въпрос остава ли отговорът същият, ако, за да му бъде възстановен платеният във Франция данък, заинтересованото лице оттегли своята жалба до съда, с която оспорва облагането в Белгия, и така загуби и правото на ефективен съдебен контрол върху административните санкции с репресивен характер, квалифицирани като наказателни по смисъла на Европейската конвенция за защита правата на човека, с които се увеличава данъкът, като по този начин губи правото на контрол за пропорционалност на санкцията и правото да иска отлагане на изпълнението — предпоставки за индивидуализиране на наказанието, които обаче са му признати от Cour constitutionnelle и от Cour de cassation?
При отрицателен отговор на първите два въпроса, остава ли отговорът същият, когато съществува административна доктрина, по силата на която на заинтересованото лице бива отказан достъп до доказателствата и документите, свързани с процедурата за взаимно споразумение между двете договарящи държави — отказ, който многократно е обявяван от Commission d’accès aux documents administratifs (Комисия за достъп до административните документи) и от Conseil d’État (Държавен съвет) за противоречащ на член 32 от Конституцията и на членове 4 и 6 от Закона от 11 април 1994 г. за публичността на администрацията?
____________
1 Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.