РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
18 март 2010 година(*)
„Преюдициално запитване — Принцип на ефективна съдебна защита — Eлектронни съобщителни мрежи и услуги — Директива 2002/22/ЕО — Универсална услуга — Спорове между крайни потребители и доставчици — Задължителен опит за постигане на споразумение в извънсъдебна помирителна процедура“
По съединени дела C‑317/08, C‑318/08, C‑319/08 и C‑320/08
с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 234 ЕО от Giudice di pace di Ischia (Италия) с актове от 4 април 2008 г., постъпили в Съда на 15 юли 2008 г., в рамките на производства по дела
Rosalba Alassini
срещу
Telecom Italia SpA (C‑317/08)
и
Filomena Califano
срещу
Wind SpA (C‑318/08),
и
Lucia Anna Giorgia Iacono
срещу
Telecom Italia SpA (C‑319/08),
и
Multiservice Srl
срещу
Telecom Italia SpA (C‑320/08),
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: г‑н K. Lenaerts, председател на трети състав, изпълняващ функцията на председател на четвърти състав, г‑жа R. Silva de Lapuerta (докладчик), г‑н G. Arestis, г‑н J. Malenovský и г‑н T. von Danwitz, съдии,
генерален адвокат: г‑жа J. Kokott,
секретар: г‑жа R. Şereş, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 10 септември 2009 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Wind SpA, от адв. D. Cutolo, avvocato,
– за италианското правителство, от г‑н P. Gentili, avvocato dello Stato,
– за германското правителство, от г‑н M. Lumma и г‑жа J. Kemper, в качеството на представители,
– за полското правителство, от г‑н M. Dowgielewicz, в качеството на представител,
– за Комисията на Европейските общности, от г‑н N. Bambara, г‑н A. Nijenhuis и г‑н I. V. Rogalski както и от г‑жа S. La Pergola, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 19 ноември 2009 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на принципа на ефективна съдебна защита по отношение на национална правна уредба, която предвижда задължителен опит за постигане на споразумение в извънсъдебна помирителна процедура като условие за допустимост на искове по съдебен ред по някои спорове между доставчици и крайни потребители на основание Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (ОВ L 108, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 213).
2 Запитванията са отправени в рамките на четири спора между, от една страна, г‑жа Alassini и г‑жа Iacono, както и Multiservice Srl и Telecom Italia SpA и от друга страна, г‑жа Califano и Wind SpA относно твърдения за неизпълнение на сключените между страните по главните производства договори с предмет предоставяне на телефонни услуги на ищците по главните производства от единия или от другия ответник по главните производства, доставчик на услугите.
Правна уредба
Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи
3 Озаглавеният „Право на справедлив съдебен процес“ член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), предвижда:
„Всяко лице, при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. […]“
Право на Съюза
4 Озаглавеният „Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес“ член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, прогласена на 7 декември 2000 г. в Ница (ОВ C 364, стр. 1), в адаптираната ѝ версия, съставена в Страсбург на 12 декември 2007 г. (ОВ C 303, стр. 1), гласи:
„Всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия.
Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван.
На лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие.“
5 Съображение 47 от Директивата за универсалната услуга гласи:
„В контекста на конкурентната среда националните регулаторни органи следва да вземат предвид становищата на заинтересованите страни, включително потребителите и ползвателите, когато разглеждат въпроси във връзка с правата на крайните потребители. Следва да се разработят ефективни процедури за разрешаване на спорни въпроси между потребителите от една страна и предприятията, които предоставят обществени съобщителни услуги от друга. Държавите членки следва изцяло да се съобразяват с Препоръка 98/257/ЕО на Комисията от 30 март 1998 г. относно принципите, които се прилагат за органите, които отговарят за извънсъдебното решаване на [потребителски спорове] [ОВ L 115, стр. 31].“
6 Член 1 от Директивата за универсалната услуга гласи:
„1. В рамките на Директива 2002/21/ЕО („Рамкова директива“) настоящата директива се отнася за предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги на крайните потребители. Целта е на територията на цялата Европейска общност да се осигурят качествени обществени услуги чрез ефективна конкуренция и избор и да се преодолеят обстоятелствата, при които пазарът не удовлетворява потребностите на крайните потребители.
2. Настоящата директива определя правата на крайните потребители и съответните задължения на предприятията, които предоставят обществени електронни съобщителни мрежи и услуги. С цел да се гарантира универсална услуга в среда на отворени и конкурентни пазари, настоящата директива определя минималния набор от услуги с определено качество, до които достъп имат всички крайни потребители, на поносими цени с оглед на специфичните национални условия, без да се накърнява конкуренцията. Настоящата Директива също така определя задълженията по отношение на предоставянето на някои задължителни услуги като например предоставянето на дребно на наети линии.“
7 Член 34 от Директивата за универсалната услуга, озаглавен „Извънсъдебно решаване на спорове“, гласи:
„1. Държавите членки гарантират прозрачни, опростени и несвързани с големи разходи процедури за извънсъдебно решаване на спорни въпроси с участието на потребителите по въпросите в приложното поле на настоящата директива. Държавите членки приемат мерки за обективното и бързо прилагане на тези процедури за решаване на спорни въпроси и могат при необходимост да приемат система за възстановяване на разходите и/или компенсации. Държавите членки могат да разширят обхвата на тези задължения, за да обхванат и спорни въпроси с други крайни потребители.
2. Държавите членки гарантират, че националното им законодателство не представлява пречка за създаването на служби, в които се внасят жалби и предоставянето на онлайн услуги на подходящо териториално равнище, [с цел улесняване на достъпа на крайните потребители и ползватели до структурите за разрешаване на спорове].
3. Когато спорните въпроси се отнасят за страни в различни държави членки, държавите членки координират усилията си с оглед на решаването на спора.
4. Настоящият член не засяга процедурите на националния съд.“
8 Член 1, параграфи 1 и 2 от Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 година относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции (ОВ L 171, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 89), който е озаглавен „Приложно поле и дефиниции“, предвижда:
1. Целта на настоящата директива е сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции с цел да се осигури еднакво минимално ниво на защита на потребителите в контекста на вътрешния пазар.
2. По смисъла на настоящата директива:
[…]
б) потребителски стоки означава всяка движима материална вещ, с изключение на:
– стоките, продавани при принудително изпълнение или чрез други съдебни мерки;
– вода и газ, когато те не се предлагат за продажба в ограничен обем или определено количество;
– електроенергия;
[…]“
Препоръки 98/257 и 2001/310/ЕО
9 Съгласно пето, шесто и девето съображение на Препоръка 98/257:
„[К]ато имат предвид опита на много държави членки, който доказва, че ако се гарантира спазването на някои основни принципи, алтернативните механизми за извънсъдебно разрешаване на потребителски спорове могат да доведат до добри резултати както за потребителите, така и за предприятията, намалявайки разходите и продължителността на разрешаването на потребителските спорове;
като имат предвид, че установяването на такива принципи на европейско равнище би улеснило прилагането на извънсъдебни процедури за разрешаване на потребителски спорове; че по отношение на трансграничните конфликти то би увеличило взаимното доверие между съществуващите в различните държави членки извънсъдебни органи, както и доверието на потребителите в различните съществуващи национални процедури; че тези критерии биха улеснили възможността лицата, предоставящи услуги във връзка с извънсъдебни процедури в дадена държава членка, да предлагат услугите си в друга държава членка;
[…]
като имат предвид, че настоящата препоръка трябва да се ограничи до процедурите, които независимо от наименованието си водят до разрешаване на споровете чрез активна намеса на трето лице, което предлага или налага решение; че поради това към тях не спадат процедурите, които се ограничават само до опит за събиране на страните, за да ги убедят да намерят решение по взаимно съгласие.“ [неофициален превод]
10 Озаглавената „Принцип на свобода“ точка VI от Препоръка 98/257 гласи:
„Решението на органа е задължително за страните само ако те са били предварително уведомени за него и ако изрично са го приели.
Участието на потребителя в извънсъдебната процедура не може да е в изпълнение на поето преди възникването на спора задължение, когато то го лишава от правото му да предяви иск пред юрисдикциите, компетентни за съдебното разрешаване на този спор.“ [неофициален превод]
11 Под заглавие „Приложно поле“, точка I от Препоръка 2001/310/ЕО на Комисията от 4 април 2001 година относно принципите, приложими към извънсъдебните органи, участващи в уреждането на потребителски спорове по взаимно съгласие (ОВ L 109, стр. 56) предвижда:
„1. Настоящата препоръка се прилага по отношение на органите, които като трети лица носят отговорност за процедурите за извънсъдебно уреждане на потребителски спорове и независимо от наименованието си съдействат за разрешаване на споровете, като събират страните, за да ги убедят да намерят решение по взаимно съгласие.
2. Тя не се прилага по отношение на услугите за разглеждане на жалби на потребители, администрирани от предприятие и предоставяни директно на потребителя, или по отношение на механизмите, на които е възложено да предоставят тези услуги за сметка на предприятието или от негово име.“ [неофициален превод]
Национално право
12 Италианската република транспонира Директивата за универсалната услуга със Законодателен декрет № 259 от 1 август 2003 г. относно Кодекса за електронните съобщения (GURI № 214 от 15 септември 2003 г., стр. 3).
13 Член 84 от този кодекс гласи:
„1. Органът по смисъла на член 1, параграфи 11, 12 и 13 от Закон № 249 от 31 юли 1997 година [относно създаване на орган за регулиране на съобщенията и на правила за съобщителните и радио- и телевизионните системи (редовна притурка на GURI № 177 от 31 юли 1997 г.)] приема правила за прозрачни, опростени и несвързани с големи разходи извънсъдебни процедури за разглеждане на споровете, по които страни са крайните потребители и ползватели и които се отнасят до разпоредбите от настоящата глава, за да позволи справедливо и бързо разрешаване на споровете, като в случаите, когато това е обосновано, предвижда система за възстановяване или за компенсация.
2. Съгласувано с постоянно заседаващия орган, на който са възложени връзките между държавата, регионите и автономните провинции Trente и Bolzano, както и по силата на член 1, параграф 13 от Закон № 249 от 31 юли 1997 г., органът предоставя текущи бюджетни кредити за персонал и използва оборудване, което може да се закупи с обикновени бюджетни кредити без последващо изменение на разходите, за да подпомага създаването на подходящо териториално равнище на служби, в които се внасят жалби, и на онлайн услуги с цел улесняване достъпа на крайните потребители и ползватели до структурите за разрешаване на спорове.
3. Когато страни по споровете са граждани на други държави членки, органът координира със съответните други регулаторни органи усилията си за намиране на решение на спора.
4. Настоящият член не засяга разпоредбите относно производствата за съдебно разрешаване на спорове и — до транспонирането на разпоредбите, посочени в параграфи 1 и 2 — разпоредбите относно процедурите за извънсъдебно разрешаване на спорове, които са били в сила към датата на обнародване на кодекса в Gazzetta ufficiale della Repubblica italiana [Официален вестник на Италианската република].“
14 Съгласно Закон № 249 от 31 юли 1997 г. споровете между крайни потребители и оператори в областта на електронните съобщения, свързани с неспазването на разпоредбите относно универсалната услуга и с правата на крайните потребители, са от компетентността на органа за регулиране на съобщенията.
15 С решение 173/07/CONS (GURI № 120 от 25 май 2007 г., стр. 19) органът за регулиране на съобщенията приема Правилник за уреждане на спорове между предприятия, осъществяващи електронни съобщения и крайни потребители (наричан по-нататък „Правилникът за уреждане на спорове“).
16 Член 3 от Правилника за уреждане на спорове предвижда:
„1. По посочените в член 2, параграф 1 спорове не може да се предявява иск по съдебен ред, преди да се направи задължителен опит за постигане на споразумение в помирителна процедура пред Co.re.com [регионален комитет по съобщенията], който има териториална компетентност и е упълномощен да изпълнява помирителни функции, или пред посочените в член 13 органи за извънсъдебно уреждане на спорове.
2. Ако териториално компетентният Co.re.com не е упълномощен съгласно [параграф 1], задължително се прави опит за постигане на споразумение пред другите органи, посочени в член 13.
3. Помирителната процедура трябва да приключи в срок от тридесет дни, считано от датата на подаване на заявлението; след изтичането на този срок страните могат да предявят иск по съдебен ред, дори процедурата да не е приключила.“
17 Член 13 от Правилника за уреждане на спорове гласи:
„1. Вместо помирителна процедура пред Co.re.com, заинтересованите лица могат да направят задължителен опит за постигане на споразумение, дори по телематичен път, пред посочените в член 1, точка o) от настоящия правилник органи за извънсъдебно уреждане на потребителски спорове.
2. За тази цел потребителят има възможност да се обърне и към упълномощените за това по взаимно съгласие между операторите и представителните сдружения на потребителите на национално равнище комисии, доколкото участието им е безплатно и доколкото спазват принципите на прозрачност, справедливост и ефикасност, установени в Препоръка 2001/310/ЕО.
3. Актуализиран списък на органите, посочени в предходния параграф, се публикува на интернет страницата на регулаторния орган.
4. Създадените съгласно параграф 2 комисии се вписват в посочения в предходния параграф списък след подаване на специална молба, която е подписана от страните и към която е приложено споразумението, постигнато между оператора и най-малко две трети от представителните сдружения на потребителите на национално равнище, и екземпляр от процедурните правила, като се прави проверка дали са спазени принципите, посочени в параграф 2.
5. Молба се подава по същия ред на всеки две години. Ако не бъде подадена молба, органът служебно заличава комисията от списъка по предходния параграф 3.
6. При подаване на декларация от заинтересовано лице органът може да реши да заличи от списъка на комисиите тези от тях, за които установи, че не спазват посочените в параграф 2 принципи.“
Споровете по главните производства и преюдициалният въпрос
18 От актовете за преюдициално запитване е видно, че по всички предявени от ищците по главните производства искове ответниците по главните производства са се позовали, по силата на членове 3 и 13 от Правилника за уреждане на спорове, на невъзможността за предявяване на такива искове поради факта, че ищците по главните производства не са направили преди това предвидения от посочените разпоредби задължителен опит за постигане на споразумение в помирителна процедура пред Co.re.com.
19 Според запитващата юрисдикция Co.re.com е предвиден в националната правна уредба, но все още не е създаден в региона на Campanie, което налага задължителната помирителна процедура да бъде инициирана пред други комисии, а именно пред посочените в член 13 от Правилника за уреждане на спорове. Не е извършена обаче каквато и да била проверка относно това дали тези комисии отговарят на съдържащите се в Препоръка 2001/310 принципи, по-специално както по отношение на това дали са безплатни или дали разходите, свързани с опита за постигане на помиряване пред тях, са подходящи, така и на общоизвестността и опростеността на помирителните процедури.
20 При всички обстоятелства, дори Co.re.com да беше създаден в региона на Campanie, запитващата юрисдикция счита, че задължителният характер на помирителната процедура, предвидена в разглежданата в главните производства правна уредба, може да възпрепятства упражняването на правата на крайните потребители, по-специално поради факта, че посочената помирителна процедура би трябвало да се извърши непременно по електронен път. Освен това тази юрисдикция посочва, че опит за постигане на помиряване вече е направен в първото заседание от редовното съдебно производство.
21 При тези условия Giudice di pace di Ischia решава да спре производството по всяко едно от висящите дела и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Имат ли посочените по-горе общностни разпоредби (член 6 от [ЕКПЧ], Директива[та за универсалната услуга], Директива [1999/44], Препоръка [2001/310], [Препоръка] [98]/257) непосредствено обвързващо действие и следва ли да се тълкуват в смисъл, че при споровете „в областта на електронните съобщения между крайни потребители и оператори, които произтичат от неспазване на разпоредбите относно универсалната услуга и правата на крайните потребители, установени със законови разпоредби, с решения на органа, с договорни условия и с хартата на услугите“ (спорове, предвидени от член 2 [от правилника, приложен към] […] Решение № 173/07/CONS на регулаторния орган), не трябва да се прави предвиденият задължителен опит за постигане на споразумение в помирителна процедура, при липса на който се стига до невъзможност за предявяване на иск по съдебен ред, като тези разпоредби надделяват над нормите, произтичащи от член 3, параграф 1 [от правилника, приложен към] […] посоченото по-горе решение на органа за регулиране на съобщенията?“
22 С определение на Председателя на Съда от 16 септември 2008 г. делата C‑317/08—C‑320/08 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството и с оглед на постановяването на решението.
По преюдициалния въпрос
По допустимостта
23 По време на съдебното заседание италианското правителство се позовава на недопустимост на преюдициалния въпрос. Според него запитващата юрисдикция не е уточнила кои признати от правото на Съюза права са предмет на споровете по главните производства, поради което поставеният въпрос бил от чисто хипотетично естество.
24 Комисията също посочва, без обаче да се позовава на недопустимостта на въпроса, че е необходим свързващ елемент между споровете по главните производства и правото на Съюза, какъвто според тази институция не можел автоматично да се изведе от актовете за преюдициално запитване.
25 В това отношение следва да се напомни, че в рамките на производството, въведено с член 234 ЕО, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално заключение, за да може да постанови решението си, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, след като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (вж. по-конкретно Решение от 18 юли 2007 г. по дело Lucchini Siderurgica, C‑119/05, Сборник, стр. I‑6199, точка 43 и Решение от 22 декември 2008 г. по дело Magoora, C‑414/07, Сборник, стр. I‑10921, точка 22 и Решение от 16 юли 2009 г. по дело Mono Car Styling, C‑12/08, все още непубликувано в Сборника, точка 27).
26 Ето защо Съдът може да отхвърли отправеното от национална юрисдикция запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. по-специално Решение от 13 март 2001 г. по дело PreussenElektra, C‑379/98, Recueil, стр. I‑2099, точка 39, Решение от 5 декември 2006 г. по дело Cipolla и др., C‑94/04 и C‑202/04, Recueil, стр. I‑11421, точка 25, Решение по дело Magoora, посочено по-горе, точка 23, както и Решение по дело Mono Car Styling, посочено по-горе, точка 28).
27 Що се отнася до настоящото преюдициално производство, следва да се приеме, че актовете за преюдициално запитване съдържат подробно изложение на правната и фактическата страна на споровете по главните производства, както и на причините, поради които запитващата юрисдикция счита, че отговорът на поставените въпроси ѝ е необходим, за да постанови решението си.
28 Освен това, въпреки че актовете за преюдициално запитване наистина не излагат в подробности споровете по главните производства, и в частност не посочват конкретните права и задължения, които са предмет на тези спорове, последните така или иначе се отнасят до електронни съобщителни услуги между крайни потребители и доставчици, както и до извънсъдебни процедури за разрешаване на тези спорове, тъй като освен това запитващата юрисдикция се позовава изрично на съображение 47 от Директивата за универсалната услуга и на член 34 от нея.
29 Поради това следва да се заключи, че поставеният въпрос се отнася до тълкуването на правото на Съюза и че такова тълкуване е необходимо за разрешаването на споровете по главните производства.
30 Следователно преюдициалният въпрос трябва да се обяви за допустим.
По съществото на спора
31 В самото начало следва да се посочи, че поставеният от запитващата юрисдикция въпрос се отнася не само до Директивата за универсалната услуга, до Препоръка 98/257 и до правото на ефективна съдебна защита, закрепено в член 6 от ЕКПЧ, но и до Директива 1999/44 и до Препоръка 2001/310.
32 Що се отнася до Директива 1999/44, следва да се приеме за установено, че тя не е приложима към делата по главните производства, тъй като съгласно нейния член 1 съобщителните услуги не попадат в приложното ѝ поле.
33 По отношение на Препоръка 2001/310 следва да се напомни, че по силата на съображение 47 от Директивата за универсалната услуга при прилагането на предвидените от нея процедури за разрешаване на спорове държавите членки трябва надлежно да се съобразяват с Препоръка 98/257.
34 Съгласно девето съображение от тази препоръка обаче приложното ѝ поле трябва да се ограничи до процедурите, които независимо от наименованието си водят до разрешаване на споровете чрез активната намеса на трето лице, което предлага или налага решение, без при това да визират процедури като предвидените от Препоръка 2001/310, които се ограничават до опит за събиране на страните, за да ги убедят да постигнат решение по взаимно съгласие.
35 Поради това следва да се приеме за установено, че визираните от Директивата за универсалната услуга процедури за разрешаване на спорове не трябва да се ограничават до опит за събиране на страните, за да ги убедят да постигнат решение по взаимно съгласие, а трябва да водят до разрешаване на спора чрез активната намеса на трето лице, което предлага или налага решение.
36 В разглежданите по главните производства дела задължителната извънсъдебна процедура, предвидена от въпросната национална правна уредба, не се ограничава до събиране на страните, а им предлага решение посредством активната намеса на помирителна комисия. Поради това следва да се приеме за установено, че Препоръка 2001/310 също не е приложима по отношение на споровете по главните производства.
37 Следователно въпросът на запитващата юрисдикция трябва да се разбира като въпрос, с който по същество се иска да се установи дали член 34 от Директивата за универсалната услуга и принципът на ефективна съдебна защита трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, по силата на която при споровете в областта на електронните съобщителни услуги между крайни потребители и доставчици на тези услуги относно предоставени от тази директива права трябва да се прави задължителен опит за постигане на споразумение в извънсъдебна помирителна процедура като условие за допустимост на исковете по съдебен ред.
По член 34 от Директивата за универсалната услуга
38 По силата на член 34 от Директивата за универсалната услуга държавите членки гарантират прилагането на прозрачни, опростени и несвързани с големи разходи извънсъдебни процедури за справедливо и бързо разрешаване на споровете, по които страни са потребители и които се отнасят до въпроси от приложното поле на същата директива. Посочените процедури не засягат националните съдебни производства.
39 Както се посочва в точка 33 от настоящото решение, при установяването на посочените извънсъдебни процедури държавите членки трябва да се съобразяват надлежно с Препоръка 98/257.
40 В това отношение следва да се напомни, че съгласно практиката на Съда, дори препоръките да не са насочени към пораждане на задължителни последици и да не създават права, на които лицата могат да се позовават пред национален съд, те все пак не са лишени от каквото и да е правно действие. Всъщност националните съдилища са длъжни да ги вземат предвид при разрешаването на разглежданите от тях спорове, по-конкретно когато препоръките изясняват тълкуванието на национални разпоредби, приети с оглед на изпълнението им, или когато имат за цел да допълнят разпоредби на Европейския съюз с обвързващ характер (вж. Решение от 13 декември 1989 г. по дело Grimaldi, C‑322/88, Recueil, стр. 4407, точки 7, 16 и 18, както и Решение от 11 септември 2003 г. по дело Altair Chimica, C‑207/01, Recueil, стр. I‑8875, точка 41).
41 При все това следва да се приеме за установено, че нито Директивата за универсалната услуга, нито Препоръка 98/257 предвиждат подробни правила или конкретни характеристики по отношение на извънсъдебните процедури, като се изключат елементите, посочени в член 34 от споменатата директива и напомнени в точка 38 от настоящото решение, както и установените в Препоръка 98/257 принципи на независимост, прозрачност, състезателност, ефикасност, законност, свобода и представителство.
42 Следва да се отбележи, че нито един от горепосочените елементи и принципи не позволява да се направи изводът, че възможността на държавите членки да установяват задължителен характер на извънсъдебните процедури за разрешаване на спорове е ограничена.
43 В този смисъл следва да се посочи, че в съответствие с член 34, параграф 4 от Директивата за универсалната услуга, както и с принципа на свобода, предвиден в точка VI от Препоръка 98/257, единственото условие, което им е наложено, е да се запази правото на иск пред юрисдикциите, компетентни за разрешаване на спорове по съдебен ред.
44 Поради това, като се има предвид, че Директивата за универсалната услуга не урежда подробни правила или характеристики по отношение на процедурите, които са предвидени в нейния член 34, държавите членки следва да приемат подробни правила за тези процедури, включително и за задължителния им характер, запазвайки същевременно полезното действие на директивата.
45 В това отношение следва да се приеме за установено, че член 34, параграф 1 от Директивата за универсалната услуга поставя като цел за държавите членки създаването на извънсъдебни процедури за разрешаване на неуредените спорове, по които страни са потребители и които се отнасят до въпроси от приложното поле на посочената директива. При тези условия обстоятелството, че национална правна уредба като разглежданата по главните производства не само установява извънсъдебна помирителна процедура, но прави задължително използването ѝ, преди да се сезира съдебен орган, не може да попречи на осъществяването на посочената по-горе цел. Напротив, доколкото гарантира систематично използване на извънсъдебна процедура за разрешаване на споровете, подобна правна уредба води до засилване на полезното действие на Директивата за универсалната услуга.
46 Доколкото обаче задължителният опит за постигане на споразумение в помирителна процедура представлява условие за допустимост на исковете по съдебен ред, следва да се разгледа въпросът дали въвеждането му е съвместимо с правото на ефективна съдебна защита.
По принципите на равностойност и на ефективност, както и по принципа на ефективна съдебна защита
47 На първо място, съгласно постоянната съдебна практика при липса на правна уредба на Съюза по въпроса във вътрешния правен ред на всяка държава членка трябва да се посочат компетентните юрисдикции и да се определят процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които страните в процеса черпят от правото на Съюза, като при все това държавите членки носят отговорност за осигуряването на ефективната защита на тези права във всеки отделен случай (вж. Решение от 15 април 2008 г. по дело Impact, C‑268/06, Сборник, стр. I‑2483, точки 44 и 45, както и Решение по дело Mono Car Styling, посочено по-горе, точка 48).
48 На това основание, както следва от постоянната съдебна практика, процесуалните правила относно съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които страните в процеса черпят от правото на Съюза, не трябва да бъдат по-неблагоприятни от тези, които уреждат подобни вътрешноправни съдебни производства (принцип на равностойност) и не трябва да правят практически невъзможно или изключително трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) (вж. Решение по дело Impact, посочено по-горе, точка 46 и цитираната съдебна практика).
49 Тези изисквания за равностойност и за ефективност изразяват общото задължение на държавите членки да гарантират съдебната защита на правата, които страните в процеса черпят от правото на Съюза. Те важат както за определянето на юрисдикциите, компетентни да разглеждат искове, основани на това право, така и за определянето на процесуалните правила (вж. Решение по дело Impact, посочено по-горе, точки 47 и 48, както и Решение от 29 октомври 2009 г. по дело Pontin, C‑63/08, все още непубликувано в Сборника, точка 44).
50 Видно е, че в делата по главните производства принципът на равностойност е спазен.
51 Всъщност, от една страна, запитващата юрисдикция не е изложила никакви обстоятелства във връзка с евентуално нарушение на принципа на равностойност. От друга страна, по време на съдебното заседание италианското правителство потвърждава, че разглежданите в главните производства национални правни норми се прилагат без разлика към исковете, подадени на основание нарушение както на правото на Съюза, така и на вътрешното право в областта на електронните съобщения.
52 Що се отнася до принципа на ефективност, действително е вярно, че изискването за предварително прилагане на извънсъдебна помирителна процедура като условие за допустимост на иск по съдебен ред засяга упражняването на правата, които Директивата за универсалната услуга предоставя на частноправните субекти.
53 Въпреки това някои обстоятелства разкриват, че задължителна помирителна процедура като разглежданата по главните производства не може да направи практически невъзможно или изключително трудно упражняването на правата, които правните субекти черпят от съответната директива.
54 Всъщност, първо, резултатът от помирителната процедура не е задължителен за съответните страни и следователно не засяга правото им на съдебна защита.
55 Второ, помирителната процедура обикновено не забавя съществено предявяването на иск по съдебен ред. Всъщност срокът за приключване на помирителната процедура е тридесет дни, считано от подаването на заявлението, като след изтичането на този срок страните могат да предявят иск по съдебен ред, дори и ако процедурата все още не е приключила.
56 Трето, погасителната давност на правата спира да тече по време на помирителната процедура.
57 Четвърто, помирителната процедура пред Co.re.com не е свързана с разходи. По отношение на помирителните процедури пред другите комисии представената на Съда преписка по делата не съдържа данни разходите по тях да са значителни.
58 Упражняването на правата, които Директивата за универсалната услуга предоставя, би могло да е обаче практически невъзможно или изключително трудно за някои правни субекти, и по-специално за тези от тях, които не разполагат с достъп до интернет, след като заявление за помирителна процедура може да се подаде само по електронен път. Запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така, по-специално по отношение на разпоредбата на член 13, параграф 1 от Регламента за уреждане на спорове.
59 Запитващата юрисдикция следва също да провери дали в изключителни случаи, по които се налагат временни мерки, помирителната процедура допуска или не възпрепятства приемането им.
60 При тези условия следва да се приеме, че разглежданата по главните производства национална правна уредба зачита принципа на ефективност, доколкото електронният път не представлява единствен способ за подаване на заявление за помирителна процедура и доколкото приемането на временни мерки е възможно в изключителни случаи, когато неотложният характер на положението ги налага.
61 На второ място, следва да се напомни, че принципът на ефективна съдебна защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който произтича от общите конституционни традиции на държавите членки, провъзгласен е в членове 6 и 13 от ЕКПЧ и е и потвърден с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (вж. Решение по дело Mono Car Styling, посочено по-горе, точка 47 и цитираната съдебна практика).
62 В това отношение в разглежданите по главните производства дела е безспорно, че като поставя допустимостта на предявените по съдебен ред искове в областта на електронните съобщителни услуги под условие за извършване на задължителен опит за постигане на споразумение в помирителна процедура, разглежданата национална правна уредба въвежда допълнителен етап преди съдебната защита. Това условие би могло да засегне принципа на ефективна съдебна защита.
63 Все пак от постоянната съдебна практика е видно, че основните права не са абсолютни и че спрямо тях могат да се налагат ограничения, при условие че те действително отговарят на преследваните от разглежданата мярка цели от общ интерес и че не представляват по отношение на следваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на гарантираните по този начин права (вж. в този смисъл Решение от 15 юни 2006 г. по дело Dokter и др., C‑28/05, Recueil, стр. I‑5431, точка 75 и цитираната съдебна практика, както и ЕСПЧ, Решение по дело Fogarty с/у Обединено кралство от 21 ноември 2001 г., Recueil des arrêts et décisions 2001‑XI, § 33).
64 Както обаче италианското правителство отбелязва по време на съдебното заседание, най-напред следва да се констатира, че разглежданите национални разпоредби са насочени към по-бързо и несвързано с големи разходи разрешаване на споровете в областта на електронните съобщения, както и към облекчаване на работата на съдилищата, поради което преследват легитимни цели от общ интерес.
65 По-нататък, налагането на процедура за извънсъдебно разрешаване на споровете като предвидената от разглежданата в главните производства национална правна уредба, предвид посочените в точки 54—57 от настоящото решение конкретни процедурни правила за нея, явно не е несъразмерно спрямо преследваните цели. Всъщност, от една страна, както генералният адвокат приема в точка 47 от заключението си, не съществува по-малко обвързваща алтернатива на прилагането на задължителна процедура, тъй като въвеждането на напълно доброволна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове не представлява толкова ефикасно средство за постигане на посочените цели. От друга страна, не е налице явна несъразмерност между тези цели и евентуалните неудобства, които задължителният характер на извънсъдебната помирителна процедура може да причини.
66 С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че разглежданата в главните производства национална процедура зачита и принципа на ефективна съдебна защита при условията, посочени в точки 58 и 59 от настоящото решение.
67 Поради това на поставения въпрос следва да се отговори, че:
– член 34 от Директивата за универсалната услуга трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, по силата на която при спорове в областта на електронните съобщителни услуги между крайни потребители и доставчици на такива услуги относно предоставени от същата директива права трябва да се направи задължителен опит за постигане на споразумение в извънсъдебна помирителна процедура като условие за допустимост на исковете по съдебен ред;
– принципите на равностойност и ефективност, както и принципът на ефективна съдебна защита също допускат национална правна уредба, която изисква за такива спорове предварително прилагане на извънсъдебна помирителна процедура, когато тази процедура не води до задължително за страните решение, не забавя съществено предявяването на иск по съдебен ред, спира погасителната давност за съответните права и не причинява разходи или причинява незначителни разходи за страните, доколкото обаче заявление за посочената помирителна процедура може да се подава не само по електронен път и доколкото в изключителни случаи са допустими временни мерки, когато неотложността на положението ги налага.
По съдебните разноски
68 С оглед на обстоятелството, че за страните по главните производства настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
– Член 34 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, по силата на която при спорове в областта на електронните съобщителни услуги между крайни потребители и доставчици на такива услуги относно предоставени от същата директива права трябва да се направи задължителен опит за постигане на споразумение в извънсъдебна помирителна процедура като условие за допустимост на исковете по съдебен ред.
– Принципите на равностойност и ефективност, както и принципът на ефективна съдебна защита също допускат национална правна уредба, която изисква за такива спорове предварително прилагане на извънсъдебна помирителна процедура, когато тази процедура не води до задължително за страните решение, не забавя съществено предявяването на иск по съдебен ред, спира погасителната давност за съответните права и не причинява разходи или причинява незначителни разходи за страните, доколкото обаче заявление за посочената помирителна процедура може да се подава не само по електронен път и доколкото в изключителни случаи са допустими временни мерки, когато неотложността на положението ги налага.
Подписи