ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)
16 юни 2015 година
Дело F‑118/10 DEP
Aristidis Psarras
срещу
Агенция на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA)
„Публична служба — Производство — Определяне на съдебните разноски“
Предмет: Искане за определяне на съдебните разноски на основание на член 106 от Процедурния правилник след постановяване на решението на Общия съд от 2 октомври 2012 г., Psarras/ENISA (F‑118/10, EU:F:2012:138)
Решение: Определя на 17 456,75 EUR общия размер на съдебните разноски, които Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност трябва да възстанови на г‑н Psarras като подлежащи на възстановяване съдебни разноски по дело F‑118/10, като върху тази сума се дължат мораторни лихви, считано от датата на връчване на настоящото определение до изплащането на сумата, изчислени въз основа на приложимия за този период лихвен процент на Европейската централна банка за основните ѝ операции по рефинансиране, увеличен с три и половина пункта.
Резюме
1. Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Фактори, които следва да се вземат предвид — Възнаграждения, дължими от страните на собствените им адвокати — Необходимост от съдействие на адвокат, която може да се изведе от действията, извършени в рамките на производството пред Съда на публичната служба
(член 105, буква в) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
2. Съдебно производство — Съдебни разноски — Искане за определяне на съдебните разноски — Срок за представяне — Спазване на разумен срок
(член 106, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
3. Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Понятие — Явяване на няколко адвокати
(член 105, буква в) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
1. Съдът на Съюза не е оправомощен да определя дължимите от страните възнаграждения на собствените им адвокати, а размера, до който тези средства могат да бъдат възстановени от осъдената да заплати съдебните разноски страна. Когато се произнася по искането за определяне на съдебните разноски, съдът на Съюза не следва да взема под внимание национална тарифа, определяща адвокатските възнаграждения, нито евентуално споразумение по този въпрос, сключено между заинтересованата страна и нейните представители или юридически съветници.
Когато не съществуват разпоредби в правото на Съюза от тарифно естество, съдът трябва да прецени по свое усмотрение данните по делото, като вземе предвид предмета и естеството на спора, неговата значимост от гледна точка на правото на Съюза, както и сложността на делото, вероятния наложен от съдебното производство обем на работата на представителите или юридическите съветници, които са се явявали, и материалния интерес на спора за страните.
В това отношение от факта, че адвокат е подал молба, участвал е в съдебното заседание и е представил различни писмени изложения, може да се изведе, че този адвокат наистина е извършил действия и услуги, необходими за целите на производството пред Съда на публичната служба.
Когато става въпрос за определянето на размера на възнаграждението за тези необходими услуги, доказването на плащането на разноските, чието възстановяване се иска, не е предварително условие за определянето на подлежащите на възстановяване разноски от Съда на публичната служба.
(вж. т. 24, 25 и 33—35)
Позоваване на:
Съд — определение от 4 юли 2013 г., Kronofrance/Германия и др., C‑75/05 P‑DEP и C‑80/05 P-DEP, EU:C:2013:458, т. 30
Съд на публичната служба — определения от 10 ноември 2009 г., X/Парламент, F‑14/08 DEP, EU:F:2009:149, т. 22; от 26 април 2010 г., Schönberger/Парламент, F‑7/08 DEP, EU:F:2010:32, т. 24; от 27 септември 2011 г., De Nicola/ЕИБ, F‑55/08 DEP, EU:F:2011:155, т. 40 и 41; от 2 юли 2013 г., Martinez Erades/ЕСВД, F‑64/12 DEP, EU:F:2013:111, т. 21; от 14 ноември 2013 г., Cuallado Martorell/Комисия, F‑96/09 DEP, EU:F:2013:186, т. 28; и от 3 юли 2014 г., Bogusz/Frontex, F‑5/12 DEP, EU:F:2014:179, т. 30—33 и цитираната съдебна практика
2. Искане за определяне на съдебните разноски трябва да се направи в разумен срок, след изтичане на който осъдената да ги заплати страна ще има основание да смята, че страната кредитор се е отказала от правото си. От друга страна, преценката дали даден срок е разумен, трябва да се направи с оглед на съвкупността от характерните за всяко дело обстоятелства, по-конкретно с оглед на значението на спора за заинтересованото лице, сложността на делото и поведението на страните.
Що се отнася до поведението на страните, независимо че подаването на жалба не спира изпълнението, напълно разбираемо е, че страна, която има право да ѝ бъдат заплатени разноските, преди да предяви искането си за възстановяване на разноските, може да изчака да изтече срокът за обжалване.
(вж. т. 28 и 30)
Позоваване на:
Съд — определение от 21 юни 1979 г., Dietz/Комисия, 126/76 DEP, EU:C:1979:158, т. 1 и решение от 28 февруари 2013 г., Преразглеждане Arango Jaramillo и др./ЕИБ, C‑334/12 RX-II, EU:C:2013:134, т. 28 и 33
Първоинстанционен съд — определение от 17 април 1996 г., Air France/Комисия, T‑2/93 DEP, EU:T:1996:48, т. 10—12
3. Искането за определяне на подлежащите на възстановяване съдебни разноски е по-скоро стандартизирано и по принцип се отличава с липса на каквато и да е трудност за адвоката, който вече се е занимавал със съществото на делото.
Що се отнася обаче до разноските, свързани с участието на нов адвокат след съдебното производство, разноски могат да бъдат възложени на страната, осъдена да заплати разноските, само доколкото те отговарят на времето, което този нов адвокат е посветил на делото, без обаче да се включва времето, което неизбежно е необходимо за запознаване с това дело.
(вж. т. 53 и 54)
Позоваване на:
Съд — определения от 7 юни 2012 г., France Télévisions/TF1, C‑451/10 P‑DEP, EU:C:2012:323, т. 32 и от 10 октомври 2013 г., Служба на Общността за сортовете растения/Schräder, C‑38/09 P‑DEP, EU:C:2013:679, т. 42
Първоинстанционен съд — определение от 15 март 2000 г., Enso-Gutzeit/Комисия, T‑337/94 DEP, EU:T:2000:76, т. 21
Съд на публичната служба — определение от 3 юли 2014 г., Bogusz/Frontex, EU:F:2014:179, т. 47