Съединени дела C‑226/13, C‑245/13, C‑247/13 и C‑578/13
Stefan Fahnenbrock и др.
срещу
Hellenische Republik
(Преюдициални запитвания,
отправени от Landgericht Wiesbaden и Landgericht Kiel)
„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Връчване на съдебни и извънсъдебни документи — Регламент (ЕО) № 1393/2007 — Член 1, параграф 1 — Понятие за граждански или търговски дела — Отговорност на държавата за „acta jure imperii“
Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 11 юни 2015 г.
1. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Установяване и преценка на обстоятелствата по делото — Необходимост от преюдициален въпрос и релевантност на отправените въпроси — Преценка от националния съд
(член 267 ДФЕС)
2. Преюдициални въпроси — Сезиране на Съда — Необходимост за националния съд от преюдициално произнасяне, за да постанови решението си — Понятие — Тълкуване на приложимите процесуални разпоредби на правото на Съюза — Включване
(член 267, втора алинея ДФЕС)
3. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Връчване на съдебни и извънсъдебни документи — Регламент № 1393/2007 — Приложно поле — Граждански и търговски дела — Понятие — Независимо тълкуване
(член 1, параграф 1 от Регламент № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета)
4. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Връчване на съдебни и извънсъдебни документи — Регламент № 1393/2007 — Цели
(Регламент № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета)
5. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Връчване на съдебни и извънсъдебни документи — Регламент № 1393/2007 — Приложно поле — Граждански и търговски дела — Понятие — Съдебни искове за обезщетение, предявени от частни лица — притежатели на държавни облигации, срещу държавата емитент — Включване
(член 1, параграф 1 от Регламент № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точки 25—29)
2. Изразът „да бъде постановено нейното решение“ по смисъла на член 267, втора алинея ДФЕС трябва да се тълкува разширително, за да се избегнат ситуации, в които редица процесуални въпроси се разглеждат като недопустими и като такива, които Съдът не може да тълкува. Следователно разглежданият израз трябва да се разбира в смисъл, че обхваща цялата съвкупност от процесуални действия, подготвящи решението на запитващата юрисдикция, за да може Съдът да се произнесе по тълкуването на всички процесуални разпоредби на правото на Съюза, които запитващата юрисдикция е длъжна да приложи, за да постанови своето решение.
(вж. точка 30)
3. Член 1, параграф 1 от Регламент № 1393/2007 относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 гласи, че този регламент се прилага за граждански и търговски дела. Този регламент обаче не определя съдържанието и обхвата нито на понятието „граждански [и] търговски дела“, нито на понятието „acta jure imperii“ по смисъла на посочената разпоредба. При това положение понятието „граждански [и] търговски дела“ следва да се разглежда като автономно понятие, което трябва да се тълкува в зависимост от целите и от системата на този регламент.
(вж. точки 37—39)
4. Вж. текста на решението.
(вж. точка 40)
5. Член 1, параграф 1 от Регламент № 1393/2007 относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела и за отмяна на Регламент № 1348/2000 трябва да се тълкува в смисъл, че съдебни искове за обезщетение за нарушено владение и право на собственост, за изпълнение на договорни задължения и за обезщетение за вреди, предявени от частни лица — притежатели на държавни облигации, срещу държавата емитент, попадат в приложното поле на този регламент, доколкото не е очевидно, че те не представляват граждански или търговски дела.
Всъщност, за да се установи дали Регламент № 1393/2007 е приложим, е достатъчно сезираната юрисдикция да приеме, че не е очевидно, че предявеният пред нея иск не представлява гражданско или търговско дело. Въпросът дали даден документ за образуване на съдебно производство се отнася до гражданско или търговско дело по смисъла на този регламент, трябва по необходимост да бъде решен още преди посоченият документ да е бил връчен на останалите страни по производството, различни от ищеца, тъй като редът и условията за връчването на този документ зависят именно от отговора на този въпрос. При тези условия съответната юрисдикция трябва да се ограничи да извърши първоначална проверка на данните, с които разполага, като те неизбежно са непълни, за да прецени дали този иск се отнася до гражданско или търговско дело, или до дело, което не попада в обхвата на този регламент съгласно член 1, параграф 1 от него, като резултатът от тази проверка, естествено, не може да предопределя последващите решения, които сезираната юрисдикция следва да вземе по-специално по отношение на собствената си компетентност и по съществото на разглеждания спор.
Що се отнася до съдебни искове за обезщетение, предявени от частни лица — притежатели на държавни облигации, срещу държавата емитент, е необходимо да се провери дали правоотношението между страните очевидно се характеризира с проявление на държавни властнически правомощия от страна на държавата длъжник, доколкото се упражнява власт, която надхвърля приложното поле на общите правни норми, приложими към правоотношенията между частни лица. Емитирането на облигации обаче не предполага по необходимост упражняването на власт, която надхвърля приложното поле на правните норми, приложими към правоотношенията между частните лица. Освен това, що се отнася до възможността за замяна на държавни ценни книжа, от една страна, обстоятелството, че тази възможност е въведена със закон, само по себе си не е определящо, за да се заключи, че държавата е упражнила властническите си правомощия, и от друга страна, не е очевидно, че приемането на този закон е довело пряко и непосредствено до промяна във финансовите условия по разглежданите облигации и следователно е причинило твърдяната от заинтересованите лица вреда.
(вж. точки 44—46, 49, 51, 53, 55—57 и 59 и диспозитива)