Дело T‑320/09
Planet AE Anonymi Etaireia Parochis Symvouleftikon Ypiresion
срещу
Европейска комисия
„Защита на финансовите интереси на Съюза — Система за ранно предупреждение (СРП), позволяваща да се определи степента на риска, свързан с изпълнителите на обществените поръчки — Разследване на OLAF относно изпълнението на обществена поръчка във връзка с проект за модернизиране на институциите в Сирия — Решения за задействане на предупреждения W1a и W1b — Правно основание — Основни права — Задължение за мотивиране“
Резюме — Решение на Общия съд (oсми състав) от 22 април 2015 г.
1. Жалба за отмяна — Правен интерес — Интерес, преценяван към датата на предявяване на иска — Жалба срещу решение за регистриране на жалбоподателя в системата за ранно предупреждение за ползване от разпоредителите с бюджетни средства на Комисията и на изпълнителните агенции — Заличаване на регистрацията в хода на производството — Липса на последици — Основание за предявяване на иск за обезщетение — Запазване на правния интерес
(член 263 ДФЕС; Решение 2008/969 на Комисията)
2. Жалба за отмяна — Основания — Липса на компетентност на институцията, издала обжалвания акт — Абсолютно основание за отмяна — Липса на компетентност на институцията, издала акта, представляващ правното основание на обжалвания акт — Основание, което не представлява абсолютно основание за отмяна — Обстоятелство, което не изключва служебното разглеждане
(член 263 ДФЕС)
3. Комисия — Правомощия — Изпълнение на общностния бюджет — Решение за създаване на система за ранно предупреждение, позволяваща да се регистрират като субекти, представляващи финансов риск за Съюза, лица, спрямо които се извършва разследване от Европейската служба за борба с измамите — Липса на правно основание — Липса на компетентност на Комисията
(членове 5 ЕО, 274 ЕО и 279 ЕО; член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 51, член 59, параграф 2 и член 95, параграф 1 от Регламент № 1605/2002 на Съвета; Решение 2008/969 на Комисията)
4. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Преценка на задължението за мотивиране в зависимост от обстоятелствата в случая
(член 253 ЕО)
5. Собствени ресурси на Европейския съюз — Защита на финансовите интереси на Съюза — Борба срещу измамата и другите незаконни дейности — Система за ранно предупреждение за ползване от разпоредителите с бюджетни средства на Комисията и на изпълнителните агенции — Липса на съобщаване на лице, регистрирано в системата, на решението за регистриране — Нарушение на правото на защита и на задължението за мотивиране
(член 253 ЕО; Решение 2008/969 на Комисията)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точки 27, 28 и 30—32)
2. Липсата на компетентност на институцията, приела обжалвания акт в рамките на жалба за отмяна, е абсолютно основание за отмяна, което трябва да бъде разгледано служебно от съда на Съюза, дори никоя от страните да не е направила такова искане. Относно липсата на компетентност на институцията, приела акта, въз основа на който е приет обжалваният акт, макар съдът на Съюза да не е длъжен да разгледа служебно този въпрос, възможно е да се наложи да направи това. Такъв може да бъде случаят с оглед на материалите, приложени към преписката, или когато става въпрос за очевиден порок, иначе казано, когато съдът на Съюза може без затруднение да го открие и идентифицира като такъв.
(вж. точка 35)
3. Нито от разпоредбите на член 274 ЕО, нито от тези на Регламент № 1605/2002 относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности, следва, че Комисията изрично притежава компетентност да приеме, с оглед на борбата с измамата и всяка друга незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Европейските общности, Решение 2008/969 относно системата за ранно предупреждение за ползване от разпоредителите с бюджетни средства на Комисията и на изпълнителните агенции. Несъмнено съгласно член 274 ЕО Комисията изпълнява бюджета в съответствие с разпоредбите на регламентите, приети по силата на член 279 ЕО. Последният предвижда прилагане на обикновената законодателна процедура. В Регламент № 1605/2002 обаче, чието правно основание е член 279 ЕО, не е посочена система, подобна на Системата за ранно предупреждение. Този регламент предвижда в член 95, параграф 1 единствено създаването на централна база данни относно кандидатите и оферентите, които са в едно от положенията за отстраняване от участие, предвидени в Регламента.
Освен това, независимо от обстоятелството, че една предупредителна система може да бъде полезен инструмент в рамките на задачите на Комисията като пазител и изпълнител на бюджета на Съюза, от това не може да се направи извод за наличие на имплицитно правомощие за приемане на Решение 2008/969. Всъщност, макар Комисията да е оправомощена да организира вътрешното си функциониране, за да се осигури възможно най-ефикасно функциониране съгласно член 51 и член 59, параграф 2 от Регламент № 1605/2002, така или иначе правомощието ѝ за саморегулиране е ограничено до възложените ѝ правомощия. Впрочем, въпреки че вътрешните актове произвеждат действие само във вътрешната сфера на администрацията и не пораждат никакви права или задължения за третите лица, не е такъв случаят с Решение 2008/969, което е насочено към пораждане на правно действие извън вътрешната сфера на администрацията.
Освен това, докато законодателят на Съюза е предвидил правно основание за предупрежденията за отстраняване, той не е сметнал за необходимо да направи това за другите предупреждения, съдържащи се в Решение 2008/969. Нещо повече, противно на предупрежденията W5, основаващи се на обстоятелства, които са обективни и се проявили в определена степен, регистрацията на предупреждение W1a или W1b по силата на Решение 2008/969 е последица от разследване на Европейската служба за борба с измамите, въпреки че все още не са направени констатации за административни грешки или измами. Впрочем не може да бъде приета максимата qui potest majus potest et minus, без да бъдат накърнени основните права, сред които е презумпцията за невиновност, закрепена в член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. За разлика от предупрежденията за отстраняване обаче, безспорно е, че предупреждения W1a и W1b се отнасят до положение, при което разследванията са все още в ход, поради което вината все още не е установена от съд. Следователно, ако Комисията смята за необходимо да вземе превантивни мерки на по-ранен етап, именно по тази причина тя се нуждае от правно основание, позволяващо да се създаде подобна предупредителна система и да се приемат свързаните с това мерки, като тази система трябва да е съобразена с правото на защита, с принципа на пропорционалност и с принципа на правна сигурност, който изисква действието на правните норми да е ясно, точно и предвидимо, по-специално когато те могат да имат неблагоприятни последици за физическите лица и предприятията.
(вж. точки 43, 45, 58, 59 и 61—67)
4. Вж. текста на решението.
(вж. точки 77 и 78)
5. Нарушава задължението за мотивиране и правото на защита решението на Комисията за регистриране на правен субект в системата за ранно предупреждение, създадена с Решение 2008/969 относно тази система за ползване от разпоредителите с бюджетни средства на Комисията и на изпълнителните агенции, без това решение да е съобщено на заинтересованото лице, тъй като така последното не е имало възможността да изрази становището си в това отношение и не е било запознато с мотивите, обосноваващи регистрирането му в системата за предупреждение.
Всъщност зачитането на правото на защита винаги трябва да бъде гарантирано, дори при липсата на каквато и да било правна уредба относно разглежданата процедура. Това се отнася и за задължението за мотивиране. Впрочем, макар целта, преследвана от Решение 2008/969, да е да се защити бюджетът на Съюза с мерки за предпазливост, това изобщо не обосновава липсата на уведомяване. В това отношение, дори да се приеме, че системата за ранно предупреждение е създадена като вътрешен инструмент, така или иначе регистрирането в тази система поражда правни последици за съответното регистрирано лице, а това предполага да бъде зачетено правото на защита, включително да бъде изпълнено задължението за мотивиране.
(вж. точки 79, 83, 86 и 87)