Жалба, подадена на 1 март 2024 г. от enercity AG срещу решението, постановено от Общия съд (пети разширен състав състав) на 20 декември 2023 г. по дело T-65/21, enercity AG/Европейска комисия

(Дело C-179/24 P)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: enercity AG (представител: C. Schalast)

Други страни в производството: Европейска комисия, E.ON SE, RWE AG

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда

да отмени решението на Общия съд от 20 декември 2023 г., Mainova/Комисия (T-65/21), както и оспорваното решение на Европейската комисия;

при условията на евентуалност, да отмени обжалваното решение на Общия съд и да му върне делото за ново;

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В жалбата са изложени пет основания.

Първо, що се отнася до разделянето на сделката между RWE и E.ON в нейната цялост, Общият съд неправилно тълкувал член 3, параграф 1 от Регламент № 139/2004¹ , като се позовал изключително на Консолидираното юрисдикционно известие на Комисията² и пренебрегнал както решението Cementbouw³ , така и съображение 20 от Регламент № 139/2004. Така Общият съд нарушил принципите на йерархия на нормативната система, на предимство на закона и на разделение на властите.

Второ, в решението си Общият съд не разгледал въпроса дали споразумението за определяне на граници при разпределянето на пазарите, сключено от участниците в концентрацията, по силата на което RWE се концентрирало изключително на пазара на производство, а E.ON — изключително на пазара на снабдяване, представлявало нарушение на картелното право по смисъла на член 101 ДФЕС. В това отношение Общият съд не взел предвид по-специално факта, че член 21, параграф 1 от Регламент № 139/2004 не изключвал приложимостта на първичното право като член 101 ДФЕС. Следователно Общият съд пропуснал да разгледа основни интереси и в резултат на това приел решение, опорочено от грешка при прилагане на правото.

Трето, Общият съд допуснал грешка, като приел, че Комисията правилно определила своят фактическа база. По този начин Общият съд не взел предвид обстоятелството, че използваното от Комисията проучване на пазара не представлявало подходяща фактическа база. Обстоятелствата при извършването на пазарното проучване позволявали да се постави под сериозно съмнение надеждността на информацията, предоставена от предприятията, участвали в проучването. Освен това резултатите от пазарното проучване не били ясни и не подкрепяли направения от Комисията извод. Обратно, представените от жалбоподателя експертизи, които доказвали допуснати от Комисията явни грешки в преценката, неправилно били пренебрегнати от Общия съд, тъй като той погрешно приел, че те съдържали данни, събрани след приемането на решението за разрешаване.

Четвърто, Общият съд преценил неправилно определянето на пазара на доставка на електроенергия битови потребители. Той неправилно заключил, че няма конкуренция между основните доставчици и доставчиците по специални договори и че следователно трябвало да се вземат предвид два отделни продуктови пазара. При преценката си Общият съд не взел предвид основни доводи на жалбоподателя и следователно не взел предвид явните грешки в преценката на Комисията.

Накрая, на пето място, Общият съд не преценил правилно потенциалния конкурентен натиск. Той пренебрегнал наличието на потенциална конкуренция между страните по концентрацията, която можела по всяко време да се превърне в ефективна конкуренция. Следователно била погрешна възприетата от Общия съд презумпция, че страните по концентрацията не са тесни конкуренти.

____________

¹     Регламент (EO) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (регламент за сливанията на ЕО) (ОВ L 24, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201).

¹     Консолидирано юрисдикционно известие на Комисията съгласно Регламент (EО) № 139/2004 на Съвета относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ C 95, 2008 г., стр. 1).

¹     Решение от 23 февруари 2006 г., Cementbouw Handel & Industrie/Комисия, T-282/02, EU:T:2006:64.