РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (осми състав)
23 септември 2020 година(*)
„Публична служба — Срочно наети служители — Здравословни проблеми, за които се твърди, че са свързани с условията на труд — Искане за признаване на професионалния характер на заболяване — Член 73 от Правилника за длъжностните лица — Право на изслушване — Член 41 от Хартата на основните права — Задължение за изслушване на заинтересованото лице преди първоначалното решение“
По дело T‑338/19
UE, за която се явяват S. Rodrigues и A. Champetier, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват T. Bohr и L. Vernier, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане на основание член 270 ДФЕС за отмяна на решението на служба „Управление и плащане по индивидуални права“ (PMO) на Комисията от 1 август 2018 г., с което искането на жалбоподателката за признаване на професионално заболяване на основание член 73 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз е отхвърлено като недопустимо,
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),
състоящ се от: J. Svenningsen, председател, R. Barents и T. Pynnä (докладчик), съдии,
секретар: E. Coulon,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелствата по спора
1 Жалбоподателката работи като срочно нает служител в Европейската агенция за възстановяване (ЕАВ) в продължение на осем години от 1 октомври 2000 г. до 31 декември 2008 г.
2 Съгласно съдържащата се в жалбата информация поради изключително токсичната работна среда през осемте години служба в ЕАВ жалбоподателката започнала да страда от няколко патологии, и по-специално психологически симптоми, които счита, че могат да бъдат квалифицирани общо като професионално изчерпване (burnout). Приложените към жалбата документи удостоверяват, че от началото на 2004 г. жалбоподателката се е консултирала с лекари в Ирландия и по местоработата си. Впоследствие през октомври 2007 г. тя провежда консултации с психиатър, а от март 2009 г. — при друг психиатър.
3 На 14 октомври 2013 г. жалбоподателката подава искане за съдействие на основание член 24 и член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът за длъжностните лица“), приложими по аналогия към договорно наетите служители в съответствие с членове 81 и 117 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (наричани по-нататък „УРДС“), в което искане твърди, че е подложена на тормоз, накърняващ здравословното ѝ състояние (наричано по-нататък „искането за съдействие“). Тя иска и обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпяла вследствие на предполагаемия тормоз, включващи по-специално възстановяване на медицински разходи (наричано по-нататък „искането за обезщетение“).
4 С решение от 4 октомври 2016 г. органът, оправомощен да сключва договори за наемане на работа (наричан по-нататък „ООСД“), отхвърля тези искания. Що се отнася до медицинските разходи, ООСД приема, че представените от жалбоподателката медицински удостоверения не доказват непременно, че болестите са причинени от твърдения психически тормоз. ООСД уведомява жалбоподателката и че следва да подаде искане за признаване на твърдяното заболяване за професионално при условията, предвидени в член 73 от Правилника за длъжностните лица, приложим по аналогия в съответствие с членове 28 и 95 от УРДС, и с Общите правила за осигуряване за рисковете от злополука и професионално заболяване на длъжностните лица на Европейските общности, приети на 13 декември 2005 г. от институциите на Съюза съгласно член 73 от Правилника за длъжностните лица (наричан по-нататък „Правилата относно осигуряването на рисковете“). Според ООСД при необходимост жалбоподателката е имала възможност да претендира впоследствие обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които не са обхванати от Правилника за длъжностните лица.
5 На 5 януари 2017 г. на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица жалбоподателката подава жалба по административен ред срещу отхвърлянето от ООСД на искането за съдействие и на искането за обезщетение, като посочва по-специално че вредите, които твърди, че е претърпяла, не са свързани единствено с предполагаемото професионално заболяване. С решение от 26 април 2017 г. ООСД отхвърля тази жалба, като отново отбелязва, че обезщетението за някои вреди е трябвало първо да бъде поискано на основание член 73 от Правилника за длъжностните лица и на основание Правилата относно осигуряването на рисковете.
6 В същото писмо от 5 януари 2017 г. на основание член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица жалбоподателката иска от ООСД и обезщетение за вредите, които счита, че е претърпяла поради неспазване от ООСД на разумната продължителност на административното разследване относно твърдения тормоз. С решение от 27 април 2017 г. ООСД отхвърля това искане, като обосновава срока за провеждане на това разследване с факта, че искането за съдействие е подадено през 2013 г. и се отнася до събития, настъпили от 2003 г. до 2008 г. в агенция, която, считано от 2008 г., е престанала да съществува. Следователно посоченият орган отхвърля искането за обезщетение, свързано с твърдяното неспазване на разумния срок.
7 На 25 юли 2017 г. жалбоподателката подава нова жалба на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица срещу отхвърлянето на посоченото в точка 6 по-горе искане поради неспазване на разумния срок. ООСД отхвърля тази жалба с решение от 20 ноември 2017 г.
8 С жалба, постъпила в секретариата на Общия съд на 3 август 2017 г., на основание член 270 ДФЕС жалбоподателката иска отмяна на решението от 4 октомври 2016 г., с което се отхвърля искането за съдействие и искането за обезщетение и евентуално на решението от 26 април 2017 г., с което се отхвърлят жалбите по административен ред във връзка с искането за съдействие и с искането за обезщетение (T‑487/17).
9 С жалба, постъпила в секретариата на Общия съд на 2 март 2018 г., жалбоподателката оспорва този път решението на ООСД от 20 ноември 2017 г., с което се отхвърля подадената от жалбоподателката жалба по административен ред срещу отказа на този орган да уважи искането за обезщетение поради твърдяно неспазване на разумния срок за провеждане на административно разследване (T‑148/18).
10 Вследствие на решението на Общия съд на основание член 125а от неговия процедурен правилник, да разгледа възможностите за извънсъдебно уреждане на тези спорове, страните се споразумяват въз основа на направеното от съдията докладчик предложение, поради което, като се установява постигнатото споразумение между страните, включително относно съдебните разноски, тези дела са заличени от регистъра на Общия съд (определения от 19 юни 2018 г., UE/Комисия, T‑487/17, непубликувано, EU:T:2018:376, и от 19 юни 2018 г., UE/Комисия, T‑148/18, непубликувано, EU:T:2018:377).
11 На 3 май 2017 г. адвокатите на жалбоподателката изпращат писмо до отдел „Финанси, злополуки и професионални заболявания“ към Служба „Управление и плащане по индивидуални права“ (PMO) на Европейската комисия с предмет признаване на професионалния характер на заболяването на жалбоподателката в съответствие с член 73 от Правилника на длъжностните лица. В това писмо се посочва, че след осем години служба в рамките на ЕАВ жалбоподателката е започнала да страда от няколко патологии, по-специално психологически симптоми, които като цяло могат да бъдат квалифицирани като професионално изчерпване (burnout).
12 На 15 юни 2017 г. адвокатите на жалбоподателката изпращат допълнително искане, към което е приложен формулярът за деклариране на професионално заболяване от 10 юни 2017 г., подписан от жалбоподателката (наричано по-нататък заедно с искането от 3 май 2017 г. „искането за признаване на професионалния характер на заболяването“). В посочения формуляр жалбоподателката посочва, че страда от „[п]осттравматично стресово разстройство с повишаване на нивото на тревожност с епизоди на булимия“.
13 С докладна записка от 20 юни 2017 г. PMO потвърждава получаването на искането за признаване на професионалния характер на заболяването и уведомява жалбоподателката, че това искане ще бъде разгледано в съответствие с член 16 от Правилника за покриване на рисковете, който предвижда:
„1. Осигуреното лице, което иска прилагане на настоящия правилник поради професионално заболяване, следва да подаде декларация до администрацията на институцията, в която работи, в разумен срок след началото на заболяването или първото му медицинско диагностициране. Тази декларация може да бъде подадена от осигуреното лице или бивше осигурено лице, ако предполагаемото заболяване настъпи след датата на окончателното прекратяване на функциите му […]
2. Администрацията извършва проверка на случая, за да събере цялата необходима информация, която ще ѝ позволи да установи естеството на заболяването, дали то е професионално и при какви обстоятелства е възникнало. […]“.
14 В посочената докладна записка от 20 юни 2017 г. PMO посочва, че ще бъде проведено разследване „с цел да се съберат всички доказателства, позволяващи да се установи естеството на патологията, нейният евентуален професионален характер, както и обстоятелствата, при които е възникнала“ и че след това тези сведения ще бъдат предадени на определения от ООСД лекар, който ще прегледа впоследствие жалбоподателката и ще представи заключенията си в съответствие с член 18 от Правилата относно осигуряването на рисковете.
15 Член 18 от Правилата относно осигуряването на рисковете описва по следния начин процедурата по приемане на решенията:
„Решенията за признаване на дадено събитие за злополука […] и свързаните с него решения относно признаването на професионалния характер на заболяването […] се вземат от [ООСД] в съответствие с предвидената в член 20 процедура:
– въз основа на заключенията, изготвени от определения от институциите лекар или лекари
и
– по искане на осигуреното лице, след консултация с предвидената в член 22 лекарска комисия“.
16 Член 20, параграф 1 от Правилата относно осигуряването на рисковете предвижда, че „[п]реди да вземе решение съгласно член 18, [ООСД] изпраща на осигуреното лице или преживелите лица проекторешението заедно със заключенията на лекаря или лекарите, определени от институцията“.
17 На 29 януари 2018 г. по покана на ООСД жалбоподателката се явява на медицински преглед, извършен от B, лекар — консултант на институцията, определен от ООСД на основание член 16 от Правилата относно осигуряването на рисковете, както и на допълнителен медицински преглед в същия ден, проведен от C, лекар със специалност психиатрия, чието становище е поискано от B.
18 На 13 февруари 2018 г. лекарят специалист представя доклад, в който заключава по-специално че жалбоподателката е развила симптоми от психиатрично естество „вследствие на синдром на burnout, тясно свързан с преживения психически тормоз на работното място“.
19 След като се запознава с доклада на лекаря специалист и като посочва за дата на прегледа 24 февруари 2018 г., на 26 февруари 2018 г. лекарят — консултант на институцията, B, дава становище за приемане на искането за признаване на професионалния характер на заболяването, като посочва като увреждане „леко смущение на адаптацията вследствие на синдром на професионално изчерпване“. В това отношение той уточнява, че жалбоподателката „е [била] диагностицирана с леко смущение на адаптацията, предполагащо тревожност, съчетана с определено ниво на дисфория, сочещо нарцистично разстройство“ и че „това може да е свързано с упражняването на функциите ѝ в институциите на ЕС“.
20 Вследствие на този доклад на 12 юли 2018 г. ООСД изпраща електронно писмо на лекаря консултант, за да установи дали въз основа на наличната в медицинското досие на жалбоподателката информация могат да съществуват медицински причини, обосноваващи просрочването на подаването на искането на жалбоподателката.
21 На 15 юли 2018 г. В отговаря на това запитване, като посочва, че по време на извършения от него медицински преглед жалбоподателката е заявила, че проблемите ѝ са започнали по време на работа ѝ в ЕАВ през 2004 г. Той споменава няколко индикации, свързани с прекомерната работа и диагнозата на професионално изчерпване, съдържащи се в документите на лекарите, с които жалбоподателката е провела консултации през 2004 г., 2006 г. и 2017 г. Докладната записка завършва със следната фраза: „не са налице медицински причини, които да обясняват просрочването на декларацията“.
22 С препоръчано писмо от 1 август 2018 г., изпратено до адвокатите на жалбоподателката (наричано по-нататък „обжалваното решение“), служба „Управление и плащане по индивидуални права“ (PMO) на Комисията, в качеството на ООСД, отхвърля искането за признаване на професионалния характер на заболяването като просрочено и поради това недопустимо. В действителност ООСД приема, че почти десет години след началото на посочените здравословни проблеми това искане не е направено в „разумния срок“, изискван от член 16, параграф 1 от Правилата относно осигуряването на рисковете. Освен това PMO отбелязва, че макар жалбоподателката да е подала искане за съдействие през 2013 г., тя е можела да поиска към този момент и признаването на професионално заболяване, което щяло да позволи на институцията да запази данните, необходими за обработването на преписката, по-специално предвид закриването на ЕАВ през декември 2008 г. ООСД обяснява, че въпреки тези мотиви все пак е решил да покани жалбоподателката за медицински преглед с лекаря — консултант на институцията, като се има предвид, че не е била изключена възможността закъснението при подаването на искането за признаване на професионалния характер на заболяването да се дължи на медицински причини. Според ООСД на 15 юли 2018 г. определеният от институцията лекар издава заключение, че „не са налице медицински причини, които да обосноват периода от време за подаване на посоченото искане“.
23 По-нататък, по искане на жалбоподателката в края на октомври 2018 г. са изпратени няколко медицински документи на A, нейният психиатър.
24 На 2 ноември 2018 г. на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица жалбоподателката подава жалба по административен ред срещу обжалваното решение, в която изтъква, на първо място, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката на разумния срока за подаване на искането за признаване на професионалния характер на заболяването, като се има предвид, че през 2013 г. и 2014 г. тя е била много слаба, по-специално поради смъртта на родителите ѝ, че е било „логично“ най-напред да подаде искане за съдействие, за да се вземе предвид начинът, по който ще бъде третирано заболяването ѝ, и че е била поканена да се подложи на медицински прегледи, което показва, че фазата на допустимостта е била преодоляна, поради което искането ѝ е следвало да бъде разгледано. На второ място, тя упреква Комисията в злоупотреба с власт, тъй като се е позовала на прегледи, за които се твърди, че са извършени на 24 февруари и на 15 юли 2018 г., за да се установи недопустимостта на искането за признаване на професионалния характер на заболяването, въпреки че жалбоподателката оспорва провеждането на прегледите на тези дати. На трето място, тя поддържа, че правото ѝ на защита е било нарушено, тъй като преди B да приеме доклада си на 15 юли 2018 г., тя е трябвало да бъде изслушана. Лишавайки я от правото ѝ да бъде изслушана от лекаря консултант, тя нямала възможност да изложи пред него, както и в крайна сметка пред ООСД, причините, поради които не е била в състояние да подаде по-рано искането си за признаване на професионалния характер на заболяването. Според жалбоподателката изпратените на А медицински документи показват, че по тази тема не ѝ е бил задаван никакъв въпрос. Освен това тя изтъква, че медицинският доклад на B не е бил мотивиран.
25 С решение от 5 март 2019 г. на ООСД подадената по административен ред жалба от 2 ноември 2018 г. е отхвърлена (наричано по-нататък „решението за отхвърляне на жалбата по административен ред“). Що се отнася до явната грешка в преценката, ООСД разглежда трите оплаквания на жалбоподателката. Той приема, че здравословните проблеми на жалбоподателката, включително изтъкнатите в подкрепа на искането за признаване на професионалния характер на заболяването, са започнали през 2004 г., че жалбоподателката е започнала няколко административни процедури във връзка със заболяването, за която се отнася това искане, че искането за признаване на професионалния характер на заболяване се подава чрез формуляр от две страници, като това не изисква особени усилия от страна на заявителя, и че съгласно заключението на В в случая на жалбоподателката не е налице медицинска причина, обосноваваща късното подаване на това искане. Ето защо ООСД потвърждава, че счита за просрочено искането за признаване на професионалния характер на заболяването, подадено повече от дванадесет години след настъпването на първите симптоми и повече от осем години след прекратяването на функциите на жалбоподателката в ЕАВ.
26 По-нататък ООСД приема, че искането за признаване на професионалния характер на заболяване на основание член 73 от Правилника за длъжностните лица няма никаква връзка с евентуалното искане за съдействие, подадено на основание член 24 от посочения правилник и че тези два отделни вида искания се разглеждат от различни органи. Така според ООСД жалбоподателката е трябвало да подаде по-рано искането за признаване на професионалния характер на заболяването най-малкото едновременно с искането за съдействие. Накрая ООСД подчертава, че обстоятелството, че е поканил жалбоподателката да премине медицински прегледи от лекаря — консултант на институцията, не предопределя смисъла на окончателното решение, което той трябва да приеме след приключване на административната процедура.
27 Що се отнася до злоупотребата с власт, ООСД отбелязва, отново в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, че жалбоподателката е била прегледана лично едва на 29 януари 2018 г. „Прегледите“ от 24 февруари и от 15 юли 2018 г., на които се позовава заинтересованото лице, били само анализи на преписката на жалбоподателката, които не предопределяли смисъла на окончателното решение, което предстояло да бъде прието от ООСД.
28 В отговор на третото оплакване ООСД приема, като се позовава на решения от 29 април 2004 г., Парламент/Reynolds (C‑111/02 P, EU:C:2004:265, т. 57), и от 12 май 2010 г., Bui Van/Комисия (T‑491/08 P, EU:T:2010:191, т. 75), че фактът, че дадено решение засяга неблагоприятно длъжностно лице или друг служител, не позволява да се заключи, че органът, приел решението, е бил длъжен предварително да изслуша заинтересованото лице, преди да приеме решение. Така в съдебната практика правото на изслушване било признато в конкретни административни производства, а именно основно в образуваните срещу заинтересованото лице. В настоящия случай обаче ООСД не бил длъжен да изслуша жалбоподателката преди приемането на обжалваното решение, тъй като ставало въпрос за решение, прието в отговор на искане, подадено от жалбоподателката по нейна инициатива, и в действителност при този вид производства „по искане“ на заинтересованото лице жалбоподателката е трябвало да предостави на администрацията информацията, която е от значение за преценката на посоченото искане. При тези условия ООСД приема, че жалбоподателката не може да се позовава на правото на предварително изслушване преди приемането на обжалваното решение. При всички положения с подаването на жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица жалбоподателката упражнила правото си да бъде изслушана от ООСД. Накрая ООСД приема, че жалбоподателката не е доказала, че ако е била изслушана преди приемането на обжалваното решение, изслушването ѝ е щяло да промени резултата от процедурата.
29 Що се отнася до мотивите на обжалваното решение, ООСД отбелязва, че в доклада си до ООСД В се позовава на докладите на различните лекари на жалбоподателката и е разгледал развитието на здравословното ѝ състояние, считано от 2004 г., за да провери дали са налице медицински причини, обосноваващи късното подаване на искането за признаване на професионалния характер на заболяването през юни 2017 г. Следователно съществувала връзка между медицинските доклади на няколко лекари и заключението на B. ООСД припомня накрая, че мотивите на решение, обжалвано на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица, могат да бъдат допълнени и дори предоставени във всеки случай най-късно с отхвърлянето на жалбата по административен ред.
Производството и исканията на страните
30 Жалбата по настоящото дело е подадена от жалбоподателката в секретариата на Общия съд на 6 юни 2019 г.
31 За да защити личните данни на жалбоподателката и на другите посочени в производството лица, Общият съд решава на основание член 66 от Процедурния правилник да заличи служебно имената им.
32 След двойна размяна на писмени становища писмената фаза на производството приключва на 5 декември 2019 г., като след тази дата жалбоподателката е поканена да представи вариант на жалбата с отстранени нередовности и този вариант е изпратен на Комисията. При липсата на искане от някоя от страните, направено в определените срокове на основание член 106, параграф 2 от Процедурния правилник, Общият съд, като счита, че делото е достатъчно изяснено от доказателствата по преписката, на основание член 106, параграф 3 от посочения правилник решава да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството.
33 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– при условията на евентуалност, да отмени решението, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба,
– да разпореди възстановяването на направените от жалбоподателката съдебни разноски.
34 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателката да заплати разноските по производството.
От правна страна
1. По предмета на жалбата
35 Макар жалбоподателката да иска отмяната на обжалваното решение и, при условията на евентуалност, отмяната на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, следва да се установи, че с решението за отхвърляне на жалбата по административен ред ООСД е трябвало да допълни мотивите на обжалваното решение, по-специално като отговори на твърденията за нарушения, изложени от жалбоподателката в административната ѝ жалба. Следователно, с оглед на развитието на досъдебното производство, мотивите, изложени в решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба също трябва да бъдат взети предвид при разглеждане на законосъобразността на първоначалния увреждащ акт, а именно обжалваното решение (вж. решение от 21 май 2014 г., Mocová/Комисия, T‑347/12 P, EU:T:2014:268, т. 34 и цитираната съдебна практика и от 10 юни 2016 г., HI/Комисия, F‑133/15, EU:F:2016:127, т. 87 и цитираната съдебна практика).
36 В случая решението за отхвърляне на жалбата по административен ред само потвърждава обжалваното решение. При тези условия следва да се приеме, че единственият увреждащ жалбоподателката акт е обжалваното решение, чиято законосъобразност ще бъде разгледана, като се вземат предвид мотивите, съдържащи се в решението, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба (вж. в този смисъл решение от 19 септември 2019 г., WI/Комисия, T‑379/18, непубликувано, EU:T:2019:617, т. 19 и цитираната съдебна практика).
2. По искането за отмяна
37 В подкрепа на жалбата си жалбоподателката изтъква шест основания, съответно:
– явна грешка в преценката дали е разумен срокът, в който е подадено искането за признаване на професионалния характер на заболяването,
– злоупотреба с власт,
– нарушение на правото на защита и на задължението за мотивиране.
38 Общият съд счита за уместно да разгледа третото основание, тъй като то се отнася до хода на административното производство и до разбирането на решението.
По третото основание, свързано с нарушението на правото на защита и със задължението за мотивиране
39 В първата част от третото основание жалбоподателката изтъква основополагащия характер на правото на изслушване, закрепено в член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).
40 Според жалбоподателката обжалваното решение се основава единствено на медицински доклад, изготвен без надлежен преглед. В това отношение жалбоподателката констатира, че не е имала възможност да изложи причините, поради които не е подала искането си по-рано. Този въпрос не ѝ е бил поставян по време на медицинския преглед от 29 януари 2018 г., нито преди приемането от B на медицинския доклад от 15 юли 2018 г. Според нея решението е щяло да бъде различно, ако е била изслушана по време на прегледа на 29 януари 2018 г. и преди доклада от юли 2018 г. Жалбоподателката заключава, че като я е лишило от тази възможност, обжалваното решение нарушава принципа на правото на изслушване.
41 Във втората част от третото основание жалбоподателката изтъква, че задължението за мотивиране не е било изпълнено, доколкото заключението в медицинския доклад от 15 юли 2018 г., че „не е налице медицинска причина, обясняваща просрочването на декларацията“, не е подкрепено от каквото и да било медицинско обяснение, докато в обжалваното решение се посочва, че в заключението на въпросния медицински доклад са взети предвид докладите на D, E и F, лекари, и следователно е взето предвид развитието на здравословното състояние на жалбоподателката след 2004 г.
42 Комисията иска основанието да бъде отхвърлено по същество, като на практика повтаря доводите, изтъкнати от ООСД в решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба.
43 В това отношение следва да се припомни, че член 41, параграф 2, буква а) от Хартата, която от 1 декември 2009 г. има същата юридическа сила като Договорите, признава „правото на всяко лице да бъде изслушвано, преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него“.
44 Обратно на изтъкнатото от Комисията, правото на изслушване е с общо приложение (вж. решение от 11 септември 2013 г., L/Парламент, T‑317/10 P, EU:T:2013:413, т. 81 и цитираната съдебна практика).
45 Следователно се налага зачитането на това право, независимо от естеството на административното производство, което води до приемането на индивидуална мярка, при положение че съгласно самия текст на тази разпоредба администрацията възнамерява да приеме по отношение на дадено лице такава „индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него“. Правото на изслушване, което трябва да бъде осигурено дори при липсата на приложима правна уредба, изисква съответното лице да получи възможност да изложи надлежно своето становище по обстоятелствата, които биха могли да бъдат изтъкнати в негова вреда в бъдещия акт (решение от 24 април 2017 г., HF/Парламент, T‑584/16, EU:T:2017:282, т. 150).
46 По-специално, зачитането на правото на изслушване предполага преди приемането на решението, което го засяга неблагоприятно, на заинтересованото лице да бъде предоставена възможност да изложи надлежно позицията си относно настъпването и значението на фактите и обстоятелствата, въз основа на които е прието решението (вж. в този смисъл решение от 11 септември 2013 г., L/Парламент, T‑317/10 P, EU:T:2013:413, т. 80 и 81 и определение от 17 юни 2019 г., BS/Парламент, T‑593/18, непубликувано, EU:T:2019:425, т. 76 и 77).
47 Що се отнася до доводите на Комисията, основани на решения от 29 април 2004 г., Парламент/Reynolds (C‑111/02 P, EU:C:2004:265, т. 57), и от 12 май 2010 г., Bui Van/Комисия (T‑491/08 P, EU:T:2010:191, т. 75), от тази съдебна практика следва, че фактът, че дадено решение представлява увреждащ акт, не позволява да се заключи автоматично, без да се вземе предвид естеството на процедурата, образувана срещу заинтересованото лице, че в зависимост от случая ООСД или органът по назначаването е длъжен надлежно да изслуша заинтересуваното лице преди приемането му.
48 Разглежданите в тази съдебна практика факти обаче са настъпили преди влизането в сила на Хартата и на член 41, параграф 2, буква а) от нея, който предвижда зачитането на правото на всяко лице да бъде изслушано преди приемането на индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него. Както вече бе подчертано в точка 44 по-горе, зачитането на това право се налага, независимо от естеството на административното производство, което води до приемането на индивидуална мярка, макар приложимата правна уредба да не го предвижда (вж. в този смисъл решение от 3 юли 2019 г., PT/ЕИБ, T‑573/16, EU:T:2019:481, т. 265, непубликувано).
49 В това отношение Комисията изтъква, че доколкото е ставало въпрос ООСД да приеме решение в отговор на искане на заинтересованото лице, в случая в отговор на искането за признаване на професионалния произход на заболяването, жалбоподателката е трябвало да предостави на ООСД цялата относима информация, за да докаже, че условията, предвидени в приложимата правна уредба, са били изпълнени, и по-специално, както предвижда член 16, параграф 1 от Правилата относно осигуряването на рисковете, фактите, позволяващи да се приеме, че това искане е подадено в разумен срок след началото на заболяването или датата на първата медицинска консултация във връзка със заболяването.
50 На първо място, налага се констатацията, че подобно изключение не фигурира в текста на член 41, параграф 2, буква а) от Хартата и трябва да се отхвърли като явно неоснователно. Както бе подчертано в точки 44 и 48 по-горе, правото на изслушване е с общо приложение. Такъв е по-специално случаят, когато администрацията възнамерява да вземе решение в отговор на искане, подадено по инициатива на заинтересованото лице.
51 На второ място, следва да се припомни, че съгласно член 16 от Правилата относно осигуряването на рисковете администрацията е длъжна да проведе разследване, за да събере всички доказателства, позволяващи да се установи естеството на заболяването, професионалният му характер, както и обстоятелствата, при които е възникнало. Както следва от тази разпоредба, ООСД взема решението не само въз основа на предоставената от заявителя информация. Освен това член 20, параграф 1 от този правилник предвижда, че преди да вземе решение по член 18 от същия правилник, ООСД уведомява осигуреното лице или преживелите лица за проекторешението заедно със заключенията на лекаря или лекарите, определени от институцията.
52 В случая следва да се констатира, че обжалваното решение, доколкото с него се отхвърля като просрочено искане за признаване на професионалния характер на дадено заболяване, е засегнало жалбоподателката също толкова неблагоприятно, колкото и решение за отхвърляне на такова искане, с мотива че то не е основателно. Така, обратно на твърдяното от ООСД в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред и от Комисията в писмената защита, такова решение за недопустимост не може да бъде прието, без преди това да е било спазено гарантираното от член 41, параграф 2, буква а) от Хартата право на жалбоподателката да бъде изслушана.
53 Комисията изтъква също че жалбоподателката е имала възможност да подаде жалба по административен ред срещу решението, прието от ООСД, и следователно е имала фактическата и правна възможност да защити правата си, като представи пред ООСД доводи за това, че искането за признаване на професионалния характер на заболяване е подадено в разумен срок.
54 В това отношение обаче трябва да се припомни, че както Съдът на публичната служба вече е постановил, да се приеме подобен довод, би означавало само да се изпразни от съдържание основното право на изслушване, закрепено в член 41, параграф 2, буква а) от Хартата, тъй като самото съдържание на това право предполага заинтересованото лице да е имало възможност да повлияе на въпросния процес на вземане на решения, в случая още на етапа на приемане на първоначалното решение, а именно обжалваното решение, а не само при подаването на жалбата по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица (вж. решение от 5 февруари 2016 г., GV/ЕСВД, F‑137/14, EU:F:2016:14, т. 79 и цитираната съдебна практика).
55 Както следва от съдебната практика, наличието на нарушение на правото на изслушване трябва да се преценява в зависимост от правните норми, уреждащи съответната област (решение от 9 февруари 2017 г., M, C‑560/14, EU:C:2017:101, т. 33).
56 Що се отнася до решенията относно признаването за професионално заболяване, член 18 от Правилата относно осигуряването на рисковете изисква те да се вземат от ООСД в съответствие с предвидената в член 20 от същия правилник процедура, по-специално въз основа на заключението на лекаря или лекарите, определени от институциите. Съгласно посочения член 20, параграф 1 от Правилата относно осигуряването на рисковете обаче, преди да вземе решение по силата на член 18, ООСД уведомява осигуреното лице или преживелите лица за проекторешението заедно със заключенията на лекаря или лекарите, определени от институцията.
57 От тези разпоредби е видно, че те имат за цел да поверят на медицински експерти окончателната преценка на всички въпроси от медицинско естество. В случая преди приемането на решението за недопустимост ООСД приема, че е необходимо да се поиска становището на B, за да може да се прецени дали съществуват медицински причини, обосноваващи просрочието на искането за признаване на професионалния характер на заболяването. От друга страна, ООСД посочва заключението на В като основание за недопустимостта на искането. Преди приемането на обжалваното решение ООСД не е уведомил жалбоподателката нито за проекторешението, нито за заключението на лекарите, определени от ООСД, и по-специално за заключението на B относно просрочието на искането за признаване на професионалния произход на заболяването. Всъщност едва след поискване от страна на жалбоподателката са изпратени няколко медицински документа на A, нейния психиатър, в края на октомври 2018 г., тоест след обжалваното решение от 1 август 2018 г.
58 На последно място, Комисията изтъква, че съгласно правото на Съюза нарушаването на правото на защита, и по-специално на правото на изслушване, води до отмяна на решението, прието в резултат на съответната административна процедура само ако при липсата на това нарушение резултатът от тази процедура е щял да бъде различен. Комисията подчертава, че в разглеждания случай представените от жалбоподателката доводи вече са били включени в медицинското ѝ досие и са били известни на администрацията в рамките на другите административни производства, образувани от жалбоподателката и припомнени в точки 3—7 по-горе.
59 В това отношение следва да се констатира, че съгласно постоянната съдебна практика нарушението на правото на изслушване води до отмяна на решението, прието след приключване на съответното административно производство само ако при липсата на това нарушение резултатът от производството е можел да бъде различен (решение от 10 януари 2019 г., RY/Комисия, T‑160/17, EU:T:2019:1, т. 51).
60 Въпреки това при обстоятелствата в разглеждания случай, при които жалбоподателката дори не е знаела, че е било поискано медицинско становище от лекаря консултант, да се приеме, че ООСД непременно е щял да приеме идентично решение, ако жалбоподателката е била в състояние надлежно да изложи гледната си точка в хода на административното производство, би означавало също така да се изпразни от съдържание основното право на изслушване, закрепено в член 41, параграф 2, буква а) от Хартата, тъй като самото съдържание на това право предполага заинтересованото лице да има възможност да повлияе на въпросния процес на вземане на решение (вж. решение от 10 януари 2019 г., RY/Комисия, T‑160/17, EU:T:2019:1, т. 56 и цитираната съдебна практика).
61 Всъщност според жалбоподателката зачитането на правото ѝ на изслушване е щяло да ѝ даде възможност да обясни по-конкретно последиците от заболяването си и другите обстоятелства, които може да са ѝ попречили да подаде заявление по-рано, причинявайки ѝ пълно физическо и умствено изтощение, както е заявила в жалбата. Тя подчертава, че е можела сама да вземе отношение по причините, поради които искането за признаване на професионалния характер на заболяването не е подадено на по-ранен етап.
62 От тези обстоятелства следва, че жалбоподателката не е била уведомена за планираното от администрацията решение и не е била изслушана, за да може да представи доводи в защита на положението си, в случая още от етапа на приемане на първоначалното решение, а именно обжалваното решение, а не само при подаването на жалба по административен ред съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица.
63 От гореизложеното следва, че първата част на третото основание — нарушение на гарантираното с член 41, параграф 2, буква а) от Хартата право на изслушване — трябва да бъде уважена. Следователно обжалваното решение трябва да бъде отменено, без да е необходимо да се разглежда втората част от третото основание, изтъкнато от жалбоподателката — нарушение на задължението за мотивиране, както и първите две основания.
По съдебните разноски
64 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
65 Тъй като Комисията е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на жалбоподателката.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)
реши:
1) Отменя решението на служба „Управление и плащане по индивидуални права“ (PMO) на Европейската комисия от 1 август 2018 г., с което искането на UE за признаване на професионално заболяване съгласно член 73 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз е отхвърлено като недопустимо.
2) Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 23 септември 2020 година.
Подписи