ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (втори състав)
25 септември 2008 година(*)
„Жалба за отмяна — ЕФРР — Отменяне на финансова помощ — Възстановяване на вече изплатени суми — Искания за плащане на мораторни лихви — Прихващане — Регионално или местно образувание — Липса на пряко засягане — Недопустимост“
По съединени дела T‑392/03, T‑408/03, T‑414/03 и T‑435/03
Regione Siciliana (Италия), за която се явяват адв. G. Aiello и адв. A. Cingolo, avvocati dello Stato,
жалбоподател,
срещу
Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑н E. de March, г‑н L. Flynn и г‑н G. Wilms, в качеството на представители, подпомагани от адв. A. Dal Ferro, avocat,
ответник,
с предмет, по дело T‑392/03, искане за отмяна на писмото на Комисията от 6 октомври 2003 г. в частта, която се отнася до реда и условията за възстановяване на сумите, изплатени от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) по инфраструктурен проект, наречен „бент на Gibbesi“, както и на предходните и производните актове, по дело T‑408/03, искане за отмяна на писмото от 6 октомври 2003 г. в частта, която се отнася до реда и условията за възстановяване на сумите, изплатени от ЕФРР по инфраструктурните проекти, наречени „Aragona Favara“ и „равнина на Катания“, както и на предходните и производните актове, сред които по-специално са писмата на Комисията от 13 август 2003 г. и от 14 август 2003 г., по дело T‑414/03, искане за отмяна на писмото от 6 октомври 2003 г. в частта, която се отнася до реда и условията за възстановяване на сумите, изплатени от ЕФРР по инфраструктурен проект, наречен „автомагистрала Месина-Палермо“, както и на предходните и производните актове, сред които е дебитно известие № 3240406591 на Комисията от 25 септември 2002 г., и по дело T‑435/03, искане за отмяна на писмото на Комисията от 24 октомври 2003 г. относно прихващането между вземанията и задълженията на Комисията, свързани с помощите от ЕФРР по проекти „Porto Empedocle“, „бент на Gibbesi“, „автомагистрала Месина—Палермо“, „Aragona Favara“ и „равнина на Катания“, както и на предходните и производните актове,
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (втори състав),
състоящ се от: г‑жа I. Pelikánová, председател, г‑жа K. Jürimäe и г‑н S. Soldevila Fragoso (докладчик), съдии,
секретар: г‑н E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
Обстоятелства в основата на спора
1 С Решение C (87) 2090 026 от 17 декември 1987 г. Комисията предоставя на Италианската република помощ от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) в размер на 94 940 620 056 ITL (италиански лири) във връзка с изграждането на бент на потока Gibbesi (наричана по-нататък „помощ за „бент на Gibbesi“). Органът, който отговаря за изпълнението на проекта, е Ente minerario siciliano (Сицилианската минна администрация). С писмо от 28 декември 1996 г. италианските власти искат удължаване на срока, определен за 31 март 1995 г., за подаване на искането за окончателно плащане. Впоследствие Комисията решава да открие процедурата, предвидена в член 24 от Регламент (ЕИО) № 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 година относно определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2052/88 по отношение на координацията на дейностите на различните структурни фондове между тях самите и с операциите на Европейската инвестиционна банка и другите съществуващи финансови инструменти (ОВ L 374, стр. 1), изменен с Регламент (ЕИО) № 2082/93 на Съвета от 20 юли 1993 г. (ОВ L 193, стр. 20), с оглед на това да се установи наличието на евентуални нередности. След като жалбоподателят и италианските власти излагат съображенията си в това отношение, Комисията приема Решение C (2002) 4905 от 11 декември 2002 г., адресирано до Италианската република, с което се отменя помощта за „бент на Gibbesi“, нарежда се да бъде възстановена авансово изплатената сума от 75 592 496 044 ITL (39 040 266,10 EUR) и се отменя задължението за плащане на остатъка от 18 898 124 012 ITL (9 760 066,53 EUR).
2 С Решение C (93) 3961 от 22 декември 1993 г. Комисията предоставя на Италианската република помощ от ЕФРР за инфраструктурни инвестиции във връзка с автомагистралата, свързваща Месина с Палермо (наричана по-нататък „помощ за „автомагистрала Месина-Палермо“). Администрацията, която отговаря за проекта, е Assessorato dei lavori publici (Регионална дирекция на общественото строителство) на Regione Siciliana, а изпълняващият орган — консорциумът за автомагистралата, свързваща Месина с Палермо. С писмо от 5 септември 2002 г. Комисията прекратява помощта поради закъснение при изпълнението на строителните работи и изчислява остатъка, за който е освободена от задължението си, на 26 378 246 EUR, а остатъка за възстановяване — на 58 036 177 EUR.
3 На 3 август 2001 г. Комисията издава дебитно известие № 3240304871, вследствие на прекратяването на помощта от ЕФРР за завършване на индустриалната зона в Aragona Favara (наричана по-нататък „помощ „Aragona Favara“). Това известие предвижда вземане в полза на Комисията в размер на 5 614 002 097 ITL (или 2 899 390,11 EUR) и посочва 30 септември 2001 г. като падеж за плащането, уточнявайки, че неспазването на този срок ще доведе до начисляването на мораторна лихва. С писмо от 21 февруари 2002 г. Комисията отново иска от италианското министерство на икономиката и финансите да възстанови тази сума. Плащането на посочената в дебитно известие № 3240304871 сума е извършено на 1 април 2003 г. С писмо от 14 август 2003 г. Комисията изпраща на италианските власти с копие до жалбоподателя таблица, в която подробно са изчислени мораторните лихви, дължими поради плащане след падежа, определен в дебитно известие № 3240304871. В нея се посочва също, че към 29 август 2003 г. неплатеният остатък възлиза на 284 702,81 EUR, заедно с лихва от 60,41 EUR за всеки допълнителен ден на забава.
4 На 27 юни 2001 г. Комисията издава дебитно известие № 3240303927 вследствие на прекратяването на помощта от ЕФРР за изграждане на аквадукт за селските райони, предназначен за снабдяване с питейна вода на равнината на Катания (наричана по-нататък „помощ за „равнина на Катания“). С него Комисията претендира връщане на вече изплатения аванс от 1 857 500 000 ITL (или 959 318,69 EUR). Известието посочва 31 август 2001 г. като падеж за плащането и уточнява, че неспазването на този срок ще доведе до начисляването на мораторна лихва. Плащането на посочената в дебитно известие № 3240303927 сума е извършено на 25 юли 2003 г. С писмо от 13 август 2003 г., адресирано до италианските власти, с копие до жалбоподателя, Комисията изчислява остатъка за плащане, като взема предвид мораторната лихва, дължима поради плащане след падежа, определен в посоченото дебитно известие. Така към 28 август 2003 г. тази сума възлиза на 121 007,04 EUR, заедно с 26,33 EUR за всеки допълнителен ден забава.
5 На 25 септември 2002 г. Комисията издава дебитно известие № 3240406591, адресирано до италианското министерство на икономиката и финансите, вследствие на прекратяването на помощта за „автомагистрала Месина—Палермо“ (вж. точка 2 по-горе). Това известие предвижда вземане в полза на Комисията в размер на 58 036 177 EUR и посочва 30 ноември 2002 г. като падеж за плащането, уточнявайки, че неспазването на този срок ще доведе до начисляването на мораторна лихва. Плащането на посочената в дебитно известие № 3240406591 сума е извършено на 1 август 2003 г. С второ писмо от 14 август 2003 г., адресирано до жалбоподателя, с копие до италианските власти, Комисията изчислява остатъка за плащане, като взема предвид мораторната лихва, дължима поради плащане след падежа, определен в посоченото дебитно известие. Така към 29 август 2003 г. тази сума възлиза на 2 548 927,80 EUR, заедно с 471,71 EUR за всеки допълнителен ден забава.
6 Вследствие на Решението за отменяне на помощта за „бент на Gibbesi“ на 19 декември 2002 г. Комисията издава дебитно известие № 3240409358 на вниманието на Италианската република. Известието предвижда вземане в полза на Комисията в размер на 39 040 266,10 EUR, определя като падеж за плащането 31 януари 2003 г. и посочва, че при неплащане ще бъде поискана мораторна лихва. С писмо от 4 август 2003 г. Комисията изпраща на жалбоподателя по негово искане извлечение за дължимите на този етап мораторни лихви.
7 С писма от 4 и 22 септември 2003 г., адресирани до Комисията, Regione Siciliana оспорва изчисляването на размера на мораторните лихви, съответстващи на четирите посочени по-горе дебитни известия, и поддържа, че Комисията е трябвало служебно да извърши прихващане на дължимите суми с исканията за междинни плащания от ЕФРР по регионалната оперативна програма „Сицилия 2000—2006“ (наричана по-нататък „РОП Сицилия“), което според нея е щяло да позволи да се избегне или да се преустанови начисляването на мораторните лихви.
8 С писмо от 6 октомври 2003 г., адресирано до Regione Siciliana, с копие до италианските власти, счетоводителят на Комисията заема позиция по повдигнатите от Regione Siciliana въпроси. Така той отбелязва, че що се отнася до периода между съответните дати на падежите по дебитните известия и 1 януари 2003 г., датата на влизане в сила на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198), действащата правна уредба (по-специално член 49 от Финансовия регламент от 21 декември 1977 г., приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 356, стр. 1), последно изменен с Регламент (ЕО, ЕОВС, Евратом) № 762/2001 (ОВ L 111, стр. 1), относно разделянето на функциите на вътрешния одит и на финансовия контрол ex ante) вече налагала на бенефициерите на помощи от Общността задължение за плащане на мораторни лихви в полза на Общността в случай на искане за връщане на недължимо платеното. Освен това счетоводителят на Комисията обяснява, че исканото от жалбоподателя прихващане било изрично предвидено като способ за събиране на вземанията едва след влизането в сила на Регламент № 1605/2002 и че са били дадени инструкции лихвите по разглежданите дебитни известия да бъдат приспаднати от предвидените за Италианската република плащания, които представляват интерес за жалбоподателя.
9 В писмото от 24 октомври 2003 г., изпратено до Regione Siciliana, с копие до италианските власти, счетоводителят на Комисията обяснява, че ще се извърши прихващане между определени вземания и задължения на Комисията. Вземанията се състояли от сумата по дебитно известие № 3240504102 от 24 октомври 2003 г. относно помощта от ЕФРР за градоустройствени строителни работи и свързаните структури в индустриалната зона на Porto Empedocle (наричана по-нататък „помощ за „Porto Empedocle“), тоест 7 704 723 EUR, и по дебитно известие № 3240409358 от 19 декември 2002 г. (помощ за „бент на Gibbesi“), тоест 39 040 266,10 EUR, както и от мораторните лихви във връзка с дебитно известие № 3240406591 от 25 септември 2002 г. (помощ за „автомагистрала Месина—Палермо“), тоест 2 581 947,74 EUR; с дебитно известие № 3240304871 от 3 август 2001 г. (помощ за „Aragona Favara“), тоест 288 931,82 EUR и с дебитно известие № 3240303927 от 27 юни 2001 г. (помощ за „равнина на Катания“), тоест 122 876,18 EUR. Що се отнася до разглежданите задължения, те се отнасяли до искане за плащане във връзка с Решение C (2000) 2346 на Комисията от 8 август 2000 г. за предоставяне на помощ от ЕФРР в рамките на РОП Сицилия с общ размер 50 335 454,98 EUR.
10 Както е съобщила в писмото си от 24 октомври 2003 г., Комисията извършва прихващане между посочените по-горе вземания и задължения на 7 ноември 2003 г. Също така с писмо от 20 ноември 2003 г. Комисията съобщава на италианските власти, че ще направи прихващане със сумата, дължима от Италианската република като лихви във връзка с дебитно известие № 3240409358 (помощ за „бент на Gibbesi“), тоест 1 880 126,91 EUR. Това прихващане е извършено на 3 декември 2003 г.
Производство и искания на страните
11 Настоящите жалби са подадени в секретариата на Първоинстанционния съд на 4, 12, 11 и 24 декември 2003 г.
12 С определение на председателя на пети състав на Първоинстанционния съд от 9 юли 2004 г. настоящите дела са съединени на основание член 50 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение.
13 С определение от 12 януари 2006 г. Първоинстанционният съд спира на основание член 54, трета алинея от Статута на Съда, член 77, буква а) и член 78 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд производството по настоящите съединени дела до обявяването на решението на Съда по дело Regione Siciliana/Комисия, С‑417/04 Р. С определение от 11 септември 2006 г. Първоинстанционният съд отново спира производството, на същото основание, до обявявяването на решението на Съда по дело Regione Siciliana/Комисия, С‑15/06 Р.
14 В рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64, параграф 3, букви а) и б) от Процедурния правилник, страните са приканени по-специално да представят своите писмени становища по отражението върху настоящите дела на Решение на Съда от 2 май 2006 г. по дело Regione Siciliana/Комисия (C‑417/04 P, Recueil, стр. I‑3881) и на Решение на Съда от 22 март 2007 г. по дело Regione Siciliana/Комисия (C‑15/06 P, Сборник, стр. I‑2591). Те представят поисканите становища.
15 Жалбоподателят моли Първоинстанционния съд:
– да отмени писмото на Комисията от 6 октомври 2003 г. в частта, която се отнася до реда и условията за възстановяване на сумите, изплатени от ЕФРР по помощта за „бент на Gibbesi“, както и предходните и производни актове (дело T‑392/03),
– да отмени писмото на Комисията от 6 октомври 2003 г. в частта, която се отнася до реда и условията за възстановяване на сумите, изплатени от ЕФРР по помощите за „Aragona Favara“ и „равнина на Катания“, както и предходните и производни актове, сред които по-специално са писмото на Комисията от 13 август 2003 г. и това от 14 август 2003 г. (наричано по-нататък „писмото от 14 август 2003 г.“) (дело T‑408/03),
– да отмени писмото на Комисията от 6 октомври 2003 г. в частта, която се отнася до реда и условията за възстановяване на сумите, изплатени от ЕФРР по помощта за „автомагистрала Месина—Палермо“, както и предходните и производни актове, сред които е дебитно известие № 3240406591 на Комисията от 25 септември 2002 г. (дело T‑414/03),
– да отмени писмото на Комисията от 24 октомври 2003 г. относно прихващането между нейните вземания и задължения в частта, която се отнася до помощите за „Porto Empedocle“, „бент на Gibbesi“, „автомагистрала Месина—Палермо“, „Aragona Favara“ и „равнина на Катания“, както и предходните и производни актове (дело T‑435/03),
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
16 Комисията моли Първоинстанционния съд:
– да отхвърли жалбите като недопустими,
– при условията на евентуалност да отхвърли жалбите като неоснователни,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
17 Съгласно член 113 от своя процедурен правилник Първоинстанционният съд може по всяко време, и дори служебно, след изслушване на страните да прецени дали липсват абсолютни процесуални предпоставки и се произнася във връзка с това съгласно изискванията по член 114, параграфи 3 и 4 от посочения правилник.
18 По силата на член 114, параграф 3 от Процедурния правилник производството преминава в устната фаза, освен ако Първоинстанционният съд не реши нещо друго.
19 В конкретния случай Първоинстанционният съд смята, че въпросът за допустимостта на жалбите е достатъчно изяснен от доказателствата по преписката, и решава, че не следва да се изслушват устните обяснения на страните в това отношение. Не следва също така да се уважава искането на жалбоподателя за даване ход на устната фаза на производството поради икономическата значимост на делото и повдигнатите принципни въпроси, тъй като искането се отнася единствено до разглеждането на споровете по същество.
По отношение на дебитното известие от 25 септември 2002 г. и писмата от 13 и 14 август 2003 г. (дела T‑408/03 и T‑414/03)
Доводи на страните
20 Комисията твърди, че разглежданите актове формално са адресирани до компетентното италианско министерство и са изпратени на жалбоподателя само за информация. Тя поддържа, че тези актове не могат да засегнат пряко жалбоподателя и че единствено Италианската република би могла да иска тяхната отмяна.
21 По-нататък Комисията поддържа, че в жалбите не се споменава нищо за причините, поради които жалбоподателят счита, че тези актове са незаконосъобразни, което е в нарушение на член 21 от Статута на Съда, приложим към Първоинстанционния съд по силата на член 53 от него, както и на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд. Накрая, Комисията отхвърля тезата на жалбоподателя, според която писмата от 13 и 14 август 2003 г. не представлявали самостоятелни актове спрямо писмото от 6 октомври 2003 г., и поддържа, че посочените писма са единствено логична последица от това, че в сроковете липсва плащане от Италианската република на сумите, посочени в дебитните известия № 3240304871 от 3 август 2001 г. и № 3240303927 от 27 юни 2001 г.
22 Накрая, Комисията поддържа, че исканията за отмяна на актовете от 25 септември 2002 г. и от 13 и 14 август 2003 г. трябва да се считат за недопустими, тъй като са подадени извън предвидения за това срок от два месеца и десет дни. Така, що се отнася до последните два акта, според положените от председателството на Regione Siciliana печати те били получени от жалбоподателя на 22 или 26 август 2003 г., докато жалбата по дело T‑408/03 била подадена едва на 12 декември 2003 г.
23 Жалбоподателят отбелязва, че разглежданите актове не могат да се считат за самостоятелно обжалваеми актове. Той твърди, че те изобщо не са били мотивирани и че едва с писмото от 6 октомври 2003 г. Комисията му е уточнила позицията си. Ето защо първият акт, който можел да бъде надлежно обжалван, било точно това писмо от 6 октомври 2003 г. Освен това непосочването на доводи в подкрепа на исканията за отмяна на разглежданите актове било очевидна и логична последица от това, че те не разполагат с пълна самостоятелност и стават обжалваеми само ако са разглеждани в контекста на писмото от 6 октомври 2003 г., което излагало тяхното съдържание и тяхното правно основание.
Съображения на Първоинстанционния съд
24 В самото начало следва да се отбележи, че с оглед на исканията на жалбоподателя по дело T‑408/03 не е възможно ясно да се установи дали неговата жалба е насочена срещу дебитните известия № 3240304871 от 3 август 2001 г. относно помощта за „ Aragona Favara“ и № 3240303927 от 27 юни 2001 г. относно помощта за „равнина на Катания“ или срещу писмата от 13 и 14 август 2003 г. относно мораторните лихви, дължими поради липсата на плащане в сроковете на сумите, посочени в тези дебитни известия. Това обстоятелство обаче е без значение за допустимостта на настоящите жалби.
25 Всъщност при разглеждане на четирите акта, както и на дебитно известие № 3240406591 от 25 септември 2002 г. относно помощта „автомагистрала Месина—Палермо“ и на писмата от 14 август 2003 г. относно начисляването на мораторни лихви поради закъсняло плащане на сумата, претендирана с дебитно известие № 3240304871 от 3 август 2001 г. във връзка с помощта за „Aragona Favara“, и от 13 август 2003 г. относно начисляването на мораторни лихви поради закъсняло плащане на сумата, претендирана с дебитно известие № 3240303927 от 27 юни 2001 г. във връзка с помощта за „равнина на Катания“, които са адресирани до Италианската република и са изпратени на жалбоподателя само за сведение, се установява, че те само изпълняват предходните решения на Комисията за отменяне или прекратяване на разглежданите помощи. Всъщност тези решения за отменяне и за събиране вече предвиждали, че редът и условията за връщане на недължимо получените авансови плащания ще бъдат уточнени в дебитните известия, които ще бъдат адресирани до италианските власти от счетоводителя на Комисията, и самият жалбоподател признава, че тези известия нямат действието на решения и произтичат пряко от решенията за отменяне на помощите.
26 Така от една страна, дебитните известия № 3240304871 от 3 август 2001 г. относно помощта за „Aragone Favara“, № 3240303927 от 27 юни 2001 г. относно помощта за „равнина на Катания“ и № 3240406591 от 25 септември 2002 г. относно помощта за „автомагистрала Месина—Палермо“ не съдържат никаква разпоредба, която да задължава Италианската република да поиска възстановяване от жалбоподателя на недължимо получените суми. Поради това нищо не позволява да се заключи, че Италианската република не е можела да реши самата тя да поеме възстановяванията, които трябва да се извършат в полза на ЕФРР (вж. в този смисъл Решение от 2 май 2006 г. по дело Regione Siciliana/Комисия, посочено по-горе, точка 26).
27 От друга страна, жалбоподателят не би могъл да се счита за пряко засегнат от писмата от 13 и 14 август 2003 г. Всъщност същите са адресирани до Италианската република, с копие до жалбоподателя, и с тях се претендират мораторни лихви поради плащане след падежите, предвидени в съответните дебитни известия. Поради това тези писма представляват само логична последица от липсата на плащане от Италианската република в сроковете на сумите, посочени в дебитните известия № 3240304871 от 3 август 2001 г. и № 3240303927 от 27 юни 2001 г.
28 Предвид гореизложеното, жалбите по дела T‑408/03 и T‑414/03 следва да се обявят за недопустими в частта, в която са насочени към отмяна на дебитните известия от 25 септември 2002 г. и на писмата от 13 и 14 август 2003 г., без да е необходимо произнасяне по липсата на останалите абсолютни процесуални предпоставки, посочени от Комисията.
По отношение на писмото от 6 октомври 2003 г. относно изчисляването на мораторните лихви и липсата на служебно прихващане (дела T‑392/03, T‑408/03 и T‑414/03)
Доводи на страните
29 Комисията счита, че искането за отмяна на писмото от 6 октомври 2003 г. е недопустимо, тъй като макар че това писмо е адресирано до жалбоподателя, то няма никакво пряко отражение върху неговото правно положение и следователно не би могло да го засегне пряко. Всъщност това писмо повдигало въпроси като изчисляването на мораторните лихви по дебитните известия на Комисията и прибягването до прихващане, които се отнасяли до вземания, чиито носители били, от една страна, Комисията, и от друга, Италианската република. Обжалваното решение щяло да произведе правно действие по отношение на положението на жалбоподателя само ако същият бил длъжен вследствие на решението действително да възстанови въпросната сума.
30 Според Комисията обаче евентуалните вредоносни последици от писмото от 6 октомври 2003 г. засягат само Италианската република, не и жалбоподателя, който би могъл да претърпи вреда, произтичаща от посоченото писмо, само ако властите на тази държава чрез специална и самостоятелна намеса го задължат да възстанови сумите, които тя дължи на Комисията. Обстоятелството, че писмото от 6 октомври 2003 г. е адресирано формално до жалбоподателя, впрочем разкривало практика на прозрачно, открито и опростено водене на счетоводните позиции на Общността, тъй като жалбоподателят участвал в различни заседания, свързани с тези помощи. Накрая, единствено Италианската република можела да иска отмяната на писмото от 6 октомври 2003 г., не и жалбоподателят, който не бил носител на вземанията, които искал да бъдат взети предвид.
31 Освен това Комисията поддържа, че писмото от 6 октомври 2003 г. не представлява обжалваем акт по смисъла на член 230 ЕО. Тя припомня, че за да бъде предмет на жалба за отмяна, разглежданият акт трябва обективно да е предназначен да произведе правно действие за третите лица и следователно да може да се отрази непосредствено върху техните интереси, като измени съществено тяхното правно положение. Тези условия не били изпълнени в случая на акт, с който Комисията само обявява какво тълкуване възнамерява да възприеме при прилагането на дадена разпоредба от регламент — в конкретния случай относно задължението за заплащане на мораторни лихви по дебитните известия и прихващането като способ за събиране на вземания. Интересите на трети лица можели да бъдат действително увредени само от мерки, които са действително приети в приложение на предварително възприетата в такъв акт ориентация, като искане за заплащане на мораторни лихви по дебитните известия или действителен отказ за извършване на прихващане за погасяване на задълженията в приложение на критериите, посочени в писмото от 6 октомври 2003 г. (вж. в този смисъл Решение на Съда от 27 септември 1988 г. по дело Обединено кралство/Комисия, 114/86, Recueil, стр. 5289, точки 12 и 13).
32 Накрая, що се отнася до дело T‑392/03, Комисията твърди също, че жалбата е недопустима поради липса на интерес за жалбоподателя да получи отмяна на писмото от 6 октомври 2003 г. Тя изтъква, че това известие по никакъв начин не се отнася до помощта за „бент на Gibbesi“. Жалбата по дело T‑392/03 обаче била насочена само срещу реда и условията за плащане по дебитното известие, съответстващо на посочената помощ. Поради това не съществувала никаква връзка между предмета на жалбата и писмото от 6 октомври 2003 г. В това отношение Комисията се позовава на Решение на Съда от 31 март 1977 г. по дело Société pour l’exportation des sucres/Комисия (88/76, Recueil, стр. 709), на Определение на Съда от 28 януари 2004 г. по дело Нидерландия/Комисия (C‑164/02, Recueil, стр. I‑1177, точки 18 и 24) и на Определение на Първоинстанционния съд от 29 април 1999 г. по дело Unione provinciale degli agricoltori di Firenze и др./Комисия (T‑78/98, Recueil, стр. II‑1377).
33 Жалбоподателят твърди, че е действал не в качеството си на правен субект, различен от Италианската република, а в качеството си на териториално образувание на тази държава, което специално получава разглежданата помощ. Той твърди също, че писмото от 6 октомври 2003 г. е било формално адресирано до него и го засяга пряко и лично, защото съществува явна причинно-следствена връзка между неговото лично положение и приетия акт. Така това писмо било отговор на неговото писмо от 22 септември 2003 г., адресирано до Комисията, в което той е оспорил изчисляването на размера на мораторните лихви. Жалбоподателят се позовава също на член 8 от Регламент (ЕО) № 1260/1999 на Съвета от 21 юни 1999 г. относно определянето на общи разпоредби за структурните фондове (ОВ L 161, стр. 1), който прогласява принципа за „партньорство“ между Комисията и националните и регионални органи. По-нататък той набляга, че е посочен в Регламент (ЕИО) № 2052/88 на Съвета от 24 юни 1988 година относно задачите на Структурните фондове и тяхната ефективност и за координацията на техните дейности между тях самите и с операциите на Европейската инвестиционна банка и другите съществуващи финансови инструменти (ОВ L 185, стр. 9), изменен с Регламент (ЕИО) №º2081/93 на Съвета от 20 юли 1993 г. (ОВ L 193, стр. 5), в решенията за предоставяне на разглежданите помощи, както и в официалната му кореспонденция с Комисията. Жалбоподателят поддържа също, че Италианската република не е разполагала с никакви дискреционни правомощия относно решенията, свързани с финансиранията в конкретния случай.
34 Освен това жалбоподателят поддържа, че писмото от 6 октомври 2003 г. не е само израз на възприетата от Комисията обща позиция по определен вид проблеми, а допълва мотивите на издадените по-рано дебитни известия. Така разглежданото писмо било обяснителен акт, имащ съдържанието на правен акт, в който Комисията посочила за първи път мотивите от фактическа и правна страна, подкрепящи различните издадени дебитни известия. Поради това писмото представлявало потенциално увреждащ акт, доколкото установявало по сигурен начин задълженията и изключвало възможността те да произтичат от грешки или процесуални нарушения.
Съображения на Първоинстанционния съд
35 С писмото от 6 октомври 2003 г. се заема позиция по два въпроса, повдигнати от жалбоподателя по време на заседание от 12 септември 2003 г. и в писмо от 22 септември 2003 г., свързани с начисляването на мораторни лихви по дебитните известия № 3240303927 от 27 юни 2001 г. (помощ за „равнина на Катания“); № 3240304871 от 31 август 2008 г. (помощ за „Aragona Favara“) и № 32404006591 от 25 септември 2002 г. (помощ за „автомагистрала Месина—Палермо“).
36 Следва обаче да се припомни, че според трайната съдебна практика актове, които подлежат на обжалване по смисъла на член 230 ЕО, са мерките, които произвеждат задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение (Решение на Съда от 11 ноември 1981 г. по дело IBM/Комисия, Recueil, стр. 2639, точка 9 и Решение на Първоинстанционния съд от 18 декември 1992 г. по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, T‑10/92—T‑12/92 и T‑15/92, Recueil, стр. II‑2667, точка 28).
37 В конкретния случай писмото от 6 октомври 2003 г. не е произвело такова задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя. Всъщност, що се отнася до първия повдигнат от жалбоподателя въпрос, Комисията само уточнява действащите общностни правни норми, отнасящи се до изчисляването на мораторните лихви за периода между датите на падежа на въпросните дебитни известия и 1 януари 2003 г. — дата на влизането в сила на новия финансов регламент на Общността, Регламент № 1605/2002. Поради това писмото от 6 октомври 2003 г. не представлява само по себе си искане за плащане на мораторни лихви, нито ги изчислява конкретно.
38 В писмото от 6 октомври 2003 г Комисията обяснява защо не е извършила служебно прихващане между вземанията, посочени в разглежданите дебитни известия, и плащанията, предназначени за Италианската република, чийто краен бенефициер е жалбоподателят. Така Комисията на първо място изтъква, че прихващането е изрично предвидено като способ за събиране на вземания едва в новия финансов регламент на Общността. На второ място тя отбелязва, че що се отнася до плащанията след влизането в сила на посочения регламент, мораторните лихви, дължими от Италианската република, произтичат не от липсата на прихващане чрез плащането, извършено през 2003 г., а от невъзстановяването на суми, които са дължими от момента на техния падеж. Така в писмото си от 6 октомври 2003 г. Комисията не е приела решение, а само е обосновала липсата на предходно прихващане, което евентуално би избегнало или преустановило заплащането на мораторни лихви.
39 Освен това следва да се изтъкне, че от писмото от 6 октомври 2003 г. е видно, че разглежданите мораторни лихви са били в тежест на Италианската република, до която са адресирани съответните дебитни известия. Също така вземанията, с които е можело да се извърши прихващането, са плащания, предназначени за Италианската република, въпреки че крайният бенефициер е жалбоподателят. Италианската република обаче е можела да реши самата тя да поеме възстановяването на главницата и лихвите, което следва да се извърши в полза на ЕФРР, чрез своите собствени фондове, без това да има последици за жалбоподателя (вж. в този смисъл Решение от 2 май 2006 г. по дело Regione Siciliana/Комисия, посочено по-горе, точка 26). Така при всяко положение жалбоподателят не е засегнат пряко от писмото от 6 октомври 2003 г.
40 Предвид гореизложеното, жалбите по дела T‑392/03, T‑408/03 и T‑414/03 следва да се обявят за недопустими в частта, в която са насочени към отмяна на писмото от 6 октомври 2003 г.
По отношение на писмото от 24 октомври 2003 г. относно прихващането (дело T‑435/03)
Доводи на страните
41 Комисията твърди, че искането за отмяна на писмото от 24 октомври 2003 г. е недопустимо, позовавайки се по същество на доводи, същите като изложените в подкрепа на нейната теза относно исканията за отмяна на писмото от 6 октомври 2003 г. (вж. точка 29 и сл. по-горе). Тя по-специално поддържа, че макар да е адресирано до жалбоподателя, писмото от 24 октомври 2003 г. няма никакво пряко отражение върху неговото правно положение и следователно не може да го засегне пряко. От друга страна, тя отбелязва, че единствено Италианската република е титуляр по дебитните позиции, свързани с помощите за „автомагистрала Месина—Палермо“, „бент на Gibbesi“, „Porto Empedocle“, „Aragona Favara“ и „равнина на Катания“. Жалбоподателят би могъл да претърпи вреда, произтичаща от разглежданото известие, само ако италианските власти чрез специална и самостоятелна намеса го задължат да възстанови сумите, които тази държава дължи на Комисията.
42 Жалбоподателят оспорва твърдението, че не притежава процесуална легитимация, позовавайки се на доводи, същите като изложените в подкрепа на допустимостта на исканията за отмяна на писмото от 6 октомври 2003 г. (вж. точки 33 и 34 по-горе).
Съображения на Първоинстанционния съд
43 Следва да се отбележи, че макар писмото от 24 октомври 2003 г. да е адресирано до жалбоподателя и за сведение до италианското министерство на икономиката и финансите, то все пак засяга поредица от вземания на Комисията срещу Италианската република, свързани с отменяне на посочените по-горе пет помощи от ЕФРР.
44 В рамките на процесуално-организационните действия Първоинстанционният съд е поискал страните да посочат носителите на различните разглеждани задължения и вземания, и в случай че един от тези носители е Италианската република, да уточнят дали посочените суми са били при всяко положение предназначени за жалбоподателя или той е можел да разполага с тях свободно за финансирането на проекти, различни от тези, които представляват интерес за региона. В становището си в отговор на въпросите на Първоинстанционния съд Комисията уточнява, че задълженията, с които е трябвало да се направи прихващане, са касаели искане за плащане, свързано с Решение C (2000) 2346 на Комисията от 8 август 2000 г. за предоставяне на помощ от ЕФРР в рамките на РОП Sicile, чийто бенефициер е била Италианската република. Комисията уточнява също, че италианското министерство на икономиката и финансите е било титуляр на сметката, по която са извършени операциите по прихващане, посочени в писмото от 24 октомври 2003 г. Изглежда, че жалбоподателят потвърждава последното уточнение, но същевременно твърди, че ролята на Италианската република била единствено на посредничество, наблюдение и контрол и че разглежданите суми били „за целите на региона“ и поради това му се дължали.
45 Следва също да се припомни, че Италианската република е разполагала с дискреционни правомощия и поради това е можела да реши да не иска от жалбоподателя пълно или частично връщане на сумите, посочени в писмото от 24 октомври 2003 г., както по отношение на главницата, така и по отношение на мораторните лихви (вж. в този смисъл Решение от 2 май 2006 г. по дело Regione Siciliana, посочено по-горе, точка 26).
46 Следователно въпреки че писмото от 24 октомври 2003 г. е било формално адресирано до жалбоподателя, всъщност действителен адресат на решението за прихващане е била Италианската република. Съгласно цитираната по-горе практика на Съда обаче (Решение от 2 май 2006 г. по дело Regione Siciliana/Комисия и Решение от 22 март 2007 г. по дело Regione Siciliana/Комисия) жалбоподателят не би могъл да се счита за пряко засегнат от това решение.
47 Ето защо жалбата по дело T-435/03 следва да се отхвърли като недопустима.
По исканията за отмяна на предходни и производни актове (дела T‑392/03, T‑408/03, T‑414/03 и T‑435/03)
48 Посочените искания трябва да бъдат оставени без разглеждане на основание член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник, тъй като предметът на исканията за отмяна на всички „предходни и производни актове“ не е достатъчно точен (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 23 ноември 2004 г. по дело Cantina sociale di Dolianova и др./Комисия, T‑166/98, Recueil, стр. II‑3991, точка 79).
49 От всички гореизложени съображения следва, че настоящите жалби трябва да бъдат отхвърлени изцяло като недопустими.
По съдебните разноски
50 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски съгласно искането на Комисията.
По изложените съображения
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (втори състав)
определи:
1) Отхвърля жалбите като недопустими.
2) Осъжда Regione Siciliana да заплати съдебните разноски.
Съставено в Люксембург на 25 септември 2008 година.