Съединени дела T-392/03, T-408/03, T-414/03 и T-435/03

Regione Siciliana

срещу

Комисия на Европейските общности

„Жалба за отмяна — ЕФРР — Отменяне на финансова помощ — Възстановяване на вече изплатени суми — Искания за плащане на мораторни лихви — Прихващане — Регионално или местно образувание — Липса на пряко засягане — Недопустимост“

Резюме на определението

1.      Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Актове, които произвеждат задължително правно действие

(член 230 ЕО)

2.      Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично

(член 230,четвърта алинея ЕО)

1.      Актове, които подлежат на обжалване по смисъла на член 230 ЕО, са мерките, които произвеждат задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение.

Свързани с начисляването на мораторни лихви по дебитни известия в тежест на държава членка и адресирани до нея писма на Комисията, които не представляват сами по себе си искания за плащане на мораторни лихви, нито ги изчисляват конкретно, а само уточняват действащите общностни правни норми, отнасящи се до изчисляването на тези лихви, и сочат защо Комисията не е извършила служебно прихващане между вземанията, посочени в разглежданите дебитни известия, и плащанията, предназначени за посочената държава членка, обаче не произвеждат такова задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя.

(вж. точки 36—39)

2.      Писмо, в което Комисията обявява, че ще се извърши прихващане между определени вземания, включващи подлежащи на възстановяване суми, както и мораторни лихви, в резултат на отменяне на помощ от Европейския фонд за регионално развитие за някои проекти, чийто краен бенефициер е регионално образувание, и задължения на Комисията към държава членка, макар и формално адресирано от Комисията до посоченото регионално образувание и за информация до Министерство на икономиката и финансите на разглежданата държава членка, представлява решение, чийто действителен адресат е посочената държава членка.

Всъщност, от една страна, държавата членка е носител на посочените задължения и вземания, и от друга страна, разполага с дискреционни правомощия и може да реши да не иска от посоченото регионално образувание пълно или частично връщане на сумите, посочени в писмото, както по отношение на главницата, така и по отношение на мораторните лихви.

Следователно посоченото регионално образувание не би могло да се счита за пряко засегнато от това решение и неговата жалба трябва да се отхвърли като недопустима.

(вж. точки 43—47)