Дело C‑484/14
Tobias Mc Fadden
срещу
Sony Music Entertainment Germany GmbH
(Преюдициално запитване, отправено от Landgericht München I)
„Преюдициално запитване — Информационно общество — Свободно движение на услуги — Безжична локална мрежа (WLAN) на търговец — Предоставяне за свободно публично ползване — Отговорност на междинните доставчици — Обикновен пренос — Директива 2000/31/ЕО — Член 12 — Ограничаване на отговорността — Неизвестен потребител на тази мрежа — Нарушение на правата на притежателите на права върху защитено произведение — Задължение да се защити мрежата — Гражданска и професионална отговорност“
Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 15 септември 2016 г.
1. Сближаване на законодателствата — Електронна търговия — Директива 2000/31 — Предоставяне на услуги на информационното общество — Понятие — Услуга, извършвана от лице, което поддържа комуникационна мрежа, и състояща се в безплатното ѝ предоставяне на публично разположение с цел реклама на предлаганите от него стоки и услуги — Включване
(член 1, точка 2 от Директива 98/34 на Европейския парламент и на Съвета и член 2, буква a) и член 12, параграф 1 от Директива 2000/31 на Европейския парламент и на Съвета)
2. Сближаване на законодателствата — Електронна търговия — Директива 2000/31 — Освобождаване от отговорност на доставчици в случай на предоставяне на достъп до комуникационната мрежа — Понятие за доставка — Достатъчност на предоставяне на публично разположение — Допълнителни изисквания за съществуване на договорно отношение между получателя и доставчика на услугата и за прилагане на рекламни средства — Липса
(член 12, параграф 1 и член 14, параграф 1, буква б) от Директива 2000/31 на Европейския парламент и на Съвета)
3. Сближаване на законодателствата — Електронна търговия — Директива 2000/31 — Отговорност на междинните доставчици — Дерогации при операции по пренос, кеширане и съхраняване — Други изисквания за доставчик на услуги, предоставящ достъп до комуникационна мрежа — Липса
(член 2, буква б) и член 12, параграф 1 от Директива 2000/31 на Европейския парламент и на Съвета)
4. Сближаване на законодателствата — Електронна търговия — Директива 2000/31 — Отговорност на междинните доставчици — Дерогации при операции по пренос, кеширане и съхраняване — Обхват — Нарушение от трето лице на правата на притежателите на права върху защитено произведение — Изключване — Право на такива притежатели да поискат да се забрани продължаване на нарушението, в случай че националните юрисдикции са приели разпореждане в този смисъл
(член 12, параграф 1 от Директива 2000/31 на Европейския парламент и на Съвета)
5. Сближаване на законодателствата — Електронна търговия — Директива 2000/31 — Отговорност на междинните доставчици — Дерогации при операции по пренос, кеширане и съхраняване — Разпореждане, което налага на доставчик на достъп до комуникационна мрежа да възпрепятства трети лица да предоставят на публично разположение посредством интернет връзка защитено с авторско право произведение или части от него — Допустимост — Проверка от страна на националната юрисдикция
(член 12, параграфи 1 и 3 от Директива 2000/31 на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2001/29 и 2004/48 на Европейския парламент и на Съвета)
1. Член 12, параграф 1 от Директива 2000/31 за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар, във връзка с член 2, буква а) от същата директива и с член 1, точка 2 от Директива 98/34 за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти, изменена с Директива 98/48, трябва да се тълкува в смисъл, че услуга, предоставяна от лице, което поддържа комуникационна мрежа, и състояща се в безплатното предоставяне на публично разположение на тази мрежа, представлява „услуга на информационното общество“ по смисъла на първата разпоредба, ако съответният доставчик я извършва с цел реклама на стоките, които продава, или на услугите, които предоставя.
В това отношение видно, от една страна, от съображения 2 и 19 от Директива 98/48 за изменение на Директива 98/34, и от друга страна, от член 1, точка 2 от Директива 98/34, че услугите на информационното общество по член 12, параграф 1 от Директива 2000/31 са само такива, които нормално се предоставят срещу възнаграждение. Въз основа на това обаче не може да се направи изводът, че икономическа по естеството си услуга, която е предоставена безвъзмездно, не може никога да се счита за „услуга на информационното общество“ по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 2000/31. Всъщност възнаграждението за услуга, която доставчик предоставя в рамките на икономическата си дейност, не трябва непременно да е платено от получателите ѝ. Такъв по-специално е случаят, когато доставчик безвъзмездно предоставя услуга с цел реклама, като разходите за тази дейност са включени в продажната цена на стоките или услугите.
(вж. т. 37—39 и 41—43; т. 1 от диспозитива)
2. Член 12, параграф 1 от Директива 2000/31 за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар, трябва да се тълкува в смисъл, че за да може визираната в тази разпоредба услуга, състояща се в предоставяне на достъп до комуникационна мрежа, да се счита за предоставена, достъпът не трябва да надхвърля рамките на технически, автоматичен и пасивен способ за осигуряване на пренасянето на необходимата информация, като не се налага да е изпълнено каквото и да било допълнително изискване.
Всъщност, от една страна, от текста на посочената разпоредба следва, че доставката на услуга трябва да включва пренасяне на информация по комуникационна мрежа, и от друга страна, от съображение 42 от споменатата директива следва, че дейността по „обикновен пренос“ има чисто технически, автоматичен и пасивен характер. Нито от останалите разпоредби на Директива 2000/31, нито от преследваните с нея цели впрочем следва, че предоставянето на достъп до комуникационна мрежа трябва да отговаря на допълнителни изисквания, като например съществуване на договорно отношение между получателя и доставчика на услугата или прилагане от последния на рекламни средства за привличане на вниманието към нея.
Накрая, посочената разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че условието по член 14, параграф 1, буква б) от същата директива не се прилага по аналогия към споменатия член 12, параграф 1. Всъщност за предвиденото във всяка една от тези разпоредби освобождаване от отговорност следва да са изпълнени различни условия в зависимост от вида на съответната дейност. Член 14, параграф 1 от Директива 2000/31 по-специално предвижда, че за да се ползват от предвиденото в него освобождаване от отговорност, лицата, които съхраняват информация на уебсайтове, трябва, когато получат сведения за незаконна дейност, да действат експедитивно за отстраняването или блокирането на достъпа, докато член 12, параграф 1 от споменатата директива не налага такова условие за предвиденото в него освобождаване от отговорност на лицата, които предоставят достъп до комуникационна мрежа.
(вж. т. 46—48, 50, 54, 57—59, 64 и 65; т. 2 и 3 от диспозитива)
3. Член 12, параграф 1, първа част от изречението от Директива 2000/31 за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар, във връзка с член 2, буква б) от същата директива, трябва да се тълкува в смисъл, че не съществуват други изисквания освен посочените в тази разпоредба, на които доставчикът на услуги за достъп до комуникационна мрежа трябва да отговаря.
(вж. т. 71; т. 4 от диспозитива)
4. Член 12, параграф 1 от Директива 2000/31 за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска лице, увредено от нарушение на правата му върху произведение, да може да предяви искане за обезщетение за вреди от доставчик на достъп до комуникационна мрежа с мотива, че такъв достъп е използван от трети лица за нарушение на правата му, както и искане за възстановяване на разходите за отправяне на предупреждение или за съдебните разноски по делото по това искане за обезщетение за вреди. При все това обаче посочената разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че допуска това лице да предяви искане за забрана на продължаването на нарушението, както и за плащане на разходите за отправяне на предупреждение и на съдебните разноски по делото срещу доставчик на достъп до комуникационна мрежа, чиито услуги са използвани за извършване на нарушението, ако исканията целят или следват приемането на разпореждане от национален орган или юрисдикция, с което на доставчика се забранява да позволява продължаването на нарушението.
(вж. т. 79; т. 5 от диспозитива)
5. Член 12, параграф 1 от Директива 2000/31 за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар, във връзка с член 12, параграф 3 от същата директива, трябва да се тълкува, предвид изискванията, следващи от защитата на основните права, както и от предвидените в Директива 2001/29 относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество и в Директива 2004/48 относно упражняването на права върху интелектуалната собственост правила, в смисъл, че не допуска прилагането на скрепено със санкция разпореждане като разглежданото в главното производство, което изисква от доставчик на достъп до комуникационна мрежа, позволяваща публично достъпна интернет връзка, да възпрепятства трети лица да предоставят на публично разположение посредством тази интернет връзка защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer), когато доставчикът е свободен да избира какви технически мерки да вземе за съобразяване с това разпореждане, дори и ако изборът му се свежда само до една мярка, състояща се в защита на интернет връзката с парола, при условие че потребителите на мрежата бъдат задължени да се идентифицират, за да получат необходимата парола, и не могат следователно да действат анонимно, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.
В това отношение, тъй като, от една страна, възлага на посочения доставчик на достъп задължение, което може да засегне икономическата му дейност, и от друга страна, може да ограничи свободата на получателите на такава услуга да се ползват от достъп до интернет, такова разпореждане противоречи на защитеното с член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз право на стопанска инициатива на едно лице, както и на защитеното с член 11 от Хартата право на свобода на информацията на останалите лица. Когато обаче няколко защитени от правото на Съюза основни права се конкурират, съответният национален орган или юрисдикция следва да осигури справедливо равновесие помежду им.
Ако мерките, които адресатът на разпореждане на практика може да вземе, са само три, а именно да проследява цялата пренасяна посредством интернет връзката информация, да изключи тази връзка или да я защити с парола, първо, контролирането на цялата пренасяна информация веднага трябва да се изключи, тъй като противоречи на член 15, параграф 1 от Директива 2000/31, забраняващ да се налага по-специално на доставчиците на достъп до комуникационна мрежа общо задължение за контролиране на информацията, която същите пренасят.
По отношение, второ, на мярката, състояща се в пълно изключване на интернет връзката, прилагането ѝ би довело до съществено засягане на правото на стопанска инициатива на лицето, макар и то да извършва само като допълнителна икономическа дейност по предоставяне на достъп, забранявайки му фактически въобще да упражнява тази дейност, за да преустанови ограничено нарушение на авторското право, без да предвижда приемане на по-малко накърняващи тази свобода мерки. При тези условия за такава мярка трябва да се приеме, че не отговаря на изискването за осигуряване на справедливо равновесие между основните права, които трябва да бъдат съвместени.
Що се отнася, трето, до мярката, състояща се в защита на интернет връзката с парола, макар да може да доведе до ограничаване както на правото на стопанска инициатива на доставчика на услуга за достъп до комуникационна мрежа, така и правото на свобода на информацията на получателите на тази услуга, тя, на първо място, не засяга същественото съдържание на правото на стопанска инициатива на доставчик на достъп до комуникационна мрежа, тъй като само незначително променя един от техническите способи за извършване на дейността му.
На второ място, такава мярка, състояща се в защита на интернет връзка, не изглежда да може да засегне същественото съдържание на правото на свободна информация на получателите на услуга за достъп до интернет мрежа, доколкото само изисква от последните да поискат да получат парола, като при това тази връзка е само един от начините да имат достъп до интернет.
На трето място, макар приетите от адресат на разпореждане мерки да трябва да са с точно определена цел, все пак мярка, взета от доставчик на достъп до комуникационна мрежа и състояща се в защита на връзката на тази мрежа с интернет, не изглежда да може да засегне възможността, с която разполагат ползващите услугите на този доставчик потребители на интернет, да имат правомерен достъп до информация, тъй като не води до каквото и да било блокиране на уебсайт.
На четвърто място, мерките, взети от адресат на разпореждане за изпълнението му трябва да бъдат достатъчно ефикасни, за да осигурят ефективна защита на разглежданото основно право, тоест трябва да имат за резултат да предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите на интернет, които ползват услугите на адресата на това разпореждане, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на посоченото основно право. Мярка, състояща се в защита на интернет връзка с парола, може да разубеди потребителите на тази връзка да извършват нарушения на авторско право или на сродни на него права, доколкото тези потребители биха били задължени да се идентифицират, за да получат необходимата парола, и не биха могли следователно да действат анонимно, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.
Тъй като запитващата юрисдикция не разглежда други мерки, които биха могли да са съвместими с правото на Съюза, евентуална констатация, че доставчик на достъп до комуникационна мрежа не трябва и да защити интернет връзката си, би довела до лишаване на основното право на интелектуална собственост от всякаква защита, като това би противоречало на идеята за справедливо равновесие. При тези условия мярка, целяща да се защити интернет връзка с парола, трябва да се приеме като необходима за гарантиране на ефективната защита на основното право на защита на интелектуалната собственост. Следователно мярката, състояща се в защита на връзката, трябва да се приеме за подходяща за установяване на справедливо равновесие между, от една страна, основното право на защита на интелектуалната собственост, и от друга страна, правото на стопанска инициатива на доставчика на услуга за достъп до комуникационна мрежа, както и правото на свобода на информацията на получателите на тази услуга.
(вж. т. 82, 83, 85 и 87—101; точка 6 от диспозитива)