Жалба, подадена на 31 юли 2013 г. — Miettinen/Съвет

(Дело T-395/13)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Samuli Miettinen (Espoo, Финландия) (представители: O. Brouwer и E. Raedts, адвокати)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени Решение на Съвета от 21 май 2013 г. за отказ да се предостави пълен достъп до документ 12979/12 във връзка с Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76), съобщен на жалбоподателя на 21 май 2013 г. с писмо под номер „06/c/02/1 3“ (обжалваното решение), както и да отмени неговият повторен отказ от 23 юли 2013 г.;

да осъди ответника да заплати съдебните разноски на жалбоподателя съгласно член 87 от Процедурния правилник на Общия съд, включително съдебните разноски на всички встъпили страни.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят излага две правни основания в подкрепа на своята жалба.

С първото правно основание се твърди, че е нарушен член 4, параграф 2, второ тире и член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1049/2001, доколкото обжалваното решение се основава на погрешно тълкуване и прилагане на посочените разпоредби, които се отнасят съответно до защитата на съдебните процедури и правни становища, и до защитата на неприключилия процес на вземане на решение:

първо, Съветът не успял да докаже, че оповестяването на документ 12979/12 би увредило способността на неговата правна служба да го защитава в предстоящи съдебни производства и би подкопало законодателния процес;второ, Съветът не успял да докаже, че документ 12979/12 засяга особено чувствителни въпроси и/или има широк обхват, които биха оправдали пренебрегването на презумпцията, благоприятстваща оповестяването на правни становища в законодателния контекст;трето, твърденията на Съвета за нанасянето на вреди били напълно хипотетични. От фактическа, както и от правна гледна точка, те били необосновани, тъй като към момента на приемане на обжалваното решение вече е имало обществен достъп до съдържащото се в документ 12979/12 становище; ичетвърто, при позоваването на член 4, параграф 3, първа алинея Съветът не приложил критериите за наличие на по-висш обществен интерес, разглеждайки само свързаните с оповестяването възможни рискове за своя процес на вземане на решения, а не положителното въздействие от подобно оповестяване, по-специално по отношение на правомерността на процеса на вземане на решения, и не е приложил тези критериите при позоваването на член 4, параграф 2, второ тире.С второто правно основание се твърди, ч

е е нарушено задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС, доколкото Съветът не изпълнил своето задължение да мотивира в достатъчна и задоволителна степен обжалваното решение.