Дело T‑397/13
(публикувани откъси)
Tilly-Sabco
срещу
Европейска комисия
„Селско стопанство — Възстановявания при износ — Птиче месо — Регламент за изпълнение, с който възстановяването се определя на 0 EUR — Жалба за отмяна — Подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение — Пряко засягане — Допустимост — Член 3, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 182/2011 — Задължение за мотивиране — Член 164, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 — Оправдани правни очаквания“
Резюме — Решение на Общия съд (пети състав) от 14 януари 2016 г.
1. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Понятие за подзаконов акт — Всеки акт с общо приложение, с изключение на законодателните актове — Регламент на Комисията за определяне на възстановяванията при износ на птиче месо — Включване
(член 263, четвърта алинея ДФЕС; Регламент № 689/2013 на Комисията)
2. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Подзаконови актове — Актове, които не включват мерки за изпълнение и засягат пряко жалбоподателя — Понятие за пряко засягане — Критерии — Регламент на Комисията за определяне на възстановяванията при износ на птиче месо — Жалба на дружество, извършващо износ на замразени пилета — Допустимост
(член 263, четвърта алинея ДФЕС; Регламент № 689/2013 на Комисията)
3. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Подзаконови актове — Актове, които не включват мерки за изпълнение и засягат пряко жалбоподателя — Понятие за мерки за изпълнение — Възможност за обжалване на тези актове пред съд
(член 263, четвърта алинея ДФЕС)
4. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Подзаконови актове — Актове, които не включват мерки за изпълнение и засягат пряко жалбоподателя — Понятие за мерки за изпълнение — Критерии — Регламент на Комисията, с който се определя на нула размерът на възстановяванията при износ на птиче месо — Акт, който не включва мерки за изпълнение
(член 263, четвърта алинея ДФЕС; Регламент № 689/2013 на Комисията)
5. Институции на Европейския съюз — Упражняване на правомощия — Изпълнително правомощие, предоставено на Комисията с оглед на приемането на актове за изпълнение — Контрол от страна на комитет, съставен от представители на държавите членки — Процедура за провеждане на консултации — Срок за представяне на проект на акт за изпълнение — Възможност за дерогация — Представяне на проект по време на заседание на посочения комитет — Допустимост — Условия
(член 3, параграф 3, втора алинея от Регламент № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета; член 195 от Регламент № 1234/2007 на Съвета)
6. Институции на Европейския съюз — Упражняване на правомощия — Изпълнително правомощие, предоставено на Комисията с оглед на приемането на актове за изпълнение — Контрол от страна на комитет, съставен от представители на държавите членки — Процедура за провеждане на консултации — Срок за свикване — Неотложност — Съдебен контрол — Граници
(член 3, параграф 3, втора алинея от Регламент № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета; член 195 от Регламент № 1234/2007 на Съвета)
7. Институции на Европейския съюз — Упражняване на правомощия — Делегиране —Оправомощаване или пределегиране в полза на лице, заемащо конкретна длъжност в институциите — Промяна на лицето, заемащо тази длъжност — Липса на последици за валидността на оправомощаването или пределегирането
(членове 13 и 14 от Процедурния правилник на Комисията)
8. Селско стопанство — Обща организация на пазарите — Възстановявания при износ — Определяне на размерите — Определяне в нулев размер за първи път за съответните стоки — Допустимост
(член 164, параграф 3 от Регламент № 1234/2007 на Съвета; Регламент № 689/2013 на Комисията)
1. Вж. текста на решението.
(вж. т. 30—32)
2. Няма никаква причина „прякото засягане“, което се изисква по отношение на подзаконовите актове при третата хипотеза по член 263, четвърта алинея ДФЕС, да се тълкува различно от тълкуването на това понятие в рамките на втората хипотеза по член 263, четвърта алинея ДФЕС, а именно по отношение на актовете, които пряко и лично засягат дадено физическо или юридическо лице. В това отношение условието за пряко засягане изисква, първо, оспорената мярка пряко да поражда последици за правното положение на частноправните субекти, и второ, да не оставя никакво право на преценка на своите адресати, на които е възложено изпълнението ѝ, тъй като това изпълнение е напълно автоматично и произтича единствено от оспорената правна уредба, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер.
Що се отнася до жалба срещу Регламент № 689/2013, с който се определя нулев размер на възстановяванията при износ на птиче месо, този регламент поражда правни последици пряко за дружество, извършващо износ на замразени пилета, тъй като дружеството повече не може да се ползва от възстановявания при износ с положителен размер. Размерът на възстановяванията при износ е бил определен на нула с обжалвания регламент, който в това отношение не оставя никаква свобода на преценка на националните органи, отговарящи за отпускането на възстановяванията. Дори ако възстановяване при износ се предостави от национален орган, размерът му автоматично би бил равен на нула, тъй като обжалваният регламент не оставя никаква свобода на преценка на националните органи, позволяваща им да определят възстановяване при износ с положителен размер. Следователно дружеството е пряко засегнато от обжалвания регламент.
(вж. т. 34—37)
3. Вж. текста на решението.
(вж. т. 39—41)
4. Предвид формулировката на третата хипотеза по член 263, четвърта алинея ДФЕС, мерки за изпълнение по смисъла на тази разпоредба могат да бъдат само мерки, които органите, службите или агенциите на Съюза, или националните органи приемат в хода на обичайната дейност. Ако в хода на обичайната дейност органите, службите или агенциите на Съюза и националните органи не приемат никаква мярка за прилагане на подзаконов акт и за конкретизиране на последиците му за всеки от засегнатите оператори, този подзаконов акт не включва мерки за изпълнение. В това отношение съгласно формулировката на третата хипотеза по член 263, четвърта алинея ДФЕС не е достатъчно подзаконовият акт да може да включва мерки за изпълнение, а е необходимо да включва мерки за изпълнение. Ето защо не е достатъчно съответният оператор да има възможността изкуствено да задължи администрацията да приеме обжалваема мярка, тъй като такава мярка не представлява мярка, която подзаконовият акт включва.
Що се отнася до жалба срещу Регламент № 689/2013 за определяне на възстановяванията при износ на птиче месо, релевантният въпрос, за да се определи дали обжалваният регламент включва мерки за изпълнение, не е дали нищо не възпрепятства съответните оператори да поискат лицензия за износ, съдържаща предварително определяне на възстановяването при износ, а дали в хода на обичайната дейност оператори ще подават такива заявления. В това отношение, тъй като получаването на лицензия за износ не е задължително и евентуално определените възстановявания при износ при всички положения ще бъдат в нулев размер, в хода на обичайната дейност съответните оператори няма да подават до националните органи заявления за издаване на лицензии за износ, съдържащи предварително определяне на възстановяването при износ. При липса на такива заявления националните органи няма да приемат каквато и да било мярка с цел прилагане на Регламент № 689/2013. Следователно в хода на обичайната дейност те няма да приемат такива мерки. Съответно няма да съществува каквато и да било мярка, конкретизираща последиците от обжалвания регламент за различните засегнати оператори. В това отношение подаването на заявление за лицензия за износ до националния орган единствено с цел да се получи достъп до правосъдие предполага, че това заявление няма да бъде подадено в хода на обичайната дейност. Тъй като националният орган няма друг избор и може единствено да определи размера на възстановяванията на нула, съответният износител не може да има никакъв правен интерес от определяне на възстановяванията от националния орган при тези условия, освен ако не цели изкуствено да постигне приемането на акт, който може да се обжалва. Следователно Регламент № 689/2013 не включва мерки за изпълнение.
Този извод не може да се оспори с твърдението, че би било парадоксално допустимостта на жалбата да се постави в зависимост от равнището на възстановяванията и да се приеме, че при определяне на нулев размер на възстановяванията Регламентът не включва мерки за изпълнение, а при определяне на равнище над нула обжалваемият акт е актът за изпълнение на национално ниво. Всъщност въпросът дали подзаконов акт включва мерки за изпълнение, трябва да се анализира, като се отчетат всички обстоятелства в разглеждания случай. В това отношение, за да се прецени дали подзаконов акт включва мерки за изпълнение, следва да се разгледа положението на лицето, което се позовава на правото на обжалване. Следователно възможно е един и същ регламент да се обжалва от определени оператори пред съда на Съюза, тъй като ги засяга пряко и не включва мерки за изпълнение по отношение на тях, докато по отношение на други оператори включва мерки за изпълнение. На още по-силно основание, не е изключено регламент, с който размерът на възстановявания се определя на нула, да не включва мерки за изпълнение, докато сходен регламент, с който се определят възстановявания с положителен размер, включва такива мерки.
(вж. т. 43—45, 53, 54, 58 и 62—65)
5. Член 3, параграф 3 от Регламент № 182/2011 за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията по принцип допуска представяне на проект на регламент в хода на среща на Управителния комитет, предвиден в член 195 от Регламент № 1234/2007 за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти. В член 3, параграф 3, втора алинея, първо изречение от Регламент № 182/2011 се предвижда срок от поне четиринадесет дни между датата на внасяне на проекта на акта за изпълнение и датата на срещата на Управителния комитет, който трябва да бъде спазен, освен в надлежно обосновани случаи. Следователно възможно е дерогиране на правилото за представяне на проектите за регламент четиринадесет дни преди датата на срещата на Управителния комитет, като при това Регламент № 182/2011 не предвижда минимален срок, който трябва да се спази. Видно от израза „[о]свен в надлежно обосновани случаи“, съдържащ се в началото на първото изречение в член 3, параграф 3, втора алинея от Регламент № 182/2011, същото първо изречение допуска представянето на проект на регламент в хода на заседание.
Освен това текстът в член 3, параграф 3, втора алинея от Регламент № 182/2011, съгласно който членовете на Управителния комитет трябва да имат възможност да разгледат проекта навреме, трябва да се анализира във връзка със съдържащото се в същата разпоредба изискване срокът да бъде пропорционален. Изразът „навреме[…]“ не означава непременно, че проектът на регламент трябва да се внесе в Управителния комитет преди датата на срещата. Ако срокът от няколко минути или съответно от няколко четвърт часа е пропорционален с оглед на обстоятелствата, представянето следва да се счита за представяне, което е било извършено навреме по смисъла на член 3, параграф 3, втора алинея, трето изречение от Регламент № 182/2011.
(вж. т. 85, 86, 90 и 91)
6. От формулировката на член 3, параграф 3, втора алинея, второ изречение от Регламент № 182/2011 за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията следва, че председателят на Управителния комитет — предвиден в член 195 от Регламент № 1234/2007 за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти — тоест представител на Комисията, трябва да се произнесе относно спешността на въпроса, който трябва да се разгледа от посочения комитет. Проверката на съда на Съюза се ограничава до проверка за наличието на явна грешка в преценката или на злоупотреба с власт.
(вж. т. 114)
7. Оправомощаване или пределегиране се извършва не в полза на физическо лице, а в полза на лице, заемащо определена длъжност, а именно отговарящият за конкретна област член на Комисията или генералният директор на определена генерална дирекция. Така то продължава да бъде валидно при промяна на лицата, заемащи съответната длъжност. Следователно не е необходимо в Процедурния правилник на Комисията изрично да се предвижда, че дадено пределегиране продължава да бъде валидно след промяната на лицата, които са действали в качеството на лице, на което е било делегирано право, или лице, което е делегирало право. Всъщност с възможността за оправомощаване или за пределегиране се цели работата на колегиума на Комисията или съответния неин член да бъде облекчена при вземането на решения, за които не е необходима намесата на колегиума или съответния комисар. С решението за оправомощаване или за пределегиране се цели разпределяне на правомощията в рамките на Комисията и това не е доказателство за доверието към определено физическо лице. Освен при наличие на конкретно решение в обратен смисъл, никое правомощие не се предоставя ad personam.
(вж. т. 202 и 203)
8. При определянето на размера на възстановяванията при износ от Комисията, сам по себе си фактът, че този размер е определен за първи път на нула за разглежданите продукти, не означава автоматично, че Комисията е прекъснала обичайната си практика. В това отношение промяната на размера на възстановяванията при износ е присъща за системата за периодично определяне на размера на тези възстановявания, поради което едни и същи мотиви могат да обхванат твърде различни размери на възстановявания при износ.
(вж. т. 245)