Дело T‑219/10 RENV
World Duty Free Group, SA, по-рано Autogrill España, SA
срещу
Европейска комисия
„Държавни помощи — Разпоредби относно корпоративния данък, позволяващи на предприятията, които подлежат на данъчно облагане в Испания, да амортизират финансовата репутация, която произтича от придобиването на дялово участие в дружества, подлежащи на данъчно облагане в чужбина — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с вътрешния пазар и се разпорежда възстановяването ѝ — Понятие за държавна помощ — Селективност — Референтна система — Изключение — Различно третиране — Обоснованост на разликата в третирането — Предприятия, бенефициери на мярката — Оправдани правни очаквания“
Резюме — Решение на Общия съд (девети разширен състав) от 15 ноември 2018 г.
1. Съдебно производство — Разглеждане на съществото на спора преди разглеждане на допустимостта — Допустимост
2. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Селективен характер на мярката — Мярка, предоставяща данъчно предимство — Референтна рамка за преценката за наличие на предимство — Материален обхват — Критерии — Наличие на връзка между предмета на разглежданата мярка и предмета на референтната рамка — Сходство между положенията, които попадат в приложното поле на разглежданата мярка, и положенията, които попадат в приложното поле на референтната рамка
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
3. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Селективен характер на мярката — Мярка, предоставяща данъчно предимство — Мярка с общ характер, приложима без разграничение за всички икономически оператори — Мярка, която не може да се приложи към операции, сравними с операциите, които обуславят предоставянето ѝ — Марка, която може да се квалифицира като селективна
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
4. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Селективен характер на мярката — Мярка, предоставяща данъчно предимство — Референтна рамка за преценката за наличие на предимство — Материален обхват — Мярка, която представлява своя собствена референтна рамка — Условия — Ясно очертан данъчен режим, който преследва конкретни цели — Липса — Общ и систематичен характер на мярката
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
5. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Селективен характер на мярката — Изключение от общата данъчна система — Различно третиране на предприятия, които се намират в сходно фактическо и правно положение — Критерии за преценка — Сравняване от гледна точка на целта, преследвана от общия данъчен режим като цяло
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
6. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Селективен характер на мярката — Изключение от общата данъчна система — Обосновка, изведена от естеството и структурата на системата — Критерии за преценка — Мярка за постигането на цел, свързана с присъщите на общата данъчна система механизми — Подходящ характер — Обхват на тежестта на доказване
(член 107, параграф 1 ДФЕС; Регламент № 659/1999 на Съвета)
7. Жалба за отмяна — Предмет — Частична отмяна — Условие — Възможност за отделяне на оспорваните разпоредби — Обективен критерий — Неизпълнено условие — Недопустимост
(член 263 ДФЕС)
8. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Преценка с оглед на член 107, параграф 1 ДФЕС — Съобразяване на по-ранна практика — Изключване
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
9. Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Определяне на получателя на помощта — Действително ползване — Преценка
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
10. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Преценка с оглед на обективното положение независимо от поведението на институциите — Отчитане на посоченото поведение при разглеждане на задължението за възстановяване на несъвместимата помощ — Защита на оправданите правни очаквания
(член 107, параграф 1 ДФЕС; член 14 от Регламент № 659/1999 на Съвета)
11. Помощи, предоставяни от държавите — Възстановяване на неправомерна помощ — Помощ, предоставена в нарушение на процесуалните правила по член 108 ДФЕС — Евентуални оправдани правни очаквания на получателите — Липса на такива, освен при изключителни обстоятелства — Оправдани правни очаквания, породени от конкретни, безусловни и последователни уверения, предоставени от Комисията —Публикуване на решението за откриване на официална процедура по разследване, което слага край на тези оправдани правни очаквания
(член 107, параграф 1 ДФЕС и член 108, параграф 3 ДФЕС)
1. Вж. текста на решението.
(вж. т. 29 и 30)
2. За да квалифицира, при прилагането на член 107, параграф 1 ДФЕС, национална данъчна мярка като „селективна“, Европейската комисия трябва, на първо място, да установи приложимия в съответната държава членка общ или „обичаен“ режим на данъчно облагане, и на второ място, да докаже, че разглежданата данъчна мярка дерогира посочения общ режим, доколкото въвежда диференциация между оператори, които от гледна точка на преследваната от този общ режим цел се намират в сходно фактическо и правно положение. Понятието „държавна помощ“ обаче не се отнася до мерките, въвеждащи диференциране между предприятия, които от гледна точка на преследваната от разглеждания правен режим цел се намират в сходно фактическо и правно положение и следователно са селективни a priori, когато съответната държава членка успее да докаже, че това диференциране е обосновано, тъй като произтича от естеството или от структурата на системата, в която се вписват тези мерки.
Що се отнася до определянето на общия национален данъчен режим, т.е. първият етап от посочения по-горе метод, материалният обхват на тази референтна рамка по принцип се определя във връзка с мярката, считана за помощ. Освен наличието на връзка между предмета на разглежданата мярка и предмета на обичайния режим анализът на сходството между положенията, които попадат в приложното поле на тази мярка, и положенията, които попадат в приложното поле на този режим, също позволява да се определи материалният обхват на посочения режим. Това сходство се преценява от гледна точка на целта, преследвана от обичайния режим. От друга страна, именно сходството на тези положения позволява да се заключи, че е налице изключение, когато положенията, които попадат в приложното поле на спорната мярка, се третират различно от положенията, които попадат в приложното поле на общия режим, въпреки че са сходни с тях. Така в някои случаи съвкупността от съображения относно първите два етапа от метода за анализ могат да доведат до определяне на обичайния режим и същевременно на наличието на изключение.
(вж. т. 63, 64, 95, 98, 102—104 и 106)
3. В областта на държавните помощи констатацията за наличие на селективност на национална данъчна мярка не е непременно резултат от невъзможността някои предприятия да се ползват от данъчното предимство, предвидено със съответната мярка, тъй като определени правни, икономически или практически ограничения им пречат да извършат операцията, която обуславя предоставянето на това предимство, а може да е резултат просто от констатацията, че е налице операция, която, макар да е сравнима с операцията, която обуславя предоставянето на въпросното предимство, не поражда право за получаването му. От това следва, че една данъчна мярка може да е селективна, въпреки че всяко предприятие може свободно да реши дали да извърши операцията, която обуславя предоставянето на предимството, предвидено с тази мярка. От това следва, че една данъчна мярка може да е селективна, въпреки че всяко предприятие може свободно да реши дали да извърши операцията, която обуславя предоставянето на предимството, предвидено с тази мярка.
(вж. т. 82)
4. В областта на държавните помощи, за да се прецени условието за селективност, мярка, която предоставя данъчно предимство, може да представлява своя собствена референтна рамка, когато установява ясно очертан данъчен режим, който преследва конкретни цели и по този начин се различава от всеки друг данъчен режим, прилаган в съответната държава членка. В такъв случай трябва да се установи дали някои оператори са изключени от приложното поле на мярката, въпреки че от гледна точка на преследваната от нея цел тези оператори се намират в сходно фактическо и правно положение с това на операторите, за които тя се прилага.
Що се отнася до мярка, която не установява ясно очертан данъчен режим, а е част от по-широка правна рамка, напротив, трябва да се вземе предвид общият и систематичният характер на мярката, за да се определи, евентуално, самостоятелен режим, който може да представлява референтна рамка. В този контекст е полезно да се посочат като пример известията, приети от Комисията в тази област.
(вж. т. 127, 128, 130 и 131)
5. Вж. текста на решението.
(вж. 143—149)
6. Понятието „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС не се отнася до мерките, въвеждащи диференциране между предприятия, които от гледна точка на преследваната от разглеждания правен режим цел се намират в сходно фактическо и правно положение и следователно са селективни a priori, когато съответната държава членка успее да докаже, че това диференциране е обосновано, тъй като произтича от естеството или от структурата на системата, в която се вписват тези мерки.
В това отношение трябва да се разграничават, от една страна, целите, възложени на конкретна данъчна мярка или конкретен данъчен режим, които са външни за тях, и от друга страна, вътрешноприсъщите на самата данъчна система механизми, които са необходими за постигането на тези цели. Поради това не е възможно към данъчни освобождавания, произтичащи от дадена цел, чужда на данъчната система, в която те се вписват, да не се приложат изискванията на член 107, параграф 1 ДФЕС.
Въз основа на такова разграничение държава членка може надлежно да се позове на принципа на данъчен неутралитет, за да обоснове разлика в третирането, въведена с мярка, която предоставя данъчно предимство на определени предприятия. Съответната държава членка обаче трябва да докаже, че изключението от общата данъчна система е обосновано. В това отношение едно данъчно изключение не може да се счита за обосновано от гледна точка на принципа на данъчен неутралитет, когато държавата членка не доказва, че това изключение позволява да се възстанови данъчният неутралитет или когато самата разглеждана мярка въвежда дискриминация.
В този контекст Европейската комисия не е длъжна да определя в решението, с което обявява несъвместимостта с вътрешния пазар на мярка, която предоставя данъчно предимство, условия за прилагане на спорната мярка, които биха могли да ѝ позволят да не квалифицира в определени случаи тази мярка като помощ. Всъщност, ако Комисията бе длъжна да разгледа различните икономически операции, към които реално би могло да се отнесе съответното предимство, без да се счете, че е налице помощ, това би означавало тя да промени съдържанието или условията за прилагане на разглежданата мярка, а не само да определи нейния географски или отраслов обхват. Подобно задължение обаче би означавало Комисията да надхвърли правомощията, които са ѝ предоставени с разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС и с тези на Регламент № 659/1999 за определяне на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС].
(вж. т. 166, 167, 171, 172, 179—188, 190—199, 206 и 211)
7. Вж. текста на решението.
(вж. т. 221)
8. Вж. текста на решението.
(вж. т. 224 и 249)
9. Вж. текста на решението.
(вж. т. 238—247)
10. Когато една национална мярка основателно може да се квалифицира като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, по-ранните уверения на Европейската комисия, че тя не представлява държавна помощ, не са в съответствие с член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като понятието за държавна помощ отговаря на обективно положение. Следователно не може да се изтъкне нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания по отношение на решение на Комисията, доколкото в него посочената мярка се квалифицира като държавна помощ.
Основание, изведено от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, може обаче да се изтъкне надлежно по отношение на решение, с което Комисията приема, че съответната държава членка е длъжна да отмени или измени национална мярка в определения от Комисията срок или да разпореди възстановяването ѝ. Така, за да оспори законосъобразността на решение на Комисията, доколкото в него се предвижда възстановяване на предоставената помощ, бенефициерът на помощта може да изтъкне пред Общия съд основание, изведено от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, и в тази връзка да се позове на дадените му от Комисията уверения, че разглежданата мярка не може да се квалифицира като помощ, което неминуемо означава, че предоставеното му с тази мярка предимство не подлежи на възстановяване или подлежи само на възстановяване, което е съвместимо с тези уверения.
Всъщност, макар първото изречение от член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999 за определяне на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] да предвижда, че когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, „Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от бенефициера“, във второто изречение на същия член 14, параграф 1, което гласи, че Комисията не изисква възстановяване на помощта, ако това противоречи на общ принцип на правото на Съюза, е предвидено изключение от задължението за разпореждане на възстановяването на неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар помощ. Принципът на защита на оправданите правни очаквания обаче е признат за общ принцип на правото на Съюза. Освен това, тъй като целта на член 14, параграф 1, второ изречение от Регламент № 659/1999 е именно да гарантира защитата на оправданите правни очаквания, член 14, параграф 1, първо изречение не може да се тълкува в смисъл, че изключва прилагането на принципа на защита на оправданите правни очаквания.
(вж. т. 258, 259, 266 и 268—272)
11. Вж. текста на решението.
(вж. т. 274—297)