Иск, предявен на 18 май 2010 г. - Комисия/EU Research Projects

(Дело T-220/10)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: N. Bambara и C. Erkelens, lawyer)

Ответник: EU Research Projects Ltd (Hungerford, Обединено кралство)

Искания на ищеца

да се осъди ответникът да възстанови на Комисията главницата в размер на 102,039.32 EUR ведно с натрупаната лихва за забава, изчислена при лихвен процент 4.80 %, считано от 28 декември 2006 г. до датата на изплащане на дължимата сума и

да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски, включително направените от Комисията.

Правни основания и основни доводи

Комисията предявява настоящия иск на основание член 272 ДФЕС за възстановяване на сумата, която е платена в повече на ответника, в размер на 102,039.32 EUR ведно с лихва, изчислена при лихвен процент 4.80 %, считано от датата, на която вземането е станало изискуемо, а именно 28 декември 2006 г.

В рамките на Петата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (1998-2002 г.) Комисията сключва, наред с други, договор с ответника относно "проекти за научни изследвания и технологично развитие" с референтен номер IST-2001-34850. Претендираната от ищеца сума по посочения договор е равна на разликата между авансово платената на ответника сума и приетия от ищеца общ размер на допустими разходи в съответствие с приложимите разпоредби на договора вследствие на искането на ответника да се оттегли от проекта и във връзка с неизпълнението на съответните му договорни задължения.

В подкрепа на иска си Комисията изтъква едно правно основание: тя поддържа, че ответникът е нарушил договорните си задължения като не е възстановил на Комисията разликата между финансовото участие на Комисията, дължимо на ответника, и общата сума, която авансово е получил. Дължимото на ответника финансово участие е по-малко от авансово платената от ищеца обща сума. Освен това съгласно белгийското право, което е приложимо към договора, може да се иска връщане на сумата, която е платена, без да е била дължима (недължимо плащане). Поради това Комисията поддържа, че ответникът носи отговорност за заплащане на дължимата сума.

____________