РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
7 юли 2011 година
Дело T‑283/08 P
Pavlos Longinidis
срещу
Европейски център за развитие на професионалното обучение (Cedefop)
„Жалба — Публична служба — Срочно наети служители — Договор за неопределено време — Уволнение — Мотивиране — Явна грешка в преценката — Право на защита“
Предмет: Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 24 април 2008 г. по дело Longinidis/Cedefop (F‑74/06, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑125 и II‑A‑1‑655), с която се цели отмяната на това решение
Решение: Отхвърля жалбата. Жалбоподателят понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски на Cedefop.
Резюме
1. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Прекратяване на договор за неопределено време — Задължение за мотивиране — Тежест на доказване, че това задължение е изпълнено
(член 47, точка в) от Условията за работа на другите служители)
2. Жалба — Правни основания — Неправилна преценка на фактите и доказателствата — Недопустимост — Контрол от страна на Общия съд относно преценката на фактите и доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаване на доказателствата — Задължение на Съда на публичната служба да мотивира преценката си относно доказателствата — Обхват
(член 225 а ЕО; член 11, параграф 1 от приложение І към Статута на Съда)
3. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Прекратяване на договор за неопределено време — Задължение за мотивиране — Обхват
(член 25, второ изречение и член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица; член 11, параграф 1 от Условията за работа на другите служители)
4. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Прекратяване на договор за неопределено време — Право на преценка на администрацията — Съдебен контрол — Граници
(член 47, буква в) от Условията за работа на другите служители)
5. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Прекратяване на договор за неопределено време — Право на преценка на администрацията — Задължение за образуване на дисциплинарно производство — Липса
(приложение IX към Правилника за длъжностните лица; член 47, буква в), член 49, параграф 1 и член 50а от Условията за работа на другите служители)
6. Жалба — Правни основания — Липса на установяване на твърдяната грешка при прилагане на правото — Недопустимост
(член 11 от приложение I към Статута на Съда; член 138, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)
7. Длъжностни лица — Обжалване — Предварителна административна жалба — Преценка на безпристрастността и обективността на компетентния орган — Преценка in concreto
(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
1. При уволнение на срочно нает служител, назначен с договор за неопределено време, е налице задължение за мотивиране от страна на компетентния орган. Тежестта на доказване, че това задължение е спазено, е на компетентния орган. Всъщност, когато законосъобразността на издаден от съответната институция или орган на Съюза акт се оспорва в рамките на жалба за отмяна, принципът на презумпцията за законосъобразност на актовете на Съюза по никакъв начин не освобождава институцията или органа от задължението за доказване, когато върху нея или него лежи доказателствената тежест в съответствие с общите принципи на правото и приложимите процесуални норми относно доказателствената тежест и доказването.
(вж. точки 38 и 39)
Позоваване на: Общ съд — 8 септември 2009 г., ETF/Landgren, T‑404/06 P, Сборник, стр. II‑2841, точки 143—171; Съд на публичната служба — 26 октомври 2006 г., Landgren/ETF, F‑1/05, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑123 и II‑A‑1‑459, точки 73 и 74
2. Съгласно член 225а ЕО и член 11, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда обжалването пред Общия съд се ограничава само до правни въпроси и може да се основава на правни основания, изведени от липсата на компетентност на Съда на публичната служба, от нарушение на процесуални правила в производството пред него, което накърнява интересите на съответната страна, както и от нарушение на правото на Общността от страна на Съда на публичната служба.
Единствено съдът в първоинстанционното производство е компетентен, от една страна, да установява фактите, освен в случаите, когато неточността на фактическите му констатации следва от представените пред него доказателства по делото, и от друга страна, да преценява тези факти. Когато съдът в първоинстанционното производство е установил или преценил фактите, съдът в производството по обжалване е компетентен да упражнява контрол върху правната квалификация на тези факти и правните последици, които съдът в първоинстанционното производство е извел от тях.
Ето защо съдът в производството по обжалване не е компетентен да установява фактите, нито по принцип да проверява доказателствата, които съдът в първоинстанционното производство е приел в подкрепа на тези факти. Всъщност, щом като тези доказателства са били редовно събрани, общите принципи на правото и приложимите процесуални правила относно доказателствената тежест и събирането на доказателствата са били спазени, само съдът в първоинстанционното производство може да преценява значението, което трябва да бъде придадено на представените му доказателства. Следователно освен в случай на изопачаване на посочените доказателства, тази преценка не представлява правен въпрос, подлежащ в това си качество на контрол от съда в производството по обжалване.
Всъщност единствено Съдът на публичната служба следва да преценява значението, което трябва да бъде придадено на представените пред него доказателства, и не може да се изисква той изрично да мотивира преценката си за значението на всяко представено му доказателство. Съдът на публичната служба е длъжен да посочи мотиви, които позволяват на Общия съд да упражни своя съдебен контрол, и то по-специално относно евентуално изопачаване на представените пред Съда на публичната служба доказателства.
(вж. точки 42—44 и 59)
Позоваване на: Съд — 6 април 2006 г., General Motors/Комисия (C‑551/03 Р, Recueil, стр. I‑3173, точка 51; 21 септември 2006 г., JCB Service/Комисия, C‑167/04 P, Recueil, стр. I‑8935, точка 106; 16 юли 2009 г., Комисия/Schneider Electric, C‑440/07 P, Сборник, стр. I‑6413, точка 103; Общ съд — 26 юни 2009 г., Marcuccio/Комисия, T‑114/08 P, Сборник СПС, стр. I‑Б‑1‑53 и II‑Б‑1‑313, точка 12 и цитираната съдебна практика
3. Решение за уволнение на срочно нает служител, назначен с договор за неопределено време, може да се счита за достатъчно мотивирано дори когато мотивите му не са посочени писмено, а са съобщени на заинтересованото лице в разговор с неговите ръководители.
Тези условия не противоречат на член 11, параграф 1 от Условията за работа на другите служители и на член 25, второ изречение от Правилника, тъй като, макар от тези разпоредби принципно да следва, че в увреждащото индивидуално решение се излагат всички мотиви за приемането му, за да може неговият получател да прецени обосноваността му, а съдът на Съюза да упражни евентуално контрола си за законосъобразност на посоченото решение, вярно е също така, че познаването от страна на заинтересованото лице на контекста, в който е прието дадено решение, може да съставлява мотивация за посоченото решение.
(вж. точки 67 и 68)
Позоваване на: Общ съд — ETF/Landgren, посочено по-горе, точка 179 и цитираната съдебна практика; Съд на публичната служба — Landgren/ETF, посочено по-горе, точка 79
4. При условие че спазва задължението си за мотивиране, органът, оправомощен да сключва договори, има широко право на преценка в областта на прекратяването на договорите на срочно наетите служители, сключени за неопределено време. Поради това контролът от страна на съда на Съюза е ограничен до проверката за липса на явна грешка или злоупотреба с власт.
(вж. точка 84)
Позоваване на: Общ съд — ETF/Landgren, посочено по-горе, точка 162 и цитираната съдебна практика
5. Поради широкото право на преценка, с което разполага органът, оправомощен да сключва договори, ако е налице нарушение, което може да обоснове уволнението на срочно нает служител, нищо не задължава посочения орган да започне дисциплинарно производство срещу този служител, вместо да прибегне до възможността за едностранно прекратяване на договора, предвидена в член 47, буква в) от Условията за работа на другите служители. Само в хипотезата, при която този орган възнамерява да уволни срочно нает служител без предизвестие, в тежки случаи на неизпълнение на служебните задължения, съгласно член 49, параграф 1 от Условията за работа на другите служители, следва да се образува дисциплинарното производство, уредено в приложение IX към Правилника и приложимо по аналогия към срочно наетите служители.
Член 50а от Условията за работа на другите служители не налага задължение на органа, оправомощен да сключва договори, а само му предоставя възможност да образува дисциплинарно производство в случай на каквото и да е неизпълнение от страна на срочно нает служител на негоите задължения.
(вж. точки 100 и 102)
6. От член 11 от приложение I към Статута на Съда, както и от член 138, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд следва, че жалбата трябва точно да посочва пороците на съдебното решение, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които по специфичен начин се подкрепя такова искане. На това изискване не отговаря жалбата, която не съдържа никакви доводи, сочещи конкретна грешка при прилагане на правото, която опорочава съответното съдебно решение или определение.
(вж. точка 112)
Позоваване на: Общ съд — 9 септември 2010 г., Andreasen/Комисия, T‑17/08 P, точка 127 и цитираната съдебна практика; 16 септември 2010 г., Lebedef/Комисия, T‑52/10 P, точка 35 и цитираната съдебна практика
7. В рамките на правилата относно персонала на Европейския център за развитие на професионалното обучение Комисията по жалбите е административният орган, на който е предоставено правомощието да отговаря на всички административни жалби, подадени от съответния персонал съгласно член 90, параграф 2 от Правилника. Безпристрастността и обективността на подобен орган, съставен отчасти от лица от персонала, не могат да бъдат разглеждани in abstracto. В конкретния контекст на дадено производство по административна жалба безпристрастността и обективността могат да бъдат оспорвани само с оглед на всички обстоятелства в конкретния случай, по-специално на обстоятелствата относно лицето, подало административната жалба, на нейния предмет и на евентуалните взаимоотношения, които самото лице, както и евентуално лицето или лицата, чието поведение се поставя под въпрос в рамките на тази жалба, имат с членовете на Комисията по жалбите.
(вж. точки 114 и 115)