Дело T‑284/08
People’s Mojahedin Organization of Iran
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Oбща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания — Замразяване на средства — Жалба за отмяна — Право на защита — Съдебен контрол“
Резюме на решението
1. Общностно право — Принципи — Право на защита
(член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 на Съвета; Решение 2008/583 на Съвета)
2. Жалба за отмяна — Правни основания — Злоупотреба с власт
(член 230 ЕО)
3. Европейски съюз — Обща външна политика и политика на сигурност — Специални ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания
(член 10 ЕО; член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 на Съвета; член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 на Съвета)
4. Европейски общности — Съдебен контрол за законосъобразност на актовете на институциите — Икономически и финансови санкции на основание членове 60 ЕО, 301 ЕО и 308 ЕО
(членове 60 ЕО, 301 ЕО и 308 ЕО)
5. Европейски съюз — Обща външна политика и политика на сигурност — Специални ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания
(член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 на Съвета)
6. Европейски съюз — Обща външна политика и политика на сигурност — Специални ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания
(член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 на Съвета)
1. Съветът е приел Решение 2008/583 за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, без предварително да съобщи на заинтересуваното лице новата информация или новите материали в преписката, които според него оправдават оставането му в списъка на лица, групи и образувания, чиито средства трябва да се замразят, и a fortiori — не му е дал възможност да изрази ефективно становището си по този въпрос преди приемането на посоченото решение.
Съветът е действал по този начин, макар че изобщо не е установена неотложност и че той не се позовава на каквато и да е материална или правна невъзможност да съобщи на заинтересуваното лице „новите материали“, които според него оправдават оставането му в списъка.
Следователно оставането в сила на замразяването на средствата на заинтересуваното лице, извършено с решение 2008/583, е резултат от процедура, в хода на която не е било спазено правото му на защита. Това съображение може да доведе единствено до отмяната на това решение в частта, в която то засяга заинтересуваното лице.
(вж. точки 36, 40, 41 и 47)
2. Пропускът на Съвета в настоящия случай да спази процедура, която е ясно дефинирана в предходно решение на Първоинстанционния съд, в което участват същите страни и което цели да гарантира спазването на правото на защита при приемането на общностна мярка за замразяване на средства, пропуск, допуснат при пълно познаване на фактите и за който липсва логична обосновка, може да представлява релевантна индиция в рамките на разглеждането на правното основание, изведено от превишаване на правомощия или от злоупотреба с власт.
(вж. точка 44)
3. Процедурата, която може да доведе до приемането на мярка за замразяване на средства въз основа на релевантната правна уредба в областта на специалните мерки за борба с тероризма, протича на две равнища, едното — национално, другото — общностно.
По силата на член 10 ЕО отношенията между държавите членки и общностните институции се уреждат чрез взаимни задължения за лоялно сътрудничество. При прилагане на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 за прилагането на специални мерки за борба с тероризма и на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, разпоредби, въвеждащи специфична форма на сътрудничество между Съвета и държавите членки в рамките на общата борба срещу тероризма, принципът за лоялно сътрудничество поражда за Съвета задължението да се довери, доколкото е възможно, на преценката на компетентния национален орган, най-малкото когато това е съдебен орган, по-конкретно относно съществуването на „сериозни и достоверни доказателства или улики“, на които се основава решението на последния, предвидено в член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931.
От това следва, че макар и Съветът да носи тежестта на доказване на това, че замразяването на средствата на лице, група или образувание е или продължава да бъде оправдано с оглед на релевантната правна уредба, предметът на тази доказателствена тежест е относително ограничен на равнището на общностната процедура за замразяване на средства. При първоначално решение за замразяване на средства тя се отнася главно до съществуването на прецизна информация или материал в съответната преписка, които показват, че по отношение на заинтересуваното лице е взето решение на национален орган, което съответства на дефиницията по член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931. Впрочем при последващо решение за замразяване на средства, след преразглеждане, доказателствената тежест се отнася главно до това дали замразяването на средствата продължава да бъде оправдано предвид всички релевантни обстоятелства по случая и особено предвид последиците от посоченото решение на компетентния национален орган.
(вж. точки 51—54)
4. Съветът разполага с широко право на преценка на обстоятелствата, които следва да се вземат предвид с оглед на приемането на икономически и финансови санкции въз основа на членове 60 ЕО, 301 ЕО и 308 ЕО съгласно обща позиция, приета в рамките на общата външна политика и политика на сигурност. Това право на преценка се отнася по-конкретно до съображенията за целесъобразност, на които се основават такива решения.
Същевременно, макар и Първоинстанционният съд да признава на Съвета широка свобода на преценка в тази област, това не означава, че той не трябва да упражнява контрол върху тълкуването на релевантните данни, извършено от тази институция. Действително общностният съд трябва по-специално не само да провери фактическата точност на представените доказателства, тяхната достоверност и логическа последователност, но трябва също да провери дали тези доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени ситуацията, както и това дали те са от такъв характер, че да подкрепят направените въз основа на тях изводи. В рамките на този контрол обаче той не може да замени преценката на Съвета за целесъобразност със своята преценка.
(вж. точка 55)
5. Буквата на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 за прилагането на специални мерки за борба с тероризма предвижда, че трябва да се вземе решение от компетентен национален орган „по отношение на засегнатите лица, групи или обрузувания“, преди спрямо тях да може да се приеме общностна мярка за замразяване на средства.
Дори да се предположи, че не трябва да се придържаме към буквално тълкуване на тази разпоредба, ако е било взето национално решение преди приемането на общностна мярка не по отношение на една организация, а на някои от членовете ѝ, все пак би трябвало Съветът или съответният компетентен национален орган да обяснят действителните и конкретни съображения, поради които в настоящия случай действията, които се приписват на индивиди, за които се предполага, че са членове или симпатизанти на една организация, трябва да се вменят на самата организация.
(вж. точки 64 и 65)
6. Съветът няма право да основава решението си за замразяване на средства, предвидено в член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, на данни или на материали в преписката, съобщени от една държава членка, ако тази държава членка не желае да разреши тяхното съобщаване на общностната юрисдикция, на която е поверено да упражнява контрола за законосъобразност на това решение.
В това отношение съдебният контрол за законосъобразност на решение за замразяване на средства обхваща и преценката на фактите и обстоятелствата, които се изтъкват като обосноваващи го, както и проверката на доказателствата и данните, на които се основава тази преценка. Първоинстанционният съд трябва също така да се увери, че правото на защита и изискването за мотивиране в това отношение са спазени, както и при необходимост да се увери в обосноваността на императивните съображения, на които Съветът по изключение се позовава, за да наруши тези права.
Този контрол се оказва още по-необходим, тъй като той представлява единствената процесуална гаранция, позволяваща да се осигури постигането на справедливо равновесие между изискванията на борбата с международния тероризъм и защитата на основните права. Тъй като наложените от Съвета ограничения на правото на защита на заинтересуваните страни трябва да имат за противовес строг съдебен контрол, който е независим и безпристрастен, общностният съд трябва да може да контролира законосъобразността и обосноваността на мерките за замразяване на средства, без на това да може да се противопостави тайната или поверителността на използваните от Съвета доказателства и данни.
Следователно отказът на Съвета и на националните органи да съобщят, дори и само на Първоинстанционния съд, информацията, която се съдържа в документ, съобщен на Съвета от споменатите органи, има за последица да възпрепятства осъществяването от страна на Първоинстанционния съд на контрола за законосъобразност на замразяването на средствата.
(вж. точки 73—76)