Съединени дела T-8/95 и T-9/95
Wilhelm Pelle и Ernst-Reinhard Konrad
срещу
Съвет на Европейския съюз и Комисия на Европейските общности
„Извъндоговорна отговорност — Мляко — Допълнителен налог — Референтно количество — Регламент (ЕИО) № 2187/93 — Обезщетяване на производителите — Спиране на давността“
Резюме на решението
1. Иск за обезщетение — Давностен срок — Начален момент
(член 235 ЕО и член 288, втора алинея ЕО; член 43 от Статута ЕО на Съда (понастоящем член 46 от Статута на Съда); Регламент № 1078/77 на Съвета и Регламент № 857/84 на Съвета)
2. Иск за обезщетение — Давностен срок — Прекъсване
(членове 230 и 232 ЕО; член 43 от Статута ЕО на Съда (понастоящем член 46 от Статута на Съда); Регламент № 1078/77 на Съвета; Регламент № 857/84 на Съвета и Регламент № 2187/93 на Съвета; Известие № 92/C 198/04 на Съвета и на Комисията)
3. Производство — Срокове за предявяване на иск — Просрочие
1. Давностният срок за предявяване на искове срещу Общностите в областта на извъндоговорната отговорност, предвиден в член 43 от Статута ЕО на Съда (понастоящем член 46 от Статута на Съда), не започва да тече преди да са налице всички условия за възникване на задължението за поправяне на вреди, и по-специално когато отговорността произтича от нормативен акт — преди да са настъпили вредоносните последици от този акт, като трябва да се уточни, че тези условия се отнасят до наличието на неправомерно поведение на институциите на Общността, до наличието на твърдяната вреда и до наличието на причинно-следствена връзка между поведението и изтъкната вреда.
В това отношение вредата, свързана с невъзможността млекопроизводител да използва определено референтно количество, се търпи от деня, в който след изтичане на срока на задължението за непредлагане на пазара (поето на основание Регламент № 1078/77) съответният производител е могъл отново да доставя мляко, без да заплаща допълнителния налог, ако не му е било отказано разпределяне на референтно количество. Следователно условията за предявяване на иск за обезщетение срещу Общностите са налице на тази дата.
(вж. точки 61 и 62)
2. Съгласно член 43 от Статута ЕО на Съда (понастоящем член 46 от Статута на Съда) давността се прекъсва с предявяването на иск пред общностния съд или с предявяването на предварителна претенция пред компетентната институция на Общността, като в последната хипотеза обаче давността се прекъсва само ако предявяването на претенцията е последвано от предявяването на иск в срока, определен чрез препращане, в зависимост от случая, към член 230 ЕО или член 232 ЕО.
С Известието на Съвета и на Комисията относно последващото приемане на Регламент № 2187/93, предвиждащ предлагане на обезщетение за съответните производители, с което институциите поемат задължение спрямо определени производители да се откажат да повдигат възражение за изтичане на давностния срок по посочения член 43 до момента на определяне на практическите правила за обезщетяване на съответните производители, не започва да тече нов петгодишен давностен срок, считано от датата, на която се слага край на ограничението, което институциите сами са си наложили. Въпреки това този отказ и предходните писма в отговор на предварителните заявления за обезщетение оказват влияние върху изчисляването на давностния срок. Всъщност давностният срок спира да тече в резултат на едностранния отказ на институциите да се позовават на изтекла давност, изразен в посоченото известие и евентуално в предходни писма, независимо от момента, в който ищецът е предявил иск за обезщетение пред Първоинстанционния съд.
В това отношение преимуществото, свързано с безусловното спиране на давностния срок поради едностранния отказ на институциите да се позовават на изтекла давност, не е ограничено единствено до категорията от млекопроизводители, които не са подали заявление по смисъла на член 10, параграф 2, първа алинея от Регламент № 2187/93. Наличието или липсата на подобно заявление са релевантни само за да се определи крайната дата на произтичащото от отказа спиране на давностния срок, като датата е различна в зависимост от това дали е подадено заявление или не.
(вж. точки 67, 69, 71—73 и 76)
3. В рамките на общностната правна уредба относно сроковете за подаване на искове или жалби понятието за извинима грешка трябва да се тълкува стеснително и може да се отнася само до извънредни обстоятелства, при които по-специално съответните институции са възприели поведение, което само по себе си или до голяма степен може да създаде допустимо заблуждение у правен субект, който е добросъвестен и е положил грижата, дължима от нормално осведомения икономически оператор. Действително в подобна хипотеза администрацията не може да черпи права от собственото си незачитане на принципите на правната сигурност и оправданите правни очаквания, което е в основата на допусната от правния субект грешка.
(вж. точка 93)