РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (девети разширен състав)
21 февруари 2024 година(*)
„Дъмпинг — Внос на някои поливинилови алкохоли с произход от Китай — Окончателно антидъмпингово мито — Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1336 — Изчисляване на нормалната стойност — Значителни нарушения в страната на износа — Член 2, параграф 6а от Регламент (ЕС) 2016/1036 — Право на СТО — Принцип на съответстващо тълкуване — Избор на подходяща представителна държава — Лесно достъпни данни — Неоказване на съдействие — Понятие „необходима информация“ — Член 18 от Регламент 2016/1036 — Подбиване на цените — Пазарни сегменти — Метод на контролните номера на продукта — Член 3, параграфи 2 и 3 от Регламент 2016/1036 — Право на защита — Поверително третиране — Членове 19 и 20 от Регламент 2016/1036“
По дело T‑763/20
Inner Mongolia Shuangxin Environment-Friendly Material Co. Ltd, установено в Ордос (Китай), представлявано от J. Cornelis, F. Graafsma и E. Vermulst, адвокати,
жалбоподател,
подпомагано от
Wegochem Europe BV, установено в Амстердам (Нидерландия), представлявано от R. Antonini, E. Monard и B. Maniatis, адвокати,
встъпила страна,
срещу
Европейска комисия, представлявана от G. Luengo,
ответник,
подпомагана от
Европейски парламент, представляван от A. Neergaard, D. Moore и A. Pospíšilová Padowska,
от
Съвет на Европейския съюз, представляван от H. Marcos Fraile и B. Driessen, подпомагани от N. Tuominen, адвокат,
от
Kuraray Europe GmbH, установено в Хаттерсхайм на Майн (Германия), представлявано от R. MacLean и D. Sevilla Pascual, адвокати,
и от
Sekisui Specialty Chemicals Europe SL, установено в Ла Канонджа (Испания), представлявано от A. Borsos и J. Jousma, адвокати,
встъпили страни,
ОБЩИЯТ СЪД (девети разширен състав),
състоящ се от: L. Truchot (докладчик), председател, H. Kanninen, L. Madise, R. Frendo и T. Perišin, съдии,
секретар: I. Kurme, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
след съдебното заседание от 14 и 15 декември 2022 г.,
постанови настоящото
Решение(1)
1 С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят Inner Mongolia Shuangxin Environment-Friendly Material Co. Ltd иска отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1336 на Комисията от 25 септември 2020 година за налагане на окончателни антидъмпингови мита върху вноса на някои поливинилови алкохоли с произход от Китайската народна република (ОВ L 315, 2020 г., стр. 1, наричан по-нататък „обжалваният регламент“) в частта, която се отнася до него.
[…]
Искания на страните
13 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалвания регламент в частта, която се отнася до него,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
14 Wegochem Europe BV (наричано по-нататък „Wegochem“), встъпило в подкрепа на жалбоподателя, моли Общия съд:
– да отмени обжалвания регламент в частта, която се отнася до жалбоподателя,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, включително направените от него.
15 Комисията, подкрепяна от Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз, Kuraray и Sekisui Specialty Chemicals Europe SL (наричано по-нататък „Sekisui“), моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
[…]
По искането на Комисията основания от второ до пето да се отхвърлят като неотносими
51 Комисията иска основания от второ до пето да се отхвърлят като неотносими, тъй като са свързани с дъмпинговия марж, оценен на 115,6 % в обжалвания регламент, докато приложимото спрямо жалбоподателя антидъмпингово мито съответства на маржа на вредата, оценен на 72,9 % в обжалвания регламент. Жалбоподателят, който носeл тежестта на доказване, не доказал, че ако разглежданите основания са обосновани, разликата между дъмпинговия марж и маржа на вредата би се намалила под нула.
52 Освен това Комисията изтъква, че жалбоподателят е длъжен да докаже наличието на възникнал и все още съществуващ личен интерес, който не можел да е свързан с бъдещо несигурно събитие.
53 В подкрепа на относимостта на разглежданите основания жалбоподателят първо се позовава на съдебната практика относно нарушението на правото на защита, съгласно която не може да се изисква от жалбоподателя да доказва, че решението на Комисията е щяло да има различно съдържание, а само че такава хипотеза не е напълно изключена (решения от 1 октомври 2009 г., Foshan Shunde Yongjian Housewares & Hardware/Съвет, C‑141/08 P, EU:C:2009:598, т. 94, и от 11 юли 2013 г., Hangzhou Duralamp Electronics/Съвет, T‑459/07, непубликувано, EU:T:2013:369, т. 110 и 111). Тази съдебна практика била приложима към настоящия случай, при положение че жалбоподателят се намирал в трудно положение, в което не можел да представи цифрови данни за потенциално възможния сценарий. Макар разликата между дъмпинговия марж и маржа на вредата да е значителна, не можело да се изключи дъмпинговият марж да стане по-нисък от маржа на вредата след отстраняването на грешките, посочени в разглежданите основания.
54 Второ, жалбоподателят имал интерес Комисията да изчисли правилно дъмпинговия марж с оглед на възможните преразглеждания на мерките, наложени с обжалвания регламент, с оглед на други антидъмпингови процедури, на които можел да бъде обект, или на искания за възстановяване на платени антидъмпингови мита, които можел да подаде. Тези събития не били бъдещи несигурни.
55 Трето, жалбоподателят припомня, че данните относно нормалната стойност на произвежданите от него продукти са използвани за изчисляването на антидъмпинговото мито, приложимо за друг китайски производител износител — антидъмпингово мито, което било определено въз основа не на маржа на вредата за този производител износител, а въз основа на дъмпинговия му марж. Жалбоподателят не трябвало да носи отговорността да е основната непряка причина за надценяването на дъмпинговия марж на друг производител износител.
56 Следва да се припомни, че член 9, параграф 4, втора алинея от основния регламент предвижда следното:
„Размерът на антидъмпинговото мито не надвишава установения дъмпингов марж, а следва да бъде по-малък от маржа, когато такова по-ниско мито би било достатъчно, за да се отстрани вредата за промишлеността на Съюза […]“.
57 Съгласно съдебната практика тази разпоредба съдържа така нареченото правило за „по-ниското мито“ (наричано по-нататък „правилото за по-ниското мито“), по силата на което следва да се използва маржът на вредата, за да се определи ставката на антидъмпинговото мито, когато дъмпинговият марж е по-висок от маржа на вредата, и обратно (вж. в този смисъл решения от 4 март 2010 г., Foshan City Nanhai Golden Step Industrial/Съвет, T‑410/06, EU:T:2010:70, т. 94 и цитираната съдебна практика, и от 18 октомври 2016 г., Crown Equipment (Suzhou) и Crown Gabelstapler/Съвет, T‑351/13, непубликувано, EU:T:2016:616, т. 49 и цитираната съдебна практика).
58 Правилото за по-ниското мито цели по-специално да се избегне наложеното антидъмпингово мито да надхвърли необходимото за отстраняване на вредата, причинена от дъмпинговия внос. Всъщност приемането на антидъмпингови мита представлява защитна и превантивна мярка срещу нелоялната конкуренция, произтичаща от дъмпингови практики, а не санкция или мярка, предоставяща конкурентно предимство на промишлеността на Съюза (вж. в този смисъл решение от 18 октомври 2016 г., Crown Equipment (Suzhou) и Crown Gabelstapler/Съвет, T‑351/13, непубликувано, EU:T:2016:616, т. 50 и цитираната съдебна практика).
59 В настоящия случай в съображение 658 от обжалвания регламент Комисията „[…]прави сравнение между маржовете на вредата и дъмпинговите маржове“ и посочва, че „[р]азмерът на [антидъмпинговите мита] следва да бъде определен на равнището на по-ниския от двата маржа“.
60 В съображение 659 от същия регламент се съдържа следната таблица:
Дружество | Дъмпингов марж | Марж на вредата | Окончателно антидъмпингово мито |
Shuangxin Group [T‑763/20] | 115,6 % | 72,9 % | 72,9 % |
Sinopec Group [T‑762/20] | 17,3 % | 57,6 % | 17,3 % |
Wan Wei Group | 193,2 % | 55,7 % | 55,7 % |
Други оказали съдействие дружества | 80,4 % | 57,9 % | 57,9 % |
Всички други дружества | 193,2 % | 72,9 % | 72,9 % |
61 Макар Комисията да изтъква неотносимостта на разглежданите основания, тъй като жалбоподателят не е доказал, че ако тези основания са обосновани, дъмпинговият марж би бил по-нисък от маржа на вредата, поради което антидъмпинговото мито следвало да бъде намалено, жалбоподателят в отговор се позовава не само на тежестта на доказване, но и на своя интерес да посочи тези основания, вследствие на което Комисията поддържа, че в случая този интерес не е доказан.
62 Съгласно постоянната съдебна практика, от една страна, в рамките на жалба за отмяна за неотносимо се счита основание, което, макар и да е обосновано, не би могло да доведе до исканата от жалбоподателя отмяна (определение от 26 февруари 2013 г., Castiglioni/Комисия, T‑591/10, непубликувано, EU:T:2013:94, т. 45, и решение от 15 януари 2015 г., Франция/Комисия, T‑1/12, EU:T:2015:17, т. 73; в този смисъл вж. и решение от 21 септември 2000 г., EFMA/Съвет, C‑46/98 P, EU:C:2000:474, т. 38).
63 От друга страна, едно основание за отмяна е недопустимо поради липса на правен интерес, когато, дори да се предположи, че е основателно, отмяната на обжалвания акт въз основа на това основание не би била от естество да удовлетвори жалбоподателя (вж. определение от 14 юли 2020 г., Shindler и др./Комисия, T‑627/19, EU:T:2020:335, т. 47 и цитираната съдебна практика).
64 Тези два въпроса са отделни (вж. в този смисъл решения от 21 септември 2000 г., EFMA/Съвет, C‑46/98 P, EU:C:2000:474, т. 38, и от 4 май 2022 г., CRIA и CCCMC/Комисия, T‑30/19, EU:T:2022:266, т. 92 (непубликувано).
65 Следва да се приеме, че когато в рамките на жалба с предмет искане за отмяна на регламент за налагане на антидъмпингови мита, в който институциите на Съюза са приложили правилото за по-ниското мито, жалбоподателят изтъква основания или части от основания, които поставят под съмнение кой между дъмпинговия марж и маржа на вредата е по-висок, въпросът, който се поставя, е дали тези основания или части са относими (вж. в този смисъл решения от 4 март 2010 г., Foshan City Nanhai Golden Step Industrial/Съвет, T‑410/06, EU:T:2010:70, т. 94—98, и от 21 март 2012 г., Fiskeri og Havbruksnæringens Landsforening и др./Съвет, T‑115/06, непубликувано, EU:T:2012:136, т. 45—47).
66 Поради това следва да се отбележи, че са ирелевантни доводите на страните относно интереса на жалбоподателя да изтъкне разглежданите основания.
67 Що се отнася до относимостта на разглежданите основания, в отговор на поставени от Общия съд писмени въпроси Комисията поддържа становището си, че жалбоподателят е трябвало да докаже, че основанията му са оказали влияние върху резултата от разследването, но също така оценява въздействието, което всяко от разглежданите основания, ако е обосновано, би могло да има върху дъмпинговия марж. По-специално тя поддържа, че обосноваността на петото основание е необходимо, макар и недостатъчно условие, за да могат нарушенията, посочени в разглежданите основания, да намалят дъмпинговия марж до равнище, по-ниско от маржа на вредата. Всъщност според Комисията, ако петото основание е обосновано, тя би била длъжна да преизчисли дъмпинговия марж, който тогава би трябвало да се намали с 41,1 процентни пункта и следователно би бил 74,5 %. Този марж все още би бил по-висок от маржа на вредата, който достига 72,9 %, но ако други разглеждани основания или части от тях на свой ред биха били основателни, би могло дъмпинговият марж да стане по-нисък от маржа на вредата. Комисията обаче твърди, че ако петото основание бъде отхвърлено, подлежащият на преизчисляване дъмпингов марж би останал по-висок от маржа на вредата, дори и другите разглеждани основания да се приемат по същество. Всъщност те се отнасяли до твърдени грешки, чието премахване щяло най-много да намали дъмпинговия марж до равнище, което би продължило да надвишава 90 %. По този начин той оставал значително по-висок от маржа на вредата.
68 Макар да признава, че обосноваността на петото основание би могла да доведе до намаляване на дъмпинговия марж с 41,1 процентни пункта, жалбоподателят оспорва изчисленията на Комисията, от които тя стига до извода, че тази обоснованост е условие sine qua non, за да могат основания от второ до четвърто да бъдат относими, в смисъл че, ако бъдат уважени, дъмпинговият марж би се оказал по-нисък от маржа на вредата. Според жалбоподателя, ако всички разглеждани основания, с изключение на петото, са обосновани, то дъмпинговият марж би се намалил до 71,1 % и така би бил по-нисък от маржа на вредата, който е 72,9 %. В съдебното заседание в отговор на въпрос на Общия съд жалбоподателят потвърждава, че това число от 71,1 % предполага обоснованост на второто основание, което би довело до намаляване на дъмпинговия марж с 8,6 процентни пункта, и че при отхвърляне на това основание този марж би възлизал на 79,7 % и следователно би бил по-висок от маржа на вредата.
69 От това следва, че жалбоподателят признава, че ако второто и петото основание бъдат отхвърлени по същество, е изключено другите разглеждани основания да могат да доведат до намаляване на дъмпинговия марж, така че той да стане по-нисък от маржа на вредата. Следователно трябва да се приеме, че в тази хипотеза другите разглеждани основания непременно биха били неотносими.
70 При тези обстоятелства следва да се разгледат по същество второто и петото основание, преди да се разгледа относимостта на третото и четвъртото основание.
По второто основание — нарушение на член 2, параграф 6а, буква а) от основния регламент, що се отнася до избора на подходяща представителна държава
71 Жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила член 2, параграф 6а, буква а) от основния регламент, тъй като е приела Турция за подходяща представителна държава въз основа на данните за Ilkalem Ticaret Ve Sanayi AS (наричано по-нататък „Ilkalem“), въпреки че е трябвало да избере Мексико въз основа на данните за Solutia Tlaxcala SA de CV (наричано по-нататък „Solutia Tlaxcala“) или за Wyn De Mexico Productos Quimicos SA de CV (наричано по-нататък „Wyn“).
72 На първо място, жалбоподателят твърди, че Комисията е тълкувала неправилно условието по член 2, параграф 6а, буква а) от основния регламент, съгласно което, за да могат да бъдат използвани данните за установено в предвидената страна дружество, те трябва да са „лесно достъпни“.
73 На второ място, жалбоподателят изтъква неизпълнение на задължението за полагане на грижа, което Комисията трябвало да спазва при избора на подходяща представителна държава.
74 На трето място, жалбоподателят твърди, че Мексико е най-подходящата представителна държава, тъй като прилага по-високо равнище на социална закрила и на опазване на околната среда от това на Турция.
75 Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.
76 Тъй като текстът на член 2, параграф 6а от основния регламент е възпроизведен в точка 8 по-горе, следва да се обобщят основните етапи, следвани в случая от Комисията при прилагането на член 2, параграф 6а, буква а) от посочения регламент, така както произтичат от обжалвания регламент.
77 Съгласно съображение 175 от обжалвания регламент изборът на представителната държава е „основан на следните критерии:
– равнище на икономическо развитие, сходно с това на [Китай,]
– [п]роизводство на продукта, предмет на разследването, в тази държава[,]
– наличие на съответни публични данни в тази държава[,]
– в случаите, когато има повече от една възможна представителна държава, се дава предимство, когато това е целесъобразно, на държавата, която има адекватно равнище на социална закрила и опазване на околната среда“.
78 От съображения 177—184, 198, 199 и 203 от обжалвания регламент следва, че след като разглежда пет държави, които могат да бъдат избрани като подходяща представителна държава, Комисията изключва три от тях, поради което трябва да избере между останалите две, а именно Мексико и Турция.
79 Що се отнася до Мексико, Комисията анализира наличието на финансови данни за Solutia Tlaxcala и за Wyn (съображения 38, 200—202, 212, 229 и 230 от обжалвания регламент).
80 Колкото до Solutia Tlaxcala, Комисията е изправена пред факта, че дружеството майка Solutia Europe SPRL/BVBA (наричано по-нататък „Solutia Europe“), установен в Белгия потребител на PVA, ѝ е предоставило необходимите финансови данни само в поверителна форма, до която обществеността не може да има достъп, и че тези данни не са налични в базата данни Orbis (наричана по-нататък „базата Orbis“).
81 Комисията също така отбеляза, че макар някои производители износители да са твърдели, че данните относно Solutia Tlaxcala са били налични в базата данни Dun&Bradstreet (наричана по-нататък „базата Dun&Bradstreet“), те само са посочили това доказателство като „prima facie доказателство“ за наличието на тези данни, но не са ги представили. Поради това Комисията стига до извода, че не може за използва тези данни в рамките на процедурата.
82 Колкото до Wyn, Комисията отбелязва, че публичните финансови данни са били на разположение само за първите шест месеца на 2018 г. и че този период не съвпада с периода, за който се отнася разследването ѝ, и не може да се счита за представителен за цяла една година поради сезонните колебания. Освен това Комисията констатира, че през 2017 г. Wyn не е било рентабилно. Поради това Комисията стига до извода, че Мексико не може да бъде подходяща представителна държава за целите на нейното разследване.
83 Що се отнася до Турция, Комисията счита, че може да се основе на наличните данни за Ilkalem в базата Orbis по-специално за 2018 г., които показват, че макар това дружество да е реализирало загуба през тази година поради високи финансови разходи, разглеждането на данните за предходните години позволява тези разходи да се квалифицират като извънредни. Така Комисията стига до извода, че данните за 2018 г. могат да бъдат използвани чрез корекция, за да се отчете извънредният характер на финансовите разходи, понесени през тази година (съображения 205, 206 и 213—215 от обжалвания регламент).
84 Освен това в съображения 221 и 226 от обжалвания регламент Комисията уточнява, че тъй като е установила, че Турция е единствената подходяща представителна държава, не е необходимо да се извършва оценка на равнището на социална закрила и на опазване на околната среда в съответствие с член 2, параграф 6а, буква а), първо тире, in fine от основния регламент.
85 Принципите, които трябва да се прилагат при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза, бяха припомнени в точка 28 по-горе.
86 В буквален аспект жалбоподателят твърди, че възприетото от Комисията тълкуване на израза „лесно достъпни данни“ е несъвместимо с текста на член 2, параграф 6а, буква а) от основния регламент, тъй като наречията „лесно“ и „публично“ не са синоними.
87 Следва да се отбележи, че макар обжалваният регламент да не е лишен от нееднозначност в това отношение, тъй като в него многократно се използват изразите „публични […] данни“ и „публично достъпни […] данни“ (вж. по-специално съображения 175, 194, 202, 212 и 217 от посочения регламент), в съображение 228 от този регламент Комисията посочва следното:
„228 [В] съответствие с член 2, параграф 6а от основния регламент данните не трябва да бъдат „публично достъпни“, а „лесно достъпни“. Комисията отбеляза, че „публично достъпни“ означава общодостъпни, докато „лесно достъпни“ данни означава достъпни за всички при изпълнение на определени условия, като плащане на такса. Важно е да се спомене, че цялата информация, използвана за формирането на нормалната стойност, беше предоставена на разположение в публично достъпната част от досието. Това означава, че дори когато информацията е достъпна само срещу заплащане, всички заинтересовани страни са имали достъп до нея“.
88 С оглед на това тълкуване на израза „лесно достъпни“ жалбоподателят неправилно поддържа, че Комисията е смесила понятията „публично достъпни“ и „лесно достъпни“. Всъщност Комисията прави разграничение между тези две понятия, които тя следователно не счита за еквивалентни.
89 От гледна точка на контекста жалбоподателят подчертава, че когато основният регламент предвижда, че определено доказателство следва да бъде публично оповестено, това уточнение се съдържа изрично в релевантните разпоредби. Освен това видно от правото на СТО процесуалните задължения за поверителност допускат по същество компетентен орган да използва поверителни данни.
90 От една страна, тъй като вече бе посочено, че Комисията не е смесила двете посочени в точка 88 по-горе понятия, не е от значение, че в някои разпоредби от основния регламент законодателят е уточнил, че определени доказателства трябва да бъдат публично достъпни.
91 От друга страна, Комисията основателно поддържа, че член 2, параграф 6а, буква а) от основния регламент трябва да се тълкува с оглед на изискванията, произтичащи от разпоредбите на този регламент, посветени на поверителното третиране, и на разпоредбите, които уреждат информирането на страните, за да се гарантира правото им на защита.
92 От телеологична гледна точка жалбоподателят поддържа, че член 2, параграф 6а, буква а) от основния регламент трябва да допринася за постигането на целта му, състояща се в предотвратяване на дъмпинговите практики на пазара на Съюза и в осигуряване на лоялна търговия и конкуренция на този пазар. Така изборът от страна на Комисията на подходящата представителна държава не можел да зависи от съгласието на даден производител за публичното разгласяване на неговите данни.
93 Впрочем, макар основният регламент да цели да осигури защита срещу дъмпингов внос, като се избегне по-специално причиняването на вреда на установено в Съюза производство (вж. по аналогия определение от 11 октомври 2011 г., DBV/Комисия, T‑297/10, непубликувано, EU:T:2011:583, т. 37; в този смисъл и по аналогия вж. и решение от 28 февруари 2008 г., Carboni e derivati, C‑263/06, EU:C:2008:128, т. 39), законодателят все пак е решил да преследва тази цел, като същевременно отчита изискванията, свързани с поверителното третиране на определени сведения и със зачитането на правото на защита.
94 Следва да се припомни текстът на съответните разпоредби от основния регламент в това отношение.
95 Съгласно член 19 от основния регламент се предвижда следното:
„1. Всяка поверителна по своя характер информация (защото например разгласяването ѝ би дало значително конкурентно преимущество на конкурент или би имало значителен отрицателен ефект за лицето, предоставило информацията[,] или за трето лице, от което лицето, предоставило информацията, я е получило), както и информацията, предоставена от страни по разследването на поверителна основа, се разглежда от органите като поверителна, ако са посочени уважителни причини за това.
2. От заинтересованите страни, които предоставят информация на поверителна основа, се изисква да представят обобщения с неповерителен характер. Обобщенията с неповерителен характер са достатъчно подробни, за да позволят разбирането на смисъла на предоставената при поверителност информация. В изключителни случаи заинтересованите страни може да посочат, че информацията не подлежи на обобщаване. В тези изключителни случаи се декларират причините, поради които информацията не подлежи на такова обобщаване.
3. Ако се установи, че искането за поверителност не е обосновано и заинтересованата страна не желае да предостави информацията или да разреши разгласяването ѝ в обобщен вид, такава информация може да не бъде взета предвид, освен ако чрез подходящи източници се докаже, че тя е вярна. Исканията за поверителност не може да се отхвърлят произволно.
4. Настоящият член не изключва разгласяване на обща информация от органите на Съюза и по-специално на основанията, въз основа на които се вземат решения по силата на настоящия регламент, и на доказателствата, използвани от органите на Съюза, ако съответните основания е необходимо да се разясняват в рамките на съдебно производство. При такова разгласяване се държи сметка за законния интерес на съответните лица да не се накърнява търговската им тайна.
5. Комисията и държавите членки, включително служителите им, нямат право да разгласяват информация, получена по силата на настоящия регламент, за която предоставилото я лице е поискало поверително третиране, без изричното съгласие на това лице.
[…]“.
96 Съгласно член 20 от основния регламент се предвижда следното:
„1. Жалбоподателите, вносителите и износителите и техните представителни обединения, както и представителите на страната на износа имат право да изискат разгласяване на подробностите, подкрепящи основните факти и съображения, на основата на които са въведени временни мерки […].
2. Страните, посочени в параграф 1, имат право да поискат окончателно разгласяване на основните факти и съображения, на основата на които съществува намерение за препоръка за налагането на окончателни мерки или за прекратяване на разследване или процедура без налагане на мерки, като се отдава особено внимание на разгласяването на факти и съображения, различни от използваните при въвеждане на временни мерки.
[…]“.
97 Съгласно член 6, параграф 7 от основния регламент се предвижда следното:
„7. Жалбоподателите, вносителите и износителите […] имат право, въз основа на писмено искане, да се запознаят с всяка информация, предоставена от страна по разследването и която е различна от вътрешнослужебните документи, подготвени от органите на Съюза или от [неговите] държави членки, ако тази информация е от съществено значение за формулирането на защитата, не е поверителна по смисъла на член 19 и която се използва в разследването.
[…]“.
98 С тези разпоредби основният регламент преследва две цели, а именно, от една страна, да позволи на заинтересованите страни да защитят надлежно интересите си и от друга страна, да запази поверителността на информацията, събрана в хода на разследването (вж. по аналогия решение от 30 юни 2016 г., Jinan Meide Casting/Съвет, T‑424/13, EU:T:2016:378, т. 96; в този смисъл и по аналогия вж. и решение от 1 юни 2017 г., Changmao Biochemical Engineering/Съвет, T‑442/12, EU:T:2017:372, т. 142 и цитираната съдебна практика).
99 Що се отнася до първата цел, посочена в точка 98 по-горе, следва да се припомни, че зачитането на правото на защита във всяка започнала срещу дадено лице процедура, която може да завърши с увреждащ акт, представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да бъде гарантиран дори при липсата на каквато и да е правна уредба относно процедурата. Този принцип е от съществено значение в процедурите по антидъмпингови разследвания (вж. решение от 1 юни 2017 г., Changmao Biochemical Engineering/Съвет, T‑442/12, EU:T:2017:372, т. 139 и цитираната съдебна практика).
100 Съгласно посочения принцип заинтересуваните предприятия трябва да са имали възможност в хода на административното производство да изложат надлежно своята гледна точка относно действителното съществуване и относимостта на твърдените факти и обстоятелства и относно възприетите от Комисията доказателства в подкрепа на твърдението ѝ за наличието на дъмпингова практика и на произтичаща от нея вреда (вж. решение от 1 юни 2017 г., Changmao Biochemical Engineering/Съвет, T‑442/12, EU:T:2017:372, т. 140 и цитираната съдебна практика).
101 Що се отнася до втората цел, посочена в точка 98 по-горе, следва да се припомни, че защитата на търговската тайна представлява основен принцип на правото на Съюза. Запазването на лоялната конкуренция представлява значим обществен интерес, чиято защита може да обоснове отказ да се разгласи информация, представляваща търговска тайна (вж. в този смисъл решение от 30 юни 2016 г., Jinan Meide Casting/Съвет, T‑424/13, EU:T:2016:378, т. 165 и цитираната съдебна практика).
102 За да се съчетаят двете разглеждани цели, при изпълнението на задължението си за информиране институциите на Съюза трябва да действат с цялата дължима грижа, като се стремят — доколкото опазването на търговската тайна е осигурено — да предоставят на съответните предприятия полезна информация за защитата на техните интереси и като избират, ако е необходимо по собствена инициатива, подходящите средства за предоставяне на такава информация (вж. в този смисъл решение от 1 юни 2017 г., Changmao Biochemical Engineering/Съвет, T‑442/12, EU:T:2017:372, т. 141).
103 Необходимостта от съчетаване на тези цели произтича и от факта, че съгласно съдебната практика член 19 от основния регламент има за цел да защити не само търговските тайни, но и правото на защита на другите страни в антидъмпинговата процедура (вж. решение от 15 октомври 2020 г., Zhejiang Jiuli Hi-Tech Metals/Комисия, T‑307/18, непубликувано, EU:T:2020:487, т. 82 и цитираната съдебна практика).
104 С оглед на тези разпоредби и принципи следва да се приеме, че когато в приложение на член 2, параграф 6а, буква а) от основния регламент иска да получи данни, до които има „лесен достъп“, Комисията има право да откаже да използва за тази цел данни, които се считат за поверителни от страната, която ги е предоставила, и за които тя не успява да получи неповерително обобщение, въз основа на което другите заинтересовани от разследването страни биха могли да упражнят правото си на защита.
105 Този извод не се поставя под въпрос от доклада на апелативния орган по спора „Тайланд — Антидъмпингови мита върху профили от желязо или от нелегирани стомани и двойно Т‑образни греди с произход от Полша“, приет от ОУС на 5 април 2001 г. (WT/DS 122/AB/R) (наричан по-нататък „докладът за профилите и гредите“), на който се позовава жалбоподателят.
106 Всъщност съгласно точка 111 от доклада за профилите и гредите е предвидено следното:
„[И]зискването по член 3.1 [от Антидъмпинговото споразумение], съгласно което установяването на вредата трябва да се основава на „достоверни“ доказателства и да включва „обективно“ проучване на изискуемите елементи относно вредата, не означава, че заключението трябва да се основава единствено на съображенията или фактите, които са били разгласени на страните в антидъмпингово разследване или са могли да бъдат установени от тях. [Този] член 3.1, напротив, позволява на [компетентния] орган да основе своето заключение на всички релевантни съображения и факти, с които разполага“.
107 Все пак най-напред следва да се констатира, че член 3.1 от Антидъмпинговото споразумение не включва условието, което обаче се съдържа в член 2, параграф 6а, буква а) от основния регламент, до използваните от Комисията данни да има „лесен достъп“.
108 По-нататък следва да се припомни, че в точка 107 от доклада за профилите и гредите апелативният орган уточнява, че „[а]нтидъмпинговото разследване […] включва събирането и оценката както на поверителна, така и на неповерителна информация“ и че „установяването на вредата […] трябва да се основава на всички тези доказателства“. От това той заключава, че „нищо в член 3.1 [от Антидъмпинговото споразумение] не задължава [компетентния] орган да основе установяването на вредата само на неповерителна информация“. Следователно, макар по силата на изводите от този доклад компетентният орган да може да използва освен неповерителни, също и поверителни сведения, той не може да се основава изключително на поверителни сведения. Такъв обаче щеше да е случаят, ако Комисията бе използвала данните, които Solutia Europe ѝ е предоставило относно Solutia Tlaxcala.
109 Накрая, трябва да се подчертае, че макар апелативният орган да припомня в точка 109 от доклада за профилите и гредите, че член 6 от Антидъмпинговото споразумение „установява рамка от [процесуални] задължения, която по-специално изисква [компетентните] органи да разкриват определени доказателства в хода на разследването на заинтересованите страни“ и констатира, че „няма никаква причина тези задължения […] да се тълкуват по начин, който ги включва сред материалноправните разпоредби на член 3.1“ от това споразумение, той уточнява, че по този начин „не иска да каже […], че установяването на определената в конкретния случай вреда […] непременно отговаря на предписанията на [посочения] член“. Всъщност според апелативния орган специалната група, чийто доклад е оспорен пред него, „след като е установила, че твърдението на [Република] Полша съгласно [последния член] не отговаря на предписанията на член 6.2 от [Договореността относно правилата и процедурите за уреждане на спорове, съдържаща се в приложение 2 към Споразумението за създаване на СТО], не е разгледала този въпрос“.
110 Следователно апелативният орган е искал да избегне възможността ако в искането си за създаване на специална група дадена страна не е повдигнала с необходимата яснота въпроса за спазването от компетентния орган на процесуалните задължения, предвидени в член 6 от Антидъмпинговото споразумение, свързани с поверителното третиране и с правото на защита, тя да може да поправи този пропуск, поддържайки, че преценката за нарушението на материалноправните разпоредби, за което надлежно е сезирала тази група, включва проверка за спазването на тези процесуални задължения.
111 От това следва, че докладът за профилите и гредите не може да се тълкува в смисъл, че утвърждава основен принцип, съгласно който даден компетентен орган може при всички обстоятелства да използва поверителна информация.
112 В случая е безспорно, че Solutia Europe се е противопоставило на разгласяването на данните за Solutia Tlaxcala и че не е предоставило на Комисията неповерително обобщение на тези данни. Така по силата на член 19, параграф 3 от основния регламент Комисията е можела да не вземе предвид тези данни, освен ако е можела да ги получи от други източници.
113 В това отношение жалбоподателят изтъква, че данните за Solutia Tlaxcala са налични в базата Dun&Bradstreet, достъпна с абонамент. Без значение било, че Комисията избрала да се абонира само за базата Orbis.
114 Следва да се констатира, че в коментарите си по окончателното разгласяване жалбоподателят привлича вниманието на Комисията върху факта, че базата Dun&Bradstreet съдържа лесно достъпни данни за Solutia Tlaxcala и включва хипервръзка в съответния пасаж от тези коментари, като същевременно уточнява, че тези данни са достъпни чрез заплащане на права за достъп.
115 От отговорите на главните страни на поставените от Общия съд писмени въпроси следва, че посочената от жалбоподателя хипервръзка не позволява достъп до данните за Solutia Tlaxcala, които се съдържат в базата Dun&Bradstreet.
116 Освен това в коментарите си по окончателното разгласяване жалбоподателят само посочва, че съществува „prima facie“ доказателство за възможността да се получат данните за Solutia Tlaxcala в базата Dun&Bradstreet.
117 От това следва, че самият жалбоподател не е имал достъп до тези данни, поради което не е знаел колко са подробни и кой период обхващат.
118 Следователно в съображение 230 от обжалвания регламент Комисията правилно е отказала да използва тези данни.
119 Що се отнася до доводите на жалбоподателя за неизпълнение на задължението за полагане на грижа, след като той се позовава на принципите, произтичащи от съдебната практика във връзка с член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент в редакцията му преди Регламент 2017/2321, които били приложими по аналогия, следва да се припомни текстът на тази разпоредба, която гласи следното:
„В случай на внос от страни без пазарна икономика […] нормалната стойност се определя на основата на цената или на формираната стойност в трета страна с пазарна икономика или цената от такава трета страна към други страни, включително Съюза, или ако това не е възможно, на всяка друга разумна основа, включително и цената, действително платена или платима в Съюза за сходни продукти, подходящо коригирана, ако е необходимо, за да се включи разумен марж на печалба.
Избира се подходяща трета страна с пазарна икономика по неподлежащ на съмнение начин, като се взема предвид всяка надеждна информация, предоставена в момента на избора […]“.
120 Съгласно съдебната практика по член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент в редакцията му преди Регламент 2017/2321 изборът на „държава аналог“ по силата на тази разпоредба попада в обхвата на широкото право на преценка, с което разполагат институциите на Съюза в областта на общата търговска политика поради сложността на икономическите и политическите положения, които трябва да разглеждат (вж. по аналогия решение от 29 юли 2019 г., Shanxi Taigang Stainless Steel/Комисия, C‑436/18 P, EU:C:2019:643, т. 30 и цитираната съдебна практика). Упражняването на правото на преценка на институциите на Съюза при избора на тази държава подлежи на съдебен контрол. Всъщност съдът на Съюза трябва да провери дали са спазени процесуалните правила, дали възприетите факти за извършване на оспорения избор са установени точно, дали не е налице явна грешка в преценката на тези факти, както и дали не е налице злоупотреба с власт. Следва по-специално да се провери дали тези институции не са пропуснали да вземат предвид съществени обстоятелства с оглед на установяването дали избраната държава е подходяща и дали материалите по преписката са разгледани с цялата дължима грижа, за да може да се приеме, че нормалната стойност на съответния продукт е била определена по подходящ начин и без преценката да буди съмнение (в този смисъл и по аналогия вж. решения от 29 май 1997 г., Rotexchemie, C‑26/96, EU:C:1997:261, т. 10—12, от 10 септември 2015 г., Fliesen-Zentrum Deutschland, C‑687/13, EU:C:2015:573, т. 51, и от 23 април 2018 г., Shanxi Taigang Stainless Steel/Комисия, T‑675/15, непубликувано, EU:T:2018:209, т. 31 и цитираната съдебна практика).
121 Въпреки различията, които съществуват между член 2, параграф 6а, буква а) от основния регламент и предишния член 2, параграф 7, буква а) от него, тези принципи са приложими по аналогия в настоящия случай, както поддържа Комисията.
122 В случая, първо, жалбоподателят твърди, че Комисията е приела данните за Ilkalem, независимо от факта, че през разследвания период това дружество е било губещо поради извънредни финансови разходи и че поради това е било необходимо да се направят корекции въз основа на цифровите данни за трите предходни финансови години. Приемането на тези данни било в противоречие с факта, че Комисията е отказала данните за Wyn, с мотива че те са обхващали период, който не съвпада с периода, за който се отнася нейното разследване. Следователно Комисията неправилно предпочела данните за Ilkalem пред тези за Wyn, както и пред тези за Solutia Tlaxcala, които не само били „лесно достъпни“, но и цялостни и пълни.
123 Следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва наличието на съображенията в обжалвания регламент, съгласно които Комисията е изключила възможността да се позове на данните за Wyn, с мотива че те не са се отнасяли до разследвания период и са показвали, че това дружество не е реализирало печалба през 2017 г. (вж. т. 82 по-горе). Жалбоподателят само поддържа, че това изключване контрастира с факта, че Комисията е приела данните относно Ilkalem. Следва обаче да се констатира, че последните данни, за разлика от данните за Wyn, са били налични за цялата 2018 г., така че са обхващали поне една част от разследвания период. Освен това тези данни са показвали също, че Ilkalem е реализирало печалби през трите предходни години и че липсата на печалба през 2018 г. се е дължала на особено високи финансови разходи, които Комисията е квалифицирала като извънредни. Жалбоподателят обаче не е оспорил основателността на тази квалификация, нито е доказал, че направените от Комисията корекции на данните за Ilkalem от 2018 г. за компенсиране на въздействието на тези извънредни разходи не са били подходящи.
124 Предвид широкото право на преценка, с което разполага Комисията в настоящия случай по отношение на избора на подходящата представителна държава (вж. т. 120 и 121 по-горе), за да може да бъде уважено основанието му, жалбоподателят трябва да представи достатъчно доказателства, за да постави под съмнение правдоподобността на преценките на фактите, възприети в обжалвания регламент (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 3 декември 2019 г., Yieh United Steel/Комисия, T‑607/15, EU:T:2019:831, т. 110 и цитираната съдебна практика).
125 Следователно настоящият довод на жалбоподателя трябва да се отхвърли.
126 Второ, жалбоподателят поддържа, че Комисията е трябвало най-малкото да направи разграничение между, от една страна, данните относно заместващите стойности на производствените фактори (наричани по-нататък „заместващите стойности“) и от друга, данните за разходите ПОАР и за маржа на печалбата. Данните за Ilkalem били полезни само за последните елементи, тъй като заместващите стойности можели да бъдат получени от обществено достъпни източници, по-специално от базата данни Global Trade Atlas, която съдържала тези стойности за мексиканските суровини. Жалбоподателят отбелязва, че Комисията вече е използвала данни от различни източници в антидъмпингово разследване, както направили и органите на Съединените американски щати.
127 Следва обаче да се отбележи, че жалбоподателят само твърди, че базата данни Global Trade Atlas съдържа заместващи стойности за Мексико, но не обяснява защо тези стойности са по-релевантни от тези за Турция. A fortiori, той не доказва, че е било явно неправилно да се използват турските заместващи стойности.
128 Освен това жалбоподателят не уточнява защо би било явно неправилно да се вземат предвид данните, отнасящи се до една и съща трета държава, както за заместващите стойности, така и за разходите ПОАР и маржа на печалбата.
129 Жалбоподателят изтъква практиката на Комисията, която доказвала, че тя вече е използвала данни от различни източници, както и практиката на органите на Съединените американски щати, потвърдена от компетентните юрисдикции.
130 Все пак, от една страна, съгласно съдебната практика законосъобразността на регламент за налагане на антидъмпингови мита трябва да се преценява с оглед на правните норми, и по-специално на разпоредбите на основния регламент, а не въз основа на твърдяната по-ранна практика на институциите на Съюза по вземане на решения (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 10 февруари 2021 г., RFA International/Комисия, C‑56/19 P, EU:C:2021:102, т. 79, от 4 октомври 2006 г., Moser Baer India/Съвет, T‑300/03, EU:T:2006:289, т. 45, и от 18 октомври 2016 г., Crown Equipment (Suzhou) и Crown Gabelstapler/Съвет, T‑351/13, непубликувано, EU:T:2016:616, т. 107).
131 От друга страна, що се отнася до практиката на органите на Съединените американски щати, следва да се отбележи, че тази практика може да се отнася само до прилагането на правото на Съединените американски щати, чиито разпоредби не съвпадат непременно с тези на основния регламент, както са тълкувани от Съда и от Общия съд. При това положение, макар тази практика да се отнася до фактическо и правно положение, сходно с разглежданото в настоящия случай — нещо, което жалбоподателят не е доказал, тя не обвързва Общия съд.
132 Следователно настоящият довод на жалбоподателя трябва да се отхвърли.
133 Накрая, що се отнася до довода на жалбоподателя, че Мексико има по-високо равнище на социална закрила и на опазване на околната среда от това на Турция, следва да се отбележи, че съгласно самия текст на член 2, параграф 6а, буква а), първо тире от основния регламент въпросът за равнището на тази закрила се поставя само „когато има повече от една такава [подходяща представителна] държава“.
134 Тъй като обаче в случая Комисията основателно е приела, че съществуват релевантни данни за разходите ПОАР и за маржа на печалба само за Турция, а не за Мексико, тя е можела основателно да направи извода в съображения 221 и 226 от обжалвания регламент, че Турция е единствената подходяща представителна държава и че следователно не се поставя въпросът за равнището на социална закрила и на опазване на околната среда.
135 Предвид изложеното второто основание следва да се отхвърли по същество.
По петото основание — нарушение на член 18 от основния регламент
136 Жалбоподателят твърди, че за изчисляването на нормалната стойност на произвежданите от него продукти Комисията неправилно е използвала наличните факти по смисъла на член 18, що се отнася до генерираните на място производствени фактори като пара и електроенергия, въпреки че е оказал съдействие, полагайки всички усилия, като е отговорил на въпросника на Комисията.
137 Според жалбоподателя Комисията, която го упреква, че не е отнесъл към продукта, предмет на разследването, част от разходите във връзка с материалите за влагане, от които се нуждае за генерираните от него производствени фактори, които използва за производството на своите PVA, не е взела предвид факта, че това отнасяне е невъзможно поради характеристиките на производствения процес на неговите PVA.
138 Освен това, след като жалбоподателят е оказал съдействие на Комисията, полагайки всички усилия, по силата на член 18, параграф 3 от основния регламент последната била длъжна да вземе предвид информацията, която ѝ е предоставил, и нямала право да използва наличните факти по смисъла на този член.
139 Комисията, подкрепена от Sekisui, оспорва доводите на жалбоподателя.
140 Следва да се припомни текстът на релевантните разпоредби на член 18 от основния регламент, посветен на „[н]еоказване[то] на съдействие“, който гласи следното:
„1. В случай че заинтересована страна откаже достъп или по друг начин не предостави в срока, предвиден по настоящия регламент, необходимата информация или значително възпрепятства разследването, предварителните или окончателни заключения, положителни или отрицателни, могат да бъдат направени въз основа на наличните факти.
[…]
3. Ако предоставената от заинтересована страна информация не е съвършена във всяко едно отношение, тя не се изключва автоматично, ако недостатъците в нея не са от естество, което да причини неоправдани трудности при достигането до логично приемливи заключения и ако информацията е предоставена по подходящ начин, навреме и може да бъде проверена, и ако страната е действала, полагайки всички усилия.
[…]“.
141 За да се разбере смисълът на член 18 от основния регламент, следва да се припомни, че Комисията като разследващ орган е длъжна да установи наличието на дъмпинг, вреда и причинно-следствена връзка между вноса — предмет на дъмпинг, и установената вреда. Доколкото нито една разпоредба от основния регламент не предоставя на Комисията правомощието да задължава заинтересованите страни да участват в разследването или да предоставят информация, тази институция се нуждае от доброволното съдействие на тези страни, за да получи необходимата информация. В този контекст от съображение 27 от основния регламент е видно, че законодателят на Съюза е преценил за „[н]еобходимо […] да се предвиди, че за установяване на констатациите може да се ползва и друга информация, ако страните не оказват достатъчно съдействие, както и че тази информация може да е по-малко благоприятна за страните, отколкото в случай на оказване на съдействие“. По този начин целта на член 18 от основния регламент е да позволи на Комисията да продължи разследването, дори ако заинтересованите страни откажат да съдействат или съдействат недостатъчно. При това положение, като се има предвид, че са длъжни да съдействат, полагайки всички усилия, заинтересованите страни трябва да предоставят цялата информация, с която разполагат и която институциите считат за необходима, за да направят заключенията си (вж. по аналогия решение от 14 декември 2017 г., EBMA/Giant (China), C‑61/16 P, EU:C:2017:968, т. 54—56).
142 Основният регламент не определя какво представлява „необходима“ информация по смисъла на член 18, параграф 1 от него.
143 Съгласно съдебната практика от текста, контекста и целта на член 18, параграф 1 от основния регламент произтича, че понятието „необходима информация“ препраща към данните у заинтересованите страни, чието предоставяне институциите на Съюза изискват от тях, за да направят заключенията, които се налагат в рамките на антидъмпинговото разследване (вж. по аналогия решение от 14 декември 2017 г., EBMA/Giant (China), C‑61/16 P, EU:C:2017:968, т. 57).
144 Освен това следва да се подчертае, че с член 18 от основния регламент в правото на Съюза се транспонира съдържанието на член 6.8, както и на приложение II към Антидъмпинговото споразумение (наричано по-нататък „приложение II“), с оглед на които той трябва да се тълкува, доколкото е възможно (вж. по аналогия решение от 22 май 2014 г., Guangdong Kito Ceramics и др./Съвет, T‑633/11, непубликувано, EU:T:2014:271, т. 40 и цитираната съдебна практика).
145 Съгласно член 6.8 от Антидъмпинговото споразумение се предвижда следното:
„В случай че някоя от заинтересованите страни откаже достъп до или по друг начин не предостави необходима информация в разумно предвиден период от време или в значителна степен пречи на разследването, първоначалните и окончателните заключения — отрицателни или положителни — могат да бъдат направени въз основа на наличните факти. При прилагането на този параграф следва да се спазват разпоредбите на приложение II“.
146 Член 5 от приложение II съответства на член 18, параграф 3 от основния регламент, тъй като предвижда следното:
„Дори предоставената информация да не е идеална във всяко едно отношение, това не трябва да служи като основание за властите да я пренебрегнат, стига заинтересованата страна да е положила максимални усилия“.
147 Следва да се отбележи, че приложение II е „включено чрез позоваване на член 6.8“ от Антидъмпинговото споразумение (доклад на апелативния орган по спора „Съединени щати — антидъмпингови мерки, прилагани спрямо някои горещовалцувани стоманени продукти с произход от Япония“, приет от ОУС на 23 август 2001 г. (WT/DS 184/AB/R, т. 75) и че разпоредбите на това приложение са императивни, въпреки че често са формулирани в условно наклонение (доклад на специалната група „Съединени щати — антидъмпингови и изравнителни мерки, прилагани по отношение на стоманените плоскости с произход от Индия“, приет от ОУС на 29 юли 2002 г. (WT/DS 206/R, т. 7.56).
148 Съгласно доклада на специалната група по спора „Корея — антидъмпингови мита върху вноса на някои хартии с произход от Индонезия“, приет от ОУС на 28 октомври 2005 г. (WT/DS 312/R, точка 7.43), решението дали дадена информация трябва да се квалифицира като необходима по смисъла на член 6.8 от Антидъмпинговото споразумение, трябва да бъде взето с оглед на специфичните обстоятелства на всяко разследване, а не абстрактно. Освен това съгласно доклада на специалната група по спора „Европейски общности — антидъмпингова мярка по отношение на отгледана в рибовъдни стопанства сьомга с произход от Норвегия“, приет от ОУС на 15 януари 2008 г. (WT/DS 337/R, точка 7.343), трябва да се счита за необходима по смисъла на същата разпоредба конкретна информация, притежавана от заинтересована страна и изисквана от органа, натоварен с антидъмпинговото разследване (наричан по-нататък „компетентният орган“), за да изготви своето „заключение“.
149 Освен това е постановено, че информацията относно обема на производството и производствените разходи за съответния продукт, предмет на антидъмпингово разследване, очевидно представлява необходима информация по смисъла на член 18, параграф 1 от основния регламент (вж. по аналогия решение от 22 септември 2021 г., NLMK/Комисия, T‑752/16, непубликувано, EU:T:2021:611, т. 53).
150 В случая от съображения 274, 275 и 317—322 от обжалвания регламент и от уточненията, които Комисията е представила в хода на производството в отговор на въпрос на Общия съд, следва, че за да формира нормалната стойност, тя е използвала наличните факти по смисъла на член 18, за да установи обемите на потребление на материалите за влагане като въглищата и водата, които жалбоподателят използва за производството на генерираните от него производствени фактори, които се включват в производството на неговите PVA, като електроенергията и парата. Всъщност жалбоподателят не е предоставил на Комисията информацията, от която тя е считала, че има нужда за тази цел.
151 Не се оспорва, че генерираните на място производствени фактори имат значителна роля в производството на PVA. Тези производствени фактори обаче на свой ред изискват материали за влагане, които в този смисъл представляват разходи, които жалбоподателят прави за производството на своите PVA. Тъй като нормалната стойност в случая е формирана по метод, основан на производствените разходи, следва да се констатира, че Комисията е трябвало да се запознае с обемите на потребление на всички материали за влагане, използвани за производството на PVA, следователно включително и на материалите за влагане, необходими за производството на генерираните на място производствени фактори.
152 Жалбоподателят твърди, че му е било невъзможно да предостави исканите от Комисията данни поради особеностите на производствения му процес, което не било взето предвид в изготвения от нея въпросник. Всъщност генерираните на място производствени фактори не се използвали само за производството на PVA. Той изтъква и риска от двойно отчитане, който, както бил посочил в хода на разследването, произтича от факта, че генерираната от котли на въглища пара се използва първо за производството на енергия, а след това за производството на PVA с електроенергията, която следователно не е създадена пряко от въглищата. При това положение тези генерирани на място електроенергия и пара не можело да се приравнят на традиционни материали за влагане като въглищата. Освен това жалбоподателят подчертава, че производственият му процес е изцяло химична реакция, по време на която различни съставки взаимодействат и понякога се поглъщат взаимно, оставяйки остатъци, които могат да бъдат използвани отново или които ще се превърнат в други вещества.
153 Следва да се припомни, че съгласно съображение 319 от обжалвания регламент жалбоподателят „вече [е] посочил[…] материалите за влагане в производството на произведените от [него] производствени фактори“. Въз основа на това Комисията стига до заключението, че „тези материали за влагане могат в еднаква степен да бъдат отнесени към продукта, предмет на разследването“.
154 От съображение 319 от обжалвания регламент следва, че жалбоподателят е посочил на Комисията материалите за влагане, които са необходими за производството на генерираните на място производствени фактори. Жалбоподателят обаче счита, че не е в състояние да уточни в каква степен тези генерирани на място производствени фактори и следователно необходимите за тяхното производство материали за влагане могат да се отнесат към производството на PVA.
155 Следователно жалбоподателят в действителност оспорва основателността на метода, който Комисията е използвала, за да формира нормалната стойност, доколкото този метод е довел до подценяване на потреблението на съответните материали за влагане, които са били отнесени в прекалено голяма степен към производството на PVA, въпреки че генерираните на място производствени фактори не са били използвани само за производството на PVA. Впрочем това оспорване не може да докаже, че е било невъзможно да се предостави поисканата от Комисията информация.
156 Освен това следва да се отбележи, че за да избегне използването от Комисията на наличните факти по смисъла на член 18, жалбоподателят е могъл да ѝ предостави тази информация, без това да засяга възможността да оспори по същество, включително пред Общия съд, употребата ѝ от Комисията.
157 Поради това следва да се отхвърлят доводите на жалбоподателя относно нарушението на член 18, параграф 1 от основния регламент.
158 Що се отнася до доводите му за нарушение на член 18, параграф 3 от основния регламент, следва да се припомни, че съгласно съдебната практика член 18, параграфи 1 и 3 от този регламент се отнася до различни положения. Така, докато член 18, параграф 1 от основния регламент описва общо случаи, в които не е предоставена информацията, която е необходима на институциите за целите на разследването, член 18, параграф 3 от този регламент разглежда случаите, в които необходимите за целите на разследването данни са били предоставени, но не са релевантни, поради което наличните данни не трябва задължително да бъдат използвани (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 22 май 2014 г., Guangdong Kito Ceramics и др./Съвет, T‑633/11, непубликувано, EU:T:2014:271, т. 98 и цитираната съдебна практика).
159 В настоящия случай Комисията е използвала наличните факти по смисъла на член 18 само за да замени данните, които жалбоподателят не ѝ е предоставил поради твърдяната невъзможност да го направи.
160 Освен това следва да се уточни, че размерът на усилията, положени от дадена заинтересована страна за съобщаване на някои сведения, не е свързан задължително с техните същностни качества и във всички случаи не е единственият определящ елемент. Така ако поисканите сведения в крайна сметка не са получени, Комисията е в правото си да прибегне до наличните факти по смисъла на член 18, отнасящи се до тях (вж. по аналогия решение от 4 март 2010 г., Sun Sang Kong Yuen Shoes Factory/Съвет, T‑409/06, EU:T:2010:69, т. 104).
161 Като се има предвид, че жалбоподателят не е предоставил данните, които Комисията му е поискала по отношение на материалите за влагане за генерираните на място производствени фактори, следва да се констатира, че член 18, параграф 3 от основния регламент не е приложим и че Комисията е можела да използва само наличните факти по смисъла на член 18, за да замени тези данни.
162 При всички случаи според апелативния орган член 5 от приложение II изисква от заинтересованите страни да положат много големи усилия (доклад на апелативния орган по спора „Съединени щати“ — антидъмпингови мерки, прилагани спрямо някои горещовалцувани стоманени продукти с произход от Япония“, приет от ОУС на 23 август 2001 г. (WT/DS 184, т. 102).
163 Не може обаче да се приеме, че жалбоподателят е положил такива усилия, щом е отказал по отношение на изискваната от Комисията счетоводна година да отнесе към PVA част от производствените разходи за генерираните на място производствени фактори.
164 Поради това следва да се отхвърлят и доводите на жалбоподателя за нарушението на член 18, параграф 3 от основния регламент.
165 В репликата си жалбоподателят твърди, че Комисията не му е съобщила своевременно „доклада за проверката“, който е била длъжна да изпрати на заинтересованата страна, преди да ѝ изпрати писмото, с което я уведомява за намерението си да използва наличните факти по смисъла на член 18. Това процесуално нарушение представлявало нарушение на правото му на защита.
166 Следва да се припомни, че съгласно съдебната практика, макар да не може да се изисква от жалбоподателя да доказва, че решението на Комисията е щяло да бъде различно при липсата на разглежданото процесуално нарушение, а само че такава хипотеза не е напълно изключена, след като тази страна би могла по-добре да осигури своята защита при липсата на това нарушение, въпреки това наличието на нарушение, свързано с правото на защита, би могло да доведе до отмяната на разглеждания акт само доколкото съществува възможност административното производство да е довело поради това нарушение до различен резултат, който по този начин да доведе до конкретно засягане на правото на защита (вж. решение от 5 май 2022 г., Zhejiang Jiuli Hi-Tech Metals/Комисия, C‑718/20 P, EU:C:2022:362, т. 49 и цитираната съдебна практика).
167 Жалбоподателят обаче не изтъква никакво доказателство, годно да установи, че не е било изключено процедурата да доведе до различен резултат, ако беше получил „доклада за проверката“ по-рано.
168 Ето защо настоящият довод на жалбоподателя следва да се отхвърли като неоснователен, без да е необходимо произнасяне по неговата допустимост, оспорвана от Комисията, с мотива че той не е бил изтъкнат в жалбата.
169 Предвид изложеното петото основание следва да се отхвърли по същество.
170 Освен това по съображенията, изложени в точка 69 по-горе, отхвърлянето по същество на второто и петото основание позволява да се отхвърлят като неотносими третото и четвъртото основание.
[…]
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (девети разширен състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Inner Mongolia Shuangxin Environment-Friendly Material Co. Ltd понася направените от него съдебни разноски, както и направените такива от Европейската комисия, от Kuraray Europe GmbH и от Sekisui Specialty Chemicals Europe SL.
3) Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз и Wegochem Europe BV понасят направените от тях съдебни разноски.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 21 февруари 2024 година.
Подписи