Решение на Съда (трети състав) от 24 ноември 2011 г. — Комисия/Италия

(Дело C‑379/10)

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Общ принцип на отговорност на държавите членки за нарушение на правото на Съюза от действаща като последна инстанция тяхна юрисдикция — Изключване на всякаква отговорност на държавата за вреди, причинени от тълкуването на правни норми или преценката на факти и доказателства, извършени от действаща като последна инстанция юрисдикция — Национално законодателство, което предвижда ангажиране на отговорността на държавата само в случаи на умисъл или груба небрежност, допуснати от такава юрисдикция“

Право на Съюза — Права, предоставени на частноправни субекти — Нарушение от държава членка — Задължение за поправяне на вредите, причинени на частноправни субекти — Условия в случай на нарушение, вменимо на върховна юрисдикция — Явно нарушение — Национално законодателство, което предвижда ангажиране на отговорността само в случаи на умисъл или груба небрежност — Недопустимост (вж. точки 40—42, 46 и 48 и диспозитива.)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на общия принцип на отговорност на държавите членки за нарушение на правото на Съюза от действаща като последна инстанция тяхна юрисдикция — Отговорност само в случаи на умисъл или груба небрежност

Диспозитив

1) Като по силата на член 2, параграфи 1 и 2 от Закон № 117 за поправянето на вреди, причинени при изпълнението на съдебните функции, и за гражданската отговорност на магистратите от 13 април 1988 г. [legge n. 117 (sul) risarcimento dei danni cagionati nell’ esercizio delle funzioni giudiziarie e responsabilità civile dei magistrati]

–        е изключила всякаква отговорност на италианската държава за вредите, причинени на частноправни субекти от нарушение на правото на Съюза, извършено от действаща като последна инстанция национална юрисдикция, в случаите, когато това нарушение е резултат от направено от тази юрисдикция тълкуване на правни норми или преценка на факти и доказателства, и

–        като е предвидила ангажирането на тази отговорност само в случаи на умисъл или груба небрежност,

Италианската република не е изпълнила задълженията си по силата на общия принцип за отговорност на държавите членки за нарушение на правото на Съюза от действаща като последна инстанция тяхна юрисдикция.

2) Осъжда Италианската република да заплати съдебните разноски.