ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)
16 октомври 2014 година(*)
„Жалба за отмяна — Програма за подкрепа за стабилност на Кипър — Декларация на Еврогрупата относно преструктурирането на банковия сектор в Кипър — Погрешно посочване на ответника в жалбата — Недопустимост“
По дело T‑327/13
Konstantinos Mallis, с местожителство в Ларнака (Кипър),
Elli Konstantinou Malli, с местожителство в Ларнака,
представлявани от E. Efstathiou, K. Efstathiou и K. Liasidou, адвокати,
жалбоподатели,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват B. Smulders, J.‑P. Keppenne и M. Konstantinidis, в качеството на представители,
и
Европейска централна банка (ЕЦБ), за която се явяват A. Sáinz de Vicuña Barroso, N. Lenihan и F. Athanasiou, в качеството на представители, подпомагани от W. Bussian, W. Devroe и D. Arts, адвокати,
ответници,
с предмет искане за отмяна на декларацията на Еврогрупата от 25 март 2013 г. относно преструктурирането на банковия сектор в Кипър,
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),
състоящ се от: H. Kanninen (докладчик), председател, I. Pelikánová и E. Buttigieg, съдии,
секретар: E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
Обстоятелства, предхождащи спора
Договорът за ЕМС
1 На 2 февруари 2012 г. в Брюксел (Белгия) е сключен Договорът за създаване на Европейския механизъм за стабилност между Кралство Белгия, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Република Кипър, Великото херцогство Люксембург, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Португалската република, Република Словения, Словашката република и Република Финландия (наричан по-нататък „Договорът за ЕМС“). Съгласно членове 1, 2 и член 32, параграф 2 от този договор договарящите се страни, а именно държавите членки, чиято парична единица е еврото, създават помежду си международна финансова институция, Европейски механизъм за стабилност (ЕМС), която е юридическо лице. Договорът за ЕМС влиза в сила на 27 септември 2012 г.
2 Съображение 1 от Договора за ЕМС гласи:
„На 17 декември 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие относно необходимостта държавите от еврозоната да създадат постоянен механизъм за стабилност. Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) ще поеме функциите, възложени понастоящем на Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС) и на Европейския механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС), като предоставя при необходимост финансова помощ на държави членки от еврозоната“ [неофициален превод].
3 Член 3 от Договора за ЕМС описва целта на последния, както следва:
„Целта на ЕМС е мобилизирането на финансови средства и предоставянето при строго обвързване с условия, съобразено с избрания инструмент за финансова помощ, на подкрепа за стабилност на неговите членове, които изпитват или има опасност да изпитат сериозни проблеми във връзка с финансирането, ако това е абсолютно необходимо, за да се гарантира финансовата стабилност на еврозоната като цяло и на държавите членки в нея. За тази цел той може да набира средства посредством емитирането на финансови инструменти или сключването на финансови или други споразумения или спогодби със своите членове, с финансови институции или с трети лица“ [неофициален превод].
4 Член 4 от Договора за ЕМС гласи следното:
„1. ЕМС има управителен съвет, изпълнителен съвет, както и изпълнителен директор и други служители при необходимост.
[…]
3. За приемането на решения по общо съгласие е необходимо единодушие на участващите в гласуването членове. Въздържането от гласуване не е пречка за приемане на решение по общо съгласие.
4. Чрез дерогация от параграф 3 може да се прилага процедура за спешно гласуване, когато Комисията и [Европейската централна банка] смятат, че ако не се приеме спешно решение за предоставянето или прилагането на финансова помощ по смисъла на членове 13—18, това би застрашило икономическата и финансовата устойчивост на еврозоната […]“ [неофициален превод].
5 Член 5, параграф 3 от Договора за ЕМС предвижда: „[ч]ленът на Европейската комисия, който отговаря за икономическите и паричните въпроси, председателят на [Европейската централна банка] и председателят на Еврогрупата (ако той самият не е председател или член на управителния съвет) могат да участват в заседанията на управителния съвет [на ЕМС] в качеството на наблюдатели“ [неофициален превод].
6 Член 6, параграф 2 от Договора за ЕМС гласи: „[ч]ленът на Европейската комисия, който отговаря за икономическите и паричните въпроси и председателят на [Европейската централна банка] могат да определят по един наблюдател [в изпълнителния съвет на ЕМС]“ [неофициален превод].
7 В член 12 от Договора за ЕМС са установени принципите, които се прилагат по отношение на подкрепата за стабилност, като в параграф 1 от него се предвижда:
„ЕМС може да предостави на свой член подкрепа за стабилност при строго обвързване с условия, съобразено с избрания инструмент за финансова помощ, ако това е абсолютно необходимо, за да се гарантира финансовата стабилност на еврозоната като цяло и на държавите членки в нея. Обвързването с условия може да бъде по-специално във формата на програма за макроикономическа адаптация или на задължение да продължават да се спазват предварително установените условия за предоставянето на подкрепата“ [неофициален превод].
8 Процедурата по предоставяне на подкрепа за стабилност на член от ЕМС е изложена в член 13 от посочения договор, както следва:
„1. Член на ЕМС може да подаде искане за подкрепа за стабилност до председателя на управителния съвет. В искането се посочват инструмент(ите) за финансова помощ, който/които следва да бъдат предвидени. След получаването на искането председателят на управителния съвет възлага на Европейската комисия съвместно с [Европейската централна банка] следните задачи:
а) извършването на оценка за наличието на риск за финансовата стабилност на еврозоната като цяло или на държавите членки в нея, освен ако [Европейската централна банка] вече е направила анализ по член 18, параграф 2;
б) извършването на оценка на устойчивостта на обслужването на държавния дълг. Когато е целесъобразно и възможно, се очаква оценката да се извърши в сътрудничество с [Международния валутен фонд];
в) извършването на оценка на действителните или евентуални потребности от финансиране на съответния член на ЕМС.
2. Въз основа на искането от съответния член на ЕМС и на оценката по параграф 1 управителният съвет може да реши да предостави, по принцип, подкрепа за стабилност на съответния член на ЕМС под формата на инструмент за финансова помощ.
3. В случай че приеме решение по параграф 2, управителният съвет възлага на Европейската комисия, съвместно с [Европейската централна банка], и когато е възможно, заедно с [Международния валутен фонд], да договори със съответния член на ЕМС меморандум за разбирателство, в който се урежда подробно условията, с които е обвързан инструментът за финансова помощ. В съдържанието на меморандума за разбирателство се вземат предвид сериозността на слабостите, които следва да бъдат преодолени, и избраният инструмент за финансова помощ. Същевременно изпълнителният директор на ЕМС изготвя предложение за споразумение относно инструмента за финансова помощ, в което се уреждат редът и условията за финансиране на помощта и изборът на инструменти и което се приема от управителния съвет.
Меморандумът за разбирателство трябва да бъде в пълно съответствие с мерките за координиране на икономическите политики, предвидени в [Договора за функционирането на ЕС], по-специално с всеки акт на правото на Европейския съюз, в това число всяко становище, предупреждение, препоръка или решение, чийто адресат е съответният член на ЕМС.
4. Европейската комисия подписва меморандума за разбирателство от името на ЕМС, когато той е в съответствие с условията по параграф 3 и е бил одобрен от управителния съвет.
5. Изпълнителният съвет одобрява меморандума относно инструмента за финансова помощ, уреждащ подробно финансовите аспекти на подкрепата за стабилност, която следва да се предостави, както и, ако е приложимо, изплащането на първия транш от помощта.
[…]
7. На Европейската комисия, съвместно с [Европейската централна банка], и когато е възможно, заедно с [Международния валутен фонд], се възлага задачата да следи за спазването на условията, с които е обвързан инструментът за финансова помощ“ [неофициален превод].
Финансовите затруднения на Република Кипър и първоначално приетите мерки
9 През първите месеци на 2012 г. фалират няколко банки, установени в Кипър, сред които Cyprus Popular Bank Public Co Ltd (Laïki). Република Кипър счита, че е необходимо да се извърши рекапитализация на тези банки, поради което отправя до председателя на Еврогрупата молба за финансова помощ от Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС) или от ЕМС.
10 С декларация от 27 юни 2012 г. Еврогрупата заявява, че исканата финансова помощ ще бъде предоставена или от ЕИФС, или от ЕМС, в рамките на програма за макроикономическа адаптация, която следва да се конкретизира в меморандум за разбирателство, преговорите за който ще се водят, от една страна, от Европейската комисия заедно с Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ), а от друга страна — от кипърските власти.
11 През март 2013 г. Република Кипър и другите държави членки, чиято парична единица е еврото, достигат до политическо споразумение относно проект за меморандум за разбирателство. С декларация от 16 март 2013 г. Еврогрупата приветства това споразумение и посочва някои предвидени мерки за адаптация, включително въвеждането на данък върху банковите депозити. Еврогрупата посочва, че с оглед на този контекст тя счита отпускането на финансова помощ, която може да гарантира финансовата стабилност на Република Кипър и на еврозоната, за принципно обосновано и приканва заинтересованите страни да ускорят провежданите преговори.
12 На 18 март 2013 г. Република Кипър нарежда затваряне на банките през работните дни 19 и 20 март 2013. С декларация от същия ден председателят на Еврогрупата посочва, че заедно с поисканата финансова помощ данъкът върху банковите депозити ще послужи за възстановяването на жизнеспособността на кипърския банков сектор, а оттам и за гарантиране на финансовата стабилност на Кипър. При все това той посочва, че според Еврогрупата дребните вложители трябва да се ползват от различно третиране спрямо едрите вложители, като подчертава важността да се гарантират изцяло депозитите до 100 000 EUR. На последно място председателят на Еврогрупата насърчава, от името на последната, кипърските власти и парламент да приложат в кратки срокове уговорените мерки.
13 Кипърските власти решават да продължат затварянето на банките до 28 март 2013 г., за да се избегне напливът към гишетата.
14 На 19 март 203 г. кипърският парламент отхвърля проектозакона на кипърското правителство за въвеждане на данък върху всички банкови депозити в Кипър. Вследствие на това кипърското правителство изготвя нов проект, който предвижда само преструктурирането на две банки, Trapeza Kyprou Dimosia Etairia Ltd (BoC) и Laïki.
15 На 22 март 2013 г. кипърският парламент приема O peri exiyiansis pistotikon kai allon idrimaton nomos (Закон за оздравяването на кредитни и други институции, наричан по-нататък „Законът от 22 март 2013 г.“, EE, приложение I(I), № 4379, 22.3.2013 г., стр. 117). Точка 3 (1) и точка 5 (1) от този закон възлагат на централната банка на Кипър (ЦБК) съвместно с министъра на финансите оздравяването на институциите, до които този закон се отнася. За тази цел точка 12 (1) от Закона от 22 март 2013 г. предвижда, от една страна, възможност за ЦБК да преструктурира с декрет пасивите и задълженията на дадена институция, спрямо която се прилага оздравителна процедура, включително чрез намаляване, изменение, разсрочване или новация на основния или остатъчен размер на всички съществуващи или бъдещи вземания срещу тази институция или чрез преобразуване на дългови книжа в собствени активи. Тази точка предвижда, от друга страна, че тези мерки не се прилагат по отношение на „гарантираните депозити“ по смисъла на точка 2, пета алинея от Закона от 22 март 2013 г. Страните не спорят, че става въпрос за депозити до 100 000 EUR.
Обжалваната декларация
16 С декларация от 25 март 2013 г. (наричана по-нататък „обжалваната декларация“) Еврогрупата заявява, че е постигнала споразумение с кипърските власти относно основните аспекти на бъдеща програма за макроикономическа адаптация, която се подкрепя от всички държави членки, чиято парична единица е еврото, както и от Комисията, ЕЦБ и МВФ. Освен това Еврогрупата приветства плановете за преструктуриране на финансовия сектор, посочени в приложението към тази декларация.
17 Приложението към обжалваната декларация гласи:
„След представянето на политическите планове на властите [на Република Кипър], които бяха широко приветствани от Еврогрупата, бе постигнато съгласие за следното:
1. Пристъпва се към незабавно преструктуриране на Laïki — с пълното съдействие на акционерите, облигационерите и вложителите, чиито депозити не са гарантирани — въз основа на решение на [ЦБК], като се използва новоприетата правна уредба за преструктуриране на банките.
2. Пристъпва се към разделяне на Laïki на „лоша“ и „добра“ (оздравена) банка. „Лошата“ банка се закрива постепенно.
3. Оздравената банка се влива в [BoC] при прилагане на правната уредба за преструктуриране на банките и след консултации с управителните съвети на BoC и Laïki. Тя ще получи [спешна помощ за осигуряване на ликвидност (ELA)] в размер на [девет] милиарда евро. Единствено негарантираните депозити в BoC ще останат замразени до приключването на рекапитализацията, след което спрямо тях ще могат да бъдат приложени подходящи условия.
4. Управителният съвет на ЕЦБ ще предостави ликвидност на BoC при спазване на приложимите правила.
5. Ще се извърши рекапитализация на BoC чрез преобразуване на негарантираните депозити в собствени активи с пълното съдействие на акционерите и облигационерите.
6. Преобразуването ще се извърши по начин, който да осигури съотношение на собствения капитал от 9 % в края на програмата.
7. Всички притежатели на гарантирани депозити във всички банки ще се ползват от пълна защита в съответствие с релевантното законодателство на [Съюза].
8. Средствата по програмата (до [десет] милиарда евро) не могат да се използват за рекапитализация на Laïki или [BoC]“ [неофициален превод].
Мерки за преструктуриране на банките, приети в Кипър
18 На 25 март 2013 г. управителят на ЦБК започва оздравителна процедура по отношение на BoC и Laïki. За тази цел на 29 март 2013 г. са публикувани два декрета на основание на Закона от 22 март 2013 г., а именно:
– To peri diasosis me idia mesa tis Trapezas Kyprou Dimosias Etaireias Ltd Diatagma tou 2013, Kanonistiki Dioikitiki Praxi Kanonistiko Proedriko Diatagma № 103 (декрет от 2013 г. относно оздравяването на BoC със собствени средства, подзаконов нормативен акт № 103, наричан по-нататък „декрет № 103“, EE, приложение III(I), № 4645, 29.3.2013 г., стр. 769—780],
– To Peri tis Polisis Orismenon Ergasion tis Cyprus Popular Bank Public Co Ltd Diatagma tou 2013, Kanonistiki Dioikitiki Praxi № 104 (декрет от 2013 г. относно продажбата на определени дейности на Laïki, подзаконов нормативен акт № 104, наричан по-нататък „декрет № 104“, EE, приложение III(I), № 4645, 29.3.2013 г., стр. 781—788).
19 Декрет № 103 предвижда рекапитализация на BoC за сметка по-специално на притежателите на негарантирани депозити в същата, както и на нейните акционери и облигационери, за да може тази банка да продължи да предоставя банкови услуги. Така негарантираните депозити са преобразувани в акции на BoC, по-конкретно 37,5 % от всеки негарантиран депозит, в ценни книжа, които могат да бъдат конвертирани от BoC било в акции, било в депозити, по-конкретно 22,5 % от всеки негарантиран депозит, и в ценни книжа, които могат да бъдат конвертирани от ЦБК в депозити, по-конкретно 40 % от всеки негарантиран депозит. Съгласно точка 10 от декрет № 103 същият влиза в сила в 6 часа на 29 март 2013 г.
20 Що се отнася до декрет № 104, точка 2 във връзка с точка 5 от него предвижда, че в 6 часа и 10 минути на 29 март 2013 г. се извършва прехвърляне на определени елементи от актива и от пасива на Laïki към BoC, включително депозитите до 100 000 EUR. Депозитите, които надхвърлят 100 000 EUR, са оставени в Laïki в очакване на ликвидацията ѝ.
21 Към момента на влизане в сила на декрети № 103 и № 104 жалбоподателите, г-н K. Mallis и г‑жа E. Malli, са притежавали депозити в Laïki.
22 Прилагането на предвидените в декрет № 104 мерки води до значително намаляване на стойността на тези депозити. Жалбоподателите твърдят, че са загубили всичко над 100 000 EUR и посочват точния размер на претърпените загуби.
23 След приемането на декрети № 103 и № 104 Комисията провежда нови разговори с кипърските власти с оглед на финализирането на меморандума за разбирателство.
Предоставяне на финансова помощ на Република Кипър
24 По време на заседанието от 24 април 2013 г. управителният съвет на ЕМС:
– потвърждава, от една страна, че на Комисията и на ЕЦБ са възложени проверките, предвидени в член 13, параграф 1 от Договора за ЕМС, и от друга страна, че на Комисията, в сътрудничество с ЕЦБ и МВФ, са били възложени преговорите за меморандум за разбирателство с Република Кипър,
– решава да предостави подкрепа за стабилност на Република Кипър под формата на инструмент за финансова помощ (наричан по-нататък „ИФП“) в съответствие с предложението на изпълнителния директор на ЕМС,
– одобрява проекта за меморандум за разбирателство, и
– възлага на Комисията да подпише меморандума от името на ЕМС.
25 Меморандумът за разбирателство е подписан на 26 април 2013 г. от министъра на финансите на Република Кипър, от управителя на ЦБК и от г‑н O. Rehn, заместник-председател на Комисията, от името на последната.
26 На 8 май 2013 г. управителният съвет на ЕМС одобрява споразумението относно ИФП, както и предложение във връзка с реда и условията на плащане на първия транш от помощта на Република Кипър. Този транш е разделен на две плащания, извършени съответно на 13 май 2013 г. — в размер на два милиарда евро, и на 26 юни 2013 г. — в размер на един милиард евро. Вторият транш на помощта в размер на един милиард и половина евро е изплатен на 27 септември 2013 г.
Производство и искания на страните
27 С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 4 юни 2013г, жалбоподателите искат от последния:
– да отмени обжалваната декларация „станал[а] окончателн[а] по силата на [декрет № 104] на управителя на [ЦБК], в качеството на представител на [Европейската система на централните банки], с която е прието решение за „продажба на определени дейности“ на [Laïki], което по същество представлява съвместно решение на [ЕЦБ] и на Комисията“,
– при условията на евентуалност, да установи, че независимо от формата и вида ѝ обжалваната декларация представлява по същество „съвместно решение на [ЕЦБ] и/или Комисията“,
– при условията на евентуалност спрямо изложените по-горе искания, да отмени обжалваната декларация „независимо от формата и вида ѝ“,
– при условията на евентуалност спрямо всички изложени по-горе искания, „да отмени съвместното решение на [ЕЦБ] и/или Комисията […], прието чрез Еврогрупата, независимо от формата и вида му“,
– да осъди ЕЦБ и/или Комисията да заплатят съдебните разноски.
28 С отделни актове, постъпили в секретариата на Общия съд, съответно на 1 и на 9 октомври 2013 г., Комисията и ЕЦБ правят възражения за недопустимост на основание член 114 от Процедурния правилник на Общия съд. Те искат от Общия съд:
– да отхвърли жалбата като недопустима,
– да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
29 Жалбоподателите представят становището си по възраженията за недопустимост на Комисията и на ЕЦБ на 4 декември 2013 г.
От правна страна
30 Съгласно член 114, параграф 1 от Процедурния правилник по молба на някоя от страните Общият съд може да се произнесе по възражение за допустимост, без да засяга съществото на спора. Съгласно параграф 3 от същия член производството преминава в устна фаза, освен ако Общият съд не реши друго. Съгласно параграф 4 от същия член Общият съд се произнася по молбата отделно или с решение по същество.
31 В случая Общият съд счита, че разполага с достатъчно сведения от приложените към преписката по делото материали и че устна фаза на производството не следва да се провежда.
32 Следва да се разгледа най-напред допустимостта на първото, третото и четвъртото искане и след това — допустимостта на второто искане.
По допустимостта на първото, третото и четвъртото искане
33 Следва да се приеме, че с първото, третото и четвъртото искане жалбоподателите искат отмяната на обжалваната декларация.
34 Комисията и ЕЦБ твърдят, че това искане е недопустимо и представят няколко довода в този смисъл, които жалбоподателите оспорват.
35 В това отношение следва най-напред да се отбележи, че съгласно член 44, параграф 1, буква б) от Процедурния правилник жалбата по член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз съдържа посочване на страната, срещу която е подадена.
36 Ако в жалбата погрешно е посочен ответник, различен от автора на обжалвания акт, това не води до недопустимост на тази жалба, ако тя съдържа данни, позволяващи страната, срещу която е насочена, да бъде установена по несъмнен начин, каквото е например индивидуализирането на обжалвания акт и неговия автор. В подобен случай следва за ответник да се приеме авторът на обжалвания акт, макар и да не е посочен в уводната част на жалбата. Тази хипотеза обаче трябва да се разграничи от случая, при който жалбоподателят посочва ответника в уводната част на жалбата, макар да знае, че той не е автор на обжалвания акт. В последния случай следва да се вземе предвид посоченият в жалбата ответник и, ако е необходимо, да се изведат последиците от това във връзка с допустимостта на жалбата (Определение на Общия съд от 16 октомври 2006 г. по дело Aisne и Nature/Комисия, T‑173/06, непубликувано в Recueil, точки 17 и 18 и цитираната съдебна практика, вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 22 ноември 1990 г. по дело Mommer/Парламент, T‑162/89, Recueil, стр. II‑679, точки 19 и 20).
37 Обжалваната декларация представлява документ, в който Еврогрупата посочва, от една страна, споразумението между нея и кипърските власти, и от друга страна, някои нейни бележки във връзка с последното. Жалбоподателите не са насочили жалбата си срещу Еврогрупата, а срещу Комисията и ЕЦБ, като потвърждават това в становището си по възраженията за недопустимост. Ето защо следва да се провери дали обжалваната декларация наистина може да се вмени на Комисията и ЕЦБ, както твърдят жалбоподателите, така че последните да се приемат за автори на тази декларация, а оттам и за страни, срещу които е трябвало да бъде насочена жалбата.
38 Необходимо е следователно да се анализират характеристиките на Еврогрупата, както и отношенията ѝ с Комисията и с ЕЦБ с оглед на съдържанието на обжалваната декларация.
39 Еврогрупата е посочена в член 137 ДФЕС, който предвижда, че условията и редът за провеждане на заседанията на министрите на държавите членки, чиято парична единица е еврото, са определени в Протокол № 14 за Еврогрупата.
40 Разпоредбите на този протокол имат следното съдържание:
„Член 1
Министрите на държавите членки, чиято парична единица е еврото, се събират на неофициални срещи. Такива срещи се провеждат при възникнала необходимост, за обсъждане на въпроси, свързани с общите им специфични отговорности по отношение на единната валута. Комисията участва в заседанията. [ЕЦБ] е поканена да участва в тези заседания, които се подготвят от представителите на министрите на финансите на държавите членки, чиято парична единица е еврото, и на Комисията.
Член 2
Министрите на държавите членки, чиято парична единица е еврото, избират председател за срок от две години и половина с мнозинството от гласовете на тези държави членки“.
41 На първо място, от гореизложеното личи, че Еврогрупата е форум за обсъждане на представителите на държавите членки, чиято парична единица е еврото, на ниво министри, а не орган, който приема решения. Този неофициален форум, предназначен да улесни обмена на гледни точки относно някои специфични въпроси от общ интерес за участващите в него държави членки, притежава определена институционална структура, доколкото има председател, избран за определен срок. Няма основания обаче да се счита, че посочената структура е включена в тази на Комисията или на ЕЦБ.
42 На второ място, следва да се отбележи, че макар участието на Комисията и на ЕЦБ в срещите на Еврогрупата да е предвидено в член 1 от протокола относно последната, като Комисията освен това може да участва в подготовката на последните, Еврогрупата представлява неофициална среща на министрите на съответните държави членки.
43 На трето място, обратно на твърденията на жалбоподателите, от правилата за Еврогрупата не личи на последната да е била делегирана компетентност на Комисията или на ЕЦБ, нито възможност тези институции да упражняват контролни правомощия спрямо Еврогрупата или да ѝ дават препоръки, и още по-малко задължителни инструкции.
44 Следователно, обратно на твърденията на жалбоподателите, не може да се приеме, че Еврогрупата е контролирана от Комисията или ЕЦБ, или че действа като пълномощник на тези институции.
45 Предвид изложеното следва да се констатира, че приетите от Еврогрупата декларации като обжалваната не могат да бъдат вменени на Комисията или на ЕЦБ. Следва да се добави, че в преписката няма данни, от които да може да се направи заключение, че обжалваната декларация всъщност е изготвена от Комисията или от ЕЦБ.
46 На следващо място следва да се отбележи, че доводите на жалбоподателите могат да се тълкуват и в смисъл, че според тях обжалваната декларация във всички случаи може да бъде приписана на ЕМС и че доколкото за последния се твърди, че е контролиран от Комисията и от ЕЦБ, тази декларация в крайна сметка може да се вмени на тези институции.
47 В това отношение следва да се отбележи, че видно от точки 4—6 и 8 по-горе, Договорът за ЕМС възлага определени задачи на Комисията и ЕЦБ във връзка с изпълнението на поставените от него цели. Нито една разпоредба от Договора за ЕМС обаче не позволява да се счита, че на ЕМС са делегирани правомощия на тези институции, нито че последните могат да упражняват контрол спрямо него или да му дават разпореждания.
48 Изложеното по-горе се потвърждава от практиката на Съда, според която, от една страна, функциите, предоставени на Комисията и на ЕЦБ в рамките на Договора за ЕМС, не съдържат същинско правомощие по приемане на решения, и от друга страна, дейностите, извършвани от двете институции в рамките на същия договор, обвързват само ЕМС (решение на Съда от 27 ноември 2012 г. по дело Pringle, C‑370/12, точка 161).
49 Ето защо, дори да се предположи, че обжалваната декларация може да се припише на ЕМС, а не на Еврогрупата, това обстоятелство не би позволило да се приеме, че Комисията или ЕЦБ стоят в основата на приемането ѝ.
50 От всички изложени по-горе съображения следва, че обжалваната декларация не може да бъде вменена на ответниците. В съответствие с посочената в точка 36 по-горе съдебна практика първото, третото и четвъртото искане трябва да се отхвърлят като недопустими.
51 На второ място, следва за изчерпателност да се отбележи, че съгласно постоянната съдебна практика актове или решения, които могат да бъдат предмет на жалба за отмяна по смисъла на член 263, първа алинея ДФЕС, са мерките, които произвеждат задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение (Решение на Съда от 11 ноември 1981 г. по дело IBM/Комисия, 60/81, Recueil, стр. 2639, точка 9 и от 31 март 1998 г., Решение на Съда от 11 ноември 1981 г. по дело Франция и др./Комисия, C‑68/94 и C‑30/95, Recueil, стр. I‑1375, точка 62; Определение на Общия съд от 5 ноември 2003 г. по дело Kronoply/Комисия, T‑130/02, Recueil, стр. II‑4857, точка 43).
52 Съгласно установената съдебна практика, за да се определи дали акт или решение произвежда задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение, той/то следва да се разгледа по същество (Определение на Съда от 13 юни 1991 г. по дело Sunzest/Комисия, C‑50/90, Recueil, стр. I‑2917, точка 12 и Определение на Общия съд от 14 май 2009 г. по дело US Steel Košice/Комисия, T‑22/07, непубликувано в Сборника, точка 41).
53 По отношение на обжалваната декларация по същество следва да се припомни, че Еврогрупата не може да се приеме за орган, който приема решения. Всъщност разпоредбите, които уреждат функционирането ѝ, не я оправомощават да приема актове със задължително правно действие. Ето защо декларациите на Еврогрупата по принцип не могат да се считат за актове, предназначени да произведат правно действие по отношение на трети лица (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 1 декември 2005 г. по дело Италия/Комисия, C‑301/03, Recueil, стр. I‑10217, точка 28; Определение на Общия съд от 3 ноември 2008 г. по дело Srinivasan/Омбудсман, T‑196/08, непубликувано в Сборника, точки 11 и 12, и Определение на Общия съд от 3 декември 2008 г. по дело RSA Security Ireland/Комисия, T‑210/07, непубликувано в Сборника, точки 53—55).
54 В този контекст от съдържанието на обжалваната декларация се установява, че тя не може да произведе такова правно действие.
55 Всъщност чрез тази декларация Еврогрупата по-конкретно:
– посочва, че е постигнала споразумение с кипърските власти относно някои аспекти на бъдеща програма за адаптация (първа алинея на обжалваната декларация),
– приветства определени мерки, които според нея са били предмет на споразумение с тези власти (трета, пета и шеста алинея от обжалваната декларация),
– отчита някои ангажименти, приети от тези власти (девета и десета алинея от обжалваната декларация),
– приканва да се пристъпи към незабавно изпълнение на споразумението между Република Гърция и Република Кипър (седма алинея от обжалваната декларация),
– иска от кипърските власти и Комисията да финализират меморандум за разбирателство (осма алинея от обжалваната декларация),
– потвърждава, че както е посочила на 16 март 2013 г., Република Кипър ще може да се ползва от ИФП в светлината на предходните съображения (единадесета алинея от обжалваната декларация),
– пояснява, че очаква управителният съвет на ЕМС да може да одобри формално предложението за ИФП през третата седмица на април 2013 г., при условие че са приключили „националните процедури“ (дванадесета алинея от обжалваната декларация),
– изброява мерките, по отношение на които счита, че е постигнала споразумение след представянето на плана на кипърските власти (приложение към обжалваната декларация, вж. точка 17 по-горе).
56 Следователно в обжалваната декларация Еврогрупата извършва най-общо резюме на определени мерки, за които е постигнато политическо споразумение с Република Кипър с оглед да се стабилизира финансовото ѝ положение, и посочва бъдещи преговори, които вероятно ще бъдат водени, както и други преговори и действия, които счита за необходими или за желателни. При все това Еврогрупата не е изразила в тази декларация окончателната си позиция относно предоставянето на ИФП на Република Кипър и условията, които тази държава членка трябва да изпълни, за да получи исканата помощ.
57 В това отношение е важно да се отбележи, от една страна, че Еврогрупата не обвързва предоставянето на посочената помощ на Република Кипър с условието последната да е изпълнила мерки за преструктуриране на банковия сектор като предвидените в декрети № 103 и № 104.
58 От друга страна, въпреки че в третата алинея от обжалваната декларация се приветстват плановете за преструктуриране на финансовия сектор, изложени в приложението към последната, Еврогрупата не посочва, че тези планове се считат за част от програмата за макроикономическа адаптация, чието спазване от страна на Република Кипър може да е условие за получаването на финансова помощ в съответствие с член 12, параграф 1 от Договора за ЕМС.
59 На последно място, от обжалваната декларация имплицитно, но ясно личи, че според Еврогрупата решението да се предостави или откаже исканата помощ не е от нейната компетентност, а от тази на управителния съвет на ЕМС. Всъщност, от една страна, като избягва да потвърди дали ще бъде предоставен ИФП или не, Еврогрупата се ограничава до това да посочи, че очаква управителният съвет на ЕМС да успее да одобри формално предоставянето на ИФП. От друга страна, Еврогрупата изтъква по-същество, че посоченото одобрение ще трябва да се ратифицира от членовете на ЕМС съгласно вътрешните му процедурни правила.
60 Ето защо трябва да се приеме, че обжалваната декларация има чисто информативен характер, доколкото Еврогрупата уведомява обществеността за наличието на определени споразумения, приети в политически план, и изразява становището си относно възможността за предоставяне на ИФП от страна на ЕМС, но не приема в това отношение акт, който може да произведе правно действие по отношение на трети лица.
61 Следователно, макар приложението към обжалваната декларация действително да съдържа формулировки, които могат да изглеждат категорични, по-конкретно в частта, в която се посочва, от една страна, незабавно преструктуриране на Laïki с пълното съдействие на акционерите, облигационерите и вложителите, чиито депозити не са гарантирани, и от друга страна, рекапитализация на BoC чрез преобразуване на негарантираните депозити в собствени активи с пълното съдействие на акционерите и облигационерите (вж. точка 17 по-горе), тези изявления не могат да се разглеждат отделно, а следва да се поставят в техния контекст, от който ясно личи чисто информативното съдържание на обжалваната декларация.
62 Тъй като обжалваната декларация не може да произведе правно действие по отношение на трети лица, първото, третото и четвъртото искане трябва да се отхвърлят като недопустими и по изложените в точки 51—61 по-горе съображения.
По допустимостта на второто искане
63 С второто си искане, представено при условията на евентуалност, жалбоподателите искат по същество от Общия съд да установи, че автори на обжалваната декларация са ЕЦБ и Комисията, а не Еврогрупата.
64 В това отношение е достатъчно да се припомни, че Общият съд няма компетентност да произнася установителни решения в рамките на контрола за законосъобразност съгласно член 263 ДФЕС (вж. в този смисъл Определение на Съда от 9 декември 2003 г. по дело Италия/Комисия, C‑224/03, Recueil, стр. I‑14751, точки 20—22).
65 Поради това трябва да се приеме, че второто искане е недопустимо, както основателно твърди ЕЦБ.
66 От всички изложени по-горе съображения следва, че жалбата трябва да бъде отхвърлена като недопустима.
По съдебните разноски
67 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник всяка страна, загубила делото, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено искане в този смисъл. Тъй като жалбоподателите са загубили делото, те трябва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в съответствие с исканията на Комисията и на ЕЦБ.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)
определи:
1) Отхвърля жалбата като недопустима.
2) Осъжда г‑н K. Mallis и г‑жа E. Malli да понесат освен направените от тях съдебни разноски и тези на Европейската комисия и на Европейската централна банка (ЕЦБ).
Съставено в Люксембург на 16 октомври 2014 година.