Дело T‑327/13
Konstantinos Mallis
и
Elli Konstantinou Malli
срещу
Европейска комисия
и
Европейска централна банка (ЕЦБ)
„Жалба за отмяна — Програма за подкрепа за стабилност на Кипър — Декларация на Еврогрупата относно преструктурирането на банковия сектор в Кипър — Погрешно посочване на ответника в жалбата — Недопустимост“
Резюме — Определение на Общия съд (първи състав) от 16 октомври 2014 г.
1. Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Определяне на ответника — Определяне на ответник, различен от автора на обжалвания акт, без да е допусната грешка от страна на жалбоподателя — Недопустимост — Граници — Данни, които позволяват ответникът да бъде установен по несъмнен начин
(член 263, първа алинея ДФЕС; член 21 от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква б) от Процедурния правилник на Общия съд)
2. Икономическа и парична политика — Парична политика — Координиране на паричните политики — Неофициална среща на държавите членки, чиято парична единица е еврото, в рамките на Еврогрупата — Самостоятелно образувание — Вменяване на приетите декларации на Комисията или на Европейската централна банка — Изключване
(член 137 ДФЕС; протокол № 14 към Договорите за Европейския съюз и за ФЕС)
3. Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Координиране на икономическите политики — Европейски механизъм за стабилност — Възможност за Комисията и за Европейската централна банка да упражняват контролни правомощия — Изключване
(членове 1 и 2 и член 32, параграф 2 от Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност)
4. Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Преценка на това действие според същината на акта — Декларации, приети от Еврогрупата — Изключване
(член 137 ДФЕС и член 263, параграф 1 ДФЕС; протокол № 14 към Договорите за ЕС и за функционирането на ЕС)
5. Жалба за отмяна — Компетентност на съда на Съюза — Искане за постановяване на декларативно решение — Недопустимост
(член 263 ДФЕС)
1. Ако в жалбата погрешно е посочен ответник, различен от автора на обжалвания акт, това не води до недопустимост на тази жалба, ако тя съдържа данни, позволяващи страната, срещу която е насочена, да бъде установена по несъмнен начин, каквото е например индивидуализирането на обжалвания акт и неговия автор. В подобен случай следва за ответник да се приеме авторът на обжалвания акт, макар и да не е посочен в уводната част на жалбата. Тази хипотеза обаче трябва да се разграничи от случая, при който жалбоподателят посочва ответника в уводната част на жалбата, макар да знае, че той не е автор на обжалвания акт. В последния случай следва да се вземе предвид посоченият в жалбата ответник и, ако е необходимо, да се изведат последиците от това във връзка с допустимостта на жалбата.
(вж. точка 36)
2. Приетите от Еврогрупата декларации, посочени в член 137 ДФЕС и в протокол № 14, не могат да бъдат вменени на Комисията или на Европейската централна банка. Всъщност, на първо място, Еврогрупата е форум за обсъждане на представителите на държавите членки, чиято парична единица е еврото, на ниво министри, а не орган, който приема решения. Този неофициален форум, предназначен да улесни обмена на гледни точки относно някои специфични въпроси от общ интерес за участващите в него държави членки, притежава определена институционална структура, доколкото има председател, избран за определен срок. Няма основания обаче да се счита, че посочената структура е включена в тази на Комисията или на Европейската централна банка.
На второ място, макар участието на Комисията и на Европейската централна банка в срещите на Еврогрупата да е предвидено в член 1 от протокол № 14, като Комисията освен това може да участва в подготовката на последните, Еврогрупата представлява неофициална среща на министрите на съответните държави членки. На трето място, от правилата за Еврогрупата не личи на последната да е била делегирана компетентност на Комисията или на Европейската централна банка, нито възможност тези институции да упражняват контролни правомощия спрямо Еврогрупата или да ѝ дават препоръки, и още по-малко задължителни инструкции. Следователно не може да се приеме, че Еврогрупата е контролирана от Комисията или Европейската централна банка, или че действа като пълномощник на тези институции.
(вж. точки 39 и 41—45)
3. Макар Договорът за създаване на Европейския механизъм за стабилност да възлага определени задачи на Комисията и Европейската централна банка във връзка с изпълнението на поставените от него цели, нито една разпоредба от този договор не позволява да се счита, че на Европейския механизъм за стабилност са делегирани правомощия на тези институции, нито че последните могат да упражняват контрол спрямо него или да му дават разпореждания.
Всъщност функциите, предоставени на Комисията и на Европейската централна банка в рамките на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност, не съдържат същинско правомощие по приемане на решения и дейностите, извършвани от двете институции в рамките на същия договор, обвързват само Европейския механизъм за стабилност.
(вж. точки 47 и 48)
4. Актове, които могат да бъдат предмет на жалба за отмяна по смисъла на член 263, първа алинея ДФЕС, са само мерките, които произвеждат задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение. За да се определи дали акт или решение произвежда задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение, той/то следва да се разгледа по същество.
Що се отнася до декларациите на Еврогрупата, посочени в член 137 ДФЕС и в протокол № 14, доколкото Еврогрупата не може да се счита за орган, който приема решения, разпоредбите, които уреждат функционирането ѝ, не я оправомощават да приема актове със задължително правно действие. Ето защо декларациите на Еврогрупата по принцип не могат да се считат за актове, предназначени да произведат правно действие по отношение на трети лица. Това важи за декларация на Еврогрупата с чисто информативен характер относно преструктурирането на банковия сектор в Кипър.
(вж. точки 51—53 и 60)
5. Вж. текста на определението.
(вж. точка 64)