Language of document : ECLI:EU:T:2021:92

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (десети разширен състав)

17 февруари 2021 година(*)

„Държавни помощи — Пазар на въздушния транспорт във Франция — Мораториум върху плащането на таксата за гражданска авиация и на такса „солидарност“ върху самолетните билети, дължими на месечен принцип в периода от март до декември 2020 г. в рамките на пандемията от COVID‑19 — Решение да не се повдигат възражения — Помощ за отстраняване на вреди, причинени от извънредно събитие — Свободно предоставяне на услуги — Равно третиране — Критерий за притежаване на лиценз, издаден от френските органи — Пропорционалност — Член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС — Задължение за мотивиране“

По дело T‑259/20

Ryanair DAC, установена в Суордс (Ирландия), за която се явяват E. Vahida, F.‑C. Laprévote, S. Rating и I.‑G. Metaxas-Maranghidis, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват L. Flynn, S. Noë и C. Georgieva-Kecsmar, в качеството на представители,

ответник,

подпомагана от

Френската република, за която се явяват E. de Moustier, C. Mosser, A. Daniel и P. Dodeller, в качеството на представители,

встъпила страна,

с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2020) 2097 final на Комисията от 31 март 2020 година относно държавна помощ SA.56765 (2020/N) — Франция — COVID‑19 — Мораториум върху плащанията на авиационни такси в полза на предприятия за обществен въздушен транспорт,

ОБЩИЯТ СЪД (десети разширен състав),

състоящ се от: M. van der Woude, председател, Ал. Корнезов, E. Buttigieg (докладчик), K. Kowalik-Bańczyk и G. Hesse, съдии,

секретар: S. Spyropoulos, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 23 септември 2020 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        На 24 март 2020 г. на основание член 108, параграф 3 ДФЕС Френската република уведомява Европейската комисия за мярка за помощ под формата на мораториум върху плащането на таксата за гражданска авиация и на таксата „солидарност“ върху самолетните билети, дължими на месечна основа в периода от март до декември 2020 г. (наричана по-нататък „разглежданата схема за помощ“).

2        Разглежданата схема за помощ, която има за цел да гарантира, че авиокомпаниите, титуляри на оперативен лиценз, издаден във Франция на основание член 3 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 година относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (ОВ L 293, 2008 г., стр. 3) (наричан по-нататък „френският лиценз“), могат да запазят достатъчно ликвидни средства до премахването на ограниченията или на забраните за придвижване и връщането към нормална търговска дейност, отлага за 1 януари 2021 г. плащането на тези такси и разпределя плащанията от посочената дата нататък върху период от 24 месеца, т.е. до 31 декември 2022 г. Точният размер на таксите се определя в зависимост от броя на превозваните пътници и броя на полетите, извършвани от френско летище. Освен това от разглежданата схема за помощ се ползват предприятията за обществен въздушен транспорт, притежаващи френски лиценз, което предполага, че те имат „основно място на стопанска дейност“ във Франция (вж. т. 29 по-долу).

3        На 31 март 2020 г. Комисията приема Решение C(2020) 2097 final относно държавна помощ SA.56765 (2020/N) — Франция — COVID‑19 — Мораториум върху плащането на авиационни такси в полза на предприятията за обществен въздушен транспорт (наричано по-нататък „обжалваното решение“), в което, след като прави извод, че разглежданата схема за помощ представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, тя преценява съвместимостта ѝ с вътрешния пазар, по-конкретно в светлината на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС.

4        В това отношение, на първо място, Комисията по-специално приема, че пандемията от COVID‑19 представлява извънредно събитие по смисъла на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС и че съществува причинно-следствена връзка между вредите, причинени от това събитие, и компенсираната от разглежданата схема за помощ вреда, доколкото тази схема цели да намали кризисното положение на ликвидните средства на авиокомпаниите, дължащо се на пандемията от COVID‑19, като отговори на потребностите на предприятията за обществен въздушен транспорт, титуляри на френски лиценз, от парични средства.

5        На второ място, след като припомня, че съгласно практиката на Съда могат да бъдат компенсирани единствено неблагоприятните икономически последици, причинени пряко от извънредно събитие, и че компенсацията не може да надвишава размера на тези неблагоприятни последици, Комисията приема, първо, че разглежданата схема за помощ е пропорционална с оглед на размера на очакваните вреди, доколкото прогнозният размер на помощта изглежда по-нисък от очакваните търговски вреди от кризата, произтичаща от пандемията от COVID‑19.

6        Второ, Комисията приема, че несъмнено разглежданата схема за помощ е установена по недискриминационен начин, тъй като получателите по схемата са всички авиокомпании, притежаващи френски лицензии. В това отношение тя подчертава, че фактът, че в конкретния случай помощта се предоставя посредством мораториум върху някои такси, които обременяват и бюджета на авиокомпаниите, титуляри на оперативни лицензи, издадени от други държави членки, няма отражение върху недискриминационния ѝ характер, тъй като разглежданата схема за помощ очевидно цели да компенсира вредите, претърпени от авиокомпаниите, титуляри на френски лицензи. Следователно се потвърждава обстоятелството, че покритието на разглежданата схема за помощ е пропорционално с оглед на нейната цел да компенсира причинените от пандемията от COVID‑19 вреди. По-специално разглежданата схема за помощ допринасяла за запазване на структурата на сектора на въздухоплаването за авиокомпаниите, титуляри на френски лицензии. Така Комисията приема, че на този етап френските органи са доказали, че разглежданата схема за помощ не надхвърля вредите, пряко причинени от кризата, дължаща се на пандемията от COVID‑19.

7        Следователно с оглед на поетите от Френската република задължения, и по-специално на задължението ѝ да предостави подробна методология относно начина, по който тази държава членка възнамерява впоследствие да определи за всеки получател размера на вредите, свързани с кризата, причинена от пандемията от COVID‑19, и да получи одобрение за тази методология, Комисията решава да не повдига възражения по отношение на разглежданата схема за помощ.

 Производството и исканията на страните

8        На 8 май 2020 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд настоящата жалба.

9        С отделна молба, подадена в същия ден в секретариата на Общия съд, жалбоподателят прави искане настоящата жалба да бъде разгледана по реда на бързото производство съгласно членове 151 и 152 от Процедурния правилник на Общия съд. Общият съд (десети състав) уважава молбата за разглеждане по реда на бързо производство с решение от 29 май 2020 г.

10      Комисията депозира писмената си защита в секретариата на Общия съд на 18 юни 2020 г.

11      На 30 юни 2020 г. жалбоподателят подава мотивирано искане за провеждане на съдебно заседание на основание член 106, параграф 2 от Процедурния правилник.

12      С молба, постъпила в секретариата на Общия съд на 20 юли 2020 г., Френската република иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията. С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 28 юли 2020 г., жалбоподателят иска в съответствие с член 144, параграф 7 от Процедурния правилник някои данни, съдържащи се в жалбата, в съкратения вариант на жалбата и в приложенията към нея, относно броя на резервациите и очаквания брой пътници, да не бъдат съобщавани на Френската република. Във връзка с това той прилага неповерителен вариант на жалбата, на съкратения вариант на жалбата и на приложенията към тях.

13      По предложение на десети състав Общият съд решава на основание член 28 от Процедурния правилник делото да бъде преразпределено на разширен съдебен състав.

14      С определение от 5 август 2020 г. председателят на десети разширен състав на Общия съд допуска встъпването на Френската република и временно ограничава предоставянето на жалбата, на съкратената версия на жалбата и на приложенията към тях до представените от жалбоподателя неповерителни варианти в очакване на евентуално становище от страна на Френската република по искането за поверително третиране.

15      С процесуално-организационно действие от 6 август 2020 г. на Френската република е разрешено да представи писмено становище при встъпване на основание член 154, параграф 3 от Процедурния правилник.

16      На 21 август 2020 г. Френската република подава в секретариата на Общия съд своето писмено становище при встъпване, без да възразява срещу искането на жалбоподателя за поверително третиране.

17      Жалбоподателят иска Общият съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

18      Комисията иска Общият съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

19      Френската република иска жалбата да бъде обявена за недопустима, доколкото с нея се оспорва основателността на самата преценка на помощта, и да бъде отхвърлена по същество в останалата ѝ част. При условията на евентуалност тя иска жалбата да бъде отхвърлена по същество в нейната цялост.

 От правна страна

20      Следва да се напомни, че съдилищата на Европейския съюз имат право да преценяват според обстоятелствата във всеки конкретен случай дали доброто правораздаване оправдава отхвърлянето по същество на жалбата без предварително произнасяне по допустимостта ѝ (вж. в този смисъл решения от 26 февруари 2002 г., Съвет/Boehringer, C‑23/00 P, EU:C:2002:118, т. 51 и 52 и от 14 септември 2016 г., Trajektna luka Split/Комисия, T‑57/15, непубликувано, EU:T:2016:470, т. 84). Ето защо с оглед по-специално на съображенията, довели до допускане на разглеждането на настоящата жалба по реда на бързото производство, и на значението, което както жалбоподателят, така и Комисията и Френската република отдават на бърз отговор по същество, следва най-напред да се разгледа основателността на жалбата, без настоящият състав да се произнася предварително по допустимостта ѝ.

21      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четири основания. Първото основание по същество е нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, основана на гражданство, и на принципа на свободно предоставяне на услуги, второто основание е явна грешка в преценката на пропорционалността на разглежданата схема за помощ с оглед на вредите, причинени от пандемията от COVID‑19, третото основание е нарушение на процесуалните права, произтичащи от член 108, параграф 2 ДФЕС, и четвъртото основание е нарушение на задължението за мотивиране.

 По първото основание: нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, основана на гражданство, и на принципа на свободно предоставяне на услуги

22      Първото основание по същество се състои от четири части, а именно нарушение на член 18 ДФЕС, нарушение на принципа на пропорционалност, явна грешка в преценката и нарушение на принципа на свободно предоставяне на услуги, който бил неоснователно засегнат. Преди да се пристъпи към разглеждането им, следва да се провери дали са спазени условията по член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС.

23      По силата на член 107, параграф 2, буква б), от Договора „[з]а съвместими с вътрешния пазар се считат: […] б) помощи за отстраняване на щети, причинени от природни бедствия или други извънредни събития“. В това отношение от съдебната практика следва, че тази разпоредба има предвид помощите, които по право са съвместими с общия пазар, при условие че отговарят на определени обективни критерии. От това следва, че Комисията е длъжна, след като тези критерии са изпълнени, да обяви подобни помощи за съвместими с общия пазар, без да разполага с право на преценка в това отношение (решение от 25 юни 2008 г., Olympiaki Aeroporia Ypiresies/Комисия, T‑268/06, EU:T:2008:222, т. 51; вж. също в този смисъл решение от 17 септември 1980 г., Philip Morris/Комисия, 730/79, EU:C:1980:209, т. 17).

24      Следователно по смисъла на тази разпоредба могат да бъдат компенсирани единствено неизгодните икономически обстоятелства, причинени пряко от природни бедствия или други извънредни събития. Поради това трябва да съществува пряка връзка между причинените от извънредното събитие вреди и държавната помощ и е необходимо да се направи възможно най-точна оценка на претърпените вреди (вж. решение от 23 февруари 2006 г., Atzeni и др., C‑346/03 и C‑529/03, EU:C:2006:130, т. 79 и цитираната съдебна практика).

25      По-нататък Комисията трябва да провери дали разглежданите мерки за помощ могат да се използват за отстраняване на вредите, причинени от извънредни събития, и да премахне мерките, които са общи и не зависят от вредите, които се твърди, че са предизвикани от такива събития (вж. в този смисъл решение от 1 февруари 2018 г., Larko/Комисия, T‑423/14, EU:T:2018:57, т. 38). Необходимо е също така съответната държава членка да ограничи размера на компенсацията до необходимото за поправяне на вредите, претърпени от бенефициерите на разглежданата мярка.

26      В случая е безспорно, че пандемията от COVID‑19 представлява извънредно събитие по смисъла на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС. В точка 29 от обжалваното решение са изложени критериите от практиката на Комисията при вземане на решения в това отношение и след това се посочва по какъв начин пандемията от COVID‑19 отговаря на тях. Жалбоподателят обаче, без да отрича това, изтъква в съдебното заседание, че в писмените си изявления Комисията и Френската република са счели приетите от тази държава членка мерки за ограничаване на транспорта и мерки за изолация в домашни условия като съставляващи посоченото извънредно събитие, а не самата пандемия. В действителност, както установява Комисията в точка 35 от писмената защита, пояснена в бележка под линия 18, посочената пандемия и мерките, предприети от френските органи за преодоляването ѝ, се разглеждат в тяхната цялост като въпросното извънредно събитие, както следва от изричния текст на точки 15 и 50 от обжалваното решение. Всъщност посочените мерки, които са изключително ограничителни, по-специално с оглед на свободата на придвижване във Франция и в рамките на Европейския съюз, намират своето основание единствено в стремежа да се ограничи разпространението на пандемията. Последната е продиктувала въпросните мерки, като те самите са породили своите последици за авиокомпаниите, осъществяващи дейност на френския пазар. Следователно причинно-следствената връзка между извънредното събитие и вредата е непрекъсната. Подобен подход впрочем следва от съдебната практика. Така в решение от 25 юни 2008 г., Olympiaki Aeroporia Ypiresies/Комисия (T‑268/06, EU:T:2008:222, т. 49) Общият съд отбелязва, че Комисията правилно е припомнила характера на извънредно събитие на затварянето на въздушното пространство на Съединените щати от 11 до 14 септември 2001 г. и е заключила, че не само атентатите, но и затварянето на въздушното пространство се квалифицират като извънредни събития.

27      Следователно е доказано наличието на изискваната съгласно член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС причинно-следствена връзка между пандемията от COVID‑19 и приетите от френските органи ограничителни мерки и мерки за изолация в домашни условия, от една страна, и от друга, икономическите вреди, претърпени от упражняващите дейност във Франция авиокомпании, тъй като въздушният транспорт, и по-специално превозът на пътници, е намалял до почти нулево равнище на френска територия (вж. т. 35—37 от обжалваното решение).

 По първите три части на първото основание, а именно нарушение на член 18 ДФЕС, нарушение на принципа на пропорционалност и явна грешка в преценката

28      В настоящия случай, първо, разглежданата схема за помощ се състои в предоставянето в полза на авиокомпании, които разполагат с френски лиценз, на мораториум във връзка с плащането на авиационни такси, което предполага, че тяхното „основно място на стопанска дейност“ е във Франция. Тази схема е ограничена във времето, тъй като се отнася до размера на таксите, обикновено изискуеми на месечна основа за периода от март до декември 2020 г. Както следва от точка 2 по-горе, изразът „френски лиценз“ се позовава на лиценз, издаден от френските органи съгласно член 3 от Регламент № 1008/2008.

29      Второ, съгласно член 2, точка 26 от Регламент № 1008/2008 „основно място на стопанска дейност“ означава мястото на централата или седалището на въздушен превозвач от Съюза в държава членка, от където се упражняват основните финансови функции и оперативният контрол, включително непрекъснато управление на летателната годност. Понятието за основно място на стопанска дейност на практика съответства на седалището на съответния превозвач (вж. в този смисъл решение от 18 март 2014 г., International Jet Management, C‑628/11, EU:C:2014:171, т. 66). Следователно е вярно, както поддържа жалбоподателят, че за дадено юридическо лице посоченият регламент позволява създаването само на едно основно място на стопанска дейност и следователно издаването само на един лиценз от органите на държавата членка, на чиято територия се намира това основно място на стопанска дейност. Това не променя факта, че дадена авиокомпания може да получи няколко лиценза, като създаде няколко отделни правни субекта, например чрез създаването на дъщерни дружества.

30      Предвид тези уточнения е уместно да се припомни, че съгласно съдебната практика от общата структура на Договора следва, че предвидената в член 108 ДФЕС процедура никога не трябва да води до резултат, който би бил в противоречие със специалните разпоредби на Договора. Следователно Комисията не може да обяви за съвместима с вътрешния пазар държавна помощ, определени условия от която нарушават други разпоредби от Договора. Освен това, когато някои от условията за предоставяне на държавна помощ нарушават общите принципи на правото на Съюза, като принципа на равно третиране, тя не може да бъде обявена от Комисията за съвместима с вътрешния пазар (решение на Съда от 15 април 2008 г., Nuova Agricast, C‑390/06, EU:C:2008:224, т. 50 и 51).

31      В настоящия случай се налага изводът, че критерият за предоставяне на помощта, свързан с притежаването на френски лиценз, води до различно третиране на авиокомпаниите с основно място на стопанска дейност във Франция, които могат да се ползват от предоставения от държавата мораториум, и тези, които имат основно място на стопанска дейност в друга държава и които упражняват дейността си на територията на Франция, от Франция и в посока Франция на основание на свободното предоставяне на услуги и свободата на установяване, които не могат да предявят претенциите си там.

32      Дори да се предположи, както твърди жалбоподателят, че тази разлика в третирането може да се оприличи на дискриминация по смисъла на член 18, първа алинея ДФЕС, следва да се подчертае, че съгласно тази разпоредба се забранява всякаква дискриминация, основана на гражданство в областта на прилагане на Договорите, „без да се засягат специалните разпоредби, съдържащи се в [тях]“. Следователно е важно да се провери дали тази разлика в третирането е позволена с оглед на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС, който представлява правното основание на обжалваното решение. Такава проверка предполага, от една страна, че целта на разглежданата схема за помощ отговаря на изискванията на последната посочена разпоредба и от друга страна, че условията за предоставяне на помощта не надхвърлят необходимото за постигането на тази цел.

33      На първо място, що се отнася до целта на разглежданата схема за помощ, следва да се констатира, че съгласно текста на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС тази цел принципно е да бъдат поправени вредите, произтичащи от съответното извънредно събитие в сектора на въздушния транспорт. Следователно специфичната цел на разглежданата схема за помощ не е запазването на структурата на пазара на въздухоплавателни и услуги във Франция сама по себе си, както поддържа жалбоподателят (т. 66 in limine от жалбата), а както правилно посочва Комисията, е да облекчи посредством предоставянето на мораториум финансовата тежест на авиокомпаниите, засегнати сериозно от приетите от Френската република мерки за ограничаване на транспорта и мерки за изолация в домашни условия с оглед справяне с пандемията от COVID‑19 (вж. в това отношение т. 2 и 3 от обжалваното решение, под заглавието „Цел на мярката“), и по-конкретно чрез използването на „данъчния лост“, да отсрочи плащането на двете разглеждани авиационни такси, дължими за периода от март до декември 2020 г., като това отсрочване е в полза на авиокомпаниите, притежаващи френски лиценз, т.е. не национален лиценз, както жалбоподателят намеква, а оперативен лиценз на Съюза, издаден от френските органи в приложение на Регламент № 1008/2008. Доколкото към момента на приемане на обжалваното решение тези мерки за ограничаване на транспорта и за изолация в домашни условия вече са довели до имобилизиране на голям брой летателни апарати и доколкото това положение само се е влошило впоследствие, което е довело до затварянето на летища на френска територия и до отмяната на почти всички планирани полети, най-вече през периода на изолация в домашни условия, изглежда, че мярка като разглежданата схема за помощ действително цели да смекчи вредите, претърпени от авиокомпаниите, осъществяващи дейност на съответната територия поради въведените от Френската република ограничения, свързани с транспорта и изолацията в домашни условия.

34      Следва да се приеме, че след като е установено наличието на извънредно събитие, имащо има връзка с вредите, които разглежданата схема за помощ цели да поправи, и по-конкретно че посочената схема цели да намали разходите на авиокомпаниите, сериозно засегнати от мерките за ограничаване на транспорта и за изолация в домашни условия, приети от Френската република с цел справяне с пандемията от COVID‑19, целта на разглежданата схема за помощ удовлетворява условията по член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС.

35      На второ място, що се отнася до проверката дали условията за предоставяне на помощта не надхвърлят необходимото за постигане на целта на разглежданата схема за помощ и за изпълнение на условията по член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС, следва да се изтъкнат изложените по-долу съображения.

36      Първо, що се отнася до въпроса дали разглежданата схема за помощ е подходяща, следва да се отбележи, че условията на тази схема се изразяват във временна липса на събиране на такси чрез предоставяне на мораториум в полза на предприятията, които отговарят на условията за подпомагане, а именно на тези, които притежават френски лиценз.

37      Следователно, от една страна, поправянето на вредите не се осъществява, като се вземе предвид сама по себе си националността на пострадалите от тези вреди, а всъщност изисква институционална връзка с мястото на настъпване на вредите, причинени от мерките за ограничаване на транспорта и за изолация в домашни условия, а именно основното място на стопанска дейност, доколкото критерият за приложимост на разглежданата схема за помощ е издаването на френски лиценз, който предполага, че основното място на стопанска дейност на авиокомпанията е Франция. От друга страна, в действителност тази връзка е и времева, тъй като, както посочва жалбоподателят в точка 59 от жалбата, не е лесно да се получи лиценз от друга държава членка, тъй като в този случай авиокомпанията трябва не само да прехвърли основното си място на стопанска дейност, но и да поиска нов оперативен лиценз, докато предоставянето на услуги може да бъде преустановено в много кратък срок. Следователно е нормално съответната държава членка да иска да се увери в дълготрайното присъствие на авиокомпаниите, отговарящи на условията на разглежданата схема за помощ, за да могат да присъстват на френска територия, за да извършат предоставеното отсрочено плащане на таксите, така че в средносрочен план липсата на данъчни приходи да бъде възможно най-малка. Критерият за притежаване на френски лиценз обаче, доколкото предполага наличието на основно място на стопанска дейност на авиокомпаниите на френска територия, позволява да се гарантира известна стабилност на присъствието на последните, най-малкото административно и финансово, за да може органите на предоставящата помощта държава членка да могат да контролират начина, по който тази помощ се използва от получателите, което не би било възможно, ако Френската република бе възприела друг критерий, който да позволи от помощта да могат да се ползват авиокомпаниите, които подобно на жалбоподателя осъществяват дейност на френска територия под лиценз, издаден от друга държава членка, като тогава става въпрос за предоставяне на услуги, което по дефиниция има по-несигурен характер от гледна точка на неговата продължителност, тъй като може да бъде преустановено в много кратък срок, дори изведнъж.

38      Второ, редът и условията за предоставяне на помощта, които имат фискален характер, отразяват възможността и задължението на френските органи да извършат финансов контрол на получателите. Такава възможност и такова задължение обаче съществуват само по отношение на авиокомпаниите, които притежават френски лиценз, тъй като единствено френските органи са компетентни да наблюдават финансовото положение на последните в съответствие със задълженията, произтичащи по-специално от член 5 и член 8, параграф 2 от Регламент № 1008/2008, както е отбелязано в точка 46 от обжалваното решение. Всъщност в тази точка се посочва, че разглежданата схема за помощ „предвижда също, че търговските загуби на предприятието получател ще бъдат оценени и изчислени a posteriori от Direction générale de l’aviation civile [Генерална дирекция за гражданско въздухоплаване] въз основа на проверените от одитор и заверени текущи сметки за 2020 г., предоставени от всяка от авиокомпаниите — получатели на помощта“, и че „[п]редоставянето на помощите ще бъде обусловено от предоставянето от страна на предприятията за обществен въздушен транспорт на необходимите доказателства за изчисляване на вредите“. За сметка на това френските органи нямат никаква компетентност по силата на посочения регламент да наблюдават финансовото положение на авиокомпаниите, които не разполагат с френски лиценз.

39      Трето, макар действително да е вярно, че Съдът е приел, че на практика понятието „основно място на стопанска дейност“ съответства на понятието „седалище“ (вж. т. 29 по-горе) и че промяната на седалището може да се извърши сравнително бързо, не може да се пренебрегне фактът, че член 2, точка 26 от Регламент № 1008/2008 внася други уточнения, по-специално относно факта, че непрекъснатото управление на летателната годност трябва да се извършва от основното място на стопанска дейност, т.е. в случая от Франция. Това съображение се подкрепя от член 5 (относно финансовите условия за предоставяне на оперативен лиценз), от член 7 (относно доказателството за добра репутация) или от член 8 (относно срока на действие на оперативния лиценз) от Регламент № 1008/2008. Тези разпоредби установяват взаимни регулаторни задължения между авиокомпаниите, притежаващи френски лиценз, и френските органи и по този начин създават специфична и стабилна връзка между тях, надлежно отговаряща на условията, предвидени в член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС, които изискват помощта да съдейства за преодоляване на сериозни затруднения в икономиката на съответната държава членка. Освен това загубата на тази връзка със съответната държава членка при преместването на основното място на стопанска дейност в друга държава членка не може да се сведе до обикновена промяна на седалището, доколкото, както самият жалбоподател отбелязва в точка 59 от жалбата, авиокомпанията трябва освен това да извърши всички административни действия пред последната държава, за да получи нов оперативен лиценз и да изпълни всички необходими за тази цел условия, тъй като признаването на нейното ново основно място на стопанска дейност представлява само един елемент от тези условия.

40      Следователно няма съмнение, че като е възприела този критерий, Френската република по същество е искала да се увери в съществуването на стабилна връзка между нея и авиокомпаниите, които се ползват от мораториума, изразяваща се в наличието на френска територия на значимо юридическо лице, т.е. на основното място на стопанска дейност на авиокомпанията, каквато връзка не би съществувала с компании, ползващи се от лиценз, издаден от друга държава членка, доколкото те не подлежат на финансов контрол и на контрол за добра репутация от страна на френските органи по смисъла на Регламент № 1008/2008 и доколкото при тях липсва тази стабилна специфична двупосочна връзка, която е налице с авиокомпаниите, които притежават издадения от нея оперативен лиценз.

41      Така, като ограничава предоставянето на помощта само до авиокомпаниите, притежаващи френски лиценз, поради трайните и реципрочни връзки, които ги свързват с френската икономика, разглежданата схема за помощ е годна да постигне целта за отстраняване на вредите, причинени от извънредно събитие по смисъла на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС.

42      От изложените по-горе съображения следва, че жалбоподателят неправилно поддържа, че тъй като основното му място на стопанска дейност се намира в Ирландия, че той има значителен пазарен дял от около 7 % от пазара на пътническия превоз от Франция и към нея, че е третата авиокомпания в тази държава и участва в структурата на френския въздушен пазар от 1997 г. (т. 66 от жалбата), Комисията е допуснала грешка в преценката, като е изключила авиокомпании като него, предвид обстоятелството че съответната държава членка не разполага със средства, позволяващи извършването на описаните в точка 46 от обжалваното решение проверки на компании, които действат под лиценз, издаден от друга държава членка. Освен това този пазарен дял се отнася само до въздушния превоз на пътници, а не до въздушния превоз на товари и по дефиниция се отнася до период, предхождащ извънредното събитие, докато съгласно цитираната в точка 24 по-горе съдебна практика става въпрос за възможно най-точна оценка на претърпените вреди.

43      Четвърто, що се отнася до пропорционалния характер на разглежданата схема за помощ, следва да се приеме, че като е възприела критерия за френския лиценз, съответната държава членка е запазила възможността от разглежданата схема за помощ да се ползват само авиокомпаниите, които са най-силно засегнати от мерките за ограничаване на транспорта и за изолация в домашни условия, приети от същата държава, и които по дефиниция имат действие на нейната територия, като се вземе предвид подчертаното от Комисията обстоятелство, че държавите членки нямат неограничени средства. Както изтъква Комисията в писмената си защита, през 2019 г. Air France е осъществила 98,83 % от полетите си на територията на Франция, от Франция и до Франция, за Transavia.com този процент е 97,05 %, а за Hop! Aigle Azur, Air Corsica, Corsair, XL Airways France и др. процентът е 100 %. Обратно на това, полетите на територията на Франция, до Франция и от Франция представляват много по-малка част от дейностите на другите компании, а именно например 22,99 % за easyJet, 8,3 % за жалбоподателя, 18,93 % за Vueling airlines и т.н.

44      Тези данни доказват, че отговарящите на условията за предоставяне на помощта авиокомпании са пропорционално много по-тежко засегнати от жалбоподателя, който с оглед на последните представени данни упражнява само 8,3 % от дейността си на територията на Франция, към Франция и от Франция в сравнение със 100 % за някои от отговарящите на условията компании.

45      Пето, жалбоподателят предлага хипотезата на алтернативна схема за помощ, основана на съответните пазарни дялове на авиокомпаниите. В съдебното заседание той посочва други възможни критерии, като броя на превозваните пътници или маршрутите.

46      Съгласно съдебната практика обаче Комисията не следва да се произнася абстрактно по всички възможни алтернативни мерки, тъй като, макар съответната държава членка да трябва да изложи подробно причините, довели до приемането на разглежданата схема за помощ, по-специално относно възприетите критерии за допустимост на получателите, тя не е длъжна да доказва по безспорен начин, че никаква друга възможна мярка, която по дефиниция е хипотетична, не би могла да позволи по-добро изпълнение на преследваната цел. Щом за посочената държава членка не съществува подобно задължение, то жалбоподателят няма основание да претендира Общият съд да разпореди на Комисията да замести националните органи при изпълнението на тази задача за нормативно проучване с цел да се разгледа всяка възможна алтернативна мярка (вж. в този смисъл решение от 6 май 2019 г., Scor/Комисия, T‑135/17, непубликувано, EU:T:2019:287, т. 94 и цитираната съдебна практика)

47      Във всеки случай следва да се отбележи, че поради посочените в точки 37—41 по-горе причини разширяването на обхвата на разглежданата схема за помощ по отношение на компании, които не са установени във Франция, не би позволило да се постигне толкова точно и без риск от свръхкомпенсиране целта на посочената схема, доколкото, както бе подчертано в точка 42 по-горе, изискването да се вземе предвид отнасящият се до Франция въздушен транспорт в неговата цялост, многообразие и продължителност, не би било изпълнено толкова добре, ако се приемат предложените от жалбоподателя критерии; следователно Комисията с основание не ги е одобрила.

48      Поради това, като е съсредоточила разглежданата схема за помощ върху един от икономическите сектори, които са най-засегнати от последиците от мерките за ограничаване на транспорта и мерките за изолация в домашни условия, а именно сектора на въздушния транспорт, и в рамките на този сектор се е насочила към авиокомпаниите, притежаващи френски лиценз, съответната държава членка е изпълнила установеното в съдебната практика изискване, припомнено в точка 32 по-горе, и Комисията не е била длъжна да санкционира подобно разграничаване, при условие че изборът на този критерий за предоставяне на помощта позволява да се осигури пропорционалността на разглежданата схема за помощ.

49      Следователно в обжалваното решение Комисията е одобрила схема за помощ, която действително цели да отстрани вредите, причинени от извънредното събитие, изразяващо се във възникването на пандемията от COVID‑19 и ограничителните мерки и мерките за изолация в домашни условия, приети от Френската република в отговор на тази пандемия, които не надхвърлят, от гледна точка на условията и реда за предоставяне на помощта, необходимото за постигане на целта на посочената схема. Ето защо с оглед на припомнените в точка 32 по-горе принципи се налага изводът, че последиците, до които води посочената схема, доколкото френските органи са ограничили нейното приложно поле до притежаващите френски лиценз авиокомпании, не противоречат на член 18, първа алинея ДФЕС само поради факта че облагодетелстват авиокомпаниите, чието основно място на стопанска дейност се намира на френска територия.

50      От гореизложеното следва, че целта на разглежданата схема за помощ отговаря на изискванията на дерогацията, предвидена в член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС, и че условията за предоставяне на помощта не надхвърлят необходимото за постигането на тази цел.

51      Следователно първите три части от първото основание следва да се отхвърлят, без да е необходимо произнасяне по оспорената от Комисията допустимост на приложения A.3.1 и A.3.2 към жалбата, съдържащи изготвени от експертите на жалбоподателя доклади.

 По четвъртата част от първото основание: нарушение на принципа на свободно предоставяне на услуги, който бил необосновано накърнен

52      Жалбоподателят припомня, от една страна, че ограничението на свободното предоставяне на услуги е законосъобразно, ако е обосновано от императивно съображение от общ интерес, ако не е дискриминационно и ако е необходимо и пропорционално на преследваната цел от общ интерес, а от друга страна, че тези условия са кумулативни и ако едно от тях не е изпълнено, ограничението става необосновано. Впрочем такъв бил настоящият случай. Всъщност, на първо място, разглежданата схема за помощ била дискриминационна, тъй като третирала по различен начин авиокомпаниите в зависимост от държавата членка, издала оперативния им лиценз на Съюза, а всъщност всички упражняващи дейност във Франция авиокомпании от Съюза били претърпели вреди, причинени от пандемията от COVID‑19, които разглежданата схема за помощ целяла да поправи, и били част от структурата на въздушния сектор, която посочената схема целяла да запази. На следващо място, разглежданата схема за помощ не била пропорционална, тъй като надхвърляла необходимото за постигането на нейната цел, защото тази цел, която била да се поправят вредите, причинени от пандемията от COVID‑19, и да се запази структурата на въздушния сектор, можела да се постигне, без да се накърни свободното предоставяне на услуги, ако от помощта се ползват всички авиокомпании, извършващи дейност във Франция, независимо коя е държавата членка, издала оперативния им лиценз в Съюза, просто като се вземе предвид общият им принос към таксите, предмет на разглежданата схема за помощ.

53      Накрая, целта от общ интерес за предоставяне на компенсация на въздушния сектор за загубите, дължащи се на пандемията от COVID‑19, за да се запази неговата структура, не налагала да се подпомагат единствено авиокомпаниите, които притежават френски лиценз, като се има предвид, че авиокомпаниите, осъществяващи дейност във Франция по силата на издаден от друга държава членка лиценз, били също толкова важни за структурата на въздушния сектор във Франция и в целия Съюз. За сметка на това подпомагането на националните авиокомпании водело до фрагментиране на вътрешния пазар и отстраняване на конкурентите от другите държави членки, отслабвало конкуренцията, утежнявало вредите, причинени от пандемията от COVID‑19, и в крайна сметка накърнявало структурата на въздушния сектор, която разглежданата схема за помощ би трябвало да запази, и ограничавало правата на превозвачите на Съюза да предоставят свободно въздушни транспортни услуги в рамките на вътрешния пазар, независимо коя е държавата членка, издала лиценза им.

54      За начало, доколкото жалбоподателят основава доводите си на наличието на дискриминация, произтичаща от разглежданата схема за помощ, и на липса на пропорционалност, която характеризира тази схема, настоящият съдебен състав препраща към разглеждането на първите три части на първото основание.

55      Що се отнася до член 56 ДФЕС, следва да се приеме за установено, че по силата на член 58, параграф 1 ДФЕС свободното предоставяне на услуги в областта на транспорта се регулира от разпоредбите на дяла, отнасящ се до транспорта, а именно дял VI от ДФЕС. Следователно в рамките на първичното право свободното предоставяне на услуги в областта на транспорта е подчинено на специален правен режим (решение от 18 март 2014 г., International Jet Management, C‑628/11, EU:C:2014:171, т. 36). Поради това член 56 ДФЕС не се прилага към въздушния транспорт (решение от 25 януари 2011 г., Neukirchinger, C‑382/08, EU:C:2011:27, т. 22).

56      Следователно мерки за либерализиране на въздушните транспортни услуги могат да бъдат приети единствено на основание член 100, параграф 2 ДФЕС (решение от 18 март 2014 г., International Jet Management, C‑628/11, EU:C:2014:171, т. 38). Законодателят на Съюза обаче е приел Регламент № 1008/2008 въз основа на тази разпоредба, чиято цел е именно да определи условията за прилагане на принципа на свободно предоставяне на услуги в сектора на въздушния транспорт (вж. по аналогия решение от 6 февруари 2003 г., Stylianakis, C‑92/01, EU:C:2003:72, т. 23 и 24). Трябва все пак да се констатира, че жалбоподателят не изтъква никакво нарушение на този регламент.

57      Във всеки случай, макар да е вярно, че поради определянето от страна на Френската република на обхвата на разглежданата схема за помощ жалбоподателят няма възможност да се ползва от мораториума върху събирането на разглежданите такси, той не доказва по какъв начин това изключване може да го разубеди да предоставя услуги от Франция и към Франция. По-специално жалбоподателят не посочва фактическите и правните обстоятелства, въз основа на които разглежданата схема за помощ според него поражда ограничения, надхвърлящи тези, които задействат забраната по член 107, параграф 1 ДФЕС, но които, както бе прието в рамките на първите три части от първото основание, все пак са необходими и пропорционални за преодоляването на вредите, причинени от извънредното събитие, което представлява пандемията, в съответствие с изискванията на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС.

58      От всичко изложено по-горе следва, че нито една от частите на първото основание не може да бъде уважена и следователно посоченото основание трябва да се отхвърли.

 По второто основание: явна грешка в преценката при разглеждането от страна на Комисията на пропорционалността на помощта с оглед на вредите от предизвиканата от COVID19 криза

59      В рамките на второто си основание жалбоподателят поддържа, че Комисията не е извършила адекватна преценка на стойността на предимството, предоставено на получателите на помощта, и следователно е допуснала явна грешка в преценката.

60      В това отношение жалбоподателят припомня по-специално, че в обжалваното решение Комисията е преценила пропорционалността на обема на помощта спрямо вредите от предизвиканата от COVID‑19 криза и е направила извод, че размерът на помощта е 29,9 милиона евро. Тази сума била изчислена, за да отрази размера на лихвите, които получателите на помощта е трябвало да платят, за да получат сума в брой, равна на размера на таксите, чието плащане помощта отлага. Тези съображения обаче били явно неправилни в две отношения.

61      Всъщност, първо, от точка 47 от обжалваното решение следвало, че изчисляването на размера на помощта от Комисията се основава на прилагането на референтната ставка на Euribor (Euro interbank offered rate), увеличена с 1000 базисни пункта, която съгласно съобщението ѝ относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти (ОВ C 14, 2008 г., стр. 6) съответства на хипотезата за пазарен лихвен процент за заем в полза на заемател от категорията „Лош/Финансови затруднения (рейтинг CCC и по-нисък)“. Жалбоподателят обаче отбелязва, от една страна, че това изчисление се основава на недоказаната хипотеза, че все още има заемодатели на пазара, които биха били готови при настоящите обстоятелства да осигурят ликвидни средства при такива лихвени проценти на авиокомпаниите, които отговарят на условията за отпускане на помощта, и от друга страна, че Комисията не обяснява защо тази хипотеза е разумна. Освен това според жалбоподателя друга правдоподобна хипотеза е, че нито един заемодател на пазара не би предоставил ликвидни средства на получателите по разглежданата схема за помощ, което според установената практика на Комисията при вземане на решения предполага размерът на помощта, която трябва да се вземе предвид за целите на компенсацията, да бъде толкова висок колкото е номиналната стойност на предоставените ликвидни средства. На тази основа действителният размер на компенсацията, която следвало да се вземе предвид, бил много по-висок и достигал 200,1 милиона евро.

62      Второ, изчислението на направената от Комисията компенсация отчитало предимството, свързано с налични парични средства, но не отчитало друго предимство, предоставено на получателите по разглежданата схема за помощ, а именно конкурентното предимство, произтичащо от дискриминационния ѝ характер, тъй като възможност да се ползват от разглежданата схема за помощ имат авиокомпаниите, които притежават издаден от Френската република оперативен лиценз на Съюза. Всъщност то щяло да увеличи паричните наличности на последните именно в момента, в който трафикът ще бъде възобновен, т.е. в очаквания край на кризата, възникнала в резултат на пандемията от COVID‑19, в ущърб на техните конкуренти, които ще продължат да плащат същите такси. Така това конкурентно предимство също имало стойност и за получателите на помощта се изразявало в придобиването на по-големи пазарни дялове от тези, които биха могли да придобият при други условия.

63      Следователно според жалбоподателя разглеждането от страна на Комисията на адекватния характер на компенсацията за вредите е опорочено, тъй като един от елементите за сравнение между вредите и тяхното компенсиране бил подценен. Освен това условията за възстановяване, наложени в заключителната част на обжалваното решение, не можели да поправят тази непълнота, тъй като в тях не се посочвала стойността на конкурентното предимство, предоставено на получателите на помощта.

64      Комисията, подкрепена от Френската република, оспорва този довод.

65      Като начало следва да се направи препращане към гореизложените съображения, изложени в отговор на първото основание, що се отнася до пропорционалността на разглежданата схема за помощ (вж. т. 35—49 по-горе)

66      По-нататък, що се отнася до първата част от второто основание, отнасяща се до наличието на явна грешка в преценката и на нарушение на принципа на пропорционалност, доколкото при определянето на размера на разглежданата схема за помощ Комисията е взела предвид единствено номиналния размер, произтичащ от отлагането на задълженията за плащане на такси с данъчен характер вследствие на мораториума, което водело до това размерът на разглежданата схема за помощ да свръхкомпенсира вредите, произтичащи от извънредното събитие, трябва да се посочат изложените по-долу обстоятелства.

67      На първо място, жалбоподателят е пропуснал да отбележи, че отлагането на данъчните тежести вследствие на мораториума се отнася само до авиационните такси, а не до всички такси с данъчен характер, които са дължими от отговарящите на условията за предоставяне на помощта авиокомпании. Тъй като обаче данъци като корпоративния данък са платени през 2020 г. въз основа на финансовите резултати от 2019 г., дружествата, които отговарят на условията за предоставяне на разглежданата схема за помощ и подлежат на данъчно облагане във Франция, поради факта че имат основно място на стопанска дейност там, би трябвало да продължат да изпълняват някои данъчни задължения, които не тежат върху жалбоподателя, тъй като последният действа в качеството си на доставчик на услуги от друга държава членка или посредством свободата на установяване.

68      На второ място, както изтъква Комисията в обжалваното решение, размерът на вредите, претърпени от получателите по разглежданата схема за помощ поради извънредното събитие, по всяка вероятност е по-висок по номинал от общия размер по номинал на разглежданата схема за помощ (около 680 милиона евро в сравнение с 200,1 милиона евро), така че идеята за евентуална свръхкомпенсация трябва решително да се отхвърли.

69      На трето място, макар жалбоподателят основателно да изтъква възможната сдържаност или във всеки случай голямата предпазливост на банковите институции в контекста на пандемията, той няма основание да приеме за постулат пълната липса на отпускане на заеми от страна на последните. Както основателно припомня Комисията, освен факта, че тежестта на доказване лежи върху жалбоподателя, който съответно трябва да докаже неубедителността на извършената от нея оценка, следва да се приеме за установено, че твърдението, че отговарящите на условията авиокомпании няма да получат никакъв заем, е чисто хипотетично. Може би това твърдение е вярно по отношение на някоя от авиокомпаниите — получатели по разглежданата схема за помощ, но то не може да се генерализира и във всички случаи да бъде уважено, без да е налице дори косвено доказателство в негова подкрепа. По-вероятно е банковите институции да са склонни да подкрепят последните, като едновременно с това предложат заеми при интересни за тях лихвени проценти. При тези условия възприетата от Комисията хипотеза на заеми, завишени в зависимост от най-високия марж, произтичащ от Съобщението относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти (1000 базисни пункта), съответстваща на положение, при което заемателят е недобре атестиран и с ниско обезпечение, изглежда предпазлива и подходяща. Следователно Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото в това отношение.

70      Във всички случаи не може да се уважи доводът, че размерът на вредите за авиокомпаниите с основно място на стопанска дейност във Франция от извънредното събитие, изразяващо се в пандемията от COVID‑19, вероятно се надценява с предоставянето на мораториум върху авиационните такси, независимо дали размерът на разглежданата схема за помощ се преценява въз основа на изчислението на лихвите върху тези такси в зависимост от продължителността на отлагането на плащането, а именно 29,9 милиона евро, или въз основа на номиналната им стойност, а именно 200,1 милиона евро, дори само на основанията, посочени в точка 68 по-горе. Освен това припомнените в точка 46 от обжалваното решение мерки за контрол целят именно да предотвратят всякакъв риск от свръхкомпенсация и не биха могли да се приложат по отношение на доставчици на услуги, установени в друга държава членка, подобно на жалбоподателя.

71      Освен това следва да се добави, че за да обяви разглежданата схема за помощ за съвместима с вътрешния пазар, Комисията е взела предвид ангажиментите на Френската република да ѝ предостави методология, което представлява допълнителна гаранция за избягване на всякакъв риск от свръхкомпенсиране.

72      Следователно първата част от второто основание трябва да се отхвърли.

73      Що се отнася до втората част от второто основание, достатъчно е да се посочи, както е направила Комисията, че тя не може да бъде уважена, тъй като противоречи на практиката на съда на Съюза относно определянето на размера на помощта както от гледна точка на оценката на предимството, така и от гледна точка на възстановяването на размера на незаконосъобразна и противоречаща на вътрешния пазар помощ. Всъщност „второстепенните“ предимства, които са твърде хипотетични и твърде сложни за идентифициране по сигурен начин, не трябва да се вземат предвид, което жалбоподателят не е можел да не знае с оглед на текста на решение от 21 декември 2016 г., Комисия/Aer Lingus и Ryanair Designated Activity (C‑164/15 P и C‑165/15 P, EU:C:2016:990, т. 90—92).

74      Предвид изложените съображения второто основание следва да се отхвърли.

 По четвъртото основание: нарушение на задължението за мотивиране

75      В подкрепа на четвъртото основание жалбоподателят припомня, че Комисията има задължение за мотивиране съгласно член 296, втора алинея ДФЕС и че неизпълнението на това задължение обосновава отмяната на обжалваното решение. Освен това по силата на посочената по-горе разпоредба Комисията трябва да оповести „по ясен и недвусмислен начин“ логиката, следвана при приемането на въпросната мярка, така че както заинтересованите страни, така и компетентната юрисдикция на Съюза да разберат причините, поради които е приет обжалваният акт. Това задължение за мотивиране било от още по-голямо значение в настоящия случай, тъй като обжалваното решение било прието без започването на официална процедура по разследване, даваща възможност на заинтересованите лица да представят доводите си.

76      На първо място, обаче Комисията не била изпълнила задължението си за мотивиране, първо, като не е преценила дали помощта е недискриминационна и е в съответствие с принципа на свободно предоставяне на услуги, второ, като не е оценила дори приблизително стойността на конкурентното предимство, предоставено на авиокомпаниите, които могат да се ползват от помощта, и трето, като не е мотивирала своето изчисление на размера на помощта.

77      На второ място, Комисията не била изпълнила и задължението си да изложи адекватни мотиви. Всъщност в обжалваното решение било признато, че таксите, по отношение на които помощта предоставя мораториум, се дължат и от авиокомпаниите, чийто оперативен лиценз на Съюза е издаден от друга държава членка, но в това решение се посочвало, че посоченото обстоятелство не влияе върху недискриминационния характер на помощта, тъй като мярката очевидно цели да компенсира вредите, претърпени от авиокомпаниите, титуляри на оперативни лицензи, издадени от Френската република. Това твърдение обаче било противоречиво, тъй като било равнозначно на твърдението, че помощта не е дискриминационна, тъй като основната ѝ цел е да дискриминира. Освен това позоваването в бележка под линия 23 от обжалваното решение на прецедента, произтичащ от решението на Комисията от 12 март 2002 г. по дело N 854/2001 — Обединено кралство — Помощ за авиокомпаниите поради затварянето на въздушното пространство е само безуспешен опит за намиране на привидно правно основание за изначално погрешно разсъждение. В този смисъл съображенията на Комисията липсвали или били тавтологични или противоречиви. Всъщност противоречието между заявените цели, а именно да се поправят причинените от пандемията от COVID‑19 вреди и да се запази структурата на въздушния сектор за авиокомпаниите, чийто оперативен лиценз на Съюза е бил издаден във Франция, както и непропорционалните и непродуктивни средства, използвани за постигането им, а именно предоставянето на дискриминационна помощ, не позволявало нито на заинтересованите лица, нито на Общия съд да разберат каква е целта на разглежданата мярка за държавна помощ извън целта да се изключи възможността от схемата за помощ да се ползват други авиокомпании, титуляри на оперативен лиценз на Съюза, издаден от държави членки, различни от Френската република.

78      Комисията оспорва тези доводи. Френската република препраща към писмената си защита в това отношение.

79      Първо, наистина изискваните от член 296, втора алинея ДФЕС мотиви трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на органа, който издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на Съда — да упражни своя контрол, но все пак не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства. Освен това спазването на задължението за мотивиране следва да се преценява с оглед не само на текста на акта, но и на неговия контекст, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (решение от 7 февруари 2018 г., American Express, C‑304/16, EU:C:2018:66, т. 75 и цитираната съдебна практика). В настоящия случай обаче контекстът е този на пандемия и крайна неотложност, при която Комисията е разгледала мерките, които са ѝ съобщили държавите членки, и е приела решенията, които се отнасят до последните, сред които е и обжалваното решение. В това отношение от точки 1 и 3 по-горе следва, че между уведомлението за разглежданата схема за помощ и приемането на обжалваното решение са изминали само седем дни.

80      Въпреки тези изключителни обстоятелства обаче следва да се отбележи, че в случая обжалваното решение съдържа 53 точки и позволява ясно и конкретно да се разберат фактическите и правните съображения, поради които Комисията е решила да не повдига възражения относно разглежданата схема за помощ.

81      Второ, точно са изложени цифровите данни, въз основа на които се определя целта на разглежданата схема за помощ и начина за постигане на тази цел (мораториум върху авиационните такси на авиокомпаниите, титуляри на френски лиценз). По-специално, с оглед на текста на точка 3 от обжалваното решение следва да се констатира, че жалбоподателят не е могъл да се заблуди относно целта на разглежданата схема за помощ. Що се отнася до твърдението относно невъзможността да се определи размерът на посочената схема, то не се подкрепя от фактите поради изложените от Комисията причини, а именно че точка 47 и бележка под линия 22 от обжалваното решение, разгледани в светлината на точки 7 и 8 от него, посочват ясно причините, поради които е достигнато до сумата от 29,9 милиона евро.

82      Трето, що се отнася до мотивите относно „второстепенните“ предимства, Комисията не е имала никакво задължение в това отношение, тъй като тези предимства не трябва да се разглеждат с оглед на определянето на размера на помощта.

83      Четвърто, тъй като обжалваното решение е прието на основание на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС, мотивите му трябва да се разгледат именно в светлината на спазването на условията, предвидени в тази разпоредба. Мотивите на обжалваното решение обаче свидетелстват за стриктно спазване на установените в съдебната практика условия както по отношение на квалифицирането на събитието като „извънредно“, така и при разглеждането на причинно-следствената връзка между това събитие и вредите, претърпени от получателите по разглежданата схема за помощ.

84      Така, след като в обжалваното решение Комисията излага причините, поради които разглежданата схема за помощ отговаря на условията по член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС, и по-специално защо е необходим, подходящ и пропорционален критерият за допустимост на притежаването на френски лиценз, тя е изпълнила задължението за мотивиране.

85      Ето защо четвъртото основание трябва да се отхвърли.

 По третото основание: нарушение на процесуалните права, гарантирани в член 108, параграф 2 ДФЕС

86      Третото основание, свързано със защитата на процесуалните права на жалбоподателя, поради обстоятелството че Комисията не е започнала официална процедура по разследване, въпреки твърдяното наличие на сериозни съмнения, всъщност има субсидиарен характер, в случай че Общият съд не разгледа самата основателност на преценката на помощта. Всъщност от постоянната съдебна практика следва, че такова основание цели да бъде потвърден статутът на заинтересованата страна като такава и в това си качество тя да подаде жалба на основание член 263 ДФЕС, която възможност в противен случай би ѝ била отказана (вж. в този смисъл решения от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 48 и от 27 октомври 2011 г., Австрия/Scheucher-Fleisch и др., C‑47/10 P, EU:C:2011:698, т. 44). Общият съд обаче е разгледал първите две основания на жалбата, отнасящи се до основателността на самата преценка на помощта, така че това основание се оказва лишено от обявената си цел.

87      Освен това се налага изводът, че това основание няма самостоятелно съдържание. Всъщност в рамките на такова основание жалбоподателят може да посочи, с цел запазване на процесуалните си права в рамките на официалната процедура по разследване, само основания, което са в състояние да докажат, че преценката на информацията и обстоятелствата, с които разполага или е можела да разполага Комисията във фазата на предварителното разглеждане на мярката, за която е отправено уведомление, е трябвало да породи съмнения относно нейната съвместимост с общия пазар (вж. в този смисъл решения от 22 декември 2008 г., Régie Networks, C‑333/07, EU:C:2008:764, т. 81, от 9 юли 2009 г., 3F/Комисия, C‑319/07 P, EU:C:2009:435, т. 35 и от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 59), като например извършения от Комисията недостатъчен или непълен преглед в хода на процедурата по предварително разглеждане или съществуването на жалби от трети страни. Следва обаче да се отбележи, че третото основание възпроизвежда накратко доводите, изтъкнати в рамките на първото и второто основание, без да посочва конкретни обстоятелства, свързани с евентуални сериозни затруднения.

88      По тези съображения следва да се приеме за установено, че след като Общият съд е разгледал посочените основания по същество, не е необходимо да разглежда обосноваността на това основание.

89      Ето защо жалбата следва да се отхвърли по същество в нейната цялост, като същевременно на жалбоподателя се предостави възможността да се ползва от исканото поверително третиране, тъй като Френската република не е направила никакво възражение в това отношение.

 По съдебните разноски

90      Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на Комисията в съответствие с нейното искане, включително направените в рамките на искането за конфиденциално разглеждане.

91      Френската република понася направените от нея съдебни разноски съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (десети разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Ryanair DAC да понесе наред с направените от нея съдебни разноски и тези на Европейската комисия, включително разноските, направени в рамките на искането за поверително третиране.

3)      Френската република понася направените от нея съдебни разноски.

Van der Woude

Корнезов

Buttigieg

Kowalik-Bańczyk

 

      Hesse

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 17 февруари 2021 година.

Подписи


*      Език на производството: английски.