РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)
12 април 2011 година(*)
„Марка на Общността — Заявка за словна марка на Общността „EURO AUTOMATIC PAYMENT“ — Абсолютно основание за отказ — Описателен характер — Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 207/2009“
По дело T‑28/10
Euro-Information — Européenne de traitement de l’information, установено в Страсбург (Франция), за което се явява адв. A. Grolée, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява г‑н A. Folliard-Monguiral, в качеството на представител,
ответник,
с предмет жалба подадена срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 11 ноември 2009 г. (преписка R 635/2009‑2 ) относно заявка за регистрация на словния знак „EURO AUTOMATIC PAYMENT“ като марка на Общността,
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),
състоящ се от: г‑жа I. Pelikánová, председател, г‑жа K. Jürimäe (докладчик) и г‑н M. van der Woude, съдии,
секретар: г‑н E. Coulon,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 26 януари 2010 г.,
предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Общия съд на 16 април 2010 г.,
предвид репликата, подадена в секретариата на Общия съд на 28 юни 2010 г.,
предвид липсата на искане от страните за насрочване на съдебно заседание в едномесечен срок от съобщаването, че писмената фаза на производството е приключила, и като реши, въз основа на доклад на съдията докладчик и на основание член 135а от Процедурния правилник на Общия съд, да се произнесе без провеждане на устна фаза на производството,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 18 юли 2008 г. жалбоподателят Euro-Information — Européenne de traitement de l’information подава заявка за регистрация на марка на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) на основание Регламент (EО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (OВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен (заменен с Регламент (EО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (OВ L 78, стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е словният знак „EURO AUTOMATIC PAYMENT“.
3 Стоките и услугите, за които е поискана регистрация, спадат към класове 9, 35—38, 42 и 45 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година.
4 С Решение от 6 април 2009 г. проверителят приема заявката за регистрация за всички стоки и услуги, спадащи към класове 35, 37, 38, 42 и 45 и за някои стоки и услуги, спадащи към класове 9 и 36. Същевременно отказва регистрацията на заявената марка относно други стоки и услуги, спадащи към класове 9 и 36, на основание на разпоредбите на член 7, параграф 1, буква б) и в), във връзка с член 7, параграф 2 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 7, параграф 1, буква б) и в) и член 7, параграф 2 от Регламент № 207/2009). За всеки от класовете тези стоки и услуги отговарят на следното описание:
– клас 9: „Автоматични разпределителни машини, [банкомати], билетни автомати, автомати за извлечения и справки от банкови сметки, автоматични устройства за извършване на плащания, АТМ устройства (банкомати), смарт карти или карти с чип, магнитни карти, лични карти, магнитни или с чип, разплащателни, кредитни или дебитни карти, магнитни или с чип, четящи устройства за баркод, детектори за фалшиви пари, магнитни носители на данни, оптични носители на данни, изчислителни машини за обработка на данни, апарати за връзка, интерфейс (за компютри), четящи устройства (устройства за обработване на данни), компютърен софтуер (записан), компютърен софтуер за управление на сметки, монитори (компютърни програми), компютри, компютърни периферни устройства, компютърни програми (записани), операционни компютърни програми (записани), радиотелефонни апарати, приемници (аудио- и видео-), телефонни апарати, преносими телефони, механизми за предплащане за телевизионни приемници, радиопредаватели (телекомуникации), процесори (централни обработващи устройства), компютърни програми и оборудване, които дават възможност за предоставяне от разстояние на пълен набор от банкови, финансови и застрахователни услуги, а именно компютри и компютърни устройства, компютърен софтуер за сигурно плащане за онлайн електронна комуникационна мрежа, апаратура и инструменти за плащане по електронен път, а именно компютри и компютърни устройства, компютърно оборудване за плащане по електронен път, компютърен софтуер за извършване на [електронни платежни] транзакции, карти за [електронно] плащане, електрически и електронни устройства за управление на финансови транзакции“,
– клас 36: „Банково дело, финансови сделки, парични сделки, обслужване на кредитни карти, обслужване на дебитни карти, обмяна на валута, клиринг, борсово посредничество, кредитно дело, електронен транфер на капитали, финансови операции, парични операции, финансови транзакции, услуги за извършване на електронни плащания, електронен трансфер на ценни книжа, фондове, капитали, акции, валута и други финансови активи, онлайн плащания в електронна комуникационна мрежа, брокерски услуги и транзакции в онлайн електронна комуникационна мрежа“.
5 На 5 юни 2009 г. жалбоподателят подава жалба в СХВП срещу решението на проверителя в частта, с която се отказва регистрацията на заявената марка за стоките и услугите, спадащи към класове 9 и 36, както е описано в точка 4 по-горе.
6 С Решение от 11 ноември 2009 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) втори апелативен състав на СХВП отхвърля тази жалба.
7 Като се е съобразил с възприемането на заявената марка от групата англоговорeщи, средни потребители и професионалисти, в Европейската общност, апелативният състав е преценил, че проверителят е определил правилно значението на трите думи, от които се състои разглежданата марка. Така той е приел, че от една страна, изразът „euro automatic payment“ посочва прякото предназначение на продуктите, спадащи към клас 9, а именно осъществяване на автоматични плащания в евро, и от друга, че този израз предоставя пряка информация за естеството на услугите, спадащи към клас 36, а именно самото осъществяване или получаване на автоматични плащания в евро. Оттук апелативният състав е стигнал до извода, че заявената марка е описателна по смисъла на член 7, параграф 1 буква в) от Регламент № 207/2009.
Искания на страните
8 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да регистрира заявената марка за стоките и услугите, спадащи към класове 9 и 36,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски за двете инстанции.
9 СХВП моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По допустимостта на второто искане на жалбоподателя
10 СХВП възразява против даване ход на делото, като се позовава на недопустимост на второто искане на жалбоподателя, доколкото от съда се иска да задължи СХВП да регистрира заявената марка за всички въпросни стоки и услуги.
11 С второто си искане жалбоподателят моли Общия съд да регистрира заявената марка.
12 Тази молба дава повод за две тълкувания. От една страна, тя може да бъде разбрана като искане Съдът да задължи СХВП да регистрира заявената марка. Според постоянната съдебна практика обаче съгласно член 63, параграф 6 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 65, параграф 6 от Регламент № 207/2009) СХВП е длъжна да вземе мерките, които са необходими за изпълнение на решението на общностния съд. Следователно Общият съд не следва да дава задължителни указания на СХВП. Тя е длъжна да се съобрази с диспозитива и мотивите на решението на Общия съд (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 31 януари 2001 г. по дело Mitsubishi HiTec Paper Bielefeld/СХВП (Giroform), T‑331/99, Recueil, стр. II‑433, точка 33, Решение от 21 април 2005 г. по дело Ampafrance/СХВП — Johnson & Johnson (monBeBé), T‑164/03, Recueil, стр. II‑1401, точка 24 и Решение от 15 март 2006 г. по дело Athinaiki Oikogeniaki Artopoiia/СХВП — Ferrero (FERRÓ), T‑35/04, Recueil, стр. II‑785, точка 15).
13 От друга страна, второто искане на жалбоподателя може да бъде разбрано като искане, с което се цели Общият съд да измени обжалваното решение по смисъла на член 65, параграф 3 от Регламент № 207/2009, като постанови решението, което апелативният състав е трябвало да постанови според разпоредбите на Регламент № 40/94. Съответните компетентни органи на СХВП обаче не постановяват формално решение, констатиращо регистрацията на марка на Общността, което да може да бъде обект на обжалване. Следователно апелативният състав не е компетентен да разгледа искане за регистрация на марка на Общността. При тези обстоятелства, на още по-силно основание, Общият съд не е компетентен да разгледа искане, с което се цели той да измени в този смисъл решението на апелативния състав (Определение на Общия съд от 30 юни 2009 г. по дело Securvita/СХВП (Natur-Aktien-Index), T‑285/08, Сборник, стр. II‑2171, точки 14 и 17—23).
14 Следователно второто искане на жалбоподателя следва да се отхвърли като недопустимо.
По допустимостта на документите, представени като приложение 9 към жалбата
15 СХВП поддържа, че приложение 9 към жалбата е недопустимо, защото съдържа доказателства, които не са били представени в хода на производството пред нея.
16 Жалбоподателят не оспорва, че тези доказателства са нови.
17 В този смисъл следва да се припомни съдебната практика, според която, щом жалбата пред Общия съд е насочена към осъществяване на контрол за законосъобразност на решенията на апелативните състави на СХВП по смисъла на член 65 от Регламент № 207/2009, задачата на Общия съд не е да преразглежда фактическите обстоятелства в светлината на документите, представени за първи път пред него. Действително допускането на такива доказателства противоречи на член 135 параграф 4 от Процедурния правилник на Общия съд, според който с писмените становища на страните не може да се изменя предметът на спора пред апелативния състав (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 6 март 2003 г. по дело DaimlerChrysler/СХВП (Calandre), T‑128/01, Recueil, стр. II‑701, точка 18).
18 В случая не се спори, че доказателствата, предмет на приложение 9 към жалбата, се представят за пръв път пред Общия съд. Следователно посочените документи трябва да бъдат изключени като недопустими.
По съществото на спора
19 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва две правни основания, първото изведено от нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, а второто — от нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от същия регламент.
Доводи на страните
20 Относно първото основание жалбоподателят изтъква, че от гледна точка на съответната група потребители не съществувала достатъчно пряка и конкретна връзка между спорния знак, от една страна, и стоките и услугите, за които регистрацията е отказана, от друга. Оттук следвало, че заявената марка не е описателна по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009.
21 На първо място, когато става дума за значението на думите, съставящи разглеждания знак, жалбоподателят поддържа, от една страна, че думата „euro“ можело да се разбира като препращане към единната европейска валута, а от друга страна, че думата „payment“ на френски език означавала „плащане“. Що се отнася за думата „automatic“, което означава на френски „автоматичен“, жалбоподателят поддържа, че тази дума означавала „който се изпълнява без участие на воля“. Жалбоподателят поддържа освен това, че думата „automatic“ нямала никакъв смисъл в банковата или финансовата сфера.
22 На второ място, когато става дума за значението на израза „euro automatic payment“ като цяло, жалбоподателят изтъква, че макар съставящите го думи да са веднага разпознаваеми, този факт не превръща марката в описателна. Той поддържа, че щом апелативният състав не е предложил значение на израза „euro automatic payment“, той се е основал на значението, възприето от проверителя, а именно „автоматично плащане в евро“.Този израз обаче би бил лишен от пряк, ясен и разпознаваем смисъл за съответната група потребители и разглежданите стоки. Всъщност изразът „euro automatic payment“ би бил едно неясно за потребителите понятие, най-малкото защото е необичайно плащане да се осъществява по автоматичен начин, а именно без проява на воля.
23 На трето място, жалбоподателят поддържа, че заявената марка не била описателна за стоките, спадащи към клас 9, за които заявката за регистрация е отхвърлена.
24 Първо, тъй като от една страна става въпрос за „смарт карти или карти с чип, магнитни карти, лични карти, магнитни или с чип, разплащателни, кредитни или дебитни карти, магнитни или с чип, карти за [електронно] плащане път“ (наричани по-нататък „карти, спадащи към клас 9“), а от друга страна, за „магнитни носители на данни, оптични носители на данни, изчислителни машини за обработка на данни, апарати за връзка, интерфейс (за компютри), четящи устройства (устройства за обработване на данни), компютърен софтуер (записан), компютърен софтуер за управление на сметки, монитори (компютърни програми), компютри, компютърни периферни устройства, компютърни програми (записани), операционни компютърни програми (записани), процесори (централни обработващи устройства), компютърни програми и оборудване, които дават възможност за предоставяне от разстояние на пълен набор от банкови, финансови и застрахователни услуги, а именно компютри и компютърни устройства, компютърен софтуер за сигурно плащане за онлайн електронна комуникационна мрежа, апаратура и инструменти за плащане по електронен път, а именно компютри и компютърни устройства, компютърно оборудване за плащане по електронен път, компютърен софтуер за извършване на [електронни платежни] транзакции, карти за [електронно] плащане, електрически и електронни устройства за управление на финансови транзакции“ и „радиотелефонни апарати, приемници (аудио- и видео-), телефонни апарати, преносими телефони, механизми за предплащане за телевизионни приемници, радиопредаватели (телекомуникация)“, (наричани по-нататък „стоки от областта на информатиката и телекомуникациите, спадащи към клас 9“), жалбоподателят по същество поддържа, че апелативният състав не е имал основание да разглежда общо всички тези стоки, доколкото някои от картите, спадащи към клас 9, не позволяват да се извършва плащане, а някои от стоките от областта на информатиката и телекомуникациите, спадащи към клас 9, не биха могли да инкорпорират механизъм за плащане.
25 Второ, жалбоподателят изтъква, че обратно на изложеното в обжалваното решение, действията, извършвани посредством „[банкомати]“, „детектори за фалшиви пари“, „АТМ устройства (банкомати)“ и „четящи устройства за баркод“, посочени поотделно в заявката за регистрация на марка, не следвало да се разглеждат като платежни операции. Той поддържа, че конфликтната марка не е описателна за тези стоки, нито за техните свойства.
26 Трето, жалбоподателят изтъква, че обратно на изложеното в обжалваното решение, „автоматите за извлечения и справки от банкови сметки“, посочени в заявката за регистрация на марка, не са неразривно свързани с „[банкомати]“ и че във всички случаи, даже и да имаше такава връзка, както последните, така и „автоматите за извлечения и справки от банкови сметки“ изключват възможността за каквато и да било платежна операция.
27 Четвърто, когато става въпрос за „автоматични разпределителни машини“ и за „[банкомати]“, доколкото плащането на услугата, предоставяна от тези машини, не се осъществява автоматично, а след проява на воля, съчетанието на думите „automatic“ с думите „euro“ и „payment“ пораждало само асоциация, а не било описателно по отношение на разглежданите стоки.
28 Пето, жалбоподателят поддържа, че като предявява отделни искания за защита на заявената марка за всяка една от стоките, спадащи към клас 9, той търси отделна защита, от една страна, за стоките, позволяващи осъществяване плащане, и от друга страна, за тези, които изключват всякаква възможност за плащане.
29 На четвърто място, жалбоподателят поддържа, че заявената марка не е описателна за услугите, спадащи към клас 36, така както са посочени в точка 4 по-горе, за които регистрацията на заявената марка е отказана (наричани по-нататък „услуги, спадащи към клас 36“).
30 Първо, жалбоподателят изтъква, че когато става въпрос за услуги на „борсово посредничество“, се има предвид професията на посредника на борсата за ценни книжа. Той поддържа, че заявената марка не била описателна както по отношение предмета на разглежданите услуги, така и по отношение на техните характерни особености. Същият извод бил приложим и към „брокерските услуги в онлайн електронна комуникационна мрежа“.
31 Второ, когато става въпрос за „обмяна на валута“, жалбоподателят оспорва изложеното от апелативния състав, според който това включвало осъществяването на плащане. Следователно заявената марка не била описателна както по отношение разглежданите услуги, така и по отношение на техните характерни особености.
32 На пето място, жалбоподателят изтъква първо, че ако за стоките и услугите от банковата и финансовата сфера, включени в заявката за регистрация на марка, думите „payment“ и „euro“ могат да бъдат красноречиви, изразът „euro automatic payment“, който няма пряк, ясен и разпознаваем смисъл, след задълбочен анализ от страна на съответната група потребители в разглежданата област най-много би могъл да предизвика асоциации. Според жалбоподателя разглежданите стоки и услуги са следните:
– спадащи към клас 9, „кредитни или дебитни карти, магнитни или с чип, автоматични устройства за извършване на плащания, АТМ устройства (банкомати), механизми за предплащане за телевизионни приемници, компютърни програми и оборудване, които дават възможност за предоставяне от разстояние на пълен набор от банкови, финансови и застрахователни услуги, а именно компютри и компютърни устройства, компютърен софтуер за сигурно плащане за онлайн електронна комуникационна мрежа, апаратура и инструменти за плащане по електронен път, а именно компютри и компютърни устройства, компютърно оборудване за плащане по електронен път, компютърен софтуер за извършване на [електронни платежни] транзакции чрез плащане по електронен път, карти за [електронно] плащане, електрически и електронни устройства за управление на финансови транзакции“,
– спадащи към клас 36, всички услуги, посочени в точка 4 по-горе, с изключение на „обмяна на валута, борсово посредничество, кредитно дело, услуги за електронен трансфер на акции и всякакви други финансови активи, брокерски услуги в онлайн електронна комуникационна мрежа“.
33 Все пак, щом като за разглежданите стоки и услуги се употребявал един неточен и неразбираем израз, заявената марка не можела да се приема за описателна. В подкрепа на аргументацията си жалбоподателят се позовава на по-ранна практика на СХВП, като изтъква, че на основание член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 не може да се откаже регистрация на един предизвикващ само асоциация знак.
34 Второ, за останалите разглеждани стоки и услуги, които според жалбоподателя не принадлежали към банковата и финансовата сфера, думите „euro“ и „payment“ не предизвиквали асоциация, а били условни. Така съчетанието на думите „euro automatic payment“ било лишено от смисъл. Затова то не било описателно нито за разглежданите стоки и услуги, нито за техните характерни особености.
35 Въз основа на изложеното жалбоподателят твърди, че заявената марка не е описателна и за стоките и услугите, за които е отказана регистрацията, а е условна или просто предизвикваща асоциация за тях.
36 На шесто място, жалбоподателят упреква апелативния състав, че не е посочил по какъв начин заявената марка би могла да бъде „използван[а] общо в търговията на разглежданите стоки или услуги“. Всъщност апелативният състав не бил посочил защо приема, че разглежданият знак е използван, или би могъл да бъде използван в бъдеще, за описателни цели.
37 СХВП оспорва доводите на жалбоподателя.
Преценка на Общия съд
38 Съгласно член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 се отказва регистрацията на марките, които се състоят предимно от знаци или от означения, които могат да служат в търговската дейност за указване на вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход или момента на производство на стоките или на предоставянето на услуга или други характерни техни особености. Счита се, че тези описателни знаци не могат да изпълнят основната функция на марките за означаване на произхода (Решение на Съда от 23 октомври 2003 г. по дело СХВП/Wrigley, C‑191/01 P, Recueil, стр. I‑12447, точки 29 и 30).
39 В този аспект знаците и означенията по член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 са тези, които при обикновена употреба, от гледна точка на потребителя, могат да служат за означаване ‑ било пряко, било чрез споменаване на една от нейните същностни характерни особености ‑ на стока или услуга като теаи, за които се иска регистрацията. (Решение на Съда от 20 септември 2001 г. по дело Procter & Gamble/СХВП, C‑383/99 P, Recueil, стр. I‑6251, точка 39 и Решение на Общия съд от 22 юни 2005 г. по дело Metso Paper Automation/СХВП (PAPERLAB), T‑19/04, Recueil, стр. II‑2383, точка 24).
40 От гореизложеното следва, че за да попадне в приложното поле на забраната, прогласена в член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, знакът трябва да има достатъчно пряка и конкретна връзка със съответните стоки или услуги, която да позволява на заинтересованите потребители да получат незабавно и без други разсъждения описание на съответните стоки или услуги или на някоя от техните характерни особености (Решение по дело „PAPERLAB“, точка 39 по-горе, точка 25).
41 При това положение описателният характер на дадена марка трябва да се преценява, от една страна, във връзка със стоките или услугите, за които се иска регистрацията на знака, а от друга страна, във връзка с възприятието, което той поражда у съответната група потребители, състояща се от средните потребители на тези стоки или услуги (Решение на Общия съд от 14 юни 2007 г. по дело Europig/СХВП (EUROPIG), T‑207/06, Recueil, стр. II‑1961, точка 30).
42 В случая страните не спорят, че апелативният състав правилно е преценил, че съответната група потребители се състои от англоговорeщите потребители в Общността, че тази група включва професионалисти и непрофесионалисти, които са относително осведомени и в разумни граници наблюдателни и съобразителни. Не се оспорва също така, че трите словни елемента, от които се състои заявената марка, са английски думи, разбираеми за тази група потребители.
43 Веднага трябва да се отхвърли като неоснователен доводът на жалбоподателя (вж. точка 36 по-горе), че апелативният състав не бил посочил защо приема, че разглежданият знак е използван, или би могъл да бъде използван в бъдеще, за описателни цели.
44 Всъщност според съдебната практика, щом член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 преследва цел от общ интерес, която изисква знаците или означенията, описващи характерните особености на отделни категории стоки или услуги, за които се иска регистрация, да могат да се използват свободно от всички (Решение по дело СХВП/Wrigley, точка 38 по-горе, точка 31), прилагането ѝ не зависи от съществуването на конкретно, настоящо и сериозно задължение за запазване на възможността за свободно ползване от трети лица (вж. Решение на Общия съд от 27 февруари 2002 г. по дело Streamserve/СХВП (STREAMSERVE), T‑106/00, Recueil, стр. II‑723, точка 39).
45 Следователно трябва да се изследва, в съответствие със съдебната практика, припомнена в точка 40 по-горе, дали заявената марка попада под забраната, установена от член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009. За тази цел по време на изследването заявената марка трябва да се разглежда в нейната цялост (вж. в този смисъл Решение на Съда от 19 април 2007 г. по дело СХВП/Celltech, C‑273/05 P, Recueil, стр. I‑2883, точки 78—80).
46 Когато става дума за израза „euro automatic payment“, следва да се отбележи, че той не се отклонява от синтактичните правила на английския език, а напротив, е в съответствие с тях (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело DaimlerChrysler/СХВП (CARCARD), T‑356/00, Recueil, стр. II‑1963, точка 29). В този смисъл между страните е безспорно, че прилагателното „automatic“ очевидно пояснява съществителното „payment“.
47 Когато става дума за отделните елементи, от които е съставена заявената марка, е сигурно, от една страна, че елементът „euro“ може да бъде схванат като препращащ към единната европейска валута, а от друга страна, че елементът „payment“, който на френски се превежда като „плащане“, според обичайното си значение за съответната група потребители означава внасяне на сума пари в изпълнение на парично задължение. Що се отнася до елемента „automatic“, според жалбоподателя той препраща към действие, което се изпълнява без участие на волята. Следователно, според жалбоподателя, изразът „euro automatic payment“ винаги ще се оказва лишен от всякакъв пряк, ясен и незабавно разпознаваем смисъл.
48 Едновременно с това, ако терминът „automatic“ препраща към механизъм, годен самостоятелно да осъществи дадено действие или да приложи даден метод, това не изключва възможността този механизъм да бъде задвижен, дори поддържан от волята на човека. Така се оказва например при определяне мястото на плащане в полза на трето лице, когато то е извършено чрез банково учреждение. Затова, обратно на поддържаното от жалбоподателя, изразът „euro automatic payment“ може да се тълкува като препращащ към приложението на автоматичен начин на плащане в евро, включващ съзнателен избор на потребителя да го използва в конкретен случай или по продължителен начин.
49 Освен това, обратно на поддържаното от жалбоподателя, СХВП правилно изтъква, че думата „automatic“, произтичаща от семейство думи в английския език с корен „automat“, се използва често на този език в банковата и финансовата сфера. Така например „automat“ означава обичайно разпределително устройство за банкноти, а изразът „automated teller machine“ означава автоматично гише или автоматично разпределително устройство за банкноти. Затова съответната група потребители не биха намерили нищо изненадващо или необичайно в това на английски език думите „automatic“ и „payment“ да бъдат използвани заедно в банковата и финансовата сфера.
50 Накрая, следва да се припомни, че обстоятелството, че заявената марка може да има и други значения, както твърди жалбоподателят, не е пречка за приложение на абсолютното основание за отказ, предвидено в член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009. Всъщност, според постоянната съдебна практика, на основание на посочената разпоредба следва да се откаже регистрацията на словен знак, ако поне едно от неговите потенциални значения означава характерна особеност на съответните стоки или услуги, за които се отнася (Решение по дело СХВП/Wrigley, точка 38 по-горе, точка 32 и Решение на Общия съд от 9 март 2010 г. по дело Euro-Information/СХВП (EURO AUTOMATIC CASH), T‑15/09, непубликувано в Сборника, точка 39).
51 С оглед на изложеното дотук се налага заключението, че апелативният състав основателно е приел за правилно придаденото от проверителя значение на израза „euro automatic payment“ като автоматично плащане в евро. Такъв израз трябва да се тълкува като отнасящ се за механизъм за плащане в евро, който потребителят по своя воля решава да използва за конкретен случай или по продължителен начин, но който осъществява самостоятелно някакво действие или прилага самостоятелно даден метод. Затова следва да се констатира, че това е значението, което се възприема от съответната група потребители, без да са необходими задълбочен анализ или специални умствени усилия.
52 Следователно доводът на жалбоподателя, че изразът „euro automatic payment“ е лишен от всякакъв пряк, ясен и незабавно разпознаваем смисъл, следва да се отхвърли като неоснователен.
53 След като беше установено значението на израза „euro automatic payment“, сега следва да се прецени дали това значение е описателно за стоките и услугите, за които се отнася заявката за регистрация.
54 В това отношение, първо, когато става въпрос за основните формалности, които трябва да се спазват при разглеждането на заявка за марка на Общността, от съдебната практика във връзка със задължението за мотивиране следва, от една страна, че проверката на абсолютните основания за отказ трябва да се отнася до всяка една от стоките или услугите, за които е поискана регистрация на марка, а от друга страна, че решението, с което компетентният орган отказва регистрация на марка, трябва по принцип да бъде мотивирано за всяка от споменатите стоки или услуги (вж. Решение на Общия съд от 20 май 2009 г. по дело CFCMCEE/СХВП (P@YWEB CARD и PAYWEB CARD), T‑405/07 и T‑406/07, Сборник, стр. II‑1441, точка 54 и цитираната съдебна практика). Също така Съдът уточнява, че това задължение за мотивиране произтича от основното изискване за всяко решение на орган, с което се отказва ползването от признато от общностния правен ред право, да подлежи на съдебен контрол, който е предназначен да осигури ефективна защита на това право, и който поради това обстоятелство следва да се отнася до законосъобразността на мотивите. Когато обаче, едно и също основание за отказ се противопоставя на регистрацията на категория или група стоки или услуги, този компетентният орган може да се ограничи да представи общи мотиви за всички разглеждани стоки или услуги (Решение на Съда от 15 февруари 2007 г. по дело BVBA Management, Training en Consultancy, C‑239/05, Сборник, стр. I‑1455, точки 34—37, и Решение по дело P@YWEB CARD и PAYWEB CARD, посочено по-горе, точка 54).
55 Независимо от изложеното съществуващата за СХВП възможност да изготви общи мотиви при прилагане на абсолютно основание за отказ към дадена категория или към дадена група стоки или услуги, не трябва да възпрепятства целта на задължението за мотивиране съгласно член 253 ЕО и член 73, първо изречение от Регламент № 207/2009, която се състои в това, че позволява съдебния контрол върху решение да се откаже регистрацията на марка на Общността. Ето защо следва да се изисква съответните стоки или услуги да имат помежду си достатъчно пряка и конкретна връзка, до степен да формират категория или група от стоки или услуги с достатъчна хомогенност, за да се позволи на Службата използване на такива общи мотиви. Единствено обстоятелството обаче, че разглежданите стоки или услуги са от един и същ клас по смисъла на Ницската спогодба, не е достатъчно за тази цел, тъй като въпросните класове често съдържат голямо разнообразие от стоки или услуги, между които не съществува непременно такава достатъчно пряка и конкретна връзка. (вж. Решение по дело „P@YWEB CARD и PAYWEB CARD“, точка 54 по-горе, точка 55 и цитираната съдебна практика).
56 Второ, що се отнася до разглеждането по същество на заявка за марка на Общността, от съдебната практика по приложение на Регламент № 207/2009, следва, че СХВП трябва да разгледа дадена заявка за марка на Общността по отношение на всички стоки или услуги, посочени в списъка на стоките или услугите, за които се иска регистрацията, като се има предвид, че когато този списък включва една или повече категории стоки или услуги, СХВП не е длъжна да пристъпва към анализ на всяка една от тези стоки или услуги, които са част от всяка категория, а трябва да разгледа въпросната категория като такава (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 9 юли 2008 г. по дело Reber/СХВП — Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli (Mozart), T‑304/06, Recueil, стр. II‑1927, точки 22 и 23 и цитираната съдебна практика.
57 Трето, във връзка с посочената в точки 54 и 55 по-горе съдебна практика има основание да се счита по аналогия, че когато става въпрос за условията по същество, свързани с разглеждането на заявка за марка на Общността, както е посочено в точка 56 по-горе, СХВП може да премине към обща преценка по категории стоки или услуги само доколкото съответните стоки или услуги имат помежду си достатъчно пряка и конкретна връзка, до степен да формират категория или група от стоки или услуги с достатъчна хомогенност.
58 По отношение на тези принципи следва да се провери дали апелативният състав разглежда и мотивира достатъчно липсата на [описателен] характер на заявената марка спрямо разглежданите стоки и услуги.
– За картите, спадащи към клас 9
59 По отношение на картите, спадащи към клас 9, а именно „смарт карти или карти с чип, магнитни карти, лични карти, магнитни или с чип, разплащателни, кредитни или дебитни карти, магнитни или с чип и карти за [електронно] плащане“, апелативният състав е преценил в точка 20 от обжалваното решение, че щом като тези карти могат да се употребяват за осъществяване на плащания, заявената марка се оказва описателна относно предназначението на разглежданите стоки.
60 В това отношение най-напред следва да се припомни, че тъй като всички тези стоки са предназначени за един и същ кръг потребители, съставен от широката общественост и от професионалисти, и приемат формата на карта с магнитна лента, микропроцесор или вграден чип, които могат да записват и да предават информация с помощта на устройство (дигитално) за разчитане и обработка на данни, поради характеристиките си и сходните си, дори идентични функции те представляват хомогенна група от стоки.
61 Всъщност тези карти позволяват трансфера на записани върху тях информация и данни до дадена мрежа за комуникация, каквато е интернет, или мрежа, ползваща кабел или сателит, на даден доставчик на услуги, като му позволяват да идентифицира техния притежател и правото му на достъп. Такъв трансфер на информация и данни обаче може да позволи на притежателите на такива карти, евентуално срещу заплащане, да имат достъп до разглежданата мрежа с цел да осъществяват електронни разплащания (вж. по аналогия Решение по дело „P@YWEB CARD и PAYWEB CARD“, точка 54 по-горе, точка 59 и цитираната съдебна практика).
62 Следователно апелативният състав е имал основание да счете, от една страна, че тази категория стоки има общи характерни особености, между които и възможността за осъществяване на плащания в евро, и следователно да пристъпи към общо разглеждане, по категории, на заявката за регистрация на марка на Общността за тези стоки, а от друга страна, да приеме, че съответната група потребители, при досег със стоките от тази категория, носещи знака „euro automatic payment“, ще реши незабавно и без всякакво замисляне, че тези карти са предназначени за осъществяването на автоматични плащания в евро.
63 Следователно по отношение на разглежданите карти апелативният състав е имал основание да направи извод за описателен характер на заявената марка.
– За стоките от областта на информатиката и телекомуникациите, спадащи към клас 9
64 За стоките от областта на информатиката и телекомуникациите, спадащи към клас 9, а именно „магнитни носители на данни, оптични носители на данни, изчислителни машини за обработка на данни, апарати за връзка, интерфейс (за компютри), четящи устройства (устройства за обработване на данни), компютърен софтуер (записан), компютърен софтуер за управление на сметки, монитори (компютърни програми), компютри, компютърни периферни устройства, компютърни програми (записани), операционни компютърни програми (записани), процесори (централни обработващи устройства), компютърни програми и оборудване, които дават възможност за предоставяне от разстояние на пълен набор от банкови, финансови и застрахователни услуги, а именно компютри и компютърни устройства, компютърен софтуер за сигурно плащане за онлайн електронна комуникационна мрежа, апаратура и инструменти за плащане по електронен път, а именно компютри и компютърни устройства, компютърно оборудване за плащане по електронен път, компютърен софтуер за извършване на [електронни платежни] транзакции, карти за [електронно] плащане, електрически и електронни устройства за управление на финансови транзакции“, които се отнасят към областта на информатиката, както и „радиотелефонни апарати, приемници (аудио- и видео-), телефонни апарати, преносими телефони, механизми за предплащане за телевизионни приемници, радиопредаватели (телекомуникация)“, които се отнасят към областта на телекомуникациите, апелативният състав е преценил в точка 22 от обжалваното решение, че всички тези стоки биха могли да включват механизъм за автоматично плащане и че от това следва, че съществува достатъчно пряка и конкретна връзка между заявената марка и изброените стоки.
65 Първо, когато става дума за стоки от областта на информатиката, спадащи към клас 9 и предназначени за един и същи кръг потребители, който включва както широката общественост, така и професионалисти, и които стоки са годни за осъществяване на запис, съхранение, обработка, трансфер и препращане на информация и данни, поради техните сходни характеристики и функции, образуват една хомогенна група от стоки. Всъщност тези стоки позволяват техните ползватели да осъществяват електронни плащания, включително и дистанционни, по същите причини, които бяха посочени в точка 61 по-горе за картите.
66 Следователно апелативният състав е имал основание да счете, от една страна, че тази категория стоки има общи характерни особености, между които и възможността за осъществяване на плащания в евро, и следователно да пристъпи към общо разглеждане, по категории, на заявката за регистрация на марка на Общността за тези стоки, а от друга страна, да приеме, че съответната група потребители, при досег със стоките от тази категория, носещи знака „euro automatic payment“, ще реши незабавно и без всякакво замисляне, че става въпрос за стока, свързана към комуникационната мрежа и включваща механизъм за автоматично плащане, която му позволява пряко да осъществява директни плащания в евро посредством споменатата мрежа.
67 Второ, когато става дума за стоки от областта на телекомуникациите, спадащи към клас 9 и предназначени за един и същи кръг потребители, който включва както широката общественост, така и професионалисти, и които стоки са годни за осъществяване на запис, съхранение, обработка, трансфер и препращане на информация и данни, поради техните сходни характеристики и функции образуват една хомогенна група от стоки. Всъщност по същите причини, посочени в точка 61 по-горе за картите, тези стоки позволяват техните ползватели да осъществяват електронни плащания, включително и дистанционни. Същото се отнася за „механизми за предплащане за телевизионни приемници“, доколкото тези механизми, например декодер или входяща кутия за платени телевизионни програми, предлагани по кабел или сателит, са оборудвани както с карта (често обозначавана като „smartcard“), така и с приспособление, позволяващо картата да се въведе с цел разрешаване на платения достъп до такава мрежа (вж. по аналогия Решение по дело „P@YWEB CARD и PAYWEB CARD“, точка 54 по-горе, точка 59 и цитираната съдебна практика).
68 Следователно апелативният състав е имал основание да счете, от една страна, че тази категория стоки има общи характерни особености, между които и възможността за осъществяване на плащания в евро, и следователно да пристъпи към общо разглеждане, по категории, на заявката за регистрация на марка на Общността за тези стоки (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 23 септември 2009 г. по дело France Télécom/СХВП (UNIQUE), T‑396/07, непубликувано в Сборника, точка 29), а от друга страна, да приеме, че съответната група потребители, при досег със стоките от тази категория, носещи знака „euro automatic payment“, ще реши незабавно и без всякакво замисляне, че даденият продукт, свързан към комуникационната мрежа и включващ механизъм за автоматично плащане, би му позволил да осъществява директни плащания в евро посредством споменатата мрежа.
69 Следователно по отношение на разглежданите стоки от областта на информатиката и телекомуникациите апелативният състав е имал основание да направи извод за описателен характер на заявената марка.
– За другите стоки, спадащи към клас 9
70 За „автоматичните устройства за извършване на плащания“ и за „АТМ устройствата (банкомати)“ на първо място трябва да се констатира, както това е направено от апелативният състав в точка 15 от обжалваното решение и обратно на претендираното от жалбоподателя, че крайното предназначение на първите, както и възможното крайно предназначение на вторите е да осъществяват автоматични плащания.
71 Следователно заявената марка ще се възприема като означаваща техническата функционалност на разглежданите стоки, а именно възможността да осъществяват плащания в евро, или още като отнасяща се към едно от техните характерни свойства, а именно автоматичност, което може да има значение при избора на тези стоки от съответната група потребители. Следователно заявената марка уведомява съответната група потребители за едно от главните характерни свойства на разглежданите стоки, а именно че те притежават или могат да притежават механизъм, позволяващ да се осъществяват автоматични плащания в евро.
72 Както се оказва, от гледна точка на съответната група потребители изразът „euro automatic payment“ е възможно да се използва общо в търговията с разглежданите стоки или услуги, за да означава едно от характерните свойства на „автоматичните устройства за извършване на плащания“ и на „АТМ устройствата (банкоматите)“, и затова апелативният състав основателно е преценил, че спорната марка е описателна по отношение на тези стоки.
73 На второ място, в точки 17, 19 и 21 от обжалваното решение апелативният състав е преценил относно „детекторите за фалшиви пари“, „автоматичните разпределителни машини“, „билетните автомати“ и „четящите устройства за баркод“, че всички тези стоки или инкорпорират механизъм за автоматично плащане, или са инкорпорирани в такъв механизъм. Първоначално той е уточнил в точки 19 и 21 от обжалваното решение, че „детекторите за фалшиви пари“ и „четящите устройства за баркод“ могат да бъдат тясно свързани с устройствата за автоматично плащане, като билетни автомати или автомати за продажба на други предмети, и че следователно биха могли да имат същото предназначение като тях.
74 След това, както е изложено в точка 51 по-горе, автоматичното плащане в евро трябва да се тълкува като отнасящо се за механизъм за плащане в евро, който потребителят по своя воля решава да използва в конкретен случай или по продължителен начин и който осъществява самостоятелно някакво действие или прилага самостоятелно даден метод.
75 От предшестващите съображения следва, че обратно на поддържаното от жалбоподателя, автоматичният характер на плащането в евро, осъществено чрез „автоматични разпределителни машини“ и „билетни автомати“, не изключва проявата на воля от страна на потребителя.
76 Следователно апелативният състав правилно е констатирал, че заявената марка е описателна относно предназначението на „детекторите за фалшиви пари“, „автоматичните разпределителни машини“, „билетните автомати“ и „четящите устройства за баркод“, в смисъл че разглежданите стоки или инкорпорират механизъм за автоматично плащане, или че могат да бъдат инкорпорирани в такъв механизъм.
77 На трето място, в точка 18 от обжалваното решение апелативният състав е счел за „банкоматите“, че когато един банкомат предоставя известна сума пари на титуляра на банковата карта, банковото учреждение, към което е свързано това устройство, плаща тази сума пари в изпълнение на задължението си за погасяване на дълга на банката към титуляра на банковата карта. Затова заявената марка е описателна спрямо тези стоки, чието предназначение е тясно свързано с понятието за плащане. Следователно, обратно на поддържаното от жалбоподателя, има основание да се приеме, че при прочита на заявената марка от съответната група потребители не е изключено тя да се възприеме като описваща именно тегленето на пари в брой, което се асоциира с плащане.
78 Във всички случаи се налага да се констатира, в съответствие с установеното от СХВП, че банкоматите могат да предложат широка гама от функционалности, далеч надхвърлящи обикновеното теглене на пари в брой, например осъществяването на плащания или банкови преводи, или пък, както се уточнява в точка 18 от обжалваното решение, предоставянето на извлечения от сметки. Следователно съответната група потребители ще възприеме като описателни означенията, според които дадена стока може да позволи осъществяване на автоматични плащания в евро, при условие че тази характерна особеност е релевантна по отношение на разглежданата стока (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 9 март 2010 г. по дело Нofherr communikation/СХВП (NATURE WATCH), T‑77/09, непубликувано в Сборника, точка 30), както очевидно се оказва в разглеждания случай.
79 Следователно апелативният състав с основание е преценил заявената марка като описателна по отношение на „банкоматите“.
80 Освен това следва да се отбележи, че императивното изискване за свободно използване, изложено в точка 44 по-горе, според което знаците или означенията, описващи характерните особености на отделни категории стоки или услуги, за които се иска регистрация, трябва да могат да се използват свободно от всички, означава, че конкурентите на жалбоподателя, които биха инкорпорирали механизъм за автоматично плащане в евро в техните „банкомати“, трябва да могат свободно да използва израза „euro automatic payment“.
81 На четвърто място, за „автоматите за извлечения и справки от банкови сметки“ апелативният състав по същество е преценил в точка 18 от обжалваното решение, че те са тясно свързани с „банкоматите“, защото тези две стоки са инкорпорирани в един и същи апарат и следователно заявената марка се възприема със същото описателно значение за двете разглеждани стоки.
82 Действително, налага се да се констатира, че „автоматите за извлечения и справки от банкови сметки“, от една страна, и „[банкоматите]“, от друга, могат да бъдат обединени в една-единствена машина и следователно, по същия начин както вторите, първите могат да предложат и други функционалности. Затова съответната група потребители ще възприеме заявената марка като описваща главните характеристики на разглежданите стоки, а именно че те могат да инкорпорират механизъм за автоматично плащане в евро.
83 Следователно апелативният състав с основание е констатирал, че заявената марка е описателна за „автоматите за извлечения и справки от банкови сметки“.
84 От предшестващите разсъждения следва, че като се е позовал на разпоредбите на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, апелативният състав правилно е преценил, че заявената марка е описателна за описаните в точка 4 по-горе стоки, спадащи към клас 9.
– За услугите, спадащи към клас 36
85 За услугите, спадащи към клас 36, следва да се констатира, на първо място, че от една страна, те всички се предлагат ‑ по-специално в банковия и финансов сектор или в сектора на информатиката ‑ с цел изпълнението на търговски и финансови транзакции, и от друга страна, обратно на поддържаното от жалбоподателя, всички посочени услуги предполагат осъществяването на платежна операция било чрез карта, било евентуално по електронен път.
86 Затова, като се имат предвид доводите, изложени от жалбоподателя (вж. точки 30 и 31 по-горе), следва да се уточни, че настоящият случай е точно такъв, както правилно е преценил апелативният състав и относно услугите за борсово посредничество или за брокерски услуги и транзакции в онлайн електронна комуникационна мрежа, които биха могли да доведат упълномощения брокер да пристъпи, в интерес на бенефициера, към плащане с ценни книжа на разглеждания пазар. Също така правилна по същество е и преценката на апелативния състав, че услугите за обмен на валута също почиват на плащане, предназначено да се обменят съответните валути помежду им.
87 При тези условия всички услуги, спадащи към клас 36, имат обща характеристика, дори общ предмет, така че е позволено да се приеме, че те се отнасят към една хомогенна група на услугите и че общото им разглеждане, по категории, както е посочено в точки 25—27 от обжалваното решение, според което въпросните услуги дават възможност за осъществяване или за получаване на автоматични плащания в евро, е достатъчно за целите на разглеждането по същество на заявката за регистрация на заявената марка, която ги обхваща (вж. по аналогия Решение по дело „P@YWEB CARD и PAYWEB CARD“, точка 54 по-горе, точка 80).
88 На второ място обаче следва да се констатира, че от гледна точка на съответната група потребители съществува достатъчно пряка и конкретна връзка между, от една страна, словния знак „euro automatic payment“, и от друга страна, особеното качество на всички услуги, които спадат към клас 36, изразяващо се в това, че те могат да позволят осъществяването или получаването на автоматични плащания в евро, евентуално по електронен път, което е тясно свързано с понятието за автоматичност в контекста както на търговските и финансовите транзакции, спадащи към банковата и финансова сфера и към сферата на информатиката.
89 Поради изложеното следва да отхвърли доводът на жалбоподателя, че в по-ранна своя практика СХВП била признала, че марка, която предизвиква само асоциация в областта на банковата и финансовата сфера, към които се отнасят разглежданите услуги, не е описателна за тези услуги. Всъщност трябва да се напомни, че решенията относно регистрацията на знак като марка на Общността, които апелативните състави приемат по силата на Регламент № 207/2009, спадат към обвързаната компетентност, а не към оперативната самостоятелност. Поради това законосъобразността на решенията на апелативния състав трябва да се преценява единствено въз основа на този регламент и според неговото тълкуване от Съда на Съюза, а не въз основа на по-ранната практика на СХВП (Решение по дело „STREAMSERVE“, точка 44 по-горе, точка 66).
90 Следователно, както е преценил и апелативният състав в точка 24 от обжалваното решение, трябва да се счита, че след като изразът „euro automatic payment“ предоставя пряка информация за услугите, спадащи към клас 36, е възможно исканият знак да се сведе до просто описание на самото естество или на предмета на разглежданите услуги.
91 При тези условия, като е съобразил разпоредбите на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, апелативният състав е преценил правилно, че заявената марка е описателна за посочените в точка 4 по-горе услуги, спадащи към клас 36.
92 Доводът на жалбоподателя, изложен в точки 32—35 по-горе, че изразът „euro automatic payment“ не бил описателен, а предизвиквал асоциация или бил условен, в зависимост от това дали стоките и услугите в заявката за регистрация принадлежат към банковия и финансовия сектор, не би могъл да промени изводите, изведени в точки 84 и 91 по-горе.
93 Действително, както произтича от съдебната практика, ако описанието съответства пряко на означението на предмета, на качеството или на характеристиките на заявените стоки и услуги съобразно член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, предизвиканата асоциация се характеризира с липса на достатъчно тясна връзка между, от една страна, заявената марка, и от друга страна, разглежданите стоки или услуги, и не надхвърля равнището на обичайното внушение (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 31 януари 2001 г. по дело Sunrider/СХВП (VITALITE), T‑24/00, Recueil, стр. II‑449, точки 22 и 24).
94 Следователно, след като беше доказано, че изразът „euro automatic payment“ е описателен за стоките, спадащи към клас 9, и за услугите, спадащи към клас 36, този израз представлява описание по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 и не би могъл да се отнесе към предизвикващите асоциации.
95 С оглед всичко гореизложено, апелативният състав правилно е направил извод за описателния характер на заявената марка за посочените в точка 4 по-горе стоки и услуги, спадащи към класове 9 и 36. Поради това първото правно основание следва да се отхвърли като неоснователно.
96 Тъй като според постоянната съдебна практика от текста на член 7, параграф 1 от Регламент № 207/2009 ясно произтича, че е достатъчно да е налице едно от абсолютните основания за отказ, изброени в тази разпоредба, за да не може знакът да бъде регистриран като марка на Общността (Решение на Съда от 19 септември 2002 г. по дело DKV/СХВП, C‑104/00 P, Recueil, стр. I‑7561, точка 29 и Решение на Общия съд от 8 юли 2008 г. по дело Lancôme/СХВП — CMS Hasche Sigle (COLOR EDITION), T‑160/07, Recueil, стр. II‑1733, точка 51), второто правно основания на жалбоподателя, извеждано от нарушение на член 7, параграф 1, буква б) на този регламент, не следва да се разглежда.
97 Следователно жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост.
По съдебните разноски
98 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да понесе съдебните разноски, за които СХВП е направила искане.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Euro-Information — Européenne de traitement de l’information да заплати съдебните разноски.
Pelikánová | Jürimäe | Van der Woude |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 12 април 2011 година.
Подписи