Дело T‑15/13

Group Nivelles

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар
(марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Промишлен дизайн на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Регистриран промишлен дизайн на Общността, представляващ отходен душ канал — По-ранен промишлен дизайн — Основания за недействителност — Новост — Оригиналност — Видими особености на по-ранния промишлен дизайн — Разглеждани изделия — Членове 4—7 и 19 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 6/2002“

Резюме — Решение на Общия съд (oсми състав) от 13 май 2015 г.

1.      Промишлен дизайн на Общността — Производство по обжалване — Обжалване пред съд на Съюза — Компетентност на Общия съд — Контрол за законосъобразност на решенията на апелативните състави — Преразглеждане на обстоятелствата с оглед на преди непредставени пред отделите на Службата доказателства — Изключване

(член 61 от Регламент № 6/2002 на Съвета)

2.      Промишлен дизайн на Общността — Производство по обжалване — Обжалване пред съд на Съюза — Възможност за Общия съд да измени обжалваното решение — Граници

(член 61 от Регламент № 6/2002 на Съвета)

3.      Промишлен дизайн на Общността — Процедурни разпоредби — Мотивиране на решенията — Член 62, първо изречение от Регламент № 6/2002 — Обхват, идентичен с този на член 296 ДФЕС — Имплицитно мотивиране от страна на апелативния състав — Допустимост — Условия

(член 296 ДФЕС; член 62 от Регламент № 6/2002 на Съвета)

4.      Промишлен дизайн на Общността — Условия за защита — Новост — Оригиналност — Естество на изделието, свързано с даден промишлен дизайн — Отражение върху преценката на тези условия

(член 3, буква a), член 4, параграф 1, членове 5 и 6, член 7, параграф 1, първо изречение, член 10, член 19, параграф 1 и член 36, параграф 6 от Регламент № 6/2002 на Съвета)

5.      Промишлен дизайн на Общността — Основания за недействителност — Липса на оригиналност — Информиран потребител — Понятие

(член 6, параграф 1 от Регламент № 6/2002 на Съвета)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 23)

2.      Упражняваният от Общия съд контрол в съответствие с член 61 от Регламент № 6/2002 относно промишления дизайн на Общността е контрол за законосъобразност на решенията на апелативните състави на Службата и той може да отмени или измени оспореното решение само ако към момента на постановяването му то е опорочено и поради това е налице някое от основанията за отмяна или за изменение, посочени в член 61, параграф 2 от този регламент. Следователно признатото на Общия съд правомощие за изменение на решението на апелативния състав не означава, че той може да замени със своя преценката на апелативния състав и още по-малко да извърши преценка по въпрос, по който посоченият състав не е взел още становище. Поради това упражняването на правото да измени решението трябва по принцип да се ограничи до положенията, при които Общият съд, след като е осъществил контрол върху направената от апелативния състав преценка, въз основа на установените фактически и правни обстоятелства е в състояние да определи решението, което апелативният състав е трябвало да приеме.

Когато с оглед на подадено искане за обявяване на недействителност на промишлен дизайн, разглеждането на въпроса дали оспореният промишлен дизайн е нов по отношение на посочените от жалбоподателя по-ранни промишлени дизайни, не е получило завършен вид, анализът на Общия съд доколко оспореният промишлен дизайн е нов предвид всички елементи, посочени от жалбоподателя пред органите на Службата, предполага по същество да бъдат упражнени присъщи за Службата административни функции и функции по разследване, а това би било в противоречие с институционалното равновесие, което е водещо за принципа на разделение на правомощията между Службата и Общия съд.

(вж. точки 89 и 91)

3.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 98 и 99)

4.      За да се определи дали в съответствие с Регламент № 6/2002 относно промишления дизайн на Общността естеството на изделието, свързано с даден промишлен дизайн, може да повлияе на преценката за неговата новост или оригиналност, трябва да се отбележи, че както следва от член 3, буква a), използването в този регламент на понятието „промишлен дизайн“ се отнася до външния вид на дадено изделие или част от изделие. Следователно „закрилата на промишлен дизайн“ по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент № 6/2002 се състои в закрилата на външния вид на изделието.

Като се има предвид по-специално разпоредбата на член 36, параграф 6 от Регламент № 6/2002 и позоваването в член 19, параграф 1, второ изречение от същия регламент на понятието „продукт“, трябва да се заключи, че регистрираният промишлен дизайн на Общността предоставя на своя притежател изключителното право да използва съответния промишлен дизайн върху всякакви изделия (а не само върху посочените върху заявката за регистрация), както и, съгласно член 10 от този регламент, да използва всеки промишлен дизайн, който не създава у информирания потребител различно цялостно възприятие. Също така той предоставя на своя притежател правото да забрани на всеки друг използването на притежавания от него промишлен дизайн върху каквито и да било изделия, както и използването на какъвто и да е промишлен дизайн, който не създава у информирания потребител различно цялостно възприятие. Ако това не беше така, член 19, параграф 1, второ изречение щеше да има предвид не един „продукт“, а само продукта или продуктите, посочен(и) в заявката за регистрация.

Следователно даден промишлен дизайн на Общността не би могъл да се счита за нов по смисъла на член 5, параграф 1 от Регламент № 6/2002, ако еднакъв на него промишлен дизайн е бил публично разгласен преди уточнените в тази разпоредба дати, дори ако този по-ранен промишлен дизайн е бил предназначен да бъде включен в различно изделие или да бъде приложен към него.

Освен това съгласно член 7, параграф 1, първо изречение от Регламент № 6/2002 по-ранен промишлен дизайн, който е включен в дадено изделие или е приложен към него, се счита за разкрит, ако е бил направен публично достояние, освен ако в редовната бизнес практика това обстоятелство не би могло да стане известно по разумен начин на специализираните среди от съответния сектор, действащ в рамките на Съюза, към който се отнася разглежданото изделие. „Съответният сектор“ по смисъла на член 7, параграф 1 от Регламент № 6/2002 е не само този, към който се отнася изделието, в което оспореният промишлен дизайн трябва да бъде включен или към който да бъде приложен. Следователно по-ранен промишлен дизайн, който е включен или приложен към различно изделие от това, за което се отнася по-късният промишлен дизайн, поначало е относим с оглед преценката на това доколко по-късният промишлен дизайн е нов по смисъла на член 5 от Регламент № 6/2002.

Въпреки това, видно от съображение 14 от Регламент № 6/2002, естеството на изделието, към което се отнася оспорен промишлен дизайн, и промишленият сектор, в който то попада, могат да имат определено значение и трябва да се имат предвид при преценката на оригиналността на даден промишлен дизайн по смисъла на член 6 от Регламент № 6/2002. С оглед на това потребителят, който следва да се има предвид, е потребителят на изделието, към което промишленият дизайн е приложен или в който той е включен.

Следователно от значение за преценката е идентифицирането на изделието, към което е приложен по-ранен промишлен дизайн или в което той е включен, и на което е направено позоваване, за да се оспори оригиналността по смисъла на член 6 от Регламент № 6/2002 на по-късен промишлен дизайн. Всъщност посредством идентифицирането на съответното изделие би могло да се определи дали информираният потребител на изделието, към което е приложен по-късният промишлен дизайн или в което той е включен, е запознат с по-ранния промишлен дизайн. Едва ако това последно условие бъде изпълнено, по-ранният промишлен дизайн би могъл да стане пречка за признаването на оригиналността на по-късния промишлен дизайн.

(вж. точки 112, 115, 116, 119, 122—124, 129, 130 и 132)

5.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 126—128)