Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
20 юни 2024 година(*)
„Преюдициално запитване — Интелектуална собственост — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29/ЕО — Член 3, параграф 1 — Публично разгласяване — Понятие — Само предоставяне на физически съоръжения — Предоставяне на разположение в апартаменти на телевизори, оборудвани със стайна антена, която позволява приемане на сигнали и излъчване на предавания — Доходоносен характер — Принцип на технологична неутралност
По дело C‑135/23
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Amtsgericht Potsdam (Районен съд Потсдам, Германия) с акт от 1 февруари 2023 г., постъпил в Съда на 7 март 2023 г., в рамките на производство по дело
Gesellschaft für musikalische Aufführungs- und mechanische Vervielfältigungsrechte eV (GEMA)
срещу
GL,
СЪДЪТ (първи състав),
състоящ се от: Aл. Aрабаджиев, председател на състава, T. von Danwitz, P. G. Xuereb, A. Kumin и I. Ziemele (докладчик), съдии,
генерален адвокат: M. Szpunar,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Gesellschaft für musikalische Aufführungs- und mechanische Vervielfältigungsrechte eV (GEMA), от F. Seifert, Rechtsanwalt,
– за френското правителство, от R. Bénard и E. Timmermans, в качеството на представители,
– за австрийското правителство, от G. Kunnert, A. Posch и J. Schmoll, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от J. Samnadda и G. von Rintelen, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 22 февруари 2024 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (OВ L 167, 2001 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Gesellschaft für musikalische Aufführungs- und mechanische Vervielfältigungsrechte eV (GEMA), организация за колективно управление на авторски права, и GL, лице, което стопанисва сграда с апартаменти, по повод на твърдени нарушения на авторското право от страна на последното, поради това че в стопанисваните от него апартаменти са предоставени на разположение телевизионни приемници със стайни антени, позволяващи приемане на сигнали и излъчване на предавания, по-специално на музика.
Правна уредба
Международното право
3 Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) приема в Женева на 20 декември 1996 г. Договора на СОИС за авторското право (наричан по-нататък „ДАП“), одобрен от името на Европейската общност с Решение 2000/278/ЕО на Съвета от 16 март 2000 г. (ОВ L 89, 2000 г., стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 20, стр. 212) и влязъл в сила за Европейския съюз на 14 март 2010 г. (ОВ L 32, 2010 г., стр. 1).
4 Член 8 от ДАП е озаглавен „Право на разгласяване“ и гласи:
„Без да се накърнява прилагането на разпоредбите на член 11, параграф 1, ii), член 11bis, параграф 1, i) и ii), член 11ter, параграф 1, ii), член 14, параграф 1, ii) и член 14bis, параграф 1 от [Конвенцията за закрила на литературните и художествените произведения, подписана в Берн на 9 септември 1886 г. (Парижки акт от 24 юли 1971 г.), в редакцията ѝ след изменението от 28 септември 1979 г.], авторите на литературни и художествени произведения имат изключителното право да разрешават разгласяването на своите произведения, по безжичен път или чрез кабел, включително и да предлагат достъп до своите произведения на неограничен кръг лица по начин, позволяващ достъпът до тези произведения да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях“.
5 Съвместните декларации по ДАП са приети от дипломатическата конференция на СОИС от 20 декември 1996 г.
6 Съвместната декларация по член 8 от ДАП има следното съдържание:
„Смята се, че само по себе си предоставянето на съоръжения, предназначени да дадат възможност или да осъществят публично представяне, не представлява разгласяване по смисъла на настоящия договор или на [Конвенцията за закрила на литературните и художествените произведения в редакцията ѝ след изменението от 28 септември 1979 г.] […]“.
Правото на Съюза
7 Съображения 4, 9, 10, 23 и 27 от Директива 2001/29 гласят:
„(4) Хармонизирана правна рамка в областта на авторското право и сродните му права, като се повишава правната сигурност и едновременно с това се осигурява високо ниво на закрила на интелектуалната собственост, ще насърчи значителни инвестиции в творческите и иновационни дейности […] и ще доведе на свой ред до растеж и засилена конкуренция на европейската промишленост […].
[…]
(9) Всяка хармонизация на авторското право и сродните му права трябва да се основава на висока степен на закрила, тъй като такива права са основни за интелектуалното творчество. Тяхната защита спомага, за да гарантира поддържането и развитието на творческия процес в интерес на авторите, артистите изпълнители, продуцентите, потребителите, културата, промишлеността и публиката като цяло. Интелектуалната собственост следователно е призната за неразделна част от собствеността.
(10) Ако авторите или артистите изпълнители следва да продължат творческата си и артистична работа, те трябва да получат съответно възнаграждение за използването на техните произведения, както и продуцентите, за да бъдат в състояние да финансират това произведение. Инвестициите, необходими за създаването на продукти като звукозаписи, филми или аудио-визуално произведение, и на услуги, например услугите „до поискване“, са значителни. Необходима е адекватна правна закрила на правата върху интелектуална собственост, за да се гарантира наличието на такова възнаграждение и за да се гарантира възможността за задоволителна възвращаемост от тези инвестиции.
[…]
(23) Настоящата директива следва да хармонизира в по-голяма степен правото на автора на съобщаване на публиката. Настоящото право следва да се разбира в широк смисъл, като обхваща всяко съобщаване на публиката, която не присъства на мястото, откъдето произхожда разгласяването. Това право следва да обхваща всяко такова предаване или препредаване на произведение на публиката по жичен или безжичен път, включително аудиовизуално излъчване. Това право не обхваща други действия.
[…]
(27) Самото предоставяне на физически съоръжения, които имат за цел да позволят или реализират разгласяването, не представлява само по себе си разгласяване по смисъла на настоящата директива“.
8 Член 3, параграф 1 от посочената директива предвижда:
„Държавите членки предоставят на авторите изключително право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него“.
Германското право
9 Член 15 от Gesetz über Urheberrecht und verwandte Schutzrechte — Urheberrechtsgesetz (Закон за авторското право и сродните му права) от 9 септември 1965 г. (BGBl. 1965 I, стр. 1273), в редакцията, приложима към фактите по главното производство, предвижда:
„[…]
(2) Авторът притежава и изключителното право да съобщава произведенията си на публиката в невеществена форма (право на публично съобщаване). Правото на публично съобщаване включва по-специално:
1. право на представяне, на изпълнение и на показване (член 19);
2. право на предоставяне на разположение на публиката (член 19а);
3. право на излъчване (член 20);
4. право на съобщаване посредством визуални или звукови носители (член 21);
5. право на съобщаване на радиопредавания и предоставянето им на разположение на публиката (член 22).
(3) Съобщаването е публично, когато е предназначено за голям брой членове на обществената аудитория. Всяко лице, което не е свързано чрез лични отношения с използващото произведението лице или с други лица, които получават произведението или имат достъп до него в невеществена форма, е част от обществената аудитория“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
10 GEMA, организация за колективно управление на авторските права в музикалната сфера, предявява пред Amtsgericht Potsdam (Районен съд Потсдам, Германия), запитващата юрисдикция, иск за обезщетение за вреди по силата на закона за авторски права срещу GL, стопанисващ жилищна сграда, състояща се от 18 апартамента, с мотива че последният предоставя на разположение в тези апартаменти телевизионни приемници със стайни антени, позволяващи приемане на сигнали и излъчване в посочените апартаменти на предавания, и по-специално музика, в нарушение на член 15 от Закона за авторското право и сродните му права, в редакцията му, приложима към фактите по главното производство.
11 Запитващата юрисдикция изпитва съмнения дали такова предоставяне на разположение представлява „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, по-специално с оглед на обстоятелството, че разглежданата сграда не е оборудвана с „централна антена“, позволяваща разпространение на сигналите в тези апартаменти.
12 Запитващата юрисдикция отбелязва в този контекст, че в решение от 7 декември 2006 г., SGAE (C‑306/05, EU:C:2006:764), Съдът е постановил, че макар самото предоставяне на физически съоръжения само по себе си да не представлява „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива, разпространението на сигнал чрез телевизионни приемници, което даден хотел извършва за клиентите, настанени в стаите на този хотел, представлява такова разгласяване, независимо какви технически средства се използват за предаване на сигнала. В определение от 18 март 2010 г., Organismos Sillogikis Diacheirisis Dimiourgon Theatrikon kai Optikoakoustikon Ergon (C‑136/09, EU:C:2010:151), Съдът бил приел, че хотелиер извършва „публично разгласяване“ по смисъла на тази разпоредба, когато инсталира телевизионни приемници в стаите на своя обект и ги свързва с „централна антена“ на този обект, чрез която тези телевизионни приемници могат да приемат излъчваните предавания. За сметка на това от решение от 2 април 2020 г., Stim и SAMI (C‑753/18, EU:C:2020:268), следвало, че предоставянето на разположение на радиоприемници в отдадени под наем автомобили не представлява такова публично разгласяване.
13 Запитващата юрисдикция счита, че тази съдебна практика не позволява да се отговори със сигурност на въпроса дали предоставянето на разположение от стопанисващ жилищна сграда с апартаменти на телевизионни приемници със стайни антени, позволяващи приемане на сигнали и излъчване на предавания в тези апартаменти, без да е налице „централна антена“, представлява „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29.
14 При тези обстоятелства Amtsgericht Potsdam (Районен съд Потсдам) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Налице ли е публично разгласяване по смисъла на член 3 от [Директива 2001/29], когато управителят на жилищна сграда предоставя на разположение в жилищната сграда телевизори, всеки от който приема предавания чрез стайна антена, без централен приемник за препредаване на сигналите?“.
По преюдициалния въпрос
15 С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие „публично разгласяване“ обхваща предоставянето на разположение от управител на сграда с отдадени под наем апартаменти на телевизионни приемници със стайни антени, които без друга намеса приемат сигнали и позволяват излъчването на предавания.
16 Необходимо е да се напомни, че съгласно член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 държавите членки предоставят на авторите изключително право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, които са самостоятелно избрани от него.
17 Както Съдът многократно е постановявал, по силата на тази разпоредба авторите имат право с превантивен характер, позволяващо им да се противопоставят на публичното разгласяване на тяхното произведение, което евентуални ползватели могат да имат намерение да осъществят, за да забранят това разгласяване (решения от 31 май 2016 г., Reha Training, C‑117/15, EU:C:2016:379, т. 30, и от 20 април 2023 г., Blue Air Aviation, C‑775/21 и C‑826/21, EU:C:2023:307, т. 44 и цитираната съдебна практика).
18 Като се има предвид, че член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 не уточнява понятието „публично разгласяване“, неговото значение и обхватът му следва да се определят с оглед на целите, преследвани от тази директива, и с оглед на контекста, в който се вписва тълкуваната разпоредба (решение от 20 април 2023 г., Blue Air Aviation, C‑775/21 и C‑826/21, EU:C:2023:307, т. 45 и цитираната съдебна практика).
19 Що се отнася до посочените цели, Съдът последователно припомня, че понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва, както се подчертава в съображение 23 от тази директива, да се разбира в широк смисъл, като обхващащо всяко разгласяване на публиката, която не присъства на мястото, откъдето произхожда разгласяването, и по този начин всяко такова предаване или препредаване на произведение на публиката по жичен или безжичен път, включително аудио-визуално излъчване. Всъщност от съображения 4, 9 и 10 от посочената директива следва, че нейната основна цел е да осигури високо равнище на закрила в полза на авторите, като им позволи да получават съответно възнаграждение за използването на техните произведения, по-специално в случаите на публично разгласяване (решение от 20 април 2023 г., Blue Air Aviation, C‑775/21 и C‑826/21, EU:C:2023:307, т. 46 и цитираната съдебна практика).
20 Що се отнася до контекста, в който се вписва разглежданата разпоредба, от съображение 27 на Директива 2001/29, което по същество възпроизвежда съвместната декларация по член 8 ДАП, следва, че „[с]амото предоставяне на физически съоръжения, които имат за цел да позволят или реализират разгласяването, не представлява само по себе си разгласяване по смисъла на настоящата директива“ (вж. в този смисъл решение от 2 април 2020 г., Stim и SAMI, C‑753/18, EU:C:2020:268, т. 33).
21 Съгласно постоянната съдебна практика понятието „публично разгласяване“ по смисъла на посочения член 3, параграф 1 обединява два кумулативни елемента, а именно акт на разгласяване на произведение и публичност на разгласяването, и предполага индивидуализирана преценка (решения от 31 май 2016 г., Reha Training, C‑117/15, EU:C:2016:379, т. 37, и от 20 април 2023 г., Blue Air Aviation, C‑775/21 и C‑826/21, EU:C:2023:307, т. 47 и цитираната съдебна практика).
22 За целите на тази преценка трябва да се отчетат няколко допълнителни критерия, които не са самостоятелни и са взаимозависими. Тъй като в различните конкретни случаи тези критерии могат да имат много променлив интензитет, те трябва да се прилагат както поотделно, така и във взаимодействието им едни с други (решение от 31 май 2016 г., Reha Training, C‑117/15, EU:C:2016:379, т. 35, и от 20 април 2023 г., Blue Air Aviation, C‑775/21 и C‑826/21, EU:C:2023:307, т. 48 и цитираната съдебна практика).
23 Сред тези критерии Съдът подчертава ключовата роля на ползвателя и съзнателния характер на неговата намеса. Всъщност този ползвател извършва акт на разгласяване, когато, като съзнава напълно последиците от своето поведение, се намесва, за да предостави на клиентите си достъп до произведение, което е обект на закрила, и по-специално, когато без намесата му тези клиенти по принцип не биха могли да ползват разпространеното произведение (решение от 31 май 2016 г., Reha Training, C‑117/15, EU:C:2016:379, т. 46, и от 20 април 2023 г., Blue Air Aviation, C‑775/21 и C‑826/21, EU:C:2023:307, т. 49 и цитираната съдебна практика).
24 Освен това Съдът постановява, че не е без значение дали публичното разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 е извършено със стопанска цел, въпреки че тази цел не е непременно необходимо условие, което да е определящо за самото наличие на такова разгласяване (вж. в този смисъл решение от 20 април 2023 г., Blue Air Aviation, C‑775/21 и C‑826/21, EU:C:2023:307, т. 50 и цитираната съдебна практика).
25 В този контекст Съдът е постановил, че „възприемчивостта“ на публиката може да бъде от значение доколкото излъчването на защитени произведения има доходоносен характер, когато ползвателят може да извлече от него икономическа полза, свързана с привлекателността и съответно с по-голямата посещаемост на обекта, в който извършва това излъчване, докато такъв доходоносен характер липсва, когато съответните потребители не отдават никакво значение на такова излъчване (вж. в този смисъл решение от 31 май 2016 г., Reha Training, (C‑117/15, EU:C:2016:379, т. 50—52).
26 Така от практиката на Съда следва, че именно съществената роля на ползвателя, който предоставя на своите клиенти достъп до защитени произведения, както и съзнателният характер на неговата намеса, особено ако тя е с цел печалба, позволяват да се разграничи, за целите на прилагането на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, от една страна, „публичното разгласяване“ по смисъла на тази разпоредба, и от друга страна, „самото предоставяне на физически съоръжения“ по смисъла на съображение 27 от тази директива.
27 С оглед на тези принципи, които произтичат от трайната съдебна практика, Съдът е постановил, че не представлява „акт на разгласяване“ предоставянето на радиоприемник, инсталиран в отдаван под наем автомобил, който дава възможност, без допълнителна намеса от страна на дружеството за отдаване под наем, да се улавя наземното радиоразпръскване, достъпно в зоната, в която се намира превозното средство, нито предоставянето на озвучителна уредба и евентуално на софтуер, който позволява излъчването на музика като фон. Съгласно практиката на Съда такива действия представляват „предоставяне на съоръжения“ по смисъла на съображение 27 от Директива 2001/29 (вж. в този смисъл решения от 2 април 2020 г., Stim и SAMI, C‑753/18, EU:C:2020:268, т. 34, и от 20 април 2023 г., Blue Air Aviation, C‑775/21 и C‑826/21, EU:C:2023:307, т. 69).
28 За тази цел Съдът отбелязва по-специално, че ако самото обстоятелството, че използването на дадено оборудване е необходимо, за да може публиката действително да ползва произведението, води автоматично до квалифицирането на намесата на предоставилия това оборудване като „акт на публично разгласяване“, то всяко „предоставяне на физически съоръжения, които имат за цел да позволят или реализират разгласяването“, би представлявало такъв акт, а това е изрично изключено в съображение 27 от Директива 2001/29, което по същество възпроизвежда съвместната декларация по член 8 от ДАП (вж. в този смисъл решение от 20 април 2023 г., Blue Air Aviation, C‑775/21 и C‑826/21, EU:C:2023:307, т. 68 и цитираната съдебна практика).
29 Освен това Съдът вече се е произнесъл, че операторите на кафе-ресторант, хотел, балнеосанаториум и център за рехабилитация извършват акт на разгласяване, когато съзнателно предават закриляни произведения на клиентите си, разпространявайки целенасочено сигнал посредством радио- или телевизионни приемници, които са монтирали в обектите си (вж. по-специално решения от 7 декември 2006 г., SGAE, C‑306/05, EU:C:2006:764, т. 46, от 4 октомври 2011 г., Football Association Premier League и др., C‑403/08 и C‑429/08, EU:C:2011:631, т. 196, от 27 февруари 2014 г., OSA, C‑351/12, EU:C:2014:110, т. 26, и от 31 май 2016 г., Reha Training, C‑117/15, EU:C:2016:379, т. 55 и 56).
30 Всъщност в тази съдебна практика Съдът приема по същество, че когато операторът на даден обект съзнателно предоставя на клиентите си сигнали и радио- или телевизионни приемници, които позволяват излъчването на предавания, кодирани в тези сигнали, и които са монтирани на няколко места в този обект, става въпрос за действия по „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, като не е от значение дали е известно каква е използваната техника за предаване на сигнала.
31 В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че управителят на разглежданата в главното производство сграда с апартаменти предоставя на разположение на наемателите на тези апартаменти телевизионни приемници със стайни антени, за които е установено, че приемат сигнали и позволяват излъчването, по-специално на музика, в тези апартаменти.
32 Националната юрисдикция следва да провери, с оглед на съображенията, изложени в точки 19—30 от настоящото решение, дали оператор на обект като разглеждания в главното производство извършва действие по „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 (вж. в този смисъл решение от 15 март 2012 г., Phonographic Performance (Ireland), C‑162/10, EU:C:2012:141, т. 39), Съдът обаче трябва да ѝ предостави полезни в това отношение указания, за да може да реши спора, с който е сезирана (вж. в този смисъл решение от 5 май 2022 г., BV, C‑570/20, EU:C:2022:348, т. 44).
33 В това отношение, на първо място, следва да се приеме, както прави генералният адвокат в точки 40 и 50 от заключението си и освен ако запитващата юрисдикция не установи друго, че като оборудва тези апартаменти с телевизионни приемници и стайни антени, които без друга намеса приемат сигнали и позволяват излъчването на предавания, по-специално музика, в посочените апартаменти, управителят на сграда с апартаменти съзнателно предприема действия, за да предостави на клиентите си достъп до такива предавания в наеманите апартаменти през периода на наема, като е без значение дали те използват тази възможност или не (вж. в това отношение решение от 14 юни 2017 г., Stichting Brein, C‑610/15, EU:C:2017:456, т. 31 и цитираната съдебна практика).
34 Освен това намесата на този управител, с която предоставя на клиентите си достъп до излъчвани произведения, трябва да се счита за допълнителна услуга, извършена с цел извличане на определена печалба.
35 Предлагането на тази услуга оказва влияние върху стандарта на разглежданите в главното производство апартаменти и следователно върху цената на наема на последните (вж. в този смисъл решение от 15 март 2012 г., SCF, C‑135/10, EU:C:2012:140, т. 90 и цитираната съдебна практика) или, както бе посочено в точка 25 от настоящото решение, върху тяхната привлекателност и следователно върху интереса към тях. Ето защо следва да се приеме, че предлагането на такава услуга позволява да се установи доходоносният характер на разгласяването по смисъла на съдебната практика, цитирана в точки 24 и 25 от настоящото решение.
36 За целите на проверката, която запитващата юрисдикция трябва да извърши, е ирелевантно изтъкнатото от нея обстоятелство, че разглежданите в главното производство телевизионни приемници са свързани към „стайна“, а не към „централна“ антена, като разглежданата по делото, по което е постановено определение от 18 март 2010 г., Organismos Sillogikis Diacheirisis Dimiourgon Theatrikon kai Optikoakoustikon Ergon (C‑136/09, EU:C:2010:151).
37 Всъщност подобно разграничение между централни и стайни антени не би било в съответствие с принципа на технологична неутралност, според който законът трябва да закрепва правата и задълженията на лицата по общ начин, за да не дава предимство на използването на една технология в ущърб на друга (вж. в този смисъл решение от 24 март 2022 г., Austro-Mechana, C‑433/20, EU:C:2022:217, т. 27 и цитираната съдебна практика).
38 На второ място, за да попадат в обхвата на понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, е необходимо също така закриляните произведения действително да са разгласявани публично. В това отношение Съдът е уточнил, че понятието „публично“ се отнася до неопределен брой потенциални адресати и освен това предполага наличие на голям брой лица (решение от 20 април 2023 г., Blue Air Aviation, C‑775/21 и C‑826/21, EU:C:2023:307, т. 51 и 52 и цитираната съдебна практика).
39 Така понятието „публично“ предполага определен праг de minimis, което означава, че това понятие не може да се отнася до кръг от лица, чийто брой е твърде малък или дори незначителен. За да се определи този брой, трябва да се вземат предвид по-специално броят на лицата, които могат да имат едновременно достъп до едно и също произведение, както и броят на онези от тях, които могат да имат последователно достъп до него (вж. в този смисъл решения от 31 май 2016 г., Reha Training, C‑117/15, EU:C:2016:379, т. 43 и 44, и от 19 декември 2019 г., Nederlands Uitgeversverbond и Groep Algemene Uitgevers, C‑263/18, EU:C:2019:1111, т. 68 и цитираната съдебна практика).
40 В случая запитващата юрисдикция не дава указания относно броя на лицата, които могат да имат достъп до произведенията едновременно или последователно, като посочва само, че разглежданата в главното производство сграда се състои от 18 апартамента. Тази юрисдикция не посочва по-специално дали тези апартаменти са предмет на краткосрочно отдаване под наем, по-конкретно като туристически жилища, което може да се отрази на броя на лицата, които могат последователно да имат достъп до разглежданите произведения.
41 В съответствие със съдебната практика, цитирана в точка 31 от настоящото решение, националният съд трябва съответно да определи дали закриляни произведения действително са разгласявани „публично“ по смисъла на съдебната практика, цитирана в точки 38 и 39 от настоящото решение, а Съдът следва да му даде полезни насоки в това отношение.
42 Както отбелязва генералният адвокат в точка 36 от заключението си, ако запитващата юрисдикция установи, че апартаментите в разглежданата в главното производство сграда са предмет на краткосрочно отдаване под наем, по-конкретно като туристически жилища, техните наематели трябва да се квалифицират като „публика“, тъй като, подобно на клиентите на хотел, те представляват заедно неопределен брой потенциални получатели (вж. в този смисъл решение от 15 март 2012 г., Phonographic Performance (Ireland), C‑162/10, EU:C:2012:141, т. 41 и 42).
43 На трето място, от постоянната съдебна практика следва, че за да бъде възприета правната квалификация „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, закриляното произведение трябва да бъде разгласено, като се използва специфичен технически способ, различен от използваните дотогава, или, ако не е използван такъв способ — пред „нова публика“, тоест публика, която не е била вече взета предвид от притежателя на правото при даването на разрешение за първоначалното публично разгласяване на произведението му (решение от 22 юни 2021 г., YouTube и Cyando, C‑682/18 и C‑683/18, EU:C:2021:503, т. 70 и цитираната съдебна практика).
44 Както подчертава генералният адвокат в точка 59 от заключението си, наемателите на апартаменти в сграда, която е предмет на краткосрочно отдаване под наем, по-конкретно като туристически жилища, могат да представляват такава „нова“ публика, тъй като, макар да се намират в зоната на покритие на посоченото предаване, тези лица не биха могли да се ползват от излъчваното произведение без намесата на стопанисващото сградата лице, чрез която то е инсталирало в тези апартаменти телевизионни приемници със стайни антени (вж. в този смисъл решение от 31 май 2016 г., Reha Training (C‑117/15, EU:C:2016:379, т. 46 и 47).
45 От друга страна, както посочва генералният адвокат в точка 60 от заключението си, ако националната юрисдикция установи, че разглежданите в главното производство апартаменти са отдадени под наем на наемателите за жилищни нужди, последните не могат да се разглеждат като „нова публика“ по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 43 от настоящото решение.
46 С оглед на изложените по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие „публично разгласяване“ обхваща съзнателното предоставяне на разположение от управител на сграда с отдадени под наем апартаменти на телевизионни приемници със стайни антени, които без друга намеса приемат сигнали и позволяват излъчването на предавания, при условие че наемателите на тези апартаменти могат да се считат за „нова публика“.
По съдебните разноски
47 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество,
трябва да се тълкува в смисъл, че
съдържащото се в тази разпоредба понятие „публично разгласяване“ обхваща съзнателното предоставяне на разположение от управител на сграда с отдадени под наем апартаменти на телевизионни приемници със стайни антени, които без друга намеса приемат сигнали и позволяват излъчването на предавания, при условие че наемателите на тези апартаменти могат да се считат за „нова публика“.
Подписи