ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
J. RICHARD DE LA TOUR
представено на 16 юни 2022 година(1)
Дело C‑459/20
X
срещу
Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid
(Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Den Haag, zittingsplaats Utrecht (Първоинстанционен съд Хага, заседаващ в Утрехт, Нидерландия)
„Преюдициално запитване — Гражданство на Съюза — Член 20 ДФЕС — Право на пребиваване на гражданин на трета държава, родител на ненавършило пълнолетие дете, гражданин на Съюза, в държавата членка, чийто гражданин е това дете — Дете, което пребивава извън територията на Съюза — Отказ за пребиваване, който може да лиши детето от възможността да отиде на територията на Съюза — Висш интерес на детето — Отношение на зависимост между родителя, гражданин на трета държава, и ненавършилото пълнолетие дете, гражданин на Съюза“
I. Въведение
1. До каква степен гражданин на трета държава, родител на ненавършило пълнолетие дете, което е гражданин на Съюза, може да се ползва от производно право на пребиваване на основание член 20 ДФЕС в държавата членка, чийто гражданин е детето му, въпреки че това дете от раждането си пребивава извън територията на Съюза?
2. Това е по същество въпросът, който поставя настоящото преюдициално дело.
3. Отговорът на този въпрос ще изисква да се определи степента, в която принципите, изведени от Съда в решения от 8 март 2011 г., Ruiz Zambrano(2), от 15 ноември 2011 г., Dereci и др.(3), от 6 декември 2012 г., O и др.(4), от 10 май 2017 г., Chavez-Vilchez и др.(5), както са потвърдени в решение от 8 май 2018 г., K.A. и др. (Събиране на семейството в Белгия)(6), са приложими към положение, при което към момента на подаване на молбата за предоставяне на производно право на пребиваване в държава членка, от една страна, родителят, гражданин на трета държава, и неговото дете, което е гражданин на Съюза и има гражданство на тази държава членка, не пребивават заедно, и от друга страна, това дете никога не е пребивавало на територията на Съюза.
4. Този анализ изисква да се разграничат две хипотези. В първата хипотеза молбата е част от „самостоятелни“ действия на родителя, гражданин на трета държава, тъй като няма никаква връзка с влизането или пребиваването на детето, гражданин на Съюза, в държавата членка, на която то е гражданин. При втората хипотеза тази молба обаче е част от „съвместни“ действия на родителя и детето, което възнамерява да упражни свободата си на движение, предоставена му от неговия статут на гражданин на Съюза, като напусне третата държава, в която е обичайното му местопребиваване, за да отиде в държавата членка, на която е гражданин.
5. Отговорът на този въпрос изисква също така да се направят някои уточнения относно, от една страна, условията, свързани с преценката на висшия интерес на детето, и от друга страна, критериите за преценката дали съществува отношение на зависимост, което може в такъв случай да обоснове производно право на пребиваване на основание член 20 ДФЕС.
II. Фактите по спора в главното производство и преюдициалните въпроси
А. Фактите
6. Жалбоподателката, тайландска гражданка, е пребивавала законно в Нидерландия, където е била омъжена за А, нидерландски гражданин. На 28 март 2012 г. от този брак се ражда дете с нидерландско гражданство. Това дете, което понастоящем е на 10 години, е родено в Тайланд, където е отглеждано от баба си по майчина линия, като след раждането жалбоподателката се е завърнала в Нидерландия. Детето винаги е живяло в тази трета държава и никога не е пребивавало в Нидерландия или която и да било друга държава — членка на Съюза. Жалбоподателката го посещава няколко пъти в Тайланд. Детето не говори нито нидерландски, нито английски език(7).
7. С решение от 22 май 2017 г. правото на пребиваване на жалбоподателката е отнето с обратна сила, считано от 1 юни 2016 г., тъй като връзката ѝ с A de facto е прекратена на тази дата. Разводът е постановен на 17 май 2018 г. и родителите упражняват съвместно родителските права върху детето.
8. От представената на Съда преписка е видно, че на 14 март 2018 г. жалбоподателката в главното производство подава молба за предоставяне на разрешение за пребиваване по хуманитарни причини, която е отхвърлена на 26 юни 2018 г. Жалбата по административен ред, подадена срещу това решение, също е отхвърлена с решение от 18 декември 2018 г.
9. На 6 май 2019 г. Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (държавен секретар по правосъдието и сигурността, наричан по-нататък „държавният секретар“) уведомява жалбоподателката, че ще бъде върната в Банкок (Тайланд) на 8 май 2019 г.
10. На 7 май 2019 г. B, нидерландски гражданин, подава молба за предоставяне на разрешение за пребиваване („Aanvrag voor het verblijfsdoel“familie en gezin” (заявление за пребиваване като член на семейството) с цел събиране на семейството с жалбоподателката в качеството ѝ на член на семейството в широк смисъл. Тази молба е отхвърлена с решение от 8 май 2019 г., с мотива че между жалбоподателката и B няма трайна и изключителна връзка и че последният не разполага с достатъчно средства за тази цел. В това решение държавният секретар освен това уточнява, че жалбоподателката не може да се позовава на производно право на пребиваване на основание член 20 ДФЕС съгласно приетото от Съда в решение Chavez-Vilchez и др.
11. Жалбоподателката е отведена принудително към Банкок (Тайланд) на 8 май 2019 г.
12. С решение от 2 юли 2019 г. държавният секретар потвърждава отхвърлянето на молбата за разрешение за пребиваване на жалбоподателката.
Б. Производството пред запитващата юрисдикция и преюдициалните въпроси
13. Жалбоподателката подава жалба срещу решението от 2 юли 2019 г., с мотива че поради това решение нейното дете ще бъде лишено от възможността да пребивава в Съюза, като по този начин би се поставило под въпрос полезното действие на правата, с които то разполага въз основа на статута си на гражданин на Съюза.
14. В това отношение тя изтъква, че поради нидерландското си гражданство нейното дете има право да пребивава на територията на Съюза. Освен това тя подчертава, че винаги е поддържала емоционални отношения с това дете и е полагала грижи за него в правно и финансово отношение. Макар през периода преди връщането ѝ в Тайланд да е била принудена да се грижи от разстояние за изпълнението на задачите, свързани с грижата за детето и с обучението му в социалните мрежи, след завръщането си в Тайланд на 8 май 2019 г. се грижи ежедневно за него Тя добавя, че по силата на решение на първоинстанционния съд на Сурин (Тайланд) от 5 февруари 2020 г. само тя е получила родителските права за него. Жалбоподателката уточнява, че поради здравословното си състояние майка ѝ повече не можела да продължава да се грижи за детето. Освен това тя поддържа, че бащата никога не е полагал грижи в правно, финансово и емоционално отношение за своето дете.
15. Държавният секретар по същество поддържа, че в положение като това по главното производство не са приложими критериите, установени в решение Chavez-Vilchez и др., защото с отхвърлянето на молбата на жалбоподателката да ѝ бъде предоставено разрешение за пребиваване детето няма да бъде принудено да напусне територията на Съюза, тъй като то пребивава в Тайланд още от своето раждане. Той подчертава, че не съществува каквото и да било обективно доказателство, че жалбоподателката действително полага грижи в правно, финансово и емоционално отношение за детето си и че между тази жалбоподателка и това дете съществува отношение на зависимост, нито че то би било принудено да пребивава извън територията на Съюза. Що се отнася до участието на бащата на детето, той посочва, че изтъкнатите от жалбоподателката доказателства са субективни. Освен това, тъй като постановеното от Първоинстанционния съд на Сурин (Тайланд) решение не е легализирано, не може автоматично да се приеме, че жалбоподателката сама упражнява родителските права върху детето си. Държавният секретар добавя, че жалбоподателката не е доказала и желанието на сина си да живее в Нидерландия или че разрешението ѝ за пребиваване е в негов интерес.
16. При тези обстоятелства Rechtbank Den Haag, zittingsplaats Utrecht (Първоинстанционен съд Хага, заседаващ в Утрехт, Нидерландия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Следва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да откаже право на пребиваване на гражданин на трета държава с ненавършило пълнолетие дете на негова издръжка, което е гражданин на Съюза и е в действителност в отношение на зависимост от този гражданин на трета страна, при положение че ненавършилият пълнолетие гражданин на Съюза се намира не само извън тази държава членка, но и извън Съюза и/или никога не е пребивавал на територията на Съюза, така че на този непълнолетен гражданин на Съюза фактически се отказва достъп до територията на Съюза?
2) а) Трябва ли гражданите на Съюза (ненавършили пълнолетие) да твърдят или да докажат, че имат интерес от упражняване на правата, които черпят от гражданството на Съюза?
б) В това отношение може ли да е от значение обстоятелството, че ненавършилите пълнолетие граждани на Съюза обикновено не могат самостоятелно да упражняват правата си и не могат сами да избират тяхното местопребиваване, а в това отношение зависят от своите родители (своя родител), което може да има за последица обстоятелството, че от името на ненавършилия пълнолетие гражданин на Съюза може да бъде претендирано упражняване на негови правата в качеството му на гражданин на Съюза, като това би могло да е несъвместимо с други негови интереси по смисъла например на [решение Chavez-Vilchez и др.]?
в) Абсолютни ли са тези права, в смисъл че упражняването им не може да бъде препятствано по никакъв начин или в смисъл че за държавата членка, чийто гражданин е (ненавършилият пълнолетие) гражданин на Съюза, е налице дори позитивно задължение да способства упражняването на тези права?
3) а) При преценката дали е налице отношение на зависимост по смисъла на първия въпрос, от решаващо значение ли е обстоятелството, че преди подаването на молбата за разрешение за пребиваване или преди приемането на решението, с което на родителя, гражданин на трета държава, се отказва право на пребиваване, или преди датата, на която (националният) съд се произнася с решение в съдебното производство, образувано във връзка с този отказ, същият родител е полагал ежедневните грижи за ненавършилия пълнолетие гражданин на Съюза, както и обстоятелството, че други лица е можело да са полагали такива грижи в миналото и/или са поели (за в бъдеще) отговорността за това?
б) В този контекст може ли от ненавършилия пълнолетие гражданин на Съюза да се изисква, че за да упражнява ефективно правата си, черпени от правото на Съюза, той следва да се установи на територията на Съюза при другия си родител, който е гражданин на Съюза, като обаче е възможно последният да не разполага повече с родителски права по отношение на ненавършилия пълнолетие?
в) При утвърдителен отговор, в това отношение налага ли се различен извод, предвид обстоятелството че този родител упражнява или е упражнявал родителските права и/или е поел полагането на грижите за ненавършилия пълнолетие в правно, финансово или емоционално отношение и че е готов да упражнява тези права и/или да се грижи за ненавършилия пълнолетие?
г) Ако се окаже, че родителят, гражданин на трета държава, сам упражнява родителските права по отношение на ненавършилия пълнолетие гражданин на Съюза, това означава ли, че трябва да се придаде по-малка тежест на въпроса за полагането на грижите в правно, финансово и/или емоционално отношение?“.
17. Писмени становища представят нидерландското, датското и германското правителство, както и Европейската комисия.
18. Освен това Съдът поставя на страните въпроси за устен отговор. Те отговарят на тях в проведеното на 23 февруари 2022 г. съдебното заседание за изслушване на устните състезания.
III. Анализ
19. Въпросите, които запитващата юрисдикция отправя до Съда, се отнасят до условията за преценка дали в случай като разглеждания в главното производство член 20 ДФЕС поражда производно право на пребиваване и дали на него би могло да се позове лице, гражданин на трета държава и майка на ненавършило пълнолетие дете, което от своя страна е гражданин на Съюза, в държавата членка, чийто гражданин е детето, ако от раждането си то има обичайно местопребиваване в трета държава(8).
20. Както посочих, отговорът на тези въпроси изисква да се разграничат две хипотези.
21. При първата хипотеза, която според мен е в основата на първия преюдициален въпрос, молбата за предоставяне на производно право на пребиваване на основание член 20 ДФЕС е действие на родителя, гражданин на трета държава, което няма никаква връзка с влизането и пребиваването на детето, гражданин на Съюза, в държавата членка, чийто гражданин е то. Предвид предмета и съдържанието на молбата за предоставяне на разрешение за пребиваване, разглеждана в главното производство, настоящото положение, изглежда, се вписва в този контекст.
22. При втората хипотеза молбата е действие на детето, което възнамерява да упражни свободата си на движение, предоставена му от неговия статут на гражданин на Съюза, като напусне третата държава, в която е обичайното му местопребиваване, за да отиде в държавата членка, на която е гражданин. Според мен именно тази хипотеза има предвид по същество запитващата юрисдикция във втория и третия преюдициален въпрос, като иска от Съда да уточни условията за преценката, от една страна, на висшия интерес на детето (втори преюдициален въпрос), и от друга страна, на наличието или липсата на отношение на зависимост между детето и неговия родител, гражданин на трета държава, или другия му родител, гражданин на Съюза (трети преюдициален въпрос).
А. По първия преюдициален въпрос
23. С първия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали член 20 ДФЕС допуска национална правна уредба, която е основание да се откаже правото на пребиваване на гражданин на трета държава с ненавършило пълнолетие дете на негова издръжка, което е гражданин на Съюза, с мотива че детето, което е гражданин на тази държава членка, от раждането си живее извън територията на Съюза.
24. За да се отговори на този въпрос, е необходимо той да се разгледа в контекста на класическото изследване на принципите, изведени от Съда в решения от 8 март 2011 г., Ruiz Zambrano(9), от 15 ноември 2011 г., Dereci и др.(10), от 6 декември 2012 г., O и др.(11)и Chavez-Vilchez и др.
25. Съгласно тези принципи, обобщени от Съда в точки 47—52 от решение K.A. и др. (Събиране на семейството в Белгия), член 20 ДФЕС предоставя статут на гражданин на Съюза на всяко лице, което притежава гражданство на държава членка, като този статут е създаден, за да бъде основният статут на гражданите на държавите членки. Гражданството на Съюза дава на всеки гражданин на Съюза основно и лично право свободно да се движи и да пребивава на територията на държавите членки при спазване на ограниченията и условията, предвидени в Договора, и на мерките, взети за прилагането им. В този контекст Съдът е приел, че член 20 ДФЕС не допуска национални мерки, включително решения, с които се отказва предоставяне на разрешения за пребиваване на членове на семейството на гражданин на Съюза и които водят до лишаване на гражданите на Съюза от ефективно упражняване на най-съществената част от правата, предоставени им от техния статут.
26. Разпоредбите на Договора, които се отнасят до гражданството на Съюза, обаче не предоставят никакво самостоятелно право на гражданите на трети държави. Евентуалните права, които им се предоставят, не са собствени, а производни от правата, с които се ползва гражданинът на Съюза. Целта на предоставянето на тези права е да се гарантира възможността гражданин на Съюза, който не е упражнил правото си на свободно движение, да живее в държавата членка, на която е гражданин, с член на семейството си, гражданин на трета държава, на основание член 20 ДФЕС, като по този начин се гарантира събирането на семейството.
27. Всъщност Съдът е констатирал, че съществуват някои много особени случаи, при които, въпреки че вторичното право, свързано с пребиваването на граждани на трети страни, не е приложимо и въпреки че съответният гражданин на Съюза не се е възползвал от свободата си на движение, на гражданина на трета страна, член на семейството на посочения гражданин на Съюза, все пак трябва да се признае право на пребиваване, тъй като в противен случай полезното действие на гражданството на Съюза би било накърнено, ако в резултат от отказа да се признае такова право този гражданин на Съюза се окаже фактически принуден да напусне територията на Съюза като цяло и по този начин бъде лишен от възможността действително да се ползва от най-съществената част от правата, които му предоставя този статут.
28. Както отбелязва Съдът, за такива случаи е характерно, че макар да се уреждат с нормативни актове, чието приемане по принцип е от компетентността на държавите членки — а именно с нормативните актове относно правото на влизане и пребиваване на гражданите на трети държави извън приложното поле на разпоредбите на вторичното право на Съюза, които при определени условия предвиждат предоставянето на такова право — те все пак са неразривно свързани със свободата на движение и пребиваване на гражданин на Съюза, което не допуска на посочените граждани на трети държави да бъде отказано право на влизане и пребиваване в държавата членка, в която пребивава гражданинът на Съюза, за да не бъде накърнена тази свобода(12).
29. При все това отказът да се предостави право на пребиваване на гражданин на трета държава може да постави под въпрос полезното действие на гражданството на Съюза само ако между този гражданин на трета държава и гражданина на Съюза, член на неговото семейство, съществува такова отношение на зависимост, че последният да се окаже принуден да придружи съответния гражданин на трета държава и изцяло да напусне територията на Съюза.
30. Следва да се констатира обаче, че видно от текста и целта ѝ, тази съдебна практика не следва да се прилага към положение като разглежданото в главното производство, при което, от една страна, молбата за предоставяне на производно право на пребиваване е подадена от родител, гражданин на трета държава, докато ненавършилото пълнолетие дете, гражданин на Съюза, не пребивава и никога не е пребивавало с този родител, гражданин на трета държава, в държавата членка, на която то е гражданин, и от друга страна, в тази молба не се съдържа никакво указание за волята на това дете да упражни правата, които черпи от статута си на гражданин на Съюза, като заедно с този родител отиде и пребивава на територията на съответната държава членка.
31. Както посочва Съдът в решение от 27 юни 2018 г., Altiner и Ravn(13), „гражданинът на Съюза е референтното лице, за да може на гражданина на трета държава, член на семейството на гражданина на Съюза, да се предостави производно право на пребиваване“(14).
32. В случая следва да се констатира, че към датата на подаване на разглежданата молба майката винаги е пребивавала в тази държава членка, докато нейното ненавършило пълнолетие дете, гражданин на Съюза, винаги е живяло в Тайланд. Следователно, доколкото майката и детето ѝ винаги са живели отделно в две различни държави, те не са могли да водят действителен семеен живот. При тези обстоятелства отказът да се предостави производно право на пребиваване на майката на детето, изглежда, не нарушава правото на събиране на семейството на засегнатите лица.
33. Освен това към датата на подаване на молбата за право на пребиваване някои данни дават основание за съмнение относно намерението на майката на детето да се установи с него в Нидерландия — държавата членка, чийто гражданин е детето. След развода на родителите и отнемането на разрешението за пребиваване за събиране на семейството, с което разполага майката на това дете, на 14 март 2018 г. тя подава молба за предоставяне на разрешение за пребиваване по хуманитарни причини, която е отхвърлена, преди да подаде разглежданата молба на 7 май 2019 г. Тази молба, приложена към националната преписка и озаглавена („Aanvrag voor het verblijfsdoel „Familie en gezin“ („молба за пребиваване като член на семейството“), била най-напред и преди всичко молба за събиране на семейството, подадена от B, партньор на жалбоподателката, в полза на майката на детето. От материалите по националното дело е видно, че посочената молба не съдържа сведения относно конкретните действия, които майката е предприела, за да може детето да живее с нея в Нидерландия.
34. При тези обстоятелства отказът да се предостави производно право на пребиваване на майката на детето, няма действие на и не води до лишаване на детето от възможността действително да се ползва от най-съществената част от правата, които черпи от статута си на гражданин на Съюза, тъй като то не е принудено нито да напусне територията на Съюза, в която не пребивава, нито да се откаже да отиде и да пребивава в нея — при липса на предприети действия в този смисъл.
35. Подобно положение, доколкото няма връзка със свободата на движение и пребиваване, от която се ползва ненавършилото пълнолетие дете поради статута си на гражданин на Съюза, не може да породи никакво производно право на пребиваване на основание член 20 ДФЕС(15).
36. Ето защо предлагам на Съда да постанови, че член 20 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, съгласно която може да се откаже производно право на пребиваване на територията на тази държава на гражданин на трета държава, родител на ненавършило пълнолетие дете, което е гражданин на посочената държава членка, когато това дете никога не е пребивавало на територията на Съюза, има обичайно местопребиваване извън тази територия и не възнамерява да упражни произтичащите от статута му на гражданин на Съюза права, като поиска да влезе и да пребивава в същата държава членка, придружено от този родител, който се грижи за него.
37. Сега следва да се разгледа втората хипотеза, при която целта на молбата за предоставяне на производно право на пребиваване е, обратно, да се гарантира, че детето ще може да упражнява правата, които черпи от статута си на гражданин на Съюза, като има възможност да влезе и да пребивава в държавата членка, на която е гражданин. Всъщност упражняването на правото на пребиваване от малко дете по необходимост предполага то да бъде придружено от лицето, което в действителност упражнява родителските права или полага грижи за него в правно, финансово и емоционално отношение. В този смисъл запитващата юрисдикция изразява опасението, че отказът да се предостави такова право на пребиваване може да доведе в случая до лишаване на детето от възможността да отиде и да пребивава в държавата членка, на която е гражданин, и то поради отношението на зависимост, което има с майка си.
38. В такъв случай е необходимо да се гарантира, че упражняването на произтичащите от статута на гражданин права и ползването на свързаните с тях производни права отговарят на интересите на детето и са обосновани с оглед на отношението му на зависимост с родителя, гражданин на трета държава.
39. Тези аспекти са анализирани при разглеждането на втория и третия преюдициален въпрос.
Б. По втория преюдициален въпрос относно условията за преценка на висшия интерес на детето
40. С втория си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да уточни правилата за преценка, свързани с висшия интерес на детето, в случай че молбата за предоставяне на производно право на пребиваване на основание член 20 ДФЕС се вписва в контекста на преместване на мястото на живеене на детето от третата държава, в която е обичайното му местопребиваване, в държавата членка, на която е гражданин.
41. По-специално запитващата юрисдикция иска от Съда да установи дали е необходимо да се докаже, че детето има реален или вероятен интерес от това преместване, и дали произтичащите от гражданството на Съюза права са абсолютни, в смисъл че за държавата членка, чийто гражданин е съответният гражданин на Съюза, е налице позитивно задължение да позволи упражняването на тези права и да не го възпрепятства.
42. Тези въпроси, изглежда, произтичат от изразената от запитващата юрисдикция загриженост, че в случая преместването на мястото на живеене на детето би могло да е мотивирано основно от желанието на майката, гражданка на трета държава, да се завърне в Нидерландия и по този начин да запази правото си на пребиваване в тази държава членка. С оглед на тези обстоятелства ми се струва важно при отговора, който следва да се даде, да се вземат предвид конкретните обстоятелства по това дело и запитващата юрисдикция или компетентния национален орган да не бъдат замествани в тяхната задача, а именно да се произнесат по евентуалните обстоятелства във връзка с молбата за производно право на пребиваване, подадена от майката на това дете.
43. На първо място, считам, че упражняването на произтичащите от гражданството на Съюза права и ползването на свързаните с него производни права могат да се приемат само доколкото обслужват висшия интерес на детето и гарантират зачитането на неговите основни права в съответствие с член 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“)(16).
44. Ето защо при разглеждането на молбата за предоставяне на производно право на пребиваване, която може да бъде подадена във връзка с влизането и пребиваването на дете, гражданин на Съюза, в държавата членка, чийто гражданин е то, преценката трябва да се направи от гледна точка на детето и в никакъв случай от гледна точка на родителите, граждани на трета държава(17).
45. Член 24, параграф 1 от Хартата изисква също компетентният национален орган да вземе всички подходящи мерки, за да предостави на засегнатото дете реална и ефективна възможност да бъде изслушано.
46. Член 24, параграф 2 от Хартата освен това изисква компетентният национален орган да вземе предвид висшия интерес на това дете. Следователно той трябва да провери с оглед на всички известни и релевантни обстоятелства във всеки конкретен случай дали промяната на мястото на живеене на посоченото дете се извършва при съобразяване на неговите интереси(18). Това предполага да се провери дали промяната на мястото на живеене няма опасност да окаже неблагоприятно въздействие върху положението на детето и дали е в негов интерес, вписвайки се в конкретни планове за семеен живот или, както посочва Комисията в съдебното заседание, в „надеждни планове“.
47. В това отношение особено внимание трябва да се обърне на социалната и семейната среда на детето, както и, при обстоятелствата в главното производство, на плановете, свързани с промяната на мястото на живеене на детето, и на намеренията на неговата майка в това отношение.
48. На второ място, следва да се разгледат тези различни критерии.
1. Социалната и семейна среда на детето
49. Както е посочил Съдът, като правило средата на всяко малко дете по същество е семейството, тоест лицето или лицата, с които то живее и които фактически го отглеждат и се грижат за него(19). Ето защо при положение като това в главното производство, при което детето е на десет години, тоест е в училищна възраст, компетентният национален орган трябва да прецени евентуалното негативно отражение, което промяната на мястото на живеене на това дете би могло да има върху физическото и моралното му благосъстояние, а също и върху привързаността, семейните и социалните му отношения, както и върху неговото имуществено положение(20).
50. В случая от материалите по националното дело е видно, че след раждането си в Тайланд детето е отглеждано от баба си по майчина линия, така че несъмнено е създало много силна емоционална връзка с нея. То също така учи в Тайланд, което свидетелства за връзките, които поддържа с езиковата и културната среда на тази страна, където живеят други членове на семейството му. От материалите по националното дело се установява обаче, че това дете никога не се е ходило в Нидерландия и не владее нито нидерландски, нито английски език.
51. Компетентният национален орган обаче трябва да вземе предвид и последващото развитие в семейния живот на детето. В този смисъл той би трябвало да вземе предвид естеството и интензитета на отношенията, които (евентуално) са се установили между това дете и майка му след завръщането ѝ в Тайланд. Освен това, макар материалите по делото да не позволяват да се установи нито естеството на отношенията, които А поддържа с детето си, нито актуалният обхват на приноса му към разходите за неговата издръжката, би следвало да се установи дали бащата на детето е в невъзможност или не е способен да се грижи за него след време и дали това дете желае да поддържа лични отношения и преки контакти с баща си, като по този начин иска да се ползва от правото, изведено от член 24, параграф 3 от Хартата.
2. Наличието на надеждни житейски планове
52. Компетентният национален орган трябва също така да вземе предвид условията и причините за преместването на детето от третата държава, в която е обичайното му местопребиваване, в държавата членка, на която е гражданин, но където никога не е живяло(21). Всъщност следва да се има предвид евентуалната опасност това дете да се разглежда като средство за гражданина на трета държава да пребивава на територията на Съюза, което би представлявало злоупотреба с производното право на пребиваване, предоставено на основание член 20 ДФЕС(22).
53. Подобна проверка се налага в още по-голяма степен в положение като разглежданото в главното производство, при което майката на детето има географски и семеен произход в третата държава, където е обичайното местопребиваване на това дете, и както самата майка твърди, връзката между бащата и детето е слаба или почти липсва.
54. Следователно в случая намеренията на майката на детето, която, изглежда, единствено упражнява родителските права върху него, е обстоятелство от особено значение.
55. Всъщност няма никакво съмнение за желанието на майката да остане в Нидерландия към датата на подаване на молбата за предоставяне на разрешение за пребиваване. Освен това други обстоятелства, посочени в точка 33 от настоящото заключение, позволяват към онзи момент да се породи съмнение в твърдото ѝ намерение да се установи с детето си в тази държава. Накрая, макар майката да твърди, че води действителен семеен живот с детето си след завръщането си в Тайланд, това, изглежда, е плод не на обмислено решение да живее с детето си, а на изпълненото спрямо нея решение за връщане на 8 май 2019 г.
56. При все това обаче опасността от злоупотреба не трябва да се предполага единствено с оглед на факта, че в продължение на няколко години гражданката на трета държава е живяла далеч от детето си. В този смисъл не може да се приеме, че съвкупността от посочените обстоятелства определя безвъзвратно местопребиваването на детето в Тайланд. То не трябва да бъде лишено от възможността да отиде и да пребивава в държавата членка, чийто гражданин е, а майката на детето също не може да бъде лишена от възможността да продължи в Нидерландия семейния живот, който е възможно да е започнала да води със сина си в Тайланд от 2019 г. насам.
57. При тези обстоятелства намеренията на майката да се установи с детето в държавата членка, на която то е гражданин, трябва да могат да бъдат изследвани и установени при обективни или очевидни обстоятелства, доказващи, че преместването на детето е действително, че пребиваването му в държавата членка, чийто гражданин е, няма временен или случаен характер и че решението е взето с оглед на неговия висш интерес. Така например придобиването или наемането на жилище в тази държава членка(23) или записването в училище биха могли да представляват относително силни свидетелства за това.
58. Макар и важни, тези обстоятелства със сигурност не са единствените, които трябва да се вземат предвид. Всъщност към проверката, която националните органи трябва да извършат, трябва винаги да се пристъпва след цялостна оценка на положението и претегляне на всички относими обстоятелства с цел установяването на семейната и социалната среда на детето и гарантирането на неговите интереси.
3. Изслушване на детето и родителя, гражданин на трета държава
59. Накрая, струва ми се, че положението на детето не може да се прецени, без то да е имало възможност — както предвижда член 24 от Хартата — да изрази мнението си дали желае да пътува и да се установи с майка си в държавата членка, на която е гражданин. В случая, макар все още да зависи от майка си, детето е вече на десет години, тоест е в училищна възраст и може да бъде изслушано, ако желае, за разлика от много малко дете. Освен това ми се струва, че компетентният национален орган трябва също така да даде възможност на лицето, което единствено упражнява родителските права и което е в основата на промяната на мястото на живеене на детето, да представи становището си относно причините за тази промяна.
60. Ето защо с оглед на тези съображения считам, че член 20 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че когато гражданин на трета държава, родител на ненавършило пълнолетие дете, гражданин на Съюза, подаде молба за предоставяне на производно право на пребиваване в държавата членка, чийто гражданин е детето и в която то възнамерява да се премести, за да пребивава там, компетентният орган на тази държава членка е длъжен да установи, че промяната на мястото на живеене на това дете се извършва с оглед на висшия му интерес в съответствие с Хартата. С оглед на всички обстоятелства по случая тази констатация трябва да даде възможност да се определи евентуалното въздействие на тази промяна върху физическото и моралното благосъстояние на детето, върху неговото имуществено положение и върху емоционалните, семейните и социални отношения, които то поддържа. Тази констатация трябва да се основава и на обстоятелства, позволяващи да се установи, че промяната на мястото на живеене на детето е действително и че пребиваването му в съответната държава членка по никакъв начин няма временен или случаен характер и няма за предмет единствено получаването на производно разрешение за пребиваване на основание член 20 ДФЕС в полза на единия от родителите.
В. По третия преюдициален въпрос относно преценката за наличието на отношение на зависимост, което може да обоснове производно право на пребиваване на основание член 20 ДФЕС
61. С третия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да уточни различните критерии, свързани с преценката дали е налице отношение на зависимост, което може да обоснове производно право на пребиваване на основание член 20 ДФЕС, в случай че ненавършилото пълнолетие дете, гражданин на Съюза, би упражнило правото си да се движи и пребивава на територията на държавата членка, на която е гражданин.
62. Първо, запитващата юрисдикция иска от Съда да уточни значението, което следва да се отдаде на момента, от който родителят, гражданин на трета държава, е поел ежедневните грижи за детето си, гражданин на Съюза, както и обстоятелството, че други лица са полагали такива грижи в миналото и/или биха могли да поемат в бъдеще отговорността за това.
63. Второ, запитващата юрисдикция иска да се установи доколко детето, гражданин на Съюза, би могло да пребивава на територията на Съюза при баща си, който също е гражданин на Съюза. От една страна, тя иска от Съда да уточни значението, което следва да се придаде на обстоятелството, че бащата е поел (или не е) упражняването на родителските права или полагането на грижите за това дете в правно, финансово или емоционално отношение и че е готов (или не) да полага тези грижи в бъдеще. От друга страна, запитващата юрисдикция иска да установи значението на критерия, изведен от полагането на грижите за детето в правно, финансово или емоционално отношение от родителя, гражданин на Съюза, ако се окаже, че другият родител, гражданин на трета държава, сам упражнява родителските права по отношение на детето.
64. На първо място, що се отнася до преценката относно предоставянето на производно право на пребиваване, основано на разпоредбите на член 20 ДФЕС, проверката, която трябва да направи компетентният национален орган, се отнася до съществуването на отношение на зависимост между, от една страна, ненавършилото пълнолетие дете, гражданин на Съюза, и от друга страна, родителя, гражданин на трета държава. В този контекст следва да се припомни, че Съдът се позовава на някои много особени случаи, при които гражданинът на Съюза не би имал друг избор, освен да последва гражданина на трета държава, тъй като е на негова издръжка, като по този начин зависи изцяло от него за осигуряването на прехраната и задоволяване на собствените си нужди. Тези положения се отнасят преди всичко до всички родители, граждани на трети държави, които в действителност упражняват родителските права по отношение на ненавършило пълнолетие дете, гражданин на Съюза, или които действително поемат грижите за него в правно, финансово или емоционално отношение. В този смисъл в контекста на делото, по което е постановено решение Chavez-Vilchez и др., Съдът е приел, че „обстоятелството, че другият родител, гражданин на Съюза, действително може и е готов сам да поеме ежедневната и действителна грижа за детето, е релевантно, но само по себе си не е достатъчно, за да може да се установи, че между родителя, гражданин на трета държава, и детето не съществува отношение на зависимост от такова естество, че последното би било принудено да напусне територията на Съюза, ако на посочения гражданин на трета държава бъде отказано право на пребиваване“(24). Всъщност Съдът е припомнил, че „тази констатация трябва да се направи след като, с оглед [на] висшия интерес на съответното дете, се вземат предвид всички обстоятелства в конкретния случай, и по-специално възрастта, физическото и емоционалното развитие, степента на емоционалната обвързаност както с родителя, гражданин на Съюза, така и с родителя, гражданин на трета страна, а също и дали раздялата с последния би застрашила душевното равновесие на детето“(25).
65. Според мен тези принципи са приложими в същата степен към положение като разглежданото в главното производство, доколкото полезното действие на гражданството на Съюза изисква това дете да не бъде лишено от възможността да упражнява правото си на движение и пребиваване на територията на държавата членка, чийто гражданин е, ако на неговия родител, гражданин на трета държава, бъде отказано признаването на право на пребиваване в съответната държава членка.
66. От това следва, че обстоятелствата, на които се позовава запитващата юрисдикция, свързани с ролята и участието, от една страна, на другия родител, гражданин на Съюза, и от друга страна, на бабата на детето по майчина линия, която е гражданка на трета държава, макар да могат да представляват силни индикации за семейното положение на това дете, не са достатъчни, за да се установи отсъствието между родителя, гражданин на трета държава, и детето, гражданин на Съюза, на отношение на зависимост, така че в случай на такъв отказ то да се окаже лишено от възможността да упражнява произтичащите от статута му на гражданин на Съюза права. Такава констатация трябва да се основава на критериите, изведени от Съда в решение Chavez-Vilchez и др., припомнени по-горе. В случай като разглеждания в главното производство, при който бабата на детето по майчина линия, изглежда, реално е поела ежедневните грижи за това дете през първите десет години от живота му, следва да се вземе предвид и степента на емоционалната връзка между нея и детето, както и опасността, която може да породи отделянето на това дете от бабата му по майчина линия, що се отнася до неговото душевно равновесие.
67. На второ място, определящ фактор е моментът, от който възниква отношението на зависимост, и по-специално моментът, в който родителят, гражданин на трета държава, е поел ежедневните грижи за детето си, гражданин на Съюза. Всъщност според мен няма никакво съмнение, че тази връзка трябва да съществува в държавата, в която се намира детето, гражданин на Съюза, поне в момента, в който родителят, гражданин на трета държава, иска да се ползва от производно право на пребиваване при него.
68. В случая запитващата юрисдикция разграничава положението, предхождащо подаването на молбата за право на пребиваване, от положението, предхождащо решението, с което се отхвърля молбата, и накрая, от положението, предхождащо произнасянето по подадената по съдебен ред жалба срещу това решение за отказ. Така тази юрисдикция изразява загрижеността си да се гарантира, че отношението на зависимост, съществуващо между детето, гражданин на Съюза, и родителя му, гражданин на трета държава, е реално и не е предизвикано единствено с цел да се получи производно право на пребиваване на основание разпоредбите на член 20 ДФЕС.
69. В това отношение се налага изводът, че в положение като разглежданото в главното производство периодът, предхождащ подаването на молбата за право на пребиваване, както и периодът, преди да бъде взето решението за отказ, съответстват на периоди, през които детето, гражданин на Съюза, и неговият родител, гражданин на трета държава, не са живели или пребивавали заедно в една и съща държава, тъй като това дете е отглеждано от бабата си по майчина линия в Тайланд, докато майка му е пребивавала в Нидерландия. Макар в решение от 6 декември 2012 г., O и др.(26)и решение K.A. и др. (Събиране на семейството в Белгия), Съдът да е приел, че не е необходимо родителят, гражданин на трета държава, да съжителства с ненавършилото пълнолетие дете, гражданин на Съюза, за да се установи наличието на отношение на зависимост между тях, това съжителство все пак във всички случаи е обстоятелство от особено значение, по-специално в положение като разглежданото в главното производство, където, освен че не живее постоянно с детето си, този родител пребивава в друга държава, на друг континент, така че по презумпция не е могъл да поеме ежедневните и действителни грижи за детето си през тези периоди.
70. Съгласно практиката на Съда обаче наличието на семейна връзка, независимо дали биологична или правна, между ненавършилия пълнолетие гражданин на Съюза и неговия родител, гражданин на трета страна, не е достатъчно основание за признаване в съответствие с член 20 ДФЕС на този родител на производно право на пребиваване на територията на държавата членка, на която е гражданин ненавършилото пълнолетие дете(27).
71. Понастоящем, що се отнася до положението преди приключването на производството по обжалване по съдебен ред на решението за отказ, то съответства на период, през който семейният живот на детето е могъл да претърпи промени, по-специално поради завръщането на родителя, гражданин на трета държава, което следва да се вземе предвид. Така с оглед на сроковете, които изисква подаването на жалба по съдебен ред, според мен компетентната национална юрисдикция е длъжна да провери към момента, в който ще се произнесе по молбата за пребиваване, подадена от гражданина на трета държава, дали от момента на изпълнението на решението за връщане фактическите обстоятелства не са се променили по начин, който може да породи отношението на зависимост между детето и неговата майка. При тези обстоятелства, за да се избегнат всякакви злоупотреби, струва ми се също така, че тази юрисдикция трябва да се увери, с оглед на конкретните обстоятелства по случая, че гражданинът на трета държава упражнява родителските права или полага грижите за това дете в правно, финансово или емоционално отношение в контекста на реален и стабилен семеен живот.
72. Ето защо с оглед на тези съображения предлагам на Съда да постанови, че член 20 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че когато гражданин на трета държава, родител на ненавършило пълнолетие дете, гражданин на Съюза, подаде молба за предоставяне на производно право на пребиваване в държавата членка, чийто гражданин е това дете, и в която то възнамерява да се премести, за да пребивава там, моментът, в който родителят, гражданин на трета държава, е поел ежедневната грижа за това дете, е определящ, за да се прецени наличието на отношение на зависимост между този родител и детето. Компетентният национален орган следва да определи с оглед на всички конкретни обстоятелства по случая степента, в която посоченият родител упражнява родителските права или полага грижите за това дете в правно, финансово или емоционално отношение към момента на произнасяне по молбата му, и да се увери, че тези грижи се полагат в контекста на реален и стабилен семеен живот.
73. За сметка на това обстоятелството, че другият родител, гражданин на Съюза, и друг член на семейството, гражданин на трета държава, в миналото са упражнявали или биха могли да упражняват в бъдеще родителските права или грижите за детето в правно, финансово или емоционално отношение, не позволява да се заключи, че между родителя, гражданин на трета държава, и това дете не съществува отношение на зависимост, така че детето да се окаже лишено от възможността да упражнява правото си на свободно движение и пребиваване на територията на държавата членка, на която е гражданин, ако на родителя, гражданин на трета държава, бъде отказано признаването на право на пребиваване в съответната държава членка.
IV. Заключение
74. С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, поставени от Rechtbank Den Haag, zittingsplaats Utrecht (Първоинстанционен съд Хага, заседаващ в Утрехт, Нидерландия), по следния начин:
„1) Член 20 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, съгласно която може да се откаже производно право на пребиваване на територията на тази държава на гражданин на трета държава, родител на ненавършило пълнолетие дете, което е гражданин на тази държава членка, когато това дете никога не е пребивавало на територията на Съюза, има обичайно местопребиваване извън тази територия и не възнамерява да упражнява произтичащите от статута му на гражданин на Съюза права, като поиска да влезе и да пребивава в същата държава членка, придружено от този родител, който се грижи за него.
2) Член 20 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че когато гражданин на трета държава, родител на ненавършило пълнолетие дете, гражданин на Съюза, подаде молба за предоставяне на производно право на пребиваване в държавата членка, чийто гражданин е детето и в която то възнамерява да се премести, за да пребивава там, компетентният орган на тази държава членка е длъжен да установи, че промяната на мястото на живеене на детето се извършва с оглед на висшия му интерес в съответствие с член 24, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз. С оглед на всички обстоятелства по делото тази констатация трябва да даде възможност да се определи евентуалното въздействие на промяната на мястото на живеене върху физическото и моралното благосъстояние на детето, върху неговото имуществено положение и върху емоционалните, семейните и социални отношения, които то поддържа. Тази констатация трябва да се основава и на обстоятелства, позволяващи да се установи, че промяната на мястото на живеене на детето е действителна и че пребиваването му в съответната държава членка по никакъв начин няма временен или случаен характер и няма за предмет единствено получаването на производно разрешение за пребиваване на основание член 20 ДФЕС в полза на единия от родителите.
Що се отнася до преценката дали е налице отношение на зависимост, което може да обоснове производно право на пребиваване на основание член 20 ДФЕС, определящо обстоятелство представлява моментът, в който родителят, гражданин на трета държава, е поел ежедневната издръжка на детето си, гражданин на Съюза. Компетентният национален орган следва да определи с оглед на всички конкретни обстоятелства по случая степента, в която този родител упражнява родителските права или полага грижи за детето в правно, финансово или емоционално отношение към момента на произнасяне по молбата му, и да се увери, че тези грижи се полагат в контекста на реален и стабилен семеен живот.
За сметка на това обстоятелството, че другият родител, гражданин на Съюза, и друг член на семейството, гражданин на трета държава, в миналото са упражнявали или биха могли да упражняват в бъдеще родителските права или грижи за детето в правно, финансово или емоционално отношение, не позволява да се заключи, че между родителя, гражданин на трета държава, и това дете не съществува отношение на зависимост, така че детето да се окаже лишено от възможността да упражнява правото си на свободно движение и пребиваване на територията на държавата членка, на която е гражданин, ако на родителя, гражданин на трета държава, бъде отказано признаването на право на пребиваване в съответната държава членка“.