РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
19 октомври 2017 година(*)
„Преюдициално запитване — Обща организация на пазарите — Защита на животните по време на транспортиране — Възстановявания при износ — Регламент (ЕС) № 817/2010 — Регламент (ЕО) № 1/2005 — Задължение да се поддържа в актуализиран вид копие от дневника за пътуването до пристигането на животните в мястото на първия пункт за разтоварване в третата страна на крайното местоназначение — Връщане на недължимо платени суми“
По дело C‑383/16
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от College van Beroep voor het bedrijfsleven (Апелативен съд по административните спорове в икономическата област, Нидерландия) с акт от 4 юли 2016 г., постъпил в Съда на 11 юли 2016 г., в рамките на производство по дело
Vion Livestock BV
срещу
Staatssecretaris van Economische Zaken,
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: L. Bay Larsen, председател на състава, J. Malenovský, M. Safjan, D. Šváby (докладчик) и M. Vilaras, съдии,
генерален адвокат: N. Wahl,
секретар: L. Carrasco Marco, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 17 май 2017 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Vion Livestock BV, от H. A. Pasveer, advocaat,
– за нидерландското правителство, от M. Bulterman и M. Noort, в качеството на представители,
– за унгарското правителство, от M. Z. Fehér и E. Sebestyén, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от A. Bouquet и B. Eggers, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 29 юни 2017 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5, параграф 4, член 8, параграф 2 и точки 3 и 7 от приложение II към Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета от 22 декември 2004 година относно защитата на животните по време на транспортиране и свързаните с това операции и за изменение на директиви 64/432/ЕИО и 93/119/ЕО и Регламент (ЕО) № 1255/97 (ОВ L 3, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 62, стр. 3 и поправка в OB L 226, 2017 г., стр. 31), както и до тълкуването на член 3, параграф 1 и на членове 4, 5 и 7 от Регламент (ЕС) № 817/2010 на Комисията от 16 септември 2010 година относно определяне на подробни правила по силата на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на изискванията за предоставяне на възстановявания при износ, свързани с хуманно отношение към живите животни от рода на едрия рогат добитък по време на транспорт (ОВ L 245, 2010 г., стр. 16).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Vion Livestock BV (наричано по-нататък „Vion“) и Staatssecretaris van Economische Zaken (държавен секретар по икономическите въпроси, Нидерландия) (наричан по-нататък „държавният секретар“) относно възстановявания при износ, получени от Vion при износа на живи животни — едър рогат добитък, към Ливан.
Правна уредба
Правото на Съюза
Регламент № 1/2005
3 Според съображение 11 от Регламент № 1/2005, за да гарантира неговото постоянно и ефективно приложение в целия Европейски съюз, като се има предвид основният принцип, по силата на който животните не трябва да бъдат транспортирани в такива условия, при които по всяка вероятност рискуват да им бъде причинено нараняване или неоправдано страдание, е целесъобразно да се създадат подробни разпоредби относно специфичните потребности, произтичащи във връзка с различните видове транспорт.
4 Член 1, параграф 1 от Регламент № 1/2005, който определя приложното поле на този регламент, гласи:
„Настоящият регламент се прилага при транспортирането на живи гръбначни животни, извършвано вътре в [Съюза], включително специфични проверки, извършвани от официални лица върху пратки, влизащи или напускащи митническата територия на [Съюза]“.
5 Член 5 от този регламент, озаглавен „Задължения по планирането, отнасящи се до транспортирането на животните“, предвижда в параграф 4:
„В случай на пътувания с дълга продължителност между държавите членки и с произход и местоназначение трети страни за еднокопитни животни, различни от регистрираните еднокопитни животни, както и за домашни животни от рода на едрия рогат добитък, овце, кози и свине, превозвачите и организаторите спазват разпоредбите, отнасящи се до дневника за пътуване, посочен в приложение II“.
6 Член 8 от посочения регламент, озаглавен „Притежатели“, предвижда в параграф 2:
„Притежателите проверяват всичките животни, пристигащи на дадено място за транзит или на дадено местоназначение, и установяват дали животните са или са били обект на пътуване с дълга продължителност между държавите членки и с произход и местоназначение трети страни. В случай на пътувания с дълга продължителност на еднокопитни животни, различни от регистрираните еднокопитни животни, както и на домашни животни от рода на едрия рогат добитък, овце, кози или свине, притежателите спазват разпоредбите, отнасящи се до дневника за пътуването, които са посочени в приложение II“.
7 Член 14 от същия регламент е озаглавен „Проверки и други мерки, свързани с дневника за пътуване, които трябва да бъдат извършени от компетентния орган преди пътуванията с дълга продължителност“ и параграф 1 от него гласи:
„В случай на пътувания с дълга продължителност между държавите членки и трети страни за [включените видове], компетентният орган на мястото на заминаването:
a) извършва подходящи проверки, за да провери, че:
i) превозвачите, посочени в дневника за пътуване, имат съответстващите валидни разрешения за транспортиране, валидните сертификати за одобрение за транспортните средства за пътувания с дълга продължителност и валидните свидетелства за правоспособност за шофьорите и придружителите.
ii) дневникът за пътуване, предоставен от организатора, е реалистичен и посочва съответствие с настоящия регламент;
б) когато резултатът от проверките, предвидени в буква а), не е задоволителен, изисква от организатора да промени мерките за възнамеряваното пътуване с дълга продължителност, така че те да съответстват на настоящия регламент;
в) когато резултатът от проверките, предвидени в буква а), е задоволителен, компетентният орган подпечатва дневника за пътуване;
[…]“.
8 Приложение II към Регламент № 1/2005, озаглавено „Дневник за пътуването“, гласи в точки 1—3, 7 и 8 от него:
„1. Лицето, планиращо пътуване с дълга продължителност, подготвя, подпечатва и подписва всичките страниц[и] на дневника за пътуването в съответствие с разпоредбите на настоящото приложение.
2. Дневникът на пътуването обхваща следните секции:
Раздел 1 — Планиране;
Раздел 2 — Място на заминаването;
Раздел 3 — Местоназначение;
Раздел 4 — Декларация от превозвача;
Раздел 5 — Образец на доклад за нередностите.
[…]
3. Организаторът трябва:
a) да идентифицира всеки дневник за пътуването с отличаващ се номер;
б) да гарантира, че подписаното копие на раздел 1 на дневника за пътуването, съответно попълнено с изключение на номерата на ветеринарните сертификати, е получено [поне] два работни дни преди началото на заминаването от компетентния орган на [мястото на заминаването] по начин, определен от този орган;
[…]
д) да гарантира, че дневникът за пътуването придружава животните по време на пътуването до точката на получаването или в случай на износ за трета страна, поне до изходната точка.
[…]
7. Когато животните се изнасят за трета страна, превозвачът дава дневника на пътуването на официалния ветеринарен лекар на изходната точка.
В случай на субсидиран износ на добитък от рода на едрия рогат добитък, не е необходимо да се попълва раздел 3 от дневника за пътуването, ако законодателството в областта на земеделието изисква доклад.
8. Превозвачът, посочен в раздел 3 от дневника за пътуването, съхранява:
a) копие от попълнения дневник за пътуването;
[…]
Документите, посочени в буква а) и буква б), се предоставят на разположени[е] на компетентния орган, който дава разрешителното на превозвача и, при поискване, на разположение на компетентния орган на мястото на заминаването, в рамките на един месец, считано от момента, [когато] са попълнени, и се съхраняват от превозвача за период най-малко от три години, считано от датата на проверката.
Документите, посочени в буква а), трябва да бъдат върнати обратно на компетентния орган на мястото на заминаването в рамките на един месец след завършването на пътуването […]“.
9 Допълнението към приложение II към Регламент № 1/2005 е съставено от различни раздели, всеки от които съдържа стандартен формуляр. Раздел 3 по-конкретно представлява формуляр, озаглавен „Местоназначение“. Точка 4 от този формуляр съдържа уточнението, че става въпрос за „проверки“, които „[предстои да бъдат] извършени“ от „притежателя на мястото на местоназначение/официалния ветеринарен лекар“, визиран в точка 1 от посочения формуляр. Една от тези проверки — по точка 4.5 от същия формуляр — се отнася до „[з]аписи в дневника за пътуването и срокове на пътуването“. По-нататък, в раздел 4 от същото допълнение, се съдържа формуляр на декларация от превозвача, която трябва да се попълни от шофьора по време на пътуването. По отношение на действителното разписание (пунктове за почивки, прехвърляне или изходни точки) в тази декларация трябва да се посочат различните места и адреси; датите и часовете на пристигане и заминаване; продължителността на спирането и съответните причини; причините за евентуалните разлики между действителното и предложеното разписание и всякакви други коментари; както и броят и причините за нараняванията или смъртните случаи на животни по време на транспортирането. Декларацията трябва да се подпише от шофьор(ите) и от превозвача.
Регламент № 817/2010
10 Според съображение 3 от Регламент № 817/2010 „с цел да се спазят стандартите относно хуманното отношение към животните, е необходимо да се въведе система за контрол, която да включва задължителните проверки, извършвани в изходните пунктове от митническата територия на [Съюза], след като животните са напуснали митническата територия на [Съюза] в случай на смяна на транспортното средство, както и на мястото на първото разтоварване на животните в третата страна на крайното местоназначение“.
11 Член 1, алинея 1 от Регламент № 817/2010, озаглавен „Приложно поле“, гласи:
„По силата на член 168 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 [на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (ОВ L 299, 2007 г., стр. 1)] изплащането на възстановявания при износ за живите животни от рода на едрия рогат добитък, обхванати от код по КН 0102 (по-долу „животните“) се извършва, при условие че по време на транспорта на животните до първия пункт за разтоварване в третата страна на крайното местоназначение са спазени членове 3—9 от Регламент [№ 1/2005] и приложенията, посочени в тях, както и настоящия регламент“.
12 Член 2, параграф 2 от Регламент № 817/2010, озаглавен „Проверки, извършвани в митническата територия на [Съюза]“, гласи:
„По отношение на животните, за които се приема декларация за износ, официалният ветеринарен лекар на изходния пункт проверява […] дали:
a) изискванията, установени в Регламент [№ 1/2005], са спазени от мястото на тръгване […] до изходния пункт;
и
б) условията за транспорт за останалата част от пътуването отговарят на Регламент [№ 1/2005] и са взети необходимите мерки за гарантиране на спазването им до първото разтоварване в третата страна на крайното местоназначение.
След като извърши проверките, официалният ветеринарен лекар попълва доклад в съответствие с образеца, представен в приложение I към настоящия регламент, с който удостоверява, че резултатите от извършените съгласно алинея 1 проверки са задоволителни или не са.
Ветеринарният орган, отговорен за изходния пункт, съхранява този доклад в продължение най-малко на три години. Копие от доклада се изпраща на разплащателната агенция“.
13 Член 3 от Регламент № 817/2010, озаглавен „Проверки, извършвани в третите страни“, предвижда:
„1. Износителят следи животните да бъдат предмет на контрол, след като са напуснали митническата територия на [Съюза]:
a) на всяко място, където се извършва смяна на транспортното средство, освен ако тази смяна не е планирана и не се дължи на изключителни и непредвидими обстоятелства;
б) на мястото на първото разтоварване в третата страна на крайно местоназначение.
2. Специализирана на международно ниво агенция в областта на контрола и надзора, одобрена и контролирана за тази цел от държава членка […] или официална агенция на държава членка се натоварва с изпълнението на предвидените в параграф 1 проверки.
[…]
За всяка проверка, проведена съгласно параграф 1, се изготвя доклад в съответствие с образците, установени в приложения III и IV към настоящия регламент, който се попълва от ветеринарния лекар, извършил проверката“.
14 Член 4 от този регламент, озаглавен „Процедура за изплащане на възстановяванията при износ“, гласи:
„1. Износителят предоставя на компетентните органи на държавата членка, в която е приета декларацията за износ, всички необходими сведения, отнасящи се до пътуването, най-късно до момента на внасяне на декларацията за износ.
[…]
2. Заявленията за изплащане на възстановяванията при износ […] се допълват […] със:
a) надлежно попълнения документ, посочен в член 2, параграф 3 от настоящия регламент,
и
б) докладите, предвидени в член 3, параграф 2, трета алинея от настоящия регламент.
3. Когато вследствие на независещи от износителя обстоятелства, не е било възможно провеждането на посочените в член 3, параграф 1 проверки, компетентният орган, въз основа на мотивирано искане от износителя, може да приеме други документи, удостоверяващи, че разпоредбите на Регламент [№ 1/2005] са били спазени“.
15 Член 5, параграф 1 от посочения регламент, озаглавен „Неизплащане на възстановяванията при износ“, предвижда:
„Общата сума на възстановяването при износ на животно, изчислена в съответствие с втората алинея, не се изплаща за:
a) животните, умрели по време на транспорта, освен при обстоятелствата, предвидени в параграф 2,
[…]
в) животните, за които, в съответствие с документите, посочени в член 4, параграф 2, и/или всеки друг елемент на негово разположение, отнасящ се до съобразяването с настоящия регламент, компетентният орган счита, че членове 3—9 от Регламент [№ 1/2005] и посочените в тях приложения не са спазени.
[…]“.
16 Член 7 от Регламент № 817/2010, озаглавен „Връщане на недължимо платени суми“, предвижда:
„Когато след изплащането на възстановяването при износ, се установи, че Регламент [№ 1/2005] не е спазен, съответната част от възстановяването при износ, включително и при необходимост санкцията, посочена в член 6 от настоящия регламент, се считат за недължимо платени и се връщат в съответствие с член 49 от Регламент (ЕО) № 612/2009 [на Комисията от 7 юли 2009 година за установяване на общи подробни правила за прилагане на режима на възстановяванията при износ на земеделски продукти (ОВ L 186, 2009 г., стр. 1)]“.
17 Приложение IV към Регламент № 817/2010 се състои от образец на доклад за контрол на мястото на първото разтоварване в третата страна на крайно местоназначение. Една от графите, посветена на „извършените проверки“, се отнася до „плана на транспорта“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
18 В края на 2010 г. Vion изнася 36 живи животни от рода на едрия рогат добитък към Ливан. Те са превозени най-напред с камион от Вьорден (Нидерландия) до Копер (Словения), където са натоварени на плавателен съд, приспособен за транспорт на добитък. Впоследствие тези животни от рода на едрия рогат добитък са изведени от територията на Съюза по морски път към Бейрут (Ливан).
19 Според запитващата юрисдикция именно в Копер превозвачът е предал дневника за пътуването на официалния ветеринарен лекар на изходната точка от територията на Съюза, така че оригиналът на този дневник не е могъл да бъде поддържан в актуализиран вид до Бейрут.
20 Съобразно Регламент № 1/2005, преди пътуването Vion предава на компетентната нидерландска администрация дневник за пътуването, който уточнява в раздел 1 от него, озаглавен „Планиране“, че общата продължителност на транспортирането е трябвало да е седем дни, че мястото на заминаване е Вьорден и че местоназначението е Бейрут. Това пътуване е трябвало да започне на 9 септември 2010 г., без да се уточнява часът на заминаване, и да приключи на 16 септември 2010 г. Накрая се посочвало, че животните ще почиват в Мюнхен (Германия) и че ще бъдат прехвърлени на плавателен съд в Копер.
21 Също така, макар че животните — едър рогат добитък, е трябвало да бъдат превозени до Ливан, в раздел 3 от разглеждания по главното производство дневник за пътуването, озаглавен „Местоназначение“, е посочено, че Копер и Словения са съответно мястото и държавата членка на местоназначение. В съдържащата се в раздел 4 от този дневник за пътуването „[д]екларация от превозвача“ се удостоверява, че животните са пристигнали в Копер на 10 септември 2010 г. в 10 ч. и 50 мин. и че тази дата и час съответстват на тези на пристигането в мястото на местоназначение. Обратно, посоченият дневник за пътуването не съдържа информация относно протичането на транспортирането между отпътуването на плавателния съд от Копер и пристигането на същия в Бейрут.
22 Животните са разтоварени на 22 септември 2010 г. между 11 ч. и 15 мин. и 13 ч. и 30 мин., като им е направена проверка, проведена от независим ветеринарен лекар, установен в Бейрут, в съответствие с член 3, параграф 2 от Регламент № 817/2010.
23 Въз основа на доклада от същата дата, подписан от този ветеринарен лекар, Control Union Nederland, дружество, действащо по поръчение на Vion, на 12 октомври 2010 г. удостоверява, че разпоредбите на регламенти № 1/2005 и № 817/2010 са били спазени.
24 Въпреки това с решение от 4 февруари 2014 г. държавният секретар разпорежда на Vion да върне възстановяванията при износ в размер на 5 292,92 EUR, които е получил, към която сума се добавят 577,40 EUR като увеличение от 10 % и лихви. Държавният секретар упреква превозвача на Vion, че е попълнил раздел 4 от дневника за пътуването само до изходната точка от територията на Съюза, а не до крайното местоназначение на животните. По този начин, с оглед на декларацията от този превозвач, се оказва, че пътуването е приключило в Копер, а не е продължило до Бейрут.
25 След като държавният секретар отхвърля жалбата му с решение от 18 юни 2014 г., Vion обжалва последното пред College van Beroep voor het bedrijfsleven (Апелативен съд по административните спорове в икономическата област, Нидерландия).
26 Vion и държавният секретар спорят по въпроса дали задължението да се води и поддържа дневник за пътуването в актуализиран вид, в случай на пътувания с дълга продължителност на животни, се налага само до изходната точка от територията на Съюза, или то е с по-широк обхват и се прилага до крайното местоназначение и следователно до пристигането на животните в съответната трета страна.
27 Запитващата юрисдикция счита в това отношение, че е изправена пред сериозно затруднение в тълкуването на правото на Съюза, предвид разликите, които според нея съществуват между предписанията на членове 4, 5 и 7 от Регламент № 817/2010, от една страна, и на член 5, параграф 4 от Регламент № 1/2005, както и на точка 3 от приложение II към последния регламент, от друга страна. Нито защитаваната от Vion теза, нито тази, изтъкната от държавния секретар, ѝ изглеждат лишени от основание.
28 С оглед на текста на точки 3 и 7 от приложение II към Регламент № 1/2005 запитващата юрисдикция се съмнява, подобно на Vion, че организаторът или превозвачът може да запази дневника за пътуването до пункта на крайното местоназначение на пътуването, а именно до съответната трета страна. Тя обаче е убедена, че ветеринарният лекар на мястото на първото разтоварване в третата страна на крайното местоназначение може да гарантира действително спазването на Регламент № 1/2005 само въз основа на дневника за пътуването.
29 По този начин задължението да се предаде дневникът за пътуването на официалния ветеринарен лекар на изходната точка от Съюза, произтичащо от точка 7 от приложение II към Регламент № 1/2005, възпрепятствало износителя да представи доказателство пред ветеринарния лекар на мястото на първото разтоварване в третата страна на крайното местоназначение, че действително е спазил членове 3—9 от този регламент, както и приложенията към него.
30 Запитващата юрисдикция обаче отбелязва, че тезата, поддържана от държавния секретар, също е основана на солидни аргументи. По-конкретно съображение 11 от Регламент № 1/2005 в частта му, в която предвижда, че животните не трябва да бъдат транспортирани в такива условия, при които по всяка вероятност рискуват да им бъде причинено нараняване или неоправдано страдание, би могъл да се отнася до пътуването към трета страна в неговата цялост.
31 Освен това редица разпоредби от Регламент № 817/2010 обуславят плащането на възстановявания при износ от спазването на Регламент № 1/2005, което спазване трябва да бъде проверено от ветеринарния лекар на мястото на първото разтоварване в третата страна на крайното местоназначение. За да бъде ефективен обаче, този контрол предвижда дневникът за пътуването да се поддържа до пристигането в посочената трета страна. Според запитващата юрисдикция всяко друго решение би имало за ефект да възпрепятства възможността частта от превоза, извършена на територията на третата страна, да бъде проверена посредством дневника за пътуването.
32 При тези обстоятелства College van Beroep voor het bedrijfsleven (Апелативен съд по административните спорове в икономическата област) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 5, параграф 4 и член 8, параграф 2 от Регламент [№ 1/2005] във връзка с разпоредбите на приложение II към този регламент относно дневника за пътуването да се тълкуват в смисъл, че съдържат задължение за организатора на пътуването и/или за притежателя на животните в случай на транспортиране на животни до трета страна да водят дневника за пътуването до местоназначението в тази трета страна?
2) Трябва ли членове 5 и 7 от Регламент [№ 817/2010] във връзка с член 4 от този регламент да се тълкуват в смисъл, че възстановяванията при износ подлежат на връщане, когато превозвачът в изпълнение на задължението си по силата на точка 7 от приложение II към Регламент № 1/2005 е предал дневника за пътуването на официалния ветеринарен лекар на изходната точка от територията на Съюза, вследствие на което не е воден дневник за пътуването до местоназначението в третата страна?
3) Трябва ли членове 5 и 7 от Регламент № 817/2010 във връзка с член 4 от този регламент да се тълкуват в смисъл, че възстановяванията при износ подлежат на връщане, когато превозвачът е предал дневника за пътуването на официалния ветеринарен лекар на изходната точка [от територията на Съюза], вследствие на което при извършване на необходимите проверки в третата страна съгласно член 3, параграф 1 от Регламент № 817/2010 ветеринарният лекар не може да установи дали планът за маршрута (дневникът за пътуването) е задоволителен, тоест спазени ли са разпоредбите на Регламент № 1/2005 (а оттук и да удостовери, че резултатът от тези проверки е задоволителен), и съответно износителят не може да представи доказателства за спазването на разпоредбите на Регламент № 1/2005?“.
По преюдициалните въпроси
33 С въпросите си, които трябва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 7 от Регламент № 817/2010 във връзка с член 3, параграфи 1 и 2 и член 2, параграф 2 от този регламент, както и с точки 3, 7 и 8 от приложение II към Регламент № 1/2005 трябва да се тълкува в смисъл, че възстановяванията при износ подлежат на връщане на основание Регламент № 817/2010, когато превозвачът на животни от рода на едрия рогат добитък не е поддържал в актуализиран вид дневника за пътуването, предвиден в приложение II към Регламент № 1/2005, до мястото на първото разтоварване в третата страна на крайното местоназначение.
34 Предварително следва да се отбележи, че нито Регламент № 817/2010, нито Регламент № 1/2005 предвиждат изрично документите, които трябва да представи превозвач, който изнася животни — едър рогат добитък, към трета страна, за да може да се ползва от възстановявания при износ.
35 Въпреки това от постоянната съдебна практика произтича, че за тълкуването на разпоредба на правото на Съюза следва да се да се прибегне не само до нейния текст, но и до контекста, в който тя се вписва, като се отчитат структурата и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. в този смисъл решения от 17 ноември 1983 г., Merck, 292/82, EU:C:1983:335, т. 12, от 26 юни 1990 г., Velker International Oil Company, C‑185/89, EU:C:1990:262, т. 17 и от 27 септември 2007 г., Teleos и др., C‑409/04, EU:C:2007:548, т. 35).
36 В това отношение трябва да се отбележи, на първо място, че както е видно от член 7 от Регламент № 817/2010, когато след изплащането на възстановяването при износ се установи, че Регламент № 1/2005 не е спазен, съответната част от възстановяването при износ се счита за недължимо платена. Следователно тя трябва да се върне, както и евентуално наложената на износителя или превозвача санкция. При това положение връщането на възстановяването при износ е обусловено от неспазване от страна на износителя или превозвача на задълженията, произтичащи от Регламент № 1/2005.
37 Съгласно член 1 от Регламент № 817/2010 обаче изплащането на възстановявания при износ се извършва, при условие че по време на транспорта на животните до първия пункт за разтоварване в третата страна на крайното местоназначение са спазени членове 3—9 от Регламент № 1/2005 и приложенията, посочени в тях, както и разпоредбите на самия Регламент № 817/2010. Затова тяхното връщане трябва да бъде мотивирано от нарушение на същите членове 3—9 от Регламент № 1/2005.
38 На второ място, Регламент № 817/2010 изисква, в съответствие със съображение 3 от него, с цел да се спазят стандартите относно хуманното отношение към животните, да се въведе система за контрол, която да включва задължителните проверки, извършвани не само в изходните пунктове от митническата територия на Съюза, но и на мястото на първото разтоварване в третата страна на крайното местоназначение. Всъщност съгласно член 3, параграф 1, буква б) от този регламент в частност, проверка трябва да се извърши на мястото на първото разтоварване в третата страна на крайно местоназначение, за която проверка по силата на член 3, параграф 2, последна алинея от посочения регламент се изготвя доклад в съответствие с образеца, споменат в точка 17 от настоящото решение. Както обаче се потвърждава от този образец, целта на проверката е по същество да установи дали разпоредбите на Регламент № 1/2005 са спазени, включително за частта от пътуването между изходната точка от митническата територия на Съюза и мястото на първото разтоварване в третата страна на крайно местоназначение.
39 Доколкото едно от обстоятелствата, които трябва да се разгледат в хода на посочената проверка, е „планът за маршрута“, който съответства на дневника за пътуването, както отбелязва генералният адвокат в точка 47 от заключението си, извършването на проверката, спомената в предходната точка от настоящото решение, изисква предаване на предвидените за тази цел данни на дружеството, което извършва тази проверка.
40 „Декларацията от превозвача“ обаче, която съставлява раздел 4 от дневника за пътуването, трябва да бъде попълнена от шофьора и подписана от него и от превозвача. По отношение на действителното разписание (пунктове за почивки, прехвърляне или изходни точки) в тази декларация трябва да се посочат различните места и адреси; датите и часовете на пристигане и заминаване; продължителността на спирането и съответните причини; причините за евентуалните разлики между действителното и предложеното разписание и всякакви други коментари; както и броят и причините за нараняванията и/или смъртните случаи на животни по време на транспортирането.
41 Това тълкуване е от естество да запази полезния ефект на член 14, параграф 1 от Регламент № 1/2005, който следва да бъде тълкуван в смисъл, че за да може компетентният орган по мястото на заминаване да разреши транспортиране на разглежданите животни, което включва тяхното пътуване с дълга продължителност, започващо на територията на Съюза и продължаващо извън нея, организаторът на пътуването трябва да представи дневник за пътуването, който е реалистичен и позволява да се допусне, че разпоредбите на този регламент ще бъдат спазени, включително по отношение на частта от посоченото пътуване, която ще се извърши на територията на трети държави (решение от 23 април 2015 г., Zuchtvieh-Export, C‑424/13, EU:C:2015:259, т. 56).
42 Така, за да се гарантира както полезността на този предварителен контрол, извършен от компетентния орган по мястото на заминаване, така и действително хуманното отношение към животните, е абсолютно необходимо да се изисква този дневник за пътуването да бъде поддържан през цялото транспортиране, включително за частта от пътуването между изходната точка от Съюза и мястото на първото разтоварване в третата страна на крайно местоназначение.
43 На трето място, несъмнено от точка 7 от приложение II към Регламент № 1/2005 произтича, че в случай на износ на животни, за които този регламент се прилага към трета страна, превозвачите трябва да предадат дневника за пътуването на официалния ветеринарен лекар на изходната точка от Съюза.
44 Същевременно точка 8 от приложение II към Регламент № 1/2005 показва, че този регламент предвижда употребата на копия от дневника за пътуването. Такъв е случаят и по член 2, параграф 2, трета алинея, второ изречение от Регламент № 817/2010.
45 Освен това макар точка 3, буква д) от приложение II към Регламент № 1/2005 да предвижда, че в случай на износ към трета страна организаторът трябва да гарантира, че дневникът за пътуването придружава животните през транспортирането поне до изходната точка от Съюза, това означава, че организаторът трябва да продължи да попълва копие от него до мястото на първото разтоварване в третата страна на крайно местоназначение.
46 Следователно връзката, която установява Регламент № 817/2010 с Регламент № 1/2005, позволява да се приеме, че копието от дневника за пътуването трябва да изпълнява същата функция в случай на транспортиране до мястото на първото разтоварване в третата страна на крайно местоназначение, както оригиналът при транспорт до изходната точка от Съюза.
47 Като се има предвид, че доказателствата за спазването на условията, произтичащи от членове 3—9 от Регламент № 1/2005 и от споменатите в тях приложения, както и от разпоредбите на Регламент № 817/2010, трябва да се представят от лицето, което иска възстановяванията при износ, от гореизложените съображения следва, че то трябва да попълни копие от дневника за пътуването до проверката на животните от ветеринарен лекар на мястото на първото разтоварване в третата страна на крайно местоназначение и да позволи на последния да провери дали задълженията, предвидени във връзка с воденето на дневника за пътуването, са били изпълнени.
48 От това следва, че член 3, параграф 1 от Регламент № 817/2010 предпоставя превозвачът да попълва копие от дневника за пътуването до пристигането на съответните животни на мястото на първото разтоварване в третата страна на крайно местоназначение.
49 При тези условия на поставените въпроси трябва да се отговори, че член 7 от Регламент № 817/2010 във връзка с член 3, параграфи 1 и 2 и член 2, параграф 2 от този регламент, както и с точки 3, 7 и 8 от приложение II към Регламент № 1/2005 трябва да се тълкува в смисъл, че възстановяванията при износ подлежат на връщане на основание Регламент № 817/2010, когато превозвачът на животни от рода на едрия рогат добитък не е поддържал в актуализиран вид копие от дневника за пътуването, предвиден в приложение II към Регламент № 1/2005, до мястото на първото разтоварване в третата страна на крайно местоназначение.
По съдебните разноски
50 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
Член 7 от Регламент (ЕС) № 817/2010 на Комисията от 16 септември 2010 година относно определяне на подробни правила по силата на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на изискванията за предоставяне на възстановявания при износ, свързани с хуманно отношение към живите животни от рода на едрия рогат добитък по време на транспорт, във връзка с член 3, параграфи 1 и 2 и член 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 817/2010, както и с точки 3, 7 и 8 от приложение II към Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета от 22 декември 2004 година относно защитата на животните по време на транспортиране и свързаните с това операции и за изменение на Директиви 64/432/ЕИО и 93/119/ЕО и Регламент (ЕО) № 1255/97 трябва да се тълкува в смисъл, че възстановяванията при износ подлежат на връщане на основание Регламент № 817/2010, когато превозвачът на животни от рода на едрия рогат добитък не е поддържал в актуализиран вид копие от дневника за пътуването, предвиден в приложение II към Регламент № 1/2005, до мястото на първото разтоварване в третата страна на крайно местоназначение.
Подписи