ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
J. KOKOTT
представено на 7 август 2018 година(1)
Дело C‑461/17
BrianHolohan и др.
срещу
An Bord Pleanála
друга страна в производството:
NationalParksandWildlifeService (NPWS)
(Преюдициално запитване, отправено от High Court (Висш съд, Ирландия)
„Преюдициално запитване — Околна среда — Директива 92/43/ЕИО — Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна — Директива 2011/92/ЕС — Оценка на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда — Специална защитена зона — Подходяща оценка на въздействието на проект върху дадена територия — Проект за пътно строителство — Мотивиране — Алтернативи“
I. Въведение
1. Правото на Европейския съюз в областта на околната среда изисква различни екологични оценки. Оценката на въздействието върху околната среда, предвидена в Директивата за ОВОС(2), и подходящата оценка на въздействието върху защитените територии от гледна точка на целите за съхраняване на тези територии, предвидена в Директивата за местообитанията(3), са от особено значение за отделни проекти.
2. Разглежданото преюдициално запитване, отправено във връзка с одобрението на проект за обходен път на Килкени в Ирландия, предоставя възможност на Съда да уточни материалноправните изисквания, свързани с посочените оценки, по-конкретно що се отнася до засегнатите от даден проект видове и до проучването на алтернативи.
3. Трудности пораждат по-специално въпросите относно разглеждането на алтернативи в рамките на оценката на въздействието върху околната среда, но отговорите на поставените въпроси биха могли да допринесат в значителна степен за създаване на правна сигурност при извършването и на двете оценки.
II. Правна уредба
1. Правото на Съюза
1. Директивата за местообитанията
4. Член 1, буква д) от Директивата за местообитанията съдържа следното определение на „състояние на запазване на естествено местообитание“:
„съвкупността от въздействия върху естественото местообитание и характерните за него видове и които могат да повлияят дългосрочно на естественото му разпространение, структура и функции, както и на дългосрочното оцеляване на характерните видове в рамките на територията, посочена в член 2.
Състоянието на запазване на едно естествено местообитание се счита за „благоприятно“, ако:
— неговият естествен район на разпространение в рамките на територията, която тази област заема, е постоянен или се разширява, и
— са налице необходимите структура и функции за дългосрочното му поддържане и предпоставките за по-нататъшното му съществуване в обозримо бъдеще,
и
— състоянието на запазване на характерните за него видове по смисъла на буква и) е благоприятно“.
5. В член 2, параграфи 2 и 3 от Директивата за местообитанията са посочени основни цели на прилагането ѝ:
„2. Мерките, взети в изпълнение на настоящата директива, имат за цел да запазят или възстановят благоприятното състояние на запазване на естествените местообитания и видовете диви животни и растения от интерес за Общността.
3. Мерките, взети в изпълнение на настоящата директива, вземат под внимание икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености“.
6. Извършването на оценка на планове и проекти е уредено в член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, както следва:
„Планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, но които поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат значително влияние, се подлагат на проверка, за да се оцени въздействието им върху територията от гледна точка на целите на съхраняването на тази територия. При съблюдаване на резултатите от [оценката на] въздействието върху територията и при спазване на разпоредбите на параграф 4 компетентните национални органи одобряват плана или проекта само след като установят, че той няма да има отрицателно влияние върху съответната територи[я][,] и ако е подходящо, след като са получили мнението на обществеността“.
7. По силата на член 7 от Директивата за местообитанията разпоредбите на член 6, параграфи 2—4 се прилагат и към определените съгласно член 4 от Директивата за птиците(4) специални защитени зони.
2. Директивата за ОВОС
8. Основното съдържание на оценката на въздействието върху околната среда е посочено в член 3 от Директивата за ОВОС:
„Оценката на въздействието върху околната среда определя, описва и оценява по подходящ начин, с оглед всеки отделен случай и в съответствие с членове 4—12, прякото и непрякото въздействие на даден проект върху следните фактори:
а) хората, флората и фауната[;]
б) почвата, водата, въздуха, климата и ландшафта;
в) материалните придобивки и културното наследство;
г) взаимодействието между факторите, посочени в букви а), б) и в)“.
9. Член 5, параграфи 1 и 3 от Директивата за ОВОС определя каква информация трябва да предостави възложителят:
„1. В случай на проекти, които съгласно член 4 трябва да бъдат предмет на оценка на въздействието върху околната среда в съответствие с настоящия член и членове 6—10, държавите членки приемат необходимите мерки, за да гарантират, че възложителят предава в подходяща форма информацията, посочена в приложение IV, дотолкова, доколкото:
а) държавите членки считат, че информацията е съотносима към даден етап от процедурата за даване на разрешение и към специфичните характеристики на дадения проект или тип проект и на онези [аспекти] на околната среда, които вероятно могат да бъдат засегнати;
б) държавите членки считат, че е възможно от възложител да се изисква събиране на тази информация, като се вземат под внимание, inter alia, текущите познания и методи на оценка.
2. […]
3. Информацията, която възложителят трябва да предостави съгласно параграф 1, включва най-малко следното:
а) описание на проекта, включващо информация относно обекта, план и размери на проекта;
б) описание на мерките, които се предвижда да бъдат предприети с цел да се избегне, намали и при възможност да се коригира съществено неблагоприятно въздействие;
в) данните, необходими за да се установи и оцени основното въздействие [на] проекта върху околната среда;
г) кратко описание на основните алтернативи, проучени от възложителя, и посочване на главните причини за неговия избор с оглед на въздействието на проекта върху околната среда;
д) нетехническо описание на информацията, посочена в букви а)—г).
10. В приложение IV от Директивата за ОВОС се уточнява информацията, която трябва да бъде предоставена съгласно член 5, и по-конкретно информацията относно алтернативите на даден проект и специфичните въздействия върху околната среда, които следва да бъдат проучени:
„2. Кратко описание на основните алтернативи, проучени от възложителя, и указания относно главните причини за неговия избор от гледна точка на въздействието върху околната среда.
3. Описание на аспектите на околната среда, които вероятно биха били сериозно засегнати от предлагания проект, и по-конкретно: населението, флората, фауната, почвата, водата, въздуха, климатичните фактори, материалните активи, включително архитектурното и археологическото наследство, ландшафта и взаимната връзка между горепосочените фактори“.
11. Съображение 13 от Директивата за ОВОС се отнася до предвидената в член 5, параграф 2 от Директивата за ОВОС процедура по определяне на обхвата:
„Уместно е да се установи процедура, която би позволила на възложителя да получи становище от компетентните органи относно съдържанието и обхвата на информацията, която следва да бъде разработена и предоставена за нуждите на оценката. Държавите членки могат, в рамките на тази процедура, да поискат от възложителя да даде, inter alia, алтернативи на проектите, за които възнамерява да кандидатства“.
III. Фактите и преюдициалното запитване
12. An Bord Pleanála (Национален съвет по устройство на територията) е орган в Ирландия, който издава разрешенията за строеж във връзка с планирано пътно строителство, определя обхвата на изискваната оценка на въздействието върху околната среда и провежда консултации по предоставената информация.
13. През 2008 г. възложителят, Kilkenny County Council (Съвет на графство Килкени, Ирландия) подава искане до An Bord Pleanála за одобрение на проект за пътно строителство, включващо изграждането на нов път и мост над река Нор, както и на отчуждаването на необходимите поземлени имоти. Този обходен път е предназначен за цялостното изграждане на околовръстен път около град Килкени, по-специално за да се намали натовареността на движението в центъра на града. Планираният път преминава през няколко защитени природни зони: класифицираната съгласно Директивата за птиците Special Protection Area (специална защитена зона, наричана по-нататък „СЗЗ“) „River Nore SPA“ (код IE0004233 по „Натура 2000“), candidate Special Area of Conservation (територия, предвидена да бъде класифицирана като специална защитена зона, наричана по-нататък „бъдещата СЗЗ“) по смисъла на Директивата за местообитанията, а именно „River Barrow and River Nore SAC“ (код IE0002162 по „Натура 2000“), и местност, предложена да бъде обявена за National Heritage Area (NHA, обект на националното наследство).
14. На 11 юли 2014 г. An Bord Pleanála издава решение, с което одобрява планираното пътно строителство, известно като „продължението на Северния околовръстен път в Килкени“, както и поисканото отчуждаване. Жалбоподателите искат от ирландския High Court (Висш съд, Ирландия) да преразгледа това решение и да го обяви за недействително, тъй като противоречи на правото на Съюза.
15. В рамките на това производство на 4 май 2017 г. High Court (Висш съд) решава да отправи следното преюдициално запитване, постъпило в Съда на 28 юли 2017 г.:
„1) Следва ли Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че в доклада за оценка на въздействието върху „Натура“ трябва да се посочат изрично всички местообитания и видове, с оглед на които територията е включена в списъка (на териториите от значение за Общността)?
2) Следва ли Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че потенциалното въздействие върху всички видове (а не само върху защитените видове), които са от значение за и са част от защитено местообитание, трябва да бъде определено и анализирано в доклада за оценка на въздействието върху „Натура“?
3) Следва ли Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че докладът за оценка на въздействието върху „Натура“ трябва изрично да посочва въздействието на планираното строителство както върху защитените видове и местообитания, които се намират на територията на СЗЗ, така и върху видовете и местообитанията, намиращи се извън границите ѝ?
4) Следва ли Директивата за ОВОС да се тълкува в смисъл, че докладът за оценка на въздействието върху околната среда трябва изрично да посочва дали планираното строителство ще засегне сериозно споменатите в него видове?
5) Представлява ли „основна алтернатива“ по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива за ОВОС вариант, който възложителят е разгледал и обсъдил в оценката на въздействието върху околната среда и/или който е бил поддържан от някоя от заинтересованите страни и/или който е бил разгледан от компетентния орган, дори и да е бил на ранен етап отхвърлен от възложителя?
6) Следва ли Директивата за ОВОС да се тълкува в смисъл, че оценката на въздействието върху околната среда трябва да съдържа достатъчно информация за въздействието върху околната среда на всяка от алтернативите, за да може да се сравнят различните алтернативи от гледна точка на тяхната екологична целесъобразност, и/или в смисъл, че в доклада за оценка на въздействието върху околната среда трябва изрично да се посочи как се отчита въздействието на алтернативите върху околната среда?
7) Съдържащото се в член 5, параграф 3, буква г) от Директивата за ОВОС изискване причините за избора на възложителя да бъдат посочени „с оглед на въздействието на проекта върху околната среда“, само за избрания вариант ли се отнася, или и за основните проучени алтернативи, така че анализът на тези варианти да включва и въпроса за въздействието им върху околната среда?
8) Съвместимо ли е с постигането на целите на Директивата за местообитанията подробната информация за строителния етап (като разположението на съоръженията и транспортните маршрути) да бъде предмет на решение, издадено след получаването на разрешение, и ако е така, може ли компетентният орган да позволи подобни въпроси да бъдат определени с едностранно решение на възложителя — в контекста на издадено разрешение за съответния проект — което само се съобщава на компетентния орган, а не се одобрява от него?
9) Следва ли Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че компетентният орган е длъжен да посочи достатъчно подробно и ясно, за да се разсее всякакво съмнение относно значението и последиците на такова становище, до каква степен представено пред него научно становище изисква събирането на допълнителна информация преди издаването на разрешението за съответния проект?
10) Следва ли Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че компетентният орган трябва да обясни или подробно да мотивира отхвърлянето на заключение на свой инспектор, съгласно което преди издаване на разрешението за съответния проект се изисква допълнителна информация или научно изследване?
11) Следва ли Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че при извършването на подходяща оценка компетентният орган трябва да изложи подробни и изрични мотиви по всеки пункт от решението си?“.
16. Писмени становища представят г‑н Holohan и др., An Bord Pleanála, Ирландия, Чешката република, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, както и Европейската комисия. Чешката република обаче не взема участие в съдебното заседание на 16 май 2018 г.
IV. Правен анализ
17. По-нататък най-напред ще отговоря на въпросите, свързани с Директивата за местообитанията, а след това — на въпросите, свързани с Директивата за ОВОС.
1. По Директивата за местообитанията
18. Въпросите, свързани с Директивата за местообитанията, се отнасят, най-напред, до обхвата на оценката по член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията (по този въпрос вж. точка 1), по-нататък — до правомощията за вземане на решения, които могат да бъдат делегирани на възложителя във връзка с одобряването на даден проект по реда на тази разпоредба (по този въпрос вж. точка 2), и накрая — до изискванията за мотивиране на решението за одобрение на даден проект (по този въпрос вж. точка 3).
1. По първите три въпроса — обхват на оценката по член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията
19. Първите три въпроса, поставени от High Court (Висш съд), се отнасят до обхвата на оценката по член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията. Всъщност High Court (Висш съд) иска да се установи дали „Natura Impact Statement“ (доклад за оценка на въздействието върху „Натура“) трябва да съдържа определена информация.
20. Следва обаче да се отбележи, че Директивата за местообитанията не определя никакъв специален метод за извършването на такава оценка(5), а още по-малко поставя специфични изисквания по отношение на предвидения в ирландското право доклад за оценка на въздействието върху „Натура“. Освен това An Bord Pleanála твърди, че наред с този документ са представени и други становища, всички от които трябва да бъдат взети предвид в рамките на оценката по член 6, параграф 3.
21. Въпреки това с оглед на отговора на поставените въпроси Съдът може да уточни какви изисквания трябва да се предвидят за оценката, извършвана съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията.
1) По първия въпрос — посочване на всички защитени местообитания и видове
22. С първия си въпрос High Court (Висш съд) иска да се установи дали в оценката по член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията трябва да се посочат всички местообитания и видове, с оглед на които територията е включена в списъка на териториите от значение за Общността. Този въпрос се поставя предвид обстоятелството, че в представените във връзка с оценката документи не са споменати някои видове и някои типове местообитания, за опазването на които е определена територията от значение за Общността.
23. По-нататък ще бъде изяснено, че макар да се изисква оценката да изключва по недвусмислен начин всяка възможност за значително отрицателно въздействие върху всички защитени в територията типове местообитания и видове, това все пак може да стане имплицитно.
24. Член 6 от Директивата за местообитанията съдържа редица специфични задължения и процедури, които, видно от член 2, параграф 2 от тази директива, имат за цел да запазят или, ако е необходимо, да възстановят благоприятното състояние на запазване на естествените местообитания и видовете диви животни и растения от интерес за Европейския съюз(6).
25. За тази цел в член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията се предвижда процедура за оценяване, която чрез предварителен контрол да гарантира, че планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или необходими за него, но които могат да окажат значително влияние върху нея, се одобряват само ако (действително) няма да окажат отрицателно влияние върху целостта на тази територия(7).
26. Съгласно член 6, параграф 3, първо изречение от Директивата за местообитанията такива планове или проекти се подлагат на проверка, за да се оцени въздействието им върху тази територия от гледна точка на целите на нейното съхраняване, когато въз основа на обективни данни не може да се изключи възможността тези планове или проекти, поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти, да окажат значително влияние върху територията(8). Това предполага, предвид най-добрите научни достижения в тази област, да се установят всички аспекти на плана или проекта, които могат да засегнат целите за съхраняване на тази територия(9). Тази оценка трябва да бъде извършена именно с оглед на специфичните природни характеристики и условия на територията, до която се отнася подобен план или проект(10).
27. Планове или проекти биха могли да окажат значително отрицателно влияние върху защитена територия, когато крият риск да осуетят целите, свързани със съхраняването ѝ(11). За да няма отрицателно въздействие върху целостта на територия в качеството ѝ на естествено местообитание по смисъла на член 6, параграф 3, второ изречение от Директивата за местообитанията, тази територия трябва да остане в благоприятно състояние на запазване. За тази цел е необходимо да се запази устойчивостта на нейните конститутивни характеристики, свързани с наличието на тип естествено местообитание, целта за съхраняването на който обуславя включването на територията в списъка на териториите от значение за Общността по смисъла на тази директива(12). Тези изводи трябва да важат по аналогия и за защитените видове.
28. За сметка на това, както правилно посочва Чешката република, по принцип не е необходимо да се проучва въздействието върху определени типове местообитания и видове от приложения I и II към Директивата за местообитанията, както и върху видовете мигриращи птици и птици от приложение I към Директивата за птиците, които, макар да се срещат в защитената територия, не са обхванати от целите за съхраняване. Това обаче важи само ако наличието на тези местообитания или видове е толкова незначително, че не е необходимо те да бъдат допълнително обхванати от целите за съхраняване на територията.
29. Накрая, извършената съгласно член 6, параграф 3, първо изречение от Директивата за местообитанията оценка не може да съдържа пропуски. Тя трябва да включва пълни, точни и окончателни констатации и изводи, които могат да разсеят всяко разумно съмнение от научна гледна точка относно последиците от предвидените работи за засегнатата защитена територия(13). Освен това дадена оценка на въздействието не може да се счита за „подходяща“ по смисъла на член 6, параграф 3, първо изречение от Директивата за местообитанията, ако липсват актуализирани данни за местообитанията и защитените видове(14).
30. Следователно от оценката трябва недвусмислено да личи защо няма да бъдат засегнати защитените типове местообитания и видове. В това отношение в определени случаи може да бъде достатъчно да се констатира, че в засегнатите райони са налице само определени защитени типове местообитания и видове, тоест че в тези райони не са налице други защитени в територията типове местообитания и видове. От оценката обаче трябва също така да произтича, че работите в засегнатите райони не могат да имат неблагоприятни последици за тези други типове местообитания и видове, доколкото те присъстват в други райони от територията.
31. За сметка на това по принцип мълчанието по отношение на определени типове местообитания или видове само по себе си не представлява пълни, точни и окончателни констатации и изводи, които могат да разсеят всяко разумно съмнение от научна гледна точка относно последиците от проучените работи.
32. При това положение на първия въпрос следва да се отговори, че макар в оценката по член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията да не следва да се посочват изрично всички местообитания и видове, с оглед на които територията е включена в списъка на териториите от значение за Общността или е защитена като специална защитена зона в съответствие с Директивата за птиците, все пак тази оценка трябва да включва поне имплицитно пълни, точни и окончателни констатации и изводи, които могат да разсеят всяко разумно съмнение от научна гледна точка относно последиците от проучените работи за защитените типове местообитания и видове.
2) По втория въпрос — отчитане на други типове местообитания и видове
33. С втория въпрос High Court (Висш съд) иска да се изясни дали Директивата за местообитанията изисква потенциалното въздействие върху всички видове (а не само върху защитените видове), които са от значение за и са част от защитено местообитание, да бъде определено и анализирано в оценката по член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията.
34. Както вече бе посочено(15), от определящо значение за свързаните с посочената оценка изисквания са целите за съхраняване на територията, тоест, на първо място, защитените типове местообитания и видове. При все това може да е необходимо в оценката да бъдат включени и неблагоприятните последици за други видове и местообитания.
35. Във всички случаи други видове също са от значение за оценката, доколкото са част от защитени местообитания. Както отбелязват г‑н Holohan и др., това положение е залегнало в основата на определението за състояние на запазване на естествено местообитание в член 1, буква д) от Директивата за местообитанията. Посоченото състояние на запазване изрично обхваща характерните за съответното местообитание видове. Отрицателно въздействие върху тези видове в районите, включени в този тип местообитание, би засегнало и съответното местообитание.
36. Директивата за местообитанията определя само бегло кои видове са характерни за определени местообитания, тъй като това донякъде се подразбира от наименованието на съответните типове местообитания, в което често се посочват определени растителни видове. Така например приоритетният тип местообитание „Алувиални гори“ с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae) (код 91Е0* от „Натура 2000“), който е налице в съответната бъдеща СЗЗ, съдържа в самото си наименование черна елша (Alnus glutinosa) и планински ясен (Fraxinus excelsior), както и гроздовидна череша (Prunus padus), сива елша (Alnus incanae) и бяла върба (Salix alba).
37. Научното проучване и обсъждане на различните типове местообитания следва да позволят идентифицирането на други характерни видове. Ценни насоки в това отношение съдържа Тълковният наръчник на Комисията относно типовете местообитания, посочен в приложение I към Директивата за местообитанията(16), макар че естествено той няма задължителна правна сила.
38. Що се отнася до посочения тип местообитание с код 91E0*, освен следващите от самото наименование дървесни видове в наръчника са посочени черната топола (Populus nigra), трошливата върба (Salix fragilis), мъхнатата бреза (Betula pubescens), планинският бряст (Ulmus glabra) и почти 20 вида треви.
39. При това характерните за защитените типове местообитания видове не се ограничават само до растителни видове. Така за типа местообитание „Естуари“ (код 1130 от „Натура 2000“), който също е част от бъдещата СЗЗ, но вероятно няма да бъде засегнат от спорния проект, в Тълковния наръчник на Комисията са посочени бентосни безгръбначни съобщества (например миди или охлюви и много видове по-дребни животни), както и обстоятелството, че този тип местообитание обхваща важни райони за храненето на много птици(17).
40. Наред с това местообитания и видове, които не са изрично защитени, също могат да бъдат от съществено значение за опазването на защитените типове местообитания и видове. В това отношение Чешката република правилно посочва значението им за храненето на защитени видове, но следва да се има предвид, че те могат да имат и други функции в жизнения цикъл на защитените видове.
41. Би следвало да е известен фактът, че определени местообитания могат да бъдат от голямо значение за размножаването на видовете. Така например проходимостта на реки и потоци е предпоставка мигриращите риби, например атлантическата сьомга (Salmo salar), да стигнат до зоните си на размножаване.
42. През жизнения си цикъл някои защитени видове също зависят отчасти от точно определени други видове. Така ларвата на европейската речна перлена мида (Margaritifera margaritifera) и тази на ендемичната за река Нор речна перлена мида (Margaritifera durrovensis), и двете обитаващи съответната бъдеща СЗЗ, живеят за определен период като паразити в хрилете на речната пъстърва (Salmo trutta fario) или на сьомгата(18).
43. Това естествено не означава, че неблагоприятното въздействие върху характерните за защитените типове местообитания видове и върху другите релевантни видове и местообитания задължително трябва да се счита за засягане на целите за съхраняване на защитената територия, коeто не допуска да се одобри планът или проектът. Отрицателните въздействия върху такива видове са пречка за осъществяването на проекта само доколкото пораждат разумно съмнение от научна гледна точка дали няма да променят неблагоприятно състоянието на запазване на защитените типове местообитания и видове в съответната територия.
44. Следователно оценката по член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията обхваща по подходящ начин въздействието върху целите за съхраняване на дадена територия само ако посочва неблагоприятното въздействие върху характерните за защитените типове местообитания видове и върху другите видове и местообитания, доколкото те са необходими за опазването на защитените типове местообитания и видове.
3) По третия въпрос — отчитане на местообитанията и на видовете, намиращи се извън съответните защитени зони
45. С третия си въпрос High Court (Висш съд) иска да се установи дали оценката по член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията трябва изрично да посочва въздействието на предвидения проект както върху защитените видове и местообитания, които се намират в защитената зона, така и върху видовете и местообитанията, намиращи се извън границите ѝ.
46. В това отношение г‑н Holohan и др. правилно се позовават на член 2, параграф 3 от Директивата за местообитанията. Съгласно тази разпоредба мерките, взети в изпълнение на тази директива, вземат под внимание по-специално регионалните и местните особености. За целите на оценката на евентуалното отрицателно въздействие върху територията това означава, че въпросното въздействие не може да се оценява независимо от околностите на територията и от съществуващите там особености.
47. Съдът също вече е приел, че дейностите, осъществявани извън защитени зони, водещи до отрицателно въздействие в рамките на зоните, трябва също да се оценяват в съответствие с член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията(19). В този контекст за настоящото производство е от значение по-специално решението относно електроцентралата в Морбург. То се отнася до възможността охлаждането на електроцентралата да води до смъртта на риби, с оглед на чието размножаване са създадени защитени зони нагоре по течението на реката. Тъй като електроцентралата създава риск по-малък брой риби да стигнат до посочените зони, въпросният проект за електроцентрала засяга целостта на защитените зони.
48. Следователно отрицателното въздействие върху видовете, намиращи се извън СЗЗ или бъдещата СЗЗ, е от значение за оценката по член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, когато тези видове са защитени пряко или като характерни за защитени местообитания видове или когато са необходими по друга причина за опазването на защитени местообитания и видове.
49. Освен това отрицателното въздействие върху местообитанията, намиращи се извън защитените зони, също може да е от значение. Това се отнася особено до случаите, при които дадена защитена зона действително опазва определени видове, но не включва всички местообитания, използвани от тези видове. В такъв случай влошаването на състоянието на такива местообитания, намиращи се извън защитените зони, би могло да засегне защитените видове, намиращи се в защитените зони.
50. Не бих искала да изключа и възможността от научна гледна точка да се установи наличие на определени взаимодействия, в резултат на които отрицателното въздействие върху местообитания, намиращи се извън защитени зони, засяга не само видове, но и местообитания, намиращи се в защитените зони.
51. За сметка на това въпросът дали местообитанията извън защитените зони представляват типове местообитания от приложение I към Директивата за местообитанията, на пръв поглед изглежда ирелевантен, тъй като местообитанията от посоченото приложение по принцип са защитени като такива само в рамките на защитените зони.
52. Ето защо оценката по член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията трябва да обхваща и отрицателното въздействие върху видовете или местообитанията, намиращи се извън защитени зони, когато с това отрицателно въздействие може да бъдат засегнати целите за съхраняване на защитени територии.
2. По осмия въпрос — правомощия на възложителя да взема решения
53. С осмия въпрос се цели да се изясни дали е съвместимо с Директивата за местообитанията подробната информация за строителния етап (като разположението на съоръженията и транспортните маршрути) да бъде предмет на решение, издадено след получаването на разрешение, и ако е така, компетентният орган да може да позволи подобни въпроси да бъдат определени с едностранно решение на възложителя, в случая Съвета на графство Килкени — в контекста на издадено разрешение за осъществяване на съответния проект — което само се съобщава на органа, който издава разрешението за осъществяване, тоест An Bord Pleanála, а не се одобрява от него.
54. Съгласно член 6, параграф 3, второ изречение от Директивата за местообитанията компетентните национални органи одобряват плана или проекта само след като установят, че той няма да има отрицателно влияние върху съответната територия.
55. Това означава, че извършената съгласно член 6, параграф 3, първо изречение от Директивата за местообитанията оценка не може да съдържа пропуски и трябва да включва пълни, точни и окончателни констатации и изводи, които могат да разсеят всяко разумно съмнение от научна гледна точка относно последиците от предвидените работи за засегнатата защитена територия(20).
56. Следователно възложителят трябва да може да приема само решения, по отношение на които не съществува разумно съмнение от научна гледна точка, че последиците им нямат отрицателно въздействие върху територията.
57. Съществуването на такова съмнение може да се изключи по-специално като се определят достатъчно конкретни условия за издаване на разрешението за осъществяване, които установяват рамка за тези решения, така че те да не могат да окажат отрицателно въздействие върху съответната територия.
58. Националната юрисдикция следва да провери, с оглед на конкретните условия по спорния проект, дали тези изисквания са изпълнени в разглеждания случай.
59. Ако към момента на принципното одобрение на плана или проекта все още не може да се извърши цялостна оценка на условията, отнасящи се до подробната информация за строителния етап, трябва да се проведе, както отбелязва Чешката република, състояща се от няколко етапа процедура по оценяване и издаване на разрешение. Този подход се прилага в областта на оценката на въздействието върху околната среда(21).
60. При това положение на осмия въпрос следва да се отговори, че в контекста на издадено разрешение за осъществяване на проект съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията подробната информация за строителния етап може да бъде предмет на едностранни решения на възложителя само ако е изключено всяко разумно съмнение от научна гледна точка относно факта, че последиците от тези решения нямат отрицателно въздействие върху съответната територия.
3. По деветия, десетия и единадесетия въпрос — мотиви на решенията на органа, който издава разрешението за осъществяване
61. С деветия, десетия и единадесетия въпрос High Court (Висш съд) иска да се внесе по-голяма яснота относно изискванията за мотивиране на решение по член 6, параграф 3, второ изречение от Директивата за местообитанията, по-специално във връзка с това дали решаващият орган е длъжен изрично да разсее някои съмнения относно достатъчността на предоставената му информация.
62. Този комплекс от въпроси може да бъде разбран погрешно от гледна точка на правото на Съюза, тъй като изискваните от член 296, втора алинея ДФЕС мотиви трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол(22). В настоящия случай обаче не става въпрос за това.
63. По-скоро в националното производство се спори по въпроса дали посочените мотиви са достатъчни, за да обосноват решението на An Bord Pleanála. Всъщност, както единодушно признават участниците в производството, съгласно член 6, параграф 3, второ изречение от Директивата за местообитанията план или проект може да бъде одобрен само ако оценката на проекта включва пълни, точни и окончателни констатации и изводи, които могат да разсеят всяко разумно съмнение от научна гледна точка относно последиците от предвидените строителни работи за засегнатата защитена територия(23). Следователно посочената оценка трябва като цяло достатъчно подробно и ясно да излага съображенията за изключването на всяко разумно съмнение от научна гледна точка.
64. В това отношение Ирландия прави правилно сравнение със съдебната практика относно Директивата за ОВОС, според която не е необходимо самите решения, приети по реда на тази директива, да съдържат съображения, но при поискване от заинтересовано лице компетентният орган е длъжен да му представи мотивите за приемането на решението или релевантните сведения и документи, в отговор на направеното искане(24).
65. Това важи и за решенията, приети на основание на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, доколкото и тази разпоредба не предвижда определена форма на решението за одобрение на проект, а само изисква подходяща оценка. С оглед на това е възможно вместо изрични мотиви решението да съдържа позоваване на материалите, включващи оценката на въздействието върху територията. Следва обаче да се подчертае, че посоченият подход не бива да води до накърняване на ефективната правна защита на заинтересованите лица(25).
66. С оглед на изложеното може сравнително лесно да се отговори на отделните въпроси.
1) По деветия въпрос — разясняване на научно експертно становище
67. Деветият въпрос цели да се изясни дали компетентният орган е длъжен да посочи достатъчно подробно и ясно, за да се разсее всякакво съмнение относно значението и последиците на такова становище, до каква степен представено пред него научно експертно становище изисква събирането на допълнителна информация преди издаването на разрешението за съответния проект.
68. Дали съществува такова задължение, е въпрос, който зависи по същество от яснотата на съдържанието на съответното становище. Ако това становище само по себе си вече изключва достатъчно ясно съществуването на всяко разумно съмнение от научна гледна точка, органът не е длъжен да дава допълнителни разяснения.
69. Обратно, ако само по себе становището все още не изключва съществуването на такива съмнения с необходимата яснота, органът може да одобри проекта само ако посочи допълнителна информация, която разсейва оставащите съмнения.
2) По десетия въпрос — мотиви за отхвърлянето на заключението на инспектор
70. Десетият въпрос се отнася до хипотезата, в която компетентният орган отхвърля заключението на своя инспектор.
71. И в това отношение изключването на съществуването на разумни съмнения от научна гледна точка е критерият за необходимост от допълнителна информация. Когато заключението на инспектора поражда такива съмнения, проектът може да бъде одобрен само ако органът посочи допълнителна информация, която разсейва тези съмнения.
72. Противно на твърденията на An Bord Pleanála и Ирландия, в това отношение е без значение в какво правоотношение се намира инспекторът с органа. Всъщност от определящо значение е дали направените от инспектора констатации и изводи пораждат разумно съмнение от научна гледна точка относно констатациите, на които органът се основава.
3) По единадесетия въпрос — мотивиране на всеки пункт от дадено решение
73. Накрая, с единадесетия въпрос се цели да се обобщят вече направените изводи относно задължението за мотивиране. Въпросът има за цел да се изясни дали органът трябва да изложи подробни и изрични мотиви по всеки пункт от решението си.
74. И по този въпрос следва да се посочи, че компетентният орган трябва да изложи поне по пунктовете от решението си, които биха могли да породят разумни съмнения от научна гледна точка, дотолкова подробни и изрични мотиви, че такива съмнения да бъдат разсеяни.
75. По-специално, доколкото An Bord Pleanála подчертава, че решението му се основава не само на доклада за оценка на въздействието върху „Натура“, но и на голям брой допълнителни данни, следва да се отбележи, че в мотивите на решението трябва да бъде пояснено конкретно на кои от тези данни то се основава. Освен това, доколкото има противоречия между предоставените данни, тези противоречия трябва да бъдат обяснени и отстранени в мотивите по такъв начин, че да е изключено всяко разумно съмнение от научна гледна точка.
4) Отговор на деветия, десетия и единадесетия въпрос
76. Ето защо на деветия, десетия и единадесетия въпрос следва да се отговори, че по онези пунктове от решение да се одобри проект съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, които биха могли да породят разумни съмнения от научна гледна точка относно липсата на отрицателно въздействие на този проект върху територията, компетентният орган трябва да изложи дотолкова подробни и изрични мотиви, че да се изключи съществуването на такива съмнения. Това важи по-специално за съмнения, породени от заключението на инспектор. Действително, за да мотивира решението си, органът може да се позове на научно експертно становище, но и това становище трябва да може да разсее всяко разумно съмнение от научна гледна точка.
2. По Директивата за ОВОС
77. Що се отнася до въпросите по Директивата за ОВОС, най-напред трябва да се определи приложимата ratione temporis редакция. Въпреки че в преюдициалното запитване на редица места се посочва изменената директива, последните изменения, въведени с Директива 2014/52/ЕС(26), се прилагат, съгласно член 3 от нея, само за проекти, за които определени етапи от процедурата са започнали след 16 май 2017 г. Случаят в главното производство обаче се отнася до решение за одобрение от 11 юли 2014 г., спрямо което, както всъщност признават националната юрисдикция и участниците в производството, следва да се прилагат изискванията на Директивата за ОВОС в предходната ѝ редакция.
78. На тази основа най-напред ще отговоря на въпроса във връзка с информацията относно въздействието върху определени видове, преди да анализирам въпросите относно проучването на алтернативи.
1. По четвъртия въпрос — анализ на въздействието върху видовете в ОВОС
79. Четвъртият въпрос се отнася до анализа на въздействието върху околната среда в оценката на въздействието върху околната среда. Следва да се изясни дали докладът за оценка на въздействието върху околната среда трябва изрично да посочва дали планираното строителство ще засегне сериозно споменатите в него видове.
80. An Bord Pleanála изразява съмнения относно релевантността на този въпрос за националното производство, тъй като той не бил допуснат като част от предмета на това производство. Срещу това обаче трябва да се възрази, че съгласно постоянната съдебна практика(27) въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси. Съгласно тези критерии четвъртият въпрос е допустим.
81. Посоченият в този въпрос доклад за оценка на въздействието върху околната среда представлява понятие на ирландското право, чието тълкуване е извън компетентността на Съда. Според предоставената от An Bord Pleanála информация относно член 50, параграф 2 от Roads Act (Закон за пътищата) обаче докладът по същество включва информацията, която съгласно член 5, параграф 3 от Директивата за ОВОС възложителят трябва да предостави във връзка с искането си за разрешение за осъществяване.
82. Ето защо според мен смисълът на този въпрос е дали съгласно член 5, параграф 3 от Директивата за ОВОС възложителят трябва да предостави посочената във въпроса информация. Съгласно буква в) от тази разпоредба информацията, която възложителят трябва да предостави, включва в частност най-малко данните, необходими, за да се установи и оцени основното въздействие от проекта върху околната среда.
83. От член 5, параграф 1 от Директивата за ОВОС и от точка 3 от приложение IV към нея е видно кои аспекти на околната среда трябва да бъдат проучени. Съгласно тези разпоредби възложителят следва да представи описание на аспектите на околната среда, които вероятно биха били сериозно засегнати от предлагания проект, и по-конкретно флората и фауната. Това изискване съответства на посочената в член 3, параграф 1, буква а) цел на оценката на въздействието върху околната среда да определи, опише и оцени прякото и непрякото въздействие на проекта върху флората и фауната.
84. Тъй като фауната и флората се състоят от различните налични видове, възложителят трябва да предостави данни относно въздействието върху определени видове. Следва обаче да се посочи, че това задължение не обхваща всички въздействия върху всички налични видове, а само основното въздействие. Освен това посоченото ограничение до основното въздействие се потвърждава от изискването по член 5, параграф 1 от Директивата за ОВОС възложителят да предостави само информацията, която е от значение и която може разумно да се очаква.
85. Понятието за основно въздействие следва да се тълкува с оглед на член 1, параграф 1 и на член 2, параграф 1 от Директивата за ОВОС, съгласно които проектите, които биха могли да окажат значително въздействие върху околната среда, са предмет на оценка относно тяхното въздействие. За сметка на това въздействие, което не може да бъде значително, не представлява основно въздействие по смисъла на член 5, параграф 3 от Директивата за ОВОС.
86. Различни аспекти могат да бъдат от значение за преценката кое въздействие следва да се разглежда като значително, но основни отправни точки могат да се извлекат от правната защита на засегнатите компоненти на околната среда.
87. Така вероятното въздействие върху видове, които например са защитени с Директивата за местообитанията (или и с националното законодателство), по принцип следва да се счита за значително(28) и следователно трябва да се включи в информацията от страна на възложителя, дори и в конкретния случай да са засегнати само отделни екземпляри.
88. Обратно, когато са засегнати само отделни екземпляри от широко разпространени видове, които не подлежат на специална защита, обикновено не става въпрос за основно въздействие, за което възложителят трябва да представи данни.
89. С оглед на конкретните обстоятелства на всеки отделен случай би било възможно да се стигне до други изводи относно наличието на вероятно основно въздействие. Така например засягането на един отделен екземпляр от широко разпространен вид би могло да е значително, когато става дума за изключителен екземпляр, например особено старо дърво.
90. Що се отнася до оспорването по съдебен ред на разрешение за осъществяване поради нарушение на член 5, параграф 3 от Директивата за ОВОС, това означава, че жалбоподателят трябва да представи доказателства, от които да е видно кое вероятно значително въздействие на проекта възложителят не е проучил и анализирал в достатъчна степен. Обстоятелството, че са посочени определени видове, без да бъдат проучени по-задълбочено, само по себе си не е достатъчно за тази цел. Все пак според това за кои видове става въпрос, може да е относително лесно да се докаже защо дадено вероятно въздействие може да бъде значително.
91. В обобщение, на четвъртия въпрос следва да се отговори, че съгласно член 5, параграф 3, буква в) от Директивата за ОВОС възложителят трябва да предостави данните, необходими, за да се установи и оцени вероятното значително въздействие, което проектът може да има върху флората и фауната. Необходимите данни включват по-конкретно въздействието върху защитените видове, както и върху видовете, чиято засегната популация е от особено значение поради други причини.
2. По петия, шестия и седмия въпрос — основните алтернативи
92. Петият, шестият и седмият въпрос се отнасят до информацията от страна на възложителя относно алтернативите на проучвания проект. Всъщност в случая по главното производство на ранен етап е обсъдена възможността обходният път „да минава над“ заливните равнини на реката чрез мост. Този вариант на разширяване на пътя обаче е отхвърлен по финансови причини. Отправените от High Court (Висш съд) въпроси целят да се установи дали въпреки това възложителят трябва да предостави информация относно въздействието върху околната среда на такъв вариант на осъществяване на проекта за пътно строителство.
1) По петия въпрос — основните алтернативи
93. С петия въпрос се цели да се установи дали даден вариант представлява „основна алтернатива“ по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директивата за ОВОС, дори и да е бил на ранен етап отхвърлен от възложителя.
94. За преценката кои алтернативи следва да се считат за основни, определящо трябва да е значението на тези алтернативи за въздействието на проекта върху околната среда, респективно за предотвратяването на това въздействие. Това е така, защото съгласно член 3 от Директивата за ОВОС тя има за цел да се определи, опише и оцени въздействието на проекти върху околната среда. Следователно описанието на алтернативи е от значение, доколкото те биха могли да повлияят върху въздействието на проекта върху околната среда.
95. От тази гледна точка моментът на отхвърляне на дадена алтернатива е ирелевантен, но той може косвено да повлияе върху обхвата на причините, които трябва да се посочат. Този обхват е предмет на шестия и на седмия въпрос.
96. Следователно основни по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директивата за ОВОС са онези алтернативи, които биха могли да окажат значително влияние върху въздействието на проекта върху околната среда.
2) По определянето на обхвата на оценката от възложителя
97. Преди да се отговори на шестия и на седмия въпрос, следва да се разгледа обстоятелството, че член 5, параграф 3, буква г) от Директивата за ОВОС изисква да се предостави само информация относно проучени от възложителя алтернативи, въпреки че преюдициалното запитване не поставя такъв въпрос. Действително националната юрисдикция изхожда от предпоставката, че възложителят е „проучил“ посоченото алтернативно изграждане на обходния път. При все това посоченото принципно решение на законодателя на Съюза възложителят да определя обхвата на оценката, е от значение и за информацията, която даден възложител предоставя относно алтернативите, които е проучил.
98. С оглед на залегналата в член 191, параграф 2 ДФЕС и в член 37 от Хартата на основните права цел на политиката на Съюза в областта на околната среда да се гарантира високо равнище на защита, както и с оглед на посочените също в член 191, параграф 2 принципи на предпазните мерки и превантивните действия, е желателно алтернативите на даден проект да се проучват възможно най-всеобхватно. Такъв подход би позволил да се избере вариантът на проекта, които свежда до минимум неблагоприятното му въздействие.
99. В съответствие с този подход екологичният доклад при стратегическата екологична оценка, който трябва да се изготви съгласно член 5, параграф 1 от Директивата относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда(29), включва разумните алтернативи.
100. С член 5, параграф 3, буква г) от Директивата за ОВОС обаче законодателят на Съюза е избрал друг подход. Съгласно тази разпоредба информацията, която възложителят трябва да предостави, включва най-малко кратко описание на основните алтернативи, проучени от него, и посочване на главните причини за неговия избор с оглед на въздействието върху околната среда. Точка 2 от приложение IV повтаря тази разпоредба.
– По законодателната история
101. Както се посочва в преюдициалното запитване и както изтъкват An Bord Pleanála и Ирландия, това законодателно решение ясно следва и от историята на приемането на Директива 97/11/ЕО(30). Всъщност както Комисията(31), така и Парламентът(32) предлагат да се предвиди задължение за възложителя да предоставя описание на основните алтернативи, но не успяват да прокарат това предложение.
102. Освен това още през 1980 г. Комисията предлага описание, когато това е възможно, на разумните алтернативи(33) и още по това време Съветът ограничава задължението до текста, който се съдържа в приложимата и понастоящем Директива за ОВОС(34).
103. Последните, неприложими към разглеждания случай изменения с Директива 2014/52 също продължават да изискват само описание на проучените от възложителя разумни алтернативи въпреки отиващите по-далеч предложения на Комисията(35) и на Парламента(36).
104. Следователно законодателната история, свързана с член 5, параграф 3, буква г) от Директивата за ОВОС, потвърждава извода, който може да се направи от текста на тази разпоредба, че възложителят трябва да предостави информация само относно алтернативите, които е проучил, но не и относно алтернативите, които вероятно са разумни, но той не е разгледал.
– По Конвенцията от Еспо
105. По-широки задължения за проучване на алтернативи, които са независими от материалноправните изисквания към съответния проект, произтичат от посочената в преюдициалното запитване Конвенция от Еспо(37). Така съгласно член 4, точка 1 от тази конвенция и букви б), в) и г) от приложение II към нея следва да се представи описание, където е възможно, на разумни алтернативи и на тяхното въздействие върху околната среда.
106. Видно от член 2, точка 2 от Конвенцията, последната обаче не урежда оценката на въздействието върху околната среда на всички проекти, които са предмет на Директивата за ОВОС, а само на определени проекти, които могат да окажат значително вредно трансгранично въздействие.
107. Несъмнено за целите на еднаквото прилагане би било желателно Директивата за ОВОС да се тълкува в съответствие с Конвенцията(38), тъй като до голяма степен Директивата е предназначена да осигури прилагането на Конвенцията(39). Освен това правомощията на Съюза трябва да се упражняват при спазване на международното право, което означава, че по принцип вторичното право на Съюза трябва да се тълкува в съответствие с международните му задължения(40).
108. При все това с оглед на текста на член 5, параграф 3, буква г) от Директивата за ОВОС, както и на законодателната история, не е възможно тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че даден проект може да бъде одобрен само ако са описани и разумните алтернативи и е оценено въздействието им върху околната среда.
109. Не е поставен въпрос дали правната уредба относно проучването на алтернативи, съдържаща се в Конвенцията от Еспо, е пряко приложима към определени проекти допълнително към Директивата за ОВОС, тъй като предвид текста, целта и естеството на тази конвенция тя съдържа ясни и точни задължения, чието изпълнение или действие не зависи от издаването на последващ акт(41). В крайна сметка вероятно този въпрос не би бил релевантен за главното производство, тъй като изглежда, че спорният проект не попада в приложното поле на Конвенцията. Ето защо не е необходимо Съдът да се произнесе по този въпрос.
– Включване в системата и целите на Директивата за ОВОС
110. На пръв поглед е неудовлетворително обстоятелството, че проучването на алтернативи в рамките на оценката на въздействието върху околната среда зависи главно от възложителя. Това правило обаче е в съответствие, поне донякъде, с предимно процесуалноправния характер на Директивата за ОВОС.
111. Всъщност Директивата за ОВОС не определя дали и по какъв начин при вземането на решение относно даден проект трябва да се отчетат причините за избора с оглед на въздействието върху околната среда. Това е така, понеже посочената директива не съдържа материалноправни изисквания относно разрешението за осъществяване на проекта(42).
112. Изтъкнатото от г‑н Holohan и др. основно, респективно съществено задължение по член 3 от Директивата за ОВОС не само да се определят и опишат прякото и непрякото въздействие на даден проект върху определени фактори, но и да се оценят по подходящ начин за всеки отделен случай(43), също не представлява, само по себе си, налагане на материалноправни изисквания към съответния проект.
113. Следователно възложителят може да бъде задължен на основание на други разпоредби да вземе предвид алтернативите и да ги документира.
114. Например одобрението по член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията предполага липсата на алтернативни решения. Такова одобрение би могло да бъде необходимо в случая по главното производство, ако не е възможно да се изключи всяко разумно съмнение от научна гледна точка относно липсата на отрицателно въздействие на проекта върху съответните защитени територии.
115. Освен това в настоящия случай проучването на алтернативи също би могло да е необходимо за защитата на видовете. Така от акта за преюдициално запитване личи, че — вероятно поради наличието на прилепи — се обсъжда необходимостта от дерогации от строгата система за опазване, предвидена в член 12 от Директивата за местообитанията(44). Съгласно член 16 от Директивата за местообитанията такива дерогации са допустими само ако няма друго задоволително решение.
116. Възможно е още органът, който издава разрешението за осъществяване, да поиска от възложителя да предостави информация за алтернативи, както това е предвидено в съображение 13 от Директивата за ОВОС. Това би могло да е необходимо по-специално в случаите, когато органът трябва да вземе дискреционно решение за одобрение на проекта.
117. И накрая, Обединеното кралство правилно посочва, че проучването на алтернативи в рамките на стратегическата екологична оценка на планове и програми поне отчасти компенсира липсата на задължително проучване на алтернативи в рамките на оценката на въздействието върху околната среда.
3) По шестия и седмия въпрос — въздействие на алтернативите върху околната среда
118. Шестият и седмият въпрос целят да изяснят каква информация трябва да предостави възложителят относно въздействието на алтернативите върху околната среда. Предмет на седмия въпрос е дали изобщо трябва да се посочи такава информация, а при утвърдителен отговор шестият въпрос се отнася до обхвата на тази информация.
119. Съгласно член 5, параграф 3, буква г) от Директивата за ОВОС информацията, която възложителят трябва да предостави, включва най-малко главните причини за неговия избор с оглед на въздействието на проекта върху околната среда.
120. Посочената разпоредба представлява допълнителен израз на възприетия в член 5, параграф 3, буква г) от Директивата за ОВОС систематичен подход за проучване на алтернативи от страна на възложителя. Поне по силата на тази директива възложителят не е длъжен да прави избора си с оглед на въздействието на различните алтернативи върху околната среда или въобще да отчита посоченото въздействие при приемането на решението си. По-скоро задължението му е само да разкрие причините за неговия избор, доколкото те се отнасят до въздействието върху околната среда.
121. Ако обаче, какъвто изглежда е настоящият случай, въздействието върху околната среда не е било от значение за избора, който се основава на съображения от чисто финансово естество, тогава няма и причини за избор, които е трябвало да бъдат разкрити.
122. По-конкретно, член 5, параграф 3, буква г) от Директивата за ОВОС не установява задължение за определяне, описване и оценяване на въздействието на алтернативите върху околната среда.
123. Положението обаче би било различно, ако материалноправните изисквания на други разпоредби налагат на възложителя да вземе под внимание дадени алтернативи(45). В такъв случай възложителят трябва, по принцип и по силата на член 5, параграф 3, буква г) от Директивата за ОВОС, да опише тези алтернативи и да посочи причините, които обосновават избора на предпочитаната алтернатива в контекста на тези други разпоредби, доколкото въпросните причини се отнасят до въздействието върху околната среда.
124. Следователно съгласно член 5, параграф 3, буква г) от Директивата за ОВОС възложителят трябва да посочи причините, които са били от значение при неговия избор измежду различни алтернативи, доколкото тези причини се отнасят до въздействието на проекта и на алтернативите върху околната среда.
V. Заключение
125. Поради това предлагам на Съда да отговори на преюдициалното запитване, както следва:
„1) Макар в оценката по член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна да не следва да се посочват изрично всички местообитания и видове, с оглед на които територията е включена в списъка на териториите от значение за Общността или е защитена като специална защитена зона в съответствие с Директива 2009/147/ЕО относно опазването на дивите птици, все пак тази оценка трябва да включва поне имплицитно пълни, точни и окончателни констатации и изводи, които могат да разсеят всяко разумно съмнение от научна гледна точка относно последиците от проучените работи за защитените типове местообитания и видове (първи въпрос).
2) Оценката по член 6, параграф 3 от Директива 92/43 обхваща по подходящ начин въздействието върху целите за съхраняване на дадена територия само ако посочва неблагоприятното въздействие върху характерните за защитените типове местообитания видове и върху другите видове и местообитания, доколкото те са необходими за опазването на защитените типове местообитания и видове (втори въпрос).
3) Оценката по член 6, параграф 3 от Директива 92/43 трябва да обхваща и отрицателното въздействие върху видовете или местообитанията, намиращи се извън защитени зони, когато с това отрицателно въздействие може да бъдат засегнати целите за съхраняване на защитени територии (трети въпрос).
4) В контекста на издадено разрешение за осъществяване на проект съгласно член 6, параграф 3 от Директива 92/43 подробната информация за строителния етап може да бъде предмет на едностранни решения на възложителя само ако е изключено всяко разумно съмнение от научна гледна точка относно факта, че последиците от тези решения нямат отрицателно въздействие върху съответната територия (осми въпрос).
5) По онези пунктове от решение да се одобри проект съгласно член 6, параграф 3 от Директива 92/43, които биха могли да породят разумни съмнения от научна гледна точка относно липсата на отрицателно въздействие на този проект върху територията, компетентният орган трябва да изложи дотолкова подробни и изрични мотиви, че да се изключи съществуването на такива съмнения. Това важи по-специално за съмнения, породени от заключението на инспектор. Действително, за да мотивира решението си, органът може да се позове на научно експертно становище, но и това становище трябва да може да разсее всяко разумно съмнение от научна гледна точка (девети, десети и единадесети въпрос).
6) Съгласно член 5, параграф 3, буква в) от Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда възложителят трябва да предостави данните, необходими, за да се установи и оцени вероятното значително въздействие, което проектът може да има върху флората и фауната (четвърти въпрос).
7) Основни по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2011/92 са онези алтернативи, които биха могли да окажат значително влияние върху въздействието на проекта върху околната среда (пети въпрос).
8) Съгласно член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2011/92 възложителят трябва да посочи причините, които са били от значение при неговия избор измежду различни алтернативи, доколкото тези причини се отнасят до въздействието на проекта и на алтернативите върху околната среда (шести и седми въпрос)“.