Дело T-378/07

CNH Global NV

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Заявка за марка на Общността, състояща се от съчетание на червен, черен и сив цвят, използвани за външните повърхности на трактор — Абсолютно основание за отказ — Липса на придобит в резултат на използването отличителен характер — Член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009)“

Резюме на решението

1.      Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Абсолютни основания за отказ — Марки, лишени от отличителен характер, описателни марки или марки с обичаен характер — Изключение — Придобиване на отличителeн характер чрез използване — Определяне на съответните потребители

(член 7, параграф 3 от Регламент № 40/94 на Съвета)

2.      Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Абсолютни основания за отказ — Марки, лишени от отличителен характер, описателни марки или марки с обичаен характер — Изключение — Придобиване на отличителeн характер чрез използване — Критерии за преценка

(член 7, параграф 3 от Регламент № 40/94 на Съвета)

3.      Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Абсолютни основания за отказ — Марки, лишени от отличителен характер, описателни марки или марки с обичаен характер — Изключение — Придобиване на отличителeн характер чрез използване — Използване, установено на цялата територия на Общността

(член 7, параграф 3 от Регламент № 40/94 на Съвета)

1.      За придобиването на отличителен характер в резултат на използването на марка по смисъла на член 7, параграф 3 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността се изисква поне една съществена част от съответните потребители да разпознават благодарение на марката съответните стоки или услуги като произхождащи от едно определено предприятие. Това разпознаване трябва да се осъществява благодарение на използването на знака като марка и следователно благодарение на неговия характер и въздействие, поради които той може да служи за разграничаването на съответните стоки или услуги от тези на други предприятия.

Определянето на съответните потребители е свързано с разглеждането на лицата, за които са предназначени съответните стоки, тъй като именно по отношение на тях марката трябва да осъществи своята основна функция. Ето защо това определяне трябва да се извърши с оглед на основната функция на марките, а именно да гарантират на потребителя или на крайния ползвател идентичността на произхода на стоката или услугата, обозначена с марката, като му позволят, без да е възможно объркване, да разграничи тази стока или услуга от такива с друг произход.

(вж. точки 28, 29 и 38)

2.      За да се определи дали един знак е придобил отличителен характер в резултат на използването му по смисъла на член 7, параграф 3 от Регламент 40/94 относно марката на Общността, трябва да се преценят цялостно данните, които могат да докажат, че марката е станала годна да установи, че съответните стоки или услуги произхождат от определено предприятие, и следователно да разграничи тези стоки или услуги от стоките или услугите на други предприятия.

За да се прецени дали дадена марка е придобила отличителен характер в резултат на нейното използване, могат да се вземат предвид по-специално пазарният дял на марката, интензитетът, географският обхват и продължителността на използването на тази марка, размерът на инвестициите, направени от предприятието за нейното популяризиране, частта от заинтересованите кръгове лица, които благодарение на марката разпознават стоките или услугите като произхождащи от определено предприятие, както и декларациите от търговско-промишлени палати или от други професионални сдружения.

(вж. точки 31 и 32)

3.      Придобиването от заявената марка на отличителен характер в резултат на използването ѝ по смисъла на член 7, параграф 3 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността трябва да е установено за цялата територия на Общността, каквато е била към момента на представяне на заявката за регистрация на марката на Общността, с изключение на частта от територията на Общността, в която заявената марка вече е имала ab initio такъв характер. Следователно именно на тази територия, която включва териториите на десетте нови държави членки, присъединили се към Европейския съюз след разширяването от 1 май 2004 г., поне значителна част от съответните потребители трябва благодарение на заявената марка да могат да разпознаят съответните стоки като произхождащи от определено предприятие.

(вж. точка 48)