Дело C‑189/11

Европейска комисия

срещу

Кралство Испания

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 306—310 — Специален режим за туристически агенти — Различия между текстовете на различните езици — Национално законодателство, което предвижда прилагането на този специален режим спрямо лица, различни от пътуващите лица — Понятия „пътуващо лице“ и „клиент“ — Изключване от посочения специален режим на някои продажби за масовия потребител — Посочване във фактурата на подлежащ на приспадане размер на ДДС, който не е свързан с дължимия или платен данък по получени доставки — Общо определяне на данъчната основа за даден период — Несъвместимост“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 26 септември 2013 г.

1.        Право на Европейския съюз — Тълкуване — Текстове, изготвени на различни езици — Разлики между различните езикови редакции — Отчитане на общата структура и целите на разглежданата правна уредба

2.        Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Специален режим за туристически агенти — Цел — Подход, основан на понятието за клиент — Липса на неизпълнение на задължения — Подход, основан на понятието за пътуващо лице — Несъответствие със специалния режим за туристическите агенти

(член 26, параграфи 2—4 от Директива 77/388 на Съвета и членове 306—310 от Директива 2006/112 на Съвета)

3.        Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Специален режим за туристически агенти — Национално законодателство, което предвижда прилагането специален режим спрямо лица, различни от пътуващите лица — Туристически агенти, прилагащи посочения режим като посредници

(член 306, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112)

4.        Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Доказване на неизпълнението — Доказателствена тежест върху Комисията — Представяне на обстоятелства, от които е видно неизпълнението на задължения — Тежест за съответната държава членка да докаже противното

(член 4, параграф 3 ДЕС; член 258 ДФЕС)

5.        Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Специален режим за туристически агенти — Национално законодателство, което предвижда прилагането на специалния режим спрямо лица, различни от пътуващите лица — Посочване във фактурата на размер на данъка върху добавената стойност, който не е свързан с действително начисления на клиента данък — Разрешение за приспадане на този размер — Неизпълнение на задължения

(членове 168 и 226 от Директива 2006/112 на Съвета)

6.        Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Специален режим за туристически агенти — Национално законодателство, което предвижда прилагането на специалния режим спрямо лица, различни от пътуващите лица — Общо определяне на данъчната основа за даден период — Неизпълнение на задължения

(член 308 от Директива 2006/112 на Съвета)

7.        Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Специален режим за туристически агенти — Национално законодателство, което предвижда прилагането на специалния режим спрямо лица, различни от пътуващите лица — Изключване от посочения специален режим на някои продажби за масовия потребител — Приложно поле — Агентите на дребно, действащи като посредници на агенти на едро — Изключване — Неизпълнение на задължения

(член 306 от Директива 2006/112 на Съвета)

1.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 56 и 57)

2.        По отношение на данъчното облагане специалният режим за туристическите агенти има за цел опростяване на правилата относно данъка върху добавената стойност, които се прилагат по отношение на посочените агенти. Той е насочен също така към равномерното разпределяне между държавите членки на приходите от този данък, като се осигури, от една страна, събирането на приходите от данъка върху добавената стойност относно всяка отделна услуга в държавата членка на крайното потребление на услугата, а от друга страна, събирането на приходите, свързани с маржа на туристическия агент, в държавата членка, в която е установен последният.

Подходът, основан на понятието за клиента, може най-добре да постигне посочените две цели, като позволи на туристическите агенти да се ползват от опростени правила, независимо от вида клиенти, на които предоставят услугите си, като по този начин допринася за равномерното разпределение на приходите между държавите членки.

Обстоятелството, че при приемането през 1977 г. на специалния режим за туристически агенти по-голямата част от последните са продавали услугите си непосредствено на крайния потребител, не предполага, че законодателят е възнамерявал да ограничи този специален режим до посочения тип продажби и да изключи от приложното му поле осъществяването на продажби на други оператори.

Разпоредбите на членове 306—310 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност следва да се тълкуват при следване на подхода, основан на понятието за клиент.

(вж. точки 59—61 и 69)

3.        По отношение на данъка върху добавената стойност опасността туристическите агенти да приложат специалния режим за туристически агенти дори когато действат като посредници не е обоснована с оглед на изричния текст на член 306, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, който във всички случаи изключва подобна възможност.

(вж. точка 68)

4.        Вж. текста на решението.

(вж. точка 81)

5.        Нарушава задълженията си, произтичащи от членове 168 и 226 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност държава членка, която разрешава на туристически агенти при предоставяне на туристическа услуга на друго данъчнозадължено лице, която включва само доставки, осъществени на национална територия, да посочват във фактурата обща стойност на данъка, която няма връзка с действително платения от клиента данък, и като разрешава на последния, когато той е данъчнозадължено лице, да приспада този общ размер от дължимия данък.

В действителност, за да се гарантира неутралността на данъка, размерът на приспаднатия данък трябва да съответства точно на размера на дължимия или платен данък за получена доставка. От това посочването във фактурата на сума, съответстваща на процент от общата фактурирана цена, не съответства на съдържащите се в член 226 от Директива 2006/112 правила относно съдържанието на фактурите.

Освен това национална разпоредба, която разрешава евентуално приспадане само когато услугите се предоставят на нейна територия, въвежда дискриминация, основана на гражданството, която също е несъвместима с общата система на посочения данък.

(вж. точки 91, 94, 95 и 106; точка 1 от диспозитива)

6.        Нарушава задълженията си, произтичащи от член 308 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност държава членка, която разрешава на туристическите агенти, доколкото спрямо тях се прилага специалният режим за туристическите агенти, да определят общо данъчната основа за всеки данъчен период.

В действителност данъчната основа трябва да бъде определена в съответствие с член 308 от Директива 2006/112, като се посочва всяка предоставена от туристическия агент услуга, а не общо.

(вж. точки 103 и 106; точка 1 от диспозитива)

7.        Нарушава задълженията си, произтичащи от член 306 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност държава членка, която изключва от приложното поле на специалния режим за туристически агенти предназначените за масовия потребител продажби на пътувания, организирани от агенти на едро, когато тези продажби се извършват от агенти на дребно, действащи от свое име.

(вж. точка 106; точка 1 от диспозитива)