Дело T‑103/23
Victor-Constantin Stan
срещу
Европейска прокуратура
Определение на Общия съд (десети състав) от 15 декември 2023 година
„Жалба за отмяна — Член 42, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2017/1939 — Решение на постоянната камара на Европейската прокуратура за внасяне на обвинителен акт в съда — Процесуален акт на Европейската прокуратура — Липса на компетентност“
1. Право на Европейския съюз — Тълкуване — Методи — Забрана за тълкуване contra legem на правото на Съюза
(вж. т. 30)
2. Жалба за отмяна — Компетентност на съда на Съюза — Обхват — Компетентност на Общия съд да разглежда процесуалните актове на Европейската прокуратура — Изключване
(член 263 ДФЕС, член 42, параграфи 1 и 2 от Регламент 2017/1939 на Съвета)
(вж. т. 31 и 36)
Резюме
През януари 2022 г., по сведения от две лица пред Direcția Națională Anticorupție - Serviciul Teritorial Timişoara (Национална дирекция за борба с корупцията, Териториална служба Тимишоара, Румъния), европейски делегиран прокурор в Румъния (наричан по-нататък „прокурорът“) започва разследване за това, че от 2018 г. няколко лица са извършили деяния, които са им позволили неправомерно да получат средства от бюджета на Европейския съюз и от румънския държавен бюджет.
В рамките на това разследване и вследствие на акт на прокурора Victor-Constantin Stan е привлечен като обвиняем за деяния, извършени в качеството му на съизвършител, изразяващи се в неправомерно получаване на средства от румънския бюджет, наказуеми по румънския наказателен кодекс. Според прокурора в продължение на няколко години Stan е представял пред румънските органи фалшиви, грешни и непълни документи за проекти, подадени от шест дружества, с цел получаване на средства от румънския държавен бюджет.
През декември 2022 г. Европейската прокуратура взема решение да внесе в съда обвинителен акт по-специално срещу Stan и да прекрати производството по отношение на корупционни престъпления и подправка на документи, които не са свързани с него (наричано по-нататък „обжалваното решение“)(1).
Stan сезира Общия съд с жалба, с която, наред с другото, иска отмяна на обжалваното решение и Общият съд да се обяви за компетентен. В тази връзка той по-специално твърди, че Регламент 2017/1939 за създаване на Европейска прокуратура(2), който a priori предоставя изключителна компетентност на националните съдилища да осъществяват контрол върху действителността на процесуалните актове на Европейската прокуратура, не отговаря на изискванията на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, предвидени в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
От своя страна Европейската прокуратура повдига възражение за недопустимост, с мотива по-специално че Общият съд не е компетентен да се произнесе по искането за отмяна на обжалваното решение, тъй като в случая член 263 ДФЕС не се прилага към процесуалните актове на Европейската прокуратура.
Сезиран с тази жалба и с възражението за недопустимост, Общият съд се произнася по неразглеждания досега въпрос за разпределението на компетентностите между съда на Съюза и националните съдилища при осъществяването на съдебен контрол върху процесуалните актове на Европейската прокуратура и отхвърля жалбата поради липсата на компетентност на Общия съд да я разгледа.
Съображения на Общия съд
Най-напред, Общият съд припомня, че съдебният контрол върху процесуалните актове на Европейската прокуратура е предвиден в член 42 от Регламент 2017/1939. От една страна, съгласно този член процесуалните актове на Европейската прокуратура, които имат за цел да породят правни последици спрямо трети лица, подлежат на контрол от компетентните национални съдилища в съответствие с изискванията и процедурите, предвидени в националното право(3). От друга страна, в този член се уточнява, че Съдът е компетентен в съответствие с член 267 ДФЕС да се произнася преюдициално(4), първо, относно действителността на процесуални актове на Европейската прокуратура, доколкото такъв въпрос за действителността е повдигнат пряко пред съд на държава членка въз основа на правото на Съюза; второ, относно тълкуването или действителността на разпоредби на правото на Съюза, включително Регламента за създаване на Европейска прокуратура, и трето, относно тълкуването на членове 22 и 25 от посочения регламент по отношение на всяка препирня за компетентност между Европейската прокуратура и компетентните национални органи.
Освен това посоченият член 42 изрично ограничава компетентността на съда на Съюза относно контрола за законосъобразност по силата на член 263 ДФЕС до някои видове решения на Прокуратурата(5), като решенията за прекратяване на наказателното производство, доколкото те са оспорени пряко въз основа на правото на Съюза, решенията, които засягат защитата на субектите на данни, и решенията, които не са процесуални актове, като решенията относно правото на публичен достъп до документи, или решения за освобождаване от длъжност на европейски делегиран прокурор, или други административни решения.
По-нататък, що се отнася до възможността компетентността на Общия съд да се обоснове с широко или съответстващо на член 42 от Регламент 2017/1939 тълкуване, Общият съд припомня постоянната съдебна практика, съгласно която широко тълкуване е възможно само ако е съвместимо с текста на разглежданата разпоредба, и дори принципът за тълкуване в съответствие с норма от по-горен ранг не може да служи за основа на тълкуване contra legem.
В случая Общият съд констатира, че що се отнася до съдебния контрол върху процесуалните актове на Европейската прокуратура, текстът на член 42, параграфи 1 и 2 от Регламент 2017/1939 не страда от никакво двусмислие, доколкото тези разпоредби възлагат на националните съдилища изключителната компетентност да разглеждат процесуалните актове на Европейската прокуратура, които имат за цел да породят правни последици спрямо трети лица, освен изключенията, предвидени в параграфи 3 и 8 от същия член. Поради това Съдът се произнася по валидността на тези актове с оглед на разпоредбите от правото на Съюза, както и по тълкуването или валидността на разпоредбите на разглеждания регламент единствено в преюдициално производство.
Предвид гореизложеното Общият съд заключава, че като иска от Общия съд да отмени обжалваното решение и следователно да се обяви за компетентен по силата на тълкуване на Регламента за създаване на Европейска прокуратура с оглед на правото на ефективни правни средства за защита, жалбоподателят предлага тълкуване contra legem, което не може да бъде прието.
Накрая, дори да се предположи, че жалбоподателят не се ограничава само до това да иска широко тълкуване на Регламент 2017/1939, за да твърди, че Общият съд е компетентен в случая и че възнамерява да оспори обжалваното решение, като повдигне посредством възражение за незаконосъобразност въпроса за валидността на спорния регламент с оглед на член 19 ДЕС, поради липсата на компетентност на Общия съд да разгледа главната жалба, това оспорване не може да бъде прието.
В това отношение Общият съд отбелязва, че в рамките на съдебния контрол, предвиден в Регламент 2017/1939, по-конкретно Съдът е компетентен на основание член 267 ДФЕС да разгледа въпросите относно тълкуването и валидността на процесуалните актове на Европейската прокуратура и на разпоредби от правото на Съюза, включително от посочения регламент(6).
В случая жалбоподателят може по принцип да оспори пред компетентните национални съдилища процесуалните актове на Европейската прокуратура, посочени в член 42, параграф 1 от Регламент 2017/1939, и в този контекст да се позове на неговата незаконосъобразност. Тогава Съдът, ако бъде сезиран от националната юрисдикция, ще трябва да се произнесе по валидността на член 42 от този регламент и евентуално по валидността на вътрешния процедурен правилник с оглед на Регламент 2017/1939 и на останалите разпоредби от правото на Съюза, на които жалбоподателят се позовава в жалбата.