Language of document : ECLI:EU:C:2018:97

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

J. KOKOTT

представено на 22 февруари 2018 година(1)

Дело C217/17 P

Mast-Jägermeister SE

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

„Обжалване — Регламент (ЕО) № 6/2002 — Промишлен дизайн на Общността — Заявка — Отказ за определяне на дата на подаване на заявката — Представяне на промишления дизайн — Яснота на представянето“






I.      Въведение

1.        Като се има предвид големият брой дела относно марката на Съюза в контекста на заявката за регистрация на права върху нематериални блага, би следвало да се очаква, че съдилищата на Съюза вече са обсъдили изчерпателно повечето въпроси. Разглежданата жалба в областта на правото относно промишления дизайн се отнася обаче до определянето на дата на подаване на заявката и произтичащия от това приоритет, с което засяга комплекс от въпроси, по които все още почти липсва каквато и да е съдебна практика.

2.        По същество става въпрос за изискванията, на които трябва да отговаря заявката за промишлен дизайн, за да може Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) да определи датата на нейното подаване. Жалбоподателят Mast-Jägermeister счита за обосновани само определени технически изисквания към представянето на промишления дизайн, докато EUIPO и Общият съд изискват представянето да не е двусмислено и в съдържателно отношение.

II.    Правна уредба

1.      Международно право

3.        Член 4, точка А от Парижката конвенция(2) урежда приоритета, произтичащ от подаването на заявка за регистрация на право върху нематериално благо.

„А. [Национално подаване]

(1)      Този, който правилно е подал молба за патент за изобретение, за полезен образец, за индустриална рисунка или модел, за фабрична или търговска марка в една от страните на Съюза, той или неговият представител ще се ползуват при извършването на подаването в другите страни от правото на приоритет в сроковете, определени по-долу.

(2)      Признава се за пораждащо право на приоритет всяко подаване, което има значение на правилно национално подаване, по силата на вътрешния закон на всяка държава — членка на Съюза, или по силата на двустранни или многостранни договори, сключени между страните — членки на Съюза.

(3)      Под правилно извършено подаване трябва да се разбира всяко подаване, с което може да се установи датата, на която е представена молбата в съответната страна, независимо от по-нататъшната съдба на тази молба“.

2.      Разпоредби на Съюза относно промишления дизайн

4.        Член 3, точка а) от Регламента относно промишления дизайн(3) определя „промишлен[ия] дизайн“ като „видимия външен вид на целия продукт или на част от него, определен, по-специално от особеностите на линиите, контурите, цветовете, формата, строежа и/или материалите на самия продукт и/или орнаментите му.“

5.        Член 36 от Регламента относно промишления дизайн урежда изискванията, на които трябва да отговаря заявката за промишлен дизайн:

„1.      Заявката за регистрация на промишлен дизайн на Общността трябва да съдържа:

[…]

в)      представяне на промишлен дизайн, което да […] може да се възпроизвежда. […]

2.      Заявката включва и указания за продуктите, в които е предназначен да бъде включен или към които ще се прилага промишления[т] дизайн.

3.      […]

4.      […]

5.      Заявката трябва да съответствува на условията, предвидени от регламента за прилагане.

6.      […]“.

6.        Член 38 съдържа определение на датата на подаване на заявка за промишлен дизайн:

„За датата на подаване на заявка за регистриран промишлен дизайн на Общността се счита датата, на която документите с предвидената информация по силата на член 36, параграф 1, се подадат в [EUIPO] […]“.

7.        Текстът на член 41, параграфи 1—3 от Регламента относно промишления дизайн съответстват по същество на член 4, точка А от Парижката конвенция.

8.        Член 45 от Регламента относно промишления дизайн урежда проверката на съответствието на заявката с формалните изисквания:

„1.      [EUIPO] проверява дали заявката отговаря на изискванията по член 36, параграф 1 за съответствието с датата на подаване на заявката.

2.      [EUIPO] проверява дали:

a)      заявката отговаря на други изисквания по член 36, параграфи 2, 3, 4 и 5 (...);

б)      заявката отговаря на формалните изисквания, установени с регламента за прилагане в изпълнение на членове 36 и 37;

в)      изискванията по член 77, параграф 2 са изпълнени;

г)      в случай на претенция за приоритет дали са изпълнени формалните изисквания по предявяване на претенцията.

3.      Регламент[ът] за прилагане урежда условията на проверка на формалните изисквания [за] подаване на заявка“.

9.        Член 46 от Регламента относно промишления дизайн определя кои нередности подлежат на отстраняване:

„1.      Когато [EUIPO] констатира, в рамките на предвидената с член 45 проверка, нередности, които могат да се коригират, тя поканва заявителя да ги отстрани в предвидения срок.

2.      Ако нередностите се отнасят до изискванията, посочени в член 36, параграф 1 и ако заявителят се съобрази с поканата на [EUIPO] в предвидения срок, то [EUIPO] установява като дата на подаване, датата, към която са отстранени констатираните нередности. Ако нередностите не се отстранят в предвидения срок, заявката не се счита за заявка за регистриран промишлен дизайн на Общността.

3.      Ако нередностите се отнасят до условията, посочени в член 45, параграф 2, букви а), б) и в), включително заплащането на таксите и ако заявителят не се отзове на поканата на [EUIPO] в предвидения срок, то [EUIPO] установява като дата на подаване, първоначалната дата на подаване на заявката. Ако недостатъците и нередностите не бъдат отстранени в установения срок или не се извършат констатираните пропуснати плащания, [EUIPO] отказва заявката.

4.      Ако нередностите се отнасят до условията, посочени в член 45, параграф 2, буква г) и ако заявителят не реагира в установения срок, правото на приоритет по заявката се губи“.

10.      Член 47 от Регламента относно промишления дизайн урежда основанията за отхвърляне на заявката за регистрация:

„1.      Ако [EUIPO] констатира, в рамките на предвидената в член 45 проверка, че промишленият дизайн, предмет на заявка за закрила:

a)      не отговаря на посочената в член 3, точка А) дефиниция; или

б)      е в противоречие с обществения ред или възприетите принципи на морала, [EUIPO] отказва заявката.

(2)      Заявката може да бъде отказана само след като на заявителя е дадена възможност за оттегляне или промяна на заявката или за представяне на неговите съображения“.

11.      Член 4 от Регламента за прилагане(4) уточнява изискванията, на които трябва да отговаря представянето на промишления дизайн:

„1.      Представянето на промишления дизайн следва да се състои от графична или фотографска репродукция на промишления дизайн с възможност за черно-бяло или цветно представяне. Същото следва да отговаря на следните изисквания:

[…]

д)      промишленият дизайн се възпроизвежда на неутрален фон и не се ретушира с мастило, нито с течен коректор. Той следва да бъде изпълнен с качество, което да позволява всички подробности от [предмета, за който] се търси закрила, да се открояват ясно и да позволява същите да могат да се намаляват или увеличават до размер не повече от 8 × 16 cm на ракурс за включване в Регистъра на промишлените дизайни […]“.

12.      Член 10 от Регламента за прилагане съдържа допълнителни разпоредби относно разглеждането на изискванията за определяне на дата за подаване на заявка и на формалните изисквания:

„1.      [EUIPO] нотифицира заявителя, че дата за подаване на заявка не може да се даде, ако заявката не съдържа:

a)      […];

б)      […];

в)      представяне на промишления дизайн съгласно член 4, параграф 1, букви г) и д) или, в зависимост от случая, на мостра.

2.      Ако нередностите, посочени в параграф 1, са отстранени в двумесечен срок, считано от получаването на известието, датата на подаването на заявка се определя спрямо датата, на която са отстранени нередностите.

Ако нередностите не са отстранени, преди да изтече крайният срок, заявката не се разглежда като заявка за промишлен дизайн на Общността. Всички внесени такси се възстановяват“.

III. Обстоятелства, предхождащи спора

13.      На 17 април 2015 г. Mast-Jägermeister SE подава заявка до EUIPO по реда на Регламента относно промишления дизайн за регистрация на спорния промишлен дизайн. За целта дружеството представя изображения на чаши и на познатите бутилки, използвани за произвежданата от него алкохолна напитка. Тези изображения не са възпроизведени в решението на Общия съд, тъй като са квалифицирани като „поверителни“.

14.      Продуктите, за които са подадени заявките за регистрация, представляват „чаши“ от клас 07.01 по смисъла на Локарнската спогодба от 8 октомври 1968 г., учредяваща международна класификация на промишлените дизайни, с изменения.

15.      В периода от 17 април до 31 август 2015 г. инспекторът на EUIPO е в активна кореспонденция с Mast-Jägermeister и изготвя общо четири доклада за проверка, като във всеки от тях той достига до заключението, че промишленият дизайн не е представен достатъчно ясно поради представените заедно с него изображения на бутилки.

16.      Тъй като Mast-Jägermeister не предприема действия срещу това възражение, с решение от 31 август 2015 г. инспекторът констатира, че Mast-Jägermeister не е отстранило нередностите в своите заявки, тъй като не е съгласно с доклад за проверката. Инспекторът приема, че на основание на член 46, параграф 2 от Регламента относно промишления дизайн и на член 10, параграф 2 от Регламента за прилагане заявките за спорния промишлен дизайн не могат да бъдат смятани за заявки за промишлен дизайн на Общността и следователно не може да бъде определена дата на подаване на тези заявки.

17.      С решение от 17 ноември 2015 г. по жалба на Mast-Jägermeister трети апелативен състав на EUIPO потвърждава, че двата спорни промишлени дизайна не позволяват да се определи дали закрилата се иска за чашата, за бутилката или за комбинация от двете.

18.      Общият съд отхвърля жалбата на Mast-Jägermeister с решение от 9 февруари 2017 г.(5), което е предмет на настоящото производство по обжалване.

IV.    Искания

19.      С жалба от 21 април 2017 г., постъпила на 26 април 2016 г., Mast-Jägermeister обжалва решението на Общия съд и иска от Съда:

1)      да отмени изцяло решение T‑16/16 на Общия съд от 9 февруари 2017 г. и

2)      в случай че жалбата бъде приета за основателна, да уважи първото и третото от исканията, направени пред първата инстанция.

20.      EUIPO иска от Съда:

1)      да отхвърли жалбата;

2)      да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

21.      Mast-Jägermeister SE и EUIPO представят своите писмени съображения, а в съдебното заседанието от 7 февруари 2018 г. излагат и устно становищата си.

V.      Правен анализ

22.      В основата на настоящия спор е обстоятелството, че в спорната заявка претендираният промишлен дизайн, чаша, е представен заедно с други елементи — бутилки, за които не се иска да бъдат предмет на закрила в рамките на промишления дизайн.

23.      Както инстанциите на EUIPO, така и Общият съд считат, че тази форма на представяне противоречи на Регламента относно промишления дизайн. В рамките на настоящото производство обаче не е необходимо да има произнасяне по този въпрос. По-скоро следва да се изясни дали този начин на представяне спазва изискванията, на които трябва да отговаря заявката, така че EUIPO да е трябвало да признае датата на представяне на заявката за дата на нейното подаване.

24.      За да отговоря на този въпрос, ще взема предвид релевантните разпоредби от Регламента относно промишления дизайн, като най-напред ще разгледам доводите на Mast-Jägermeister относно текста на тези разпоредби и материалите по тяхното изготвяне, а впоследствие ще се спра на разпоредбите относно преодоляването на нарушението и на установеното в член 36, параграф 5 от Регламента относно промишления дизайн препращане към Регламента за изпълнение, на функцията на датата на подаване с оглед на придобиването на приоритет, както и на целта, която има представянето на промишления дизайн в рамките на заявката. Най-накрая ще взема отношение по възраженията на Mast-Jägermeister срещу изложените от Общия съд съображения във връзка с проверките от страна на EUIPO и по изискването за ясно представяне на изображението на промишления дизайн в заявката.

–       По приложимите разпоредби

25.      Съгласно член 38, параграф 1 от Регламента относно промишления дизайн, за датата на подаване на заявка за регистриран промишлен дизайн на Общността се счита датата, на която документите с предвидената информация по силата на член 36, параграф 1 са подадени в EUIPO. Тази информация включва по-специално представяне на промишления дизайн, което може да бъде възпроизведено (буква в).

26.      В член 10, параграф 1 от Регламента за прилагане се уточнява, че ако заявката не съдържа представяне на промишления дизайн в съответствие с член 4, параграф 1, букви г) и д), не може да бъде определена дата на подаване на заявката. По-специално, съгласно буква д) промишленият дизайн се възпроизвежда на неутрален фон и не се ретушира с мастило, нито с течен коректор. Освен това той следва да бъде изпълнен с качество, което да позволява всички подробности от предмета, за който се търси закрила, да се открояват ясно и да позволява същите да могат да се намаляват или увеличават до размера за включване в Регистъра на промишлените дизайни.

27.      EUIPO и Общият съд считат, че представянето на промишления дизайн в заявката на Mast-Jägermeister не отговаря на изискванията по член 36, параграф 1 от Регламента относно промишления дизайн. По-специално в точки 44—46 от обжалваното решение Общият съд констатира, че представянето на чашата, за която се търси закрила, заедно с изображение на бутилка не позволява предметът на закрила да се открои достатъчно ясно по смисъла на член 4, параграф 1, буква д) от Регламента за прилагане. Mast-Jägermeister не е коригирало изображението в срок, поради което не можело да му бъде призната дата на подаване на заявката.

28.      Mast-Jägermeister твърди, че с тази констатация се нарушават членове 45 и 46 във връзка с членове 36 и 38 от Регламента относно промишления дизайн. Във връзка с това дружеството не се оплаква (предимно) от фактическата преценка на Общия съд, а по-скоро оспорва обстоятелството, че изобщо е необходимо недвусмислено представяне на промишления дизайн като условие за определяне на датата на подаване на заявката. В това отношение се поставя правният въпрос дали член 36, параграф 1, буква в) от Регламента относно промишления дизайн и член 4, параграф 1, буква д) от Регламента за прилагане не съдържат единствено технически изисквания към представянето на промишления дизайн, или пък установяват и изискване във връзка с оформянето на неговото съдържание.

–       По текста на разпоредбите и подготвителните материали по тяхното приемане

29.      Mast-Jägermeister изтъква по-специално, че за определянето на дата на подаване на заявка е достатъчно представеният промишлен дизайн да отговаря на техническите изисквания. Това следвало от предложението на Комисията за приемане на Регламента относно промишления дизайн(6) и от член 4, параграф 1, буква д) от Регламента за прилагане.

30.      Този довод следва да бъде споделен, доколкото Комисията както в предложението си за посочения регламент, така и в член 4, параграф 1, буква д) от Регламента за прилагане набляга главно на техническото качество на представянето. По-специално се въвежда забрана за ретуширане, а представянето следва да позволява намаляването или увеличаването в определен формат.

31.      Освен това на пръв поглед член 36, параграф 1, буква в) от Регламента относно промишления дизайн също акцентира върху техническите аспекти на представянето на дизайна. Тази разпоредба изисква „представяне на промишления дизайн, което […] да може да се възпроизвежда“.

32.      Въпреки това обаче по-задълбочен анализ на доводите на Mast-Jägermeister показва, че те не са убедителни. Всъщност наред с техническите изисквания за „представяне на промишления дизайн, което да […] може да се възпроизвежда“, понятието за представяне включва и идеята за разпознаваемост на промишления дизайн въз основа на неговото съдържание.

33.      За разлика от това член 4, параграф 1, буква д), второ изречение от Регламента за прилагане не предвижда допълнителни изисквания, а само уточнява този елемент, като тази разпоредба изисква представянето да бъде с качество, „което да позволява всички подробности от [предмета, за който] се търси закрила, да се открояват ясно“.

34.      Ето защо член 36, параграф 1, буква в) от Регламента относно промишления дизайн с оглед на неговия текст и в светлината на член 4, параграф 1, буква д), второ изречение от Регламента за прилагане може да бъде тълкуван в смисъл, че представянето на промишления дизайн в заявката не само трябва да отговаря на определени технически изисквания, но и да не бъде двусмислено в съдържателно отношение.

–        По член 36, параграф 5, член 45, параграф 2, буква а) и член 46, параграф 3 от Регламента относно промишления дизайн

35.      Mast-Jägermeister изтъква обаче, че евентуалното нарушение на член 4, параграф 1, буква д), второ изречение от Регламента за изпълнение може съгласно член 46, параграф 3 от Регламента относно промишления дизайн може да бъде отстранено, без да се променя датата на подаване на заявката. Този довод се основавал на обстоятелството, че Регламентът за изпълнение се прилага към заявката за регистрация съгласно член 36, параграф 5, а нарушението на предвидените в този регламент изисквания следователно подлежи на проверката по член 45, параграф 2, буква а) и може да бъде отстранено по реда на член 46, параграф 3.

36.      Както бе изтъкнато по-горе, независимо от наличието на самостоятелно нарушение на член 4, параграф 1, буква д), второ изречение от Регламента за изпълнение член 36, параграф 1, буква в) от Регламента относно промишления дизайн може да бъде тълкуван в смисъл, че представянето на промишления дизайн трябва да е недвусмислено в съдържателно отношение. Нарушението на член 36, параграф 1, буква в) от Регламента относно промишления дизайн обаче попада в приложното поле на член 46, параграф 2, поради което датата на подаване на заявката може да бъде определена едва след отстраняване на това нарушение.

37.      Следователно с този довод на Mast-Jägermeister не се поставя под въпрос резултатът от езиковото тълкуване на член 36, параграф 1, буква в) от Регламента относно промишления дизайн.

–       По функцията на датата на подаване на заявката

38.      Mast-Jägermeister обаче възразява срещу развитото досега тълкуване на член 36, параграф 1, буква в) от Регламента относно промишления дизайн, като по-специално се позовава на специфичната функция на датата на подаване на заявката, и изтъква, че за да се прояви тази функция, не е необходима проверка на съдържанието. В крайна сметка обаче и този довод не е убедителен.

39.      Вярно е, че заявката за промишлен дизайн сама по себе си поражда правни последици. Mast-Jägermeister изтъква по-специално произтичащия от подаването на заявката приоритет, от който заявителят може да се ползва съгласно член 4 от Парижката конвенция(7) в други правни системи. Обратно, член 41 от Регламента относно промишления дизайн признава, че заявката, подадена в държавите — страни по Парижката конвенция, поражда такова действие в рамките на Съюза.

40.      Този приоритет възниква още с подаването на заявлението, без за целта да е необходима последваща регистрация на промишления дизайн. Това е онагледено в използваната в член 4, точка А, параграф 3 от Парижката конвенция формулировка: „независимо от по-нататъшната съдба на тази молба“(8), която може да се открие в сходна форма и в член 41, параграф 3 от Регламента относно промишления дизайн.

41.      Според Mast-Jägermeister от изложеното следва, че дори и при много повърхностна проверка трябва да се определи дата на подаване на заявката, а задълбочена проверка на съдържанието ще е необходима едва във фазата на регистрацията.

42.      Въпреки че този довод не е бил изтъкнат в производството пред Общия съд, той е допустим в производството по обжалване, тъй като не променя предмета на делото, а представлява само допълнение на вече изтъкнати доводи в подкрепа на тълкуването на член 38 и член 36, параграф 1 от Регламента относно промишления дизайн, към което се придържа жалбоподателят(9).

43.      Действително съгласно член 38 от Регламента относно промишления дизайн, за да се определи дата на подаване на заявка за промишлен дизайн, не е необходимо тя да отговаря на всички изисквания за регистрация. Всъщност член 38 препраща именно само към член 36, параграф 1, а не към съвкупността от всички условия за регистрацията. Съответно член 46, параграф 3 допуска последващо отстраняване на определени нередности в заявката, без да поставя под въпрос датата на подаване на заявката.

44.      Mast-Jägermeister не преценява правилно обаче обстоятелството, че системата на приоритет на заявката по Парижката конвенция, която показва известни сходства с познатия в правото на Съюза принцип на взаимното признаване, също позволява на държавата по подаване на заявката да изисква ясно и недвусмислено представяне на промишления дизайн.

45.      Всъщност, както изтъква EUIPO, от член 4, точка А, параграф 2 от Парижката конвенция и от член 41, параграф 2 от Регламента относно промишления дизайн следва, че за пораждащо право на приоритет се признава само това подаване на заявка, което е равностойно на редовно подаване на национална заявка по силата на националното законодателство на държавата по подаване на заявката. Това означава, че всеки правен ред, и по-специално правото на Съюза, има свободата да установява определени изисквания, които да дефинират редовното подаване.

46.      Действително изглежда, че член 4, точка А, параграф 3 от Парижката конвенция и член 41, параграф 3 от Регламента относно промишления дизайн ограничават свободата на държавата по подаване на заявката да регламентира този въпрос. Съгласно посочените разпоредби под „редовно подаване на национална заявка“ следва да се разбира именно всяко подаване на заявка, което е достатъчно за установяването на датата, на която е подадена заявката в съответната държава. Въпреки това, дори тези разпоредби да ограничават законодателната компетентност на държавата по подаване на заявката, на тази държава все пак трябва да е позволено да изисква ясно и недвусмислено представяне на промишления дизайн, за да може да се прецени кога е налице редовно подаване на заявката. При представяне на неясно изображение изобщо не би било ясно кой е представяният промишлен дизайн.

47.      За разлика от това разпоредбите относно по-нататъшната съдба на заявката, което не е релевантен въпрос, препращат главно към други правни системи,в рамките на които по-късно заинтересованото лице ще се позовава на приоритет на заявката. Те не следва да поставят допълнителни изисквания по отношение на заявка, която вече е приета в държавата по нейното подаване, като например да се изисква успешна регистрация.

48.      Поради това и функцията на заявката, състояща се в пораждане на право на приоритет, не налага изключване на изискването за ясно представяне на промишления дизайн от обхвата на член 36, параграф 1, буква в) от Регламента относно промишления дизайн.

–       По целта на заявката

49.      Целта на заявката обаче налага необходимост от ясно и недвусмислено представяне на заявения промишлен дизайн.

50.      В това отношение Общият съд се позовава на две решения на Съда по дела относно марки. В тези решения Съдът постановява, че регистрацията и заявката на марка трябва да създадат възможност за компетентните органи и третите лица ясно да разпознаят коя е претендираната марка(10).

51.      Що се отнася до заявката на марка, законодателят е въвел това изискване във връзка с член 31, параграф 1, буква г) и член 4, буква б) от Регламента относно марката. Съгласно тези разпоредби заявката на марка на Съюза трябва да съдържа представяне на марката, което да позволява на компетентните органи и заинтересованите лица да определят ясно и точно предмета на закрилата, предоставена на притежателя на марката. Тази идея не е била още така ясно изразена в по-ранните редакции на Регламента относно марките(11) и е формулирана по-ясно във връзка с разширяването на допустимите форми на марката(12).

52.      В посочените решения Съдът не разглежда въпроса за особената функция на заявката и на датата на нейното подаване, въпреки че уредбата на марката съдържа разпоредба относно приоритета, а именно член 34 от Регламента относно марката(13).

53.      Съображенията на Съда обаче са убедителни и могат да бъдат пренесени без проблем в областта на промишления дизайн.

54.      Вярно е наистина, че производството относно промишления дизайн и производството относно марката се различават значително, що се отнася до обхвата на проверката на съдържанието. Преди регистрацията на дадена марка EUIPO трябва по-специално да провери дали не са налице абсолютни, съответно относителни основания за отказ. За разлика от това съгласно член 47, параграф 1 от Регламента относно промишления дизайн проверката на съдържанието на промишления дизайн в производството по регистрация се ограничава до констатацията дали е налице съответствие с дефиницията по член 3, буква а) относно видимия външен вид на съответния продукт и дали е налице противоречие с обществения ред и с добрите нрави. Това обаче не изключва възможността и в производството относно промишления дизайн EUIPO да проведе минимална проверка на съдържанието на заявката за регистрация с оглед на нейната яснота.

55.      На първо място,именно с оглед на пораждащото се от заявката право на приоритет произтича необходимостта от ясно представяне. Приоритетът следва да важи само за действително заявения промишлен дизайн(14). Противно на изтъкнатото от Mast-Jägermeister, неясната заявка не би била непременно само в тежест на заявителя, а би могла да доведе и до риск от прекомерна закрила въз основа на приоритета.

56.      На второ място,въз основа на това може да бъде отхвърлен и доводът на Mast-Jägermeister, че констатираните нередности не се отнасят до разпознаваемостта на предмета на закрила, а само до нейния обхват, който въпрос обаче не е предмет на процедурата по подаване на заявката за регистрация и може да бъде изяснен само в рамките на производство за нарушение на право.

57.      Действително в производството за нарушение на право обхватът на закрилата ще трябва да се изведе от представянето на промишления дизайн, като се вземат предвид членове 10 и 19 от Регламента относно марката. Това обаче не означава, че ясното представяне е без значение във фазата на подаване на заявката.

58.      Напротив, дори да се остави настрана въпросът за приоритета, процедурата по заявяване би следвало да осигури минимална закрила и за другите участници на пазара в случай на неясна заявка, за да не бъдат ненужно изложени на риск да се окажат принудени да водят дела пред Общия съд срещу съответния заявител относно обхвата на закрилата, произтичаща от неговата неясна заявка(15).

59.      На трето място,EUIPO с основание подчертава, че органите по регистрацията също се нуждаят от ясно и недвусмислено представяне на промишления дизайн, за да могат да завършат проверките, които имат задължение да извършат(16).

60.      Възможно е в това отношение други правни системи да предвиждат по-либерални условия за признаването на заявките, тъй като член 4 от Парижката конвенция не им отнема тази свобода. От това обаче не следва, че правото на Съюза трябва да бъде също толкова либерално.

–       По реда на проверката

61.      По-убедителни по същество са доводите на Mast-Jägermeister срещу реда на проверката, които Общият съд възпроизвежда в точки 35 и 36 от обжалваното съдебно решение. В тези точки Общият съд поставя изискване най-напред да се провери дали изобщо е налице промишлен дизайн и дали той не противоречи на обществения ред и на добрите нрави, а след това да се разгледа въпросът спазени ли са по-скоро формалните условия по член 36 от Регламента относно промишления дизайн.

62.      По-специално проверката за съвместимост на промишления дизайн с обществения ред и с добрите нрави обаче би надхвърлила пределите на проверката по определянето на датата на подаване на заявката съгласно член 38, параграф 1 и член 36, параграф 1 от Регламента относно промишления дизайн. Освен това от практическа гледна точка би могло да бъде трудно да се направи проверка за наличието на промишления дизайн и неговата съвместимост с обществения ред и с добрите нрави, когато представянето му не отговаря на изискванията за качество по член 36, параграф 1 от Регламента относно промишления дизайн.

63.      В крайна сметка обаче решаването на разглеждания правен спор не зависи от този аспект. И без това Общият съд не основава своето решение на тези свои предварителни съображения, поради което този довод е несъстоятелен(17).

–       По яснотата на представянето

64.      На последно място, що се отнася до твърдението на Mast-Jägermeister, с което то настоява, че в настоящия случай е представено достатъчно ясно изображение на промишления дизайн, следва да се припомни, че искът или жалбата по член 256, параграф 1 ДФЕС и член 58, параграф 1 от Устава на Съда на Европейския съюз са ограничени само до правни въпроси. Установяването и преценката на релевантните факти, както и преценката на доказателствата са от изключителната компетентност на Общия съд. Ето защо преценката на фактите и доказателствата, доколкото не са изопачени, не е правен въпрос, който като такъв да подлежи на контрол от страна на Съда в рамките на производство по обжалване(18).

65.      Обстоятелството дали представеното изображение на промишления дизайн на чаши е достатъчно ясно въпреки това, че заедно с него е представен дизайн и на бутилки, е фактически въпрос. Нито се твърди, нито е видно Общият съд да е изопачил доказателствените средства при разглеждането на този въпрос. Следователно този довод е недопустим.

–       Заключение

66.      С оглед на всички изложени съображения Общият съд правилно изисква като условие за определянето на дата на подаване на заявка ясно представяне на промишления дизайн в съответствие с член 38, параграф 1 и член 36, параграф 1 от Регламента относно промишления дизайн. Поради това жалбата следва да бъде отхвърлена като предимно неоснователна, а в останалата част като недопустима.

VI.    По съдебните разноски

67.      Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. По силата на член 138, параграф 1 от този правилник, която разпоредба съгласно член 184, параграф 1 от него е приложима към производството по обжалване, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

68.      Тъй като жалбоподателят Mast-Jägermeister е изгубилата делото страна, а EUIPO е направила съответно искане, жалбоподателят трябва да понесе съдебните разноски.

VII. Заключение

69.      Поради това предлагам на Съда да постанови следното:

„1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Mast-Jägermeister SE да заплати съдебните разноски“.


1      Език на оригиналния текст: немски.


2      Конвенцията за закрила на индустриалната собственост, последно ревизирана в Стокхолм на 14 юли 1967 г. и изменена на 28 септември 1979 г. (United Nations Treaty Series, том 828, № 11851, стр. 305, наричана по-нататък „Парижката конвенция“), е подписана на 20 март 1883 г. в Париж.


3      Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (ОВ L 3, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70), изменен.


4      Регламент (ЕО) № 2245/2002 на Комисията от 21 октомври 2002 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета за промишления дизайн на Общността (OB L 341, 2002 г., стр. 28; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 39, стр. 14).


5      Решение на Общия съд Mast-Jägermeister/EUIPO (чаши) (T‑16/16, EU:T:2017:68).


6      Mast-Jägermeister се позовава на COM(93)342 окончателен, стр. 30.


7      Вж. относно действието на Парижката конвенция в правото на Съюза решение от 15 ноември 2012 г., Bericap Záródástechnikai (C‑180/11, EU:C:2012:717, т. 67—70).


8      Вж. относно уредбата на марката решение на Общия съд от 18 ноември 2014 г., Think Schuhwerk/СХВП — Müller (VOODOO) (T‑50/13, EU:T:2014:967, т. 59).


9      Решения от 10 април 2014 г., Areva и др./Комисия (C‑247/11 P и C‑253/11 P, EU:C:2014:257, т. 114) и от 16 ноември 2017 г., Ludwig-Bölkow-Systemtechnik/Комисия (C‑250/16 P, EU:C:2017:871, т. 29). Вж. в този смисъл и решения от 30 септември 1982 г., Amylum/Съвет (108/81, EU:C:1982:322, т. 25), от 22 ноември 2001 г., Нидерландия/Съвет (C‑301/97, EU:C:2001:621, т. 169), от 26 април 2007 г., Alcon/СХВП (C‑412/05 P, EU:C:2007:252, т. 40) и от 6 март 2001 г., Connolly/Комисия (C‑274/99 P, EU:C:2001:127, т. 34—36).


10      Решения от 12 декември 2002 г., Sieckmann (C‑273/00, EU:C:2002:748, т. 48—52) и от 19 юни 2012 г., Chartered Institute of Patent Attorneys (C‑307/10, EU:C:2012:361, т. 46—48).


11      Вж. съответно член 26, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146) и от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (кодифицирана версия) (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1).


12      Вж. съображение 9 от Регламент (ЕС) № 2015/2424 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за изменение на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета относно марката на Общността и Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2869/95 на Комисията относно таксите, събирани от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайн) (ОВ L 341, 2015 г., стр. 21).


13      Понастоящем Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 154, 2017 г., стр. 1).


14      Вж. относно уредбата на марката решение на Общия съд от 15 ноември 2001 г., Signal Communications/СХВП (TELEYE) (T‑128/99, EU:T:2001:266, т. 45).


15      Вж. решения от 12 декември 2002 г., Sieckmann (C‑273/00, EU:C:2002:748, т. 51) и от 19 юни 2012 г., Chartered Institute of Patent Attorneys (C‑307/10, EU:C:2012:361, т. 48).


16      Решения от 12 декември 2002 г., Sieckmann (C‑273/00, EU:C:2002:748, т. 50) и от 19 юни 2012 г., Chartered Institute of Patent Attorneys (C‑307/10, EU:C:2012:361, т. 47).


17      Вж. решение от 2 юни 1994 г., De Compte/Парламент (C‑326/91 P, EU:C:1994:218, т. 94) и определение от 31 януари 2017 г., Universal Protein Supplements/EUIPO (C‑485/16 P, EU:C:2017:72).


18      Решения от 7 октомври 2004 г., Mag Instrument/СХВП (C‑136/02 P, EU:C:2004:592, т. 39) и от 26 юли 2017 г., Staatliche Porzellan-Manufaktur Meissen/EUIPO (C‑471/16 P, непубликувано, EU:C:2017:602, т. 34), както и определение от 17 юли 2014 г., Kastenholz/СХВП (C‑435/13 P, EU:C:2014:2124, т. 33).