РЕШЕНИЕ НА СЪДА (девети състав)
5 юли 2018 година(*)
„Обжалване — Промишлен дизайн на Общността — Заявка за регистрация на промишлен дизайни за чаши — Регламент (ЕО) № 6/2002 — Член 36, параграф 1, буква в) — Графично изображение — Членове 45 и 46 — Определяне на дата на подаване на заявката — Условия — Регламент (ЕО) № 2245/2002 — Член 4, параграф 1, буква д) и член 10, параграфи 1 и 2“
По дело C‑217/17 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, която е подадена по факс на 21 април 2017 г., а оригиналът е получен на 25 април 2017 г.,
Mast-Jägermeister SE, установено във Волфенбютел (Германия), за което се явява C. Drzymalla, Rechtsanwalt,
жалбоподател,
като другата страна в производството е
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), за която се явява S. Hanne, в качеството на представител,
ответник в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (девети състав),
състоящ се от: C. Vajda, председател на състава, E. Juhász и C. Lycourgos (докладчик), съдии,
генерален адвокат: J. Kokott,
секретар: R. Schiano, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 7 февруари 2018 г.,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 22 февруари 2018 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си Mast-Jägermeister SE иска отмяна на решението на Общия съд на Европейския съюз от 9 февруари 2017 г., Mast-Jägermeister/EUIPO (чаши) (T‑16/16, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2017:68), с което посоченият съд отхвърля жалбата му за отмяна на решението на трети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 17 ноември 2015 г. (преписка R 1842/2015‑3), постановено във връзка със заявки за регистрация на чаши като промишлен дизайн на Общността (наричано по-нататък „спорното решение“).
Правна уредба
Международното право
2 Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост е подписана в Париж (Франция) на 20 март 1883 г., последно е ревизирана в Стокхолм на 14 юли 1967 г. и е изменена на 28 септември 1979 г. (Recueil des traités des Nations unies, том 828, № 11851, стр. 305, наричана по-нататък „Парижката конвенция“). Член 4, буква „А“ от Парижката конвенция, който урежда правото на приоритет, произтичащо от подаването на заявка за регистрация на право върху интелектуална собственост, гласи:
„(1) Този, който правилно е подал молба за патент за изобретение, за полезен образец, за индустриална рисунка или модел, за фабрична или търговска марка в една от страните на Съюза, той или неговият представител ще се ползуват при извършването на подаването в другите страни от правото на приоритет в сроковете, определени по-долу.
(2) Признава се за пораждащо право на приоритет всяко подаване, което има значение на правилно национално подаване, по силата на вътрешния закон на всяка държава членка на Съюза, или по силата на двустранни или многостранни договори, сключени между страните — членки на Съюза.
(3) Под правилно извършено подаване трябва да се разбира всяко подаване, с което може да се установи датата, на която е представена молбата в съответната страна, независимо от по-нататъшната съдба на тази молба“.
Правото на Съюза
Регламент (ЕО) № 6/2002
3 Член 36 („Условия, на които трябва да отговаря заявката“) от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (ОВ L 3, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70) предвижда:
„1. Заявката за регистрация на промишлен дизайн на Общността трябва да съдържа:
а) искане за регистрация;
б) данни за идентификация на заявителя;
в) [изображение] на промишлен дизайн, което да […] може да се възпроизвежда. Ако заявката касае двуизмерен промишлен дизайн и съдържа искане за отлагане на публикацията по смисъла на член 50, то изображението може да се замени от спесимен.
2. Заявката включва и указания за продуктите, в които е предназначен да бъде включен или към които ще се прилага промишления[т] дизайн.
[…]
5. Заявката трябва да съответствува на условията, предвидени от регламента за прилагане.
[…]“.
4 Член 38, параграф 1 от този регламент дефинира датата на подаване на заявка за регистрация на промишлен дизайн на Общността по следния начин:
„За датата на подаване на заявка за регистриран промишлен дизайн на Общността се счита датата, на която документите с предвидената информация по силата на член 36, параграф 1, се подадат в [EUIPO] […]“.
5 Член 41 („Право на приоритет“) от посочения регламент предвижда:
„1. Лице, подало редовна заявка за регистрация на промишлен дизайн или на полезен модел в или за една от държавите, страни по Парижката конвенция или по [Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), подписано в Маракеш на 15 април 1994 г.], или неговият правоприемник, се ползва, при подаването на заявка за регистрация на промишлен дизайн на Общността, с правото на приоритет за същия този промишлен дизайн или полезен модел за срок от шест месеца, считано от датата на подаване на първата заявка.
2. За възникване на право на приоритет се признава всяко подаване на заявка, равностойно на редовно подаване на национална заявка, по силата на националното законодателство на държавата, в която е извършено или по силата на двустранни или многостранни спогодби.
3. Под „редовно подаване на национална заявка“ се разбира всяко такова, при което може да се установи датата, на която е подадена заявката, независимо от по-нататъшния ход на тази заявка.
[…]“.
6 Дял V от същия регламент е озаглавен „Процедура по регистрацията“ и съдържа членове 45—50.
7 Член 45 от Регламент № 6/2002 е озаглавен „Проверка на съответствието на заявката с формалните изисквания за подаване на заявка“ и гласи:
„1. [EUIPO] проверява дали заявката отговаря на изискванията по член 36, параграф 1 за [определяне на дата] на подаване на заявката.
2. [EUIPO] проверява дали:
а) заявката отговаря на други[те] изисквания по член 36, параграфи 2, 3, 4 и 5, а в случая с множествена заявка, [на] условията по член 37, параграфи 1 и 2;
б) заявката отговаря на формалните изисквания, установени с регламента за прилагане в изпълнение на членове 36 и 37;
в) изискванията по член 77, параграф 2, са изпълнени;
г) в случай на претенция за приоритет, дали са изпълнени формалните изисквания по предявяване на претенцията.
3. Регламент[ът] за прилагане урежда условията на проверка на формалните изисквания [за] подаване на заявка“.
8 Член 46 от този регламент е озаглавен „Нередности, които подлежат на отстраняване“, и гласи:
„1. Когато [EUIPO] констатира, в рамките на предвидената с член 45 проверка, нередности, които могат да се коригират, тя поканва заявителя да ги отстрани в предвидения срок.
2. Ако нередностите се отнасят до изискванията, посочени в член 36, параграф 1, и ако заявителят се съобрази с поканата на [EUIPO] в предвидения срок, то [EUIPO] установява като дата на подаване, датата, към която са отстранени констатираните нередности. Ако нередностите не се отстранят в предвидения срок, заявката не се счита за заявка за регистриран промишлен дизайн на Общността.
3. Ако нередностите се отнасят до условията, посочени в член 45, параграф 2, букви а), б) и в), включително заплащането на таксите и ако заявителят [се съобрази с] поканата на [EUIPO] в предвидения срок, то [EUIPO] установява като дата на подаване, първоначалната дата на подаване на заявката. Ако недостатъците и нередностите не бъдат отстранени в установения срок или не се извършат констатираните пропуснати плащания, [EUIPO] отказва заявката.
4. Ако нередностите се отнасят до условията, посочени в член 45, параграф 2, буква г), и ако заявителят не [ги отстрани] в установения срок, правото на приоритет по заявката се губи“.
9 Член 47 от посочения регламент е озаглавен „Основания за отхвърляне на заявки за регистрация“ и предвижда:
„1. Ако [EUIPO] констатира, в рамките на предвидената в член 45 проверка, че промишленият дизайн, предмет на заявка за закрила:
а) не отговаря на посочената в член 3, буква а) дефиниция; или
б) е в противоречие с обществения ред или възприетите принципи на морала,
[EUIPO] отказва заявката.
2. Заявката може да бъде отказана само след като на заявителя е дадена възможност за оттегляне или промяна на заявката или за представяне на неговите съображения“.
Регламент (ЕО) № 2245/2002
10 Член 4 от Регламент (ЕО) № 2245/2002 на Комисията от 21 октомври 2002 година за прилагане на Регламент № 6/2002 (ОВ L 341, 2002 г., стр. 28; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 39, стр. 14) е озаглавен „[Изображение] на промишления дизайн“ и предвижда в параграф 1 следното:
„[Изображението] на промишления дизайн следва да се състои от графична или фотографска репродукция на промишления дизайн с възможност за черно-бяло или цветно представяне. Същото следва да отговаря на следните изисквания:
[…]
д) промишленият дизайн се възпроизвежда на неутрален фон и не се ретушира с мастило, нито с течен коректор. Той следва да бъде изпълнен с качество, което да позволява всички подробности от [предмета, за който] се търси закрила, да се открояват ясно и да позволява същите да могат да се намаляват или увеличават до размер не повече от 8 × 16 cm на ракурс за включване в Регистъра на промишлените дизайни, предвиден в член 72 от Регламент (ЕО) № 6/2002 […]“.
11 Член 10 от този регламент е озаглавен „Разглеждане на изискванията за дата на подаване и на формалните изисквания“ и предвижда в параграфи 1 и 2 следното:
„1. [EUIPO] нотифицира заявителя, че дата [н]а подаване на заявка не може да се даде, ако заявката не съдържа:
а) искане за регистрация на промишлен дизайн на Общността;
б) информация, установяваща самоличността на заявителя;
в) [изображение] на промишления дизайн съгласно член 4, параграф 1, букви г) и д) или, в зависимост от случая, на мостра.
2. Ако нередностите, посочени в параграф 1, са отстранени в двумесечен срок, считано от получаването на известието, датата на подаването на заявка се определя спрямо датата, на която са отстранени нередностите.
Ако нередностите не са отстранени преди да изтече крайният срок, заявката не се разглежда като заявка за промишлен дизайн на Общността. Всички внесени такси се възстановяват“.
12 Член 12 от посочения регламент е озаглавен „Оттегляне или промени в заявката“ и предвижда в параграф 2 следното:
„По искане на заявителя могат да се поправят само името, адресът на заявителя, грешки в [правописа] или при копирането, както и явни грешки и при условие че тези поправки не променят [изображението] на промишления дизайн“.
Обстоятелствата, предхождащи спора
13 На 17 април 2015 г. на основание на Регламент № 6/2002 жалбоподателят Mast-Jägermeister подава в EUIPO заявки за регистрация на два промишлени дизайна на Общността.
14 Продуктите, за които са подадени заявките за регистрация, са „чаши“, спадащи към клас 07.01 по смисъла на изменената Локарнска спогодба от 8 октомври 1968 г., учредяваща международна класификация на промишлените дизайни.
15 С изготвения на 17 април 2015 г. първи доклад проверителят уведомява жалбоподателя, че що се отнася до двата промишлени дизайна, посочените продукти, за които се иска закрила, а именно „чаши“, не съответстват на представените изображения, тъй като последните показват и бутилки. Поради това той предлага на жалбоподателя да посочи за двата промишлени дизайна и наименованието „бутилки“ от клас 09.01 по смисъла на Локарнската спогодба. Проверителят добавя, че понеже продуктите „чаши“ и „бутилки“ са от различни класове, множествената заявка трябва да се раздели. Той уточнява, че ако нередностите не бъдат отстранени в определения срок, заявката ще бъде отхвърлена.
16 С писмо от 21 април 2015 г. жалбоподателят отговаря, че не се търси закрила за възпроизведените в изображенията бутилки, поради което предлага да посочи продуктите по следния, по-точен начин: „чаши за пиене като съдове към бутилка, която е част от тях“. Той добавя, че клас 07.01 от Локарнската спогодба също изглежда подходящ за така посочените продукти.
17 С изготвения на 25 юни 2015 г. втори доклад проверителят отговаря, че след писмото от 21 април 2015 г. и телефонния разговор с жалбоподателя е станало ясно, че последният не иска закрила за бутилките. Според проверителя обаче тези бутилки ясно личали върху изображенията и нова проверка показвала, че заявките за регистрация не съдържат изображения, съобразени с разпоредбите на член 4, параграф 1, буква д) от Регламент № 2245/2002. Ето защо проверителят приема, че поради наличието на бутилките особеностите, за които се иска закрила, не са ясно видими. Той добавя, че тези нередности може да се отстранят чрез представянето на изображения в нови ракурси, върху които заявените особености са оградени с пунктир или с цветна линия. Уточнява, че не може да се определи дата на подаване на заявките, докато не бъдат отстранени нередностите. В заключение проверителят посочва, че ако нередностите бъдат отстранени в определения за това срок, за дата на подаване ще се приеме датата на подаване на изображенията в нови ракурси; в противен случай заявките за регистрация ще се считат за неподадени.
18 С писмо от 14 юли 2015 г. жалбоподателят отговаря, че условията за определяне на дата на подаване са изпълнени, тъй като представените изображения показвали промишлените дизайни върху неутрален фон. Той уточнява, че член 4, параграф 1, буква д) от Регламент № 2245/2002 се отнася до качеството на изображенията, а не до тяхното съдържание. Затова не представя изображения в нови ракурси.
19 С изготвения на 16 юли 2015 г. трети доклад проверителят заявява, че поддържа своя доклад от 25 юни 2015 г., доколкото изображенията показват чаша и бутилка.
20 С писмо от 21 август 2015 г., като се позовава на телефонен разговор с проверителя, жалбоподателят отговаря, че не разбира защо датата на подаване може да бъде запазена при добавяне на наименование на продукт или разделяне на множествената заявка, но не и за изображенията в първоначалните ракурси. В случай че решението на проверителя не бъде отменено, жалбоподателят иска да бъде прието решение, което да може да обжалва.
21 С изготвения на 24 август 2015 г. четвърти доклад проверителят уведомява жалбоподателя, че нередностите по заявките могат да се отстранят било чрез представянето на изображения в нови ракурси, било чрез добавянето на наименованието „бутилки“ и разделянето на множествената заявка.
22 С писмо от 28 август 2015 г. жалбоподателят иска да бъде прието решение, което да може да обжалва.
23 С решение от 31 август 2015 г. проверителят отбелязва, че жалбоподателят не е отстранил въпросните нередности, тъй като не е съгласен с доклада от проверката. Проверителят приема, в съответствие с член 46, параграф 2 от Регламент № 6/2002 и член 10, параграф 2 от Регламент № 2245/2002, че заявките за въпросните два промишлени дизайна не могат да се считат за заявки за регистрация на промишлени дизайни на Общността, поради което не може да бъде определена дата на подаване. Освен това той разпорежда възстановяване на платената такса.
24 На 15 септември 2015 г. жалбоподателят подава на основание членове 55—60 от Регламент № 6/2002 жалба до EUIPO срещу решението на проверителя.
25 Трети апелативен състав на EUIPO потвърждава в точка 15 от спорното решение, че от изображенията на съответните два промишлени дизайна не може да се установи дали закрилата се иска за чашата, за бутилката или за съчетание от двете. В точка 16 от спорното решение този апелативен състав уточнява, че изображението, което съгласно член 36, параграф 1, буква в) от Регламент № 6/2002 следва да се представи със заявката, служи, за да бъде разпознаваем заявеният промишлен дизайн, и е предпоставка за определянето на дата на подаване, в съответствие с член 38, параграф 1 от посочения регламент. Датата на подаване определяла предходността на регистрирания промишлен дизайн, а новостта и оригиналността се определяли с помощта на по-ранните дизайни, разгласени преди датата на подаване. Апелативният състав добавя, че съгласно член 4, параграф 1, буква д) от Регламент № 2245/2002 изображението трябва ясно да показва всички подробности на предмета, за който се търси закрила.
26 Апелативният състав добавя в точки 17 и 18 от спорното решение, че твърдението, че изображенията показват ясно предмета, чиято закрила се търси с подадените заявки, противоречи на изложеното от самия жалбоподател и че предложението на последния да посочи съответните продукти не може да отстрани недостатъците на изображението на промишлените дизайни, доколкото не може да се използва за определянето на обхвата на закрилата.
Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
27 С жалба, подадена на 19 януари 2016 г. в секретариата на Общия съд, Mast-Jägermeister иска отмяна на спорното решение.
28 В подкрепа на жалбата си то изтъква две основания за отмяна. Първото е нарушение на членове 45 и 46 във връзка с член 36 от Регламент № 6/2002, а второто — нарушение на правото на защита.
29 С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля твърденията по двете основания за отмяна, а оттам и жалбата в нейната цялост. По-специално, Общият съд тълкува член 36, параграф 1, буква в) от Регламент № 6/2002 в смисъл, че тази разпоредба се прилага, както изтъква EUIPO, и при неопределеност или липса на сигурност или на яснота относно предмета, за който се търси закрила със заявения промишлен дизайн.
Исканията на страните
30 С жалбата си Mast-Jägermeister иска от Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение и
– в случай че жалбата бъде приета за основателна, да уважи първото и третото искане от първоинстанционната жалба.
31 EUIPO иска от Съда:
– да отхвърли жалбата и
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
По жалбата
32 Mast-Jägermeister изтъква едно-единствено основание за обжалване, а именно нарушение на членове 45 и 46 във връзка с членове 36 и 38 от Регламент № 6/2002.
Доводи на страните
33 Според Mast-Jägermeister от смисъла и целта на членове 36 и 38 от Регламент № 6/2002 и на член 4, параграф 1, буква д) и член 10, параграф 1, буква в) и параграф 2 от Регламент № 2245/2002 следва, че определянето на датата на подаване трябва да зависи само от проверката на изображението на промишления дизайн от гледна точка на физическата му годност да бъде възпроизведено.
34 На първо място, Mast-Jägermeister се позовава на текста на член 36, параграф 1, буква в) от Регламент № 6/2002, както и на предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно промишления дизайн на Общността (ОВ C 29, 1994 г., стр. 20), в подкрепа на твърдението си, че тази разпоредба се отнася единствено до физическата годност на изображението на промишления дизайн да бъде възпроизвеждано, за да може да бъде публикувано в регистъра на промишлените дизайни на Общността.
35 Mast-Jägermeister твърди, че въпросът дали изображенията на заявените промишлени дизайни действително не позволяват да се установи каква закрила се търси в случая — за чашата, за бутилката или за съчетание от двете, е свързан с преценката за обхвата на закрила на регистрирания промишлен дизайн в контекста на едно евентуално производство за нарушени права и че следователно няма пречка да се определи дата на подаване. В това отношение от член 4, параграф 1, буква д) от Регламент № 2245/2002 не следвало, че изображението на съответния промишлен дизайн не трябва да оставя и най-малкото съмнение, що се отнася до предмета, за който се търси закрила.
36 На следващо място, Mast-Jägermeister подчертава значението на датата на подаване на заявка за промишлен дизайн на Общността, която дата, наред с другото, определя началото на срока на приоритет, в който заявителят има възможност да подаде в чужбина последващи заявки за своя промишлен дизайн и за тази цел да претендира за приоритет на заявката за промишлен дизайн на Общността. В това отношение Mast-Jägermeister препраща към член 4 от Парижката конвенция, който се отнася до правото на приоритет в рамките на тази конвенция. Поради важността на правото на приоритет датата на подаване на заявката за регистрация трябвало да бъде определена във възможно най-кратък срок, за да може авторът на промишления дизайн да направи същия общодостъпен, без извършеното от самия него разгласяване да доведе до безпредметност на подадените в чужбина последващи заявки.
37 Затова жалбоподателят оспорва точки 35 и 36 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд е приел, че от системата на Регламент № 6/2002 следва, че в процедурата по проверка на промишления дизайн EUIPO трябва, най-напред, да установи, че заявката за регистрация се отнася до промишлен дизайн и не противоречи на обществения ред или на добрите нрави, и след това да се увери, че заявката за регистрация отговаря на задължителните условия, предвидени с член 36, параграф 1 от Регламент № 6/2002. Според жалбоподателя нищо подобно не следва от системата на Регламент № 6/2002 и това тълкуване е в противоречие със стремежа бързо да се постигне правна сигурност за заявителя.
38 Според Mast-Jägermeister най-неотложният и най-прост въпрос е дали за заявката може да се определи дата на подаване. Всъщност било нужно единствено да се провери дали трите условия, предвидени в член 36, параграф 1 от Регламент № 6/2002, са изпълнени. В това отношение било невъзможно законодателят на Европейския съюз действително да изисква най-напред във всички случаи да се проверява дали заявката се отнася до промишлен дизайн и евентуално дали последният противоречи на обществения ред или добрите нрави, тъй като това било труден въпрос, налагащ задълбочена проверка.
39 Счита, че условията за определяне на дата на подаване, установени в член 36, параграф 1 от Регламент № 6/2002, следва да се разграничат от формалните изисквания относно възпроизвеждането, които трябва да са изпълнени, за да се регистрира даден промишлен дизайн. В това отношение изводите на апелативния състав на EUIPO и на Общия съд можели при всяко положение да се вземат предвид за целите на преценката дали промишленият дизайн е годен да бъде регистриран, но не и за целите на определянето на дата на подаване.
40 Освен това, що се отнася до извода на апелативния състав и на Общия съд, че изображението трябва ясно и точно да откроява всички подробности на предмета, за който се търси закрила, Mast-Jägermeister счита, че ако член 4, параграф 1, буква д) от Регламент № 2245/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с изображението на промишления дизайн предоставя на EUIPO правомощие за проверка по същество, тогава EUIPO, а не заявителят, би определяла предмета на заявката за регистрация. Чрез естеството на изображението обаче заявителят определял предмета на заявката си за регистрация на промишлен дизайн на Общността. Не се ползвали със закрила особеностите, които не са разпознаваеми от изображението.
41 Mast-Jägermeister смята, че макар всяка служба, компетентна да разгледа заявка за регистрация, да може да откаже регистрацията на промишлен дизайн и следователно да отхвърли съответната заявка, когато счита, че регистрирането на промишления дизайн ще създаде правна несигурност, тази правна сигурност все пак следва да се разглежда като съвсем различна от правната сигурност, която дава на заявителя фактът, че поне е определена дата на подаване на заявката му.
42 Mast-Jägermeister твърди, че констатираната от апелативния състав на EUIPO нередност не е основание да не се определи дата на подаване. Според Mast-Jägermeister комплекти, състоящи се от два или повече отделно употребими или продаваеми продукти, също подлежат на закрила, тъй като предмет на закрила с регистрирания промишлен дизайн е съгласно член 3, буква а) от Регламент № 6/2002 изобразеният в заявката видим външен вид на продукт или част от него.
43 Накрая, Mast-Jägermeister препраща към съображенията, свързани със системата на Регламенти № 6/2002 и № 2245/2002. То посочва, че член 46, параграф 2 от Регламент № 6/2002 изрично предвижда, че само нередности по смисъла на член 36, параграф 1 от този регламент са основание заявката да не се счита за заявка за промишлен дизайн на Общността и съответно да не се определя дата на подаване. За сметка на това нередности по член 46, параграф 3 от Регламент № 6/2002 биха имали за последица отхвърлянето на заявката за регистрация, което предполагало определянето преди това на дата на подаване. Mast-Jägermeister посочва, че сред последните нередности са и тези по член 45, параграф 2, буква а) от Регламент № 6/2002 и че тази разпоредба препраща към изискванията в член 36, параграф 5 от Регламент № 6/2002, съгласно който заявката трябва да изпълнява условията, предвидени в Регламент № 2245/2002. Поради това евентуална нередност от гледна точка на член 4, параграф 1, буква д) от последния регламент можела да доведе само до отхвърляне на заявката за регистрация, но след определянето на дата на подаване.
44 В това отношение Mast-Jägermeister признава, че тълкуване на член 10, параграф 1, буква в) и параграф 2 от Регламент № 2245/2002 във връзка с член 4, параграф 1, буква д) от същия би могло да се окаже в противоречие с разпоредбите на член 46, параграфи 2 и 3 от Регламент № 6/2002. Разпоредбите на Регламент № 2245/2002, който е регламент за прилагане, следвало обаче да се тълкуват с оглед на разпоредбите на основния регламент, а именно Регламент № 6/2002.
45 EUIPO счита, че Общият съд не е тълкувал неправилно разпоредбите на Регламенти № 6/2002 и № 2245/2002. Поради това тя заключава, че твърденията по изложеното едно-единствено основание за обжалване са неоснователни и че жалбата трябва да бъде отхвърлена.
Съображения на Съда
46 Във връзка с единственото основание за обжалване, което е посочило, Mast-Jägermeister твърди по същество, че член 36, параграф 1, буква в) от Регламент № 6/2002, разглеждан с оглед на останалите приложими разпоредби на този регламент и на Регламент № 2245/2002, трябва да се тълкува в смисъл, че определянето на дата на подаване зависи единствено от проверката на изображението на промишления дизайн от гледна точка на физическата му годност да бъде възпроизвеждано. Поради това то счита, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че този член 36, параграф 1, буква в) се прилага и при неопределеност или липса на сигурност или на яснота относно предмета, за който се търси закрила със заявения промишлен дизайн.
47 За да се прецени основателни ли са твърденията по това основание, следва да се тълкува член 36, параграф 1, буква в) от Регламент № 6/2002, съгласно който заявката за регистрация на промишлен дизайн на Общността трябва да съдържа „[изображение] на промишлен дизайн, което да […] може да се възпроизвежда“.
48 Съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредбите на правото на Съюза е важно да се вземе предвид не само техният текст, но и контекстът им и целите на правната уредба, от която те са част (решения от 19 септември 2000 г., Германия/Комисия, C‑156/98, EU:C:2000:467, т. 50 и от 19 октомври 2017 г., Raimund, C‑425/16, EU:C:2017:776, т. 22).
49 Що се отнася, на първо място, до текста член 36, параграф 1, буква в) от Регламент № 6/2002, той гласи, че заявката за регистрация на промишлен дизайн трябва да съдържа „[изображение] на промишлен дизайн, което да […] може да се възпроизвежда“. Тази формулировка, изглежда, поставя ударението върху техническото качество на изображението. Въпреки това, както изтъква генералният адвокат в точка 32 от заключението си, понятието за изображение включва в себе си идеята за разпознаваемост на промишления дизайн.
50 В допълнение следва да се констатира, че в член 4, параграф 1, буква д) от Регламент № 2245/2002, без същевременно да се добавят изисквания по същество към това по член 36, параграф 1, буква в) от Регламент № 6/2002, се уточнява, че изображението трябва да бъде изпълнено с такова качество, че всички подробности на предмета, за който се търси закрила, да се открояват ясно.
51 Следователно анализът на текста на посочения член 36, параграф 1, буква в) води до извода, че изображението на заявения промишлен дизайн трябва да прави този дизайн ясно разпознаваем.
52 Граматическото тълкуване на член 36, параграф 1, буква в) от Регламент № 6/2002 се потвърждава от телеологичното тълкуване на тази разпоредба, чиято цел е да допринесе за правилното функциониране на системата за регистриране на промишлени дизайни. В този смисъл графичното изображение се изисква именно за да се определи самият промишлен дизайн и съответно да се уточни предметът на закрила, която той предоставя на притежателя си (вж. по аналогия решение от 12 декември 2002 г., Sieckmann, C‑273/00, EU:C:2002:748, т. 48).
53 В това отношение следва да се отбележи, че регистрацията на промишления дизайн в публичен регистър има за цел да осигури на компетентните органи и на обществеността, и по-специално на икономическите оператори, достъп до този дизайн.От една страна, компетентните органи трябва да имат ясна и точна представа за естеството на съставните елементи на даден промишлен дизайн, за да могат да изпълнят задълженията си, свързани с предварителното разглеждане на заявките за регистрация, както и с публикуването и поддържането на подходящ и точен регистър на промишлените дизайни (вж. по аналогия решение от 12 декември 2002 г., Sieckmann, C‑273/00, EU:C:2002:748, т. 49 и 50 и от 19 юни 2012 г., Chartered Institute of Patent Attorneys, C‑307/10, EU:C:2012:361, т. 47).
54 От друга страна, икономическите оператори трябва да могат да придобият ясна и точна представа за извършените регистрации или за направените от техните настоящи или потенциални конкуренти заявки за регистрация и по този начин да получат достоверна информация за правата на трети лица (вж. по аналогия решение от 12 декември 2002 г., Sieckmann, C‑273/00, EU:C:2002:748, т. 51 и от 19 юни 2012 г., Chartered Institute of Patent Attorneys, C‑307/10, EU:C:2012:361, т. 48). Това изискване има за цел, както посочва по същество Общият съд в точка 47 от обжалваното съдебно решение, да гарантира правната сигурност на третите лица.
55 От това следва, че общностната система на промишлените дизайни, произтичаща от Регламент № 6/2002, потвърждава наложеното от текста на член 36, параграф 1, буква в) от този регламент тълкуване, че изображението на заявения промишлен дизайн трябва да прави този дизайн ясно разпознаваем.
56 В подкрепа на този извод впрочем е и обстоятелството, че получаването на дата на подаване, която съгласно член 38 от Регламент № 6/2002 е датата, на която документите с предвидената в член 36, параграф 1 от същия регламент информация са подадени в EUIPO, дава на притежателя на разглеждания промишлен дизайн право на приоритет по смисъла на член 41 от Регламент № 6/2002. Всъщност, обратно на това, което Mast-Jägermeister твърди, позовавайки се на член 4 от Парижката конвенция, чийто текст по същество съответства на този на член 41 от Регламент № 6/2002, обстоятелството, че датата на подаване дава такова право на приоритет, само по себе си обосновава изискването изображението да не съдържа никаква неяснота, що се отнася до заявения промишлен дизайн. Както посочва по същество генералният адвокат в точка 55 от заключението си, неясната заявка за регистрация би създала риск промишлен дизайн, чийто предмет на закрила не е ясно определен, да получи чрез правото на приоритет прекомерна закрила.
57 Накрая, тълкуването на член 36, параграф 1, буква в) от Регламент № 6/2002 в смисъл, че изисква изображението на промишления дизайн, съдържащо се в заявката за регистрация, да прави ясно разпознаваем предмета, за който се търси закрила, се потвърждава и от систематичното разглеждане на тази разпоредба.
58 В това отношение, доколкото съгласно член 36, параграф 5 от Регламент № 6/2002 заявката за регистрация трябва да отговаря на условията, предвидени в Регламент № 2245/2002, следва да се вземат предвид други свързани със заявката за регистрация разпоредби на последния регламент.
59 Следователно трябва да се отбележи, както правилно посочва EUIPO, че съгласно член 12, параграф 2 от Регламент № 2245/2002 поправките на заявката за регистрация не може да променят изображението на съответния промишлен дизайн. Това обаче предполага по необходимост, че още преди да бъде определена датата на подаването ѝ, заявката за регистрация съдържа такова изображение, което прави разпознаваем предмета, за който се търси закрила. Всъщност не е възможно Регламент № 6/2002 да се тълкува в смисъл, че заявката за регистрация може да се счита за надлежно подадена, въпреки че не прави ясно разпознаваем заявения промишлен дизайн и тази нередност не може повече да бъде поправяна.
60 В този смисъл, видно от точки 49—59 от настоящото решение, граматическото, телеологичното и систематичното тълкуване на член 36, параграф 1, буква в) от Регламент № 6/2002 налага извода, че тази разпоредба трябва да се разбира в смисъл, че изисква изображението на заявения промишлен дизайн да прави ясно разпознаваем този дизайн, предмет на търсената със заявката закрила.
61 От член 46, параграф 2 от Регламент № 6/2002 обаче следва, че заявка, която съдържа нередности, които са свързани с условията по член 36, параграф 1 от този регламент и не са били отстранени в предвидения срок, не се счита за заявка за регистрация на промишлен дизайн на Общността и съответно за нея не се определя дата на подаване.
62 Обобщените в точка 43 от настоящото решение доводи на Mast-Jägermeister във връзка с отношението между отделните разпоредби на членове 45 и 46 от Регламент № 6/2002 не могат да се приемат. Всъщност при подадената от Mast-Jägermeister заявка е налице нередност от гледна точка на член 36, параграф 1 от Регламент № 6/2002, тъй като тази заявка не прави ясно разпознаваем заявения промишлен дизайн. Както обаче бе посочено в предходната точка от настоящото решение, такава нередност, ако не бъде отстранена в предвидения срок, предполага съгласно член 46, параграф 2 от Регламент № 6/2002 съответната заявка да не се счита за заявка за регистрация на промишлен дизайн на Общността.
63 Освен това доводът във връзка с точки 35 и 36 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд уточнява как протича производството за проверка на промишлените дизайни, трябва да се отхвърли като неотносим, тъй като изводите в тези точки не изглеждат необходими за даденото от него тълкуване на член 36, параграф 1, буква в) от Регламент № 6/2002, доколкото същото произтича от изводите в точки 40—46 от същото решение.
64 От гореизложените съображения следва, че твърденията по изложеното от Mast-Jägermeisterот едно-единствено основание за обжалване са неоснователни и следователно те, както и жалбата в нейната цялост, трябва да се отхвърлят.
По съдебните разноски
65 Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.
66 Съгласно член 138, параграф 1 от същия правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
67 След като EUIPO е направила искане за осъждане на жалбоподателя и последният е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски на EUIPO.
По изложените съображения Съдът (девети състав) реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Mast-Jägermeister SE да заплати съдебните разноски.
Подписи