РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори разширен състав)
3 октомври 2012 година(*)
„Достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Заявка за достъп до някои документи, предмет на обмен с Международния наказателен трибунал за бивша Югославия в хода на производство — Отказ за разрешаване на достъп — Опасност от засягане на защитата на международните отношения — Опасност от засягане на защитата на съдебните процедури и правните становища“
По дело T‑63/10
Ivan Jurašinović, с местожителство в Angers (Франция), за когото се явява адв. N. Amara‑Lebret,
жалбоподател,
срещу
Съвет на Европейския съюз, за който първоначално се явява г‑жа C. Fekete и г‑жа K. Zieleśkiewicz, а впоследствие г‑жа Fekete и г‑н J. Herrmann, в качеството на представители,
ответник,
с предмет, главно, искане за отмяна на решението на Съвета от 7 декември 2009 г., с което на жалбоподателя е отказан достъп до решенията относно предаването на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия на документите, чието представяне е било поискано в рамките на производството срещу г‑н Ante Gotovina, и до цялата кореспонденция, разменена в тази връзка между институциите на Европейския съюз и посочената юрисдикция, включително евентуалните приложения, и по-специално до първоначалните заявки за документи, отправени както от тази юрисдикция, така и от адвокатите на г‑н Gotovina,
ОБЩИЯТ СЪД (втори разширен състав),
състоящ се от: г‑н N. J. Forwood, председател, г‑н F. Dehousse, г‑н M. Prek, г‑н J. Schwarcz (докладчик) и г‑н A. Popescu, съдии,
секретар: г‑жа C. Kristensen, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 25 април 2012 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 С писмо от 4 май 2009 г. на основание Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76) жалбоподателят, г‑н Ivan Jurašinović, иска от генералния секретар на Съвета на Европейския съюз достъп до докладите, изготвени от наблюдателите на Съюза в Хърватия, присъствали от 1 до 31 август 1995 г. в зоната на Книн (наричани по-нататък „докладите от август 1995 г.“), и до документи с референциите „ECMM RC Knin Log reports“.
2 С решение от 21 септември 2009 г. Съветът отговаря на потвърждението на заявката на жалбоподателя от 27 юни 2009 г. и предоставя частичен достъп до 8 доклада от август 1995 г. В това решение Съветът по-специално посочва, че е предоставил достъп до докладите от август 1995 г. на страните в производството срещу г‑н A. Gotovina пред Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (наричан по-нататък „МНТБЮ“) по силата на принципа на международно сътрудничество с международен трибунал, създаден от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (ООН).
3 С жалба, подадена на 19 ноември 2009 г. и заведена под номер T‑465/09, жалбоподателят по-специално е поискал от Общия съд отмяна на решението на Съвета от 21 септември 2009 г.
4 С писмо от 1 октомври 2009 г. жалбоподателят е поискал от генералния секретар на Съвета достъп до решенията за предаването на МНТБЮ на документите, чието представяне МНТБЮ е поискал по време на производството срещу г‑н Gotovina, и до цялата кореспонденция, разменена в тази връзка между институциите на Съюза и МНТБЮ, включително евентуалните приложения, и по-специално до първоначалните искания, отправени както от МНТБЮ, така и от адвокатите на защитата.
5 С решение от 23 октомври 2009 г. генералният секретар на Съвета отхвърля заявката за достъп от 1 октомври 2009 г. Генералният секретар посочва, че не е открил никакъв документ, съответстващ на решения за предаването на документи на МНТБЮ, и че кореспонденцията между него и прокуратурата на МНТБЮ относно достъпа до архивите на Мисията за наблюдение на Европейската общност (наричана по-нататък „МНЕО“) за целите на разследването, подготовката и провеждането на производството срещу г‑н Gotovina е елемент от съдебна процедура и не може да се оповестява в съответствие с член 70 B от Правилника за производството и доказването на МНТБЮ. В заключение той приема, че МНТБЮ, а не Съветът трябва да вземе решение относно публичността на документите, представени на тази юрисдикция.
6 С писмо от 3 ноември 2009 г. жалбоподателят подава потвърждение на заявката за достъп до документите (наричано по-нататък „потвърждение на заявката“).
7 С решение от 7 декември 2009 г. Съветът отхвърля потвърждението на заявката (наричано по-нататък „обжалваното решение“).
8 В обжалваното решение Съветът напомня най-напред, че по силата на лоялното сътрудничество с международен трибунал, създаден от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, на разположение на прокуратурата на МНТБЮ са били предоставени документи от архивите на МНЕО и че те са били предадени на прокуратурата при условията на поверителност в приложение на член 70 В от Правилника за производството и доказването на МНТБЮ. По-нататък Съветът уведомява жалбоподателя, че е разрешил на защитата на г‑н Gotovina да се представят проконтролирани редакции на редица документи от посочените архиви. Що се отнася до поисканите от жалбоподателя документи, от една страна, Съветът потвърждава, че не съществува решение за предаването на документи на МНТБЮ в рамките на производството срещу г‑н Gotovina. От друга страна, той посочва, че е набелязал 40 документа, включващи писма на генералния секретар, върховен представител за общата външната политика и политика на сигурност (наричан по-нататък „ГСВП“), на прокурора и на първоинстанционното отделение на МНТБЮ, както и писмени становища, разменени между защитата на г‑н Gotovina и ГСВП.
9 За да отхвърли потвърждението на заявката, Съветът противопоставя на жалбоподателя изключенията, изведени от защитата на международните отношения и на съдебните процедури, предвидени съответно в член 4, параграф 1, буква а), трето тире и в член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001. Според него поисканите документи съдържат поверителна информация във връзка с организацията на производството срещу г‑н Gotovina, за която отговаря МНТБЮ, като само той бил в състояние да претегли засегнатите интереси на страните и да реши дали оповестяването на тези документи би могло да засегне някоя от страните в производството или справедливото му протичане. МНТБЮ приел, че тези документи не са публично достъпни. Мнението на Съвета е, че ако разпространи документите, той би поставил в опасност правилното протичане на висящо правораздавателно производство и лоялното сътрудничество с международна юрисдикция. Освен това публикуването на докладите, съставени от МНЕО по време на осъществяване на дейността ѝ (наричани по-нататък „докладите“), би застрашило международните връзки на Съюза и на държавите членки със съответните страни от Западните Балкани, тъй като съдържащата се в докладите информация все още била чувствителна и поверителността на тези доклади била ключов фактор за укрепване на доверието, на диалога и на сътрудничеството на Съюза със страните от този регион в Европа.
10 В приложение към обжалваното решение Съветът посочва 40-те документа, които са предмет на заявката за достъп, и отбелязва дали те са достъпни или не въз основа на съдебната информация от сайта на МНТБЮ в интернет.
Производство и искания на страните
11 На 10 февруари 2010 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
12 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди Съвета да му изплати сумата от 2 000 EUR, свободна от облагане, или сумата от 2 392 EUR, включваща съответните дължими данъци, във връзка с разноските в производството, ведно с лихва в размера, определен от Европейската централна банка, считано от датата на регистриране на жалбата.
13 Съветът моли Общия съд:
– да постанови, че няма основание да се произнесе по исканията за отмяна на обжалваното решение във връзка с документи № 13, 14, 16, 18, 24, 27, 30 и 31, съдържащи се в списъка, приложен към посоченото решение,
– да отхвърли жалбата в останалата ѝ част като неоснователна,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
14 С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 6 септември 2010 г., жалбоподателят е поискал в рамките на процесуално-организационно действие Общият съд да разпореди представянето на документа, с който Съветът се е допитал до МНТБЮ във връзка с възможността да представи докладите на жалбоподателя, както и отговора, изпратен от МНТБЮ на Съвета.
15 С определение на Общия съд от 23 септември 2011 г. от Съвета е поискано да представи пред Общия съд всички документи, достъпът до които е отказан на жалбоподателя с обжалваното решение. Срокът за представянето на тези документи, който първоначално изтича на 13 октомври 2011 г., е продължен трикратно по искане на Съвета до 16 февруари 2012 г., когато документите са представени пред Общия съд.
16 Провеждането на съдебното заседание, насрочено за 16 ноември 2011 г., се отлага трикратно по искане на Съвета за 18 декември 2011 г., 18 януари, а след това за 21 март 2012 г., и еднократно, по искане на жалбоподателя, за 25 април 2012 г.
17 С писмо от 25 октомври 2011 г. жалбоподателят представя становище по първото продължаване на срока за представяне на поисканите документи и по отлагането на датата за заседанието. Писмото е приложено по делото.
18 С писмо от 7 декември 2011 г. жалбоподателят представя пред Общия съд решение на първи първоинстанционен състав на МНТБЮ от 14 април 2011 г. по дело Прокурор/Ante Gotovina, Ivan Čermak и Mladen Markač, и иска от Общия съд да отстрани представителите на Съвета от производството в приложение на член 41, параграф 1, втора алинея от Процедурния правилник на Общия съд. Тъй като писмото и решението на МНТБЮ са приложени по делото, на 13 януари 2012 г. Съветът представя становище.
19 С писмо от 31 януари 2012 г. жалбоподателят представя на Общия съд пет документа, които твърди, че е получил от секретариата на МНТБЮ. Тъй като това писмо и документите са приложени по делото, на 27 февруари 2012 г. Съветът представя становище.
От правна страна
По предмета на спора
20 В жалбата жалбоподателят изтъква, че изключението, изведено от защитата на обществения интерес във връзка с международните отношения, не може да се противопостави на неговата заявка за достъп предвид естеството на заявените документи, а именно решения на Съвета да предаде на МНТБЮ документите, чието представяне той е поискал в рамките на производството срещу г‑н Gotovina, и цялата кореспонденция, разменена между институциите на Съюза и МНТБЮ, включително приложенията към нея. В заключение той твърди, че представянето на докладите е предмет на жалбата, заведена под номер T‑465/09, Jurašinović/Съвет.
21 В съдебното заседание жалбоподателят е запитан дали следва да се приеме, че иска отмяна на обжалваното решение само доколкото в него Съветът отказва достъпа до всеки документ, различен от докладите. Жалбоподателят отговаря, че желае представянето на всички документи, достъпът до които му е бил отказан, и че не изключва от обхвата на искането си за отмяна отказа да му се представят докладите, съдържащи се в приложенията към разменената между Съвета и МНТБЮ кореспонденция.
По допустимостта на исканията за отмяна
22 В писмената защита Съветът изтъква, че искането за отмяна на обжалваното решение е частично недопустимо поради липсата на правен интерес, доколкото към датата на подаване на жалбата осем от документите, до които жалбоподателят е поискал достъп, са обявени за публични от МНТБЮ. Съветът напомня, че в приложения към обжалваното решение списък с поискани документи е посочил, че тези осем документа са публично достъпни чрез съдебно-информационната база на МНТБЮ, която може да се ползва по интернет.
23 Най-напред следва да се приеме, че приложеният към обжалваното решение списък упоменава, че документите, носещи номера 13, 14, 16, 18, 24, 27, 30 и 31, са достъпни, като в бележка под линия е посочено, че те са предоставени на разположение на обществеността чрез съдебно-информационната база на МНТБЮ, като е посочен и адресът на сайта на МНТБЮ в интернет.
24 По-нататък, въпреки че в репликата си жалбоподателят поддържа, че разпространението от друго образувание на някои от документите, до които е поискал достъп, не касае Съюза и че с възражението си Съветът иска да потвърди тезата, че единствено МНТБЮ имал основание да вземе решение относно оповестяването, следва да се напомни, че съгласно постановеното предметът на жалба за отмяна на решение, с което се отказва достъп до документи, отпада, когато въпросните документи са направени достъпни от трето лице, като заявителят може да получи достъп до тях и да ги използва също толкова законосъобразно, колкото ако беше ги получил в резултат от заявка, подадена по реда на Регламент № 1049/2001 (вж. в този смисъл Определение на Общия съд от 11 декември 2006 г. по дело Weber/Комисия, T‑290/05, непубликувано в Сборника, точка 41).
25 Все пак, въпреки посоченото в обжалваното решение (вж. точка 23 по-горе), от материалите по делото не се установява, че документи с номера 13, 14, 16, 18, 24, 27, 30 и 31 са били публично достъпни към датата на подаване на жалбата. Всъщност следва да се приеме, че никоя от страните не представя екземпляр от тези документи, както и че няма конкретно посочване на местонахождението им на сайта на МНТБЮ в интернет. Освен това Съветът посочва в заседанието, че е възможно документи с публичен статут към датата на обжалваното решение отново да бъдат класифицирани от МНТБЮ по силата на неговите правила за прозрачност, за да станат поверителни. Именно такова било положението с документите, посочени в решението по дело Прокурор/Ante Gotovina, Ivan Čermak и Mladen Markač (точка 18 по-горе), с което първи първоинстанционен състав разпорежда на секретариата на МНТБЮ отново да класифицира 92 доказателства в полза на обвинението, както и определени приложения, за да станат поверителни.
26 При обстоятелствата по случая следователно е уместно да се отхвърли възражението за недопустимост, повдигнато от Съвета, тъй като от материалите по делото не се установява, че документите с номера 13, 14, 16, 18, 24, 27, 30 и 31 са били публично достъпни към датата на подаване на жалбата.
По основателността на искането за отмяна
27 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят сочи четири правни основания, изведени съответно от грешка при прилагане на правото, изразяваща се в прилагането на член 70 В от Правилника за производството и доказването на МНТБЮ, за да се откаже достъпът до поисканите документи, от липсата на засягане на защитата на съдебните процедури и правните становища, от липсата на засягане на защитата на обществения интерес във връзка с международните отношения и от наличието на по-висш обществен интерес.
Предварителни съображения
28 Най-напред следва да се напомни, че както посочват съображение 4 и член 1 от Регламент № 1049/2001, той има за цел да предостави на обществеността възможно най-широко право на достъп до документите на институциите (Решение на Съда от 1 юли 2008 г. по съединени дела Швеция и Turco/Съвет, C‑39/05 P и C‑52/05 P, Сборник, стр. I‑4723, точка 33).
29 Същевременно това право все пак е подчинено на определени ограничения, основани на съображения за обществен или частен интерес (Решение на Съда от 1 февруари 2007 г. по дело Sison/Съвет, C‑266/05 P, Сборник, стр. I‑1233, точка 62).
30 По-специално и в съответствие със съображение 11 Регламент № 1049/2001 предвижда в член 4, че институциите отказват достъп до документ, в случай че оповестяването му би засегнало някои от интересите, защитени от този член (Решение на Съда от 21 септември 2010 г. по съединени дела Швеция и др./API и Комисия, C‑514/07 P, C‑528/07 P и C‑532/07 P, Сборник, стр. I‑8533, точка 71).
31 По-нататък, когато от институция е поискано оповестяването на документ, тя е длъжна да прецени за всеки конкретен случай дали този документ се обхваща от изброените в член 4 от Регламент № 1049/2001 изключения от правото на достъп на обществеността до документите на институциите (вж. в този смисъл Решение по съединени дела Швеция и Turco/Съвет, точка 28 по-горе, точка 35). Предвид преследваните с този регламент цели, тези изключения трябва да се тълкуват и прилагат стриктно (Решение по съединени дела Швеция и Turco/Съвет, точка 28 по-горе, точка 36).
32 Все пак Съдът допуска, че особено чувствителното и съществено естество на интересите, защитавани от член 4, параграф 1, буква а) от Регламент № 1049/2001, съчетан със задължителния характер на отказа на достъп, който институцията следва да направи по смисъла на посочената разпоредба, когато публичното оповестяване на определен документ би засегнало тези интереси, придава комплексен и деликатен характер на решението, което институцията трябва да вземе, като изисква особена предпазливост. Ето защо такова решение предполага свобода на преценката (Решение подело Sison/Съвет, точка 29 по-горе, точка 35).
33 Накрая, следва да се изтъкне, че критериите, прогласени в член 4, параграф 1, буква а) от Регламент № 1049/2001, са твърде общи, като отказ на достъп всъщност следва да се направи — както е видно от формулировката на тази разпоредба, — когато оповестяването на съответния документ „засяга“ защитата на „обществения интерес“, по-специално във връзка с „международните отношения“ (Решение по дело Sison/Съвет, точка 29 по-горе, точка 36).
34 Следователно упражняваният от Общия съд контрол за законосъобразност по отношение решенията на институциите, с които се отказва достъп до документи по силата на някое от изключенията, свързани с обществения интерес и посочени в член 4, параграф 1, буква а) от Регламент № 1049/2001, трябва да се свежда до проверката дали са спазени процесуалните правила и правилата за мотивиране, дали фактите са установени точно, както и дали не е налице явна грешка в преценката или злоупотреба с власт (Решение по дело Sison/Съвет, точка 29 по-горе, точка 34).
35 Същевременно Съдът постановява, че от системата на Регламент № 1049/2001 и целите на правната уредба на Съюза в тази област произтича, че правораздавателната дейност като такава е изключена от приложното поле на правото на достъп до документи, установено от тази правна уредба (Решение по съединени дела Швеция и др./API и Комисия, точка 30 по-горе, точка 79).
36 Освен това от Регламент № 1049/2001 следва, че ограниченията за прилагането на принципа на прозрачност по отношение на съдебните производства преследват една и съща цел, а именно да гарантират, че упражняването на правото на достъп до документите на институциите няма да засегне защитата на съдебните производства (Решение по съединени дела Швеция и др./API и Комисия, точка 30 по-горе, точка 84).
37 Изключването на правораздавателната дейност от приложното поле на правото на достъп до документи, без да се прави разграничение между отделните фази на производството, е обосновано с оглед на необходимостта да се гарантира през цялото времетраене на съдебното производство нормалното протичане на устните състезания между страните, както и на разискванията на съответната юрисдикция по висящото пред нея дело (Решение по съединени дела Швеция и др./API и Комисия, точка 30 по-горе, точка 92).
38 Когато Съветът счете, че оповестяването на документ би засегнало защитата на съдебните процедури, предвидена в член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001, той трябва да провери дали не съществува по-висш обществен интерес, който обосновава оповестяването, въпреки че това ще доведе до засягане на нормалното протичане на устните състезания между страните, както и на разискванията на съответната юрисдикция по висящото пред нея дело (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по съединени дела Швеция и Turco/Съвет, точка 28 по-горе, точка 44).
39 В този контекст Съветът трябва да претегли особения интерес, чиято защита трябва да се осигури, като не се оповести съответният документ, и по-специално общия интерес от предоставяне на достъп до този документ, като има предвид предимствата, които, както посочва второто съображение от Регламент № 1049/2001, произтичат от по-голямата прозрачност, а именно по-голяма възможност за гражданите да участват в процеса на вземане на решения и по-голяма легитимност, ефективност и отговорност на администрацията по отношение на гражданите в демократичната система (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по съединени дела Швеция и Turco/Съвет, точка 28 по-горе, точка 45).
40 Различните основания на жалбата следва да се разгледат с оглед на посочените съображения.
По първото основание, изведено от грешка при прилагане на правото, изразяваща се в прилагането на член 70 В от Правилника за производството и доказването на МНТБЮ, за да се откаже достъп до поисканите документи
41 Жалбоподателят поддържа, че единствено разпоредбите на Регламент № 1049/2001 могат да послужат като основание за отказването на достъп до документи, а позоваването на член 70 В от Правилника за производството и доказването на МНТБЮ не било относимо. В правото на Съюза този правилник, който не се прилагал нито за Съвета, нито за жалбоподателя, бил лишен от нормативна сила. Освен това представянето на документи на МНТБЮ не изключвало възможността, на основание Регламент № 1049/2001, Съветът да представи същите на европейски гражданин, ако те не са класифицирани като чувствителни.
42 Съветът оспорва доводите на жалбоподателя.
43 Жалбоподателят изгражда първото си основание върху част от обжалваното решение, в която Съветът излага отношенията си с МНТБЮ, и посочва, че му е представил документи, отнасящи се до архивите на МНЕО. В този смисъл в точка 5 от обжалваното решение Съветът уточнява, че „по силата на принципа за лоялно сътрудничество със създаден от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации международен трибунал“ тези документи са предоставени на разположение на прокурора на МНТБЮ „за целите на разследването по делата с предмет наказателно преследване на лица, заподозрени в извършването на тежки нарушения на международното хуманитарно право на територията на бивша Югославия“. Съветът посочва също, че тези документи „са представени на прокуратурата на МНТБЮ при условията на поверителност в приложение на член 70 В от Правилника за производството и доказването на МНТБЮ“, и цитира съдържанието на първата алинея на този член.
44 От съдебната практика, цитирана в точки 28—31 по-горе, следва, че когато институцията, която е сезирана със заявка за достъп до документи, представена в приложение на Регламент № 1049/2001, възнамерява да ограничи или да откаже въпросния достъп, тя трябва да се основе изключително на едно или повече от изключенията от правото на достъп, които са изчерпателно изброени в член 4 от посочения регламент.
45 От прочита на точки 8—17 от обжалваното решение е видно, че за да откаже всякакъв достъп на жалбоподателя до поисканите документи, Съветът се основава на изключенията, изведени съответно от опасността от засягане на защитата на обществения интерес във връзка с международните отношения, предвидена в член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001, и от опасността от засягане на защитата на съдебните процедури и правните становища, предвидена в член 4, параграф 2, второ тире от същия регламент.
46 Позоваването, направено от Съвета в точка 5 от обжалваното решение, на член 70 В от Правилника за производството и доказването, единствено изяснява контекста, в който на органите на МНТБЮ са представени документи от архивите на МНЕО, и подчертава поверителността им, наложена по време на производството пред този трибунал. Впрочем следва да се уточни, че документите, на които е направено това позоваване, не съответстват на документите, които е поискал жалбоподателят. Всъщност, що се отнася до документите от архивите на МНЕО, действително те може и да включват докладите, но не и кореспонденцията между институциите на Съюза и МНТБЮ, и по-специално първоначалните искания както от страна на МНТБЮ, така и на адвокатите на г‑н Gotovina.
47 При това положение член 70 В от Правилника за производството и доказването изобщо не съставлява правното основание, приложено от Съвета, за да откаже достъп до поисканите документи.
48 Във връзка с оплакването на жалбоподателя, изведено от невъзможността Съветът да откаже достъп до документи поради поверителния характер на представянето им на МНТБЮ, ако не ги е класифицирал като чувствителни по смисъла на член 9 от Регламент № 1049/2001, то също се гради на предпоставката, че отказът за достъп се основавал на член 70 В от Правилника за производството и доказването на МНТБЮ. Както току-що бе посочено, това не е така, тъй като Съветът освен това изобщо не мотивира решението за отказ на достъпа с обстоятелството, че документите, до които жалбоподателят желае да получи достъп, са били представени на МНТБЮ при условията на поверителност.
49 Поради това първото основание трябва да бъде отхвърлено.
По второто основание, изведено от липсата на засягане на защитата на съдебните процедури и правните становища, предвидена в член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001
50 В рамките на второто основание жалбоподателят представя доводи, разделени на три части. В първата част той поддържа, че изключението, изведено от защитата на съдебните процедури, предвидено в член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001, се отнася единствено до производствата пред съдилищата на Съюза или държавите членки, но не и до осъществяваните в рамките на международни юрисдикции. Във втората част жалбоподателят поддържа становището, че за да откаже достъп до поисканите документи, Съветът не може да се превърне в съдник по въпроса относно справедливия характер на правораздавателното производство пред МНТБЮ, поради това че е представил на последния посочените документи при условията на поверителност. Накрая, в третата част жалбоподателят изтъква, че в резултат от обжалваното решение бил изцяло лишен от годно средство за защита, след като представянето на поисканите документи зависело от решение на МНТБЮ.
51 За да се произнесе по това основание, Общият съд следва да определи, първо — дали изключението, изведено от защитата на съдебните процедури, може да се приложи в производството пред МНТБЮ, второ — кои документи в случая попадат в обхвата на защита по това изключение, трето — дали Съветът може да бъде съдник по въпроса относно справедливия характер на производството пред МНТБЮ и четвърто — дали жалбоподателят е лишен изцяло от годно средство за защита във връзка с получаването на заявените документи.
– По прилагането на изключението, изведено от защитата на съдебните процедури към производството пред МНТБЮ
52 Според жалбоподателя изключението, предвидено в член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001, се отнася единствено до съдебните процедури, протичащи пред юрисдикциите на Съюза или на държавите членки, но не и до производствата пред международните юрисдикции, тъй като този регламент не предвиждал това. Производството пред МНТБЮ не би могло да се ползва от защита на това основание, тъй като Съюзът, който не членува в ООН, не бил подчинен на юрисдикцията на посочения трибунал.
53 Представените от жалбоподателя доводи изразяват позицията, че единствено съдебните процедури, протичащи пред юрисдикция на Съюза, а именно пред Съда, Общия съд или Съда на публичната служба на Европейския съюз, или пред юрисдикция на някоя от държавите членки, могат да се ползват от защита на основание на изключението, предвидено в разпоредбата на член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001.
54 Съветът оспорва доводите на жалбоподателя.
55 Следва да се напомни, че предвид преследваните от Регламент № 1049/2001 цели предвидените от него изключения трябва да се тълкуват и прилагат стриктно (Решение по съединени дела Швеция и Turco/Съвет, точка 28 по-горе, точка 36). Същевременно Регламент № 1049/2001 не уточнява във връзка с приложното поле на член 4, параграф 2, второ тире кои са юрисдикциите, чиито процедури могат да се ползват от защита срещу опасността от засягане, която би могла да възникне за тях от оповестяването на един или повече документи.
56 Впрочем, налага се констатацията, че като общо правило разпоредбите на член 4 от Регламент № 1049/2001, предвиждащи изключенията, с оглед на които институцията, сезирана със заявка за достъп до документи, които притежава, може да откаже тяхното оповестяване, не установяват никаква връзка между интересите, които трябва да се защитят при опасност от засягане на защитата им, и Съюза или неговите държави членки. Единствено член 4, параграф 1, буква а), четвърто тире от Регламент № 1049/2001 изрично предвижда отказ, когато оповестяването би засегнало защитата на обществения интерес по отношение на финансовата, валутната или икономическата политика на Общността или на държава членка. От своя страна член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 също визира Съюза, тъй като има за цел да защити процеса на вземане на решение от институциите.
57 Ако се възприеме предложеното от жалбоподателя тълкуване на член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001, то би могло да се пренесе към всяко изключение, предвидено в член 4. Например, когато се прави позоваване на защитата на обществения интерес по отношение на обществената сигурност, би могло да става въпрос единствено за обществената сигурност в Съюза или в една или повече държави членки. Същото се отнася и за защитата на търговските интереси на определено физическо или юридическо лице, която не би могла да включва съгласно тези съображения интересите на физическите или юридически лица, пребиваващи или установени извън Съюза.
58 Подобно контекстуално тълкуване на член 4 от Регламент № 1049/2001 обаче не може да се възприеме. В текста на този член няма никакви доводи за това, че съдебните процедури, посочени в параграф 2, второ тире от него, са единствено осъществяваните пред юрисдикциите на Съюза или неговите държави членки.
59 Подобна констатация се потвърждава от цялостния прочит на Регламент № 1049/2001, който установява връзка със Съюза или неговите държави членки единствено по определени аспекти от закрепената в него правна уредба. В член 1, буква а) той посочва институциите на Съюза, които са задължени да предоставят достъп до своите документи. Член 2, параграф 1 от Регламент № 1049/2001 гласи, че бенефициери на правото на достъп са гражданите на Съюза и физическите или юридическите лица, пребиваващи или чието седалище според учредителния акт е в държава членка, като все пак институциите могат да разрешат достъп до документите и на други лица по силата на член 2, параграф 2. Съгласно член 2, параграф 3 от Регламент № 1049/2001, той се прилага за всички документи, които са изготвени или получени от институцията във всички области на дейност на Съюза, включително свързани с общата външна политика и политика на сигурност и с полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси в съответствие със съображение 7.
60 Следователно в Регламент № 1049/2001 не се открива основание, което да не допуска протичане на съдебната процедура, която изключението по член 4, параграф 2, второ тире има за цел да защити, пред юрисдикция, която не е част от правната система на Съюза, нито от правните системи на неговите държави членки.
61 Нито един от доводите, представени от жалбоподателите, не е в състояние да обезсили този извод.
62 Първо, обстоятелствата, че Съюзът не членува в ООН и не се подчинява на юрисдикцията на МНТБЮ, нямат отражение върху законосъобразността на обжалваното решение, тъй като прилагането на изключението, имащо за цел да защити съдебните процедури, изобщо не зависи от евентуалната връзка между институцията, сезирана със заявка за достъп до документите по силата на Регламент № 1049/2001, и юрисдикцията, пред която протича това производство, и по-специално не зависи от връзката, възникнала от обстоятелството, че институция на Съюза би могла или не да бъде страна в производство, протичащо пред тази юрисдикция. Всъщност следва да се напомни, че упражняването на правото на достъп до документите на институциите не трябва да засяга защитата на съдебните производства (Решение по съединени дела Швеция и др./API и Комисия, точка 30 по-горе, точка 84), без да има друго наложено условие. Същото при всички положения се отнася за довода, съгласно който от гледна точка на Съвета МНТБЮ съществувал само фактически, но не и правно, както и за довода, че Съветът не доказвал, че ако предостави на жалбоподателя поисканите документи, подлежи дори на минимална санкция. Никой от тези доводи не може да постави под съмнение възможността за прилагане в интерес на производството, което протича пред МНТБЮ, на изключението, имащо за цел да защити съдебните процедури.
63 Второ, следва за неприложими да се обявят и доводите, че от една страна, обжалваното решение изразявало волята на Съвета да се подчини на юрисдикцията на МНТБЮ, което не се предвиждало в никакъв договор, и от друга страна, че не било възможно да се отдаде предимство на международните отношения с необвързващ характер пред правата, които първичното право признава на европейските граждани. В това отношение следва да се напомни, че с приемането на обжалваното решение Съветът единствено прилага Регламент № 1049/2001, и по-специално режима на предвидените в него изключения (вж. точка 45 по-горе). В този смисъл няма основание да се твърди, че по този начин Съветът е подчинил правомощията или актовете си на юрисдикцията на МНТБЮ или че е отдал предимство на международни отношения, за които се твърди, че нямат обвързващ характер, пред произтичащи от първичното право права. Дори да се допусне, че с това оплакване жалбоподателят сочи несъответствието с първичното право на предаването на документи от Съвета на МНТБЮ, следва да се напомни, че настоящият спор не засяга законосъобразността на актовете, с които Съветът е предавал или обменял информация с МНТБЮ или с адвокатите на г‑н Gotovina.
64 Трето, доводите, посочени в репликата, също нямат отражение върху законосъобразността на обжалваното решение с оглед на посоченото в точки 60—63 по-горе. Тъй като е възможно позоваване на изключението по член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001, въпреки че правораздавателното производство се осъществява пред МНТБЮ, напълно лишени от каквото и да било значение за обжалваното решение са доводите, че не било възможно от подчиняването на държавите членки на правилата на ООН да се изведе задължителната приложимост на същите правила по отношение на Съюза, и че задължението за страните — кандидати за членство в Съюза, да съдействат на МНТБЮ, не представлявало правна норма, противопоставима на жалбоподателя.
65 От всичко изложено следва, че защитата съгласно изключението, предвидено в член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001, може да се разпростре върху правораздавателното производство, което се осъществява пред МНТБЮ, и поради това първото оплакване в рамките на второто основание трябва да се отхвърли.
– По документите, които могат да се ползват със защита по силата на изключението, изведено от защитата на съдебните процедури
66 На първо място, следва да се напомни, че и преди е било постановявано, че понятието „съдебни процедури“ следва да се тълкува в смисъл, че защитата на обществения интерес не допуска оповестяването на съдържанието на документи, съставени единствено за целите на конкретно производство пред правораздавателен орган (вж. Решение на Общия съд от 6 юли 2006 г. по съединени дела Franchet и Byk/Комисия, T‑391/03 и T‑70/04, Recueil, стр. II‑2023, точка 88 и цитираната съдебна практика; вж. също Решение по съединени дела Швеция и др./API и Комисия, точка 30 по-горе, точка 78).
67 Също така е било постановявано, че по дело, отнасящо се до Комисията, изразът „документи, съставени единствено за целите на конкретно производство пред правораздавателен орган“ следвало да се разбира като внесените писмени становища или документи, вътрешните документи, свързани със събирането на доказателства по висящо дело, съобщенията във връзка с делото между съответната генерална дирекция и правната служба или адвокатска кантора, като посоченото определяне на приложното поле на изключението по спомената дело има за цел да гарантира, от една страна, защитата на вътрешната дейност на Комисията и от друга, поверителността и гарантирането на принципа за професионална тайна на адвокатите (Решение по съединени дела Franchet и Byk/Комисия, точка 66 по-горе, точка 90).
68 На второ място, от точки 10—12 от обжалваното решение следва, че на основание на изключението, посочено в член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2011, Съветът отказва достъпа до кореспонденцията между, от една страна, прокурора на МНТБЮ или първия първоинстанционен състав на МНТБЮ и от друга страна, ГСВП, както и до документите, приложени към тях, включително докладите. В този смисъл, за да се откаже достъп до всички заявени документи, е било приложено изключението, въведено с цел защита на съдебните процедури.
69 На трето място, следва да се отбележи, че в рамките на действията по събиране на доказателства Общият съд се запознава с всички документи, до които е отказан достъп.
70 Представените на Общия съд документи се състоят от 40 писма: 19 изпратени от ГСВП, 15 от прокурора на МНТБЮ и 6 от първия първоинстанционен състав. В приложение на 37 от писмата се съдържат документи, включващи за 10 от тях списък с неприложени документи, а за 27 други — документи, които в голямата си част представляват доклади, но така също молби и писмени становища на защитата на г‑н Gotovina, както и решения или определения, постановени от МНТБЮ.
71 На този етап следва да се приеме, че както в обжалваното решение, и по-специално в точка 12 от него, така и в писмената защита Съветът допуска две грешки. Той твърди, първо, че към кореспонденцията с прокурора на МНТБЮ или с първия първоинстанционен състав на МНТБЮ са били приложени единствено доклади и второ, че тези доклади са били приложени към писмата, изпратени от ГСВП. От запознаването с представените от Съвета доказателства следва, че доклади са приложени и към 7 от писмата, изпратени от прокурора на МНТБЮ (документи с номера 1, 2, 8, 15, 17, 22 и 23 от приложението към обжалваното решение), и към 2 от писмата, изпратени от първия първоинстанционен състав (документи с номера 4 и 16 от приложението към обжалваното решение).
72 Документи, които не са доклади, приложени към получените и изпратените писма, са приложени към пет писма, изпратени от МНТБЮ (документи с номера 4, 13, 16, 24 и 27 от приложението към обжалваното решение). Както вече бе споменато в точка 70 по-горе, това са решения или определения, постановени от първи първоинстанционен състав на МНТБЮ. Те се състоят, първо, от разпореждане до ГСВП да представи документи или информация, придружено от съответни искания в този смисъл, изхождащи от защитата на г‑н Gotovina; второ, от уведомление до ГСВП за молба от защитата, с която е поискано представянето на доклади и придружено от приложения, както и покана за отговор; трето, от уведомление до ГСВП относно реплика на защитата и покана за представяне на дуплика отново във връзка с представянето на доклади; четвърто, от уведомление до ГСВП относно същата реплика и покана за представяне на дуплика, но преведени на френски език; и пето, от покана до ГСВП да издири определени доклади, за които въз основа на определени данни се предполага, че съществуват, и да представи съображенията, поради които същите евентуално биха се оказали липсващи в архивите на МНЕО.
73 Що се отнася до писмата между прокурора на МНТБЮ и ГСВП, следва да се приеме, че всички те се отнасят до възможността за използване на докладите в рамките на провежданото производство пред този трибунал, по-специално срещу г‑н Gotovina. В този смисъл, след като Общият съд разглежда различните писма, се установява, че неколкократно прокурорът на МНТБЮ иска от ГСВП разрешение да оповести някои доклади на защитата на г‑н Gotovina, както и на другите двама подсъдими, за да може да използва съдържащата се в тях информация като доказателство срещу тях или, обратно, като оневиняващо ги доказателство. С тези писма прокурорът на МНТБЮ иска също от ГСВП да премахне действието по отношение на посочените доклади на правилото за поверителност, предвидено в член 70 В от Правилника за производството и доказването на МНТБЮ, което се е прилагало за тях при представянето им на този трибунал. Писмата, изпратени от ГСВП, съдържат отговори на исканията на прокурора, с които ГСВП разрешава оповестяване на докладите в рамките на правораздавателното производство пред МНТБЮ, като на прокурора на МНТБЮ се предоставят проконтролирани редакции на докладите, които следва да се представят на защитата на г‑н Gotovina и на другите двама подсъдими. Няколкото писма обсъждат възможността, за която прокурорът на МНТБЮ отправя искане до ГСВП, в рамките на правораздавателното производство пред МНТБЮ да се разреши оповестяването на нови редакции на докладите, съдържащи по-малко скрити пасажи.
74 От точки 70—73 по-горе е видно, че документите, до които е отказан достъп, са такива, които, с изключение на докладите, са съставени единствено за целите на съдебна процедура. Всъщност всички те имат за цел представянето на доказателства както в подкрепа на обвинението, така и на защитата, които прокурорът на МНТБЮ или първият първоинстанционен състав на МНТБЮ считат за необходими за осъществяването на наказателното производство, водено срещу г‑н Gotovina, г‑н I. Čermak и г‑н M. Markač. Тези документи се отнасят следователно до аспект, свързан с организацията на наказателния процес, и разкриват по какъв начин правораздавателните органи на МНТБЮ са решили да водят производството, както и реакциите на защитата и на трето лице, от което произхождат поисканите доказателства, по отношение на постановените от посочените органи мерки за събиране на необходимите за правилното протичане на процеса доказателства.
75 Следователно тези документи, съставени единствено за целите на конкретното правораздавателно производство, в приложение на изключението, свързано със защитата на съдебните процедури, предвидено в член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001, по принцип могат да се ползват от защита срещу всякакво оповестяване, поискано по силата на същия Регламент.
76 Безспорно е, че самите доклади са съставени в периода 1991—1995 г., т.е. над 10 години преди началото на процеса срещу г‑н Gotovina, г‑н Čermak и г‑н Markač, и че не би могло само поради този факт да се счита, че те са били съставени единствено за целите на конкретно правораздавателно производство (вж. Решение по съединени дела Franchet и Byk/Комисия, точка 66 по-горе, точка 88 и цитираната съдебна практика). Действително в съдебното заседание Съветът посочва, че докладите попадат под действието на изключението, имащо за цел да предостави защита на съдебните процедури, тъй като писмата между, от една страна, прокурора на МНТБЮ или първия първоинстанционен състав и от друга страна, ГСВП са неразделна част от документите, съставени в рамките на такова производство, както и че докладите трябва да бъдат третирани по същия начин като тези писма. Подобна преценка обаче на позволява да се определи с оглед на какви критерии или условия документи, които към датата на съставянето си не са били изключително предназначени за конкретно правороздавателно производство, биха могли все пак да се ползват от защитата съгласно изключението, предвидено в член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001.
77 При това положение следва да се провери дали с оглед на втората и третата част от второто основание документите, различни от докладите, до които е отказан достъп с обжалваното решение, в случая могат да се ползват от защита срещу всяко оповестяване поради посочените от Съвета съображения.
– По невъзможността Съветът да се превърне в съдник на справедливия характер на производството пред МНТБЮ
78 В тази част от второто основание жалбоподателят сочи редица тясно свързани оплаквания.
79 Първо, жалбоподателят отново сочи довода, изтъкнат в рамките на първото основание, че Съветът незаконосъобразно е приел, че заявените документи са поверителни, без да ги е класифицирал в съответствие с член 9 от Регламент № 1049/2001. Второ, Съветът заел положението на съдник относно справедливия характер на производството, протичащо пред МНТБЮ, докато в качеството си на независим правораздавателен орган последният разполагал с прерогативи, които му позволяват да закриля своята информация и документи, например съгласно член 53 от Правилника за производството и доказването на МНТБЮ, а той не се възползвал от тази закрила. Трето, жалбоподателят отбелязва, че в обжалваното решение Съветът е склонен да счита, че възможността за представяне на заявените документи зависи единствено от решението на МНТБЮ, което водело до отказ от страна на съответната институция от част от нейните прерогативи, произтичащи от първичното право, в полза на трето независимо образувание. Макар това оплакване да се повдига в рамките на третата част от второто основание, от писмената реплика се вижда ясно, че жалбоподателят е имал намерение да му придаде обхват, надхвърлящ границите на тази трета част. Четвърто, жалбоподателят е на мнение, че Съветът е използвал правилата на МНТБЮ, за да не приложи Регламент № 1049/2001.
80 Най-напред следва да се разгледа третото оплакване, свързано с факта, че съгласно обжалваното решение възможността за достъп до документи, различни от докладите (вж. точка 79 по-горе), зависела единствено от решението на МНТБЮ.
81 След като в точка 10 от обжалваното решение припомня производството, в което се е осъществил обмен на кореспонденция между ГСВП и прокурора на МНТБЮ или първия първоинстанционен състав на МНТБЮ, Съветът разглежда дали оповестяването на заявените документи крие опасност от засягане на защитата на съдебните процедури. В точка 11 от обжалваното решение той отбелязва, че „съответните документи съдържа[т] поверителна информация относно организацията на производството по делото Gotovina“, за която отговаря МНТБЮ. По-нататък Съветът твърди, че в рамките на такова производство единствено МНТБЮ е „в състояние да прецени съответните противостоящи интереси и да определи дали оповестяването на документи би причинило непоправима вреда на някоя от страните или би засегнало справедливия характер на правораздавателното производство“. Според Съвета „от допитването до МНТБЮ [е видно,] че съобщенията на ГСВП с прокурора на МНТБЮ не [са] обществено достъпни по силата на правилата за прозрачност на дейността на МНТБЮ“, както и че що се отнася до кореспонденцията между първия първоинстанционен състав на МНТБЮ и ГСВП и до размяната на писмени становища между защитата на г‑н Gotovina и ГСВП в рамките на процеса на г‑н Gotovina, „в приложение на съответните правила относно прозрачността на дейността си МНТБЮ предостав[я] на разположение на обществеността неповерителните елементи от тази кореспонденция посредством съдебно-информационната си база“, но „друга част от тази кореспонденция остав[а] защитена срещу всякакво оповестяване“.
82 Поради това в точка 12 от обжалваното решение Съветът стига до извода, че оповестяването на „недостъпни документи, свързани с правораздавателното производство, висящо пред МНТБЮ, би разкрило поверителна информация относно организацията по делото Gotovina и би засегнало правилното протичане на съдебна процедура […] в ход пред МНТБЮ, както и лоялното сътрудничество с международен трибунал, създаден от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации“.
83 На първо място, следва да се напомни, че съгласно член 4, параграф 4 от Регламент № 1049/2001 по отношение на документи, изхождащи от трето лице, институцията се консултира с третото лице, за да определи дали е приложимо някое от изключенията, предвидени в член 4, параграф 1 или параграф 2, освен ако не става ясно, че документът трябва или не трябва да бъде оповестен. От това следва, че институциите не са длъжни да се консултират със съответните трети лица, ако е ясно, че документът трябва или не трябва да бъде оповестен. Във всички останали случаи институциите трябва да се консултират с въпросните трети лица. При това положение консултирането със засегнатото трето лице по общо правило представлява предварително условие, от което зависи прилагането на изключенията от достъпа, предвидени в член 4, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1049/2001 по отношение на документи, изхождащи от трети лица (Решение на Общия съд от 30 януари 2008 г. по дело Terezakis/Комисия, T‑380/04, непубликувано в Сборника, точка 54).
84 Макар нито в обжалваното решение, нито в писмените си изявления по делото Съветът да не упоменава, че е следвал процедурата, предвидена в член 4, параграф 4 от Регламент № 1049/2001, допитвайки се до МНТБЮ, преди да вземе решение дали трябва да предостави достъп до заявените документи, следва все пак се приеме, че както имплицитно се вижда от точки 11 и 12 от обжалваното решение, това е било направено, макар и някои от тези документи да не произхождат от МНТБЮ.
85 На второ място, видно от изложените в точки 11 и 12 от обжалваното решение мотиви (вж. точка 81 по-горе), опасността от засягане на защитата на съдебните процедури, предвидена в член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001, произтича в случая единствено от обстоятелството, че заявените документи не са били достъпни съгласно правилата на МНТБЮ. Действително от допитването на Съвета до МНТБЮ е видно, че писмата между ГСВП и прокурора на МНТБЮ „не са обществено достъпни по силата на правилата за прозрачност на дейността на МНТБЮ“ и част от писмата между ГСВП и първия първоинстанционен състав на МНТБЮ остава защитена срещу всякакво оповестяване в приложение на същите правила. Съгласно обжалваното решение, тъй като тези документи не са достъпни за трети лица в рамките на правораздавателното производство пред МНТБЮ, тяхното оповестяване би разкрило информация, която има опасност да засегне протичането на висящо правораздавателно производство.
86 Впрочем следва да се приеме, че както в писмените си изявления в производството, така и в съдебното заседание Съветът подчертава настоятелно факта, че се е консултирал с МНТБЮ, за да установи статута на заявените документи с оглед на правилата за прозрачност, приложими за този трибунал. В този смисъл Съветът изтъква в писмената си защита обстоятелството, че 32 от 40-те заявени документа не са били достъпни съгласно правилата за прозрачност, приложими за МНТБЮ, и счита, че обжалваното решение е постановено при пълно зачитане на посочените правила.
87 На трето място, следва също да се напомни, че консултирането с трето лице, различно от държава членка, предвидено в член 4, параграф 4 от Регламент № 1049/2001, не обвързва институцията, а трябва да ѝ позволи да направи преценка дали някое от изключенията, предвидени в параграф 1 или в параграф 2 от този член, намира приложение (Решение по дело Terezakis/Комисия, точка 83 по-горе, точка 60).
88 В случая, като се основава единствено на обстоятелството, че заявените документи не са били достъпни съгласно правилата за прозрачност на МНТБЮ, които впрочем не са ясно посочени в обжалваното решение, за да приеме, че е налице опасност от засягане на защитата на съдебните процедури, трябва да се счита, че Съветът е приел, че е обвързан единствено от разясненията, предоставени от МНТБЮ. В този смисъл Съветът е направил отказ от правото на преценка, което е бил задължен да упражни, за да констатира приложимостта на изключенията от достъпа до документи, предвидени в Регламент № 1049/2001, и по-специално в член 4, параграф 2, второ тире (Решение по дело Terezakis/Комисия, точка 83 по-горе, точка 64).
89 Този извод се потвърждава също от разглеждането на кореспонденцията между ГСВП и прокурора на МНТБЮ или първия първоинстанционен състав на МНТБЮ (вж. точки 72 и 73 по-горе), от която следва, че макар всички писма да се отнасят до аспекти, свързани с организацията на производството по делото на г‑н Gotovina, г‑н Čermak и г‑н Markač, сами по себе си те не разкриват друга информация, освен идентификацията на доказателствата, които могат да се използват в подкрепа на обвинението или на защитата от прокурора на МНТБЮ и да се представят на защитата на г‑н Gotovina, без съдържанието на тези доказателства да се оповестява. Всъщност посочените доказателства се съдържат в докладите, които не попадат под действието на изключението, предвидено в член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001 (вж. точка 76 по-горе).
90 Следователно, и без да се налага произнасяне по останалите оплаквания от втората част на второто основание, както и по третата част от същото основание, следва да се приеме, че Съветът е допуснал грешка при прилагане на правото, като е направил отказ от правото си на преценка при вземането на решение дали достъпът до документи, различни от докладите, може да се откаже поради опасност от засягане на защитата на съдебните процедури.
По третото основание, изведено от липсата на засягане на предвидената в член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001 защита на обществения интерес във връзка с международните отношения
91 Жалбоподателят твърди, че съображенията в обжалваното решение, свързани със засягането на защитата на обществения интерес във връзка с международните отношения, са неправилни с оглед на естеството и съдържанието на документите, чието представяне е поискал.
92 По същество жалбоподателят упреква Съвета, че му е противопоставил изключението, имащо за цел да предостави защита на международните отношения, при положение че документите, до които е поискал достъп, не попадали под действието на това изключение, тъй като ставало дума за решения на Съвета във връзка с предаването на документи на МНТБЮ в рамките на процеса на г‑н Gotovina и на цялата кореспонденция в тази връзка между институциите на Съюза и МНТБЮ.
93 След като анализира дали оповестяването на заявените документи създава опасност от засягане на защитата на съдебните процедури и правните становища, в обжалваното решение Съветът разглежда дали е налице опасност от засягане на защитата на обществения интерес във връзка с международните отношения, защитен с разпоредбите на член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001. В този смисъл в точка 13 от обжалваното решение той приема, че „публикуването на докладите […], приложени към писмата на [ГСВП] до прокурора на МНТБЮ, би поставило в опасност международните отношения на [Съюза] и неговите държави членки със съответните страни от Западните Балкани, доколкото биха били разкрити в подробности становищата, преценките и анализите, предмет на обмен при условията на поверителност между различните действащи лица в рамките на [МНЕО], отнасящи се до положението в региона в политически, военен план и по отношение на сигурността“. По-нататък Съветът отбелязва, че „[т]ази информация продължав[а] да бъде чувствителна, което [е] видно от интереса, предизвик[ан] от нея в рамките на производствата пред МНТБЮ“, както и че „оповестяването на разглежданите документи би създало прецедент, който е в разрез с целта Съюзът да продължи да провежда своята политика по отношение на Западните Балкани“. В края на точка 13 от обжалваното решение той приема, че „поверителността на докладите [е] ключов фактор за укрепване на доверието, диалога и сътрудничеството със страните от региона“.
94 Следва да се приеме, че противно на посоченото от Съвета в писмената му защита и в съдебното заседание, изключението, имащо за цел да предостави защита на обществения интерес във връзка с международните отношения, се споменава единствено в точка 13 от обжалваното решение и се отнася само до докладите, приложени към писмата между ГСВП и прокурора на МНТБЮ или първия първоинстанционен състав на МНТБЮ.
95 Що се отнася до опасността от засягане на международните отношение, поради това че оповестяването на документи, различни от докладите, би засегнало лоялното сътрудничество на Съюза с МНТБЮ, създаден от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, действително е вярно, че понятието за лоялно сътрудничество се упоменава в точки 12 и 14 от обжалваното решение. Все пак от структурата на посоченото решение не следва, че това понятие подкрепя прилагането на изключението, свързано със защитата на международните отношения. Всъщност лоялното сътрудничество се упоменава в точка 12 от обжалваното решение във връзка с опасността от засягане на правилното протичане на правораздавателно производство, което тогава е в хода пред МНТБЮ. В точка 14 от обжалваното решение Съветът изтъква, че задължението за сътрудничество с МНТБЮ, което се представя за предвидено в съответните резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, се прилагало за всички държави — членки на Съюза, и че международното сътрудничество се вписвало сред целите на общата външна политика и политика на сигурност, посочени в член 11, параграф 1 ДЕС. С тези съображения Съветът отговаря на потвърждението на заявката на жалбоподателя, който с доводи, по същество идентични с упоменатите в точка 50 по-горе, оспорва възможността Съветът да се позовава на изключението, изведено от защитата на съдебните процедури във връзка с производство, протичащо пред МНТБЮ. Впрочем следва да се отбележи, че едва на етапа на обжалваното решение Съветът за първи път се позовава на опасността от засягане на защитата на обществения интерес във връзка с международните отношения.
96 При тези условия следва да се приеме, че както твърди жалбоподателят, в обжалваното решение единствено докладите се ползват от защитата съгласно изключението, предвидено в член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001. Подобна констатация обаче е без значение за основателността на споменатото решение, доколкото с него Съветът отказва достъпа до докладите. Всъщност в жалбата си жалбоподателят не развива основания или доводи в подкрепа на твърдението, че Съветът не е доказал, че оповестяването на докладите крие опасност от засягане на изключението във връзка със защитата на международните отношения или че Съветът не е разгледал докладите конкретно и индивидуално.
97 При това положение третото основание следва във всички случаи да се отхвърли.
98 Следователно обжалваното решение трябва да се отмени, доколкото с него се отказва достъп до документи, различни от докладите. Жалбата трябва се отхвърли в останалата ѝ част, без да е необходимо нито произнасяне по четвъртото ѝ основание, нито да се уважи поисканата от жалбоподателя с писмо от 6 декември 2010 г. мярка за организация на производството.
99 По искането за изключване на представителите на Съвета от производството в приложение на член 41, параграф 1, втора алинея от Процедурния правилник следва да се приеме, че поведението, в което се упрекват споменатите процесуални представители, а именно че не са уведомили Общия съд за наличието на решение по делото Прокурор/Ante Gotovina, Ivan Čermak и Mladen Markač (точка 18 по-горе), в случая не би могло да съставлява основание за изключване от производството.
По съдебните разноски
100 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Въпреки това съгласно параграф 3 от същия член Общият съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания.
101 Тъй като жалбоподателят и Съветът са загубили частично по предявените от тях искания, те следва да бъдат осъдени да понесат направените от тях съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (втори разширен състав)
реши:
1) Отменя решението на Съвета на Европейския съюз от 7 декември 2009 г., с което на г‑н Ivan Jurašinović е отказан достъп до решенията относно предаването на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия на документите, чието представяне е било поискано в рамките на производството срещу г‑н Ante Gotovina, и до цялата кореспонденция, разменена в тази връзка между институциите на Европейския съюз и посочената юрисдикция, включително евентуалните приложения, и по-специално първоначалните заявки за документи, отправени както от тази юрисдикция, така и от адвокатите на г‑н Gotovina, доколкото с него е отказан достъп до кореспонденцията между Съвета и посочената юрисдикция, както и до приложените към тази кореспонденция документи, различни от докладите, съставени от Мисията за наблюдение на Европейската общност.
2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
3) Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 3 октомври 2012 година.
Подписи