РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)
14 юни 2011 година(*)
„Промишлен дизайн на Общността — Производство по обявяване на недействителност — Регистриран промишлен дизайн на Общността, представляващ прикрепен към каишка часовник — Предходен промишлен дизайн — Оповестяване на предходния промишлен дизайн — Оригиналност — Злоупотреба с власт — Членове 4, 6, 7 и 61—63 от Регламент (ЕО) № 6/2002“
По дело T‑68/10
Sphere Time, установено във Windhof (Люксембург), за което се явяват адв. C. Jäger, адв. N. Gehlsen и адв. M.-C. Simon, avocats,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява г‑н D. Botis, в качеството на представител,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП е била
Punch SAS, установено в Ница (Франция),
с предмет жалба срещу решението на трети апелативен състав на СХВП от 2 декември 2009 г. (преписка R 1130/2008-3) относно производство за обявяване на недействителност между Punch SAS и Sphere Time,
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),
състоящ се от: г‑жа I. Pelikánová (докладчик), председател, г‑жа K. Jürimäe и г‑н M. van der Woude, съдии,
секретар: г‑жа S. Spyropoulos, администратор,
предвид жалбата, подадена на 15 февруари 2010 г. в секретариата на Общия съд,
предвид писмения отговор, подаден на 1 юни 2010 г. в секретариата на Общия съд,
предвид писмения въпрос, поставен от Общия съд на жалбоподателя,
след съдебното заседание от 18 януари 2011 г.
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 Жалбоподателят Sphere Time е притежател на регистриран под номер 325949-0002 промишлен дизайн на Общността, за който подава заявка на 14 април 2005 г. (наричан по-нататък „оспорваният промишлен дизайн“). Предназначеният да се прилага за часовници оспорван промишлен дизайн е изобразен по следния начин:
2 На 26 март 2007 г. другата страна пред апелативния състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), Punch SAS, подава до него искане за обявяване на недействителността на оспорвания промишлен дизайн на основание на член 25, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (OВ L 3, 2002 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70). В искането за обявяване на недействителност другата страна пред апелативния състав заявява, че оспорваният промишлен дизайн не е нов и не е оригинален по смисъла на член 4 от Регламент № 6/2002 във връзка с членове 5 и 6 от същия регламент.
3 В подкрепа на своето искане за обявяване на недействителност другата страна пред апелативния състав се позовава на няколко предходни дизайна.
4 От една страна, тя представя каталог с изображения на два дизайна на произведени от Fuzhou Eagle Electronic Co. Ltd часовници (наричани по-нататък „дизайни C и F“), както и удостоверение от същото това дружество, че дизайните C и F са били търгувани в Европа през 2001 г.
5 От друга страна, тя представя каталог с изображения на два дизайна на произведени от Great Sun Technology Corp. часовници, както и удостоверение от същото това дружество, че тези дизайни са били търгувани в Европа през 2004 г. Тези доказателства са придружени с фактура за износ и с удостоверение за произход, отнасящи се до 2 000 броя от един от двата дизайна с марката „SYMBICORT“, доставени през април 2004 г. на клиент в Нидерландия (по-нататък дизайнът е наричан „дизайн „SYMBICORT“). Дизайнът „SYMBICORT“ е изобразен по следния начин:
6 С решение от 31 март 2008 г. отделът по заличаване обявява оспорвания промишлен дизайн за недействителен. Според него оспорваният промишлен дизайн не притежава оригиналност, доколкото възпроизвежда същото общо впечатление като дизайните C и F. Това решение е обжалвано от жалбоподателя на 13 май 2008 г.
7 С решение от 2 декември 2009 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) трети апелативен състав на СХВП отхвърля жалбата. Най-напред апелативният състав приема, че отнасящите се до доставката на стоки с дизайна „SYMBICORT“ фактура за износ и удостоверение за произход доказват надлежно, че този дизайн е бил оповестен преди датата на подаване на заявка за регистрация на оспорвания промишлен дизайн. Като се основава на сравнението между оспорвания промишлен дизайн и дизайна „SYMBICORT“, така както те се възприемат от привикналия с прикрепени към каишка часовници обикновен потребител, апелативният състав приема, най-напред, че те много си приличат, на следващо място, че разликите са пренебрежими, и накрая, че макар създателят да е имал свобода при създаването на дизайна, и по-специално по отношение на циферблата на часовника, тази свобода не е била използвана. В заключение апелативният състав приема, че доколкото за информирания потребител оспорваният промишлен дизайн създава общото впечатление, което дизайнът „SYMBICORT“ създава, той не притежава оригиналност.
Искания на страните
8 Жалбоподателят иска Общият съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди, от една страна, СХВП да понесе съдебните разноски за производството пред Общия съд, и от друга страна, другата страна пред апелативния състав да понесе разноските за производството пред апелативния състав на СХВП
9 СХВП иска Общият съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
10 Жалбоподателят посочва три правни основания. Съгласно текста на жалбата първото правно основание е изведено от нарушението на членове 4 и 5 от Регламент № 6/2002 по отношение на новостта на оспорвания промишлен дизайн. Второто правно основание е изведено от нарушението на членове 4 и 6 от Регламент № 6/2002 по отношение на преценката за наличието на оригиналност на оспорваният промишлен дизайн. Третото правно основание е изведено от наличието на злоупотреба с власт. Жалбоподателят счита освен това, че с оглед на съдържанието на обжалваното решение преценката на дизайни C и F не е част от предмета на спора пред Общия съд. В това отношение апелативният състав се отдалечил неправилно в обжалваното решение от решението на отдела по заличаване, тъй като направил сравнение само между оспорвания промишлен дизайн и дизайна „SYMBICORT“, без да мотивира така направения избор.
11 СХВП оспорва основателността на трите правни основания. Тя счита също така, че предметът на спора пред Общия съд включва сходството на оспорвания промишлен дизайн както с дизайните C и F, така и с дизайна „SYMBICORT“, като апелативният състав се ограничил да добави един допълнителен довод към решението на отдела по заличаване.
12 В самото начало следва да се посочи, че апелативният състав е имал право да обоснове своето решение на сравняването между оспорвания промишлен дизайн и дизайна „SYMBICORT“.
13 Всъщност от член 60, параграф 1 от Регламент № 6/2002 следва, че при разглеждане на жалбата, с която е сезиран, апелативният състав е длъжен да проведе нова, пълна проверка по съществото на производството по обявяване на недействителност както от правна, така и от фактическа страна (вж. по аналогия Решение на Съда от 13 март 2007 г. по дело СХВП/Kaul, C‑29/05 P, Сборник, стр. I‑2213, точка 57). Този извод предполага възможността апелативният състав да се позове на всеки предходен промишлен дизайн, който е посочен от искащия обявяването на недействителността, без да бъде обвързан от съдържанието на решението на отдела по заличаване и без да трябва да посочва специфични доводи във връзка с това.
14 В случая всъщност не се оспорва, че дизайнът „SYMBICORT“ е посочен от другата страна пред апелативния състав в хода на производството пред отдела по заличаване.
15 При това положение не е необходимо да се установява на този етап дали преценката на дизайни C и F е част от предмета на спора пред Общия съд. Следва обаче да се разгледа на първо време евентуалната обоснованост на жалбата по отношение на осъществената в обжалваното решение преценка на дизайна „SYMBICORT“. Едва ако Общият съд установи, че тази преценка е засегната от незаконосъобразност, ще може евентуално да се установи доколко преценката на дизайните C и F е относима към разрешаването на отнесения до него спор.
По първото правно основание, изведено от нарушението на членове 4 и 5 от Регламент № 6/2002
Доводи на страните
16 Жалбоподателят твърди, че по отношение на датата на оповестяване на дизайна „SYMBICORT“ трябва да се вземе предвид разпоредбата на член 7, параграф 2, буква б) от Регламент № 6/2002. Поради това в случая датата, която трябвало да се вземе предвид, не била датата на подаване на заявка за регистрация на оспорвания промишлен дизайн, т.е. 14 април 2005 г., а 14 април 2004 г.
17 Фактурата за износ обаче се отнасяла до износа на стоки със съответстващ на „SYMBICORT“ дизайн, осъществен на неопределена дата през април 2004 г. Тъй като този документ е издаден на 3 април 2004 г. в Хонконг (Китай) било много вероятно, предвид разстоянието между Хонконг и Нидерландия, вносът на европейския пазар на стоки с дизайна „SYMBICORT“ и следователно публичното оповестяване на този дизайн да са станали след 14 април 2004 г.
18 Жалбоподателят допълва, че фактурата за износ е представена на другата страна пред апелативния състав от производителя на часовниците със съответстващ на „SYMBICORT“ дизайн, който имал интерес да докаже, че този дизайн е използван преди. Също така не било сигурно, че оригиналът на тази фактура е бил представен пред СХВП. Следователно, според жалбоподателя, този документ не може да бъде взет предвид.
19 При това положение жалбоподателят счита, че предходното оповестяване на дизайна „SYMBICORT“ не е доказано. От това той прави извод, че оспорваният промишлен дизайн следва да се счита за нов.
20 СХВП оспорва основателността на изложените от жалбоподателя доводи.
Съображения на Общия съд
21 Съгласно текста на жалбата първото правно основание е изведено от нарушението на членове 4 и 5 от Регламент № 6/2002, които се отнасят до новостта на даден дизайн на Общността. Както обаче посочва СХВП, обжалваното решение не е основано на липсата на новост на оспорвания промишлен дизайн.
22 Всъщност първото правно основание е свързано с въпроса за предхождащото оповестяване на дизайна „SYMBICORT“. По този начин то в действителност се отнася до твърдението за нарушение на член 6, параграф 1 във връзка с член 7 от Регламент № 6/2002.
23 Тези разпоредби гласят:
„Член 6
Оригиналност
1. Промишленият дизайн се счита за оригинален, ако общото впечатление, което създава у информирания потребител, се различава от това, което създава върху такъв потребител всеки друг промишлен дизайн, който е разгласен публично:
[…]
б) в случая на регистриран промишлен дизайн на Общността, преди датата на подаване на заявка за регистрация на промишления дизайн, за който се иска закрила или, ако се претендира приоритет, преди датата на приоритета.
[…]
Член 7
Оповестяване
1. За целите на прилагането на членове 5 и 6, един промишлен дизайн се счита за общодостъпен, ако е публикуван, след регистрация или по друг начин, или изложен, използван в търговията или оповестен по друг начин [п]реди предвижданата дата в […] член 6, параграф 1, буква б), освен ако няма разумен начин, по който тези събития, да са станали известни в редовната бизнес практика на специализираните среди от съответния сектор, действащ в рамките на Общността […]
2. За целите на прилагането на членове 5 и 6, не се счита за оповестяване случая, когато промишленият дизайн, за който се иска закрила като регистриран промишлен дизайн на Общността, е станал общодостъпен:
а) от автора си или неговия правоприемник или от трето лице на основание на предоставена информация или осъществени от автора или неговия правоприемник действия; и то
б) в дванайсет месечния период, преди датата на подаване на заявка за регистрация или датата на приоритета, ако се претендира приоритет.
[…]“.
24 На първо място, що се отнася до приложимостта в дадения случай на член 7, параграф 2 от Регламент № 6/2002, следва да се отбележи, че целта на тази разпоредба е да се предложи на автора или на неговия правоприемник възможността да представи дизайн на пазара за период от дванадесет месеца, преди да пристъпи към подаване на заявката за регистрация.
25 Така през този период авторът или неговият правоприемник може да има увереност в търговския успех на даден дизайн, преди да направи разходите по регистрацията, без да се опасява, че направеното във връзка с това оповестяване може да се използва успешно в производство по обявяване на недействителност, образувано след евентуалната регистрация на съответния дизайн.
26 От изложеното следва, че за да бъде приложим член 7, параграф 2 от Регламент № 6/2002 в рамките на производство по обявяване на недействителност, посоченият в искането за обявяване на недействителност притежател на дизайна трябва да докаже с оглед на искането, че е автор или правоприемник на автора на промишления дизайн.
27 Така в случая жалбоподателят следва да докаже, че е автор или правоприемник на автора на дизайна „SYMBICORT“.
28 Жалбоподателят обаче дори не твърди подобно нещо.
29 Следователно член 7, параграф 2 от Регламент № 6/2002 не е приложим към оповестяването на този дизайн.
30 На второ място, при това положение, като се има предвид, че жалбоподателят не претендира за приоритет на оспорвания промишлен дизайн, трябва да се разгледа дали от представените пред СХВП доказателства следва, че дизайнът „SYMBICORT“ е бил оповестен преди 14 април 2005 г. — датата на подаване на заявка за регистрация на оспорвания промишлен дизайн.
31 По този въпрос другата страна пред апелативния състав представя фактура за износ за доставката на 2 000 часовника със съответстващ на „SYMBICORT“ дизайн на клиент в Нидерландия. Съгласно фактурата разглежданите стоки са напуснали Хонконг на 3 април 2004 г.
32 По този начин, с оглед на обичайните срокове за транспортиране, фактурата за износ показва, че разглежданите часовници са доставени в Нидерландия и следователно дизайнът „SYMBICORT“ е бил оповестен след специализираните среди от съответния сектор, действащ в рамките на Общността, преди 14 април 2005 г., датата на подаване на заявка за регистрация на оспорвания промишлен дизайн. От друга страна, жалбоподателят не представя никакво доказателство, от което да се установи, че това оповестяване не е осъществено или е последвало датата на заявката.
33 На трето място, що се отнася до доказателствената сила на фактурата за износ, трябва да се приеме, че Great Sun Technology, което произвежда часовниците със съответстващ на „SYMBICORT“ дизайн и което е представило този документ на другата страна пред апелативния състав, има интерес оспорваният промишлен дизайн да бъде обявен за недействителен. В действителност това би му позволило да продължи да търгува своите стоки в рамките на Европейския съюз.
34 Ако обаче това обстоятелство може да хвърли сянка на съмнение върху достоверността на заявлението на директора на Great Sun Technology, също представен пред СХВП, то същият извод не е приложим спрямо фактурата за износ.
35 Всъщност този документ не е издаден да служи конкретно за доказателство в рамките на производството по обявяване на недействителност, а с оглед на текущите търговски операции — за удостоверяване, че дадена престация е била направена, и за приканване на длъжника да заплати договорената цена.
36 Освен това фактурата за износ не е адресирана до другата страна пред апелативния състав, а до дружество, трето лице, като е била издадена през април 2004 г., т.е. почти три години преди подаване на искането за обявяване на недействителност на 26 март 2007 г.
37 При това положение не следва да се приема, че доказателственият характер на фактурата за износ е засегнат от обстоятелството, че тя е представена на другата страна пред апелативния състав от производителя на часовниците със съответстващ на „SYMBICORT“ дизайн.
38 По отношение на това, че е бил представен препис от фактурата за износ, а не нейният оригинал, то това обстоятелство не представлява само по себе си пречка даденият документ да се вземе предвид.
39 Представянето на оригинала на този документ може евентуално да има значение, ако преписът е нечетлив или подсказва, че е документът е претърпял промени с цел да се промени съдържанието му. Жалбоподателят обаче не посочва доводи в тази насока и разглеждането на фактурата за износ, така както е представена пред СХВП, също не поражда въпроси в това отношение.
40 Следователно обстоятелството, че е бил представен препис, а не оригинал от фактурата за износ, също не засяга доказателствения характер на представения документ.
41 Предвид всичко гореизложено следва да се заключи, че апелативният състав не е допуснал грешка, като е приел за установено, че дизайнът „SYMBICORT“ е бил оповестен преди датата на подаване на заявката за регистрация на оспорвания промишлен дизайн. Поради това първото правно основание трябва да бъде отхвърлено.
По второто правно основание, изведено от нарушението на членове 4 и 6 от Регламент № 6/2002
Доводи на страните
42 Според жалбоподателя апелативният състав е допуснал грешка в преценката, като е приел, че оспорваният промишлен дизайн създава същото общо впечатление като дизайна „SYMBICORT“.
43 Най-напред жалбоподателят твърди, че тъй като дизайнът „SYMBICORT“ е предназначен да се използва с рекламна цел, то информиран потребител е търговецът, който желае да придобие намиращи се в промоция стоки. Той уточнява, че доколкото на пазара се предлага голямо количество каишки, информираният потребител би следвало да обръща внимание на особеностите на дадена каишка.
44 По-нататък жалбоподателят упреква апелативния състав, на първо място, че не взел предвид всички елементи, които са от значение за двата разглеждани дизайна, а именно каишката, корпуса на часовника, самия часовник и прикрепващия елемент. Всъщност апелативният състав се ограничил да направи сравнение на циферблата на часовника, неговото разположение и цветовете на двата дизайна. Освен това по този начин той не отчел обстоятелството, че свободата на автора на определен подобен часовник е ограничена. От друга страна, авторът разполагал с голяма свобода по отношение на каишката и на прикрепващия елемент.
45 На второ място, в предоставеното на СХВП изображение дизайнът „SYMBICORT“ не бил показан в своята цялост, тъй като представял само две отиващи в различни посоки връзки, без примката, която ги свързва. Доколкото обаче е необходимо сравняването на дизайните с оглед на тяхното изображение, апелативният състав не следвало да презумира, че дизайнът „SYMBICORT“ разполага с каишка, позволяваща часовникът да бъде носен на врата.
46 На трето място, жалбоподателят оспорва направения от апелативния състав извод, че прикрепващият елемент на оспорвания промишлен дизайн бил изобразен с пунктир. Този елемент бил изобразен с непрекъснати линии и следователно трябвало да се вземе предвид, още повече че представлявал важна съставна част от оспорвания промишлен дизайн. Всъщност този елемент привличал вниманието на информирания потребител, тъй като, от една страна, свободата на автора по отношение на него не била ограничена, и от друга страна, формата му била определяща за предметите, които могат да се прикрепят към каишка.
47 В случая обаче, от една страна, прикрепващият елемент на дизайна „SYMBICORT“ не бил виден върху предоставеното на СХВП изображение, така че неговото наличие и евентуални характеристики не можели да се потвърдят. От друга страна, прикрепващият елемент на оспорвания промишлен дизайн явно се отличавал от частта, която се намира в края на дизайна „SYMBICORT“.
48 СХВП оспорва основателността на изложените от жалбоподателя доводи.
Съображения на Общия съд
49 Съгласно членове 4 и 6 от Регламент № 6/2002:
„Член 4
Условия на закрила
1. Закрилата на промишлен дизайн чрез промишления дизайн на Общността се осигурява в зависимост от това, доколко той е нов и оригинален.
[…]
Член 6
Оригиналност
1. Промишленият дизайн се счита за оригинален, ако общото впечатление, което създава у информирания потребител, се различава от това, което създава върху такъв потребител всеки друг промишлен дизайн, който е разгласен публично:
[…]
б) в случая на регистриран промишлен дизайн на Общността, преди датата на подаване на заявка за регистрация на промишления дизайн, за който се иска закрила или, ако се претендира приоритет, преди датата на приоритета.
2. За да се определи оригиналността, се отчита степента на свобода на автора при разработването на промишления дизайн“.
50 Следователно трябва да се провери дали от гледна точка на информирания потребител и предвид степента на свобода на автора на прикрепен към каишка часовник общото впечатление, което оспорвания промишлен дизайн създава, се различава от общото впечатление, създавано от дизайна „SYMBICORT“.
– Относно информирания потребител
51 Що се отнася до тълкуването на понятието за информиран потребител, следва да се приеме, че качеството „потребител“ предполага, че съответното лице използва продукта, в който е включен промишленият дизайн, в съответствие с целта, за която е предназначен този продукт. Определението „информиран“ освен това подсказва, че без да бъде изобретател или технически експерт, потребителят познава съществуващите в съответния сектор различни промишлени дизайни, има определено равнище на познания относно елементите, които обикновено са включени в тези промишлени дизайни, и поради своя интерес към съответните продукти проявява сравнително висока степен на внимание, когато ги използва (Решение на Общия съд от 22 юни 2010 г. по дело Shenzhen Taiden/СХВП — Bosch Security Systems (Équipement de communication), T‑153/08, все още непубликувано в Сборника, точки 46 и 47).
52 В случая апелативният състав е приел в точка 21 от обжалваното решение, че информираният потребител е обикновен потребител, който е привикнал към прикрепените към каишка и окачени на врата часовници.
53 Безспорно е, че дизайнът „SYMBICORT“ е на стока в промоция, което се отнася и до оспорвания промишлен дизайн. По отношение на подобни стоки обаче понятието за информиран потребител, както е определено в точка 51 по-горе, включва, от една страна, търговеца, който ги придобива, за да ги разпредели до крайните потребители, и от друга страна, самите тези потребители.
54 Поради това в случая следва да се приеме, че информираният потребител е както посоченият в обжалваното решение среден потребител, така и споменатият от жалбоподателя професионален купувач.
55 Предвид на това жалбоподателят не посочва доводи, които да подсказват, че двете групи от потребители възприемат по различен начин разглежданите промишлени дизайни.
56 Освен това при всички положения обстоятелството, че една от двете посочени групи информирани потребители възприема разглежданите дизайни като създаващи същото общо впечатление, е достатъчно, за да се заключи, че оспорваният промишлен дизайн не е оригинален.
57 При това положение фактът, че обжалваното решение не споменава търговците сред информираните потребители на прикрепените към каишка часовници, не засяга законосъобразността на това решение.
– Относно степента на свобода на автора
58 Преди да се разгледа степента на свобода на автора, която според жалбоподателя е ограничена по отношение на часовника и широка по отношение на каишката и на прикрепващия елемент, необходимо е да се определи кои в действителност са защитените от оспорвания промишлен дизайн елементи, които следователно са от значение при сравняването му с дизайна „SYMBICORT“.
59 В това отношение точка 11.4 от приетите с Решение EX-03-9 на председателя на СХВП насоки за разглеждане на преписките относно промишлените дизайни на Общността от 9 декември 2003 г., под заглавие „Условия за формата на изобразяване на промишлен дизайн“, определя:
„[…]
Изобразяването на промишлен дизайн трябва да се ограничава до характеристиките, за които е поискана закрила. Въпреки това изображението може да обхваща други елементи, които помагат да се опишат характеристиките на дизайна, за който е поискана закрила. В заявката за регистрация на промишлен дизайн на Общността се допускат следните определящи елементи:
1. Пунктир може да се използва или за изобразяване на елементите, за които не се иска закрила, или за посочване на частите от дизайна, които не са видими на съответното изображение. Следователно пунктирът посочва изключени от изображението елементи, които са представени върху него.
[…]“.
60 Жалбоподателят не оспорва това правило. Въпреки това, като се основава на изображението на оспорвания промишлен дизайн в обжалваното решение, в Бюлетин на промишлените дизайни на Общността и в базата данни с промишлени дизайни на Общността на уебсайта на СХВП, той твърди, противно на становището на апелативния състав в точка 20 от обжалваното решение, че прикрепващият елемент от оспорвания промишлен дизайн не е изобразен с пунктир.
61 В това отношение, на първо място, следва да се посочи, че изображението на оспорвания промишлен дизайн в обжалваното решение е без значение за обхвата на закрилата на този дизайн.
62 На второ място, общото изображение на оспорвания промишлен дизайн, възпроизведено в Бюлетин на промишлените дизайни на Общността, както и в базата данни с промишлени дизайни на Общността, позволява да се установи, че някои елементи от този дизайн, и по-специално неговият прикрепващ елемент, са представени с по-слаби линии от тези, които характеризират други елементи, каквито са каишката и корпусът на часовника. При все това от ограничения размер на общото изображение не е възможно да се определи със сигурност дали разглежданите елементи са изобразени с пунктирани линии.
63 На трето място, евентуалната несигурност по този въпрос обаче се разсейва от цялостния изглед на оспорвания промишлен дизайн, който от общото изображение е възприет и поместен в електронен вид в Бюлетин на промишлените дизайни на Общността, както и в базата данни с промишлени дизайни на Общността, и който впрочем е идентичен с изображението на оспорвания промишлен дизайн в подадената от жалбоподателя до СХВП заявка за регистрация. В действителност този изглед позволява да се установи ясно, че прикрепващият елемент от оспорвания промишлен дизайн е изобразен с пунктир, както са изобразени и стрелките на часовника и поставеният върху циферблата на часовника правоъгълен елемент.
64 При това положение следва да се посочи, че прикрепващият елемент от оспорвания промишлен дизайн, стрелките на часовника и поставеният върху циферблата на часовника правоъгълен елемент не са част от защитените от оспорвания промишлен дизайн елементи. Този извод предполага, че степента на свобода на автора по отношение на тези елементи е без значение в дадения случай.
65 Що се отнася до другите посочени от жалбоподателя елементи, трябва да се посочи, от една страна, че той преувеличава степента на свобода на автора по отношение на каишката.
66 Действително, ако съществува известна възможност за осъществяване на промени по отношение на дължината и ширината на този елемент, то въпреки това тези характеристики не следва да засягат възможността каишката да се носи удобно около врата. Същият извод е приложим и спрямо разположението на часовника върху каишката.
67 Следователно в този смисъл изведените в точка 21 от обжалваното решение изводи на апелативния състав не са опорочени.
68 От друга страна, що се отнася до степента на свобода на автора по отношение на часовника, трябва да се признае, че за да осъществява своята функция, подобен часовник наистина трябва да съдържа определени елементи, като циферблат, разположени приблизително в центъра на циферблата стрелки или бутон за сверяване на часа.
69 Тези ограничения все пак се отнасят до наличието на определени елементи в даден часовник, но не се отразяват по съществен начин на формата и общия му вид. Така в частност циферблатът и корпусът на часовника могат да имат различна форма и да изглеждат по различен начин, както по същество е установено от апелативния състав в точка 21 от обжалваното решение.
– Относно сравняването на общото впечатление, което двата разглеждани промишлени дизайна създават
70 С оглед на изложеното по отношение на защитените от оспорвания промишлен дизайн елементи и на степента на свобода на автора на прикрепен към каишка часовник, трябва да се посочи, че общото впечатление, създавано от оспорвания промишлен дизайн, се определя от следните елементи:
– каишка, краищата на която се събират в единия край, след което се кръстосват и образуват примка на другия край,
– кръгъл часовник, прикрепен към каишката на мястото, където двете краища на каишката се раздалечават едно от друго,
– два концентрични пръстена, разположени около ръба на часовника, като външният пръстен има ориентиран нагоре процеп, в който е поместен бутон за сверяване на часовника.
71 По отношение на създаваното от дизайна „SYMBICORT“ общо впечатление, то най-напред следва да се разгледа доводът на жалбоподателя, съгласно който апелативният състав не следвало да презумира, че дизайнът „SYMBICORT“ разполага с каишка, позволяваща часовникът да бъде носен на врата.
72 Във връзка с това е вярно, че на предоставеното на СХВП изображение на дизайна „SYMBICORT“ са показани само две връзки, отиващи в две различни посоки, но не и примка, която да предполага носене на врата.
73 Въпреки това при преценката на предходните дизайни не следва да се разглеждат поотделно и изключително техните графични изображения, а по-скоро трябва да се преценят като цяло всички представени елементи, които позволяват да се определи достатъчно точно и категорично създаваното от съответния дизайн общо впечатление.
74 Всъщност, що се отнася по-специално до дизайните, които се използват направо в търговията, без да са били предмет на регистрация, не е изключено за тях да не съществува графично изображение, показващо всички имащи значение техни детайли, което да може да се сравни със съдържащото се в дадена заявка за регистрация изображение. При това положение би било прекалено при всеки отделен случай да се задължава искащият обявяването на недействителността да представя подобно изображение.
75 От една страна, в дадения случай на представеното от другата страна пред апелативния състав изображение на дизайна „SYMBICORT“ двете връзки на каишката се прекъсват внезапно и думата „symbicort“ е изобразена само частично върху една от тях. Това обстоятелство подсказва, че отсъствието на примка се дължи на непълния характер на изображението, а не на действителния изглед на разглеждания дизайн.
76 От друга страна, от фактурата за износ, както и от удостоверението за произход следва, че партидата, изпратена от Great Sun Technology в Нидерландия на 3 април 2004 г., е съдържала 2 000 броя „каишка с часовник „SYMBICORT“.
77 Безспорно е обаче, че функцията на каишка като разглежданата е да позволи носенето на даден предмет на врата.
78 При това положение, като се има предвид, че общото впечатление, което даден промишлен дизайн създава у информирания потребител, трябва непременно да се определи и от гледна точка на начина на използване на разглеждания продукт (Решение по дело Équipement de communication, посочено по-горе, точка 66), то апелативният състав правилно е приел в точка 20 от обжалваното решение, че дизайнът „SYMBICORT“ действително съдържа каишка, позволяваща окачването на часовник на врата, независимо от предоставеното на СХВП непълно графично изображение.
79 С оглед на изложеното дотук следва да се приеме, че създаваното от дизайна „SYMBICORT“ общо впечатление се определя от изброените в точка 70 по-горе елементи. Всъщност, както правилно е установено от апелативния състав в точка 19 от обжалваното решение, дизайнът „SYMBICORT“ съдържа също така каишка, която по същество е със същите пропорции и на която на същото място е прикрепен подобен кръгъл часовник. По същия начин ръбът на часовника е обиколен с два концентрични пръстена, като външният пръстен е прекъснат от ориентиран по същия начин процеп, в който е поместен бутон за сверяване на часовника.
80 Освен това апелативният състав правилно е установил в точка 20 от обжалваното решение, че посочените от жалбоподателя съществуващи различия между разглежданите дизайни са незначителни.
81 По този начин най-напред не може да се установи никаква съществена разлика по отношение на съответната дължина и ширина на каишките на разглежданите дизайни.
82 След това, обстоятелството, че каишката на дизайна „SYMBICORT“ е изобразена в черно, не е от значение, като се има предвид, че за оспорвания промишлен дизайн не се претендира никакъв цвят. Също така, доколкото този промишлен дизайн представлява стока в промоция, ще бъде правилно да се приеме, че при неговото използване той ще носи определена марка. Следователно присъствието на марката „SYMBICORT“ в дизайна „SYMBICORT“ също не представлява съществено различие.
83 Накрая, детайлите относно разположението на корпусите на часовниците на двата дизайна и на техните циферблати не са достатъчно съществени, за да повлияят на създаваното от тези дизайни общо впечатление. Видно от точки 58—64 по-горе, това е вярно още повече и поради това че стрелките на часовника и поставеният върху циферблата на часовника правоъгълен елемент не са част от елементите, които оспорваният промишлен дизайн закриля.
84 С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че оспорваният промишлен дизайн и дизайнът „SYMBICORT“ създават едно и също общо впечатление у информирания потребител. Следователно апелативният състав правилно е стигнал до същия извод в точка 22 от обжалваното решение и въз основа на това е заключил, че оспорваният промишлен дизайн не е оригинален по смисъла на член 6 от Регламент № 6/2002 и следователно трябва да бъде обявен за недействителен.
85 При тези условия второто правно основание трябва да се отхвърли.
По третото правно основание, изведено от злоупотребата с власт по смисъла на член 61, параграф 2 от Регламент № 6/2002
Доводи на страните
86 Жалбоподателят твърди, че апелативният състав е злоупотребил с власт, доколкото, на първо място, не е преценил надлежно всички представени от него доводи и доказателства, и по-специално фактурата за износ, на второ място, доколкото не е признал свободата на автора по отношение на каишката и на прикрепващия елемент, и на трето място, доколкото е основал обжалваното решение на погрешна преценка по отношение на прикрепващия елемент от оспорваният промишлен дизайн. В този контекст жалбоподателят счита, че апелативният състав не е осъществил истинско проучване, а само се е ограничил да направи неподкрепени с доводи или доказателства изводи, като по този начин е нарушил правото му на защита. Освен това било възможно апелативният състав да е направил препращане към непознат дизайн, тъй като се е позовал на това, че прикрепващият елемент е изобразен с пунктир.
87 СХВП оспорва основателността на изложените от жалбоподателя доводи.
Съображения на Общия съд
88 Следва да се припомни, че понятието за злоупотреба с власт има точен обхват в правото на Съюза и се отнася до положение, при което административен орган използва свои правомощия за цел, различна от тази, с оглед на която те са му поверени. В това отношение съгласно постоянната съдебна практика дадено решение е опорочено от злоупотреба с власт само ако въз основа на обективни, относими и съвпадащи индиции изглежда, че то е било взето, за да се постигнат цели, различни от заявените (Решение на Общия съд от 24 април 1996 г. по дело Industrias Pesqueras Campos и др./Комисия, T‑551/93 и T‑231/94—T‑234/94, Recueil, стр. II‑247, точка 168 и Решение на Общия съд от 12 януари 2000 г. по дело DKV/СХВП (COMPANYLINE), T‑19/99, Recueil, стр. II‑1, точка 33).
89 В настоящия случай обаче жалбоподателят не доказва, нито дори твърди, че са налице такива индиции. Посочената от него предполагаемата злоупотреба с власт представлява най-малкото възможни грешки в преценката, които могат да се изразят в нарушаване на разпоредбите на членове 4, 6 и 7 от Регламент № 6/2002. От разглеждането обаче на първото и второто правно основание следва, че твърденията на жалбоподателя в това отношение са във всеки случай неоснователни.
90 По отношение на твърдяното нарушение на правото на защита на жалбоподателя, от член 62 от Регламент № 6/2002 следва, че решенията на СХВП могат да се основават само на мотиви или доказателства, по които страните са имали възможност да дадат становище. В случая жалбоподателят е дал становище пред инстанциите на СХВП относно доказателствената сила на фактурата за износ, относно свободата на автора, относно непълнотата на изображението на дизайна „SYMBICORT“ и относно значението на прикрепващия елемент за цялостното впечатление, което прави даден прикрепен към каишка часовник. Обстоятелството, че прикрепващият елемент не е част от защитените от оспорвания промишлен дизайн елементи, е изрично посочено в точка 21 от решението на отдела по заличаване, при което жалбоподателят е бил в състояние да изложи своите съображения по този въпрос в рамките на производството по обжалване. Следователно изведеното от нарушаването на правото на защита оплакване на жалбоподателя следва също да се отхвърли.
91 Доколкото би могло да се изтълкува, че с изведените в рамките на третото правно основание доводи се твърди за нарушение на задължението за мотивиране, така както то е уточнено в член 62 от Регламент № 6/2002, или за нарушение на предвиденото в член 63, параграф 1 от този регламент задължение за разглеждане на изложените правни основания и на направените от страните искания, то следва да се констатира, че обжалваното решение излага последователно и достатъчно подробно основанията, поради които апелативният състав счита, че от една страна, свързаните с дизайна „SYMBICORT“ доказателства, и в частност фактурата за износ, са достоверни и имат доказателствена стойност (точки 7 и 15—17 от обжалваното решение), и от друга страна, че във възприятието на информирания потребител оспорваният промишлен дизайн създава същото общо впечатление като дизайна „SYMBICORT“, предвид свободата, с която разполага авторът (точки 18—22 от обжалваното решение). Следователно в това отношение обжалваното решение не е опорочено от гледна точка на законосъобразността.
92 Предвид изложеното по-горе, третото правно основание следва да се отхвърли.
93 Поради това, че никое от правните основания на жалбоподателя, с които той цели да докаже оповестяването на дизайна „SYMBICORT“ и да го сравни с оспорвания промишлен дизайн, не е основателно, повече не е необходимо те да се разглеждат по отношение на дизайните C и F, съгласно изложеното в точки 12—15 по-горе. Всъщност при тези обстоятелства направеното от апелативния състав сравняване между оспорвания промишлен дизайн и дизайна „SYMBICORT“ представлява достатъчно обосноваване на обжалваното решение.
94 Вследствие на това жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост.
По съдебните разноски
95 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати разноските в съответствие с исканията на СХВП.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Sphere Time да заплати съдебните разноски.
Pelikánová | Jürimäe | Van der Woude |
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 14 юни 2011 година.
Подписи