РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)

18 юни 2013 година(*)

„Конкуренция — Картели — Световен пазар на алуминиев флуорид — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП — Определяне на цените и подялба на пазарите — Доказване на нарушението — Право на защита — Съгласуваност между изложението на възраженията и обжалваното решение — Глоби — Насоки от 2006 г. относно метода за определяне на глобите — Евро-средиземноморско споразумение“

По дело T‑406/08

Industries chimiques du fluor (ICF), установено в Tunis (Тунис), представлявано първоначално от M. van der Woude и T. Hennen, а впоследствие от P. Wytinck и D. Gillet, avocats,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват г‑н É. Gippini Fournier, г‑жа K. Mojzesowicz и г‑н N. von Lingen, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане за отмяна на Решение C (2008) 3043 на Комисията от 25 юни 2008 г. относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (COMP/39.180 — Алуминиев флуорид), което се отнася до картел на световния пазар на алуминиев флуорид за определяне на цените и подялба на пазарите на световно равнище, както и, при условията на евентуалност, искане за намаляване на размера на наложената на жалбоподателя глоба,

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),

състоящ се от: г‑н J. Azizi (докладчик), председател, г‑жа I. Labucka и г‑н S. Frimodt Nielsen, съдии,

секретар: г‑жа C. Kristensen, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 15 юни 2012 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

I –  Факти

1        Решение C (2008) 3043 на Комисията от 25 юни 2008 г. относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (COMP/39.180 — Алуминиев флуорид) (наричано по-нататък „обжалваното решение“) се отнася до картел на световния пазар на алуминиев флуорид във връзка с определянето на цените и подялбата на пазарите на световно равнище, в който активно е участвал жалбоподателят Industries chimiques du fluor (ICF).

2        Жалбоподателят е акционерно дружество, учредено по правото на Тунис, и акциите му се котират на фондовата борса на Тунис (Тунис), като предметът му на дейност е производството и продажбата на алуминиев флуорид (съображение 23 от обжалваното решение).

3        Boliden Odda A/S (наричано по-нататък „Boliden“) е учредено по норвежкото право предприятие с предмет на дейност производството и продажбата на цинк и алуминиев флуорид (съображение 5 от обжалваното решение). На 23 март 2005 г. Boliden подава до Комисията на Европейските общности заявление за освобождаване от глоба съгласно Известие на Комисията от 2002 г. относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер по делата за картели (ОВ C 45, 2002 г., стр. 3, наричано по-нататък „Известие относно сътрудничеството“). През април 2005 г. Boliden внася уточнения, предоставя допълнителни сведения и прави устни изявления. На 28 април 2005 г. по силата на параграф 8, буква a) от Известието относно сътрудничеството Комисията освобождава под условие Boliden от глоба (съображение 56 от обжалваното решение).

4        На 25 и 26 май 2005 г. Комисията извършва проверки съгласно член 20, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167) в помещенията на европейски доставчици на алуминиев флуорид (съображение 57 от обжалваното решение), по-специално в тези на Fluorsid SpA — дружество, учредено по италианското право, на Alufluor AB, на Derivados del Fluor, SA и на C.E. Giulini & C. Srl.

5        На основание член 19 от Регламент №°1/2003 на 23 и 31 август 2006 г. Комисията разпитва г‑н О., който е бившият търговски директор на „Noralf“ — отделът за алуминиев флуорид на Boliden (съображение 58 от обжалваното решение).

6        По силата на член 18, параграф 2 от Регламент №°1/2003 в периода между септември 2006 г. и февруари 2007 г. Комисията отправя няколко искания за предоставяне на информация до предприятията, които са обект на административното производство на онзи етап, по-специално до жалбоподателя, до Boliden, Alufluor, Derivados del Fluor, Fluorsid, C.E. Giulini & C., Minmet — дружество със седалище в Швейцария и основен акционер на Fluorsid, и до Industrial Quimica de Mexico (IQM) — дружество, учредено по мексиканското право, като посочените предприятия отговарят на тези искания (съображение 59 от обжалваното решение).

7        На 29 март 2007 г. по време на среща с Комисията Fluorsid предоставя някои документи. На 22 април 2007 г. на основание Известието относно сътрудничеството Fluorsid подава „заявление за освобождаване от глоба или за намаляване на нейния размер“, което Комисията тълкува като заявление за намаляване на размера на глобата. На 27 май 2007 г. Fluorsid представя допълнение към това заявление. На 13 юли 2007 г. Комисията уведомява Fluorsid, че няма намерение да намалява размера на глобите по силата на Известието относно сътрудничеството (съображения 60, 248 и 249 от обжалваното решение).

8        На 24 април 2007 г. Комисията започва официално производството, по-специално срещу жалбоподателя, Boliden, Fluorsid, Minmet и IQM, и приема изложение на възраженията, което им е изпратено на 25 април 2007 г. и което са получили в периода между 26 и 30 април 2007 г. В същото време Комисията им предоставя достъп до преписката под формата на CD-ROM (съображение 61 от обжалваното решение).

9        С изключение на Boliden, адресатите на изложението на възраженията представят съображенията си по изтъкнатите срещу тях твърдения за нарушения (съображение 62 от обжалваното решение).

10      На 13 септември 2007 г. се провежда изслушване, в което участват всички адресати на изложението на възраженията (съображение 63 от обжалваното решение).

11      На 11 и 14 април 2008 г. Комисията отправя искания за предоставяне на информация до всички адресати на изложението на възраженията, приканвайки ги да посочат общия си оборот и продажбите си на алуминиев флуорид, като направят уточнения относно всяко предстоящо значително изменение в тяхната дейност или собственост (съображение 64 от обжалваното решение).

II –  Обжалваното решение

 А – Разпоредителна част на обжалваното решение

12      Разпоредителната част на обжалваното решение има следното съдържание:

„Член 1

Следните предприятия са нарушили член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП, като са участвали от 12 юли 2000 г. до 31 декември 2000 г. в споразумение и/или съгласувана практика в сектора на производство на алуминиев флуорид:

a) Boliden […]

б) Fluorsid […] и Minmet […]

в) [ICF]

г) [IQM] и Q.B. Industrias S.A.B.

Член 2

За посоченото в член 1 нарушение се налагат следните глоби:

a) Boliden […]: 0 EUR;

б) Fluorsid […] и Minmet […], при условията на солидарност: 1 600 000 EUR;

в) [ICF]: 1 700 000 EUR;

г) [IQM] и Q.B. Industrias S.A.B., при условията на солидарност: 1 670 000 EUR.

[…]“.

 Б – Мотиви на обжалваното решение

13      В мотивите на обжалваното решение Комисията е приела главно следното:

1.     По сектора на алуминиевия флуорид

14      Според Комисията алуминиевият флуорид е химическо съединение, използвано за производство на алуминий, което позволява да се намали консумацията на електроенергия, необходима за топенето в хода на процеса за производство на първичен алуминий, и така значително допринася за намаляване на производствените разходи за алуминия. Производителите на алуминий били основните потребители на алуминиев флуорид. Годишното производство на алуминий било повече от 20 милиона тона в световен мащаб, от които около 30 % се произвеждат в Европа (съображения 2 и 3 от обжалваното решение).

15      През 2000 г. продажбите на жалбоподателя на алуминиев флуорид в Европейското икономическо пространство (ЕИП) били на стойност 8 146 129 EUR и 34 339 694 EUR в целия свят. През 2007 г. неговият световен оборот достигнал размер от 36 891 574 EUR (съображение 25 от обжалваното решение).

16      През 2000 г. общата пазарна стойност на алуминиевия флуорид, продаден на свободния пазар на ЕИП, достигнала 71 600 000 EUR. Пазарната стойност на алуминиевия флуорид, продаден на засегнатия от картела свободен световен пазар през 2000 г., достигнала 340 000 000 EUR. Приблизителният общ пазарен дял на посочените в обжалваното решение предприятия бил в размер на 33 % на пазара на ЕИП и на 35 % на световния пазар (съображение 33 от обжалваното решение).

17      С алуминиевия флуорид се търгувало на световно равнище. Продажбите се осъществявали от Съединените щати за ЕИП и от ЕИП за Съединените щати, Африка, Южна Америка и Австралия (съображение 35 от обжалваното решение). Жалбоподателят продавал значителни количества от продукта в ЕИП (съображение 36 от обжалваното решение). От 1997 г. нататък асоциацията на производителите на алуминиев флуорид Inorganic Fluorine Producers Association (IFPA) обединява производителите от целия свят (съображение 38 от обжалваното решение).

2.     По срещата в Милано и по прилагането на картелното споразумение

18      Според Комисията някои тайни практики в рамките на сектора на алуминиевия флуорид датират още от периода между създаването на IFPA през 1997 г. и срещата в Милано (Италия) на 12 юли 2000 г., но не са налице каквито и да било убедителни доказателства в това отношение (съображение 73 от обжалваното решение). Комисията уточнява, че на срещата в Милано присъствали представители на Fluorsid, на жалбоподателя и на IQM, докато представител на отдел „Noralf“ на Boliden участвал в тази среща по телефона. На посочената среща тези предприятия се договорили целта им да бъде увеличаване с 20 % на цените. Те разгледали няколко региона в света, включително Европа, с оглед на установяването на общо равнище на цените и в някои случаи подялба на пазара. Съгласно тяхното споразумение като цяло целта била да се постигне по-високо равнище на цените и да се възпрепятстват всички значителни отстъпки. Участниците обменили също така чувствителна търговска информация. В това отношение Комисията се основава на доклада от срещата в Милано на г‑н R., представител на Fluorsid, записките на г‑н О., представител на отдел „Noralf“ на Boliden, и изявлението на г‑н О. (съображения 77—91 от обжалваното решение).

19      След срещата в Милано съответните предприятия продължили да поддържат контакти помежду си (съображение 93 от обжалваното решение).

20      На 25 октомври 2000 г. г‑н T. от отдел „Noralf“ на Boliden и г‑н A. от IQM обменили по телефона информация относно съответните си оферти до клиент в Австралия, включително относно равнището на цената, продължителността на договора и предлаганото количество. Съдържанието на този телефонен разговор било отразено в тогавашна ръкописна бележка от г‑н T. до г‑н О., който също е от отдел „Noralf“ на Boliden (съображение 94 от обжалваното решение).

21      На 8 ноември 2000 г. изпълнителният директор на Minmet г‑н C. бил изпратил бележка на Fluorsid относно проведен в същия ден между него и г‑н G. от ICF телефонен разговор във връзка с продажните цени на алуминиевия флуорид (съображение 95 от обжалваното решение).

22      На 9 ноември 2000 г. Minmet изпратил на Fluorsid друг доклад от среща с жалбоподателя в Лозана (Швейцария) относно клиентите и цените на някои пазари, по-специално в Бразилия и Венецуела (съображение 96 от обжалваното решение).

3.     По прилагането на член 81, параграф 1 ЕО и на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП

23      Комисията прави извод, че срещата в Милано и последвалите действия, насочени към прилагането на договореното на тази среща, притежавали всички характеристики на споразумение и/или съгласувана практика по смисъла на член 81 ЕО или на член 53 от Споразумението за ЕИП (съображения 115—122 от обжалваното решение) и че този картел съставлява едно-единствено продължавано нарушение (съображения 123—129 от обжалваното решение).

24      Това нарушение имало за цел ограничаване на конкуренцията в Общността и в ЕИП (съображения 130—135 от обжалваното решение), но географският му обхват бил със световен мащаб, като обхващал регионите, посочени в доклада за срещата в Милано, а именно по-специално Европа, Турция, Австралия, Южна Америка, Южна Африка и Северна Америка (съображение 136 от обжалваното решение).

25      Според Комисията картелът можел да повлияе чувствително върху търговията между държавите членки „и/или“ договарящите страни по Споразумението за ЕИП (съображения 137—142 от обжалваното решение).

4.     По продължителността на нарушението

26      Въпреки сведенията, че производителите на алуминиев флуорид вече участвали в тайно съгласувани практики през втората половина на 90‑те години, по-специално след проведена в Гърция среща през 1999 г., Комисията приема, че разполага с убедителни доказателства за съществуването на картел „най-малко“ от 12 юли 2000 г. нататък — датата на срещата в Милано (съображение 144 от обжалваното решение).

27      В сектора на алуминиевия флуорид преговорите по договорите за доставка се водели предварително през период, започващ през второто шестмесечие на всяка календарна година и завършващ в края на същата календарна година или през първите пет месеца от следващата календарна година. Това важало и за многогодишните договори. Някои от многогодишните договори предвиждали във всички случаи или годишно договаряне на цените в края на всяка календарна година, или преразглеждане на цените на всяка половин година в края на всяко шестмесечие. Докладът от срещата в Милано потвърждавал, че практиката в сектора се състояла в предварително определяне на цените за следващата стопанска година. От това Комисията прави извод, че резултатът от тайните контакти от юли 2000 г. бил приложен към преговорите, проведени през второто шестмесечие на 2000 г. (съображение 146 от обжалваното решение).

28      Така Комисията стига до извода, че картелното споразумение е съществувало и е продължило да поражда антиконкурентни последици вследствие от действията на участниците в него „най-малко“ до 31 декември 2000 г. (съображение 147 от обжалваното решение).

5.     По определянето на размера на глобата

29      Комисията е определила 1 700 000 EUR като основен размер на глобата, която трябва да бъде наложена на жалбоподателя (съображение 243 от обжалваното решение), посочвайки, че съгласно Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264, наричани по-нататък „Насоките от 2006 г.“) „[о]сновният размер на глобата ще се обвързва с дела на стойността на продажбите, в зависимост от степента на тежестта на нарушението, умножена по броя на годините на нарушението“ (съображение 234 от обжалваното решение).

30      В конкретния случай нарушението се състояло по-специално в хоризонтално споразумение за определяне на цени, което поради самото си естество било сред най-тежките ограничения на конкуренцията. Това следвало да бъде отразено в дела на стойността на взетите предвид продажби (съображение 236 от обжалваното решение). През 2000 г. общият очакван пазарен дял на предприятията, участвали в това нарушение, не надхвърлял 35 % в ЕИП (съображение 237 от обжалваното решение). Географският обхват на картела имал световни мащаби (съображение 238 от обжалваното решение). Комисията „е взела предвид и степента на извършване на нарушението [съображения 134, 135, 154—156, 172 и 185 от обжалваното решение] с оглед на определяне на дела на стойността на продажбите, които следва да бъдат взети предвид“ (съображение 239 от обжалваното решение).

31      От това Комисията прави извод, че предвид посочените по-горе фактори относно естеството на нарушението и неговия географски обхват, делът на стойността на продажбите на всяко от предприятията, въз основа на който следва да бъде определен основният размер на подлежащите на налагане глоби, е 17 % (съображение 240 от обжалваното решение).

32      Тъй като продължителността на нарушението съответствала „най-малко“ на периода от 12 юли до 31 декември 2000 г., коефициентът, който следвало да се приложи към определения основен размер, бил 0,5 (съображение 241 от обжалваното решение). Допълнителната сума, която следвало да бъде платена с цел предприятията да бъдат разубедени да участват в хоризонтални споразумения за определяне на цените като разглежданото в конкретния случай, била в размер на 17 % от стойността на продажбите (съображение 242 от обжалваното решение).

33      Комисията установява основните размери на глобите, които следва да бъдат наложени на участниците в картела, както следва:

–        Boliden: 1 милион евро,

–        Fluorsid и Minmet: 1,6 милиона евро,

–        ICF: 1,7 милиона евро,

–        IQM, Q.B. Industrias S.A.B: 1,67 милиона евро.

34      Накрая Комисията освобождава Boliden от плащането на каквато и да е глоба съгласно Известието относно сътрудничеството.

6.     По смекчаващите обстоятелства

35      Комисията счита, че представените от жалбоподателя доказателства не сочат, че неговото действително поведение на пазара „е можело да надделее над антиконкурентните последици на констатираното нарушение, нито че през периода на нарушението жалбоподателят [е] действал винаги по независим начин на пазара“. Напротив, съдържащите се в преписката на Комисията доказателства сочели, че жалбоподателят е поддържал двустранни контакти със своите конкуренти дори след срещата в Милано (съображения 245— 247 от обжалваното решение). Комисията не установява наличието на смекчаващо обстоятелство в полза на жалбоподателя, което да може да доведе до намаляване на размера на глобата.

36      Комисията прави извод, че по силата на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на жалбоподателя трябва да се наложи глоба в размер на 1,7 милиона евро (съображение 276 от обжалваното решение).

 Производство и искания на страните

37      Жалбоподателят подава екземпляри от настоящата жалба в секретариата на Общия съд по електронна поща и по факс съответно на 19 и 20 септември 2008 г. Екземплярът от жалбата на хартиен носител постъпва в секретариата на 24 септември 2008 г. Към всеки от тези екземпляри е приложено съпровождащо писмо.

38      На 27 октомври 2008 г. по покана на Общия съд жалбоподателят изразява своето становище относно това дали полученият на 24 септември 2008 г. екземпляр на жалбата на хартиен носител има характер на оригинал.

39      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        при условията на евентуалност, да намали значително размера на наложената му глоба,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

40      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като недопустима или като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

41      Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (първи състав) решава да започне устната фаза на производството.

42      Тъй като член на състава е възпрепятстван да заседава, съгласно член 32, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд председателят на Общия съд определя друг съдия за попълване на състава.

43      В рамките на процесуално-организационните действия, предприети съгласно член 64 от Процедурния правилник, Общият съд иска Комисията да представи някои документи и да отговори писмено на въпроси. Комисията се съобразява с това процесуално-организационно действие в определения срок.

44      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 14 юни 2012 г.

 От правна страна

I –  По допустимостта на жалбата

45      Комисията изтъква недопустимостта на настоящата жалба.

46      На 10 юли 2008 г. жалбоподателят е уведомен за обжалваното решение, прието на 25 юни 2008 г. Срокът за подаване на жалба за отмяна срещу това решение, удължен със срок от 10 дни поради отдалеченост, изтекъл на 22 септември 2008 г. Екземпляри от жалбата постъпили в секретариата на Общия съд съответно по електронна поща на 19 септември 2008 г. и по факс на 20 септември 2008 г., докато екземплярът на хартиен носител постъпил в секретариата едва на 24 септември 2008 г. Доколкото екземплярът на хартиен носител не бил оригинал на жалбата, а негово фотокопие, член 43, параграф 6 от Процедурния правилник не бил приложим и несвоевременно подадената жалба била недопустима. Подписът, поставен върху копието на жалбата, не бил саморъчен, а копие на посочения подпис. Изискването за саморъчен подпис по смисъла на член 43, параграф 1 от Процедурния правилник трябвало да се счита за съществено изискване за форма и да подлежи на стриктно прилагане, така че неговото неспазване да води до недопустимост на жалбата. Комисията предоставя на Общия съд да прецени това с оглед на установяването на допустимостта на жалбата.

47      Според жалбоподателя разглежданата „грешка при административната обработка“ не нарушава нито принципа на правна сигурност, нито член 43 от Процедурния правилник. На 19 септември 2008 г. адвокатът на жалбоподателя изпратил по факса жалбата, подписана от адв. M. van der Woude и адв. T. Hennen. Писмото, съпровождащо факса, било подписано от адв. Hennen и адв. P. Wytinck, които са съдружници на адв. Van der Woude. На същия ден адв. Hennen изпратил по електронна поща до секретариата на Съда жалбата, съпровождащото писмо и удостоверението за получаването на факса, а адв. Van der Woude препратил същото изпратено по електронна поща съобщение до секретариата на Общия съд на 20 септември 2008 г. На 23 септември 2008 г. адв. Hennen изпратил чрез дружеството UPS седем екземпляра от жалбата до секретариата на Общия съд, един от които е представен като оригинал, а другите шест — като заверени преписи. Писмото, съпровождащо тези документи, било подписано от адв. Hennen. Седемте екземпляра, изпратени на 23 септември 2008 г. и подписани от адв. Hennen, били идентични на текста, изпратен по факса и електронната поща. Екземплярът от жалбата, представен като оригинал, но чийто автентичен текст не бил изпратен поради „грешка при обработката“, носел подпис, който не бил саморъчен.

48      Жалбоподателят поддържа, че полученият в секретариата екземпляр на жалбата на хартиен носител има характер на „оригинал“. Макар подписът да не е саморъчен, принципът на правна сигурност бил спазен в конкретния случай. Първо, всички подадени в секретариата екземпляри от жалбата били идентични по същество. Второ, от съпровождащото писмо от 23 септември 2008 г., подписано саморъчно от адв. Hennen, ясно се виждало, че намерението на жалбоподателя е било да подаде оригинал. Подписът на писмото бил идентичен с възпроизведения върху документа, представен като оригинал на жалбата, както и с подписите върху всички други документи, постъпили в секретариата на Общия съд. Трето, екземплярът, представен като оригинал на жалбата, бил идентичен със сканирания и изпратен по електронната поща екземпляр. Четвърто, тъй като всички документи, постъпили в секретариата на Общия съд, са били подписани от адв. Hennen, нямало никакво съмнение, че тези документи били съставени от упълномощен адвокат. От това жалбоподателят прави извод, че не можело да има никакво съмнение относно автора на жалбата, представена като оригинал.

49      Член 43, параграф 1 от Процедурния правилник гласи, че оригиналът на всеки материал по делото трябва да бъде подписан от представителя или адвоката на страната.

50      По силата на член 43, параграф 6 от Процедурния правилник, ако процесуален документ е изпратен първо в секретариата по факс или чрез друго техническо средство за комуникация, с което разполага Общият съд, преди изтичането на процесуалния срок, този срок се счита за спазен, при условие че в десетдневен срок подписаният оригинал на документа бъде подаден в секретариата.

51      В конкретния случай екземплярът от жалбата на хартиен носител е подаден в секретариата в десетдневен срок след изпращане на екземплярите по факса и по електронната поща.

52      Както е прието в съдебната практика, изискването за саморъчен подпис по смисъла на член 43, параграф 1, първа алинея цели да гарантира с оглед на правната сигурност автентичността на исковата молба или жалбата и да изключи риска те всъщност да не са дело на автора, оправомощен за тази цел. Ето защо това изискване трябва да се счита за съществено изискване за форма и да подлежи на стриктно прилагане, така че неговото неспазване да води до недопустимост на исковата молба или жалбата (Решение на Общия съд от 23 май 2007 г. по дело Парламент/Eistrup, T‑223/06 P, Сборник, стр. II‑1581, точка 51).

53      Член 43 от Процедурния правилник цели да гарантира спазването на принципа на правна сигурност и с оглед на това изисква жалбата да е автентична и да е дело на адвокат, надлежно упълномощен от своя доверител.

54      В настоящия случай съгласно приложения към жалбата документ от 8 септември 2008 г. адв. Hennen е бил надлежно упълномощен от жалбоподателя.

55      Макар самата жалба, изпратена на 23 септември 2008 г., да не носи оригинален подпис на представляващия адвокат, а само фотокопие на този подпис, жалбата е приложена към съпровождащо писмо, което съдържа оригинален саморъчен подпис на същия представляващ адвокат — адв. Hennen, — като този подпис съответства и на подписа върху съпровождащото писмо при изпращането на жалбата по факса. Поради това е очевидно, че подписът към съпровождащото писмо, подписът върху изпратения на 23 септември 2008 г. екземпляр от жалбата на хартиен носител и подписът върху изпратения по факса екземпляр от жалбата са на един и същ адвокат — адв. Hennen. Следователно няма никакво съмнение относно самоличността на автора на жалбата, приета за оригинал. Освен това придружаващо писмо или придружаваща бележка, подписано или подписана от представителя на жалбоподателя, и неподписано писмено изложение трябва да се считат за един-единствен надлежно подписан процесуален документ, когато са част от една и съща пощенска пратка, какъвто е конкретният случай.

56      Следователно трябва да се приеме, че изпращането на жалбата по електронна поща и по факса е било надлежно и своевременно заверено съгласно член 43, параграф 5 от Процедурния правилник, поради което жалбата е допустима.

II –  По съществото на спора

 A – Обобщение на правните основания за отмяна

57      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква по същество четири правни основания, някои от които се подразделят на няколко части.

58      Първото правно основание е изведено главно от нарушение на правото на защита и на член 27 от Регламент № 1/2003. С обжалваното решение се налагала санкция за нарушение, различно от описаното в изложението на възраженията, а след изпращането на изложението на възраженията Комисията се основала на нови документи в обжалваното решение. Жалбоподателят не могъл да се запознае със същинските твърдения за нарушения на Комисията, като по този начин било нарушено правото му на защита.

59      Второто правно основание е изведено от нарушение на член 81 ЕО. Първата част на второто правно основание е изведена от обстоятелството, че изтъкваните срещу жалбоподателя факти не съставлявали нарушение на член 81 ЕО. Всъщност посочените в обжалваното решение доказателства не установявали нито споразумение за определяне на цените, нито съгласувана практика по смисъла на член 81 ЕО. Втората част на второто правно основание, изтъкната при условията на евентуалност, е изведена от обстоятелството, че изтъкваните срещу жалбоподателя факти не можели да бъдат квалифицирани като едно-единствено продължавано нарушение.

60      Третото правно основание, изтъкнато при условията на евентуалност, е изведено от нарушение на член 23 от Регламент № 1/2003 и на принципа на оправданите правни очаквания. Първата му част е изведена от неправилно прилагане на параграф 18 от Насоките от 2006 г. Втората му част е изведена от неправилно определяне на основния и на допълнителния размер на глобата.

61      Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на член 36 от Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Република Тунис, от друга страна (ОВ L 97, 1998 г., стр. 2, наричано по-нататък „Евро-средиземноморското споразумение“), на принципите на дължимата грижа и на запазване на добрите международни отношения.

62      Общият съд счита за целесъобразно първо да разгледа второто правно основание.

 Б – По второто правно основание, изведено от нарушение на член 81 ЕО

1.     По първата част, изведена от обстоятелството, че изтъкваните срещу жалбоподателя факти не съставлявали нарушение на член 81 ЕО

 a) Предварителни бележки

63      Жалбоподателят оспорва, че е налице нарушение на член 81 ЕО и съществуването на картел, както и че обменът на информация има антиконкурентна цел или резултат. Жалбоподателят изтъква също така, че Комисията допуснала грешка при прилагане на правото, като посочила, че съществуването на антиконкурентна цел било достатъчно, за да се установи съществуването на ограничение на конкуренцията.

64      Посочените в обжалваното решение доказателства сочели най-много за съществуването на контакти между участниците, в рамките на които те правели преглед на различните пазари, където осъществявали дейност. Жалбоподателят не се договарял със своите конкуренти относно цените нито чрез споразумение, нито чрез съгласувана практика. Фактите, приети за установени в обжалваното решение, съставлявали най-много обмен на информация, чиято антиконкурентна цел или резултат не били установени. Комисията не била доказала, че съответните предприятия са се споразумели за увеличаване на цените на алуминиевия флуорид с 20 % или за поставяне на цели за увеличение на цените. От доклада за срещата в Милано било видно само увеличаване на производствените разходи, което била общоизвестна характеристика на пазара, и „желанието“ на участниците за съответно увеличаване на цената на продукта им. Участниците обаче се съмнявали, че пазарът можел да понесе подобно повишаване на цените. Жалбоподателят поддържа, че разискването било „хипотетично“ и че нямало съгласуване на воли за увеличаване на цените на алуминиевия флуорид с 20 %. Ставало дума за аналитичен документ, а не за споразумение. Записките на г‑н О. на срещата в Милано също били от аналитично естество, но от тях не било видно съществуването на споразумение относно цените. В записките относно Австралия от 25 октомври 2000 г. на г‑н О. от отдел „Noralf“ на Boliden не се посочвало нито споразумение, нито срещата в Милано. Освен това записките на Fluorsid от 8 ноември 2000 г. и на г‑н R. от Fluorsid от 9 ноември 2000 г. не били доказателство за споразумение относно цените и в тях не се правело никакво позоваване на твърдяното споразумение от Милано. Накрая, жалбоподателят твърди, че идеята, че четирима производители могат да се споразумеят за увеличаване на цените във световен мащаб, била „абсурдна от икономическа гледна точка“. На последно място, Комисията не доказала нито целта на обмена на информация, нито неговия антиконкурентен резултат.

65      Комисията моли настоящото правно основание да се отхвърли.

66      В самото начало следва да се напомни постоянната съдебна практика, в която се приема, че от една страна, задача на страната или на органа, която или който твърди, че е налице нарушение на правилата относно конкуренцията, е да представи доказателства за това, като установи в достатъчна степен фактите, съставляващи нарушение, и от друга страна, предприятието, което се стреми да се ползва от способ за защита срещу констатацията за нарушение, трябва да докаже, че условията за прилагане на този способ за защита са изпълнени, така че тогава посоченият орган трябва да прибегне към други доказателства (Решение на Съда от 17 декември 1998 г. по дело Baustahlgewebe/Комисия, C‑185/95 P, Recueil, стр. I‑8417, точка 58, Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точка 78 и Решение на Общия съд от 16 ноември 2006 г. по дело Peróxidos Orgánicos/Комисия, T‑120/04, Recueil, стр. II‑4441, точка 50).

67      Що се отнася до събирането на доказателствата за нарушение на член 81, параграф 1 ЕО, следва също да се напомни, че Комисията трябва да представи точни и непротиворечиви доказателства, за да обоснове твърдото убеждение, че твърдяното нарушение е извършено (вж. в този смисъл Решение на Съда от 28 март 1984 г. по дело Compagnie royale asturienne des mines и Rheinzink/Комисия, 29/83 и 30/83, Recueil, стр. 1679, точка 20). Ако съдът има съмнения, те трябва да бъдат в полза на предприятието — адресат на решението за установяване на нарушение. Следователно съдът не може да направи извод, че Комисията надлежно е установила съществуването на разглежданото нарушение, ако все още таи съмнение по този въпрос, особено в производство по обжалване на решение за налагане на глоба (Решение на Общия съд от 25 октомври 2005 г. по дело Groupe Danone/Комисия, T‑38/02, Recueil, стр. II‑4407, точка 215).

68      Постоянна съдебна практика е и че не е задължително всяко от приведените от Комисията доказателства да отговаря на тези критерии по отношение на всеки елемент на нарушението. Достатъчно е посочените от институцията улики, преценени в тяхната цялост, да отговарят на това изискване (вж. Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело JFE Engineering и др./Комисия, T‑67/00, T‑68/00, T‑71/00 и T‑78/00, Recueil, стр. II‑2501, точка 180 и цитираната там съдебна практика).

69      Освен това е обичайно дейностите, за които се отнасят антиконкурентните споразумения и практики, да бъдат осъществявани скришом, срещите да се провеждат тайно, а свързаната с тях документация да бъде сведена до минимум. Следователно, дори Комисията да открие доказателства, удостоверяващи изрично осъществяването на незаконни контакти между стопанските субекти, като доклади от срещи, обикновено те биха били само непълни и откъслечни, така че често се оказва необходимо някои подробности да се възстановят чрез дедукция. Ето защо в повечето случаи съществуването на антиконкурентна практика или споразумение трябва да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и улики, които, взети заедно, могат да представляват, при липсата на друго смислено обяснение, доказателство за нарушаване на правилата на конкуренцията (Решение на Съда по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 66 по-горе, точки 55—57 и Решение на Съда от 25 януари 2007 г. по дело Sumitomo Metal Industries и Nippon Steel/Комисия, C‑403/04 P и C‑405/04 P, Сборник, стр. I‑729, точка 51).

 б) Напомняне на съдържанието на обжалваното решение

70      Следва да се напомни, че в обжалваното решение Комисията се основава главно на следните документи, за да установи наличието на нарушение на член 81 ЕО: докладът от срещата в Милано (съображение 77 и 81—88 от обжалваното решение), бележките от тази среща на г‑н О. от отдел „Noralf“ на Boliden (съображение 89 от обжалваното решение), изявленията на г‑н О. пред Комисията от 23 и 31 август 2006 г. относно посочения доклад (съображение 90 от обжалваното решение), бележките на г‑н О. от 25 октомври 2000 г. относно телефонния разговор между отдел „Noralf“ на Boliden и IQM (съображение 94 от обжалваното решение), както и бележките на г‑н C. от Minmet от 8 и 9 ноември 2000 г. (съображения 95 и 96 от обжалваното решение). От тези документи Комисията е направила извод, че на 12 юли 2000 г. в Милано, Италия е била проведена среща между представителите на Fluorsid — г‑н R., на жалбоподателя — г‑н G., и на IQM — г‑н A., в която представителят на отдел „Noralf“ на Boliden г‑н О. е участвал по телефона. Докладът от срещата в Милано е бил съставен от г‑н R. от Fluorsid. Според Комисията съдържанието и целта на тази среща са били антиконкурентни (съображения 115—122 от обжалваното решение).

71      Техническите термини, използвани в посочените по-горе документи, са следните:

–        „US$/T или US$/MT“ означава, че цените са в американски долари (USD) за тон или за метричен тон,

–        „incoterms“ означава „international commercial terms“ (международни търговски термини),

–        „C & F filo“ (cost and freight and free in/liner out), което означава „стойност и навло, товарене за сметка на изпращача и разтоварване за сметка на превозвача“,

–        „cfr“ (cost and freight) означава „стойност и навло“,

–        „fca“ (free carrier) означава „франко превозвача“,

–        „fob“ (free on board) означава „франко борд“,

–        „LME“ (London Metal Exchange), на френски „Bourse de métaux de Londres“, е борса за метали. Курсът на LME определя цената на алуминия. В посочените документи това съкращение обозначава цената на алуминия,

–        „AlF₃“ е съкращението за алуминиевия флуорид. Освен това следва да се посочи, че цената на алуминиевия флуорид може да бъде изчислена като процент от курса на LME. Съгласно посоченото от страните цената на AlF₃ обикновено е между 45 % и 55 % от LME и обичайно е между 650 USD и 900 USD.

72      Следва да се посочи също, че документите, на които Комисията се основава в обжалваното решение, са предоставени или от Boliden, или от другите членове на картела, сред които по-специално е жалбоподателят. Последният не е оспорил нито автентичността, нито достоверността, нито доказателствения характер на посочените документи, като нито един от материалите по преписката не поражда съмнения относно доказателствената им стойност. Всъщност жалбоподателят не оспорва самото съдържание на тези доказателства, а се ограничава да постави под въпрос изводите, които Комисията прави въз основа на тези доказателства, за да установи съществуването на картел.

 в) По доказването на нарушението

73      В обжалваното решение Комисията приема, че участниците в срещата в Милано са сключили споразумение за 20-процентно увеличаване на продажната цена на алуминиевия флуорид. Те са установили и общо равнище на цената в няколко региона на света, включително Европа, а в някои случаи са направили подялба на пазарите и са обменили чувствителна търговска информация. Поради това трябва да се разгледат доказателствата, на които се основава Комисията в обжалваното решение в подкрепа на своите заключения.

74      Най-напред докладът от срещата в Милано сочи, че е налице увеличаване с 20 % на всички разходи между юни 1999 г. и юни 2000 г., което налагало увеличаване на цената на алуминиевия флуорид през 2001 г. с 20 %. В това отношение по-нататък е уточнено следното (съображение 81 от обжалваното решение):

„[Т]ъй като продажната цена на [алуминиевия флуорид] през 2000 г. е била определена в края на първото шестмесечие на 1999 г., а нашите разходи в средата на 2000 г. са с 20 % по-високи от тези през 1999 г., следва цените ни за [алуминиевия флуорид] през 2001 г. да бъдат с 20 % по-високи от тези през 2000 г. Трите страни [Fluorsid, жалбоподателят и IQM] са съгласни, че това повишение е било разумно от гледна точка на производителя. Следва обаче да се зададе въпросът дали предлагането/търсенето на пазара допускат подобно повишение.“ (страница 1 от доклада за срещата в Милано)

75      Така от доклада от срещата в Милано ясно следва, че представителите, участвали в тази среща, сред които е и представителят на жалбоподателя, са се договорили да увеличат с 20 % продажната си цена за алуминиевия флуорид през 2001 г.

76      Освен това, що се отнася до европейския пазар, докладът от срещата в Милано сочи, че е налице споразумение между тези представители за цена от 775 USD „fca“, т.е. 800 USD „fob“ за тон алуминиев флуорид за 2001 г. (съображение 85 от обжалваното решение):

„За 2001 г. [ICF] иска да увеличи цената на 800 USD/t fca Mordijk и на 775 USD/t fob Gabes. Цената за европейските производители [следователно е] 775—800 USD/t fca/fob [за] европейски производител“ (страница 6 от доклада за срещата в Милано).

77      От всички посочени документи се установява, че тази цена е минималната продажна цена, под която участниците в картела не трябва да правят оферти на засегнатите пазари.

78      Изложените изводи се потвърждават от бележките на г‑н О. от отдел „Noralf“ на Boliden от срещата в Милано, в която той участва по телефона, както и от устните му изявления пред Комисията от 23 и 31 август 2006 г. (съображения 77, 89 и 90 от обжалваното решение). Така от разглежданите бележки и изявления се установява, че според участниците в срещата има нужда от увеличение на цените с 20 % и след като са съставили таблицата за разходите, те са направили извод, че цените за 2001 г. е трябвало да се увеличат с 20 % и да бъдат 800 USD за тон, т.е. 50 % от цената „LME“.

79      Освен това няколко документа, съставени след срещата в Милано, доказват, че участниците в посочената среща са спазили клаузите на разглежданото споразумение, поддържали са двустранни контакти в това отношение и са обменили чувствителна търговска информация, по-специално с оглед на това да контролират взаимно съответната си ценова политика. Така бележката на г‑н T. от отдел „Noralf“ на Boliden, изпратена до г‑н О., също от отдел „Noralf“ на Boliden, относно проведен на 25 октомври 2000 г. телефонен разговор между г‑н T. и г‑н AR. от IQM, сочи, че последните са обменили информация относно предлаганите от тях цени на клиент в Австралия. Тези предлагани цени са съответствали на минималната цена от 800 USD за тон, договорена на срещата в Милано. Всъщност от това следва, че IQM е предложило на този клиент равнище на цената „850—875—900 USD“, докато отдел „Noralf“ на Boliden посочва, че е предложил цена от около 800 USD, но все още не е сключил договор с австралийския клиент (съображение 94 от обжалваното решение).

80      Освен това от бележката на г‑н C. от Minmet относно неговия телефонен разговор от 8 ноември 2000 г. с г‑н G. от страна на жалбоподателя е видно, че жалбоподателят се оплаква от „ниските“ цени, предложени от Minmet в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка в Египет, които са били „725 USD fob/745 USD cfr“, и пита как Minmet смята да повиши цената във Венецуела на 875 USD, при условие че венецуелците имали достъп до процедурата за възлагане на обществена поръчка в Египет. Според същата тази бележка г‑н C. от Minmet е отговорил, че положението е било трудно контролируемо поради липса на доверие, а г‑н G. е потвърдил, че цените, предложени на Albras — клиент, произвеждащ алуминий в Бразилия, надвишавали 800 USD за тон. От тази бележка е видно също така, че след срещата в Милано жалбоподателят е поддържал контакти с друг участник в тази среща — Minmet, по повод на сключеното на нея споразумение, с цел да контролира предлаганите от Minmet цени и да уведомява последното дружество за собствените си цени, предложени на Albras (вж. и съображение 95 от обжалваното решение).

81      Освен това съгласно доклада от 9 ноември 2000 г., изготвен от г‑н C. от Minmet и изпратен на Fluorsid, относно среща, проведена между г‑н G. и г‑н T. от страна на жалбоподателя, последният посочва, че е предложил на клиента Albras цена от 845 USD „cfr“ за 3 000 метрични тона и опция за 1 000 метрични тона и за „740 USD „fob + 65 freight“, а Derivados del Fluor е поискало от Albras цена от 803 USD за тон „cfr“. В този доклад Minmet посочва, че жалбоподателят е твърдял, че е поискал цена от 845 USD за тон „fob“ от клиента Egyptalum и е отхвърлил искането на този клиент да намали цената на 750 USD за тон. Съгласно посочения доклад жалбоподателят се оплаква от недостатъчно високата цена, поискана от Minmet. Този доклад сочи и за обмен на информация във връзка с търговското поведение на IQM в Австралия, Северна Америка и Бразилия, както и по отношение на венецуелския пазар. Що се отнася до последния посочен пазар, в доклада е изтъкнато, че жалбоподателят е потвърдил, че е искал да ограничи предлаганото от него количество до 6 000 метрични тона, докато Minmet е настоявало цените да надхвърлят 800 USD за тон „cfr“ (вж. и съображение 96 от обжалваното решение).

82      Така от документите относно контактите от 25 октомври, 8 и 9 ноември 2000 г. е видно, че съответните предприятия са осъществявали взаимен контрол относно равнището на цените. Освен това, както правилно посочва Комисията в обжалваното решение, цените са съответствали на резултатите от преговорите, проведени на срещата в Милано. В това отношение следва да се отбележи също, че документите от 25 октомври и 8 и 9 ноември 2000 г. сочат контакти, осъществени между участниците в срещата в Милано след нейното провеждане, и по-специално между Fluorsid, Minmet и жалбоподателя, които явно са били обвързани от споразумението относно договорените на тази среща цени, тъй като се позовават на ключови елементи от това споразумение.

83      Посоченото споразумение за цените се отнася, от една страна, до европейските пазари. В това отношение в доклада от срещата в Милано се изтъкват произведените и продадени количества алуминиев флуорид през 2000 г., по-специално за Норвегия, Швеция, Испания и Италия (страница 2 от доклада за срещата в Милано), както и прогнозните продажби през 2001 г. за Румъния, Италия, Норвегия, Германия и Нидерландия (страници 2 и 3 от доклада за срещата в Милано). Освен това докладът за срещата в Милано сочи обмен на информация относно продажбите на участниците в картела в Европа, по-специално в Италия, Румъния, Испания, скандинавските страни, Германия, Бенелюкс и Обединеното кралство. В това отношение жалбоподателят посочва, че иска да увеличи цената на 800 USD за тон през 2001 г. „fca Mordijk“ и на 775 USD за тон „fob Gabes“, което щяло да доведе до това цената на европейския производител да стане 775—800 USD за тон „fca/fob“ (страница 6 от доклада за срещата в Милано, вж. също съображение 85 от обжалваното решение и точка 76 по-горе).

84      От друга страна, Комисията установява, че това споразумение се прилага и относно различни региони в света. Така, що се отнася до Австралия, съгласно доклада от срещата в Милано „идеята за цената“ за 2001 г. е била 800 USD за тон „fob Европа“, т.е. „50 % LME fob“, докато европейската цена можело да надвишава китайската цена и трябвало да бъде 875 USD за тон. Що се отнася до Южна Америка, в доклада се съдържат цени за 2000 г. и минимални цени за 2001 г. По отношение на Венецуела се посочва цена от 850 USD на метричен тон „C & F filo“ за 2001 г. и абсолютната минимална цена от 890 USD за метричен тон. Във връзка с Бразилия всички производители са се споразумели относно факта, че цената трябва да бъде около „50 % LME fob“ и 875 USD за тон „cfr“. Относно Северна Америка, цената за Alcoa за 2000 г. e 775 USD за метричен тон „ex Point Comfort“, а за 2001 г. — 800—825 USD за метричен тон „ex Point Comfort“. Доставчиците, които не снабдяват Alcoa, трябвало да получат цена от 825 USD за тон като цена „франко склад“ и 825 USD за доставен тон. Участниците в срещата в Милано са изразили интереса си да снабдяват определени региони в света. Що се отнася до Индия, в доклада за срещата в Милано се посочва, че е налице интерес от продажбата на 3 000 тона, но че цената трябвало да бъде 900 USD за доставен метричен тон. По отношение на Турция се посочва цена от 800 USD за тон „fob“ (страници 6 и 7 от доклада за срещата в Милано, вж. също съображения 86 и 87 от обжалваното решение).

85      В устните си изявления, направени пред Комисията на 23 и 31 август 2006 г., г‑н О. от отдел „Noralf“ на Boliden твърди също така, че участниците в срещата в Милано са се споразумели относно клиентите на всеки от тях, както и относно равнището на цената, което трябвало да се поддържа в и извън Европа. Целта на срещата в Милано била също и да се постигне общо обяснение за начина, по който трябвало да се въведат новите равнища на цените. Участниците в срещата в Милано си разпределили количествата, които следвало да се предлагат на различните клиенти. Било постигнато имплицитно споразумение, че дружествата не трябва да се домогват до съответните клиенти на останалите дружества и до доставките за всеки един от тези клиенти (вж. съображение 90 от обжалваното решение).

86      Освен това съгласно бележката относно телефонния разговор от 25 октомври 2000 г. г‑н A. от IQM е искал да „поддържа връзка“ с г‑н T. от отдел „Noralf“ на Boliden и, що се отнася до Австралия, заявява, че е съгласен отдел „Noralf“ на Boliden да достави 3 000 тона, посочвайки, че е доставил 7 000 тона през 1999 и е искал да запази това ниво. Освен това по този повод съгласно същата бележка г‑н T. е напомнил цената от 800 USD, която съответствала на възприетата на срещата в Милано цена за Австралия. Така посочената бележка доказва осъществяването на контакти между отдел „Noralf“ на Boliden и IQM след срещата в Милано във връзка с цената и доставените или предложени количества алуминиев флуорид в Австралия, като съдържанието на тези контакти съответства на договореното на срещата в Милано (вж. също съображение 94 от обжалваното решение).

87      Накрая, от доклада за срещата в Милано е видно също така, че след провеждането ѝ участниците в нея, а именно Fluorsid, жалбоподателят и IQM, обменят информация относно производството и обема на продажбите през 2000 г., относно прогнозите за 2001 г. за различните държави в света, като посочват точни количества, както и информация в зависимост от производителите и клиентите. За „отделни пазари“ в доклада се посочва следното (съображение 84 от обжалваното решение):

„Разгледахме всеки пазар, за да установим общо равнище на цените и в някои случаи подялба на пазара. Всички обаче сме съгласни, че което и дружество да успее да сключи договор за покупко-продажба, трябва да се достигне по-високо равнище на цената. Поради това е необходимо да се обезсърчи всяка значителна отстъпка в цената“ (страница 5 от доклада за срещата в Милано).

88      Следователно участниците на срещата в Милано обменят чувствителна търговска информация, сред която е и тази относно производствените им обеми, продадените от тях количества или количествата, които възнамеряват да продадат, относно клиентите им както в Европа, така и по света, относно определянето на цените им и относно подялбата на пазарите между тях с цел да се споразумеят относно тези параметри на конкуренцията.

89      Така въз основа на всички тези доказателства, чието съдържание само по себе си жалбоподателят не оспорва, се установява, че Комисията е доказала надлежно съществуването на сключено на срещата в Милано споразумение за определяне на цените по смисъла на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП, в която е участвал жалбоподателят.

90      Следователно в обжалваното решение Комисията е установила антиконкурентната цел на срещата в Милано и съществуването на споразумение, което нарушава член 81, параграф 1 ЕО, без да е необходимо да доказва, че това споразумение е породило действие (Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Комисия/Anic Partecipazioni, C‑49/92 P, Recueil, стр. I‑4125, точка 123 и Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 68 по-горе, точка 181). В това отношение следва да се напомни, че антиконкурентните цел и резултат на дадено споразумение са не кумулативни, а алтернативни условия за преценка дали такова споразумение попада в обхвата на предвидената в член 81, параграф 1 ЕО забрана. Съгласно постоянната съдебна практика обаче алтернативният характер на това условие, посочен със съюза „или“, води до необходимостта на първо място да се разгледа самата цел на споразумението, като се има предвид икономическият контекст, в който то трябва да се прилага. Не е необходимо обаче да се разглеждат резултатите от дадено споразумение, след като е установена неговата антиконкурентна цел (вж. в този смисъл Решение на Съда от 6 октомври 2009 г. по дело GlaxoSmithKline Services и др./Комисия и др., C‑501/06 P, C‑513/06 P, C‑515/06 P и C‑519/06 P, Сборник, стр. I‑9291, точка 55 и Решение на Съда от 4 октомври 2011 г. по дело Football Association Premier League и др., C‑403/08 и C‑429/08, Сборник, стр. I‑9083, точка 135).

91      При тези условия не следва да се проверява дали в конкретния случай са изпълнени и установените в съдебната практика критерии, които уреждат понятието за съгласувана практика (вж. Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 90 по-горе, точки 111—114, 131 и 132 и Решение на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело HFB и др./Комисия, T‑9/99, Recueil, стр. II‑1487, точки 187 и 190). Всъщност, тъй като в настоящия случай е изпълнен критерият за наличието на „споразумение“, което е необходимо за прилагането на предвидената в член 81 ЕО забрана, става въпрос само за алтернативна квалификация на същия картел, която не е от значение за останалата част от анализа.

92      Така от всички гореизложени съображения следва, че твърдението за нарушение на член 81 ЕО трябва да се отхвърли като неоснователно.

2.     По втората част, изтъкната при условията на евентуалност и изведена от обстоятелството, че изтъкваните срещу жалбоподателя факти не могат да бъдат квалифицирани като едно-единствено продължавано нарушение

 a) Предварителни бележки

93      Жалбоподателят оспорва обжалваното решение, доколкото Комисията квалифицирала нарушението като едно-единствено продължавано нарушение. В Изложението на възраженията не била направена никаква връзка между различните контакти, осъществени между участниците в картела. Освен това изглежда Комисията не разполагала повече с доказателства относно картела след срещата в Милано. Двустранните контакти между отдел „Noralf“ на Boliden и IQM, от една страна, и Fluorsid и жалбоподателя, от друга страна, не позволявали да се установи, че всички участници в срещата в Милано са поддържали контакти помежду си. Накрая, в документите относно контактите от октомври и ноември 2000 г. нямало позоваване на срещата в Милано.

94      Комисията оспорва доводите на жалбоподателя и моли второто правно основание да се отхвърли.

 б) По квалификацията на нарушението като едно-единствено продължавано нарушение

95      Най-напред следва да се напомни понятието за едно-единствено продължавано нарушение.

96      Постановено е, че би било неестествено продължавано поведение, характеризиращо се с една и съща цел, да се подразделя на редица отделни нарушения, след като — напротив — става дума за едно-единствено нарушение, което постепенно се е конкретизирало както в споразумения, така и в съгласувани практики (Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 90 по-горе, точка 81 и Решение на Общия съд от 16 юни 2011 г. по дело Putters International/Комисия, T‑211/08, Сборник, стр. II‑3729, точка 31).

97      При тези обстоятелства предприятие, участвало в нарушение със своите собствени действия, които попадат в обхвата на понятията за споразумение или за съгласувана практика с антиконкурентна цел по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, чиято цел е била да спомогне за цялостното извършване на нарушението, е отговорно за целия период на своето участие в споменатото нарушение и за действията на други предприятия в рамките на същото нарушение (Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 90 по-горе, точка 83 и Решение по дело Putters International/Комисия, точка 96 по-горе, точка 32).

98      От посочената съдебна практика е видно, че за да установи наличието на едно-единствено продължавано нарушение, Комисията трябва да докаже, че предприятието е възнамерявало да допринесе със собствените си действия за преследваните от всички участници общи цели и че е знаело за предвижданите или вече извършени от другите предприятия действия в изпълнение на същите цели, или че е могло разумно да ги предвиди и е било готово да понесе риска във връзка с тях (Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 90 по-горе, точка 87 и Решение по дело Putters International/Комисия, точка 96 по-горе, точка 33).

99      Всъщност картелите могат да се считат за елементи от фактическия състав на едно-единствено антиконкурентно споразумение само ако е доказано, че те се вписват в цялостен план, преследващ обща цел. Освен това само когато при участието си в тези картели предприятието е знаело или е трябвало да знае, че по този начин се присъединява към единственото споразумение, неговото участие в тях може да представлява израз на присъединяването му към това споразумение (вж. Решение по дело Putters International/Комисия, точка 96 по-горе, точка 34 и цитираната там съдебна практика).

100    Следователно от цитираната в точки 96—99 по-горе съдебна практика е видно, че за да се установи участието в едно-единствено продължавано нарушение, трябва да са налице три условия, и по-специално наличието на цялостен план, преследващ обща цел, умишленият принос на предприятието към този план и фактът, че то е знаело за неправомерните действия на другите участници (Решение по дело Putters International/Комисия, точка 96 по-горе, точка 35).

101    Така понятието за едно-единствено нарушение се отнася до положение, при което няколко предприятия са участвали в нарушение, което съставлява продължавано поведение и преследва единствената икономическа цел да наруши конкуренцията, или отделни нарушения, свързани помежду си от еднаква цел (една и съща цел на съвкупността от елементите) и едни и същи субекти (едни и същи предприятия, съзнателно участващи в постигането на общата цел (Решение на Общия съд от 24 март 2011 г. по дело Aalberts Industries и др./Комисия, T‑385/06, Сборник, стр. II‑1223, точка 86, Решение на Общия съд от 28 април 2010 г. по дело Amann & Söhne и Cousin Filterie/Комисия, T‑446/05, Сборник, стр. II‑1255, точка 89 и Решение на Общия съд от 8 юли 2008 г. по дело BPB/Комисия, T‑53/03, Сборник, стр. II‑1333, точка 257). Това тълкуване не би могло да бъде оспорено с довода, че един или няколко елемента от тази поредица действия или от това продължавано поведение биха могли и сами по себе си да съставляват нарушение на член 81ЕО (Решение по дело Aalberts Industries и др./Комисия, посочено по-горе, точка 86 и Решение по дело BPB/Комисия, посочено по-горе, точка 252).

102    По-нататък, съгласно постоянната съдебна практика понятието за едно-единствено нарушение може да се свърже с правната квалификация на антиконкурентно поведение, състоящо се от споразумения, съгласувани практики и решения на сдружения на предприятия (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 20 април 1999 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, T‑305/94—T‑307/94, T‑313/94—T‑316/94, T‑318/94, T‑325/94, T‑328/94, T‑329/94 и T‑335/94, Recueil, стр. II‑931, точки 696—698, Решение по дело HFB и др./Комисия, точка 91 по-горе, точка 186, Решение на Общия съд от 12 декември 2007 г. по дело BASF/Комисия и UCB/Комисия, T‑101/05 и T‑111/05, Сборник, стр. II‑4949, точка 159 и Решение по дело Amann & Söhne и Cousin Filterie/Комисия, точка 101 по-горе, точка 91).

103    Когато различните действия се вписват в „общ план“, тъй като имат еднаква цел да нарушат конкуренцията в рамките на общия пазар, Комисията е в правото си да счита, че отговорността за тези действия е в зависимост от участието в нарушението, разглеждано в неговата цялост (Решение на Съда по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 66 по-горе, точка 258 и Решение на Съда от 21 септември 2006 г. по дело Technische Unie/Комисия, C‑113/04 P, Recueil, стр. I‑8831, точка 178, Решение по дело Amann & Söhne и Cousin Filterie/Комисия, точка 101 по-горе, точка 90 и Решение по дело Aalberts Industries и др./Комисия, точка 101 по-горе, точка 87). Различните проявления на неправомерното поведение трябва да се разглеждат в общия контекст, който обяснява причината за съществуването им. В това отношение в рамките на събирането на доказателствата доказателствената стойност на различните фактически елементи е увеличена или затвърдена с другите съществуващи фактически елементи, които заедно дават логическа и пълна картина на едно-единствено нарушение (Решение на Общия съд от 8 юли 2008 г. по дело Lafarge/Комисия, T‑54/03, непубликувано в Сборника, точка 271).

104    Важно е също да се уточни, че понятието за единна цел не би могло да се определи чрез общото позоваване на нарушаване на конкуренцията на засегнатия от нарушението пазар, тъй като в качеството на предмет или последица накърняването на конкуренцията представлява неразделен елемент от всяко поведение, попадащо в приложното поле на член 81, параграф 1 ЕО. Такова определение на понятието за единна цел би рискувало отчасти да лиши от смисъл понятието за едно-единствено продължавано нарушение, доколкото то би довело до това няколко забранени с член 81, параграф 1 ЕО вида поведение, засягащи даден икономически сектор, системно да бъдат квалифицирани като елементи от фактическия състав на едно-единствено нарушение. Така, за да бъдат квалифицирани различни деяния като едно-единствено продължавано нарушение, следва да се провери дали между тях има връзка на взаимно допълване, в смисъл че всяко от тях е предназначено да противостои на една или повече последици от нормалното развитие на конкуренцията, и посредством взаимодействие допринасят за осъществяването на всички антиконкурентни последици, желани от техните автори в рамките на цялостен план, насочен към постигане на единна цел. В това отношение следва да се отчита всяко обстоятелство, с което може да се установи или оспори споменатата връзка, какъвто е периодът на прилагане, съдържанието (включително използваните методи) и съответно целта на различните въпросни деяния (вж. в този смисъл Решение по дело BASF/Комисия, точка 102 по-горе, точки 179—181, Решение по дело Amann & Söhne и Cousin Filterie/Комисия, точка 101 по-горе, точка 92 и Решение по дело Aalberts Industries и др./Комисия, точка 101 по-горе, точка 88).

105    В конкретния случай в обжалваното решение Комисията приема, че срещата в Милано, телефонният разговор между отдел „Noralf“ на Boliden и IQM от 25 октомври 2000 г. и осъществените през ноември 2000 г. контакти съставляват едно-единствено продължавано нарушение, ръководено от общата воля на участниците, сред които е жалбоподателят, за определено поведение на пазара на алуминиевия флуорид. Съгласно обжалваното решение посредством споразумение „и/или“ съгласувана практика присъстващите на посочената среща постигнали съгласие да съгласуват своите действия на пазара и по този начин да ограничат съответната си самостоятелност, що се отнася до търговската стратегия. Посочените действия се вписвали в рамките на цялостен план, преследващ една и съща обща антиконкурентна цел, а именно да се попречи на нормалното развитие на цените на алуминиевия флуорид (съображения 125— 128 от обжалваното решение).

106    Както установява Комисията, от доказателствата, на които се основава обжалваното решение и които бяха анализирани в точки 73—89 по-горе, е видно, че участниците в срещата в Милано, сред които е и жалбоподателят, са обменили информация относно фактурираните цени или тези, които следва да бъдат фактурирани, и са се договорили за увеличения на цените. Те са обменили и чувствителна търговска информация относно прогнозите за продажбите и своето поведение в различни географски региони и след срещата в Милано са се уведомявали взаимно за съответните си действия, за своите оферти и за цените си на пазара. Цялото поведение на предприятията участници е имало една и съща цел, а именно увеличаване на цената на алуминиевия флуорид и съответното координиране на поведението на участниците в картела на пазара. Съгласно документите, доказващи осъществяването на контакти между участниците в срещата в Милано след нейното провеждане, те са продължили обменят търговска информация във връзка с целта на срещата в Милано и с предлаганите цени на различни клиенти в различни региони на света и са следели тези цени да съответстват на договореното на срещата в Милано. В това отношение обстоятелството, че в документите относно осъществените през октомври и ноември 2000 г. контакти не се споменава срещата в Милано, не е от решаващо значение и не е необходимо да е налице изрично позоваване на срещата в Милано. Всъщност, както ясно е видно от тези документи, посочените в тях цени съвпадат напълно с договорените на срещата в Милано. Следователно Комисията е трябвало да направи извод, че е ставало дума за контрол върху първоначално договорените действия на участниците в картела на пазара, що се отнася до цената на алуминиевия флуорид.

107    Обстоятелството, че различните контакти — както срещата в Милано, така и последващите контакти — са били осъществени в относително кратък времеви интервал, няма влияние върху извода на Комисията относно съществуването на едно-единствено продължавано нарушение. За да е налице едно-единствено продължавано нарушение, не е необходима минимална продължителност или минимален брой действия или срещи, но по-голямата продължителност и честота могат да затвърдят констатацията за съществуването на подобно нарушение. От решаващо значение е, че различните елементи се вписват в общ план, което Комисията е доказала в обжалваното решение. Ставало е въпрос за действия, които имат една и съща цел, а именно споразумението относно цената на алуминиевия флуорид и спазването на това споразумение от участниците в картела.

108    Ето защо Общият съд счита, че Комисията е направила правилен извод за съществуването на едно-единствено продължавано нарушение в конкретния случай.

109    Следователно второто правно основание трябва да се отхвърли.

 Б – По първото правно основание, изведено от нарушение на правото на защита и на член 27 от Регламент № 1/2003

1.     Предварителни бележки

110    Жалбоподателят счита, че приемайки обжалваното решение, Комисията не е спазила член 27 от Регламент № 1/2003, както и основния принцип на зачитане на правото на защита. С обжалваното решение се налагала санкция за деяния и обстоятелства, различни от изтъкнатите срещу жалбоподателя в изложението на възраженията. Тези различия нарушили правото на жалбоподателя да изложи надлежно своето становище по време на административното производство. Имало значителни разлики, що се отнася до участниците в нарушението и до неговата продължителност. Географският обхват на санкционирания с обжалваното решение картел бил значително по-широк от приложното поле на рестриктивните практики, описани в изложението на възраженията. Изложените в обжалваното решение систематика, структура и цел на нарушението не съответствали на описанието на нарушението в изложението на възраженията. Съгласно последното жалбоподателят участвал в комплексно нарушение с голяма продължителност, което се характеризирало с подготвителна фаза на двустранни срещи и заключителна фаза след сключването на споразумение в Гърция на 29 юли 1999 г., в рамките на която били договорени цените за 2000 г. Срещата в Милано заедно със срещата в Гърция съставлявали връхната точка на картела и дали възможност на съответните предприятия да определят цените за 2001 г. Комисията не намерила доказателство за други срещи на картела през годините след срещата в Милано. Последвалите контакти се ограничавали до двустранен обмен на информация. В замяна на това в обжалваното решение не се споменавали подготвителната фаза и срещата в Гърция, а срещата в Милано се посочвала като началото на друго нарушение след редица предхождащи събития, като била направена констатацията, че контактите, осъществени след срещата в Милано, позволили на участниците да следят за прилагането на споразумението, което се твърди, че са сключили. Освен това в обжалваното решение Комисията се основавала на доказателства, които не били посочени в изложението на възраженията. Жалбоподателят прави извод, че разликите между посоченото в изложението на възраженията и санкционираното с обжалваното решение нарушение са такива, че едва при прочита на последния от двата акта жалбоподателят е имал възможност да са запознае с направените от Комисията същински твърдения за нарушения. В хода на административното производство жалбоподателят нямал възможност да изрази становището си относно ключовата роля на срещата в Милано, нито относно последвалите контакти, за които се предполага, че са осъществени в нейно изпълнение. Изложението на възраженията също било източник на объркване за жалбоподателя, що се отнася до географските измерения на картела. Жалбоподателят не могъл да вземе отношение по новите обстоятелства, които накарали Комисията да възприеме квалификацията „едно-единствено продължавано нарушение“ по отношение на различно нарушение, основаващо се на контакти, във връзка с които жалбоподателят не е имал възможност да изложи становището си. Така Комисията нарушила правото на защита на жалбоподателя. Нарушението на правото на защита било още по-сериозно, тъй като е очевидно, че ако страните са можели да изложат доводите си, резултатът от производството е щял да бъде различен.

111    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя. В това отношение тя напомня принципите относно изложението на възраженията в контекста на спазването на правото на защита. По-специално, изложението на възраженията трябвало да съдържа достатъчно ясно изложение на твърденията за нарушения, за позволи на заинтересованите лица да се запознаят с поведението, в което ги упреква Комисията. Окончателното решение обаче не трябвало непременно да бъде точно копие на изложението на възраженията, тъй като в решението Комисията трябвало да вземе предвид отговорите на съответните предприятия.

112    Относно продължителността на нарушението и броя на участниците в него Комисията твърди, че трябвало да има възможност да изменя преценката си относно продължителността и участниците в нарушението, по-специално когато намалява обхвата на възприетите твърдения за нарушения. В обжалваното решение Комисията възприела периода от 12 юли до 31 декември 2000 г. вместо периода от 30 юни 1997 г. до 31 декември 2001 г. Тези разлики не нарушавали правото на защита на жалбоподателя. Относно географския обхват на картела Комисията напомня, че картелът е със световни мащаби, което вече било установено в изложението на възраженията и което ясно следвало от доклада за срещата в Милано. Жалбоподателят знаел, че картелът е със световни мащаби и имал възможност да изложи становището си в това отношение в хода на административното производство. Комисията отхвърля доводите на жалбоподателя, свързани с логиката и структурата на картела. Що се отнася до естеството на нарушението, Комисията отбелязва, че както в изложението на възраженията, така и в обжалваното решение е прието, че описаните антиконкурентни действия имат характеристики на споразумения „и/или“ на съгласувани практики по смисъла на член 81 ЕО и че това поведение съставлява едно-единствено продължавано нарушение. По-нататък, жалбоподателят бил уведомен за приетите за установени обстоятелства, указващи наличието на нарушение, и имал възможност да изложи своята гледна точка в хода на административното производство. Обратно на твърденията на жалбоподателя, в обжалваното решение не се игнорирали подготвителната фаза и срещата в Гърция, а срещата в Милано не се считала за началото на нарушението, разбирано „ab nihilo“. При все това доказателствата за периода преди срещата в Милано не били достатъчни. Освен това жалбоподателят имал възможност да изложи становището си относно ключовата роля на срещата в Милано, както и относно двустранните контакти, осъществени след нея.

113    Във връзка с документите относно контакти, осъществени на 8 и 9 ноември 2000 г. между Minmet и жалбоподателя, Комисията твърди, че тези документи са били включени в преписката, изпратена на жалбоподателя с изложението на възраженията, и били използвани от Комисията в обжалваното решение в отговор на доводите на жалбоподателя, който е отричал съществуването на споразумение. Освен това Комисията посочила в изложението на възраженията, че след срещата в Милано участващите в споразумението дружества продължили да обменят информация за пазара посредством двустранни контакти. Във всички случаи Комисията счита, че доказателствата относно срещата в Милано сочат в достатъчна степен участието на жалбоподателя в нарушението, описано в изложението на възраженията и в обжалваното решение, и че жалбоподателят не е доказал, че се е разграничил от сключеното на тази среща споразумение.

114    Следователно първото правно основание, изведено от нарушение на правото на защита, трябвало да се отхвърли като неоснователно.

2.     Съображения на Общия съд

 a) Общи положения

115    Следва да се напомни, че зачитането на правото на защита при провеждането на административните производства в областта на политиката на конкуренция представлява общ принцип на правото на Съюза, чието съблюдаване се гарантира от юрисдикциите му (вж. Решение на Съда от 3 септември 2009 г. по дело Prym и Prym Consumer/Комисия, C‑534/07 P, Сборник, стр. I‑7415, точка 26 и цитираната там съдебна практика).

116    Както е прието в постоянната съдебна практика, зачитането на правото на защита изисква по време на административната процедура на засегнатото предприятие да е била дадена възможност да изложи надлежно своето становище относно действителното съществуване и релевантността на твърдените факти и обстоятелства, както и относно документите, на които Комисията основава твърдението си за наличие на нарушение на Договора (вж. Решение на Съда от 7 юни 1983 г. по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, 100/80—103/80, Recueil, стр. 1825, точка 10, Решение на Съда от 6 април 1995 г. по дело BPB Industries и British Gypsum/Комисия, C‑310/93 P, Recueil, стр. I‑865, точка 21 и Решение на Съда от 9 юли 2009 г. по дело Archer Daniels Midland/Комисия, C‑511/06 P, Сборник, стр. I‑5843, точка 88 и цитираната там съдебна практика).

117    Член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003 отразява този принцип, доколкото предвижда изпращането до страните на изложение на възраженията, което трябва да посочва по ясен начин всички съществени елементи, на които се основава Комисията на този етап на производството (вж. в този смисъл Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 66 по-горе, точка 67), за да се даде възможност на заинтересованите лица действително да се запознаят с поведението, в което ги упреква Комисията, както и с доказателствата, с които разполага тя (вж. в този смисъл Решение на Съда от 15 октомври 2002 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, Recueil, стр. I‑8375, точки 315 и 316 и Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 66 по-горе, точки 66 и 67) и да упражнят ефективно своята защита, преди Комисията да приеме окончателно решение (вж. в този смисъл Решение по дело Archer Daniels Midland/Комисия, точка 116 по-горе, точки 85 и 86). Това изискване е спазено, ако в посоченото решение не се твърди, че заинтересованите лица са извършили нарушения, различни от посочените в изложението на възраженията, и ако са взети предвид само фактите, по които заинтересованите лица са имали възможност да дадат обяснения (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 19 март 2003 г. по дело CMA CGM и др./Комисия, T‑213/00, Recueil, стр. II‑913, точка 109 и цитираната съдебна практика).

118    При все това посочването на съществените елементи, на които се основава Комисията в изложението на възраженията, може да бъде направено обобщено, а окончателното решение не трябва непременно да бъде копие на изложението на възраженията (Решение по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, точка 116 по-горе, точка 14), тъй като това изложение е подготвителен документ, съдържащ фактически и правни преценки с напълно неокончателен характер (вж. в този смисъл Решение на Съда от 17 ноември 1987 г. по дело British American Tobacco и Reynolds Industries/Комисия, 142/84 и 156/84, Recueil, стр. 4487, точка 70). Поради това са допустими допълнения към изложението на възраженията, направени в светлината на отговора на страните, чиито доводи доказват, че те са могли действително да упражнят правото си на защита. Във връзка с административното производство Комисията също може да изменя или добавя фактически или правни доводи в подкрепа на изложените от нея твърдения за нарушения (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 28 февруари 2002 г. по дело Compagnie générale maritime и др./Комисия, T‑86/95, Recueil, стр. II‑1011, точка 448 и Решение от 22 октомври 2002 г. по дело Schneider Electric/Комисия, T‑310/01, Recueil, стр. II‑4071, точка 438). Ето защо, докато не е прието окончателно решение, Комисията може, с оглед по-специално на писмени или устни становища на страните, или да оттегли някои или дори всички от първоначално повдигнатите срещу тях твърдения за нарушения и така да измени позицията си в тяхна полза, или обратно — да реши да включи нови твърдения за нарушения, при условие че даде на съответните предприятия възможност да изложат гледната си точка по въпроса (вж. Решение на Общия съд от 30 септември 2003 г. по дело Atlantic Container Line и др./Комисия, T‑191/98, T‑212/98—T‑214/98, Recueil, стр. II‑3275, точка 115 и цитираната съдебна практика).

119    Освен това съгласно съдебната практика нарушение на правото на защита е налице, когато съществува възможност поради допуснато от Комисията нарушение провежданото от нея административно производство да доведе до различен резултат. Предприятие жалбоподател установява извършването на такова нарушение, като надлежно докаже не че съдържанието на решението на Комисията би било различно, а че то е можело да осигури по-добре своята защита, ако не е било допуснато процесуалното нарушение, например поради факта че е можело да използва за своята защита документи, достъпът до които му е бил отказан в хода на административното производство (вж. в този смисъл Решение на Съда от 2 октомври 2003 г. по дело Thyssen Stahl/Комисия, C‑194/99 P, Recueil, стр. I‑10821, точка 31 и цитираната там съдебна практика и Решение на Съда от 1 юли 2010 г. по дело Knauf Gips/Комисия, C‑407/08 P, Сборник, стр. I‑6375, точка 28; по аналогия вж. също Решение на Съда от 1 октомври 2009 г. по дело Foshan Shunde Yongjian Housewares & Hardware/Съвет, C‑141/08 P, Сборник, стр. I‑9147, точка 94).

120    Що се отнася по-специално до правото на достъп до преписката, в постоянната съдебна практика относно примерния случай на отказан достъп до документ е установено, че е достатъчно предприятието да докаже, че е можело да използва този документ за своята защита (вж. Решение на Съда от 25 октомври 2011 г. по дело Solvay/Комисия, C‑109/10 P, Сборник, стр. I‑10329, точка 57 и цитираната там съдебна практика и заключението на генералния адвокат Kokott по това дело, Сборник, стр. I‑10329, точка 171 и цитираната там съдебна практика, Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 66 по-горе, точки 74 и 75, Решение по дело Knauf Gips/Комисия, точка 119 по-горе, точка 23 и Решение от 15 октомври 2002 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, точка 117 по-горе, точки 318 и 324). Разглежданото предприятие не следва да доказва, че това нарушение е повлияло в негов ущърб върху протичането на производството и върху съдържанието на решението на Комисията, а само че е могло да повлияе върху протичането на производството и върху съдържанието на решението на Комисията (вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Kokott по Решение от 25 октомври 2011 г. по дело Solvay/Комисия, посочено по-горе, точки 179 и 181 и Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Hercules Chemicals/Комисия, C‑51/92 P, Recueil, стр. I‑4235, точка 81, Решение на Съда от 2 октомври 2003 г. по дело Corus UK/Комисия, C‑199/99 P, Recueil, стр. I‑11177, точка 128, Решение от 15 октомври 2002 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, точка 117 по-горе, точка 318 и Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 66 по-горе, точка 74). В случай на неоповестяване на документи съответното предприятие не следва да доказва, че оповестяването на документите е щяло да доведе административното производство до различен резултат (заключението на генералния адвокат Kokott по Решение от 25 октомври 2011 г. по дело Solvay/Комисия, посочено по-горе, точка 181 и Решение по дело Knauf Gips/Комисия, точка 119 по-горе, точка 28). Достатъчно е да се изиска от съответното предприятие да докаже съществуването на възможност, макар и само ограничена, документите, които не са били оповестени в административното производство, да са можели да бъдат от полза за защитата му (заключението на генералния адвокат Kokott по Решение от 25 октомври 2011 г. по дело Solvay/Комисия, посочено по-горе, точка 181 и Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 66 по-горе, точка 131).

 б) Съображения във връзка с конкретния случай

 Въведение

121    В конкретния случай жалбоподателят упреква Комисията, че в обжалваното решение е взела предвид уличаващи факти и обстоятелства, различни от взетите предвид в изложението на възраженията. Това се отнасяло до участниците и продължителността, както и до географския обхват и описанието на нарушението. Освен това в обжалваното решение Комисията се основавала на доказателства, които не били посочени в изложението на възраженията. Жалбоподателят твърди, че не е могъл да изложи становището си по тези въпроси.

 По твърдението за нарушение във връзка с участниците и продължителността на картелното споразумение

122    По твърдението на жалбоподателя за наличие на различие по отношение на участниците в нарушението следва да се посочи, че в обжалваното решение Комисията е намалила броя на участниците в нарушението спрямо посочените в изложението на възраженията. Както беше напомнено в точки 117 и 118 по-горе, в административното производство Комисията може да конкретизира, дори да измени преценката си, по-специално с оглед на отговорите на изложението на възраженията. Обстоятелството обаче, че трето предприятие, различно от жалбоподателя, е било адресат на изложението на възраженията, но не и на обжалваното решение, не накърнява правото на защита на жалбоподателя. Следователно, като е намалила броя адресати на обжалваното решение, Комисията не е нарушила правото на жалбоподателя на защита. Общият съд установява освен това, че жалбоподателят не изтъква никакви доводи в подкрепа на тази теза.

123    Относно продължителността на нарушението следва да се отбележи, че продължителността, възприета в обжалваното решение, обхващаща периода от 12 юли до 31 декември 2000 г., е по-кратка от посочената в изложението на възраженията, обхващаща периода от 30 юни 1997 г. до 31 декември 2001 г. В обжалваното решение Комисията приема, че някои сведения са сочели за наличието на някои тайни практики в сектора на алуминиевия флуорид още преди споразумението от Милано от 12 юли 2000 г., но че не е било налице убедително доказателство относно този предхождащ период (съображение 73 от обжалваното решение). От това следва, че в административното производство Комисията е намалила продължителността на нарушението в зависимост от доказателствената стойност, придадена на доказателствата, като е посочила, че разполага с явно доказателство за тайно договаряне от 12 юли 2000 г. нататък, когато е проведена срещата в Милано и са налице доказателства за нейното провеждане и съдържание (съображения 73—76 и 144 от обжалваното решение). Така обстоятелството, че в обжалваното решение като доказателство за началото на нарушението е възприета срещата в Милано, а не срещата в Гърция на 29 юли 1999 г., както е възприето в изложението на възраженията, съставлява ограничение на продължителността на твърдяното от Комисията нарушение. Това ограничение не съставлява допълнително твърдение за нарушение и не накърнява по никакъв начин интересите на жалбоподателя. Напротив, намаляването на възприетата в изложението на възраженията продължителност на нарушението по отношение на възприетата в обжалваното решение е в полза на жалбоподателя и поради това принципно не може да накърнява неговите интереси (Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 68 по-горе, точка 435). Това е равнозначно на частично и допустимо оттегляне от страна на Комисията на твърдение за нарушение в полза на жалбоподателя (вж. по аналогия Решение по дело Atlantic Container Line и др./Комисия, точка 118 по-горе, точка 115).

124    Освен това се налага изводът, че жалбоподателят е имал възможност да представи своите съображения относно изложението на възраженията, включително относно данните във връзка с по-голямата продължителност на нарушението в сравнение с окончателно възприетата в обжалваното решение. В административното производство жалбоподателят само е посочил, че „продължителността е трябвало да бъде ограничена до датата на действителния обмен на информация, а именно 12 юли 2000 г.“ (съображение 168 от обжалваното решение, с позоваване на съображение 245 от посоченото решение).

125    Следователно в обжалваното решение не е налице и нарушение от страна на Комисията на правото на жалбоподателя на защита във връзка с продължителността на нарушението.

 По твърдението за нарушение във връзка с географския обхват на картелното споразумение

126    Що се отнася твърдението за нарушение във връзка с географския обхват на картелното споразумение, е достатъчно да се отбележи, че в изложението на възраженията и в обжалваното решение Комисията е възприела съответно, че обхватът на картелното споразумение е със световен мащаб. Всъщност географското измерение на нарушението е квалифицирано като такова със световен мащаб както в параграф 163 от изложението на възраженията, така и в съображение 136 от обжалваното решение.

127    От това следва, че обратно на твърденията на жалбоподателя не е налице разлика между изложението на възраженията и обжалваното решение, що се отнася до географския обхват. Освен това жалбоподателят е имал възможност да изложи становището си относно световния мащаб на географския обхват на картелното споразумение, посочен в изложението на възраженията. Следователно трябва да се направи извод, че в това отношение не е налице накърняване на правото на жалбоподателя на защита.

 По твърдението за нарушение във връзка с логиката и структурата на картела и документите относно контактите, осъществени на 8 и 9 ноември 2000 г.

 i) Въведение

128    Жалбоподателят твърди, че описаното в обжалваното решение нарушение не съответства на описаното в изложението на възраженията, по-специално що се отнася до неговата „систематика“, „структура“ и „цел“.

129    При все това основните факти, взети предвид от Комисията в обжалваното решение в подкрепа на констатацията за нарушението, съответстват на посочените в изложението на възраженията. От това следва, че жалбоподателят е бил запознат с тези факти и в административното производство е имал възможност да изрази становището си в това отношение (вж. параграфи 62—70 от отговора на жалбоподателя на изложението на възраженията). Така срещата в Милано и нейната важна роля вече са били изтъкнати в достатъчна степен в изложението на възраженията (вж. параграфи 103—116, 151, 163—165 и 200 от изложението на възраженията). В точка 16 от жалбата самият жалбоподател цитира изложението на възраженията, което гласи, че срещата в Милано, заедно със срещата в Гърция, съставлявали „върховата точка на картела“.

130    Жалбоподателят изтъква, че Комисията е основала обжалваното решение на доказателства, които не са били посочени в изложението на възраженията, по-специално върху документите относно контактите, осъществени на 8 и 9 ноември 2000 г. В административното производство жалбоподателят нямал възможност да изложи становището си във връзка с контактите, осъществени след срещата в Милано.

 ii) По съдържанието на изложението на възраженията

131    В изложението на възраженията Комисията приема, че между участниците в картела са били осъществявани контакти от 1997 г. нататък (параграф 76 и сл.) и посочва една среща в Гърция на 29 юли 1999 г. (параграф 85 и сл.), а също и „последващи контакти“ (параграф 92 и сл.), както и срещата в Милано (параграф 103 и сл.). При описанието на обстоятелствата относно функционирането на картела, в изложението на възраженията се изброяват контакти между участниците в картела, сред които и такива, осъществени след срещата в Милано. Комисията приема, че „[след] срещата в Милано дружествата, които участват в сключеното споразумение, са продължили да обменят информация относно пазара на алуминиев флуорид чрез двустранни контакти“ (параграф 117). В това отношение тя посочва изрично контактите от 25 октомври 2000 г., контактите през 2001 г., една конференция от 17 до 21 февруари 2002 г., друга конференция в Сан Диего, Калифорния (Съединените щати) на 6 март 2003 г. и контакти от януари 2004 г. и от 21 януари 2005 (параграфи 118—123). Освен това Комисията посочва, че картелното споразумение е било прилагано, като тя щяла отчете това обстоятелство в своята преценка на тежестта на нарушението (параграф 227).

132    Относно продължителността на нарушението, в изложението на възраженията Комисията приема, че нарушението започнало на 30 юни 1997 г. — датата на срещата в Сус (Тунис), — и увеличило интензивността си след срещата в Гърция на 29 юли 1999 г., „когато окончателното споразумение относно увеличаването на цените за продажбите през 2000 г. е сключено и влиза в сила“, и че подобно на това споразумение е сключено на 12 юли 2000 г. в Милано за продажните цени за 2001 г. От това Комисията прави извод, че в случая на Fluorsid, на жалбоподателя и на IQM нарушението продължило „най-малко до 31 декември 2001 г.“, когато е краят на периода на прилагане на това споразумение, съответстващ на края на периода на осъществяване на продажбите, за които се отнася споразумението (параграф 216).

 iii) По съдържанието на обжалваното решение

133    В съображения 155 и 156 от обжалваното решение Комисията изтъква „двустранните контакти през есента на 2000 г.“, по-специално тези от 25 октомври и от 8 и 9 ноември 2000 г. Последните контакти доказвали наличието на контрол за спазване на сключеното на срещата в Милано споразумение с оглед на прилагането му. В контекста на определянето на основния размер на глобата в съображение 239 от обжалваното решение Комисията се позовава отново на документите относно контактите от 8 и 9 ноември 2000 г. във връзка с извършването на нарушението. Тя посочва, че с оглед на определяне на дела от стойността на продажбите, който следва да се вземе предвид, е отчела степента на извършване на нарушението, и препраща по-специално към съображения 154—156 от обжалваното решение.

134    Относно продължителността на нарушението в обжалваното решение Комисията е приела, че споразумението е съществувало най-малко през периода от 12 юли до 31 декември 2000 г. (съображения 241 и 147 от обжалваното решение). Съгласно съображение 146 от обжалваното решение „преговорите по договорите за доставка се водели предварително за период, започващ през второто шестмесечие на всяка календарна година и завършващ в края на същата календарна година или през първите пет месеца от следващата календарна година“. Така Комисията приема, че съгласно практиката в сектора на алуминиевия флуорид цените се определят предварително за следващата стопанска година.

135    Накрая, следва да се уточни, че документите относно контактите, осъществени след срещата в Милано, сред които са тези от 8 и 9 ноември 2000 г., не са посочени в частта от обжалваното решение, която се отнася до продължителността на нарушението.

 iv) Съображения

–       По достъпа до разглежданите документи в административното производство

136    В изложението на възраженията е направено позоваване на документи относно контактите, осъществени след срещата в Милано, които са посочени в точка 131 по-горе. Следва обаче да се отбележи, че в изложението на възраженията не са посочени изрично документите, които се отнасят до двустранните контакти от 8 и 9 ноември 2000 г., които в замяна на това са посочени в обжалваното решение.

137    Документите относно контактите от 8 и 9 ноември 2000 г. обаче са включени в административната преписка на Комисията, която с цел упражняване на правото на защита и на достъп до преписката ги предоставя на страните в административното производство, сред които е и жалбоподателят — при изпращането на изложението на възраженията. Следователно жалбоподателят е имал достъп до тези документи. Ето защо положението в настоящия случай се различава значително от случаите на отказ да бъде предоставен достъп до преписката или до някои документи, в които съдебната практика признава, че е налице нарушение на правото на защита. Всъщност не е оспорено обстоятелството, че от една страна, на жалбоподателя е предоставен пълен достъп до преписката, включително до документите относно контактите от 8 и 9 ноември 2000 г., и от друга страна, осъществените след срещата в Милано контакти са изрично посочени — действително само общо — в изложението на възраженията.

–       По значението на разглежданите документи за преценката на извършването на нарушението

138    Както двустранните контакти от 8 и 9 ноември 2001 г., които не са посочени в изложението на възраженията, така и тези, които са изрично посочени в него, сочат, че жалбоподателят е участвал в картела и в прилагането на картелното споразумение след срещата в Милано. В това отношение обаче е било достатъчно, че в изложението на възраженията Комисията основава своята преценка за наличието на едно-единствено продължавано нарушение и за неговото извършване на различни обстоятелства, сред които са срещата в Милано и осъществените след нея двустранни и многостранни контакти, по-специално един контакт от 25 октомври 2000 г. Всъщност самите посочени в изложението на възраженията доказателства вече са достатъчни, за да укажат на жалбоподателя обстоятелството, че Комисията може да ги използва срещу него като уличаващи доказателства. Следователно в светлината на посочените в изложението на възраженията документи относно контактите, осъществени след срещата в Милано, документите относно контактите от 8 и 9 ноември 2000 г. не са абсолютно необходими средства за доказване на продължаваното нарушение и неговото извършване. Така в съображение 156 от обжалваното решение, по-специално в бележка под линия 128, Комисията се позовава и на контакта, осъществен на 25 октомври 2000 г., който вече е бил посочен в параграф 118 от изложението на възраженията. Поради това сами по себе си документите относно контактите, осъществени на 8 и 9 ноември 2000 г., не са били решаващи за резултата, до който Комисията стига в обжалваното решение, тъй като в изложението на възраженията въз основа на други доказателства вече са били установени продължаваното нарушение, както и неговото извършване, което продължава след 31 декември 2000 г.

139    В това отношение следва да се напомни, както се потвърждава в посочената в точка 119 по-горе съдебна практика, че правото на защита е нарушено само когато съществува възможност, ако не беше допуснато процесуално нарушение, а именно в конкретния случай липса на позоваване на документите относно контактите, осъществени на 8 и 9 ноември 2000 г., административното производство да доведе до различен резултат.

140    Налага се обаче изводът, че това не е налице в конкретния случай.

141    Всъщност, както беше отбелязано в точка 137 по-горе, жалбоподателят е имал достъп до документите относно контактите от 8 и 9 ноември 2000 г., но не извежда каквото и да било оневиняващо доказателство от тях нито в рамките на административното производство, нито в съдебното производство. Освен това във фазата на административното производство жалбоподателят дори отказва да вземе отношение по контактите, осъществени след срещата в Милано, които са изрично посочени в изложението на възраженията (параграфи 117—123 от изложението на възраженията). Също така в съдебното производство жалбоподателят нито обяснява, нито доказва по какъв начин липсата на изрично посочване на тези документи в изложението на възраженията е можела да накърни ефективността на неговата защита в хода на административното производство и как е можел да се защити по-ефективно, ако е бил изрично уведомен по този повод за обстоятелството, че Комисията възнамерява да използва в обжалваното решение документите от 8 и 9 ноември 2000 г. като уличаващи доказателства за неговото участие в нарушението и в извършването му. Напротив, предвид съдържанието на разглежданите документи, както и на обстоятелството, че жалбоподателят е бил напълно запознат с тях, следва да се направи извод, че той не е доказал, че е можел да изведе от тях оневиняващи данни относно съществуването на споразумение и неговото прилагане. В това отношение следва да се уточни, че в рамките на преценката на тежестта на нарушението за целите на изчислението на размера на глобата Комисията не е взела предвид последиците от разглежданото нарушение. Поради това жалбоподателят не съумява да докаже, че обстоятелството, че не е уведомен с изложението на възраженията за намерението на Комисията да използва разглежданите документи като уличаващи доказателства, е от естество да засегне ефективността на неговата защита и следователно резултата, до който стига Комисията в обжалваното решение (вж. в този смисъл и по аналогия Решение от 17 декември 1991 г. по дело Hercules Chemicals/Комисия, точка 120 по-горе, точка 56 и цитираната съдебна практика, потвърдено с Решение от 8 юли 1999 г. по дело Hercules Chemicals/Комисия, точка 120 по-горе, точка 80).

–       По значението на разглежданите документи за преценката на продължителността на нарушението

142    Както в изложението на възраженията, така и в обжалваното решение продължителността на нарушението не е основавана на осъществените след срещата в Милано контакти от 8 и 9 ноември 2000 г. Що се отнася до продължителността на нарушението след срещата в Милано, обжалваното решение не се различава от изложението на възраженията, в което е установено, че нарушението е продължило и след датата на тази среща, а именно до 31 декември 2001 г., по-специално в случая на жалбоподателя. Следователно жалбоподателят е бил напълно в състояние да установи релевантността на доказателствата относно осъществените между съответните предприятия след срещата в Милано контакти — като съдържащите се както в изложението на възраженията, така и в обжалваното решение — за определянето на продължителността на нарушението, която Комисията извежда основно от практиката в сектора на алуминиевия флуорид цените да се определят предварително за следващата стопанска година. Предвид тази практика Комисията има основание — въз основа на вече изрично посочените в изложението на възраженията доказателства — да приеме, че продължителността на нарушението е обхващала цялото съответно шестмесечие до 31 декември 2001 г. В това отношение допълнителното позоваване в обжалваното решение на документите относно контактите от 8 и 9 ноември 2000 г. е ирелевантно.

143    Следва да се уточни и че продължителността, приета от Комисията в обжалваното решение, е минималната продължителност на дадено нарушение, тъй като периоди от по-малко от шест месеца се отчитат като шестмесечие и коефициентът, който следва да се приложи към основния размер на глобата, е бил само 0,5 в двата случая. Така, дори да се предположи, че продължителността на нарушението е била ограничена само до срещата в Милано, без да се вземат предвид последиците от сключеното на нея споразумение и контактите, осъществени след тази среща, при определянето на глобата коефициентът за продължителността би бил един и същ.

 v) Заключение

144    С оглед на всички гореизложени съображения следва да се направи извод, че правото на жалбоподателя на защита не е било накърнено. Следователно първото правно основание трябва да се отхвърли.

 Г – По третото правно основание, изведено от нарушение на член 23 от Регламент № 1/2003 и на Насоките от 2006 г. относно определянето на размера на глобата

1.     Предварителни бележки

145    Най-напред следва да се посочи, че в конкретния случай става дума за прилагане на Насоките от 2006 г.

146    По същество това правно основание се подразделя на три части, а именно, първо, нарушение на принципа на оправданите правни очаквания, второ, неправилно прилагане на Насоките от 2006 г., що се отнася до определянето на стойността на продажбите, и трето, неправилно определяне на основния размер на глобата и на допълнителната сума.

147    В самото начало следва да се напомнят общите принципи, уреждащи определянето на размера на глобите.

148    Съгласно член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 при определяне размера на глобите, които се налагат за нарушения на член 81, параграф 1 ЕО, се вземат предвид тежестта и продължителността на нарушението.

149    Съгласно постоянната съдебна практика тежестта на нарушението на правото на конкуренцията трябва да бъде установена в зависимост от голям брой елементи, като например специфичните обстоятелства по делото, неговия контекст и възпиращото действие на глобите, и то без да има изработен обвързващ или изчерпателен списък на критерии, които задължително трябва да бъдат взети предвид (Решение на Съда от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точка 241, Решение на Съда по дело Prym и Prym Consumer/Комисия, точка 115 по-горе, точка 54 и Решение на Съда от 24 септември 2009 г. по дело Erste Group Bank и др./Комисия, C‑125/07 P, C‑133/07 P, C‑135/07 P и C‑137/07 P, Сборник, стр. I‑8681, точка 91).

150    В съдебната практика е прието, че за определянето на размера на глобите трябва да се държи сметка за продължителността на нарушенията и за всички елементи, от естество да се включат в преценката на тежестта им, каквито са поведението на всяко от предприятията, изпълняваната от всяко от тях роля при установяването на съгласуваните практики, ползата, която са могли да извлекат от тези практики, размерът им и стойността на съответните стоки, както и рискът, който нарушения от този вид представляват за Общността (вж. Решение на Съда от 8 декември 2011 г. по дело Chalkor/Комисия, C‑386/10 P, Сборник, стр. I‑13085, точка 56 и цитираната съдебна практика).

151    Приема се също така, че трябва да се вземат предвид обективни елементи като съдържанието и продължителността на антиконкурентните действия, техният брой и интензитет, размера на засегнатия пазар и настъпилото влошаване на състоянието на публичния икономически ред. При анализа трябва да се вземат предвид също относителната значимост и пазарният дял на виновните предприятия, както и евентуалното наличие на повторност (вж. Решение по дело Chalkor/Комисия, точка 150 по-горе, точка 57 и цитираната там съдебна практика).

152    Този голям брой елементи задължава Комисията да извърши задълбочено изследване на обстоятелствата във връзка с нарушението (Решение по дело Chalkor/Комисия, точка 150 по-горе, точка 58).

153    За да осигури прозрачността и обективността на своите решения, в които се определят глоби за нарушения на правилата на конкуренцията, Комисията е приела Насоки относно метода за определяне на глобите (параграф 3 от Насоките от 2006 г.). В тези насоки Комисията посочва на какво основание ще взима предвид едно или друго обстоятелство във връзка с нарушението и отражението, което то би могло да има върху размера на глобата (Решение по дело Chalkor/Комисия, точка 150 по-горе, точка 59).

154    Насоките, които според Съда съдържат правило за поведение, указващо практиката, която трябва да се следва, и от което в конкретен случай администрацията не може да се отклони, без да изложи съвместими с принципа на равно третиране причини, се ограничават до описание на следвания от Комисията метод на разглеждане на нарушението и на критериите, които тя се задължава да вземе предвид, за да определи размера на глобата (вж. Решение Chalkor/Комисия, точка 150 по-горе, точка 60 и цитираната там съдебна практика).

155    Всъщност Насоките са инструмент, предназначен при спазване на нормите от по-висок ранг да уточни критериите, които Комисията възнамерява да прилага при упражняване правото си на преценка при определяне размера на глобите, което ѝ е предоставено от член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003. Насоките не са правното основание на решението за налагане на глоба, което почива на Регламент № 1/2003, а определят общо и абстрактно методологията, която Комисията се е задължила да прилага за целите на определяне на размера на наложените с това решение глоби, и следователно гарантират правната сигурност на предприятията (Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 149 по-горе, точки 209—213 и Решение на Общия съд от 14 декември 2006 г. по дело Raiffeisen Zentralbank Österreich и др./Комисия, T‑259/02—T‑264/02 и T‑271/02, Recueil, стр. II‑5169, точки 219 и 223).

156    Така, независимо че не могат да се разглеждат като правна норма, която администрацията във всеки случай е длъжна да спазва, Насоките съдържат правило за поведение, указващо практиката, която трябва да се следва, и от което в конкретен случай администрацията не може да се отклони, без да изложи причини, поради опасността да наруши принципите на правна сигурност и на равно третиране (Решение на Съда по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 149 по-горе, точки 209 и 210 и Решение на Съда от 18 май 2006 г. по дело Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, C‑397/03 P, Recueil, стр. I‑4429, точка 91).

157    Съгласно параграф 5 от Насоките от 2006 г., приложими в конкретния случай, Комисията трябва да се позовава, като основа за определяне на размера на глобата, на стойността на продажбите на стоките или услугите, с които е свързано нарушението. Продължителността на нарушението също трябва да бъде взета предвид като важен елемент. Комбинацията от стойността на продажбите, с които е свързано нарушението, и неговата продължителност отразяват икономическото му значение, както и относителната тежест на всяко предприятие в него. Съгласно параграф 6 от Насоките от 2006 г. позоваването на тези елементи осигурява добър показател за порядъка на степента на глобата, но не следва да бъде разглеждано като основа на „метод за автоматично и аритметично изчисление“.

158    Съгласно параграфи 10 и 11 от Насоките от 2006 г. с оглед на определяне на глобата Комисията определя основния размер за всяко предприятие, който тя може да коригира.

159    По силата на параграфи 12 и 13 от Насоките от 2006 г. основният размер на глобата се определя чрез позоваване на стойността на продажбите на стоки или услуги на предприятието, с които нарушението е свързано пряко или косвено в даден географски район в ЕИП, по принцип извършени през последната търговска година на неговото участие в нарушението. Съгласно параграф 15 от Насоките от 2006 г. Комисията трябва да използва „най-добрите налични данни“.

160    Параграф 18 от Насоките от 2006 г. предвижда следното:

„Когато географският обхват на нарушението се разпростира извън ЕИП (например световни картели), съответните продажби на предприятията в ЕИП може да не отразят правилно тежестта на всяко предприятие в нарушението. Такъв може да бъде случаят по-специално с договорености за световна подялба на пазара.

При такива обстоятелства, с цел да се отрази както съвкупният размер на съответните продажби в ЕИП, така и съответната тежест на всяко предприятие в нарушението, Комисията може да оцени общата стойност на продажбите на стоки или услуги, с които е свързано нарушението в съответния географски район (по-широк от ЕИП), може да определи дела от продажби на всяко предприятие, страна по нарушението на този пазар, и може да приложи този дял към съвкупните продажби в [ЕИП] на съответните предприятия. Резултатът ще се отчита като стойност на продажбите за целите на определяне на основния размер на глобата“.

161    По силата на параграф 19 от Насоките от 2006 г. основният размер на глобата е обвързан с дела на стойността на продажбите, определена в зависимост от степента на тежестта на нарушението, умножена по броя на годините на нарушението. Съгласно параграф 20 от Насоките от 2006 г. оценката на тежестта се извършва на индивидуална основа за всички видове нарушения, като се вземат предвид всички релевантни обстоятелства на случая. Съгласно параграф 21 от Насоките от 2006 г. като общо правило делът на стойността на продажбите, вземан предвид, се определя на равнище до 30 % от стойността на продажбите.

2.     По първата част, изведена от нарушение на принципа на оправданите правни очаквания

162    Следва да се отбележи, че при обозначаването на своето трето правно основание жалбоподателят се позовава и на нарушение на принципа на оправданите правни очаквания във връзка с определянето на размера на глобата, без да излага доводи или да обосновава този аспект в рамките на доводите, изтъкнати в подкрепа на това правно основание.

163    По силата обаче на член 21, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник жалбата трябва да съдържа предмета на спора и кратко изложение на изтъкнатите правни основания. Независимо от всички терминологични въпроси, това изложение трябва да бъде достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да упражни съдебен контрол. Съгласно постоянната съдебна практика Общият съд е длъжен да отхвърли като недопустимо изложеното в жалбата искане, когато съществените правни и фактически обстоятелства, на които това искане се основава, не изпъкват по логичен и разбираем начин от текста на самата жалба (Решение на Съда от 18 юли 2006 г. по дело Rossi/СХВП, C‑214/05 P, Recueil, стр. I‑7057, точка 37, Определение на Съда от 13 март 2007 г. по дело Arizona Chemical и др./Комисия, C‑150/06 P, непубликувано в Сборника, точка 45 и Решение на Съда от 16 декември 2010 г. по дело AceaElectrabel/Комисия, C‑480/09 P, Сборник, стр. I‑13335, точка 28).

164    По-специално, макар да е достатъчно правните основания на жалбата да бъдат изложени по същество, вместо чрез правната им квалификация, трябва да е изпълнено условието посочените правни основания да се установяват от жалбата достатъчно ясно. Освен това само по себе си абстрактното посочване на правните основания не отговаря на напомнените по-горе изисквания, тъй като в жалбата трябва да се обяснява в какво се състоят изтъкнатите правни основания. Не отговаря на тези минимални изисквания жалба, която не съдържа изложение, макар и кратко, на правните основания или на изтъкнатите правни обстоятелства, от естество да позволят на ответника да прецени какво е основанието на жалбата на жалбоподателя или да разбере по какъв начин неговите искания могат да бъдат подкрепени (Решение на Общия съд от 27 ноември 1997 г. по дело Tremblay и др./Комисия, T‑224/95, Recueil, стр. II‑2215, точка 79 и Решение на Общия съд от 26 март 2010 г. по дело Proges/Комисия, T‑577/08, непубликувано в Сборника, точки 19—21).

165    Следователно, тъй като жалбоподателят се е ограничил само до посочване на нарушение на принципа на оправданите правни очаквания, без обаче да обясни дори накратко тази част, тя трябва да бъде отхвърлена като недопустима.

3.     По втората част, изведена от неправилно прилагане на Насоките от 2006 г. относно определянето на стойността на продажбите

 a) Предварителни бележки

166    В конкретния случай жалбоподателят твърди, че стойността на неговите продажби е изчислена по реда и условията, предвидени в параграф 18 от Насоките относно метода за определяне на глобите, но Комисията е допуснала две грешки при прилагането на този параграф. Първо, в съображение 25 от обжалваното решение се приема, че е налице световен оборот от 34 339 694 EUR за 2000 г., което било съобщено от жалбоподателя в неговия отговор от 30 октомври 2006 г. Жалбоподателят счита, че тази стойност не съответства на най-добрите налични данни по време на приемането на обжалваното решение. На 25 април 2008 г. по изрично искане на Комисията жалбоподателят представил счетоводни данни, съгласно които оборотът му за 2000 г. бил 32 368 925 EUR, като съгласно параграф 15 от Насоките от 2006 г. Комисията трябвало да използва тези данни. Второ, Комисията не приложила правилно параграф 18 от Насоките от 2006 г. Тя направила оценка на дела на продажбите на всяко предприятие в географски сектор, който е по-широк от ЕИП, по отношение на продажбите на участниците в картела. Тази оценка трябвало да се направи по отношение на продажбите на всички останали предприятия, които осъществяват дейност на пазара на алуминиевия флуорид. Накрая жалбоподателят счита, че ако Комисията е използвала счетоводните стойности, които са били по-малки от взетите предвид, и е приложила правилно параграф 18, е щяла да получи по-малък процент от посочените в обжалваното решение 28,5 %.

167    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя и моли тази част от третото правно основание да се отхвърли.

168    Следва да се отбележи, че в настоящия случай жалбоподателят атакува установения от Комисията в обжалваното решение основен размер, като оспорва стойността на продажбите, установена от Комисията, както и тежестта на нарушението. Жалбоподателят обаче не поставя под въпрос продължителността на нарушението, нито корекциите на основния размер.

169    Тази част се подразделя на два аспекта, а именно, от една страна, използване на неправилни данни за продажбите с оглед на изчисляване на размера на глобите, и от друга страна, неправилно прилагане на параграф 18 от Насоките от 2006 г., тъй като не са взети предвид продажбите на други предприятия, които не са участвали в картела.

 б) По оборота, използван от Комисията

170    Жалбоподателят посочва, че за изчисляване на глобите Комисията е използвала неточни данни относно продажбите.

171    Що се отнася до основния размер, в Насоките от 2006 г. е установено, че той се определя чрез позоваване на стойността на продажбите на стоки или услуги на предприятието, с които нарушението е свързано пряко или косвено в даден географски район в ЕИП, по принцип извършени през последната търговска година на неговото участие в нарушението (параграфи 12 и 13 от Насоките от 2006 г.). За тази цел Комисията трябва да използва „най-добрите налични данни“ (параграф 15 от Насоките от 2006 г.).

172    Когато географският обхват на нарушението се разпростира извън ЕИП, например при световни картели, какъвто е настоящият случай, съгласно параграф 18 от Насоките от 2006 г. съответните продажби на предприятията в ЕИП може да не отразят правилно тежестта на всяко предприятие в нарушението, какъвто може да бъде случаят по-специално с договорености за световна подялба на пазара. При такива обстоятелства Комисията може да оцени общата стойност на продажбите, с които е свързано нарушението в съответния географски район (по-широк от ЕИП), може да определи дела на продажбите на всяко предприятие — участник в нарушението на този пазар, и може да приложи този дял към съвкупните продажби в ЕИП на съответните предприятия.

173    В настоящия случай с писмо от 30 октомври 2006 г. жалбоподателят представя данни за оборота за 1997—2005 г. във връзка с продажбите си на алуминиев флуорид както на световно равнище, така и в ЕИП, а с писмо от 25 април 2008 г. — данни за оборота през 1999 г., 2000 г. и 2001 г. В писмото от 25 април 2008 г. той е посочил и обменния курс на туниския динар спрямо еврото за посочените години, сред които е и 2000 г.

174    В обжалваното решение Комисията е установила, че през 2000 г. в ЕИП жалбоподателят е осъществил продажби на алуминиев флуорид за сумата от 8 146 129 EUR в обхванатия от нарушението географски район и следователно, в световния сектор, за сумата от 34 339 694 EUR (съображение 25 от обжалваното решение). Комисията е посочила, че се е основала на данните, предоставени от жалбоподателя на 30 октомври 2006 г., както и на писмата на жалбоподателя от 25 април и 12 май 2008 г., и че е използвала обменните курсове на туниския динар спрямо еврото, предоставени от жалбоподателя в неговото писмо от 25 април 2008 г.

175    Що се отнася до посочените в документа от 25 април 2008 г. данни за оборота, в него се отбелязва, че те са „fob без комисиона“, т.е. без транспортните разходи и комисионите. При все това именно оборотът, който отразява в пълна степен действителната сума по сделката, е от значение за определянето на стойността на продажбите с оглед на определянето на основния размер на глобата. Поради това следва да бъде взет предвид именно оборотът, който следва от счетоводството на предприятието. Освен това Комисията посочва, че е изпратила на жалбоподателя искане за предоставяне на информация относно представените на 25 април 2008 г. данни, на което жалбоподателят не е предоставил пълен отговор. По-нататък следва да се напомни параграф 16 от Насоките от 2006 г., съгласно който, когато данните, предоставени от предприятието, са непълни или ненадеждни, Комисията може да определи стойността на неговите продажби на базата на частичните данни, които е получила, и/или на всяка друга информация, която прецени за релевантна и подходяща.

176    Освен това, както изтъква Комисията, стойността на продажбите отразява цената, фактурирана на клиента, без приспадане на разходите за транспорт или на други разходи. В този контекст следва да се напомни съдебната практика, съгласно която, що се отнася до транспортните разходи, следва да се приеме, че когато по искане на клиента даден производител осъществява доставка на продадените количества по местоназначение, транспортната услуга е неразделна част от продажбата на продукта. Следователно исканата за подобна услуга цена, макар да съответства на възстановяването на дължимите суми от продавача на независимия превозвач, чиито услуги е използвал продавачът в случая, е съставна част на общата продажна цена (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 15 март 2000 г. по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, T‑25/95, T‑26/95, T‑30/95—T‑32/95, T‑34/95—T‑39/95, T‑42/95—T‑46/95, T‑48/95, T‑50/95—T‑65/95, T‑68/95—T‑71/95, T‑87/95, T‑88/95, T‑103/95 и T‑104/95, Recueil, стр. II‑491, точка 5030).

177    Следователно Комисията може с основание да приеме, че данните, предоставени на 30 октомври 2006 г., са били най-добрите налични данни по смисъла на параграф 15 от Насоките от 2006 г. Следователно този първи аспект на първата част на правното основание, изведено от неправилно прилагане от Насоките от 2006 г. относно определянето на стойността на продажбите, трябва да се отхвърли.

178    Следва да се уточни в това отношение, че в съображение 229 от обжалваното решение Комисията посочва, че съгласно параграф 18 от Насоките от 2006 г. стойността на продажбите, изчислена за жалбоподателя в рамките на ЕИП, е 6 739 601 EUR. В това отношение Комисията се позовава на данните, представени от жалбоподателя на 30 октомври 2006 г., съгласно които стойността на неговите продажби през 2000 г. е била 8 146 129 EUR в ЕИП и 34 339 694 в обхванатия от нарушението географски район, следователно в световен мащаб (съображение 25 от обжалваното решение).

 в) По продажбите и по пазарния дял

179    Що се отнася до втория аспект на тази част от правното основание, следва да се напомни, че в обжалваното решение Комисията е посочила, че съгласно параграф 18 от Насоките от 2006 г. относителната мощ на всяко разглеждано предприятие съответства на процента от неговите продажби, с които е свързано нарушението, в обхванатия от картела географски район, спрямо съвкупните продажби на всички съответни предприятия в този сектор. По-нататък, този процент трябва да се приложи към съвкупните продажби, с които е свързано нарушението, на разглежданите предприятия в ЕИП (съображение 232 от обжалваното решение). Ето защо Комисията уточнява, че въпросът дали вътрешните продажби на други предприятия е трябвало да се вземат предвид и въпросът за точния начин на определяне на географския пазар са били ирелевантни за изчисляване на стойността на продажбите и на окончателната глоба (съображение 233 от обжалваното решение).

180    Освен това съгласно съображение 32 от обжалваното решение някои „големи производители на алуминий и следователно големи потребители на алуминиев флуорид имат значително производство „за вътрешно потребление“ на алуминиев флуорид, което означава, че произвеждат (основно) за собствено потребление, макар през периода на нарушението да са закупили и алуминиев флуорид от други производители“.

181    Жалбоподателят оспорва законосъобразността на съображение 232 и сл. от обжалваното решение с довода, че в него Комисията приложила неправилно параграф 18 от Насоките от 2006 г. Всъщност според жалбоподателя Комисията не е взела предвид продажбите на други предприятия, които не са участвали в картела и сред които са предприятия с производство за вътрешно потребление. Освен това Комисията нарушила собствената си практика за вземане на решения.

182    С оглед на тези твърдения за нарушения следва да се напомни, че по силата на параграф 18 от Насоките от 2006 г. с цел да се отрази както съвкупният размер на съответните продажби в ЕИП, така и съответната тежест на всяко предприятие в нарушението, Комисията може да оцени общата стойност на продажбите на стоки или услуги, с които е свързано нарушението в съответния географски район (по-широк от ЕИП), може да определи дела от продажбите на всяко предприятие, страна по нарушението на този пазар, и може да приложи този дял към съвкупните продажби в ЕИП на съответните предприятия. Резултатът ще се отчита като стойност на продажбите за целите на определяне на основния размер на глобата.

183    Съгласно структурата и текста на параграф 18 от Насоките от 2006 г. изразът „общата стойност на продажбите на стоки или услуги, с които е свързано нарушението“ трябва да се разбира като обозначаващ общата стойност на продажбите на предприятията — участници в нарушението, а не общата стойност на продажбите на всички предприятия, които осъществяват дейност на пазара, където е било извършено нарушението от страна на предприятията. Всъщност продажбите на предприятията, които не участват в нарушението, не са продажби, „с които е свързано нарушението“.

184    По-нататък, това буквално тълкуване е в съответствие със структурата на параграф 18 от Насоките от 2006 г., който цели да отрази едновременно съвкупния размер на съответните продажби и относителната тежест на всяко предприятие в нарушението. Последната посочена цел предполага да се вземе предвид единствено стойността на продажбите на предприятията — участници в нарушението.

185    Накрая, гореизложеното тълкуване се вписва в контекста и структурата на Насоките от 2006 г., които целят като основа за определянето на глобата да се вземе стойността на продажбите, които са засегнати от нарушението. Както подчертава Комисията, стойността на продажбите, взети предвид съгласно параграфи 13 и 14 от Насоките от 2006 г. — разпоредби, които са включени под същото заглавие както параграф 18, — съответства на реализираната от предприятията поради извършване на нарушението.

186    Това тълкуване не се поставя под въпрос от съдържащото се в параграф 18 от Насоките от 2006 г. позоваване на „пазара“. Всъщност този „пазар“ препраща единствено към по-широк от ЕИП географски пазар, който е засегнат от продажбите на предприятията — участници в нарушението.

187    Следователно жалбоподателят твърди неправилно, че ако Комисията се е съобразила с Насоките, тя е щяла да вземе предвид продажбите на другите предприятия и производството за собствено потребление на икономически оператори като Alcan и Alcoa.

188    Обратно на твърденията на жалбоподателя, посоченото тълкуване на Насоките от 2006 г. не се оборва от предходната практика на Комисията за вземане на решения, отразена в Решение 2002/742/ЕО на Комисията от 5 декември 2001 година относно производство основание на член 81 от Договора за ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/E-1/36.604 — Лимонена киселина) (ОВ L 239, стр. 18), която се състои в коригиране на размера на глобите съгласно съответната тежест на страните в рамките на картели, чийто обхват надхвърля пределите на Съюза.

189    Всъщност съобразно приетото в съдебната практика фактът, че Комисията е наложила в миналото глоби с определен размер за някои видове нарушения, не може да я лиши от възможността да увеличи този размер в определените в Регламент № 1/2003 граници, ако това е необходимо, за да се осигури прилагането на политиката на Съюза в областта на конкуренцията, а напротив, ефективното прилагане на правилата за конкуренция на Съюза изисква Комисията да може във всеки момент да съобрази размера на глобите с нуждите на тази политика. Това е така не само когато Комисията увеличава равнището на размера на глобите, като налага глоби в индивидуални решения, но и когато това увеличаване се извършва чрез прилагането в конкретни случаи на правила за поведение с общо значение като Насоките (вж. в този смисъл Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 149 по-горе, точки 227 и 230).

190    При все това предходната практика по вземане на решения, на която се позовава жалбоподателят, се е основавала на Известие на Комисията от 14 януари 1998 г. във връзка с Насоките относно метода за определяне на глобите, наложени по силата на член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС (ОВ C 9, стр. 3, наричани по-нататък „Насоките от 1998 г.“).

191    Освен това в параграфи 3—5 от Насоките от 2006 г. Комисията посочва, че е искала да доразвие и прецизира политиката си по отношение на глобите, която има за цел да санкционира нарушенията и да възпре други предприятия да предприемат или продължат поведение, което противоречи на членове 81 ЕО и 82 ЕО. За постигането на тези цели Комисията счита, че е било необходимо като основа за определянето на глобите да вземе стойността на продажбите на стоките или услугите, с които е свързано нарушението. Така Комисията е изложила причината, поради която е приела нов метод за изчисляване на размера на глобата, а именно необходимостта да осигури по-ефективното провеждане на политиката на Съюза в областта на конкуренцията, а жалбоподателят не е изтъкнал доводи, които могат да поставят под въпрос основателността на тази промяна в подхода.

192    Поради това разпоредбите на Насоките от 2006 г. не следва да се тълкуват в светлината на прилагането на Насоките от 1998 г.

193    С оглед на гореизложените основания следва да се отхвърли и вторият аспект на тази втора част.

4.     По третата част, изведена от неправилно определяне на основния размер на глобата и от неправилно прилагане на допълнителната сума

194    Жалбоподателят посочва, че Комисията допуснала грешки във връзка с преценката на тежестта на нарушението, по-конкретно във връзка с преценката на неговото естество, както и в извършения от нея анализ на пазарния дял на адресатите на обжалваното решение. Освен това Комисията неправилно взела предвид прилагането на картелното споразумение сред факторите, които обосновават основния размер на глобата.

195    Така жалбоподателят твърди, че Комисията е квалифицирала неправилно нарушението. Обстоятелствата, приети за установени по отношение на жалбоподателя, можели да бъдат квалифицирани най-много като спорадичен обмен на информация, като те не съставлявали съществени нарушения на конкурентното право и не спадали към хоризонталните споразумения за фиксиране на цените по смисъла на параграфи 23 и 24 от Насоките. Квалифицирането от страна на Комисията в обжалваното решение на споразумението като хоризонтално споразумение за определяне на цени и следователно като сериозно ограничение на конкуренцията довело до това Комисията да увеличи основния размер на допълнителната сума съгласно параграф 25 от Насоките от 2006 г. Освен това жалбоподателят твърди, че установеното нарушение не можело да се квалифицира като едно-единствено продължавано нарушение. В този контекст жалбоподателят отново изтъква твърдяното нарушение на правото на защита, което не позволявало на Общия съд да упражни неограничената си компетентност. В резултат от това жалбоподателят иска Общият съд да измени съображения 236 и 242 от обжалваното решение.

196    Според жалбоподателя общият пазарен дял от 35 %, установен в обжалваното решение, придавал на твърдения картел непропорционална икономическа тежест, доколкото този процент бил изчислен, без да се взема предвид производството за вътрешно потребление на големите производители на алуминий. Така Комисията направила неправилен анализ на един от основните фактори за преценка на тежестта на разглежданото нарушение.

197    Накрая, Комисията приела, че през второто шестмесечие на 2000 г. е осъществяван контрол за спазване на сключеното на срещата в Милано споразумение за твърдяно увеличаване на цените и се позовавала на двустранните контакти между IQM и отдел „Noralf“ на Boliden от 25 октомври 2000 г. и на разискванията между жалбоподателя и Fluorsid през ноември 2000 г., докато тези двустранни контакти нямали никаква връзка със срещата в Милано и не можело да бъдат изтъквани срещу жалбоподателя, тъй като не били посочени в изложението на възраженията. Така не можело да се направи извод за каквото и да е прилагане на картелното споразумение при липса на документи или на други надеждни доказателствени средства, които датират след срещата в Милано. Поради това било необходимо допълнителната сума да се отмени изцяло и да се намалят значително приложените 17 % за определяне на основния размер.

198    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя и моли тази трета част на третото правно основание да се отхвърли.

199    В конкретния случай следва да се напомни, че във връзка с наличието на нарушение на член 81, параграф 1 ЕО Комисията основателно приема, че е съществувал картел — хоризонтално споразумение за определяне на цени и за подялба пазари между участниците, сред които е бил жалбоподателят (вж. точки 66—92 по-горе). На настоящия етап твърденията на жалбоподателя във връзка с наложената от Комисията глоба не поставят под въпрос този извод.

200    Освен това, обратно на твърденията на жалбоподателя, в обжалваното решение в съответствие с параграф 23 от Насоките от 2006 г. Комисията правилно е приела, че в конкретния случай става въпрос за нарушение, което се състои по-специално в хоризонтално споразумение за фиксиране на цените и което по самото си естество е сред най-тежките ограничения на конкуренцията.

201    Следователно, без да допуска грешка, Комисията може да приложи параграф 25 от Насоките от 2006 г., в който е установено, че „независимо от продължителността на участието на предприятието в нарушението, Комисията ще включи в основния размер сума между 15 % и 25 % от стойността на продажбите, […] с цел да възпира предприятията дори да встъпват […] в хоризонтални споразумения за фиксиране на цените [и] подялба на пазара“, вземайки предвид по-специално фактори като естеството на нарушението, общия пазарен дял на всички участници, географския обхват на нарушението и дали нарушението е било извършено или не съгласно предвиденото в параграф 22 от Насоките от 2006 г.

202    В обжалваното решение Комисията приема, че общият пазарен дял не е надхвърлял 35 % в ЕИП през 2000 г. (съображение 237 от обжалваното решение с препращане към съображение 33 от него) и че географският обхват на картела е имал световни мащаби (съображение 238 от обжалваното решение с препращане към съображение 136 от него). Впрочем следва да се отбележи, че Комисията посочва, че е взела предвид пазарен дял от по-малко от 35 %, което е било основание да не увеличава основния размер. Тези обстоятелства относно тежестта на нарушението са правилно установени от Комисията, както беше посочено в точки 199—201 по-горе.

203    Относно прилагането на картелното споразумение, Комисията правилно приема в обжалваното решение, че през второто шестмесечие на 2000 г. е осъществяван контрол за спазване на сключеното на срещата в Милано споразумение. Всъщност в обжалваното решение Комисията доказва съществуването на споразумение между адресатите на това решение, сред които е и жалбоподателят. Установени са сключването на споразумение на срещата в Милано и наличието на двустранни контакти, осъществени след тази среща, по-специално на 25 октомври 2000 г. Както беше прието за установено по-горе в рамките на първото правно основание относно съществуването на нарушението, по време на тези двустранни контакти адресатите на обжалваното решение, и по-специално жалбоподателят, са упражнявали взаимен контрол относно равнището на цените. Цените, посочени по време на тези осъществени след срещата в Милано контакти, съответстват на съдържанието на сключеното на тази среща споразумение. Следователно Комисията е могла основателно да приеме, че в рамките на тези контакти е правено позоваване на споразумението от срещата в Милано и следователно те са доказателство за прилагането на картелното споразумение.

204    Тази част от третото правно основание, изведена от неправилно определяне на основния размер на глобата, следва да се отхвърли като неоснователна, предвид на това, че както беше посочено в точки 66—109, второто правно основание на жалбоподателя се отхвърля и се потвърждават обжалваното решение, установяващо съществуването на споразумение, както и неговата продължителност и тежест.

205    Следователно при определяне на основния размер на глобата, която е следвало да наложи на жалбоподателя, Комисията е можела с право да вземе предвид числото 17 като процент от стойността на продажбите.

206    Впрочем, макар продължителността на нарушението да не е поставена под въпрос от жалбоподателя, следва да се посочи, че в обжалваното решение Комисията установява, че тази продължителност обхваща „най-малко“ периода от 12 юли до 31 декември 2000 г., а именно по-малко от шестмесечие. Съгласно параграф 24 от Насоките от 2006 г. Комисията прилага коефициента 0,5. Всъщност в параграф 24 от Насоките от 2006 г. се посочва, че за да бъде отчетена по-пълно продължителността на участието на всяко предприятие в нарушението, размерът, определен на основата на стойността на продажбите, се умножава по броя на годините на участие в нарушението, като периодите под шест месеца ще се отчитат като половин година.

207    Следователно третото правно основание трябва да се отхвърли.

 Д – По четвъртото правно основание, изведено от нарушение на член 36 от Евро-средиземноморското споразумение, на принципа на дължимата грижа и на запазване на добрите международни отношения

5.     Предварителни бележки

208    Жалбоподателят твърди, че в настоящия случай установените в Евро-средиземноморското споразумение правила относно конкуренцията се прилагат, макар и успоредно, спрямо правилата на Съюза относно конкуренцията. Комисията обаче изключила прилагането на член 36, параграф 1 от Евро-средиземноморското споразумение в полза на изключителното прилагане на правилата на Съюза относно конкуренцията. По този начин Комисията се позовала на предвидената в член 36, параграф 6 от Евро-средиземноморското споразумение защитна клауза. Едностранното приемане на подобна мярка трябвало да бъде предшествано от консултиране на комитета за асоцииране. Жалбоподателят счита, че неспазването на предвиденото в Евро-средиземноморското споразумение производство съставлява нарушение на съществено формално изискване, чието спазване е можело да има решаващо влияние върху резултата от делото. Едностранният подход на Комисията противоречал не само на член 36 от Евро-средиземноморското споразумение, но и на принципа на запазване на добрите международни отношения, както и на нейното задължение за полагане на дължимата грижа.

209    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя и моли четвъртото правно основание да бъде отхвърлено.

210    Както е прието в съдебната практика, конкурентното право на Съюза е приложимо към картелно споразумение, което има действие на територията на вътрешния пазар, независимо от обстоятелството, че едно от предприятията, участващи в споразумението, е разположено в трета държава (вж. в този смисъл Решение на Съда от 25 ноември 1971 г. по дело Béguelin Import, 22/71, Recueil, стр. 949, точки 22—29, Решение на Съда от 27 септември 1988 г. по дело Ahlström Osakeyhtiö и др./Комисия, 89/85, 104/85, 114/85, 116/85, 117/85 и 125/85—129/85, Recueil, стр. 5193, точки 11—23 и Решение по дело Atlantic Container Line и др./Комисия, точка 118 по-горе, точки 69—93).

6.     По Евро-средиземноморското споразумение

211    Евро-средиземноморското споразумение между Общността и Тунис се вписва в контекста на евро-средиземноморските споразумения за асоцииране на Общността със седем държави от южното Средиземноморие. Тези споразумения създават рамка за политическия диалог север—юг, служат за основа на прогресивното либерализиране на продажбите в Средиземноморието и определят условията на сътрудничество в икономическата, социалната и културната област между Общността и всяка държава партньор.

212    Относно Евро-средиземноморското споразумение, независимо от правното му естество и влиянието му върху правовия ред на Съюза, е достатъчно да се отбележи, че това споразумение няма предимство пред приложимото право на Съюза, и по-специално пред член 81 ЕО, и не изключва прилагането на тази разпоредба. Напротив, в изтъкнатия от жалбоподателя член 36 от Евро-средиземноморското споразумение се предвижда задължението на страните да прилагат правото относно конкуренцията и е установено изрично, че всяка противоречаща му практика се преценява въз основа на критериите, които произтичат от прилагането на предвидените в членове 81 ЕО, 82 ЕО и 87 ЕО правила (член 36, параграф 2 от Евро-средиземноморското споразумение). Член 36, параграф 6 от Евро-средиземноморското споразумение предвижда само консултиране на Съвета за асоцииране при определени условия, по-специално ако правото относно конкуренцията не е в състояние да даде разрешение на проблема.

213    Обжалваното решение не се отнася до практика, която засяга конкретно търговията между Европейския съюз и Тунис, а до практика със световни мащаби, която засяга европейския пазар. В обжалваното решение Комисията е упражнила своята компетентност и е приложила член 81 ЕО във връзка със засягането на конкуренцията в ЕИП. В замяна на това обжалваното решение не попада в приложното поле на Евро-средиземноморското споразумение, а на още по-голямо основание — не противоречи на това споразумение. Следователно не е имало никакво основание за прилагане на Евро-средиземноморското споразумение и на неговите механизми.

214    Поради това разглежданите доводи са неоснователни и трябва да се отхвърлят.

7.     По запазването на добрите международни отношения и по „принципа на дължима грижа“

215    Що се отнася до довода на жалбоподателя, изведен от неспазването на принципа на запазване на добрите международни отношения (comitas gentium), жалбоподателят не е изяснил този посочен от него принцип, не е определил влиянието му, нито е посочил по какъв начин той поставя под въпрос законосъобразността на обжалваното решение. Не е възможно да се установи защо съгласно този принцип Комисията е трябвало да „установи контакт с органите в Тунис, преди да приложи едностранно общностните разпоредби относно конкуренцията“.

216    Освен това, доколкото доводът на жалбоподателя цели да постави под въпрос компетентността на Общността за прилагане на нейните правила за конкуренция към поведение като установеното в конкретния случай (Решение по дело Ahlström Osakeyhtiö и др./Комисия, точка 210 по-горе, точки 31 и 32), този довод във всички случаи следва да се отхвърли. Всъщност Комисията е компетентна да преследва и санкционира нарушения на член 81 ЕО, що се отнася до европейския пазар. В конкретния случай обаче именно такова нарушение е установено от Комисията. При тези условия компетентността на Комисията да прилага подобно поведение на правилата на Общността относно конкуренцията е установена с оглед на правилата на международното публично право (вж. в този смисъл Решение по дело Ahlström Osakeyhtiö и др./Комисия, точка 210 по-горе, точка 18; по аналогия вж. също Решение на Общия съд от 25 март 1999 г. по дело Gencor/Комисия, T‑102/96, Recueil, стр. II‑753, точка 89 и сл.).

217    Относно твърдяното от жалбоподателя „задължение за полагане на дължимата грижа“, съгласно което Комисията трябвало да осъществи контакт по-специално с органите в Тунис, това твърдение не е обосновано, нито изяснено. Поради това не е ясно какво твърди жалбоподателят. Освен това жалбоподателят не посочва и по какъв начин този принцип на международното право оказва влияние върху законосъобразността на обжалваното решение.

218    Все пак по силата на член 21, първа алинея от Статута на Съда и на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд жалбата трябва да съдържа предмета на спора и кратко изложение на изтъкнатите правни основания. В това отношение следва да се напомнят посочените в точки 163 и 164 по-горе принципи и съдебна практика.

219    Тъй като жалбоподателят само посочва, че е налице неспазване на принципа на „запазване на добрите международни отношения“, и твърди наличието на „задължение за полагане на дължимата грижа“, без обаче да обясни — макар и накратко — тези доводи, те трябва да се отхвърлят като недопустими.

220    Следователно четвъртото правно основание трябва да се отхвърли.

221    С оглед на всичко гореизложено исканията за отмяна следва да се отхвърлят изцяло. Освен това, що се отнася до искането, направено при условията на евентуалност, което цели изменение на размера на наложената на жалбоподателя глоба, с оглед по-специално на гореизложените съображения при упражняване на неограничената компетентност на Общия съд това искане не следва да се уважи.

222    Следователно жалбата трябва да бъде отхвърлена изцяло.

 По съдебните разноски

223    По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Industries chimiques du fluor да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

Azizi Labucka Frimodt Nielsen

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 18 юни 2013 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелства, предхождащи спора

I –  Факти

II –  Обжалваното решение

А – Разпоредителна част на обжалваното решение

Б – Мотиви на обжалваното решение

1.  По сектора на алуминиевия флуорид

2.  По срещата в Милано и по прилагането на картелното споразумение

3.  По прилагането на член 81, параграф 1 ЕО и на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП

4.  По продължителността на нарушението

5.  По определянето на размера на глобата

6.  По смекчаващите обстоятелства

Производство и искания на страните

От правна страна

I –  По допустимостта на жалбата

II –  По съществото на спора

A – Обобщение на правните основания за отмяна

Б – По второто правно основание, изведено от нарушение на член 81 ЕО

1.  По първата част, изведена от обстоятелството, че изтъкваните срещу жалбоподателя факти не съставлявали нарушение на член 81 ЕО

a) Предварителни бележки

б) Напомняне на съдържанието на обжалваното решение

в) По доказването на нарушението

2.  По втората част, изтъкната при условията на евентуалност и изведена от обстоятелството, че изтъкваните срещу жалбоподателя факти не могат да бъдат квалифицирани като едно-единствено продължавано нарушение

a) Предварителни бележки

б) По квалификацията на нарушението като едно-единствено продължавано нарушение

Б – По първото правно основание, изведено от нарушение на правото на защита и на член 27 от Регламент № 1/2003

1.  Предварителни бележки

2.  Съображения на Общия съд

a) Общи положения

б) Съображения във връзка с конкретния случай

Въведение

По твърдението за нарушение във връзка с участниците и продължителността на картелното споразумение

По твърдението за нарушение във връзка с географския обхват на картелното споразумение

По твърдението за нарушение във връзка с логиката и структурата на картела и документите относно контактите, осъществени на 8 и 9 ноември 2000 г.

i) Въведение

ii) По съдържанието на изложението на възраженията

iii) По съдържанието на обжалваното решение

iv) Съображения

–  По достъпа до разглежданите документи в административното производство

–  По значението на разглежданите документи за преценката на извършването на нарушението

–  По значението на разглежданите документи за преценката на продължителността на нарушението

v) Заключение

Г – По третото правно основание, изведено от нарушение на член 23 от Регламент № 1/2003 и на Насоките от 2006 г. относно определянето на размера на глобата

1.  Предварителни бележки

2.  По първата част, изведена от нарушение на принципа на оправданите правни очаквания

3.  По втората част, изведена от неправилно прилагане на Насоките от 2006 г. относно определянето на стойността на продажбите

a) Предварителни бележки

б) По оборота, използван от Комисията

в) По продажбите и по пазарния дял

4.  По третата част, изведена от неправилно определяне на основния размер на глобата и от неправилно прилагане на допълнителната сума

Д – По четвъртото правно основание, изведено от нарушение на член 36 от Евро-средиземноморското споразумение, на принципа на дължимата грижа и на запазване на добрите международни отношения

5.  Предварителни бележки

6.  По Евро-средиземноморското споразумение

7.  По запазването на добрите международни отношения и по „принципа на дължима грижа“

По съдебните разноски

* Език на производството: френски.