Жалба, подадена на 19 септември 2008 г. - ICF/Комисия
(Дело T-406/08)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Industries Chimiques du Fluor SA (ICF) (Тунис, Тунис) (представители: M. van der Woude и T. Hennen, avocats)
Ответник: Комисия на Европейските общности
Искания на жалбоподателя
да се отмени решението в частта, в която се отнася до жалбоподателя;
при условията на евентуалност, да се намали значително размера на глобата, наложена на жалбоподателя;
да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
С настоящата жалба жалбоподателят иска частична отмяна на Решение на Комисията C(2008) 3043 окончателен от 25 юни 2008 г. по преписка COMP/39.180 - Алуминиев флуорид, с което Комисията установява, че някои предприятия, сред които и жалбоподателят, са нарушили член 81, параграф 1 ЕО и член 53, параграф 1 от Споразумението за Европейското икономическо пространство, като са сключили картелно споразумение на световния пазар на алуминиев флуорид, целящо повишаване на цената чрез разглеждане на различни райони на света, включително Европа, за да установят общо ниво на цената и в някои случаи да разпределят пазара, както и чрез размяна на поверителна търговска информация.
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва четири правни основания, изведени от:
- нарушение на правото на защита и на член 27 от Регламент № 1/2003
1, доколкото описаното в известието за нарушения се различавало от окончателно възприетото в обжалваното решение и доколкото обжалваното решение се основавало на доказателства, които не са посочени в известието за нарушения;
- нарушение на член 81 ЕО, тъй като в обжалваното решение била направена погрешна правна квалификация на изтъкнатите срещу жалбоподателя факти чрез неправилно квалифициране на случаен обмен на информация като споразумение и/или съгласувана практика по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО. Освен това според жалбоподателя спорните факти в никакъв случай не можело да се квалифицират като едно единствено и продължавано нарушение;
- нарушение на член 23 от Регламент № 1/2003 и на принципа на защита на оправданите правни очаквания при определянето на размера на глобата, доколкото Комисията била допуснала неправилно прилагане на Насоките за определяне на размера на глобите i), като не се е основала на оборота, който е бил предмет на одит, и ii) като не е извършила преценка на цялостната стойност на продажбите на стоки и услуги, свързани с нарушението в географския сектор. Освен това Комисията била допуснала грешка при квалификацията на фактите. На последно място, в подкрепа на искането си за намаляване на глобата, жалбоподателят изтъква малкият дял от пазара, който имат страните по картела, както и липсата на изпълнение;
- нарушение на Евро-средиземноморското споразумение, сключено с Тунис
2, поради това че Комисията била приложила само общностните разпоредби относно конкуренцията, въпреки че трябвало са се приложат правилата относно конкуренцията от Евро-средиземноморското споразумение, макар и паралелно с общностните правила относно конкуренцията. Според жалбоподателя Комисията е трябвало да потърси мнението на Комитета за асоцииране ЕС/Тунис както се изисква в член 36 от споразумението. Освен това жалбоподателят твърди, че едностранният подход на Комисията противоречал на принципа на вежливост в международните отношения, както и на задължението ѝ за полагане на грижа.