Жалба, подадена на 6 септември 2013 г. — Systran/Комисия

(Дело T-481/13)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Systran SA (Париж, Франция) (представител: J. Hoss, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

да отмени решенията от 5 юли 2013 г. и 21 август 2013 г., приети от Европейската комисия или от Европейския съюз,

да осъди Европейската комисия и Европейския съюз да заплатят съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска отмяната на решенията на Комисията, с които вследствие на Решение на Съда от 18 април 2013 г. по дело Комисия/Systran и Systran Luxembourg (C-103/11 P, все още непубликувано в Сборника) тя пристъпва към събиране на компенсаторните лихви заедно с лихвите за забава, начислени от 19 август 2013 г. върху сумата, която Комисията е платила на жалбоподателя като обезщетение за вреди вследствие на Решение на Общия съд от 16 декември 2010 г. по дело Systran и Systran Luxembourg/Комисия (T-19/07, Сборник, стр. II-6083), отменено с решението на Съда.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три правни основания.

Първото правно основание е изведено от липсата на компетентност на Комисията да приемe обжалваните решения, тъй като Комисията нямала правомощие сама да си присъжда компенсаторни лихви; такива лихви се присъждали само от съд, доколкото с тях се обезщетявали вреди, настъпили в резултат от неизпълнението на задълженията на една от страните. Жалбоподателят твърди, че събирането на компенсаторни лихви не е част от изпълнението на постановено от Съда решение.Второто правно основание е изведено от нарушение на общите принципи на европейското право, както във връзка със събирането на лихви, така и с общия принцип за забрана на неоснователното обогатяване. Жалбоподателят твърди, че:Комисията е нарушила общия принцип на европейското право или общия за държавите членки принцип относно събирането на компенсаторни лихви, като сама е пристъпила към събиране на такива лихви, без да е настъпило вредоносно събитие, за което носи отговорност жалбоподателят,Комисията е нарушила общия принцип за забрана на неоснователното обогатяване, като е наложила на юридическо лице на частното право непредвидено в Договорите задължение и при всички положения, с оглед на определения размер на лихвите, като си е присъдила лихви с фиксиран размер, увеличен с 2 % поради инфлацията.Третото правно основание е изведено от злоупотреба с власт от страна на Комисията, тъй като тя не можела да се основе на член 299 ДФЕС, за да изисква заплащане на компенсаторни лихви при липса на правно основание, с к

оето да ѝ се предоставя правомощие в това отношение, и на съдебен акт, с който жалбоподателят да е осъден да заплати такива лихви.