Дело T‑501/13

Karl-May-Verlag GmbH, по-рано Karl May Verwaltungs- und Vertriebs- GmbH

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар
(марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Словна марка на Общността „WINNETOU“ — Абсолютно основание за отказ — Описателен характер — Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Член 52, параграфи 1 и 2 от Регламент № 207/2009 — Принципи на автономност и самостоятелност на марката на Общността — Задължение за мотивиране“

Резюме — Решение на Общия съд (първи състав) от 18 март 2016 г.

1.      Марка на Общността — Производство по обжалване — Обжалване пред съда на Съюза — Законосъобразност на решението на апелативен състав — Вземане предвид на националното законодателство, националната съдебна практика или националната доктрина за целите на прилагането на правото на Съюза — Допустимост

(член 65 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

2.      Марка на Общността — Отказ, отмяна и недействителност — Искане за обявяване на недействителност — Определяне на основанията за недействителност, на които се основава искането

(член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

3.      Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Преценяване на възможността за регистрация на знак — Вземане предвид само на правната уредба на Съюза — Решения на националните органи, които не обвързват органите на Съюза

(Регламент № 207/2009 на Съвета)

4.      Марка на Общността — Процедурни разпоредби — Мотивиране на решенията — Член 75, първо изречение от Регламент № 207/2009 — Обхват, идентичен с този на член 296 ДФЕС

(член 75, първо изречение от Регламент № 207/2009 на Съвета)

5.      Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Абсолютни основания за отказ — Самостоятелно разглеждане на основанията за отказ по отношение на всяка от стоките или услугите, посочени в заявката за регистрация — Задължение за мотивиране на отказа на регистрация — Обхват

(член 75, първо изречение от Регламент № 207/2009 на Съвета)

1.      Няма пречка нито за страните, нито за Общия съд да вземат предвид обстоятелства, изведени от националната правна уредба, националната съдебна практика или националната доктрина, доколкото това не представлява упрек към апелативния състав, че не е взел предвид фактически обстоятелства, изложени в конкретно национално решение, а позоваване на съдебни решения или на доктрината в подкрепа на основание, изведено от неправилно прилагане от апелативния състав на разпоредба на Регламент № 207/2009 относно марката на Общността.

(вж. т. 18)

2.      За да се определи кои основания са изтъкнати по същество в искане за обявяване на недействителност, последното трябва да се разгледа изцяло по-специално с оглед на подробното изложение на мотивите, които го подкрепят.

(вж. т. 26)

3.      Съгласно постоянната съдебна практика режимът на марките на Общността е самостоятелна система, състояща се от съвкупност от норми и преследваща специфични за нея цели, която се прилага независимо от всяка една национална система

Ето защо годността на даден знак да бъде регистриран като марка на Общността трябва да се преценява единствено въз основа на релевантната правна уредба на Съюза според нейното тълкуване от съдилищата на Съюза. Поради това Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) не е обвързана от решенията, постановени в държавите членки, дори при положение че са били приети въз основа на национално законодателство, хармонизирано по силата на Първа директива 89/104 относно марките.

Следва да се добави, че нито една от разпоредбите на Регламент № 207/2009 относно марката на Общността не задължава Службата или, при обжалване, Общия съд да стигне в сходна ситуация до същите изводи като тези на националните административни или съдебни органи.

Отново съгласно постоянната съдебна практика, макар Службата да не е обвързана от решенията на националните органи, тези решения все пак могат да бъдат взети предвид от последната, без да са задължителни или определящи, като индикации, в рамките на преценката на съответните фактически обстоятелства.

От всички тези обстоятелства следва, че освен в хипотезата по член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009, при която Службата е длъжна да приложи националното право, включително свързаната с него национална съдебна практика, Службата или Общият съд не могат да бъдат обвързани от решенията на националните органи или съдилища.

(вж. т. 34—37)

4.      Съгласно член 75, първо изречение от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността решенията на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) се мотивират. Така установеното задължение за мотивиране има същия обхват като произтичащото от член 296 ДФЕС, съгласно което съображенията на автора на акта трябва да бъдат изложени по ясен и недвусмислен начин, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя.

По-конкретно, когато Службата отказва регистрацията на даден знак като марка на Общността, за да мотивира своето решение, тя трябва да посочи абсолютно или относително основание за отказа, което не допуска тази регистрация, както и разпоредбата, от която това основание е изведено, и да изложи фактическите обстоятелства, които е приела за доказани и които според нея обосновават прилагането на посочената разпоредба. По принцип подобно мотивиране е достатъчно.

(вж. т. 53 и 54)

5.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 65—68)