Дело T‑251/13
Gemeente Nijmegen
срещу
Европейска комисия
„Жалба за отмяна — Държавни помощи — Помощ, предоставена от нидерландска община в полза на професионален футболен клуб — Решение за започване на официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС — Мярка за помощ, която е изпълнена изцяло към датата на решението — Допустимост — Обжалваем акт“
Резюме — Определение на Общия съд (четвърти състав) от 3 март 2015 г.
1. Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Подготвителни актове — Изключване
(член 263 ДФЕС)
2. Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Решение на Комисията за започване на официална процедура по разследване на текуща държавна мярка, придружено от временното квалифициране като нова помощ — Включване
(член 107, параграф 1 ДФЕС, член 108, параграф 3 ДФЕС и член 263 ДФЕС)
3. Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Решение на Комисията за започване на официалната процедура по разследване на държавна мярка, която вече не се изпълнява — Изключване
(член 107, параграф 1 ДФЕС, член 108, параграфи 2 и 3 ДФЕС и член 263 ДФЕС; член 11, параграф 2 от Регламент № 659/1999 на Съвета)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точки 27 и 28)
2. Решение на Комисията за откриване на официална процедура по разследване на държавна помощ може да бъде обжалваем акт, доколкото е възможно да породи самостоятелни правни последици, тоест когато такова решение произвежда достатъчно непосредствено и сигурно обвързващо правно действие за държавата членка, която е негов адресат, и за получателя — съответно получателите — по въпросната мярка за помощ.
Това по-специално се отнася за задължението на държавата членка да преустанови прилагането на мярка за помощ, която е приведена в изпълнение, без за нея да е било извършено уведомяване, и която все още е в процес на изпълнение към датата на приемане решението за започване на официалната процедура по разследване. Всъщност решение за започване на официалната процедура по разследване относно мярка, която е в процес на изпълнение и която Комисията е квалифицирала като нова помощ, неизбежно изменя правния обхват на въпросната мярка, както и правното положение на предприятията получатели по нея, по-специално що се отнася до продължаването на изпълнението на мярката. Този извод се налага не само когато органите на съответната държава членка считат въпросната мярка, която е в процес на изпълнение, за съществуваща помощ, но и когато тези органи смятат, че разглежданата мярка не е държавна помощ.
(вж. точки 29—31)
3. Не може да се квалифицира като обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС решение на Комисията за започване на официалната процедура по разследване на изпълнена изцяло мярка за помощ. Всъщност, за разлика от решението за започване на официалната процедура по разследване относно мярка, която е в процес на изпълнение, решението относно мярка, която е изпълнена изцяло, по принцип не поражда самостоятелни правни последици, тъй като няма достатъчно непосредствено и сигурно обвързващо правно действие спрямо държавата членка адресат и получателя — съответно получателите — по въпросната мярка. От една страна, такава мярка не може да бъде спряна, тъй като е била изпълнена изцяло към датата на приемане на обжалваното решение. От друга страна, поради своето съдържание и обхват, решение за започване на официалната процедура по разследване на изпълнена мярка не може да породи за съответната държава членка задължение за предприемане на действия по възстановяване на предоставената помощ. Освен това от член 11, параграф 2 от Регламент № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО е видно, че Комисията трябва да спазва строги правила, когато възнамерява да задължи съответната държава членка да извърши временно възстановяване на помощта.
В това отношение, въпреки че е възможно сезираният с искане в този смисъл национален съд да разпореди възстановяване на въпросната помощ — независимо от това дали разглежданата мярка е или не е в процес на изпълнение към датата на решението за започване на официалната процедура по разследване — това не може да осигури на посоченото решение достатъчно непосредствено и сигурно обвързващо правно действие. Всъщност задължението на националния съд за постановяване на мерки за опазване в хода на спор, засягащ евентуална мярка за помощ, е свързано с необходимостта обосноваващите такива мерки условия да са изпълнени — а именно квалификацията като държавна помощ да е безспорна, привеждането в изпълнение на помощта да е непосредствено предстоящо или вече да е осъществено и да не са установени изключителни обстоятелства, които правят възстановяването ѝ неподходящо. Следователно не съществува абсолютно и безусловно задължение, което да налага на националния съд автоматично да следва временната преценка на Комисията.
Освен това търговската несигурност и възприятията на останалите оператори във връзка с положението на получателя по мярка за помощ не могат да се считат за задължителни правни последици, тъй като става въпрос само за обикновени фактически следствия, а не за правни последици, каквито решението за започване на официална процедура по разследване е предназначено да породи.
(вж. точки 37, 38, 40, 41, 44—46 и 51)