Дело T‑704/14
Marine Harvest ASA
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Концентрации — Решение за налагане на глоба поради осъществяване на концентрация, преди да бъде извършено уведомяване за нея и да бъде разрешена — Член 4, параграф 1, член 7, параграфи 1 и 2 и член 14 от Регламент (ЕО) № 139/2004 — Небрежност — Принцип ne bis in idem — Тежест на нарушението — Размер на глобата“
Резюме — Решение на Общия съд (пети състав) от 26 октомври 2017 г.
1. Концентрации между предприятия — Разглеждане от Комисията — Задължение за спиране на концентрацията — Дерогация при публично търгово предложение за закупуване — Обхват — Придобиване на контрол върху целевото предприятие само чрез една сделка по частно придобиване, последвана от задължително публично търгово предложение за закупуване — Липса на една-единствена концентрация — Неприложимост на посочената дерогация
(член 7, параграфи 1 и 2 от Регламент № 139/2004 на Съвета; точка 44 от Известие 2009/C 43/09 на Комисията)
2. Концентрации между предприятия — Понятие — Фактически самостоятелен контрол — Упражняване от миноритарен акционер — Критерии за преценка — Права, осигуряващи възможността за упражняване на решаващо влияние върху дейността на предприятието — Липса на действително упражняване на такива права — Липса на релевантност
(член 3, параграф 1 и 2 от Регламент № 139/2004 на Съвета)
3. Концентрации между предприятия — Разглеждане от Комисията — Задължение за спиране на концентрацията — Дерогация при придобиване на контрола от различни продавачи чрез поредица от сделки с ценни книжа — Обхват
(член 7, параграф 1 и 2 от Регламент № 139/2004 на Съвета)
4. Право на Европейския съюз — Понятия — Тълкуване — Препращане към националното право — Недопустимост
5. Концентрации между предприятия — Разглеждане от Комисията — Задължение за спиране на концентрацията — Дерогация въз основа на мотивирано искане — Сравнително претегляне на засегнатите интереси
(член 7, параграф 3 от Регламент № 139/2004 на Съвета,)
6. Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Извършване умишлено или поради небрежност — Понятие
(член 7 и член 14, параграф 2 от Регламент № 139/2004 на Съвета)
7. Концентрации между предприятия — Уведомление — Задължение — Неизпълнение — Последици — Автоматично нарушаване на съответните забрани — Санкции
(член 4, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 14, параграф 2, букви а) и б) от Регламент № 139/2004 на Съвета)
8. Конкуренция — Глоби — Решение на Комисията, с която се налагат няколко санкции за едни и същи деяния — Неприложимост на принципа ne bis in idem
(член 14, параграф 2 от Регламент № 139/2004 на Съвета)
9. Конкуренция — Глоби — Решение на Комисията, с която се налагат няколко санкции за едни и същи деяния — Принципи, регулиращи съвкупността от нарушения — Нарушение — Липса
(член 14, параграф 2 от Регламент № 139/2004 на Съвета)
10. Право на Европейския съюз — Общи принципи на правото — Принцип на законоустановеност на наказанията — Обхват
(член 49, параграф 1 от Хартата на основаните права на Европейския съюз; член 7 и член 14, параграф 2 от Регламент № 139/2004 на Съвета)
11. Конкуренция — Глоби — Принцип на равно третиране — Значение на липсата на санкция по отношение на друг икономически оператор
12. Концентрации между предприятия — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Липса на насоки — Задължение за мотивиране на решението за налагане на глоба — Обхват
(член 296, втора алинея ДФЕС; член 14 от Регламент № 139/2004 на Съвета)
13. Концентрации между предприятия — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Критерии за преценка
(член 4, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 14, параграф 2, букви а) и б) от Регламент № 139/2004 на Съвета)
14. Концентрации между предприятия — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Критерии за преценка — Вземане предвид на наличието на сериозни съмнения за съвместимостта на концентрацията с вътрешния пазар — Допустимост
(член 4, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 14, параграф 2, букви а) и б) от Регламент № 139/2004 на Съвета)
15. Концентрации между предприятия — Глоби — Размер — Определяне — Право на преценка на Комисията — Вземане предвид на прецеденти с други дружества — Допустимост
(член 4, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 14, параграф 2, букви а) и б) от Регламент № 139/2004 на Съвета)
16. Концентрации между предприятия — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Продължителност на нарушението — Право на преценка на Комисията
(член 7, параграф 1 и член 14, параграф 2, буква б) от Регламент № 139/2004 на Съвета)
17. Концентрации между предприятия — Глоби — Размер — Определяне — Спазване на принципа на пропорционалност — Обхват
(член 14 от Регламент № 139/2004 на Съвета)
18. Концентрации между предприятия — Глоби — Размер — Определяне — Съдебен контрол — Правомощие на съда на Съюза за пълен съдебен контрол — Обхват
(член 16 от Регламент № 139/2004 на Съвета)
1. Съгласно 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004 относно контрола върху концентрациите между предприятия, концентрация с общностно измерение не се извършва, преди да бъде извършено уведомяване за нея или да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар с решение на Комисията. В член 7, параграф 2 от посочения регламент обаче се предвиждат две дерогации от това задължение за спиране на концентрацията — едната свързана с публично търгово предложение, а другата свързана с поредица от сделки с ценни книжа.
Съгласно първата хипотеза по член 7, параграф 2 от Регламент № 139/2004 параграф 1 от същия член не препятства реализирането на процедура по публично търгово предложение, при условие че за концентрацията се извърши незабавно уведомяване и придобиващият не упражнява правото си на глас преди разрешаването на концентрацията. Предвид текста ѝ тази първа хипотеза съответно не е приложима при придобиване на контрол върху предприятие само чрез една сделка по частно придобиване, дори това придобиване да е последвано от задължително публично търгово предложение.
Не е възможно освен това подобна сделка по частно придобиване и последващото задължително публично търгово предложение да се считат за етапи от „една-единствена концентрация“ по смисъла на съображение 20, трето изречение от Регламент № 139/2004 и точка 44 от Консолидираното юрисдикционно известие на Комисията съгласно Регламент (EО) № 139/2004. Безспорно придобиването на контрол върху еднолично предприятие чрез няколко правни сделки, обвързани помежду си с условие, може да съставлява една-единствена концентрация. Когато обаче контролът върху целевото предприятие е придобит само чрез една сделка преди отправянето на публично търгово предложение, операциите след придобиването на контрола, посредством които придобиващият получава допълнителни дялове от целевото предприятие, вече не са релевантни за придобиването на контрола и съответно за осъществяването на концентрацията.
Освен това, ако придобиването на контрола само чрез една частна сделка, последвано от задължително публично търгово предложение, съставляваше една-единствена концентрация, това би означавало, че при концентрации с участие на дружества, чиито акции се търгуват на борсата и които са установени в държавите членки, частното придобиване на ценни книжа, осигуряващи контрола, винаги би било обхванато от изключението по член 7, параграф 2 от Регламент № 139/2004, доколкото такова частно придобиване винаги поражда задължение за отправяне на публично търгово предложение. В резултат на това приложното поле на изключението по член 7, параграф 2 от Регламент № 139/2004 би се оказало твърде широко.
Ето защо понятието за една-единствена концентрация не е предназначено за прилагане в хипотеза, при която фактическият самостоятелен контрол единствено върху целевото дружество е придобит само от един продавач само чрез първата частна сделка, дори същата да е последвана от задължително публично търгово предложение.
(вж. т. 48, 66, 68, 72, 108, 109, 128, 186 и 229)
2. Вж. текста на решението.
(вж. т. 51—59)
3. Вж. текста на решението.
(вж. т. 74—82)
4. Вж. текста на решението.
(вж. т. 161)
5. Вж. текста на решението.
(вж. т. 215—223)
6. Съгласно член 14, параграф 2 от Регламент № 139/2004 относно контрола върху концентрациите между предприятия Комисията може да наложи глоби само за нарушения, които са били извършени „умишлено или поради небрежност“. Това условие е изпълнено, когато съответното предприятие не може да не разбира антиконкурентния характер на поведението си, независимо дали знае, че нарушава правилата в областта на конкуренцията.
Извършената от засегнатото предприятие неправилна правна квалификация на неговото поведение, на което се основава констатацията за нарушение, не може да доведе до освобождаването му от налагане на глоба, доколкото то няма как да не е разбирало антиконкурентния характер на това поведение.
В този контекст предприятието действа небрежно, извършвайки тълкуване на член 7, параграф 2 от Регламент № 139/2004, което не съответства нито на текста на тази разпоредба, нито на практиката на Комисията по вземане на решения или на съдебната практика на съдилищата на Съюза, и което не отговаря на констатацията на Комисията — макар и в obiter dictum — в предходно решение, съобщение за което е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на всеки от официалните езици, при това без да се свърже предварително с Комисията, за да провери дали тълкуването му е правилно. Възприемайки този подход, предприятието е действало на свой риск и не може да се позовава на евентуалния „разумен“ характер на тълкуването си.
Освен това предприятие не може да избегне налагането на глоба, ако е смятало поведението си за законосъобразно поради съдържанието на дадено от адвокат правно становище и това е довело до нарушаване на правилата за конкуренция.
При преценката на небрежността Комисията също така има право да вземе предвид обстоятелството, че дружеството е голямо европейско дружество, което има солиден опит в процедурите по контрол върху концентрациите и по уведомяване на Комисията и националните органи по конкуренция, и на което вече е налагана глоба, макар и на национално равнище, за преждевременно осъществяване на концентрация. При това положение всъщност трябва да се очаква полагане на повече грижа от съответното дружество.
(вж. т. 236—238, 255 и 257—259)
7. В момента, в който предприятие не изпълни задължението, предвидено в член 4, параграф 1 от Регламент № 139/2004 относно контрола върху концентрациите между предприятия, за извършване на уведомяване за концентрация преди осъществяването ѝ, автоматично започва извършването на нарушение на предвидената в член 7, параграф 1, първо предложение от Регламент № 139/2004 съответна забрана за осъществяване на концентрация, преди да е извършено уведомяване за нея. В същото време то нарушава забраната за осъществяване на концентрация, преди да е дадено разрешение, предвидена в член 7, параграф 1, второ предложение от Регламент № 139/2004, тъй като концентрация, за която не е било извършено уведомяване, не може да се обяви за съвместима с вътрешния пазар.
Що се отнася до предвидените санкции, неизпълнението на задължението за уведомяване по член 4 от Регламент № 139/2004 и нарушаването на забраната по член 7, параграф 1, второ предложение от същия регламент са отбелязани в член 14, параграф 2 от посочения регламент, което означава, че размерът на наказанията за нарушението на член 4, параграф 1 и този за нарушението на член 7, параграф 1 от този регламент занапред са еднакви и за тях е възможно да се налагат глоби в размер до 10 % от общия оборот, реализиран от съответните предприятия.
(вж. т. 300, 301 и 303)
8. Принципът ne bis in idem трябва да бъде зачитан в производствата по налагане на глоби съгласно конкурентното право. Този принцип не допуска в областта на конкуренцията предприятие да бъде наказвано или преследвано отново за антиконкурентни действия, за които с предходно влязло в сила решение то вече е било санкционирано или е било установено, че не носи отговорност.
Този принцип, чието прилагане зависи от наличието на три условия, а именно идентичност на деянията, един и същи извършител на нарушението и един и същи защитен правен интерес, забранява предприятието да бъде както „преследвано“ отново, така и „наказвано“ отново. Тези забрани обаче предполагат въпросното предприятие да е санкционирано или да е установено, че то не носи отговорност с предходно влязло в сила решение.
Следователно принципът ne bis in idem не се прилагат в хипотеза, при която с едно и също решение Комисията налага няколко санкции, дори последните да са наложени за едни и същи деяния.
(вж. т. 307—309, 315, 319 и 344)
9. Вж. текста на решението.
(вж. т. 344 и 348—374)
10. Вж. текста на решението.
(вж. т. 377—394)
11. Само по себе си неналагането от Комисията на глоба на извършителя на нарушение на правилата за конкуренция не може да възпрепятства налагането на глоба на извършителя на нарушение от същото естество. Освен това, след като предприятие със собствените си деяния е извършило нарушение на правилата за конкуренция, то не може да избегне налагането на каквато и да е санкция с довода, че на други икономически оператори не е наложена глоба, ако, както в случая, положението на последните не е предмет на производство пред съда на Съюза.
Освен това принципът на равно третиране по отношение на предприятие, на което не е наложена никаква глоба в предходно решение за същия вид деяния, по принцип може да бъде изтъкнат основателно само от оператори, които не са имали възможност да вземат предвид дадените в предходното решение разяснения, за да избегнат нарушаването на правилата за конкуренция, тъй като това решение е прието в момент, в който нарушението вече е било извършено.
(вж. т. 398 и 407)
12. Що се отнася до глобите, налагани на основание член 14 от Регламент № 139/2004 относно контрола върху концентрациите между предприятия, съгласно параграф 3 от този член при определяне на размера на глобата се вземат предвид естеството, тежестта и продължителността на нарушението. Тъй като Комисията не е приемала насоки, в които да се посочва методът за изчисляване, който тя трябва да следва при определянето на размера на глобите на основание член 14 от Регламент № 139/2004, анализът на Комисията трябва да е съобразен с рамките, поставени от параграф 3 от този член.
За да изпълни задължението за мотивиране, предвидено в член 296, втора алинея ДФЕС, Комисията освен това е длъжна да изложи ясно и недвусмислено в решението за налагане на глоба елементите, взети предвид при определянето на размера на глобата. При отсъствие на насоки, в които да се посочва методът за изчисляване на размера на глобите, Комисията обаче не е длъжна да дава цифрово изражение на основния размер на глобата и на евентуалните отегчаващи или смекчаващи обстоятелства в абсолютна или процентна стойност.
(вж. т. 447, 449, 450 и 455)
13. Вж. текста на решението.
(вж. т. 468—477)
14. При определянето на размера на глоба, налагана за нарушения на член 4, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004 относно контрола върху концентрациите между предприятия, само по себе си обстоятелството, че увреждащи последици за конкуренцията са възможни, тъй като осъществената концентрация под първоначално предвидената и неразрешена от Комисията форма поражда сериозни съмнения за съвместимостта ѝ с вътрешния пазар, може да бъде взето предвид при преценката на тежестта на нарушението, дори Комисията да не докаже с разумна степен на вероятност, че такива последици има.
Безспорно, ако наличието на увреждащи последици за конкуренцията в резултат на осъществяването на концентрация под първоначално предвидената и неразрешена от Комисията форма може да бъде доказано, това може да направи нарушението още по-тежко от нарушение, попадащо в обхвата на „междинното положение“. Това не е пречка сама по себе си невъзможността за изключване на увреждащи последици за конкуренцията да прави нарушението по-тежко от преждевременното осъществяване на концентрация, което не поражда никакви проблеми за конкуренцията.
Всъщност би било неадекватно по един и същ начин да се третират преждевременното осъществяване на концентрации, които пораждат сериозни съмнения за съвместимостта им с вътрешния пазар, и преждевременното осъществяване на концентрации, които не пораждат никакви проблеми за конкуренцията. В това отношение при концентрации, пораждащи сериозни съмнения за съвместимостта им с вътрешния пазар, възможните опасности за конкуренцията, свързани с преждевременно осъществяване, не са същите като при концентрации, които не пораждат проблеми за конкуренцията.
Пораждането от концентрацията на сериозни съмнения за съвместимостта ѝ с вътрешния пазар съответно прави преждевременното осъществяване на тази концентрация по-тежко спрямо преждевременното осъществяване на концентрация, която не поражда проблеми за конкуренцията, освен ако, макар тя да поражда такива сериозни съмнения, в конкретен случай бъде изключена възможността осъществяването ѝ под първоначално предвидената и неразрешена от Комисията форма да е имало увреждащи последици за конкуренцията.
(вж. т. 497, 499, 500, 523 и 524)
15. Вж. текста на решението.
(вж. т. 543—547)
16. Вж. текста на решението.
(вж. т. 554—577)
17. Вж. текста на решението.
(вж. т. 580, 582—587 и 592—608)
18. Вж. текста на решението.
(вж. т. 581)