Language of document : ECLI:EU:C:2015:224

Дело C‑540/13

Европейски парламент

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Жалба за отмяна — Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Определяне на датата, на която предходно решение поражда действие — Определяне на правното основание — Правна уредба, приложима след влизането в сила на Договора от Лисабон — Преходни разпоредби — Правно основание от вторичното право — Консултация с Парламента“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 16 април 2015 г.

1.        Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора — Кратко изложение на посочените основания — Недвусмислена формулировка на исканията на жалбоподателя

(член 120, буква в) от Процедурния правилник на Съда)

2.        Полицейско сътрудничество — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Решение 2013/392 за определяне на датата на пораждане на действие на Решение 2008/633 относно достъпа до Визовата информационна система за справки от оправомощени органи на държавите членки и от Европол с цел предотвратяване, разкриване и разследване на терористични действия и други тежки престъпления — Правно основание — Член 18, параграф 2 от Решение 2008/633 — Отмяна на член 34 ЕС — Липса на отражение върху законосъобразността на Решение 2013/392

(член 34 ЕС;.член 18, параграф 2 от Решение 2008/633 на Съвета, както и Решение 2013/392 на Съвета)

3.        Актове на институциите — Процедура по изготвяне — Норми на Договорите — Императивен характер — Възможност за институция да установява правни основания с актове от вторичното право — Липса

4.        Полицейско сътрудничество — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Решение 2008/633 относно достъпа до Визовата информационна система за справки от оправомощени органи на държавите членки и от Европол с цел предотвратяване, разкриване и разследване на терористични действия и други тежки престъпления — Тълкуване на член 18, параграф 2 от това решение — Тълкуване в съответствие с разпоредбите на Договора за ЕС, които към момента на приемането на това решение уреждат приемането на мярка като Решение 2013/392 за определяне на датата, от която Решение 2008/633 поражда действие — Задължение на Съвета да се консултира с Парламента, преди да приема мерки като Решение 2013/392 — Отмяна на член 39, параграф 1 ЕС — Липса на последици

(член 39, параграф 1 ЕС; член 18, параграф 2 от Решение 2008/633 на Съвета, както и Решение 2013/392 на Съвета)

5.        Полицейско сътрудничество — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Решение 2008/633 относно достъпа до Визовата информационна система за справки от оправомощени органи на държавите членки и от Европол с цел предотвратяване, разкриване и разследване на терористични действия и други тежки престъпления — Член 18, параграф 2 от това решение — Съвместимост с процесуалните правила, приложими след влизането в сила на Договора от Лисабон — Преходни разпоредби — Тълкуване

(член 9 от Протокол № 36, приложен към Договорите за ЕС, за функционирането на ЕС и за ЕОАЕ; член 18, параграф 2 от Решение 2008/633 на Съвет, както и Решение 2013/392 на Съвета)

6.        Жалба за отмяна — Отменително решение — Последици — Ограничаване от Съда — Решение 2013/392 за определяне на датата на пораждане на действие на Решение 2008/633 относно достъпа до Визовата информационна система за справки от оправомощени органи на държавите членки и от Европол с цел предотвратяване, разкриване и разследване на терористични действия и други тежки престъпления — Риск от засягане на достъпа до посочената система и на опазването на обществения ред — Запазване на последиците от отмененото решение до влизането в сила на нов акт, който да го замени

(член 264, втора алинея ДФЕС; Решения 2008/633 и 2013/392 на Съвета)

1.        Вж. текста на решението.

(вж. точка 9)

2.        Що се отнася до правното основание, на което е прието Решение 2013/392 за определяне на датата на пораждане на действие на Решение 2008/633 относно достъпа до Визовата информационна система за справки от оправомощени органи на държавите членки и от Европол с цел предотвратяване, разкриване и разследване на терористични действия и други тежки престъпления, в това решение не е посочен член 34 ЕС и в неговите позовавания изрично се препраща към Договора за функционирането на ЕС и към член 18, параграф 2 от Решение 2008/633.

При това положение, като се има предвид текстът на Решение 2013/392, в който по принцип трябва да се посочи правното основание за приемането му, за да се изпълни задължението за мотивиране, не може да се счита, че това решение се основава на член 34 ЕС.

По-специално, дори да се допусне за установено, обстоятелството, че член 34, параграф 2, буква в) ЕС е единствено възможното правно основание за приемане на мярка като Решение 2013/392, е без значение в това отношение, доколкото изборът на Съвета в Решение 2013/392 да посочи изрично не тази разпоредба, а Договора за функционирането на ЕС и член 18, параграф 2 от Решение 2008/633, ясно сочи, че Решение 2013/392 се основава на последната разпоредба като такава.

Следователно отмяната на член 34 ЕС с Договора от Лисабон не лишава Решение 2013/392 от правно основание.

(вж. точки 18, 19, 21 и 22)

3.        Доколкото правилата за формирането на волята на институциите на Съюза са установени в Договорите и прилагането им не зависи от преценката нито на държавите членки, нито на самите институции, само Договорите могат в особени случаи да овластят институция да промени установена от тях процедура за вземане на решения. Следователно да се признае на институция възможността с актове от вторичното право да установява правни основания за приемане на други актове, независимо дали това утежнява, или облекчава правилата за приемането им, би било равносилно на това да ѝ се възложат законодателни правомощия, надхвърлящи предвиденото в Договорите.

Този извод трябва да се прилага не само по отношение на правните основания от вторичното право, позволяващи приемането на законодателни актове, но и по отношение на предвидените в акт от вторичното право правни основания, позволяващи приемането на мерки за изпълнение на този акт при утежняване или облекчаване на предвидените в Договорите правила за приемане на такива мерки.

Всъщност, макар да е вярно, че Договорите предвиждат, че Парламентът и Съветът определят някои от правилата за упражняване на изпълнителните правомощия на Комисията, предвидените в Договорите особени правила за приемане на мерки за изпълнение са задължителни за институциите също като правилата за приемане на законодателни актове и следователно актовете от вторичното право не могат да им противоречат.

(вж. точки 32—34)

4.        Като се има предвид, че законосъобразността на акт на Съюза трябва да се преценява с оглед на фактическите и правните обстоятелства към датата на приемане на акта, законосъобразността на член 18, параграф 2 от Решение 2008/633 относно достъпа до Визовата информационна система за справки от оправомощени органи на държавите членки и от Европол с цел предотвратяване, разкриване и разследване на терористични действия и други тежки престъпления трябва да се прецени с оглед на разпоредбите, които към датата на приемане на това решение са уреждали приемането на мярка като Решение 2013/392 за определяне на датата, от която поражда действие Решение 2008/633, а именно член 34, параграф 2, буква в) ЕС и член 39, параграф 1 ЕС.

От тези разпоредби следва, че Съветът приема с единодушие или квалифицирано мнозинство, в зависимост от случая, и след консултиране с Парламента решения относно всяка цел, съответстваща на целите на дял VI от Договора за ЕС, различни от решенията по член 34, параграф 2, букви a) и б) ЕС, както и необходимите мерки за изпълнението им.

В това отношение, разбира се, трябва да се установи, че текстът на член 18, параграф 2 от Решение 2008/633 не задължава Съвета да се консултира с Парламента преди приемането на предвидената в тази разпоредба мярка.

Всеки текст от вторичното право на Съюза обаче трябва да се тълкува, доколкото е възможно, в посока на съответствието му с разпоредбите на Договорите.

При това положение, като се има предвид, от една страна, че задължението актът от вторичното право да се тълкува в съответствие с първичното право, произтича от общия принцип на тълкуване, според който разпоредбата трябва, доколкото е възможно, да се тълкува по начин, който не поставя под съмнение нейната законосъобразност, и от друга страна, че законосъобразността на член 18, параграф 2 от Решение 2008/633 трябва да се прецени с оглед по-специално на член 39, параграф 1 ЕС, първата от тези разпоредби трябва да се тълкува в съответствие с втората.

Следователно член 18, параграф 2 от Решение 2008/633 трябва да се тълкува в съответствие с член 39, параграф 1 ЕС в смисъл, че позволява на Съвета да приеме акт за определяне на датата, от която това решение поражда действие, едва след консултиране с Парламента.

Освен това с отмяната на член 39, параграф 1 ЕС след приемането на член 18, параграф 2 от Решение 2008/633 не отпада задължението за тълкуване на последната разпоредба в съответствие с член 39, параграф 1 ЕС.

(вж. точки 35—40 и 57)

5.        Що се отнася до въпроса за съвместимостта на член 18, параграф 2 от Решение 2008/633 относно достъпа до Визовата информационна система за справки от оправомощени органи на държавите членки и от Европол с цел предотвратяване, разкриване и разследване на терористични действия и други тежки престъпления с процедурните правила, приложими след влизането в сила на Договора от Лисабон, Протокол (№ 36) относно преходните разпоредби включва конкретни разпоредби за правния режим, приложим след влизането в сила на този договор по отношение на актовете, приети преди тази дата на основание на Договора за ЕС.

Така член 9 от този протокол предвижда, че правните последици от такива актове се запазват дотогава, докато тези актове не бъдат отменени, обявени за нищожни или изменени в приложение на Договорите.

Този член трябва да се тълкува в светлината на първото съображение от посочения протокол, което уточнява, че за да се организира преходът между институционалните разпоредби на Договорите, приложими преди влизането в сила на Договора от Лисабон, и тези, предвидени от посочения договор, е необходимо да се предвидят преходни разпоредби.

При това положение, като се има предвид, че Договорът от Лисабон променя съществено институционалната рамка на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, член 9 от Протокола относно преходните разпоредби трябва да се схваща като целящ по-специално да гарантира, че приетите в рамките на това сътрудничество актове ще могат да продължат да се прилагат ефективно, независимо от промяната на институционалната рамка на посоченото сътрудничество.

Ако обаче се приеме доводът, че отмяната с Договора от Лисабон на специфичните процедури за приемане на мерки в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси водела до невъзможност за приемане на такива мерки при условията, предвидени в приети в рамките на това сътрудничество общи актове, докато последните не бъдат изменени с цел приспособяването им към Договора от Лисабон, би се стигнало до усложняване, дори до възпрепятстване на ефективното прилагане на посочените актове, което би попречило на постигането на преследваната от авторите на Договора цел.

Впрочем предложеното от Парламента тълкуване на член 9 от Протокола относно преходните разпоредби, според което от този член следва единствено, че актовете в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси не се отменят автоматично с влизането в сила на Договора от Лисабон, би обезсмислило напълно посочения член.

Следователно разпоредба от акт, законосъобразно приет на основание на Договора за ЕС преди влизането в сила на Договора от Лисабон, която предвижда ред за приемане на други мерки, продължава да поражда правни последици, докато не бъде отменена, обявена за нищожна или изменена, и позволява приемането на тези мерки при спазване на установената с нея процедура.

При тези обстоятелства фактът, че член 18, параграф 2 от Решение 2008/633 евентуално установява ред за приемане на мерки като Решение 2013/392 за определяне на датата, от която Решение 2008/633 поражда действие, който е утежнен или облекчен в сравнение с процедурата, предвидена за целта от Договора за функционирането на ЕС, не означава, че тази разпоредба е незаконосъобразно правно основание от вторичното право, която по направено възражение трябва да се приеме за неприложима.

(вж. точки 41—48)

6.        Съгласно член 264, втора алинея ДФЕС Съдът може, ако счете за необходимо, да определи онези от правните последици на отменен акт, които трябва да се считат за окончателни.

В това отношение отмяната на Решение 2013/392 за определяне на датата на пораждане на действие на Решение 2008/633 относно достъпа до Визовата информационна система за справки от оправомощени органи на държавите членки и от Европол с цел предотвратяване, разкриване и разследване на терористични действия и други тежки престъпления, без да се предвиди, че последиците му се запазват, би могла да засегне достъпа до тази система, а с това и опазването на обществения ред.

Следователно последиците на Решение 2013/392 трябва да се запазят до влизането в сила на нов акт, който да го замени.

(вж. точки 62—64)